№ 465
гр. Русе, 06.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на петнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Ивайло Ас. Йорданов
при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева
като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Административно
наказателно дело № 20214520201496 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Ш. Ш. ЕМ., чрез адв. М.Р., депозирана
против наказателно постановление № 21-0453-000188/28.06.2021г. на
Началник РУ Сливо поле при ОДМВР - Русе, издадено на основание чл. 36,
ал. 2 ЗАНН, с което на жалбоподателя, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП
са наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 200 лева и
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца, за
нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление
е незаконосъобразно и необосновано и се моли за неговата отмяна. Във
връзка с тези твърдения се релевират доводи, че жалбоподателят не е
осъществил състава на нарушението, за което е ангажирана неговата
отговорност. Моли се да бъде постановено решение, с което да бъде отменено
оспореното наказателно постановление.
В съдебно заседание, жалбоподателят, чрез упълномощения от него
защитник поддържа депозираната жалба.
1
Административнонаказващият орган, редовно призован не изпраща
представител и не заема становище досежно подадената жалба..
Районна прокуратура - Русе, редовно призована не изпраща
представител.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата изхожда от активно процесуално легитимирано лице, по
отношение на което е ангажирана административнонаказателна отговорност.
Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на
обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната
основателност.
Съдът‚ след като обсъди ангажираните от жалбоподателя
фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и
извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление,
съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
С наказателно постановление № 21-0453-000188 от 28.06.2021г.,
издадено на основание чл. 36, ал. 2 ЗАНН, с оглед Постановление на Районна
прокуратура – Русе по пр. пр. № 3748/20г. от 09.06.2021 г., с което е
прекратено образувано досъдебно производство срещу жалбоподателя за
извършено от него престъпление по чл. 345, ал. 2 , вр. ал. 1 НК, на
жалбоподателя, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП са наложени
административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева и „Лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от шест месеца, за нарушение по чл. 140,
ал. 1 ЗДвП, а именно за това, че на 07.02.2020г., около 13,50 часа, на път II-21,
Русе – Силистра, км. 26+500 посока град Силистра, управлявал лек автомобил
ВАЗ, с рег. № СС 22 58 АС, собственост на И. Т. И., ЕГН: ********** от град
Тутракан, област Силистра, което управлявано от жалбоподателя МПС е
било със служебно прекратена регистрация по смисъла на чл. 143, ал. 15 ЗДвП
от 19.09.2019г.
Не са налице противоречия в приобщените доказателствени
2
източници, които да налагат, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК,
приложима на основание чл. 84 ЗАНН, съдът да излага подробни мотиви,
които доказателства приема и кои отхвърля, доколкото всички доказателства
се намират в корелативно единство по между си и безспорно установяват
изложената в наказателното постановление факти от обективната
действителност.
Въз основа на така приетите за осъществили се факти и извършената
оценка на доказателствената съвкупност по делото, съдът намира, че следва
да бъдат изведени следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено на основание чл. 36, ал. 2
ЗАНН при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същото съдържа
всички необходими за неговата редовност от формална страна реквизити,
визирани в чл. 57, ал. 1 ЗАНН. В оспореното наказателно постановление, са
отразени датата, мястото и часа на нарушението, за което е ангажирана
отговорността на нарушителя. Нарушението, описано в наказателно
постановление, съдържа всички обективни признаци на конкретния състав на
нарушението, за което е ангажирана отговорността на привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице, а така също и конкретната
законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от
наказващия орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Не е налице
противоречие между приетите за установени факти, нормата под която
същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е
ангажирана отговорността на дееца.
С оглед изложеното неоснователни се явяват твърденията в жалбата,
че в хода на административнонаказателното производство са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да имат за свое
основание отмяна на оспореното наказателно постановление на процесуално
основание.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно разпоредбите на чл. 143, ал. 15 ЗДвП и чл. 18б, ал. 1, т. 10,
3
вр. чл. 18, т. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет,
пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства, регистрацията на превозните средства се
прекратява служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна
система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно
средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не
изпълни задължението си да регистрира превозното средство.
Жалбоподателят е управлявал автомобила по силата на пълномощно
рег. № 56/16.03.2017г. на Кмет на Кметство Голямо Враново. По делото не са
представени и не се съдържат, каквито и да било доказателства, от които да
бъде изведен и най-общ извод, че в съзнанието на жалбоподателя, който не е
бил собственик на посоченото МПС и е осъществявал фактическата власт
върху същия по силата на пълномощно са намерили отражение представи, че
управляваното от него моторно превозно средство е било със служебно
прекратена регистрация, респективно, че не е било регистрирано по
надлежния ред. Такива доказателства не се съдържат и в приобщената
преписка от РсРП, а в същата се съдържат доказателства, именно в обратната
насока - че жалбоподателят не е бил уведомяван от собственика на
автомобила, че автомобилът е бил с прекратена регистрация. Именно това е
било и основанието да бъде прекратено наказателното производство от страна
на държавното обвинение.
Отделно от това видно от представените с жалбата писмени
доказателства – полица на застраховка „Гражданска отговорност“ и
Удостоверение за техническа изправност на МПС, към датата на спирането на
жалбоподателя за проверка, автомобилът е бил с поставени регистрационни
табели, за същия е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ и автомобилът е бил представен за технически преглед от
страна на жалбоподателя, което също обосновава извод, че същият не е знаел,
че управляваният от него автомобил не е бил регистриран по надлежния ред,
тъй като е бил с прекратена регистрация.
Съгласно чл. 6 ЗАНН, административно нарушение е това деяние
(действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното
управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
4
административно наказание, налагано по административен ред. В настоящия
случай, нито в хода на протеклото административнонаказателно
производство, нито в производството по обжалване на наказателното
постановление са ангажирани доказателства от страна на
административнонаказващия орган, който именно носи доказателствената
тежест, които да установяват и доказват, субективната страна на деянието, а
именно, че същото е извършено от наказаното лице, след като в съзнанието
му са намерили отражение представи, относно факта от обективната
действителност, че управляваното от него моторно превозно средство не е
било регистрирано по надлежния ред и че е било с прекратена регистрация и
въпреки тези представи във волево отношение лицето да е привело в
движение и управлявало посоченото моторното превозно средство.
Недопустимо е административнонаказтелна отговорност да се реализира на
базата на предположения, а е необходимо, както изисква разпоредбата на чл.
303, ал. 2 НПК, административнонаказателното обвинение да е доказано по
безспорен и несъмнен начин, което в настоящия случай не е сторено от
страна на административнонаказващия орган, който носи доказателствената
тежест във връзка с административнонаказателното обвинение.
По гореизложените мотиви наказателното постановление се явява
незаконосъобразно като издадено при неправилно приложение на
материалния закон и като такова следва да бъде отменено.
Разноски от страна на жалбоподателя не са претендирани и не са
представени доказателства за извършването на такива, поради и което
разноски не следва да му бъдат присъждани.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-0453-
000188/28.06.2021г., с което на Ш. Ш. ЕМ., ЕГН:**********, с адрес ******,
на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП са наложени административно
наказание „ГЛОБА“ в размер на 200 (двеста) лева и „ЛИШАВАНЕ ОТ
5
ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС“ за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, за
нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе
в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6