Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. С., 23.05. 2019 год.
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
С. районен съд,
гражданско отделение - ІІ-ри граждански състав в
публично съдебно заседание на четиринадесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЕТЯ МАНОВА
при секретаря В.К., като разгледа
докладваното от р. съдия гр. дело № 6630/2018 г. на СлРС , за да се
произнесе, съобрази следното:
Предмет на производството е предявени иск с пр. осн. чл. 422, ал.1 от ГПК във вр. чл.
124, ал.1 от ГПК и цена на иска
4 028.11 лева.
В исковата молба на „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД се твърди, че на 16 февруари
Приложение № 1 от 16.02.2017 г.
към Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.02.2017
г. е представено само с данните на длъжника Д.Й.С..
На ответника по
реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД е изпратено уведомление за извършената цесия от
страна на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД
с изх. № УПЦ/УПИ-С-УКФ/1911967 от 26.04.2018 г. посредством ЧСИ Г.Г. с район на действие ОС –
С., което е връчено на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК на 21.06.2018
г.
Процесното вземане произтича от одобрен и подписан
Договор за потребителски паричен кредит № 1011067 от 17.07.2015 г. между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и Д.Й.С..
Договорът бил сключен при спазване на разпоредбите на Закона за
потребителския кредит и на основание ОУ при които „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг” ЕАД предоставя потребителски кредити. С подписването на
Договора кредитополучателят
удостоверява, че е получил екземпляр от
ОУ, запознат е с тях и безусловно ги приема.
При условията на договора на кредитополучателя е
предоставен паричен кредит
-
главница - 4 000
лева
-
такса за разглеждане на кредита – 120 лева
-
еднократна
застраховка със застрахователна премия -
347.07 лева.
Чистата стойност на кредита от 4 000 лева е преведена на посочената от кредитополучателят банкова сметка ***.07.2015
г.
Съгласно чл. 6, ал. 1 от ОУ към Договора усвоената парична сума по кредита за срока на действие се олихвява с възнаградителна лихва,
месечният размер на която е плаващ. Към
датата на подписване на Договора страните са постигнали съгласие
възнаградителната лихва да е в общ размер на 961.67 лева.
Подписвайки договора кредитополучателят се е задължил да
ползва отпуснатата в кредит сума и да я върне с начислените лихви и
разноски в сроковете и при условията,
указани в Договора.
Общата сума, която Кредитополучателят се е задължил да
върне при сключване на договора е в размер на 5 428.74 лева, платима на 36
анюитетни месечни погасителни вноски всяка по 150.80 лева. Първата погасителна вноска е дължима на 14.08.2015
г., а последната - на 14.07.2018 г.,
съгласно Погасителния план.
В конкретния случай съгласно чл. 12, ал. 1 от ОУ към
Договора при забава в плащанията
кредитополучателят дължи освен всички просрочени и неизплатени месечни
суми и обезщетение за забава върху
дължимите суми в общ размер на
440.85 лева дължима за периода от 14.07.2016 г. до датата на подаване на Заявлението в съда.
Страните са се договорили, че крайният срок за
издължаване на всички задължения по кредита е 14.07.2018 г. и не е обявен за предсрочно изискуем.
Кредитополучателят не е заплатил изцяло дължимия паричен
заем. Сумата, която е погасена до подаване на Заявлението в съда е в размер на
1 619.32 лева с която са погасени:
-
главница – 1 037.18 лева;
-
възнаградителна лихва - 579.04 лева;
-
лихва за забава -
3.10 лева.
След датата на входирането на Заявлението в съда за
изваване на Заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 410 от ГПК няма плащания по задължението.
Предвид изложеното за „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”
ЕАД
възниква правен интерес да предяви вземането си по съдебен ред, с оглед
на което е входирано Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 от ГПК срещу Д.Й.С..
Предвид изложено моли съда да постанови решение, с което
да признае за установено, че Д.Й.С. дължи на „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, както
следва:
- сумата 3 429.89 лева - главница,
представляваща задължение по Договор за потребителски паричен кредит № 1911967
от 17.07.2015 г., прехвърлен с цесия, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението – 03.09.2018 година до
окончателното изплащане на задължението;
- сумата 157.37 лева възнаградителна лихва за
периода от 14.08.2016 г. до 14.07.2018 г.;
- сумата
440.85 лева обезщетение за забава за периода от 14.06.2016 г. до 03.09.2018 г.
Претендират разноски
направени в хода на заповедното производство и всички разноски направени в хода на настоящото производство.
В условията на евентуалност, в случай че съдът не уважи
кумулативно предявените обективно съединени положителни установителни искове,
молят съда да постанови съдебен акт, по силата на който да осъди Д.Й.С. като кредитополучател по Договор
за потребителски паричен кредит № 1011067 от 17 юли
- сумата 3 429.89 лева - главница, представляваща неплатени
месечни погасителни вноски с падежни дати от 14.06.2016 г. до 14.07.2018 г.,
предявена на краен падеж по Договор за потребителски паричен кредит № 1911967
от 17.07.2015 г., прехвърлен с цесия.
- сумата 157.37 лева възнаградителна лихва за периода от
14.07.2016 г. до 14.07.2018 г.;
- сумата 440.85 лева обезщетение за забава за периода от
14.06.2016 г. до датата на подаване на исковата молба в съда – 26.11.2018 г.
ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на исковата молба в съда 26.11.2018 година, до окончателното
погасяване на дълга.
Молят да им бъдат
присъдени направените съдебно деловодни разноски и в настоящото производство.
В предоставения едномесечен срок е постъпил Отговор от ответника Д.Й.С. чрез назначеният й особен
представител – адв. Ю.К. ***, в който счита иска за допустим, но оспорва
основателността на исковите претенции и моли съда да отхвърли предявените
искове.
Ищцовото
дружество - „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, редовно призовано не
се представлява в с.з. Депозирана е молба от процесуалния представител на
ищцовото дружество, с която моли да се даде ход на делото в тяхно отсъствие.
Поддържа исковата молба, като на основание чл. 143 ал.2 от ГПК прави следното
пояснение, а именно: В обстоятелствената част на исковата молба е посочено, че
крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита е 14.07.2018 г.
/дата на последна погасителна вноска, съгласно погасителен план/ и не е
обявяван за предсрочно изискуем, а в петитума на исковата молба поради
допусната техническа грешка е посочено, че на основание чл. 12 ал.2 б. „а” от
ОУ към Договора е обявена предсрочна изискуемост, преди подаването на
заявлението по чл. 410 от ГПК в съда. С настоящата молба се уточнява петитума
на исковата молба, а именно: претендира се сумата 3 429,89 лева -
главница, представляваща неплатени погасителни вноски с падежни дати от
14.06.2016 г. до 14.07.2018 г., 157,37 лева - договорна лихва за периода от
14.08.2016 г. до 14.07.2018 г., 440,85 лева - обезщетение за забава за периода
от 14.06.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда.
Моли съда да измени проекто-доклада си в
частта, с която им се указва да докажат, че кредита е бил предсрочно изискуем
към датата на подаване на заявлението и че същата е съобщена на длъжника. Моли
съда да вземе под внимание факта, че вземането произтича от договор за кредит с
небанкова финансова институция и разпоредбите на глава седма. Несъстоятелно
било възражението, че предходния
кредитор не е обявил предсрочната изискуемост, доколкото същата е възможност на
кредитора, но не е негово задължение. Оспорва се възражението, че предмет на
договора за цесия е цялото вземане което би съществувало, ако е била обявена
предсрочна изискуемост. Предмет на договора за цесия, е остатъка от
задължението към датата на цесията. Моли съда да вземе под внимание, че АСВ има
изрично пълномощно от „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и в качеството си на
пълномощник е изпращано уведомление за цесия на ответника. Счита, че
уведомлението за цесията и предсрочната изискуемост е получено от ответника на
21.06.2018 г. Отделно от това исковата молба и приложенията към нея били
връчени и на особения представител, който бил надлежен адресат на всички твърдения
наведени от ищеца с исковата молба, включително такива за извършена цесия. Не
на последно място следвало да се има предвид, че ищеца е положил дължимата
грижа и е направил всичко зависещо от него относно уведомяването на длъжника за
прехвърляне на вземането. За твърденията си сочи практика на ВКС. Счита
предявените искове за основателни и доказани. Претендира за разноски, а в
случай че съдът приеме, че е доказано извършването на разноски от ответника,
прави възражение за прекомерност.
Ответникът
– Д.Й.С. се представлява от назначения й особен представител адв. Ю.К. ***,
която поддържа отговора и оспорва
ИМ.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното
от фактическа страна:
Процесното вземане произтича от одобрен и подписан
Договор за потребителски паричен кредит № 1011067 от 17.07.2015 г. между „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и Д.Й.С..
С подписването на Договора кредитополучателят удостоверява, че е получил
екземпляр от ОУ, запознат е с тях и безусловно ги приема.
При условията на договора на кредитополучателя е
предоставен паричен кредит, както следва:
-
главница - 4 000
лева
-
такса за разглеждане на кредита – 120 лева
-
еднократна
застраховка със застрахователна премия -
347.07 лева.
Чистата стойност на кредита от 4 000 лева е преведена на посочената от кредитополучателят банкова сметка ***.07.2015
г.
Съгласно чл. 6, ал. 1 от ОУ към Договора усвоената парична сума по кредита за срока на действие се олихвява с възнаградителна лихва,
месечният размер на която е плаващ. Към
датата на подписване на Договора страните са постигнали съгласие възнаградителната
лихва да е в общ размер на 961.67 лева.
Подписвайки договора кредитополучателят се е задължил да
ползва отпуснатата в кредит сума и да я върне с начислените лихви и
разноски в сроковете и при условията,
указани в Договора.
Общата сума, която Кредитополучателят се е задължил да
върне при сключване на договора е в размер на 5 428.74 лева, платима на 36
анюитетни месечни погасителни вноски всяка по 150.80 лева. Първата погасителна вноска е дължима на 14.08.2015
г., а последната - 14.07.2018 г.,
съгласно Погасителния план.
В конкретния случай съгласно чл. 12, ал. 1 от ОУ към
Договора при забава в плащанията
кредитополучателят дължи освен всички просрочени и неизплатени месечни
суми и обезщетение за забава върху дължимите суми в общ размер на 440.85 лева дължима за
периода от 14.07.2016 г. до датата на
подаване на Заявлението в съда.
Страните са се договорили, че крайният срок за
издължаване на всички задължения по кредита е 14.07.2018 г. и не е обявен за предсрочно изискуем.
На 16.02.2017
г. е подписан Индивидуален Договор за
продажба и прехвърляне на вземания, ведно с Приложение от същата дата, сключен
на основание чл. 2.1. от Рамков Договор за продажба и прехвърляне на вземания
от 20.12.2016 г. сключени между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, по силата на който вземането на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг”
ЕАД от Д.Й.С., произтичащо
от Договор за потребителски паричен кредит № 1911967, одобрен и подписан на 17.07.2015
г. е прехвърлено в собственост на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисиони и други разноски
на дружеството – кредитор, което вземане е индивидуализирането в Приложение 1 от 16.02.2017 г. към Индивидуален договор
за продажба и прехвърляне на вземания от 16.02.2017 г.
Приложение № 1 от 16.02.2017 г.
към Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.02.2017
г. е представено само на длъжника Д.Й.С..
На ответника по
реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД е изпратено уведомление за извършената цесия от
страна на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД
с изх. № УПЦ/УПИ-С-УКФ/1911967 от 26.04.2018 г. посредством ЧСИ Гергана Грозева с район на
действие ОС – С., което е връчено на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК
на 21.06.2018 г.
В тази връзка от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД е подадено Заявление за издаване на Заповед
за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК и образувано ч.гр.д. № 4652/2018 г. по
описа на СлРС и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 2524/05.09.2018
г., с която съдът е осъдил ответника в настоящото гражданско дело да заплати на
ищеца както следва:
- сумата 3 429.89 лева - главница,
представляваща задължение по Договор за потребителски паричен кредит № 1911967
от 17.07.2015 г., прехвърлен с цесия, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението – 03.09.2018 година до
окончателното изплащане на задължението;
- сумата 157.37 лева възнаградителна лихва за
периода от 14.08.2016 г. до 14.08.2018 г.;
- сумата
440.85 лева обезщетение за забава за периода от 14.06.2016 г. до 03.09.2018 г.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, вещото
лице по която М.С. заявява, че чистата стойност на кредита в размер на 4000.00 лв. е преведена на
посочената от кредитополучателя банкова сметка ***.07.2015 г.
Общата дължима сума
отразена в погасителния план и Договора дължима от Д.Й.С. за периода от датата на сключването на Договора 17.07.2015 г. до
датата на прекратяването му 14.07.2018
г. е в размер на 5428,74 лв., произтичаща
от: Главница 4000,00 лв., Такса за
разглеждане на кредита 120,00 лв., Еднократна застраховка със застрахователна
премия 347,07 лв. и възнаградителна лихва 961,67 лв.
Изплатената
сума по Договора за паричен кредит №
11911967/17.07.1015 г. отразена в системата на „Уни Кредит Кънсюмър Файненсинг”
ЕАД е в размер на 1619,32
лв. , с които са погасени : главница 1 037,18
лв. и възнаградителна лихва 579,04 лв.
Кредигополучателят
Д.Й.С. не е спазила сроковете за заплащане на погасителните вноски съгласно
погасителния като до 14.05.2016 г. е изплатила 1619,32 лв. и е преустановила
плащането по паричния кредит. От 14.06.2016 г. изпада в забава.
Размерът
на непогасената главница от неплатените месечни погасителни вноски с падежни
дати до 14.07.2018 г. по процесния Договор до датата /03.09.2018 г./ на
входиране в съда на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК е 3 429,89 лв.
Общо
неизплатената сума по договора за паричния заем дължима от кредитоиолучателя Д.Й.С.
прехвърлена от „Уни Кредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД към „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД с Приложение № 1/16.02.2017 г. към Договор за цесия
от 20.12.2016 г. е в размер на 4028,11 лв. произтичаща от: главница
3 429,89 лв., възнаградителна лихва 579,04 лв. и обезщетение за забава
440,85 лв.
Размерът
на непогасената договорна лихва дължима за периода от 14.06.2016 г. - датата на
която е последната погасена вноска до 14.07.2018 г. - датата на последната
погасителна вноска по процесния Договор е 157,37 лв.
Лихвата
за забава представляваща обезщетение, което ответникът дължи на ищеца
вследствие на забавено плащане по посочения Договор за паричен заем изчислена
върху дължимата сума от 3 429,89 лв. за периода от 14.06.2016 г. до 27.11.2018 г.
е в размер на 440,85 лв.
Непогасени
вноски в размер на 4 028,11 лв. по процесния договор дължими
от ответника Д.Й.С. на ищеца „Агенцията за събиране на
вземания „ ЕАД от 14.06.2016 г. - датата
на забава на плащанията до
14.07.2018 г. - датата на крайния падеж по процесния
Договор представляват сбор от следните суми:
- сумата
3429,89 лв. - главница по Договор за паричен заем № 11911967/17.07.1015
г. от неплатенита месечни погасителни вноски с падежни дати от 14.06.2016 г. до
14.07.2018 г. датата на крайния падеж по процесния договор;
- сумата 157,37
лв. - договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 14.07.2016 г. до
14.07.2018 г.,
- сумата 440,85 лв. – лихва /обезщетене/ за
забава за периода от 14.06.2016 г. – датата на първата погасителна вноска
до 26.11.2018 г.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена въз основа на събраните по делото доказателства, ценени както по
отделно, така и в тяхната съвкупност. Представените по делото писмени
доказателства, съдът възприе изцяло, като непротиворечиви по между си и
допринасящи за изясняване на правно значимите за решаването на спора факти и
обстоятелства.
Въз основа на така установеното от фактическа страна,
съдът направи следните правни изводи:
Предявеният иск за установяване вземането на ищцовото
дружество срещу ответника е основателен
и доказан и като такъв следва да се уважи по следните съображения:
Предмет на иска с пр. осн. чл. 422 от ГПК във вр. чл.
124, ал.1 от ГПК във вр. чл. 415, ал.1 от ГПК е установяване вземането на
кредитора, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК. По този иск кредитора - ищец следва да докаже факта, от който
произтича вземането му и неговия размер. В негова тежест е да докаже фактите,
пораждащи претендираното и оспорено право.
Не се спори в производството, че процесното вземане
произтича от одобрен и подписан Договор за потребителски паричен кредит №
1011067 от 17.07.2015 г. между „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг” ЕАД и Д.Й.С..
Установи се, че на 16 февруари
На ответника по
реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД е изпратено уведомление за извършената цесия от
страна на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД
с изх. № УПЦ/УПИ-С-УКФ/1911967 от 26.04.2018 г. посредством ЧСИ Гергана Грозева с район на
действие ОС – С., което е връчено на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК
на 21.06.2018 г.
Прехвърлянето на вземане /цесия/ е
договор, с който кредиторът на едно вземане го прехвърля на трето лице.
Длъжникът по вземането не е страна по договора. Със сключването на договора за
цесия, т.е. с постигане на съгласие между цедента и цесионера, вземането
преминава от цедента върху цесионера в състоянието, в което то се е намирало
към същия момент, заедно с акцесорните му права. Тъй като цесията засяга интересите освен на страните
по договора и на трето лице - цедирания длъжник, се налага извършването на
допълнително действие - съобщаване на длъжника за цесията – чл. 99, ал.3 и ал.4
от ЗЗД. За да породи действие,
съобщението трябва да бъде извършено от цедента – чл. 99, ал.3 от ЗЗД. Без да е
елемент от фактическия състав на договора, съобщението има значение с оглед на
третите лица - цедирания длъжник, правоприемниците и кредиторите на цедента и
на цесионера. Като изпраща съобщение до
длъжника, цедентът го информира, че вече не е кредитор, а такъв е цесионерът,
комуто е прехвърлил вземането си. Това означава, че между длъжника и цедента е
прекратена облигационната връзка.
Доколкото законът не поставя специални
изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, съдът
намира, че няма пречка то да бъде направено и чрез пълномощник, овластен
изрично с това право, както е в настоящия случай. Изпълнителният директор на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД е упълномощил
АСВ АД да уведомява от името на кредитора всички длъжници по всички вземания,
възникнали по силата на сключени договори за кредит, които дружеството е
цедирало съгласно Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания.
В случая ответникът е уведомен за извършената
цесия с връчване на исковата молба на особения представител / в този смисъл
реш. № 198/18.01.2019 г. по т.д. 193/2018 г. на ВКС/
Законът не е предвидил уведомяването на
длъжника да става по конкретен и специален начин, поради което същото следва да
се счита надлежно извършено, дори да е получено за пръв път с исковата молба.
Отделно от това следва да се посочи, че въпросът кога длъжника е уведомен за
договора за цесия по никакъв начин не се отразява върху валидността и
действието на договора за цесия между двете страни по него и доколкото не се
твърди този договор да страда от пороци водещи до неговата недействителност, то
следва да се приеме, че процесният договор за цесия е валиден и е произвел
действие, че посочените в съответните
приложения към договора за цесия вземания са валидно прехвърлени в потримониума
на АСВ още на датата посочена в договора за цесия като дата на влизане в сила
на прехвърлянето. Неуведомяване на длъжника за извършената цесия би имало
значение ако след прехвърляне на вземането длъжникът е продължил да плаща, поради
незнание, на предишния си кредитор, а в случая той не е извършвал други
плащания, които да не са съобразени от ищеца по делото. Длъжникът може да
възрази за липса на уведомяване за извършена цесия само ако едновременно с това
твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор преди момента на уведомлението.
Поради това и съдът приема, че обстоятелството кога е връчено уведомлението до
длъжника е без значение за основателността на иска, при положение, че безспорно
е установено непогасеното му задължение към ищеца.
Следва да се вземе предвид и обстоятелството,
че срокът на договора е изтекъл преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, а именно на 14.07.2018 г. и не е обявявана предсрочна
изискуемонст на вземането.
От назначената и приета по делото
съдебно-икономическа експертиза се установи, че общо неизплатената сума по договора за
паричния заем дължима от кредитополучателя Д.Й.С. прехвърлена от „Уни Кредит
Кънсюмър Файненсинг" ЕАД към „Агенция за събиране на вземания" ЕАД с
Приложение №1/16.02.2017 г. към Договор за цесия от 20.12.2016 г. е в размер на
4028,11 лв. произтичаща от: главница 3 429,89 лв., възнаградителна лихва
579,04 лв. и обезщетение за забава 440,85 лв.
В хода на производството не се ангажираха доказателства
от ответника, които да установяват, че е изпълнил задължението си за заплащане
на дължимите суми по договора за кредит, поради което предявените искове са
основателни и доказани в претендираните в исковата молба размери.
На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените разноски в производството в размер на 156,64
лева д.т., 500 лева възнаграждение за особен представител, 250 лева за вещо
лице и юриск. възнаграждение, което съдът определя в размер на 350 лева, както
и разноски в производството по издаване на заповед за изпълнение в размер на 48,00
лева д.т. и 75 лева юриск. възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Д.Й.С. с ЕГН ********** *** чрез назначения й
особен представител адв. Ю.К. ***, със съдебен адрес:***, че ДЪЛЖИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с
ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис - сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4, както следва:
- сумата 3 429.89 лева -
главница, представляваща задължение по Договор за потребителски паричен кредит
№ 1911967 от 17.07.2015 г., прехвърлен с цесия, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението – 03.09.2018 година до
окончателното изплащане на задължението;
- сумата 157.37 лева възнаградителна лихва за
периода от 14.08.2016 г. до 14.07.2018 г.;
- сумата
440.85 лева обезщетение за забава за периода от 14.06.2016 г. до 03.09.2018 г.
за които е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение № 2524 от 05.09.2018 г. по ч.гр.д. № 4652/2018 г. на СлРС.
ОСЪЖДА Д.Й.С.
с ЕГН ********** ***
чрез назначения й особен представител адв. Ю.К. ***, със съдебен адрес:***,, ДА
ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с
ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис - сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4 разноски в производството в общ размер на сумата 1256.64
лева и разноски по ч.гр.д. № 4652/2018 г. в размер на 123,00 лева.
Решението подлежи на обжалване пред С.ски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: