№ 12
гр. Варна, 07.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Деница Славова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20243100500065 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба на Б. П. З.
чрез Е. З. срещу решение № 3603 от 09.11.2023 г., постановено по гр.д.№ 4887
по описа за 2023 г. на Районен съд – Варна, осми състав, с което са отхвърлени
предявените от въззивника против *** обективно съединени искове с правно
основание член 71, алинея 1, точки 1 и 3 от Закона за защита от
дискриминация за установяване на нарушението на правата по член 121,
алинея 3 от КТ /отменен/, уреждащи равенство в третирането при заплащането
на командировъчни пари при командироването му със заповед № 26 от
29.08.2014 г. със задача за извършване на международен превоз на стоки до
Германия, с маршрут: България - Германия - Англия - Германия - България за
срок от 120 дни, считано от 31.08.2014 г. до 30.12.2014 г., с което е осъществил
дискриминация спрямо него; за заплащане на сумата от 27 501,18 лева,
предсталвяваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди от
по-неблагоприятното му третиране като български гражданин спрямо
гражданите на другите държави, където е извършвал дейност, изразяващо се в
размера на следващи му се командировъчни пари и заплати, които е следвало
да бъдат, но не са били начислени и изплатени в нарушение на закона - член
121, алинея 3 от КТ /отменен/ и за заплащане на сумата от 15 000 лева,
предсталвяваща обезщетение на претърпени от него неимуществени вреди от
по-неблагоприятното му третиране като български гражданин спрямо
1
гражданите на другите държави, където е извършвал дейност, изразяващи се в
претърпени от ищеца болки и страдания, породени от осъществената спрямо
него дискриминация; осъден е въззивникът да заплати на *** сумата от 3 500
лева, представляваща сторени съдебни разноски на основание член 78, алинея
3 от ГПК.
Във въззивната жалба се сочи, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, както и постановено при допуснати нарушения на
процесуалните правила. На първо място се излага, че решението страда от
всеобхватност и обективност по отношение на изложеното в исковата молба и
заявения петитум. Не е допусната поисканата експертиза за доказване, че
автомобилът не може да извършва превози без прикачен състав. При
формиране на извода, че не е налице дискриминационно отношение спрямо
въззивника съдът не е обсъдил признаците, които са посочени в исковата
молба. Изложени са подробни съображения, че е налице пряка дискриминация
по отношение на въззивника. Иска се решението да бъде отменено и
претенциите да бъдат уважени изцяло.
Въззиваемата страна *** не е депозирала писмен отговор.
Ищецът Б. П. З. е починал в хода на производството и на основание член
227 от ГПК са конституирани правоприемниците му – съпругата му Е. З. и
децата му Я. Б. П., П. Б. З. и И. Б. З..
С протоколно определение от 22.10.2024 г. е допуснато изменение на
исковете чрез намаляването им, като искът за имуществени вреди се счита
предявен за сумата от 6 020,04 лева, а искът за неимуществени вреди – за
сумата от 9 500 лева.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско
отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните
и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския
процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
Твърденията, изложени в исковата молба са, че ищецът работел като
шофьор на товарен автомобил при ответника по трудов договор № 25 от
27.08.2014 г., считано от 28.08.2014 г. Излага, че уговореното възнаграждение
било в размер на 420 лева месечно, платими до 20-то число на месеца,
следващ работния месец, допълнително възнаграждение за придобит трудов
стаж и професионален опит в размер на 0,6 % при пълно работно време от
осем часа. Договорът бил със срок за изпитване в полза на работодателя от
шест месеца и със заповед № 33 от 23.10.2014 г. бил прекратен на основание
член 71, алинея 1 КТ, считано от 24.10.2014 г. Сочи, че със заповед № 26 от
29.08.2014 г. бил командирован със задача за извършване на международен
превоз на стоки до Германия с маршрут: България - Германия - Англия -
2
Германия - България за срок от 120 дни, считано от 31.08.2014 г. до 30.12.2014
г., като пътуването да се осъществи с товарен автомобил МАН peг.№ ***.". За
периода на командироване от работодателя били определени командировъчни
пари в размер по приложение № 3 от НСКСЧ. Твърди, че не е получавал
задачи с крайна точка България, а вместо това само задачи за извършване на
международни превози на стоки от Германия до Великобритания и обратно
към Германия многократно. Заявява, че реално е бил командирован до
Германия, като дейността най-вече е извършвана до и от регион Бавария, но
имало и курсове до и от Северен Рейн - Вестфалия и други провинции, а във
Великобритания твърде често курсовете били до и от Лондон. Твърди, че в
изпълнение на посочената командировъчна заповед е съм престирал труда си в
продължение на 54 дни, извършвайки превози от Германия до
Великобритания и обратно до Германия и не се е завръщал в България, тоест
не е извършвана нито една двустранна транспортна операция, която да има
тясна връзка с територията на България. Сочи, че това води до промяна на
мястото на изпълнение на работата му, а оттам и до изменение на трудовото
правоотношение, но не са му били начислени и заплатени трудово
възнаграждение и командировъчни пари, предвидени за същата или сходна
работа, установени в държава- членка от ЕС, в която е бил командирован,
Твърди, че за дните, през които е бил командирован при условията на член
121, алинея 3 от КТ, му се е дължало по силата на самия закон заплащане,
командировъчни и въобще условия на труд и почивка не по-неблагоприятни
от установеното за длъжността му в страните от ЕС, в които и бил
командирован и е престарал труд. Твърди, че поради несъобразяване от страна
на ответника с императивните правни разпоредби на член 121, алинея З от КТ
/отменен/ и със забраната за дискриминация и с правото му на
недискриминираност в частност, към 20.10.2014 г. му е заплатил само сумата
от 329,24 лева. Излага, че след съпоставка с минималните ставки на
възнагражденията в Германия и Великобритания, начислената от работодателя
му за процесния период обща дължима сума за трудово възнаграждение и
командировъчни пари е следвало да бъде не по-малко от 6 140,61 британски
паунда /15 221,34 лева/, за да е налице равнопоставеност и не по-
неблагоприятно третиране при сравнение със заплащането, установено за
който и да е от колегите му, които са граждани на Великобритания и които
упражняват същата професия. Приема, че след съпоставка със ставките за
заплащане на този труд в Белгия, начислената от работодателя му за процесния
период общо дължима сума за трудово възнаграждение и командировъчни
пари е следвало да бъде не по-малко от 7 639,92 евро /14 942,38 лева/, за да е
налице равнопоставеност и не по-неблагоприятно третиране при сравнение
със заплащането, установено за който и да е от колегите му, които са граждани
на Белгия и които упражняват същата професия. Твърди, че за разлика от
чуждестранните си колеги, след завършването на който и да е курс, не се е
прибирал у дама си, защото е бил непрекъснато в състояние на командирован
и нещо повече - не са му били осигурени условия за нормална междуседмична
3
почивка. Поради изложеното приема, че като резултат от бездействието на
ответника по отношение на задълженията му, свързани с член 121, алинея З от
КТ /отменен/, се явява третиран по-неблагоприятно по отношение на
условията на труд в сравнение с начина, по който са третирани колегите му,
които са граждани на Германия и Великобритания, при това който и да е от
тях, независимо от гражданството му - достатъчно е само да е извършвал
същата работа, тоест международни превози на територията на ЕС. Счита, че в
имуществената му сфера са настъпили вредни последици в размер
надхвърлящ 15 000 лева. Също така навежда доводи, че е почувствал усещане
за малоценност спрямо колегите си, които са граждани на посочените
държави, почувствал и болка и страдание затова че е поставен в по-
неблагоприятни условия от тях само и единствено, защото е българин и
защото е гражданин на България, въпреки че не се справя по-зле от тях.
Твърди, че почувствал съжалението, което те имали към него, когато бил в
контакт с тях и са споделяли какви са условията на труд, почивка и
медицинска грижа, ако се наложи по време на пътуване.
Въз основа на така изложеното и уточнено с молби от 08.11.2019 г. и от
02.12.2019 г. ищецът, намирайки, че са му нарушени правата по член 121,
алинея 3 от КТ /отменен/, уреждащи равенство в третирането при заплащането
на командировъчни пари, е предявил искове за установяване на нарушението и
за заплащане на обезщетение на претърпени от него имуществени и
неимуществени вреди от по-неблагоприятното му третиране като български
гражданин спрямо гражданите на другите държави, където е извършвал
дейност, които следва да бъдат квалифицирани по член 71, алинея 1, точка 1 и
точка 3 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДскр/.
Правото на недискриминация е гарантирано от конституцията и
ратифицираните международни актове право. Със Закона за защита от
дискриминацията законодателят детайлизира способите на защита при
нарушаване на правото на равно третиране на индивида, както в отношенията
между субектите, така и в отношенията между държавата и отделните
субекти.
В случая ищецът навежда твърдения за осъществена спрямо него пряка
дискриминация по смисъла на член 4, алинея 2 от ЗЗДискр по признак
„гражданство“, тъй като е по-неблагоприятно третиран спрямо
изпълняващите подобни на неговите трудови функции – граждани на други
държави от ЕС. Пряка дискриминация чрез неравно третиране съставлява по-
неблагоприятно такова в сравнение с това на друго лице при сходни
обстоятелства, тоест в настоящия случай сравнението следва да се направи с
другите лица, работещи в предприетието на ответника с гражданство от
държави от ЕС, изпълняващи дейност по управление на товарни автомобили
извън пределите на Република България и по-точно до Германия,
Великобритания и Белгия.
От събраните по делото доказателства, безспорно се установява, че
ищецът е бил в трудово правоотношение с ответника, като е заемал длъжност
4
„шофьор товарен автомобил/ международни превози” през процесния период
–от 28.08.2014 г. до 24.10.2014 г., както и, че в този период ищецът е
управлявал повереното му превозно средство и е полагал труд извън
територията на Република България на територията на различни държави –
членки на ЕС.
В настоящия случай от събраните по делото доказателства не е
констатирано работодателят да е третирал ищеца по-неблагоприятно въз
основа на признак „гражданство“ в сравнение с другите лица, работещи при
него, в периода, в който е работил и ищецът. При сключването на трудовия
договор ищецът е бил запознат с размера на трудовото си възнаграждение,
както и с всички останали условия на работа, и няма данни те да са били по-
неблагоприятни за него в сравнение с останалите работници на търговеца-
ответник.
Съгласно разпоредбата на член 121, алинея 3 от КТ /отменен/, действала в
периода, през които ищецът е полагал труд, командирован в държавите-членки
на ЕС, когато срокът за командироване в рамките на предоставяне на услуги в
друга държава-членка на ЕС е по-дълъг от 30 календарни дни, страните
уговарят за срока за командироване поне същите минимални условия на
работа, каквито са установени за работниците и служителите, изпълняващи
същата или сходна работа в приемащата държава. Неизпълнението на
разпоредбата на член 121, алинея 3 от КТ /отменен/ от страна на работодателя
е основание ищецът да предяви претенции към работодателя за заплащането
на дължащото му се трудово възнаграждение на основание член 128 от КТ,
което той е сторил и с решение № 298 от 09.01.2019 г., постановено по гр.д.№
2180 по описа за 2018 г., на Върховен касационен съд – ІV гражданско
отделение, е осъден В.С.В., извършващ търговия под фирмата *** да заплати
на Б. П. З. от варна сумата от 6 254,16 лева на основание член 128 от КТ със
законната лихва от предявяването на иска /10.10.2016 г./ и сумата от 1 200,87
лева – законна лихва, изтекла до тази дата на основание член 86 от ЗЗД, както
и сумата от 614,36 лева – разноски за всички инстанции.
Настоящият състав на въззивния съд споделя мнението на
първоинстанционния такъв, че ищецът не може да претендира, че ответникът
е осъществил спрямо него пряка дискриминация по признак „гражданство“ в
сравнение с работещи при други работодатели в Европейския съюз, защото в
сравнение с тях той не се намира при сравними сходни обстоятелства по
смисъла на ЗЗДискр.
С оглед на така изложените мотиви въззивният съд намира, че
предявените от ищеца обективно съединени искове за заплащане на
претендираните имуществени и неимуществени вреди от дискриминационно
поведение на работодателя са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени
изцяло.
Воден от горното и на основание член 270, алинея 3 от ГПК, настоящият
състав на въззивния съд
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3603 от 09.11.2023 г., постановено по гр.д.
№ 4887 по описа за 2023 г. на Районен съд – Варна, осми състав.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от
връчването му на страните с касационна жалба чрез Окръжен съд –
Варна пред Върховен касационен съд по реда на член 280 и следващи от
Гражданския процесуален кодекс.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6