РЕШЕНИЕ
гр. Кюстендил, 05.02.2021г.
Кюстендилският окръжен съд, в закрито заседание на деветнадесети
ноември две хиляди и двадесета година в състав
Председател: Росица
Савова
при участие на секретаря Мая Стойнева, като
разгледа докладваното т. дело №39 по описа за 2018 г. на КнОС
и, за да се произнесе,взе предвид:
„*******, ЕИК*******,
с посочен съдебен адрес:***, бизнес
сграда „*****" , е предявило срещу
Д.Т.К., с ЕГН **********, Ю.Д.К., с ЕГН **********, двамата с адрес: ***,
и С.П.К., с ЕГН **********, с адрес ***, искови претенции за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищеца сума, частично
дължима по договор за кредит за потребителски кредит с №HL 31960
от 15.12.2007г. и допълнителни споразумения към същия, а именно: *******швейцарски
франка , представляваща част от
дължимата главница, цялата посочена в размер на ******* швейцарски франка,
ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 19.04.2018г.Претендират се и направените разноски .
Ответниците Д.Т.К. и Ю.Д.К. не са изразили становище по исковете.
Отв.С.П.К. намира
предявения срещу нея иск за неоснователен.Тази страна не оспорва , че ответниците са
сключили договор за потребителски кредит HL31960 от 15.12.2007 г. с „*******"
АД, ЕИК *******.Не се оспорва и наличието на цесии – между „******* " АД и
„*******, ЕИК **********,както и между „Бългериън ритейл сървисиз " АД,
в качеството си на кредитор, цедира обратно на „Юробанк И ЕФ ДЖИ кредит" АД всички свои вземания по
кредита от С.П.К., Д.Т.К. и Ю.Д.К., произтичащи от договора за потребителски
кредит 31960/15.12.2007 г.Поддържа се, обаче, че вторият договор за цесия от 20.12.2012 г. е сключен
след подписването на допълнителните споразумение от 02.10.2009 г. и от
25.06.2010 г., както и след сключването на допълнителните споразумения от
12.04.2011 г., от 28.04.2011 г. и на допълнителното споразумение от 23.11.2011
г., поради което с последните С.П.К. и останалите кредитополучатели не са били
уведомени за цесията от 20.12.2012 г. По отношение уведомяване за цесията с
връчване на препис от исковата молба се сочи, че доколкото връчването е чрез
особен представител, то не може да се приравни на уведомяване на длъжника и С.П.К.
така и не е узнала за втората цесия от 20.12.2012 г.Ето защо счита, че кредитор
по договора за потребителски кредит HL31960 от 15.12.2007 г., по отношение на
ответника С.П.К., е „Бългериън ритейл сървисиз " АД,
ЕИК **********,поради което предявеният срещу нея иск е неоснователен.
На следващо място
се сочи, че всички вземания (за главница и лихви) към С.П.К., произтичащи от
Договор за потребителски кредит HL 31960 от 15.12.2007 г., са погасени по
давност. В исковата молба се сочи, че
поради неиздължаване на погасителна вноска с падеж 10.01.2012 г., на основание
чл. 18 от Договор за потребителски кредит №31960/15.12.2007 г, и чл. 60, ал. 2
от Закона за кредитните институции „*******обявява цялото задължение, към
04.10.2017 г. в общ размер на 133020, 91 СНF за незабавно изискуемо и
дължимо.Тази страна счита, че преди всички вземания към 04.10.2017 г. по
кредита обаче да бъдат обявени за предсрочно и незабавно изискуеми и дължими,
предсрочната им изискуемост вече е била настъпила по силата на чл. 18 ал. 2 от
договора за потребителски кредит №31960/15.12.2007 г. -след неиздължаването
изцяло или частично на три последователни месечни вноски, автоматично.Касае се
за неиздължаването на тази месечна вноска с падеж 10.01.2012 г. ,съответно от
10.02.2012 г. и 10.03.2012 г., при което по силата на чл. 18, ал. 2 от договора
за потребителски кредит №31960/15.12.2007 г., целият остатък по кредита
автоматично е станал предсрочно и изцяло изискуем, считано от датата на падежа
на последната вноска, а именно 10.03.2012 г. - датата, на която е настъпила
предсрочната изискуемост на целия остатък по кредита. Сочи се, че на осн.
чл. 110 ЗЗД вземането за главница по Договора №31960/15.12.2007 г. е погасено
на 10.03.2017 г., а съгласно разпоредбата на чл. 111, б. „в", предл, второ от ЗЗД, с изтичане на тригодишна давност се
погасяват вземанията за лихви, при което
вземането за лихви Договор №31960/15.12.2007 г. е погасено по давност на
10.03.2015 г.
Прави се и възражение за
наличие на неравноправни клаузи - на клаузите на чл. 6, ал. З и на чл. З, ал. 5
от договора за потребителски кредит №31960/15.12.2007 г., допускащи едностранна
промяна от страна на банката в размера на вноските за лихви, и като такива
същите са нищожни на основание чл.146, ал. 1 от Закона за защита на
потребителите. Като неравноправни се сочат и клаузите на чл. 23, ал. 1 и ал. 2
от Договор №31960/15.12.2007 г., с които всички вреди от валутните промени и
валутният риск са прехвърлени в тежест единствено на потребителя. Изброените
текстове от договора за потребителски кредит представляват предварително
изготвени от банката типови клаузи.Поддържа се, че съгл. чл. 146, ал. 4 ЗЗП, е
установена оборима презумпция, по силата на която се
счита, че договорните условия не са индивидуално уговорени до доказване на
противното от търговеца. Клаузите на чл. 6, ал. З и на чл. З, ал. 5 от Договор
№ 31960/15.12.2007 г. могат да бъдат обобщени така: 1) Базовият лихвен процент
на ******* АД за жилищни кредити в швейцарски франкове (БЛП) не подлежи на
договаряне; 2) БЛП може да бъде променян едностранно от банката; 3) промените в
БЛП стават незабавно задължителни за страните, в т.ч. и за потребителя С.П.К.;
4) в съответствие с промяната на БЛП се променя автоматично и размерът на
погасителните вноски; 5) правилата, по които се променя БЛП, не са описани в договора
за кредит.
Като неравноправни,респ.нищожни се сочат и
клаузите на чл. 23, ал.1 и 2 от Договора за потребителски кредит
№31960/15.12.2007 г., тъй като се поддържа, че имат за последици цялостно
прехвърляне на валутния риск върху потребителя; не са съставени по прозрачен
начин, така че кредитополучателят не може да прецени на основание ясни и
разбираеми критерии икономическите последици от сключването на договора; и
въпреки изискванията за добросъвестност, създават във вреда на потребителя
значително неравновесие между правата и задълженията на страните, произтичащи
от договора.
Относно клаузите на чл.23 във вр.с
чл. 6, ал, 2 и чл. чл. 21-23 от този договор се поддържа, че не отговарят и на
изискването и за яснота и разбираемост. В договора за кредит липсва информация,
която би позволила на потребителя да прецени икономическите последици от
клаузата за валутния риск за финансовите й задължения при значимо обезценяване
на лева спрямо швейцарския франк.Не е предоставена информация при сключването
на договора със срок на издължаване 288 месеца какви са очакваните прогнози
относно промяната на курса на
швейцарския франк, с каквато информация банката следва да разполага, тъй
като е неизменна част от професионалната й дейност.
Иска се предявеният иск от *******, ЕИК *******,
иск срещу С.П.К. да бъде отхвърлен изцяло.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства и доводите и възраженията на
страните , приема за установено следното:
По силата на Договор за потребителски кредит НL
31960/15.12.2007г., сключен между „******* " АД със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. "*******, ЕИК *******, от една страна и от друга
страна – ответниците по делото, страните са се
споразумели банката- ищец да предостави на кредитополучателите кредит в
размер на равностойността в швейцарски франкове на 100 000 лв. по курс „
купува" за швейцарския франк към лева на банката в деня на усвояване на
кредита.
Крайният срок за погасяване на кредита съгласно чл. 5
от договора е 288 месеца, считано от датата на усвояване на отпуснатите по
договора суми, която, съгласно чл. 5, Приложение №1 към Договор за
потребителски кредит НL31960/15.12.2007г. ,е
от 10.01.2008г.
Съгл. чл. 28, ал. 1 от договора, банката и
кредитополучателите се съгласяват, че във всеки един момент от действието на
договора за кредит, Банката има право едностранно да прехвърли вземанията си,
произтичащи от настоящия договор, на дружества или институции от групата на
EUROBANK EFG GROUP, вкл. на „******* или на други финансови или нефинансови
институции или дружества .
Кредитът съгласно чл. 2, ал. 1 от Договор за
потребителски кредит НL 31960/15.12.2007г. се усвоява след представяне в
банката на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека; удостоверение за тежести, от което да е
видно, че вписаната в полза ищцовата банка ипотека е
първа по ред и че върху имота няма вписани искови молби възбрани и/или тежести,
освен в банката-ищеца; писмено искане от
клиента за усвояване на суми по кредит и молба за превалутиране.
Към Договор за потребителски кредит НL31960 от
15.12.2007 г. са сключени допълнителни споразумения, както следва: Допълнително
споразумение от 02.10.2009г., Допълнително споразумение от 25.06.2010г., Допълнително
споразумение от 12.04.2011 г., Допълнително споразумение от 28.04.2011 г.,
Допълнително споразумение от 23.11.2011г., неразделна част от Договор за
потребителски кредит НLЗ1960 от 15.12.2007 г.
„*******“ АД е превело сумата в размер на 85419 СНF /швейцарски
франка/- срвн.бордеро 3701739/10.01.2008г.по посочена
банкова сметка *** Д.Т.К. .В него е
визирана сума в размер на 102 105,60лв. и посочена сума във валута 85419
СНF при курс за деня на посочената валута СНF - 1,19535 лв.
За обезпечение на отпуснатия кредит
кредитополучателите Д.Т.К., Ю.Д.К., С.П.К. са учредили в полза на „*******договорна
ипотека върху недвижим имот с нотариален акт
за договорна ипотека на недвижим
имот № 34, том III, рег. N6042, дело №
417/2007г. /л.49-52 от делото/ на нотариус Чайка Бележкова,
рег. № 077, с район на действие Софийски районен съд, а именно на недвижим имот
„Апартамент №6 (шест), находящ се в гр.
София, район „Триадица" при Столична община, в жилищна сграда на ул. „Княз
Борис 1“ №6 вход 1 на 2 етаж, заедно със зимнично
помещение, таванско помещение и заедно с 35/336 идеални части от общите части
на сградата и от дворното място, върху което е построена сградата, находящо се в гр. София, цялото с площ 335 (триста тридесет
и пет) кв.м., съставляващо урегулиран поземлен имот III-13 (трети за имот планоснимачен номер тринадесет), в квартал 378 (триста
седемдесет и осем), по плана на гр. София.
На 05.02.2008 г. между „*******и "Бългериън Ритейл сървисиз " АД
е сключен Договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит/л.88 и сл.
от делото/. По силата на този договор и приложението, представляващо неразделна
част от него, и на основание чл.28 от Договор за потребителски кредит НL 31960
от 15.12.2007 г. всички вземания по кредитите, заедно с всички обезпечения са
прехвърлени на "Бългериън Ритейл Сървисиз" АД. Кредитополучателите са уведомени за
извършеното прехвърляне при сключване на Допълнително споразумение от
25.06.2010г.към процесния договор/л.22./.
Въз основа на
т. IV от Допълнително споразумение от 02.10.2009г.л.19 , чл. З и чл. 5 от Допълнително споразумение
от 25.06.2010г., т. 2 от Допълнително споразумение от 12.04.2011 г.л.31 , чл. З и чл. 5 от Допълнително споразумение
от 28.04.2011г.л.33 , чл. 3, и чл. 5 от Допълнително споразумение от
23.11.2011г.л.36, страните се съгласяват съществуващите и непогасени просрочия и начислени за периодите на облекчение договорни
лихви да бъдат реструктурирани към размера на редовната и непогасена
главница.Вследствие на така извършените капитализации
в последното от цитираните допълнителни споразумения размерът на задължението- редовна
главница е в размер на 86 169,99
СНF , просрочена лихва 630 СНF и
просрочени такси 33,55 СНF.Съгласно чл.4
страните по споразумението от 23.11.2011г. се съгласяват да бъде въведен
6-месечен период на облекчено погасяване по сделката, като през този период
кредитополучателят погасява кредита на равни месечни погасителни вноски в
размер на 297 СНF. За периода на облекчено погасяване на общия дълг, кредиторът
и кредитополучателят се съгласяват, че кредитополучателят ще погасява общия
дълг при облекчени лихвени условия, като за този период общия дълг ще се
начислява фиксирана годишна лихва в размер на 4,10 % процента.
Считано от 11.01.2013г. е вписана промяна във фирмата
на банката- кредитор, като наименованието се променя от „*******“ АД на „Юробанк България“
АД.
С Договор за прехвърляне на вземания по договори за
кредит от 20.12.2012г. и Приложение №1, неразделна част от договора /л.95 и
сл.от делото/, „************, с ЕИК **********, е прехвърлило на „*******,
всички свои вземания по кредита, заедно с всички обезпечения по тях; в
т.ч.всички свои вземания от ответниците, произтичащи от процесния
договор за потребителски кредит от 15.12.2007г., и сключеното към него
Допълнително споразумение, заедно с всички обезпечения и други принадлежности.
За така извършената цесия кредитополучателите са
уведомени с нотариални покани- отв.Д.К. и отв.Ю.К. - на 22.12.2017г./л.79 -84. от делото/;а отв.С.К. – на 20.02.2018г.- при усл.на
чл.47 ГПК /л.85-87/.В същите покани, освен за цесията, ответниците
се уведомяват и , че поради неиздължаване на погасителна вноска с падеж
10.01.2012г. кредиторът обявява кредита
за предсрочно изискуем на осн.чл.18 от договора от
15.12.2007г. и чл.60 ЗКИ , като цялото задължение към 04.10.2017г. е в общ размер на 133 020,91
СНF.
Видно от заключение № 260527 / 18.09.2020г.на в.л.М.В.
, съгласно банково бордеро №3701739 от 10.01.2008 г. сума в размер на *******лева
/по курс продава за деня на швейцарски франк 1,19535/ или равностойност във
валута *******СНF е постъпила по банкова
сметка ***: Клиенти - Д.Т.К.. Съгласно извлечение от банкова сметка ***, сумата
е осчетоводена като усвоен кредит. Съгласно Допълнително споразумение от
23.11.2011 г. редовна главница е ******* швейцарски франка..Направените от длъжниците погасителни вноски към „*******по кредита са 20
вноски за 2 417,02 СНF ; за договорна лихва и лихва за просрочие
на вноските- 56 броя за 19711,71 СНF .
В заключението се сочи, че, след изтичане на периода
на облекчено погасяване /който е при
фиксирана лихва 4,10% през тези 6 месеца и при равни месечни погасителни вноски
от 297 СНF, се натрупва начислена, но непогасена лихва през този период / на
облекчено погасяване/, както и започва да се начислява годишна лихва в размер
на сбора на действащия лихвен процент на кредитора за жилищни кредити заедно с
договорена лихвена надбавка в размер на 1,52 пункта.Изготвен е нов погасителен
план/приложение №2/, съществуващите и непогасени просрочия
са реструктурирани и предвид извършените капитализации
размерът на задължението е *******СНF.
Към момента на посочената от ищеца дата за обявяване
на задължението за предсрочно изискуемо - 04.10.2017 г., към момента на
получаване на нотариални покани - 22.12.2017г. и 20.02.2018 г., както и към
предявяване на иска и към момента на заключението , задължението за главница е
в размер на 87 143,78 СНF . Няма данни за извършени вноски след обявяване на
задължението за изискуемо.
От цитираното
заключение се установява още, че за периода 11.09.2009г. до 10.11.2011г.вноските са погасявани
сравнително редовно , а дължимата на 10.12.2011г.вноска е издължена на
10.06.2012г.Изготвена е и справка за обменния курс на швейцарски франк към лев,
при което е видно, че курсът му е променлив , но относително идентичен и съпоставим през 2006г. спрямо този през
м.ноември 2008г./месецът, предхождащ сключване на процесния
договор/, а през 2007г. е бил преимуществено относително по-нисък .В
заключението се сочи, че основният фактор, който движи курса на швейцарския
франк , е монетарната политика на Швейцарската национална банка , в т.ч. е
наблюдавана намеса на тази банка, свързана с обезценяването на швейцарския
франк спрямо долара, като сериозно покачване е имало към 2011г.
Чрез заключението на М.В. се установява, че по
главницата са платени вноските до изготвяне на нов погасителен план
съгласно сключените споразумения - 20 бр. вноски за 2417.02 швейцарски франка
.По договорна лихва и лихва за просрочие -56 бр.
вноски за 19 711.71 швейцарски франка.
Първата месечна погасителна вноска, която изцяло е неиздължена, е дължимата за
договорна лихва вноска от 10.01.2012 г.Първите три месечни погасителни вноски,
изцяло неиздължени , са дължимите за договорна лихва вноски с падежи:
10.01.2012 г.,10.02.2012 г. и 10.03.2012 г.
По време на действие на процесния
договор за потребителски кредит размерът на годишната лихва е променян на
основание сключените споразумения, като за периодите на облекчено погасяване се
е начислявала фиксирана годишна лихва.
Към момента на изготвяне на експертното заключение -
17.9.2020 г., съгласно действащия на основание подписано споразумение
погасителен план, падежиралите вноски са: главница
-125 бр. за 22 791.59 швейцарски франка / последната вноска с настъпил падеж е
от 10.9.2020 г./ ; договорната лихва - 77 бр. за 77 144.88 швейцарски франка
/последната вноска с настъпил падеж е от 10.9.2020 г./.
Изчислени са и размерите на дължима възнаградителна лихва към 10.12.2017 г. - 60 047.16 швейцарски франка; към 10.02.2018 г. -
61 139.66 швейцарски франка, като датите са определени съобразно
получени нотариални покани до тримата ответници.
От допълнително заключение №261788 от 11.11.2020г. на
в.л.М.В. се установява какъв би бил размерът на дължимата главница към момента
на получаване на поканата от длъжниците, както и
какъв би бил размерът на останалата непадежирала главница
след тази дата
по договора, като
се вземе предвид
първоначално преведената такава
сума по Договора от 15.12.2007 г. в швейцарски франка, без включване в така
посочената сума за главница на лихвите, които са по приложените към договора
споразумения /посочени като начислени лихви към момента на всяко от
споразуменията/.
Установява се, че размерът на дължимата главница към
датата на получаване на поканата от длъжниците е *******СНF
/ при отпуснат кредит в размер на *******СНF. По главницата са направени 20 вноски за 2 417,02 СНF , като по курс продава
за деня на швейцарски франк 1,19535,
остатъкът е в
размер на *******лева., а по курс на БНБ
за деня на швейцарски франк 1,17793,
остатъкът е в размер на *******лева.
С оглед момента на връчване на нотариалните покани /
връчените такива на Д.К. и на Ю.К.
са на 22.12.2017 г./ , съответно към
22.12.2017 г. са падежирали 101 вноски за *******швейцарски
франка и непадежирали 169 броя за *******швейцарски
франка.На отв.С.К., нотариална покана е връчена на
20.02.2018 г.; респ.към 20.02.2018 г. са падежирали
103 вноски за *******швейцарски франка и непадежирали
167 броя за *******швейцарски франка.
При горната фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Ищецът претендира солидарно осъждане на тримата ответници за заплащане на суми по договор за банков кредит,
вземането по който е било обявено за предсрочно изискуемо.
По делото е установен фактът на сключване на договор
за потребителски кредит –с №HL 31960 от 15.12.2007г., с който между страните е
възникнало договорно правоотношение, с регламентирани права и задължение на
всяка от тях.
Установен от заключението на вещото лице е фактът, че
банката-ищец е била изправна, предоставяйки на кредитополучателите договорения
кредитен лимит в швейцарски франкове, усвоен на 10.01.2008г. в размер *******CHF,
като общият размер на усвоената главница, след капитализиране - по силата на
сключените последващи допълнителни споразумения -
възлиза на *******CHF.
Тримата ответници имат
качеството на кредитополучатели по договора и за същите, по силата на изрична
уговорка, е възникнало солидарното задължение да върнат заетата им сума - в условията на пасивна солидарност.
Установено е, че след като банката е прехвърлила
вземането си към тримата ответници на трето за спора юридическо лице, вземането
отново е върнато в нейния патримониум, по силата на
договора за цесия от 20.12.2012г., което е съобщено на ответниците,
с връчване на нотариалните покани – на първите двама ответници-
на 22.12.2017г., а на отв.С.К. – на 20.02.2018г.
За валидността на договора за цесия е без значение
уведомяването на длъжника. Действително, за консолидиране фактическия състав на
цесията, съгласно чл.99 ал.3 от ЗЗД,
цедентът е длъжен да уведоми длъжника за
прехвърлянето. Това има отношение единствено с оглед лицето, на което длъжникът
дължи плащане, предвид чл.99 ал.4 от ЗЗД,
доколкото оповестяването е с оглед действието на договора спрямо трети лица и
длъжника. Докато длъжникът не бъде уведомен за извършеното прехвърляне, всички
плащания, които извърши към стария си кредитор се считат валидно изпълнени.
Законодателят е поставил, с оглед сигурност и защита интересите на длъжника и с
цел обезпечаване на точното изпълнение на задълженията му спрямо лице, което е
легитимирано по смисъла на чл.75 ал.1 от ЗЗД,
за прехвърлянето последният да бъде уведомен от цедента,
поради което е правно ирелевантно съобщението,
направено от цесионера. В този смисъл е ТР №1427 от
11.11.1954г. на ОСГК. Посоченото задължение не
изключва възможността предишният кредитор да упълномощи новия кредитор да извърши
съобщението до длъжника, като негов пълномощник. Наред с посоченото, съгласно
Решение №123 от 24.06.2009г. на ВКС по т.д.№12/2009г., II т. о., ТК, доколкото
законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде
извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното
производство по предявен иск за прехвърленото вземане също може да бъде
отчетено.
В случая, на тримата длъжници
са били връчени надлежно нотариални покани, в които се съдържа и съобщаване за
извършените прехвърляния на вземането по договора.
От основното заключение на вещото лице М.В. се
установи , че кредитополучателите са нарушили задължението си за точно и
своевременно заплащане на погасителните вноски, така, както са договорени .
Неизпълнението на задължението за плащане на месечна погасителна вноска,
съгласно чл.18 от договора, е
съставлявало основание банката да упражни правото си да обяви кредита за изцяло
предсрочно изискуем.
От ищцовата страна надлежно е упражнено по отношение на длъжниците преобразуващото право на кредитора да
трансформира цялото задължение по договора в предсрочно изискуемо. Налице е
предвиденото в чл.18 от договора – неплащане на погасителна вноски или на
което и да е парично задължение.Както се посочи, погасителна вноски, изцяло
неиздължена , е тази за договорна лихва
вноска с падеж 10.01.2012 г., на която ищецът се е позовал и в нотариалните
покани до длъжниците.
Налице е и друга предпоставка за законосъобразно
упражняване на правото на банката , а именно
последната да е уведомила длъжника/длъжниците/
за преобразуването на вземането в предсрочно изискуемо. В случая, видно от
приложените към исковата молба нотариални покани, банката е уведомила и тримата
кредитополучатели за преобразуването на вземането в предсрочно изискуемо.
Уведомленията са връчени, както следва: на Д.К. – лично; на Ю.К. – чрез неговия
баща, живущ на същия адрес, и на С.К.- при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, чрез
залепване на уведомление на адреса на лицето, като е констатирано неявяването
му в канцеларията на нотариуса в дадения двуседмичен срок за получаване. Поради
това, задължението по договора
законосъобразно е било трансформирано в предсрочно изискуемо.
Исковите претенции почиват на чл.430 ТЗ , като в това
производство се претендира само главница
по договора, ведно с обезщетение за забава от датата на подаване на исковата
молба.
Относно
наличието на неравноправни клаузи в договорите, сключени с потребител е
необходимо да се отбележи следното:
Според чл.146
ал.1 от ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са
уговорени индивидуално. Съгласно чл.143 ал.1 от същия закон, неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. По
смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП,
„потребител“ е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва
услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална
дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон
действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. С оглед
дадената легална дефиниция, ответниците имат качеството на потребители, поради което процесното кредитно правоотношение попада в обхвата на
потребителската защита по ЗЗП. Договорите за кредит съставляват финансови
услуги и клаузите в договорите подлежат на проверка за валидност по чл.143 от
ЗЗП - дейността по кредитиране е изрично посочена като финансова услуга в ДР на
ЗЗП.
Съдът счита, че в конкретния случай, с оглед предмета
на предявения иск – установяване вземане за главница и за обезщетение от
забавено изпълнение – считано от
предявяване на иска – клаузите в договора за кредит не може да се приемат за
неравноправни, тъй като съществените за настоящия спор договорки са
индивидуално уговорени – страните са предвидили, че на ответниците се дава в заем сума в определен размер ,
като същата подлежи на разсрочено
връщане, с краен срок на погасяване – 288 месеца, считано от усвояване на
сумата /т.е.считано от 10.01.2008г./. Касае се за клауза, която е характерна за
този вид договори, като размерът на предоставената в заем сума е индивидуално
определен. Същевременно, договорката представлява съглашение по самия договор и
не е включена в общи условия, които са изготвени предварително и на които
кредитополучателите не са могли да влияят. Както се посочи, според чл.146 ал.1
от ЗЗП индивидуално уговорените клаузи не могат да бъдат квалифицирани като
неравноправни. Договорката за връщане на дадената в заем сума по никакъв начин
не поставя физическото лице в неравноправно положение, тъй като това е един от
съществените елементи на договора. Касае се за претенция за връщане на дадената
в заем сума. Предмет на иска не е договорената възнаградителна
лихва, нито такси, разноски, застраховки, неустойки или други вземания. Претендираната в случая
лихва за забава произтича от нормата на чл.86 ал.1 от ЗЗД –законната
лихва за периода на забавата след предявяване на иска.
На следващо място, съгласно чл. 6 от Директива 93/1
З/ЕИО, „държавите членки определят изискването, включените неравноправни клаузи
в договори между потребители и продавачи или доставчици да не са обвързващи за
потребителя, при условията на тяхното национално право, и че договорът
продължава да действа за страните по останалите условия, когато може да се
изпълнява и без неравноправните клаузи". Ако се отнесе към задължението за
връщане на усвоената сума, то курсовите разлики и възможните колебания в тях
поначало биха могли да засегнат както едната, така и другата страна по
кредитното правоотношение, като видно от цитираните по-горе заключения, курсът
на швейцарския франк не може да бъде предвиден за продължителен период от
време, като освен това към момента на получаване на нотариалните покани /срвн. допълнително заключение/ същият е по-нисък от този, действал към
момента на сключване на процесния договор. Следва да се отбележи - във връзка с чл. 6,
ал. 2 от Договора и разпоредбата на чл. 146, ал. 5 от ТЗ, съгласно която
наличието на неравноправна клауза в договора за кредит не води до неговата
нищожност, ако той може да се прилага и без тази клауза, Решение на Съда на ЕС
по Дело С-260/18 по повод преюдициално запитване от
Варшавски окръжен съд, Полша, относно казус между полски потребители и голяма
международна банкова институция. Съгласно един от преюдициалните
въпроси, националната юрисдикция по същество иска от Съда да тълкува член 6,
параграф 1 от Директивата в частта, предвиждаща, че „договорът продължава да
действа за страните по останалите условия".По-конкретно, запитващата
юрисдикция пита дали даден договор може да остане в сила след премахването на
неравноправна клауза, която е неразривно свързана с други клаузи, определящи
основното задължение по договора. В цитираното Решение на ЕС се посочва, че
„член 4, параграф 2 от Директива 93/13 изключва от преценката на съда относно
тяхната неравноправност клаузите, свързани с определянето на основния предмет на
договора, при условие че те са изразени на ясен и разбираем език. Следователно
националният съд, на първо място, трябва да реши дали спорната клауза попада в
обхвата на определението за основен предмет на договора и ако това е така,
преценява дали формулировката на тази клауза е ясна и разбираема. Само в
случай, че тази преценка е отрицателна и съдът установи, че договорната клауза,
която попада в обхвата на определението за основен предмет на договора, е
формулирана по неясен или неразбираем начин, той може да премине към преценка
на нейния неравноправен характер". Клаузата относно връщането на сумата по
договор за заем /кредит/ е безспорно част от основния предмет на договора и
съставлява основно задължение за кредитополучателя.
Относно размера на претендираната
сума съдът намира следното:
Дори да се вземе предвид първоначалният размер на
главницата / отпуснатият кредит в размер
на *******СНF- без капитализиране на лихви по споразуменията /, то размерът на
дължимата главница към датата на получаване на поканата от длъжниците е *******СНF , съответно падежиралата
главница към датата на получаване на поканата от първите двама ответници - към
22.12.2017 г. , когато са били падежирали 101 вноски
за *******СНF , и непадежирали 169
броя за *******СНF , а към получаване на нотариална покана на отв.С.К.
/ връчена на 20.02.2018 г .,/ са падежирали 103
вноски за *******СНF и непадежирали 167 броя за *******СНF
, швейцарски франка.
Бе посочено по-горе на база допълнителното заключение
на в.л.М.В., че с оглед момента на
връчване на нотариалните покани / Д.К. и на Ю.К. - на 22.12.2017 г./ към тази дата 22.12.2017 г. са падежирали 101 вноски за 18 876,29/ и непадежирали
169 броя за *******швейцарски франка; респ.към
20.02.2018 г./ датата на получаване на поканата от отв.С.К./ са падежирали 103
вноски за *******швейцарски франка и непадежирали 167 броя за *******швейцарски франка.
Началният момент, от който е настъпила предсрочна
изискуемост на останалата непогасена част от кредита, е връчване на
нотариалните покани.Съответно спрямо така посочените вземания и съобразно
съответните им падежи следва да се приложи кратката тригодишна погасителна
давност – но по отношение на възнаградителните лихви
/така Решение №
130/15.04.2020 г. по т. д. № 1829/2018 г. на ВКС, I т. о. /- каквито
обаче не се претендират , и респ. петгодишна погасителна давност по отношение
на главницата /разрешение, дадено в Решение
№ 45/17.06.2020 г. по т. д. № 237/2019 г. на ВКС, II т. о. , както и в Решение
№ 118 от 11.12.2020 г. на ВКС по т. д. № 2278/2019 г., I т. о., ТК /.
Както се посочи и главницата, която се дължи след
предсрочната изискуемост, без капитализиране на лихви по споразуменията /, при
приспадане на внесените суми за главница , е в размер на *******СНF ,а дори от нея да се приспаднат изцяло внесените
суми / общо по лихви и главница – *******СНF / , а освен това ако се приемат за
погасени поради изтичане на 5 годишна давност вноските по главницата след
последното плащане на такава до получаване на поканата /най-късно от отв.С.К. – на 20.02.2018г./ , т.е неплатените вноски с
настъпил падеж до м.02.2013г.вкл. – от вноска № 21 до № 61 вкл./виж таблица към
допълнителното заключение /, които са
общо в размер на *******лв., то
отново остатъкът надхвърля претендираната
сума, която е в размер на *******СНF.
По изложените съображения исковите претенции спрямо ответниците следва да се уважат изцяло.
От ответниците се дължат на ищеца разноски за настоящата
инстанция – съобразно направеното искане от ищцовата
страна / в молба становище вх.№260739/29.09.2020г.,допълнено с молба-становище
вх.№261984/19.11.2020г., съдържащи
и списъци по чл.80 ГПК/, които са в размер на общо 6765 лева.
Воден от изложеното, Кюстендилският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Д.Т.К., с ЕГН **********, Ю.Д.К., с ЕГН **********, двамата с адрес: ***, и С.П.К., с ЕГН **********, с адрес ***, да заплатят
солидарно на „*******, с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление в гр.София 1766, район Витоша, ул.„Околовръстен
път“ №260, следната сума, частично дължима по договор за кредит за
потребителски кредит с №HL 31960 от 15.12.2007г. и допълнителни споразумения
към същия, а именно: *******CHF
/четиридесет и три хиляди шестстотин тридесет и осем швейцарски
франка и двадесет и един сантима/ , представляваща част от дължимата главница, цялата посочена в
размер на ******* CHF , ведно със законната
лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
19.04.2018г., до окончателното изплащане; както и ******* /шест хиляди
седемстотин шестдесет и пет лева/, представляваща разноски за настоящата
инстанция.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Апелативен съд-София в 2-седмичен срок от датата на връчването на препис.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: