Р Е Ш Е Н И Е
№ 206
гр.Плевен, 24.04.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, ІV-ти състав, в открито
съдебно заседание на дванадесети април две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева
При секретаря Венера Мушакова, като разгледа
докладваното от съдия Кънева адм.дело №532 по описа за 2022г. на
Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.251 от Закона за отбраната и
въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ).
Делото е образувано по жалба от К.С.И. ***, чрез адв.Е.Р.
***, против Заповед №ЗРД-375/06.06.2022г. на Командира на Военно формирование
42800-Плевен, с която на основание чл.244 т.6 от Закона за отбраната и
въоръжените сили на Република България, на старши сержант К.С.И. е наложено
дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“.
В жалбата са наведени доводи, че оспорената заповед е
неправилна и незаконосъобразна, издадена в нарушение на административно-
производствените правила. Твърди се, че липсват конкретни мотиви относно
тежестта на извършеното нарушение на военната дисциплина, съответстващо на
действителното фактическо положение. Твърди се още, че от страна на
дисциплинарно-наказващия орган и назначената от него комисия не е установено и взето под внимание действителното
фактическо положение. Сочи се, че на 25.05.2022г. към 10:00часа му е
разпоредено от майор Б. устно, като дежурен по КПП „Изток“ да отвори склада и
предаде определено имущество за нуждите на подготвяната във войсковия район
рота „АЛТЕА“. Сочи се още, че така разпореденото е изпълнил незабавно, но тези
факти не са отразени в заповедта, като в нея едностранно само се посочва
самоволно напускане на дежурството като дежурен по КПП „Изток“ и движението не
по форма във войсковия район. Твърди се още, че в протокола от извършената проверка
също не е отразено и взето предвид, че поведението му се дължи на изпълнението
на заповед на майор Б., а се извеждат
причини за допуснатото нарушение – занижена лична дисциплина, липса на
отговорност за стриктно изпълнение на задълженията и търсене на начини за
заобикаляне на установения ред във военното формирование. В тази връзка се
счита, че комисията за извършване на служебна проверка не е изпълнила в пълен
обем изискванията на чл.143 ал.1 и ал.2 от ППЗОВСРБ. Посочва се, че по този
начин не е отчетена действителната фактическа обстановка и съответно настъпили
вредни последици и смекчаващите обстоятелства. Счита се, че е изпълнил
разпоредбите на чл.8 ал.2 и ал.5 и чл.114 т.6 от Устава за войсковата служба на
въоръжените сили на Република България. Твърди се, че при срещата с
подполковник С. и съпровождащите го офицери се е спрял и застанал „мирно“,
докато долагал и водел разговор с него. По
отношение на движението му не по форма се посочва, че не оспорва отразеното в
тази част на заповедта, но твърди, че предвид необходимостта от извършване на
дейности по изваждане и отделяне на разпореденото му имущество от
комплектацията на други имущества в склада, предаването на отделеното
имущество, както и високата температура в склада е допуснал нарушение на
изискванията на чл.250 ал.1 и чл.299 ал.1 т.1 от Устава за войсковата служба на
въоръжените сили на Република България. В тази връзка се счита, че
дисциплинарно-наказващият орган трябва да оцени значимостта на неизпълнението
на съответното служебно задължение в контекста на служебните функции и
отговорности, като вземе предвид времето и мястото на извършване, наличието или
липсата на основателна причина, психическото и емоционално състояние на
военнослужещия и др. Твърди се, че при „Предупреждение за уволнение“ всички
тези критерии следва да обосновават едно съществено нарушение на военната
дисциплина, извършено виновно. В тази връзка се счита, че липсва
пропорционалност между извършеното нарушение и наложеното наказание. Посочва се
също, че дисциплинарно-наказващият орган следва да квалифицира действията
/бездействията, съобразно изброените в чл.242 от ЗОВСРБ дисциплинарни
нарушения, като точно ги опише словесно и посочи, въз основа на кои конкретно
доказателства приема, че съответното нарушение е извършено виновно, определяйки
и формата на вината. Счита се, че именно тези свои задължения не е изпълнил
издателят на оспорената заповед. В заключение се моли за цялостна отмяна на
заповедта, алтернативно да бъде отменена заповедта в частта относно вида на
наложеното дисциплинарно наказание. Претендира се присъждане на разноски.
От ответника не е депозиран писмен отговор по жалбата.
В открито съдебно заседание оспорващият се явява лично
и с адв. П., която поддържа депозираната жалба и навежда доводи за допуснати
нарушение на процесуалния и материалния закон, аналогични на изложените в нея.
Моли за отмяна на заповедта и претендира разноски, съобразно представен списък.
Ответникът в съдебно заседание не се
явява, представлява се от юрисконсулт Ф., който счита жалбата за недоказана.
Посочва, че от събраните доказателства се установява по безспорен начин, че
оспорващият във въпросния ден не е бил по форма, както и че не е оставил
зачисленото му оръжие на определеното за това място. Посочва още, че
военнослужещите следва да носят несгодите на военната служба. Счита, че
заповедта е издадена при спазване на всички нормативни изисквания.
Административен съд - Плевен, четвърти състав,
като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на
оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок
по чл.251 от ЗОВСРБ вр. чл.149 ал.1 от АПК, доколкото заповедта е връчена на 07.06.2022г.,
а жалбата срещу нея е подадена чрез административния орган на 16.06.2022г., от активно
легитимирано лице и при наличие на правен интерес от търсената защита, поради
което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
От фактическа страна съдът приема за установено
следното:
Със Заповед №3РД-351/25.05.2022г. на Командира на 4
механизиран батальон, на основание чл.55 ал.4 от ЗОВСРБ е назначена комисия за
извършване на служебна проверка във
връзка с допуснато нарушение от старши сержант К.С.И. – завеждащ склад в
логистична рота на военно формирование 42800-Плевен /л.26-27/.
За извършената служебна проверка е изготвен Протокол
рег.№3Н-1061/01.06.2022г. В последния са посочени данните, които конкретизират
нарушителя; описание на деянието; вредни последици и причинна връзка с
деянието; данни за вината на извършителя за извършване на конкретното деяние;
причините и условията, довели до извършване на нарушението и направеното предложение
за търсене на дисциплинарната отговорност. Като описание на деянието е
отразено, че на 25.05.2022г. старши сержант И. е бил назначен в наряд като
„Дежурен по КПП „Изток““, като около 11:30часа на същата дата командирът на
батальона, съпровождан от трима офицери /капитан И.К., капитан М.И. и капитан Г.Г./,
среща старши сержант И. в района на медицинския пункт на ЕЦНП, който по негови
твърдения е трябвало да отиде до зачисления му склад и да свърши някакви довършителни
работи. Отразено е още, че в момента на разминаването с командира на батальона,
старши сержант И., като длъжностно лице от състава на денонощния наряд, не е
бил с установената за даване на дежурство форма на облеклото /по фланелка и без
шапка/ и въоръжение /9мм ОП „Макаров“/, както и не е имал табелка, обозначаваща
длъжността му от денонощния наряд, съгласно чл.250 ал.1 от Устава за войсковата
служба на въоръжените сили на Република България. Посочено е също, че при
направената му от командира на батальона забележка относно формата, старши
сержант И. без да се спира и да заема положение „Мирно“, съгласно чл.117 ал.1
от Устава за войсковата служба на въоръжените сили на Република България,
продължава движението си в направление
на парковата територия, изричайки неразбираеми думи. Посочено е още, че
командирът на батальона е отдал на два пъти разпореждане на старши сержант И.
да се върне и да се яви при него, на което не е последвала ответна реакция и
старши сержант И. постепенно се отдалечавал продължавайки движението си, след
което на по-висок тон командирът на батальона е разпоредил на И. да се приведе
по форма и да се яви в ТОЦ на батальона след 30минути. Отразено е, че старши
сержант И. не се явява в заповяданото време и след около 30минути в очакване,
командирът на батальона се е обадил на капитан М. Й.-командир на логистична
рота в 4 механизиран батальон, и казал за действията на неговия подчинен и му е
заповядал да се явят заедно в ТОЦ на
батальона по възможно най-бързия начин. Посочено е, че до момента, в който
капитан Й. и старши сержант И. са се явили в ТОЦ, командирът на батальонът не е
знаел, че старши сержант И. е бил назначен в наряд като „Дежурен по КПП
„Изток““. Като вредни последици и причинна връзка с деянието е отразено в
протокола, че неспазвайки регламентираната форма на облеклото, старши сержант И.
дава лош пример пред подчинените военнослужещи, уронва престижа на БА и създава
предпоставки за занижаване на дисциплината. Като данни за вината на извършителя
е посочено, че с действията си старши сержант И. не е изпълнил разпоредбите на
чл.8 ал.2 и ал.5, чл.114 т.6, чл.117 ал.1 и чл.250 ал.1 от Устава за войсковата
служба на въоръжените сили на Република България., което се явява нарушение на
военната дисциплина съгласно чл.241 и чл.242 т.1 от ЗОВСРБ – неизпълнение на
задължение по военна служба. Като причини и условия, довели до извършване на
нарушението е отразено занижена лична дисциплина от военнослужещия, липса на
отговорност за стриктно изпълнение на задълженията си и търсене на начини за
заобикаляне на заповяданите мероприятия и установения ред. Като предложение за
търсене на дисциплинарна отговорност е посочено, че поведението от страна на
старши сержант И. на 25.05.2022г. не е изолиран случай, като са му отправяни
многократни забележки и предупреждения, както от преките командири, така и от
командира на 4 механизиран батальон. Отразено е, че на старши сержант И. е
наложено дисциплинарно наказание „Мъмрене“ от командира на 4 механизиран
батальон със Заповед №261/05.04.2022г. във връзка с неспазване на разпределение
на времето. Посочено е още, че старши сержант И. отказва да предостави писмени
обяснения, за което е изготвен протокол. В заключение е посочено, че след като
комисията се е запознала с фактите по случая, взела е предвид обстоятелствата,
при които е извършено нарушението, както и поведението на нарушителя до
момента, прави предложение на старши сержант И. да бъде наложено дисциплинарно
наказание „Предупреждение за уволнение“ на основание чл.241, чл.242 т.1, т.2 и
т.3, чл.243 ал.1 от ЗОВСРБ, чл.137 ал.5 от ППЗОВСРБ вр. чл.146 ал.1 от ППЗОВСРБ
и на основание чл.244 т.6 от ЗОВСРБ. Към протокола са приложени три броя
писмени обяснения на капитан И.К.; на капитан М.И. и на капитан Г.Г., както и
протокол за отказ за предоставяне на писмени обяснения от старши сержант И..
Протоколът е подписан от всички членове на комисията. Върху протокола от
командира на батальона е поставена резолюция от дата 01.06.2022г. за
организиране и провеждане на беседа с военнослужещия.
Видно от приложения на л.18 от делото Протокол е, че
на дата 27.05.2022г. трима свидетели са удостоверили с подписите си, че старши
сержант И. отказва да предостави писмени обяснения за допуснатото от него
нарушение на 25.05.2022г.
От приложеното на л.19 обяснение от капитан И.К. е
видно, че на 25.05.2022г., около 11:30часа, след приключване на занятия по ТСП
на полигона ОПМ, при движение по пътя към сградата на 4 механизиран батальон,
срещнали старши сержант И., който се движил към складовия район, като не е бил
по установената форма. Видно е още, че подполковник С. е направил забележка на
ст.сержант И. относно формата и го попитал защо е така, като след направената
му забележка И., без да се спира, продължил по пътя към складовия район. Видно
е също, че подполковник С. няколко пъти е разпоредил на И. да спре и да се яви
при него, но той продължил по пътя си към складовия район. Отразено е, че по-късно
ст.сержант И. е извикан заедно с капитан М. Й. при подполковник С..
От приложеното на л.20 обяснение от капитан М.И. е
видно, че на 25.05.2022г., около 11:30часа, след приключване на занятие по ТСП
на Полигон ОПМ се връщали към сградата на 4 механизиран батальон, като по пътя
срещнали ст.сержант И., който не е бил по установената форма във войсковия
район. Видно е, че подполковник С. е направил забележка относно формата и
запитал защо е така, като при направената забележка ст.сержант И., без да се
спира и да заеме положение „мирно“, продължил по пътя към складовете. Видно е
също, че подполковник С. на няколко пъти разпоредил ст.сержант И. да се яви при
него, но последният постепенно се отдалечавал продължавайки движението си.
От приложеното на л.21 обяснение от капитан Г.Г. е
видно, че на 25.05.2022г. след занятие на ТСП се връщали към сградата на 4
механизиран батальон, когато по пътя срещнали ст.сержант И., който се движил не
по регламентираната форма във войсковия район. Видно е, че подполковник С. му
направил забележка за външния вид и след размяна на няколко реплики ст.сержант И.
продължил да се движи по пътя към складовете. Видно е още, че подполковник С.
извикал на И. да се върне, но последният не реагирал и продължил да върви.
На 02.06.2022г. е извършена беседа със старши сержант И.,
за което е изготвен Протокол от проведена беседа за налагане на дисциплинарно
наказание на военнослужещ от 4 механизиран батальон /л.10-12/. Видно от
последния е, че ст.сержант И. е запознат с протокола от извършена служебна
проверка и констатираното с него нарушение, като му е разяснено, че с
действията си е нарушил разпоредбите на чл.8
ал.2 и ал.5, чл.114 т.6, чл.117 ал.1 и чл.250 ал.1 от Устава за войсковата
служба на въоръжените сили на Република България, което се явява нарушение на
военната дисциплина съгласно чл.241 и чл.242 т.1, т.2 и т.3 от ЗОВСРБ –
неизпълнение на задължение по военна служба и нарушаване на правилата за
подчиненост и военната вежливост, за което ще му бъде наложено дисциплинарно
наказание на основание чл.243 ал.1 от ЗОВСРБ, съгласно чл.244 т.6 от ЗОВСРБ
„Предупреждение за уволнение“. От последната страница на протокола се
установява, че старши сержант И. е отказал за подпише протокола от проведената
беседа, което е удостоверено с подписите на трима свидетели.
От Командира на Военно формирование 42800-Плевен е
издадена Заповед №ЗРД-375/06.06.2022г., с която на основание чл.244 т.6 от
Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, на старши сержант
К.С.И. е наложено дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“
/л.22-25/. В заповедта е посочено, че военната дисциплина
задължава всички военнослужещи да изпълняват ЗОВСРБ, правилника за неговото
прилагане, уставите, заповедите на своите командири и началници и да бъдат
пример със своите действия. Според дисциплинарно-наказващият орган, не така
изпълнява своите служебни задължения ст.сержант И.-завеждащ склад в логистична
рота на военно формирование 42800-Плевен. За да достигне до този извод,
административният орган е приел от фактическа страна, че в 11:30часа на
25.05.2022г. в района на медицинския пункт на военно формирование 22160-Плевен,
отивайки към щаба на батальона с трима офицери /капитан И.К., капитан М.И. и
капитан Г.Г./, се разминал със ст.сержант И., като при направената му забележка
за външния вид и носенето на формата на облеклото във военното формирование /по
фланелка и без шапка/ последният, без да се спира и да заема положение „Мирно“,
продължава движението си в направление на парковата територия, опитвайки се да
доложи припряно на къде отива и с каква задача, но думите му останали
неразбрани. Посочил е, че е отдал на два пъти разпореждания на ст.сержанта да
се върне и да се яви при него, като не е имало ответна реакция, а ст.сержант И.
постепенно се отдалечавал, продължавайки движението си. Посочил е още, че на
по-висок тон е разпоредил на ст.сержанта да се приведе по форма и да се яви в
ТОЦ на батальона след 30минути. Приел е още, че ст.сержант И. не се е явил в
заповяданото време, поради което е телефонирано на капитан М. Й.-командир на
логистична рота във военно формирование 42800-Плевен, казвайки за действията на
неговия подчинен, като му е разпоредено да се явят заедно в ТОЦ на батальона по
възможно най-бързия начин. Отразил е още, че на 25.05.2022г. ст.сержант И. е
бил назначен в наряд като „Дежурен на КПП „Изток“-24ч“, за което не е знаел в
момента на разминаването. Посочил е, че ст.сержант И. не е бил с установената
за даване на дежурство форма на облеклото /по фланелка без шапка/ и въоръжение,
като не е имал и табелка, обозначаваща длъжността му от денонощния наряд.
Посочил е също, че е назначена комисия за извършване на проверка, за
резултатите от която е изготвен протокол, в който е отразено, че причините за
допуснатото нарушение от ст.сержант И. са занижената лична дисциплина, липса на
отговорност за стриктно изпълнение на задълженията си и търсене на начини за
заобикаляне на установения ред във военното формирование. Отразил е, че ст.сержант И. е отказал да
предостави писмени обяснения, както и да подпише протокол от беседата за
запознаване със служебната проверка. В заключение в заповедта
дисциплинарно-наказващият орган е посочил, че за това, че ст.сержант И. не е
изпълнил разпоредбите на чл.8 ал.2 и ал.5, чл.114 т.6, чл.117 ал.1, чл.250 ал.1
и чл.299 ал.1 от Устава за войсковата служба на въоръжените сили на Република
България, явяващо се нарушение на военната дисциплина съгласно чл.241, чл.242
т.1, т.2 и т.3 и чл.243 ал.1 от ЗОВСРБ – неизпълнение на задължение по военна
служба и нарушаване на правилата за подчиненост и военната вежливост, му се
налага дисциплинарно наказание на основание
чл.244 т.6 от ЗОВСРБ „Предупреждение за уволнение“.
Именно тази заповед е предмет на съдебен контрол в
настоящето съдебно производство.
По делото не се спори между страните, а и се
установява от приложената на л.39-71 заповед за назначаване в наряд, че
ст.сержант И. е бил назначен в наряд като „Дежурен на КПП „Изток“-24ч“ на дата
25.05.2022г.
Видно от приложените на л.77-81 от делото Правила за задълженията на дежурния по
контролно-пропусквателен пункт е, че последният е подчинен на оперативния
дежурен и на неговия помощник. Според чл.324 т.9 от устава, при напускане по
служба с разрешение на оперативния дежурен, дежурния по КПП следва да оставя
помощника си да го замества. Според чл.299 ал.1 от устава, дежурния по КПП носи
пистолет с два пълнителя по време на дежурството; оръжието се получава преди
развода на денонощния наряд от оперативния дежурен; при застъпване в дежурство
на военнослужещи от в.ф.42800 и в.ф.38220, същите получават оръжието си от
съответното формирование; дежурния по КПП има право да почива легнал без да
снема снаряжението си и без да се съблича, като оставя да го замества помощник
дежурния по КПП; табелките обозначаващи длъжността на длъжностните лица се
предават от дежурния по КПП при всяко сдаване и приемане на дежурството.
По делото не се спори, че ст.сержант И., считано от
01.07.2019г., заема длъжност „Завеждащ склад в логистична рота на военно
формирование 42800-Плевен“ /лл.82-83/. Т.е. е
материално-отговорно лице на склада във военното формирование. Видно от приложената
на л.72-74 от делото Длъжностна характеристика за длъжността „Завеждащ склад“
от длъжностно разписание №СВ-588 във военно формирование 42800-Плевен е, че
тази длъжност може да бъде замествана от длъжността „Завеждащ склад в
логистична рота на 4 механизиран батальон“, каквато длъжност заема оспорващият И..
Основно задължения по длъжностна характеристика са определените от чл.114,
чл.115, чл.207 и чл.208 от Устава за войсковата служба на Въоръжените сили на
РБ, а като едно от многото допълнителни задължения са посочени да раздава
имущество от склада само срещу редовни и правилно оформени приходно-разходни
документи и да работи с пояснителни и първични счетоводни документи при сдаване
/приемане/ на отбранителни продукти. Длъжностната характеристика е подписана от
ст.сержант И. на 03.07.2019г.
По делото се установява /л.101/, че ст.сержант И. в
периода от 25.05.2022г. до 06.06.2022г. не се е намирал в платен, неплатен
отпуск или отпуск за временна неработоспособност.
По делото са допуснати и разпитани като свидетели майор
С.Б., ст.сержант Р.П., редник И.Т., капитан И.К., капитан М.И., капитан Г.Г. и
майор Б.Т..
Св.Б. заявява, че работи като Началник на сектор
„Личен състав, намиране на кандидати и адаптация“ във Военно окръжие. Посочва,
че след празника 24май му е било разпоредено от подполковник С., като заместник
командир по логистично осигуряване, да бъде отворен склад „Артилерийско
въоръжение“. Заявява, че при проверка е установил, че складът не е отворен, тъй
като завеждащият хранилището ст.сержант И. е бил дежурен по КПП на източния
портал. Посочва, че тъй като ст.сержант И. е бил дежурен, е трябвало да се иска
разрешение от оперативния дежурен, за да може да се отвори склада. Твърди, че
се е обадил на дежурния и последният е разрешил ст.сержант И. да отвори склада
и да изпълни заповедта. Посочва, че доколкото си спомня дежурен е бил майор Б.Т..
Заявява, че И. е разбрал, че трябва да отвори склада чрез линия на оперативния
дежурен, като е възможно да му се е обадил и по телефона. Твърди, че няма кой
друг да отвори склада, освен ст.сержант И., той е материално-отговорно лице,
той запечатва и отпечатва склада. Твърди, че има възможност комисия, респ.
друго лице да отпечата склада, но само когато МОЛ е временно нетрудоспособен.
Св.П. заявява, че работи като логистик на материали
във ВФ 42800-Плевен и познава оспорващия. Заявява, че на 25.05.2022г. е получил
устна заповед от командира на ротата-капитан И. да получи материални средства
свързани с провеждане на занятие на ротата. Твърди, че е отишъл до склада,
изчакал е ст.сержант И. и е получил материалните средства. Посочва, че е знаел,
че ст.сержант И. сутринта застъпва дежурен по КПП. Твърди, че като е дошъл И. е
бил облечен по зелена униформена тениска, без да носи оръжие. Заявява, че в
склада е горещо. Посочва, че в склада ст.сержант И. не се намира в строй, за да
се изисква пълна униформа, като зелената тениска също е от униформата. Заявява
още, че не е бил свидетел на случилото се с командира, като това е било преди
идването на ст.сержант И. в склада.
Св.Т. заявява, че работи във ВФ 42800-Плевен като
младши специалист по отчета на финансовите и материалните ресурси в поделение
„Логистика“ и познава оспорващия.
Твърди, че той е издал нареждането за въпросните материали от склада в писмен вид, подписано от майор Б. и
подполковник С.. Посочва, че майор Б. пред него се е обадил на оперативния
дежурен, за да може ст.сержант И. да бъде освободен от наряд за малко, за да
отиде до склада и да даде въпросните материали.
Св.К. заявява, че работи във ВФ 22160 като командир на
втора учебна секция. Твърди, че не си спомня датата, но на връщане от занятие с
подполковник С. и капитаните И. и Г. се разминали с оспорващия на около три
метра, като при разминаването подполковникът е направил забележка за формата на
ст.сержант И.. Посочва, че последният е бил по зелена тениска и комуфлиран
панталон. Посочва, че доколкото си спомня И. не е реагирал на направената
забележка, не се е спрял и е продължил
движението. Твърди, че при наряд на КПП дежурният следва да бъде с оръжие.
Заявява, че не е разбрал защо И. е бил в такъв вид, като твърди, че и не го
касае, тъй като не му е подчинен. Твърди,
че реакцията на подполковник С. е била като на неизпълнение на забележка.
Посочва, че лятната униформа е с риза, клин и лятна шапка, като има случаи
когато може да бъде в работна форма, но само след разрешение на съответния
началник. Посочва още, че при работа в склада, според него, може да бъде в
работна форма, но след разрешение на съответния началник.
Св.И. заявява, че работи в 4 механизиран батальон във
ВФ 42800-Плевен като командир на втора механизирана рота. Посочва, че заедно с
подполковник С. и капитаните К. и Г. се връщали от занятие, когато в района на
складовете и медицинския пункт се засекли със ст.сержант И., който бил по
тениска. Посочва още, че последният при разминаването се забавил, а
подполковникът го попитал защо не е по форма, на което И. отговорил, че отива
до склада да върши работа, след което продължил. Заявява, че е имало проведен
разговор между ст.сержанта и подполковникът. Заявява, че в последствие е
разбрал, че ст.сержант И. същия ден е бил в наряд, а когато е в наряд трябва да
бъде с парадна униформа, с комуфлаж, риза, шапка и с оръжие. Посочва, че в
случая И. е бил със зелена тениска и без оръжие, което е работна униформа, а
такава униформа може да носи ако е в работна група или след разрешение от
началника. Според свидетеля, при работа в склада, лятото когато е много горещо,
може да се съблече по тениска, като в случая когато е бил в наряд е следвало да
иска разрешение да промени униформата. Посочва, че по време на наряд е
разписано, че не променяш униформата и не оставяш оръжието. Уточнява, че при
разминаването И. за момент си прибрал ръцете. Посочва, че отдаване на чест с
козируване се дава когато си във форма.
Св.Г. заявява, че към момента работи във ВФ
34200-Шумен, а до 01 юли миналата година е работил във ВФ 42800-Плевен. Заявява
още, че познава оспорващия, но не му е бил подчинен. Посочва, че на конкретната
дата, колеги заедно с подполковник С. се връщали от занятие, когато срещнали
ст.сержант И.. Посочва още, че подполковникът го попитал дали към момента не е
наряд и защо не е във форма, след което последвали няколко реплики от подполковник
С., на които И. не отвърнал и продължил. Твърди, че в последствие е разбрал
причината защо не е отговорил. Твърди,
че при разминаването И. не е спрял, само е забавил ход, като е нямало разговор
между него и подполковника, само зададени въпроси от последния. Твърди, че при
разминаването И. е бил по зелена тениска, комуфлажен униформен панталон и черни
кубинки, без оръжие. Посочва, че по време на наряд, дежурният няма право да
нарушава формата и да оставя оръжието, дори да е изпратен да върши друга
работа. Посочва още, че оръжието за наряда и боеприпасите предназначени за
наряда се съхраняват в каса, която е при оперативния дежурен на съответния
войскови район или ВФ.
Св.Б.Т. заявява, че работи във ВФ 22160 Плевен като
старши помощник началник логистика. Посочва, че във въпросния ден е бил
оперативен дежурен във ВФ, като ст.сержант И. му е бил подчинен по реда на
вътрешната служба като дежурен по КПП. Твърди, че е бил помолен да му разреши
да отиде до склада, на който е отговорник, с цел даване на някакво имущество.
Посочва, че военнослужещият няма право да снема снаряжението си, дори при
почивка или сън. Твърди, че не му е искано разрешение за промяна на униформата
и не е давал такова разрешение, като счита, че няма право да дава такова
разрешение. Уточнява, че не е освободил И. от наряд, а го е освободил от
мястото, където изпълнява задължението си като дежурен.
От страна на оспорващия И. в хода на съдебното
производството са дадени обяснения по реда на чл.176 от ГПК. Твърди, че на 25 май застъпил дежурен по КПП Изток“, като след развода
видял, че има неприети телефонни повиквания от редник Т. и едно от майор Б..
След телефониране, разбрал, че трябва да отиде спешно до склада, за да даде
планки, мулти и усилвачи за мисията. Посочва, че той е материално-отговорно
лице на склада и само той може да го отвори, като никой няма право да влиза в
склада без него. Сочи, че оперативният дежурен Т. го освободил от поста, за да
отиде до склада. Посочва, че преди да го освободят от поста е бил с лятна
униформа като дежурен по КПП, с табелка. Твърди, че отишъл до склада и там
видял, че някои от нещата се водят по друг начин. Посочва, че се съблякъл по
тениска, защото вътре в склада е било много топло. Твърди, че затворил ризата и
снаряжението –пистолет и патрони, в касата, която заключил и тръгнал към
военното формирование, за да види инвентаризационния опис. Взел един от описите
и тръгнал по най-бързия начин да се връща към склада, тъй като Р.П. го чакал да
вземе нещата. Посочва, че по пътя срещнал подполковник С. с тримата капитани,
които идвали от учебното поле. Твърди, че подполковник С. му казал „И., спри
се, къде отиваш, не си по форма?“. Твърди още, че когато му казал това е бил
срещу него на разстояние около десет метра, като той докато стигне до него се
движил, намалил крачката, спрял се, отдал чест с прибрани крака. Посочва, че
подполковникът му заявил, че ще го накаже, на което му отговорил да го наказва,
и че е тръгнал да върши работа, възложена от майор Б.. Твърди още, че е имало
разговор между двамата. Посочва, че подполковникът му казал да се яви при него
във форма след 20минути, на което той отговорил „Слушам“, но отишъл след
40минути, като уведомил, че няма възможност да бъде при него след 20минути. Заявява, че капитаните са присъствали на
проведения разговор между него и подполковникът. Заявява, че според него е
нормално когато работи в склада в летните месеци да е по работна униформа, по
тениска.
Така установеното от фактическа страна води до
следните правни изводи:
Съгласно чл.248 от ЗОВСРБ дисциплинарните наказания се налагат от
длъжностните лица, определени с правилника за прилагане на закона. Съгласно
чл.137 ал.5 от ППЗОВСРБ, дисциплинарното наказание "предупреждение за
уволнение" се налага от длъжностните лица по ал. 4 или от длъжностни лица
с една степен по-ниска, като според чл.137 ал.4 от ППЗОВСРБ това са длъжностните лица, които имат
право да прекратяват договора за военна служба и да освобождават от военна
служба. Със заповед № ОХ-1252 от 07.12.2017г. министърът на отбраната, т. 10, е
оправомощил командирите на самостоятелни батальони и приравнени на тях
командири на самостоятелни военни формирования на длъжности, изискващи военно
звание "подполковник" /капитан ІІ ранг/ да /т. 10. 1/ назначават,
преназначават и освобождават от длъжност, да повишават и понижават във военно
звание сержанти и войници на длъжности в подчинените им военни формирования; да
/т. 10. 2/ приемат на военна служба, да сключват договори за военна служба и
допълнителни споразумения към тях, да освобождават от военна служба и да
прекратяват договора за военна служба на сержантите и войниците в подчинените
им военни формирования. Т.е. оспорената заповед е издадена от компетентен
орган, в рамките на предоставените му правомощия. За това не се и спори между
страните, а и се установява от събраните по делото доказателства, вкл. Заповед
№ЗЛС-20/28.06.2019г. на командира на 4 механизиран батальон.
Съгласно чл.246 ал.1 от ЗОВСРБ, дисциплинарните нарушения се установяват от
преките командири или началници на нарушителите, като според ал.4, командирът
или началникът е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша
военнослужещия или да приеме писмените му обяснения, освен когато по вина на
военнослужещия той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения.
Съгласно чл.247 от ЗОВСРБ, при определяне на
дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено, и поведението на военнослужещия до
извършване на нарушението.
Според чл.249 ал.1 от ЗОВСРБ, дисциплинарните
наказания се налагат не по-късно от два месеца от установяване на нарушението,
но не по-късно от една година от извършването му, като дисциплинарното
нарушение се смята за установено от момента на узнаването му от
дисциплинарнонаказващия орган /ал.3/.
Съгласно чл.142 ал.1 от ППЗОВСРБ, служебна проверка се
назначава с писмена заповед на министъра на отбраната, на прекия командир
(началник) или ръководител на съответната структура, като се извършва от
назначена комисия /ал.3/.
Според чл.143 ал.1 от ППЗОВСРБ, за дейността си
комисията изготвя протокол, който съдържа данни, които конкретизират нарушителя
на военната дисциплина; описание на нарушението (деяние, действие или
бездействие, време, място и начин на извършване); вредни последици и причинна
връзка с нарушението; данни за вината на нарушителя за извършване на
конкретното нарушение; причини и условия, довели до извършване на нарушението;
предложение за търсене на дисциплинарна отговорност, както и за вида на
дисциплинарното наказание. Съгласно ал.2, към протокола по ал. 1 се прилагат
всички събрани доказателства и писмени обяснения.
В разпоредбата на чл.144 ал.1 от ППЗОВСРБ е
регламентирано, че в срок до 5 работни дни от получаване на протокола по
длъжностното лице назначило служебната проверка, или оправомощено от него лице
провежда беседа с нарушителя, на която запознава военнослужещия със събраните
доказателства, които дават основание за налагане на дисциплинарно наказание; и
изслушва военнослужещия или приема писмените му обяснения. Съгласно ал.2, в
беседата вземат участие председателят или членове на комисията за извършване на
служебната проверка и се съставя протокол, който се подписва от участвалите
лица. Отказът на нарушителя да даде писмени обяснения или да подпише протокола
от беседата се удостоверява с подписите на двама военнослужещи /ал.3/.
Писмените обяснения на военнослужещия се прилагат към протокола /ал.4/.
Според чл.145 ал.1 от ППЗОВСРБ, командирът
(началникът), назначил служебната проверка, прави преценка на събраните
доказателства и на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, както и
на направеното предложение за наказание. Тежестта на нарушението се определя с
оглед значимостта на неизпълненото задължение и степента на неизпълнението
/ал.2/. Настъпилите последици се определят в зависимост от резултатите от
извършеното дисциплинарно нарушение /ал.3/. Обстоятелствата, при които е
извършено дисциплинарното нарушение, обхващат фактическата обстановка, при
която е извършено нарушението, като се отчитат причините и предпоставките,
довели или способствали за неговото извършване /ал.4/. Степента на вината се
определя от това, дали дисциплинарното нарушение е извършено умишлено, или по
непредпазливост /ал.5/.
Според чл.148 ал.1 от ППЗОВСРБ, дисциплинарното наказание се налага с
мотивирана писмена заповед, в която се посочват извършителят, мястото, времето
и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, доказателствата, въз
основа на които е установено нарушението, правното основание и наказанието,
което се налага, срокът на наказанието, срокът и редът за обжалване на
заповедта. Съгласно ал.2, мотивите представляват описание на фактическата
обстановка, разпоредбите и задълженията, които са нарушени, и настъпилите
вредни последици.
В контекста на горните правни разпоредби и
установеното от фактическа страна, съдът намира, че при издаване на оспорената
заповед са спазени разпоредбите на чл.142 ал.1, чл.143 и чл.144 от Правилника,
регламентиращи процедурата по налагане на дисциплинарното наказание. Назначена
е комисия за извършване на служебна проверка, за резултатите от която е
изготвен протокол, съдържащ като съдържание предвидените в нормативния акт
реквизити. Към протокола са приобщени събраните писмени доказателства, а
отказът на военнослужещия да даде писмени обяснения също е удостоверен в
протокол. Спазен е срокът по чл.144 за провеждане на беседа и изслушване на
нарушителя, като отказът на военнослужещия да подпише протокола и даде
обяснения е удостоверено с подписите на трима свидетели. Спазен е и срокът по
чл.249 ал.1 от ЗОВСРБ за реализиране на дисциплинарната отговорност.
Независимо от горното, съдът счита, че заповедта е
издадена в предвидената писмена форма, но при неспазване на изискването да
съдържа всички, регламентирани в разпоредбата на чл.148 ал.1 и ал.2 от
ППЗОВСРБ, реквизити. Видно е от установената фактическа обстановка в хода на
съдебното дирене, че заповедта не съдържа действителната фактическа обстановка
и обстоятелствата, при които са извършени вменените на И. нарушения на военната
дисциплина. Заповедта не съдържа и конкретното, ясно и точно описание на
задълженията, като действия/бездействие, които съставляват нарушение по смисъла
на чл.241 от ЗОВСРБ,
съответно тяхната правна квалификация, което е задължителен елемент от
съдържанието на акта за налагане на дисциплинарно наказание, според чл.148 ал.2 от
ППЗОВСРБ. Заповедта не съдържа и мотиви за тежестта на нарушенията и
избора на наложеното дисциплинарно наказание.
Изложеното по-горе е следствие на неизясняване в
цялост на фактическата обстановка. Действителните обстоятелства, при които е
извършено дисциплинарното нарушение следва да обхващат фактическата обстановка,
при която е извършено нарушението, като се отчитат причините и предпоставките,
довели или способствали за неговото извършване, съобразно нормата на чл.145
ал.4 от ППЗОВСРБ. В конкретния случай, видно от всички представени от
дисциплинарно-наказващия орган доказателства, представляващи административната
преписка, е видно, че никъде не са изследвани причините довели до извършване на вменените нарушения на
военната дисциплина. Не са установени фактите, че на 25.05.2022г. на И. е
наредено устно да отвори склада, на който е единствено материално-отговорно
лице, и да предостави имущество от него, като в същото време е изпълнявал
задължения по наряд като дежурен по КПП „Изток“. Не са установени фактите, че
именно поставянето на тази задача, спешността на нейното изпълнение, температурата
в склада, са станали причина за извършване на вменените нарушения. Неизясняване на действителната фактическа
обстановка е оказало съществено влияние върху
установяване тежестта на нарушението, настъпилите от него последици,
определяне степента на вината и определяне вида на наложеното дисциплинарното
наказание. Последното е довело до нарушаване правото на защита на
военнослужещия и обосновава отмяна на заповедта само на това основание.
По отношение на спазване разпоредбите на материалния
закон, съдът съобразява, че дисциплинарното наказание „Предупреждение за
уволнение“ е наложено на ст.сержант И. за неизпълнение на разпоредбите на чл.8
ал.2 и ал.5, чл.114 т.6, чл.117 ал.1, чл.250 ал.1 и чл.299 ал.1 от Устава за
войсковата служба на въоръжените сили на Република България. Последните
дисциплинарно-наказващият орган е квалифицирал като нарушение на военната
дисциплина съгласно чл.241, чл.242 т.1, т.2 и т.3 и чл.243 ал.1 от ЗОВСРБ –
неизпълнение на задължение по военна служба и нарушаване на правилата за подчиненост
и военната вежливост. Като описание на вменените нарушения в заповедта е
отразено, че военнослужещият не е бил с установената за даване на дежурство
форма на облеклото и въоръжение; не е имал табелка, обозначаваща длъжността му
от денонощния наряд; не се е явил при командира в заповяданото време и не е
спрял и заел положение „мирно“ при среща с висшестоящи.
Съгласно чл.8 ал.2 от Устава, заповед е всяко писмено
или устно нареждане, отдадено от пряк началник към военнослужещи, което е
свързано с военната служба и е в съответствие с неговите права и задължения. А
според ал.5, директивите, заповедите или разпорежданията са задължителни за
подчинените и се изпълняват безпрекословно, точно и в срок.
Съгласно чл.114 т.6, военнослужещият е длъжен да се
подчинява безпрекословно на командирите /началниците/ си и да ги защитава в
боя.
Според чл.117 ал.1, когато военнослужещите се обръщат
един към друг по служба, те са длъжни да заемат положение „мирно“ и да отдадат
чест с ръка.
Съгласно чл.250 ал.1, длъжностните лица от денонощния
наряд с изключение на тези от караула /патрула/ носят над левия горен джоб на
униформеното си облекло табелка с размери 9х5см, обозначаваща длъжността им от
денонощния наряд.
Според чл.299 ал.1, длъжностните лица от наряда по
вътрешната служба носят оръжие по време на дежурството, както следва: т.1 пистолет с два пълни пълнителя – дежурен по
КПП.
В
разпоредбата на чл.241 от ЗОВСРБ е посочено, че виновното
неизпълнение на служебните задължения от военнослужещите е нарушение на
военната дисциплина.
Съгласно
чл.242 от закона, нарушения на военната дисциплина са
неизпълнение на задължение по военната служба /т.1/; нарушаване на правилата за
подчиненост /т.2/ и нарушаване на правилата за военната вежливост и отдаването
на чест /т.3/.
Съдът
приема за безспорно установено и доказано от всички събрани доказателства
/писмени и гласни/, че ст.сержант И. е извършил нарушение на чл.250 ал.1 и
чл.299 ал.1 т.1 от Устава, тъй като не е бил в изискващата се униформа и
снаряжение за длъжностните лица от наряда, което представлява нарушение на
военната дисциплина по смисъла на чл.242 т.1 от ЗОВСРБ. Това не се и оспорва от
И., като неговите твърдения са за смекчаващи вината обстоятелства, а именно
даденото му нареждане за изпълнение на посочената по-горе спешна задача - да отвори склада и предостави съответното
имущество от него.
Ст.сержант
И. не оспорва, а и се установява от доказателствата по делото, че същият се е
явил при командира не в заповяданото му време, което е нарушение на правилата
за подчиненост по смисъла на чл.242 т.2 от ЗОВСРБ, но отново твърди, че това
неизпълнение на устно нареждане е във връзка с изпълнение на възложената му
допълнителна задача.
Съдът не
приема за безспорно доказано вмененото на И. нарушение, че не е спрял и заел
положение „мирно“ при срещата с подполковника и тримата капитани, както и че от
негова страна не е имало ответна реакция да дадените му разпореждания да се
върне при командира. Т.е. не се доказва по категоричен начин нарушение на
правилата за военна вежливост и отдаване на чест. По делото не се установява в
бързината И. да е възприел дадените му
разпореждания да се върне при командира. Именно такива са и неговите
твърдения в дадените обяснения по реда на чл.176 от ГПК. Относно възприетото в
заповедта, че И. не е заел положение „мирно“ при срещата с висшестоящите
военнослужещи, съдът приема същото за недоказано. Част от свидетелските
показания са в насока, че И. е забавил ход и прибрал ръце до тялото при срещата
си с командира и тримата капитани, което може да бъде възприето именно като изпълнение на изискването на нормата на чл.117
ал.1 от устава.
Независимо
от изложеното по-горе, че част от вменените нарушения на военната дисциплина са
извършени от ст.сержант И., съдът следва да отчете факта, че в хода на
дисциплинарното производство и при издаване на заповедта са допуснати нарушения
на чл.145 ал.4 и чл.148 ал.1 и ал.2 от
ППЗОВСРБ. Последното обоснована отмяна на оспорената заповед.
Оспорената
заповед е издадена и при несъответствие с целта на закона. Така допуснатите
нарушения, посочени по-горе, от своя страна са довели до липса на мотиви
относно избора на вида на наложеното дисциплинарно наказание – най-тежкото след
уволнението. Дисциплинарно-наказващият орган не е обосновал решението си да
наложи точно това дисциплинарно наказание с мотиви относно тежестта на
нарушението, които дължи съгласно чл.247 от
ЗОВСРБ. Разпоредбата изисква при определяне на дисциплинарното
наказание да се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при
които е извършено, и поведението на военнослужещия до извършване на
нарушението. В случая в оспорената заповед това не е сторено. Включително и в
приложената преписка не са налице данни за поведението на военнослужещия до
извършване на нарушението. Не са представени доказателства за други наложени
наказания, въпреки че данни за такова са посочени в протокола от извършената
проверка. В заповедта дисциплинарно-наказващият орган следва да изложи
съображения, обосноваващи вида на наложеното наказание, като вземе предвид
предпоставките по чл. 247 от ЗОВСРБ. В разпоредбата на чл. 244 от
ЗОВСРБ са предвидени 7 вида дисциплинарни наказания, като за
най-тежките, изрично изброени в чл. 242, е предвидено уволнение. При налагането
на някои от по-леките от уволнението наказания е налице оперативна самостоятелност
за органа да избере между тях, решенията от която обаче също следва да са
мотивирани, защо е избрано именно това наказание за констатираното нарушение, в
контекста на цялостното поведение на военнослужещия.
Безспорно
ст.сержант И. със своето поведение е нарушил правилата за подчиненост и не е
изпълнил задълженията си по военната служба, както е посочено в оспорената
заповед и е налице основание за ангажиране на дисциплинарна му отговорност. Липсата
на мотиви на органа в заповедта относно налагането на второто по тежест от общо
седем вида дисциплинарни наказания и необсъждането на тежестта на нарушението и
поведението на наказваното лице до извършване на нарушението налага извод за
необосновано откъм съразмерност ангажиране на дисциплинарната му отговорност,
което обуславя и незаконосъобразност на заповедта и на това основание. Според
съда е налице несъразмерност на извършените нарушения на военната дисциплина с
наложеното дисциплинарно наказание. Нарушен е принципа на чл.6 от АПК за
съразмерност, като административният акт и неговото изпълнение не могат да
засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за
целта, за която актът се издава. Действително, военната служба се характеризира
със спазване на дисциплина и строга субординация, но това не означава, че
дисциплинарното наказване на военнослужещите следва да бъде произволно, без
отчитане тежестта на нарушението и цялостното поведение на служителя. Извършените
нарушения на военната дисциплина позволяват налягане на някое от по-леките
наказания. Защо не е наложил тях, а е пристъпил към предпоследното по тежест
наказание не е обосновано в заповедта от дисциплинарно-наказващия орган, липсата на
което опорочава акта.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че процесната
заповед е издадена от компетентен орган, но при липса на съществени реквизити
от съдържанието на акта, неустановена в цялост фактическа обстановка, в
частност недоказано нарушение на чл.117 ал.1 от устава и при несъответствие с
целта на закона. Като незаконосъобразна заповедта следва да бъде отменена.
Още с жалбата е направено своевременно искане за присъждане
на разноски. В представеният в последното съдебно заседание списък на
разноските е посочено, че адвокатската защита и съдействие е извършена
безплатно по реда на чл. 38, ал.
1, т. 3 от ЗА, като съобразно чл.8 ал.3 от Наредба №1/2004г.
адвокатското възнаграждението за този вид дела е в размер на 1000лева, а
размерът на другите направени разноски е 530лева. Общо претендирани разноски в
размер на 1530лева. Искането за присъждане на разноски е основателно. В
приложения на л.129 гръб от делото договор за правна защита и съдействие е
посочено, че е предоставена правна помощ на горното основание. Правото на
адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл. 38, ал.
1, т. 3 от ЗА е установено със закон. Когато в съдебното
производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2
от ЗА адвокатът, оказал на страната безплатна правна помощ, има
право на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда, което възнаграждение
се присъжда на адвоката. За да упражни последният това свое право, е достатъчно
да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в
който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл. 38, ал.
1, т. 3 от ЗА, като не се нуждае от доказване обстоятелството, че
клиентът е близък на адвоката. Посочените предпоставки в случая са налице,
поради което следва да бъде заплатено от ответника адвокатското възнаграждение
в размер на 1000 лева, определено по реда на чл. 8, ал.3
от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Същият следва да бъде осъден да заплати и другите направени
разноски в общ размер на 530лева, от които 400лева адвокатско възнаграждение за
адв.Р. за изготвяне на жалба и явяване в първо съдебно заседание, внесен
депозит за свидетели в размер на 120лева и внесената държавна такса в размер на
10 лева.
Водим
от горното и на основание чл. 172, ал. 2 предл.второ от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед №ЗРД-375/06.06.2022г. на Командира на
Военно формирование 42800-Плевен, с която на основание чл.244 т.6 от Закона за
отбраната и въоръжените сили на Република България, на старши сержант К.С.И. е
наложено дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“.
ОСЪЖДА Военно формирование 42800 гр.Плевен да заплати
в полза на К.С.И. ***, ЕГН:**********, направените по делото разноски в размер
на 530.00лева /петстотин и тридесет лева/.
ОСЪЖДА Военно формирование 42800 гр.Плевен да заплати
в полза на адвокат В.А.П. *** за осъществена по реда на чл. 38, ал.
1, т. 3 от Закона за адвокатурата адвокатска защита и съдействие,
адвокатско възнаграждение в размер на 1000. 00 лв. (хиляда лева).
Решението е окончателно по аргумент от чл.251 изр.второ
от ЗОВСРБ.
Препис от решението да се изпрати на страните.
СЪДИЯ:/п/