№ 1332
гр. П., 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Т.И.Т.
при участието на секретаря М.М.Д.
като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20221720104728
по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени е иск с правно основание чл.439 от ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа искова молба от А. Х. Ц., ЕГН
**********, с адрес: *** чрез адв. Ц., срещу „***” АД, ЕИК ***, със седалище/адрес на
управление: гр. П., ж.к. „***“, с която са предявени обективно съединени искове с правно
основание чл.439 от ГПК, с които ищцата, в качеството и на наследник на И.Р.Х., ЕГН
**********, починала на 17.06.2021 г., иска да бъде признато за установено, че не дължи на
ответника сумата от 2056.46 лева, представляваща главница за неплатена топлинна енергия
за периода от 01.05.2011 г. до 30.04.2013 г., за която сума в полза на ответника е издаден
изпълнителен лист от 20.06.2014 г., по ч.гр.д. № *** г. на ПРС, и въз основа на който е
образувано изпълнително дело № *** г. по описа на ЧСИ – А.В.. Моли да й бъдат
присъдени сторените по делото разноски.
Ищцата твърди, че процесните суми са погасени по давност.
В законоустановения срок ответникът „***” АД не е подал отговор на исковата
молба, и не е взел становище по иска.
В съдебно заседание ищцата се представлява от адв. Ц., който поддържа предявения
иск и моли съда да го уважи, като им се присъдят сторените по делото разноски, за което
представя списък на разноските.
Ответникът в съдебно заседание се представлява от ю.к. М., която оспорва иска и
моли съда да го отхвърли, като им се присъдят сторените по делото разноски, за което
1
представя списък на разноските по чл.80 от ГПК.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, П.
районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявените искове са допустими, поради което и следва да се
произнесе по съществото на спора.
По основателността:
От приложеното копие на изп. дело № *** г. по описа на ЧСИ – Е.Д. се установява,
че на 20.06.2014 г. по ч. гр. д. № *** г. на ПРС на основание заповед № 2684 от 14.05.2014 г.
в полза на ответника е бил издаден процесният изпълнителен лист, с който И.Р.Х. е осъдена
да заплати на „***“ АД сумата от 2056.46 лева, представляваща главница за неплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2011 г. до 30.04.2013 г. включително, сумата от 377.62
лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от
30.06.2011 г. до 25.03.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 12.05.2014 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и направените разноски по делото в размер
на 150.00 лева – юрисконсултско възнаграждение и сумата 48.68 лева – държавна такса.
По молба на „***“ АД от 15.07.2014 г. и въз основа процесния изпълнителен лист е
образувано изп. д. № *** г. на ЧСИ Е.Д.. В молбата на ответното дружество са посочени
способи за принудително изпълнение, като е поискал от ЧСИ да пристъпи към налагането на
запор на всички видове установени вземания на длъжника, да поиска от МВР спиране от
движение на МПС за срок от три месеца, както и да наложи възбрана.
Видно от материалите съдържащи се в изпълнителното дело, по същото на
07.08.2014 г. на И.Х. лично е връчена покана за доброволно изпълнение.
С молба от 22.06.2016 г. ответникът е поискал от ЧСИ да извърши справка в ТД на
НОИ, като в случай, че открие секвестируем трудов или приравнен трудов доход, както и
пенсия, да наложи запор до пълното погасяване на задължението от длъжника.
Със запорно съобщение от 10.11.2016 г. е наложен запор върху получаваното от И.Х.
трудово възнаграждение при К*** гр. П., за което няма данни кога е получено от третото
задължено лице.
Със запорно съобщение от 21.11.2016 г., ЧСИ отново е наложил запор върху
получаваното от длъжника трудово възнаграждение при К*** – гр. П., получено от
последния на 21.11.2016 г. С писмо от 22.11.2016 г. и входящ номер при ЧСИ от 23.11.2016
г., К*** са уведомили ЧСИ, че И.Р.Х. не работи при тях.
От приложеното копие на изпълнително дело № *** г. на ЧСИ – Е.Д. не се
установява да има събрани суми в полза на ответното дружество.
Видно от печата поставен върху гърба на изпълнителния лист, ЧСИ е прекратил
изп.д. № *** г. с постановление от 14.01.2020 г., поради перемпция.
2
От приложеното копие на изп.д. № *** г. на ЧСИ – А.В. се установява, че по молба
на ответното дружество на 01.09.2021 г., и въз основа на процесния изпълнителен лист при
ЧСИ – А.В. е образувано изп.д. № *** г. В молбата на ответното дружество са посочени
способи на изпълнение. С молба от 17.09.2021 г. „***“ АД са поискали от ЧСИ да
конституира наследника на длъжника като страна в изпълнителното дело, за което по-късно
на 02.02.2022 г. са представили удостоверение за наследници, от което е видно, че ищцата е
наследник на И.Р.Х..
По образуваното при ЧСИ – А.В. изп.д. № *** г. със съобщение до ищцата, ЧСИ я е
уведомил, че образувано изпълнителното дело, по което страна е нейния наследодател
И.Р.Х. и ответника, като я е поканил в двуседмичен срок от съобщаването да заяви дали
приема или се отказва от оставеното и наследство. В съобщението е разяснено на ищцата, че
изпълнителното производство може да продължи срещу нея.
Няма данни по изп.д. № *** г. да са събрани суми, да са предприети изпълнителни
действия насочени към спиране или прекъсване на давността, или пък същото да е
прекратено.
От приложеното към исковата молба удостоверение за наследници от 29.07.2022 г. се
установява, че И.Р.Х. е починала на 17.06.2021 г., като след смъртта си е оставила за свой
законен наследник ищцата – А.Х.Ц. – дъщеря.
При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни
изводи:
По силата на чл.439 от ГПК, длъжникът по изпълнителното производство може да
оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, ако възраженията му се основат на
факти, настъпили след издаването на съдебния акт.
Искът по чл.439 от ГПК е отрицателен установителен иск и с него ищецът се домогва
да установи, че изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело, вследствие на
новонастъпили след постановяването на съдебния акт факти, е престанало да съществува,
или че изпълняемостта му не е настъпила.
В случая ищцата в исковата молба е навела доводи за изтекла погасителна давност
към момента на образувано изпълнително дело при ЧСИ Е.Д., респ. към момента на
образуване на второто изпълнително дело, поради което и като предмет на делото не са
въведени твърдения за изтекла давност преди издаване на заповедта за изпълнение,
съответно на изпълнителния лист, преди образуване на изпълнителното производство.
Предвид това ищцата се е позовала на новонастъпили обстоятелства, след издаване на
заповедта за изпълнение, респ. след нейното влизане в сила, поради което предявеният иск е
допустим. Доколкото в исковата молба са наведени единствено обстоятелства за погасяване
на вземанията по давност преди образуване на изпълнителното дело, то и следва да се
приеме, че срещу заповедта за изпълнение не са постъпили възражения и същата е влязла в
сила.
Настоящият състав намира, че в случая е приложима общата пет годишна давност по
3
следните съображения:
Съгласно чл.117, ал.2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение,
срокът на новата давност е всякога пет години.
В случая има издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, а разпоредбата на
чл.117, ал.2 от ЗЗД, постановява, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът
на новата давност е всякога пет години. В заповедното производство издаването на
изпълнителен лист се предпоставя от издаването на специален съдебен акт – заповед за
изпълнение, чрез която се установява дали вземането е спорно и която съставлява съдебно
изпълнително основание по аргумент от чл.404, т.1, предл.3 от ГПК. Правните последици на
влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила
съдебно решение, поради което и заповедта има установително и преклудиращо действие в
отношенията между страните. Влязлата в сила заповед за изпълнение препятства
оспорването на задълженията, въз основа на обстоятелства или доказателства, които са били
известни на длъжника, и с които е разполагал или е можел да се снабди до изтичането на
срока за възражение. Установеното със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен
чрез използване на извънредните способи, лимитативно очертани в чл.423 от ГПК и чл.424
от ГПК, аналогични на чл.303, ал.1, т.1 и т.5 от ГПК.
Същевременно практиката на ВКС е наложила, че по отношение на заповедното
производство, по което е издадено изпълнителното основание, е допустим и иск по чл.439 от
ГПК, макар да не е било проведено съдебно дирене. Чрез тези специални норми
законодателят е придал на влязлата в сила заповед за изпълнение характера на влязло в сила
решение за вземането, защото е ограничил нейното атакуване до степен в каквато е
ограничено и атакуването на влезли в сила решения. Вземането за периодични плащания,
установено с решение, постановено по реда на чл.422 от ГПК след подадено по реда на
чл.414 от ГПК възражение срещу заповедта, се погасява с общата 5-годишна давност, и в
случай, че се приеме, че същото вземане би се погасило с кратката 3-годишна давност, ако
срещу заповедта не е подадено възражение и същата е влязла в сила, то това би създало
ситуация в която обстоятелството каква ще е давността за едно вземане, да зависи от
процесуалното поведение на длъжника. В този смисъл е и постановеното по реда на чл.290
от ГПК решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г.на ВКС, ГК, IV г.о. и решение
№ 3 от 04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г.на ВКС, ГК, IV г.о., също постановено по реда
на чл.290 от ГПК.
Процесната Заповед за изпълнение е влязла в сила на 20.06.2014 г., когато е издаден и
изпълнителния лист, въз основа на който, при ЧСИ Е.Д. е образувано изп.д. № *** г., която
дата е и по – късната дата, доколкото липсва отразяване в изпълнителния лист относно
датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение. От този момент съдът намира, че
започва да тече срока на новата погасителна давност относно вземанията, посочени в нея, и
в издадения въз основа на нея изпълнителен лист.
От датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение - 20.06.2014 г. до образуване
на изп.д. № *** г. при ЧСИ - Д. - 15.07.2014 г. е изминал период по-малко от един месец,
4
поради което и съгласно действащото към този момент Постановление № 3/18.11.1980 г. на
Пленума на ВС, с образуването на изпълнителното производство на 15.07.2014 г. давността
за процесните вземания е прекъсната на основание чл.116, б. „в" от ЗЗД.
С т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС, е обявено за изгубило сила Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния
съд. От друга страна разрешенията, дадени с Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по
т. д. № 2/ 2013 год. на ОСГТК на ВКС се прилагат занапред спрямо неприключилите към
момента на обявяването му изпълнителни производства, какъвто е настоящият случай. В
същия смисъл е и решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. на ВКС.
По силата на даденото тълкуване с ППВС № 3/18.11.1980 г., давността е спряла да
тече през време на изпълнителното производство. Съгласно ППВС № 3/18.11.1980 г.,
спряната давност е продължила да тече до 26.06.2015 г., когато е прието Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и съгласно дадените
в него разяснения, давността е прекъсната. От този момент е започнала да тече нова давност,
която е прекъсната с молбата на взискателя от 22.06.2016 г., тъй като в нея е посочен способ
на изпълнение. Давността е прекъсната отново на 10.11.2016 г. и 21.11.2016 г., когато ЧСИ –
Д. е изпратила запорни съобщения до работодателя на наследодателката на ищцата И.Р.Х.. В
този смисъл е решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр.д. № 1747 по описа за 2020 г. на ВКС, ІV
г.о. В него изрично е прието, че давността се прекъсва последователно във времето, когато
осъществяването на способа става чрез отделни процесуални действия: запор или възбрана,
опис, оценка, насрочване на проданта, разгласяване, приемане на наддавателни
предложения, провеждане на наддаване и т.н. до влизането в сила на постановлението за
възлагане. В настоящия случай, с изпращането на последното запорно съобщение от ЧСИ до
работодателя на 21.11.2016 г., давността е прекъсната. След тази дата няма други
предприети по изпълнителното дело действия насочени към спиране или прекъсване на
давността. Налагането на запор или възбрана в изпълнително производство, съгласно т.1 от
тълкувателно решение № 2/2013, ВКС, ОСГТК съставлява насочване на изпълнението върху
отделен имуществен обект на длъжника, и прекъсва давността, тъй като с него започва да се
осъществява принудата в изпълнителния процес – длъжникът започва да търпи ограничение
в правната си сфера – неговите актове на разпореждане стават непротивопоставими на
първоначалния и присъединените кредитори. В тълкувателното решение е посочено, че в
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки
отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната
разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение. В този смисъл съдът приема, че давността е прекъсната на
21.11.2016 г. с изпращане на второ запорно съобщение до работодателя на длъжника по
изпълнителното дело, като с прекъсването на давността на 21.11.2016 г. е започнала да тече
нова 5-годишна давност.
5
Видно от приложеното изпълнително дело, в продължение на две години, считано от
21.11.2016 г. от взискателя не е поискано извършването на други изпълнителни действия,
поради което и по силата на даденото разрешение в т.10 от Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. по т. д. № 2/ 2013 год. на ОСГТК на ВКС, изпълнителното производство е
прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК към 21.11.2018 г., поради перемпция. В
съответствие с т.10 от посоченото Тълкувателно решение, без правно значение е дали
съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и
кога ще направи това, тъй като прекратяването на изпълнителното производство става по
право, като новата давност започва да тече от предприемането на последното по време
валидно изпълнително действие.
С разрешенията дадени в т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д.
№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е
прекратено по силата на закона – на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК (чл.330, ал.1, б. „д”
ГПК (отм.)), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е
поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. В мотивите на
посоченото тълкувателно решение е разяснено, че за разлика от исковия процес, където
давността за вземането се прекъсва еднократно - в началото на процеса, то при
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всяко
действие за принудително изпълнение. Новата давност започва да тече от този момент и с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение се прекъсва. В
изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да
действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не
действа (да не иска нови изпълнителни способи). Както вече бе посочено по-горе
изпълнителното дело е перемирано към 21.11.2018 г., но това обстоятелство не се отразява
на спиране или прекъсване на давността, тъй като новата давност е започнала да тече от
последното предприето от ЧСИ изпълнително действие годно да я прекъсне - налагане на
запор, чрез изпращане на 21.11.2016 г. на запорно съобщение до работодателя на
наследодателката на ищцата. Считано от 21.11.2016 г. е започнала да тече нова 5-годишна
давност, която към датата на образуване на второто изпълнително дело № ***2 г. при ЧСИ –
А.В. не е изтекла. Молбата с искането за неговото образуване въз основа на процесния
изпълнителен лист, в която взискателят – ответник е посочил способи на изпълнение също е
прекъснала давността. От тази дата е започнала да тече нова 5-годишна давност за
вземанията, която към датата на предявяване на иска 18.08.2022 г., а към момента на
постановяване на настоящото решение, не е изтекъл давностния срок по чл.111, б.“в“ от
ЗЗД, поради което и процесните вземания не са погасени по давност, а са дължими.
С оглед изложеното, настоящия съдебен състав намира, че предявения отрицателен
установителен иск с правно основание чл.439 от ГПК се явява неоснователен, и като такъв
следва да се отхвърли изцяло.
По разноските:
6
Страните са поискали присъждане на разноски, за което са представили списъци на
разноските по чл.80 от ГПК.
С оглед изхода на делото на ищцата не следва да бъдат присъждани разноски.
Ответникът е поискал присъждане на разноски за което е представил списък на
разноските по чл.80 от ГПК. Съгласно представения списък на разноските ответникът
претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева, което е в минимален
размер по чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ, вр. чл.25, ал.1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ, което следва да бъде възложено върху ищцата с
оглед изхода на делото.
Водим от горното, П. районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Х. Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу „***” АД,
ЕИК ***, със седалище/адрес на управление: гр. П., ж.к. „***“, с която е предявила иск с
правно основание чл.439 от ГПК, с който ищцата, в качеството и на наследник на И.Р.Х.,
ЕГН **********, починала на 17.06.2021 г., иска да бъде признато за установено, че не
дължи на „***” АД сумата от 2056.46 лева, представляваща главница за неплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2011 г. до 30.04.2013 г., за която сума в полза на ответника е
издаден изпълнителен лист от 20.06.2014 г., по ч.гр.д. № *** г. на ПРС, и въз основа на
който е образувано изпълнително дело № *** г. по описа на ЧСИ – А.В., поради изтекла
погасителна давност за вземанията.
ОСЪЖДА А. Х. Ц., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „***” АД, с
ЕИК*** и адрес на управление: гр.П., кв. „***“ сумата от 100.00 (сто) лева, представляваща
направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред П. окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
7