РЕШЕНИЕ
№ 44
гр. Монтана, 24.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на двадесет и четвърти
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Людмила Др. Никова
Членове:Елизабета Анг. Кралева
Герасимова
Таня Т. Живкова
като разгледа докладваното от Людмила Др. Никова Въззивно гражданско
дело № 20211600500258 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на „А.П.А.”ООД,взискател по изп.дело №
20211630420034 по описа на СИС при РС-Монтана, чрез пълномощник
адв.М.Д. против постановление на съдебния изпълнител от 02.12. 2019г. /
погрешно изписани месец и година вместо от 02.03.2021г./, с което на
основание чл. 78, ал. 5 от ГПК е намален размера на приетите за събиране в
полза на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение от 400 лв. на 200
лв.Излагат се доводи за незаконосъобразност на обжалваното постановление,
тъй като на жалбоподателя не е предоставена възможност да вземе становище
по искането на длъжника за намаляване на адвокатското възнаграждение.
Твърди се също,че преценката на съдебния изпълнител не е обективна и
цялостна,тъй като такава може да бъде извършена едва в момента ,когато
задължението на длъжника е погасено,както и че минималния адвокатски
хонорар за образуване и представителство е 400 лв.и съдебният изпълнител не
може да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък размер. Иска се
отмяна на обжалваното постановление.
1
В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК не е постъпило писмено възражение от
длъжницата А. С..
В писмените си мотиви съдебният изпълнител изразява становище, че
жалбата е неоснователна.
Съдът, след проверка относно допустимостта и редовността на
подадената жалба и с оглед данните в приложеното копие от изпълнителното
дело,приема следното:
Жалбата е процесуално допустима-подадена е в срока по чл. 436,ал. 1 от
ГПК, при наличието на правен интерес от надлежна страна.Съгласно
чл.435,ал.1,т.1 от ГПК взискателят може да обжалва отказът на съдебния
изпълнител да извърши искано изпълнително действие,каквото по
съществото си представлява изменението на издадено вече постановление , с
което съдебният изпълнител е приел разноските за принудително събиране в
производството.
От приложеното копие от изп.дело №20211630420034 /2-34/2021г./ по
описа на СИС при РС-Монтана се установява,че същото е образувано на
02.02.2021г.по молба на „А.П. А.”ООД,ЕИК *, чрез адв. М. Д. ,въз основа на
изпълнителен лист ,издаден на 31.07.2020г. по гр.д.№ 8647/2018г.по описа на
СРС ,с който А.С. е осъдена да заплати на „А.П.А.”ООД сумата 243.75 лв.
разноски по делото.С молбата взискателят е поискал и събиране на
направените разноски по изпълнителното производство,като са представени
документ за платена д.такса и договор за правна защита и съдействие
,сключен на 14.01.2021г.между взискателя и адв.М.Д. с предмет:оказване на
правна защита и съдействие за образуване на изп. дело и адвокатска защита и
представителство по изпълнителното дело.
С постановление от 01.02.2021г.на ДСИ са признати разноски на
взискателя в размер на 24 лв.д.такса за образуване и 400 лв.за адвокатско
възнаграждение и са приети за събиране по изпълнителното дело.Същите са
вписани в поканата за доброволно изпълнение до длъжницата,връчена й
редовно на 22.02.2021г.
На 10.02.2021г.съдебният изпълнител е уведомил взискателя чрез
2
пълномощника му адв. М Д.,че следва да внесе д.такса за пълно проучване
,запор МПС и справка БНБ.
С молба вх.№951/15.02.2021г.взискателят,чрез пълномощника си адв.
М.Д. е представил документи за внесените д.такси.
С писмена молба вх.№1266/01.03.2021г.длъжницата А.С. е направила
възражение за недължимост на претендирания адвокатски хонорар ,а при
преценка,че такъв се дължи-възражение за прекомерност на осн.чл.78,ал.5 от
ГПК.
Няма данни на взискателя да е връчен препис от молбата на
длъжницата.
С обжалваното единствено от взискателя постановление от
02.03.2021г.,съдебният изпълнител е уважил молбата на длъжницата и е
намалил адвокатското възнаграждение от 400лв.на 200лв.,като е посочил,че е
съобразил разпоредбите на чл.10,т.1 от Наредба №1/2004г.за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
С молба от 08.093.2021г.взискателят,чрез процесуалният си
представител адв. М.Д. е поискал налагане на възбрана върху недвижими
имоти и запор върху МПС,собственост на длъжницата.
Съдът,като съобрази така установеното и данните по приложеното
копие от изпълнителното дело намира,че жалбата е основателна по следните
съображения:
Съгласно чл.79,ал.1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на
длъжника с изключения от това правило,предвидени в т.1,2 и 3 от посочената
разпоредба ,които в конкретния случай не са налице.
Съгласно чл.78,ал.5 от ГПК ,ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото ,съдът може по искане на насрещната страна
да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част,но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл.36 от ЗА.
Съгласно чл.10,т.1 и т.2 от Наредба №1/2004г.за минималните размери
3
на адвокатските възнаграждения в редакцията,действаща към момента на
сключване на договора за правна защита и съдействие,за образуване на
изпълнително дело се дължи възнаграждение в размер на 200 лв.,а за
процесуално представителство, защита и съдействие на страните по
изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на
парични вземания до 1000 лв.-200 лв.
В конкретния случай неправилно съдебният изпълнител е приел ,че се
дължи само възнаграждение по т.1 на чл.10 от Наредбата,доколкото от
процесуалния представител на взискателя са извършени и ще бъдат
извършвани и други процесуални действия в рамките на изпълнителното
производство по събиране на вземането,което обуславя дължимост на
възнаграждение и по т.2 на чл.10 от Наредба №1/2004г.за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.От приложеното копие на
изпълнителното дело се установява,че освен първоначалната молба по чл.426
от ГПК,с която е сезиран съдебния изпълнител,от процесуалният
представител на взискателя адв.М.Д. са извършвани и други процесуални
действия, свързани със събиране на процесното вземане-с молба от
15.02.2021г.са представени документи за платени д.такси по указания на
съдебния изпълнител,а доколкото процесното вземане не е платено от
длъжницата в срока за доброволно изпълнение,процесуалният представител
на взискателя е подал молба вх.№1472/08.03.2021г,с която е поискано
налагане на възбрана върху недвижими имоти и запор върху МПС, които
способи са приложени от съдебния изпълнител.Минималният размер на
възнаграждението по т. 1 на чл. 10 от Наредбата е 200, 00 лв. Минималният
размер на възнаграждението по т. 2 на чл. 10 от Наредбата / в приложимата
редакция към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие
/с оглед размера на вземането, предмет на принудителното събиране също е
200 лв.,или общо следващото се минимално адвокатско възнаграждение като
разноски на взискателя възлиза на 400лв.,какъвто е първоначално приетия
размер от съдебния изпълнител преди намаляването им с обжалваното
постановление и който е равен на нормативно определения минимален
размер.В тази връзка възражението на длъжницата по чл.78,ал.5 от ГПК е
неоснователно. Жалбата против постановлението на съдебния изпълнител,с
което това възражение е уважено е основателна и следва да се уважи,като се
4
отмени обжалваното постановление.
Водим от гореизложеното,Окръжен съд-Монтана
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановление от 02.03.2021г.на съдебния изпълнител по
изпълнително дело № 20211630420034 /2-34/2021г./ по описа на СИС при РС-
Монтана ,с което на основание чл.78,ал.5 от ГПК е намален размера на
приетите за събиране в полза на взискателя разноски за адвокатско
възнаграждение по изпълнителното дело от 400 лв.на 200 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5