Р
Е Ш Е Н И Е
№.....
гр.В. Търново, 18.01.2019г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ районен съд, дванадесети състав, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА МИЛКОВА
при участието на секретаря Албена Шишманова и в присъствието на прокурора …., като разгледа докладваното от съдията Милкова Гр.д. № 1678 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване осъдителни иск с правно основание чл.262 ал.2 от ЗЗД за обезщетение за имуществени вреди /под формата на претърпяна загуба/ от неизпълнението на договора с цена на иска от 1000лв., иск по чл.55 ал.1 пр.3 от ЗЗД с цена на иска от 2500лв. и иск по чл.92 ал.1 от ЗЗД за договорна неустойка при пълно неизпълнение на договор за изработка с цена на иска 5000лв.
Ищецът М.А.С. от гр.* излага твърдения в ИМ, че на 13.09.2013г. с ответника са сключили договор за изработка, по силата на който е му е възложил на свой риск и срещу възнаграждение да модифицира собствения му ла. марка ФИАТ 126 Р в ДЖИП 4Х4 в срок до 15.04.2014г. по проект и средства на ищеца и с материали на изпълнителя. Твърди, че задължение на ищеца е да заплати на ответника общо възнаграждение в размер на 5000лв., при аванс от 800лв., който му е предоставил в деня на подписване на д/ра. Сочи, че на 01.03.2014г. удължили крайния срок на д/ра до 31.12.2015г. с анекс и довнесъл още 1700лв. за изработка на новата му кола. Твърди, че според уговорката на страните ответникът е следвало да използва само запазеното на автомобила на ищеца купе, което да монтира на закупено от него подходящо шаси и двигател на Джип 4х4. Твърди, че за времето до сега е видял само един път нарязаното фиатче в една плевня в селото, поради което на 12.01.2017г. изпратил на ответника нотариална покана, с която му предоставил срок за изработката до 01 март 2017г., на която да получи поръчания от него модел МПС, на която покана няма никаква реакция и до днес, поради което ищецът счита сключеният между страните договор за фактически развален след 01 март 2017г. Претендира осъждане на ответника да му заплати исковите суми - сума в размер на 1000лв. - обезщетение за неизпълнение за претърпени имуществени вреди /под формата на претърпяна загуба/, в размер на реалната стойност на предоставеното на ответника МПС Фиат 126 Р, сума в размер на 2500лв., чието връщане претендира на основание чл.55 ал.1 пр.3 от ЗЗД, включваща първоначално дадения аванс от 800лв. и допълнително предоставената сума от 1700лв., както и сумата от 5000лв. - договорна неустойка при пълно неизпълнение на изработката. В СЗ, чрез пълномощника си адв.Б. от ВТАК, поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени изцяло по съображения, изложени в писмена защита. Претендира направените по делото съдебни разноски.
Ответникът А.Д.К. *** в срока по чл.131 ал.1 от ГПК, чрез назначения му особен представител, депозира писмен отговор, с който заема становище за процесуална допустимост, но неоснователност и недоказаност на предявените искове, които моли да бъдат отхвърлени изцяло. Оспорва всички наведени в ИМ твърдения. Навежда, че недоказани са твърдяните факти на предаване на проект от възложителя на изпълнителя, както и на предаване на автомобила от ищеца на ответника. Навежда, че липсват доказателства дали възложеното е могло да бъде изработено, за да се установи дали предметът на договора е бил възможен, в която връзка релевира възражение за нищожност на процесния договор за изработка, поради липса на съгласие за конкретна изработка и невъзможен предмет. Оспорва ищцовото твърдение, че изпълнителят е получил сума в аванс от 800лв. Навежда, че в случая не се установява изпълнение от страна на възложителя, за да е налице неизпълнение от страна на изпълнителя. Оспорва твърдението, че срокът на договора за изработка е продължен с анекс. Оспорва, че ищцовото МПС е на стойност 1000лв., както и недоказаност на състоянието, в което е предаден, ако е предаден. Оспорва претенцията за договорна неустойка като прекомерна и в случай, че бъде уважена, моли на основание чл.92 ал.2 от ЗЗД да бъде намалена от съда. Релевира и евентуално възражение за погасяване с изтичане на 3-годишна давност на претенцията за неустойка на основание чл.111 б.Б от ЗЗД. Оспорва твърдението, че договорът за изработка е развален, за да се иска връщане на дадени суми. В СЗ, чрез назначения му особен представител, поддържа доводите, изложени в писмения отговор и доразвити в писмена защита.
Съдът, след като изслуша становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От съвкупният анализ на събраните по делото писмени, в частност подписан между страните на 17.09.2013г. писмен договор за изработка, както и свидетелските показания на разпитаните двама свидетели Ст. Н. и М. - Л. Р., се установява безспорно възникнало между страните по делото облигационно правоотношение от сключен между тях на 17.09.2013г. в писмена форма договор за изработка, по силата на който ищецът, като възложител, е възложил на ответника - изпълнител да извърши на свой риск срещу възнаграждение модифициране на собственият на ищеца ретро л.а. ФИАТ 126Р с рег.№* в джип 4х4, като страните в договора са уговорили срок за изпълнение на изработката - до 15.04.2014г., която ще бъде реализирана по проект на възложителя и изпълнителя, с материали на изпълнителя и със средства на възложителя. Съгласно чл.4 от подписания между страните договор за изработка, при изпълнение на работата възложителят се задължава да изплати на изпълнителя възнаграждение в размер на 5000лв. с корекция при завършване на работата по следния начин: авансово 800лв., ведно с автомобил FIAT 126Р, както и съгласно чл.5 от д/ра за изработка, изпълнителят се е задължил да извърши изработката по следния начин: възможност за регистрация и изпълнени всички забележки на възложителя. В чл.13 от подписания процесен договор за изработка страните са уговорили, че при пълно неизпълнение на възложената работа изпълнителят дължи неустойка в размер на отдадените разходи, респ. в чл.14 от д/ра е предвидена дължимост от изпълнителя при забава на неустойка в размер на 100% от договореното възнаграждение.
Показанията на двамата разпитани по делото свидетели съдът кредитира като обективни и безпристрастни и доколкото са взаимно допълващи се и непротиворечиви. Свидетелят Н. установи, че ищецът му казал, че е дал на ответника 800лв., както и свидетеля Р. установи, че ищецът е дал на ответника "някакви пари, не знам колко, после си продаде мотора и му даде 1700лв., това го помня със сигурност". Свидетелите установиха, че ищецът е искал ответника да направи фиата по-проходим, като прехвърли купето на фиатчето на шаси от по-малък джип 4х4, както и че ответникът е работел в сервиз като автомонтьор. Свидетелят Н. установи, че процесния собствен на ищеца ФИАТ 126 Р е бил в движение и свидетелят веднъж се е возил в него, както и че не е виждал ищеца да предава проект за модифициране на ответника, казал му е словесно идеята си. Свидетелят Н. установи, че страните са се разбрали ответника да вземе ФИАТ 126 Р на ищеца от селото на М. С. и да го закара в плевника в с.*, където свидетелят заедно с ищеца са ходили и видели, че "фиатчето било разглобено, нарязано", купето било нарязано на две. Свидетелят Н. установи, че ответникът е казал, че ще направи възложеното му модифициране и че самият той е сигурен, че може да се направи идейния проект. Свидетеля Р. установи, че възложеното модифициране с процесния договор за изработка е технически осъществимо, както и че устно са обяснили на Технотест /институция, която одобрява нестандартни излизащи заводски МПС/ каква е идеята и те казали "ок", както и че ответникът бил уверен, че може да реализира идеята на М.. Свидетеля Р. установи, че "А. не изпълни договорката", че веднъж е ходила в с.*, където А. живее, фиатчето било в една плевня в с.* може би година след като започнал целия проект и било нарязано, че няма никаква идея сега къде и фиатчето, както и според свидетеля Р. техническата мисъл на ответника, работел в сервиз в * като автомонтьор, правил ремонтни дейности по купета, би му позволила да направи идеята на М.. Свидетеля Р. установи, че тя лично се обадила в Технотеста - Декра в Ш. и казали, че идеята на М. за фиата може да се реализира.
Видно от отбелязването на гърба върху първа страница от процесния писмен договор за изработка, на 01.03.2014г. изпълнителя е помолил за удължаване срока на д/ра до 31.12.2015г., поради здравословни причини, вследствие на което възложителя - ищец му заплатил авансово сумата от 1700лв., предаването от ищеца и получаването й от ответника на която е удостоверено с подписите на страните.
С Нотариална покана, връчена на ответника на 19.01.2017г., ищецът му е предоставил последна възможност да изпълни възложеното с договора за изработка, като му е предложил два варианта с краен срок 01.03.2017г. , първият от които в този ден 01.03.2017г. в кантората на Нотариус Т. да му бъдат възстановени 3500лв., които реално ищеца е загубил,както и всяка една част от нарязаното МПС с двигателя, или втори вариант на тази дата, ако изработката е изпълнена, да му предаде поръчания от него модел МПС.
По делото е назначена СТЕ, като видно от писменото заключение на ВЛ инж.С., в случая на практика следва да се конструира един нов автомобил, с нови качествени параметри, отговарящ на определени изисквания, които следва да бъдат утвърдени от оторизираните институции в България, поради което СТЕ не може да даде категоричен отговор, че е възможно при любителско изпълнение, в гаражни условия да се създаде нов тип автомобил на базата на два различни по вид автомобили, който да отговаря на задължителните технически изисквания и тези по безопасността на движението.
По делото е приобщена като доказателство пр. преписка №1324/2017г. на ГОРП, ведно с пр. преписка №1974/2018г. на ВТОП, по която е снето обяснение от отв. А.К. от 04.07.2017г., в което същият е признал, че процесния Фиат 126Р му е предаден от роднини на ищеца, като ответникът го е прибрал с платформа и го закарал в с.* и го нарязал на три елемента, за да бъде удължено от намереното от него шаси, като към датата на снемане на обяснението автомобилът е на части, като агрегатите, двигателя, скоростната кутия, един от капаците се намират при него в с.*, тъй като от купето са използвани елементи за направата на друго модифицирано купе. Съгласно дадените по пр. преписка обяснения на ищеца, на дата 01.03.2014г. автомобилът му е трябвало да бъде монтиран върху шаси с двигател 4х4, но той го е видял на собственото си шаси и купето нарязано на две, по негова преценка нарязано предния ден.
Видно от свидетелство за регистрация №*, ищецът е собственик, считано от 07.04.2006г. на л.а. Фиат 126Р с рег.№*, който, видно от удостоверение рег.№091275005184, изд. от МВР, С-р КАТ В.Т., ПС с рег.№* е било собственост на ищеца за периода от 07.04.2006г. до 22.12.2009г., на която дата 22.12.2009г., видно от обясненията на ищеца от 30.06.2017г., дадени по образуваната и цитирана по-горе пр. преписка, ищецът го е снел от регистрация по причина проекта, заложен по договора, сключен с ответника.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По предявения осъдителен иск с правно основание чл.262 ал.2 от ЗЗД с цена на иска от 1000лв.:
Искът е процесуално допустим, доколкото е налице правен интерес у ищеца от предявяването му.
Разгледан по същество се явява частично основателен и доказан.
Безспорно от събраните по делото писмени, в частност подписаният между страните на 17.09.2013г. писмен договор за изработка, вкл. и допустимите, с оглед чл.164 ал.1 т.3 от ГПК показания на разпитаните двама свидетели, се установи възникнало между страните облигационно правоотношение от сключен между тях на 17.09.2013г. договор за изработка по смисъла на чл.258 от ЗЗД, по силата на който ищецът като възложител е възложил на ответника - изпълнител да извърши на свой риск срещу възнаграждение модифициране на собственият му Фиат 126Р с рег.№* в Джип 4х4, като изработката ще бъде реализирана по проект на възложителя и изпълнителя. Договорът на изработка е консенсуален, неформален договор, поради което в случая за параметрите на постигнатото съгласие между страните, вкл. и с оглед стойността на договора, са допустими и гласни доказателства. В тази връзка от събраните показания на разпитаните двама свидетели се установи, че страните са били постигнали съгласие по всички съществени елементи на договора, в частност относно възложената изработка, съобразно устно изложения проект на възложителя, възприет от изпълнителя, свеждащ се до превръщане фиата на ищеца в по-проходим чрез прехвърляне купето на фиата върху шаси от по-малък джип 4х4 с възможност за регистрация на модифицираното МПС, т.е. сключеният между страните процесен договор за изработка не е нищожен, поради липса на съгласие по смисъла на чл.26 ал.2 пр.2 от ЗЗД, а е действителен и като такъв е породил целените с него правни последици. С оглед събраните по делото доказателства, в частност показания на разпитаните свидетели, съдът счита възражението на ответника за нищожност на процесния договор за изработка, поради невъзможен предмет по смисъла на чл.26 ал.2 пр.1 от ЗЗД, поради фактическа невъзможност на предмета, за неоснователно и недоказано. Разпитаните свидетели са категорични, че предметът на процесния договор за поръчка е възможен и възложеното от ищеца на ответника модифициране на Фиат 126Р е технически осъществимо към момента на сключване на договора, съгласно и дадения утвърдителен отговор от институцията, одобряваща нестандартни МПС, съгласно показанията на свидетеля Р.. В случая по делото не се доказва, вкл. и с изслушаната СТЕ, че е налице фактическа невъзможност на предмета на процесния договор за изработка към момента на сключването му, доколкото не е доказано, че към този момент предмета не може да възникне с оглед нивото на развитие на науката, техниката и технологиите. Изслушаната СТЕ не доказва наличие в случая на фактическа невъзможност на предмета на процесния договор за изработка, доколкото единствено не е категорична, че е възможно възложеното модифициране в гаражни условия, без да обосновава, че предметът е невъзможен към момента на сключване на договора и не може да възникне с оглед нивото на развитие на науката, техниката и технологиите, предвид което процесният договор за изработка не е нищожен, поради невъзможен предмет, а е действителен и е породил правно действие. Неоснователно е ответното възражение за неизправност на ищеца като страна по договора за изработка. Действително за авансово предадената сума от 800лв. от ищеца на ответника не е представен писмен документ, но изпълнението на задължението за предаването й от възложителя на изпълнителя се доказва от събраните по делото гласни доказателства, които са безпротиворечиви и взаимно се допълват, при съвкупната им преценка с останалите събрани по делото писмени доказателства, и доколкото не се опровергават от други събрани такива. Предметът на договора за изработка - собственият на ищеца ретро л.а. Фиат 126Р, съобразно уговорката между страните, установена от показанията на Н., е взет от ответника - изпълнител от селото на ищеца и докаран в плевника на с.*, където живее ответника, където свидетелите са видели фиатчето разглобено, нарязано, т.е. предмета на поръчката е предаден по уговорения начин от възложителя на изпълнителя. Безспорно от показанията на двамата разпитани по делото свидетели се установи пълно неизпълнение от страна на ответника - изпълнител на поетите с договора за изработка задължения в договорените срокове - първоначален до 15.04.2014г., удължен до 31.12.2015г. и краен срок до 01.03.2017г., съобразно връчената на ответника на 19.01.2017г. нотариална покана от ищеца, т.е. не е извършено в срок от ответника възложеното модифициране на л.а. Фиат 126Р от ищеца, поради което ответникът е неизправна страна по неизпълнения изцяло договор за изработка, което е дало основание на ищеца с връчената на ответника на 19.01.2017г. нотариална покана по реда на чл.87 ал.1 от ЗЗД, давайки на длъжника подходящ срок за изпълнение /до 01.03.2017г./ да развали договора за изработка, който, считано от 01.03.2017г. се смята за развален. Волята на ищеца като изправна по процесния договор за изработка страна за развалянето му, обективирана във връчената на ответника на 19.01.2017г. нотариална покана се извежда от определения краен срок за изпълнение на поръчката по договора за изработка и последиците по предложения първи вариант, свеждащи се до връщане на даденото по договора, което инкорпорира волеизявление за разваляне на договора при такова развитие на правоотношението. Не на последно място, с предявяване на ИМ , редовно връчена на ответника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, ищецът също отправя към ответника волеизявление за разваляне на процесния договор за изработка по смисъла на чл.87 ал.1 от ЗЗД, който се счита развален от датата на връчването по чл.47 ал.5 от ГПК, който факт съдът съобразява на основание чл.235 ал.3 от ГПК.
Доколкото ищеца - възложител по процесния договор за изработка е развалил същия, то на основание чл.262 ал.2 от ЗЗД има право на обезщетение по общите правила. Разваленият процесен договор за изработка не е за продължително или периодично изпълнение, поради което и на основание чл.88 ал.1 от ЗЗД развалянето има обратно действие и съгласно чл.88 ал.1 изр.2 от ЗЗД ищецът - кредитор има право на обезщетение за вредите от неизпълнението на договора, като в случая ищецът - кредитор е претърпял в пряка - причинно - следствена връзка с разваления договор имуществени вреди под формата на претърпяна загуба от унищоженото му, нарязано МПС - Фиат 126Р в размер на действителната пазарна стойност на вредата, доказана от СТЕ в размер на 648лв., в който размер предявеният осъдителен иск по чл.262 ал.2 от ЗЗД следва да бъде уважен като основателен и доказан, респ. отхвърлен за разликата от 352лв. над уважения до пълния предявен размер от 1000лв., като неоснователен и недоказан.
По предявения осъдителен иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.3 от ЗЗД за неоснователно обогатяване с цена на иска от 2500лв.:
Искът е процесуално допустим.
Разгледан по същество е основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло.
На основание чл.55 ал.1 пр.3 от ЗЗД който е получил нещо на отпаднало основание е длъжен да го върне. Развалянето на процесния сключен между страните договор за изработка от ищеца по реда на чл.87 ал.1 от ЗЗД, който не е за продължително или периодично изпълнение, на основание чл.88 ал.1 от ЗЗД има обратно действие и обосновава хипотеза на отпаднало основание по смисъла на чл.55 ал.1 пр.3 от ЗЗД. Съдът приема за доказано в процеса от гласните доказателства по изложените по-горе съображения предаването от ищеца като възложител на ответника като изпълнител на аванс от 800лв. по процесния договор за изработка, както и от обективираната върху гърба на първа страница от д/ра разписка за получена от ответника авансово сума от 1700лв., предадена му от ищеца по договора, или общо сумата от 2500лв. получена от ответника по разваления договор за изработка, връщането на която ответникът дължи на ищеца на основание чл.55 ал.1 пр.3 от ЗЗД, като сума, с която неоснователно се е обогатил, тъй като е получена на отпаднало основание, с което предявеният осъдителен иск по чл.55 ал.1 пр.3 от ЗЗД за неоснователно обогатяване е доказан както по основание, така и по размер, поради което следва да бъде уважен изцяло.
По предявения осъдителен иск с правно основание чл.92 ал.1 от ЗЗД за договорна неустойка при пълно неизпълнение на договор за изработка с цена на иска 5000лв.:
Искът е процесуално допустим.
Разгледан по същество е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен изцяло.
Съгласно чл.92 ал.1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението без да е нужно те да се доказват.
Ищецът иска присъждане на договорна неустойка по чл.13 от процесния развален договор за изработка при пълно неизпълнение на възложената работа, която претендира да е в размер на 100% от договореното възнаграждение, а съгласно сключения процесен договор за изработка същата е в размер на "от дадените разходи". Съгласно ТР №7/2013 от 13.11.2014г. на ВКС, ОСГТК, дължима в хипотеза на разваляне на двустранен договор, който не е за продължително или периодично изпълнение, какъвто е процесният, е единствено неустойка за обезщетяване на вреди от неизпълнението поради разваляне - неустойка за разваляне, ако такава е била уговорена. Уговорената в процесният случай между страните с клаузата на чл.13 от д/ра за изработка неустойка при пълно неизпълнение на възложената работа не съставлява неустойка за разваляне, доколкото липсва изрично изразена воля на страните в тази насока, на което само достатъчно основание предявеният осъдителен иск по чл.92 ал.1 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен като недоказан по основание. Независимо, че пълното неизпълнение на възложената работа е предпоставка за възникване правото на кредитора по чл.87 ал.1 от ЗЗД на разваляне на двустранен договор, при все, че от преценката и волята на последния зависи дали да упражни това свое право по чл.87 ал.1 от ЗЗД или не, не може да се приеме, че волята на страните по договора за изработка е била за уговаряне на неустойка при разваляне с процесната клауза на чл.13 от д/ра за изработка, доколкото в същата не е визирано, че неустойката е дължима при пълно неизпълнение на възложената работа, довело до разваляне на двустранният договор, т.е. с оглед липсата на изрична воля на страните в тази насока. На следващо място, освен, че искът е недоказан по основание, същият е недоказан и по размер, доколкото противно на ищцовото твърдение претендираната договорна неустойка при пълно неизпълнение на възложената работа не е уговорена в твърдяния размер на 100% от договореното възнаграждение, което е в размер на 5000лв., а е уговорена в размер на "от дадените разходи", като по делото липсват наведени дори твърдения от ищеца същият да е направил някакви разходи във връзка с разваления процесен договор за изработка, както и относно размерът им, съответно не са ангажирани и никакви доказателства в тази насока, като в случая доказването е необходимо само с оглед доказване размера на иска, а не размера на претърпените вреди, доколкото неустойката служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. В размер на 100% от договореното възнаграждение е уговорената от страните с клаузата на чл.14 от процесния договор за изработка неустойка при забава на изпълнителя, каквато неустойка за забава от една страна не е претендирана в процеса, а от друга страна каквато е и недължима в настоящата хипотеза на развален, поради виновно неизпълнение на длъжника, двустранен договор за изработка. По делото ищецът, в чиято тежест е, не е доказал какъв е размерът на "от дадените разходи", в чийто размер е уговорената в чл.13 от д/ра за изработка и претендирана неустойка, предвид което искът му по чл.92 ал.1 от ЗЗД освен по основание, е недоказан и по размер, и като такъв следва да бъде отхвърлен. Тълкуването на сключения между страните договор за изработка, съобразно правилото на чл.20 от ЗЗД, в частност изхождайки и от клаузите на чл.13 и чл.14 от д/ра, не налага извод за тъждество между "от дадени разходи" и "договореното възнаграждение", доколкото страните са използвали тези два различни термина при определяне размерите на двете предвидени в договора неустойки - за забава, респ. настоящата при пълно неизпълнение. На следващо място, доколкото съдът следи и служебно за недействителността на договора, респ. за отделни негови клаузи, счита клаузата на чл.13 от д/ра за нищожна по смисъла на чл.26 ал.2 пр.2 от ЗЗД, поради липса на съгласие, и като такава не е породила правно действие между страните по делото, предвид неяснотата, която създава относно размера на неустойката и от кои точно отдадени разходи се формира и до какъв пределен размер на неустойката се свежда. Изложените до тук основания обуславят отхвърляне на предявеният иск по чл.92 ал.1 от ЗЗД като неоснователен и недоказан, предвид което съдът не следва да се произнася по евентуалното ответно възражение по чл.92 ал.2 от ЗЗД за прекомерност на неустойката, както и по евентуалното възражение на ответника по чл.111 б."б" от ЗЗД за погасяване по давност на ищцовото вземане за неустойка при пълно неизпълнение на възложената работа.
Изходът на делото и нормата на чл.78 ал.1 от ГПК обуславят основателност на ищцовата претенция за присъждане на направените по делото съдебни разноски /за дължимо вн. ДТ от 340лв. и заплатени адв. възнаграждение за един адвокат от 300лв., за особен представител на ответника в размер на 642,50лв. и за ВЛ по СТЕ от 200лв./, съразмерно с уважената част от исковете, в доказан размер от 549,05лв.
Ответникът не е претендирал съдебни разноски и съдът не дължи произнасяне.
Водим от изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА А.Д.К. ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на М.А.С. ***, с ЕГН **********, сума в размер на 648 лв. /шестотин четиридесет и осем лева/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди под формата на претърпяна загуба от неизпълнение на сключен между страните и подписан на 17.09.2013г. договор за изработка с предмет модифициране на собствения на ищеца лек автомобил марка ФИАТ 126Р с рег.№* в Джип 4х4.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.А.С. против А.Д.К. иск с правно основание чл.262 ал.2 от ЗЗД за разликата от 352лв. над уважения до пълния предявен размер от 1000лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА А.Д.К. ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на М.А.С. ***, с ЕГН **********, сума в размер на 2500 лв. /две хиляди и петстотин лева/, дължима на основание чл.55 ал.1 пр.3 от ЗЗД, на отпаднало основание, а именно развален едностранно от ищеца сключен между страните и подписан на 17.09.2013г. договор за изработка с предмет модифициране на собствения на ищеца лек автомобил марка ФИАТ 126Р с рег.№* в Джип 4х4.
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявеният от М.А.С. против А.Д.К. иск с правно основание чл.92 ал.1 от ЗЗД с цена на иска от 5000лв. за договорна неустойка при пълно неизпълнение на възложената работа, съгласно двустранен подписан между страните на 17.09.2013г. договор за изработка, развален, поради виновно неизпълнение на длъжника, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА А.Д.К. ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на М.А.С. ***, с ЕГН **********, сума в размер на 549,05 лв. /петстотин четиридесет и девет лева и пет стотинки/, представляваща направени по делото съдебни разноски, съразмерно с уважената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен срок от връчването му пред Великотърновски окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:............