№ 194
гр. Търговище , 11.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IX СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и първи април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Красимира И. Колева
при участието на секретаря Янита Т. Тончева
като разгледа докладваното от Красимира И. Колева Гражданско дело №
20203530101222 по описа за 2020 година
Предявени са обективно съединени искове за установяване на вземане – за
абонаментни такси; за неустойка; за лизингови вноски и за разликата в цената на устройство
без абонамент и преференциална обща лизингова цена, по реда на чл. 422 ГПК, във връзка
с издадена заповед по чл.410 от ГПК по Ч.гр.д. № 649/2020г. по описа на РСТ.
Ищецът твърди в исковата си молба, че със заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК № 294/23.06.2020 г. по Ч.гр.д. № 649/2020г. по описа на РС-Търговище е разпоредено
на длъжника: Л. Н. Д. от гр. Търговище, ДА ЗАПЛАТИ на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД –
София , както следва: сумата от 1100.15 лв., представляваща неизпълнено задължение по
изрично посочени Договори за мобилни услуги, допълнителни споразумения към договор за
мобилни услуги и договор за лизинг, ведно със законната лихва, считано от 22.06.2020г. до
окончателното изплащане, на осн. чл.410, ал.1, т.1 от ГПК, както и направените в
производството разноски.
Заповедта е връчена на длъжника в хипотезата на чл.47 ал.1-5 от ГПК.
На 11.07.2017г. между Л. Н. Д. и „Теленор България“ ЕАД е сключен Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* за срок от 12 месеца с абонаментен
план Тотал 24,99 с неограничени национални минути в зона ЕС.
Също на 11.07.2017г. между горепосочените страни е сключен Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер ++359*********. По повод него на преференциална цена е
предоставено устройство Huawei Telenor 4G MiFi.
1
На 15.12.2017г. страните сключват Допълнително споразумение към Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* за срок от 24 месеца с абонатен план
Интернет 29,99 лоялен клиент 25,99 Коледа 2017 и стандартен месечен абонамент в размер
на 29,99 лв. и промоционален от 25,99 лв.
На същата дата - 15.12.2017г. и по повод горепосоченото споразумение с предпочетен
номер ++359*********, мобилният оператор предоставя на Л. Н. Д., устройство марка
Prestigio Wize 3418 8 4G Mint.
На 27.09.2017г. между същите страни е сключен Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359********* за срок от 24 месеца с абонаментен план Интернет 15,99,
стандартен месечен абонамент в размер на 15,99 лв. и промоционален за първите 24 месеца
в размер на 13,99 лева.
На същата дата — 27.09.2017г. и по повод горепосочения договор с предпочетен
номер ++359*********, мобилният оператор предоставя на Л. Н. Д., устройство марка Tablet
nJoy Turnus 8 4G Metal.
На 22.02.2018г. между Л.Д. и „Теленор България“ ЕАД е сключен Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* за срок от 24 месеца с абонаментен
план Интернет 10,99,стандартен месечен абонамент в размер на 10,99лв. и промоционален
за първите 24 месеца в размер на 8,99 лева.
На същата дата - 22.02.2018г. и по повод горепосочения договор с предпочетен номер
++359*********, мобилният оператор, като лизингодател, сключва с Л.Д. - лизингополучател,
Договор за лизинг, с който лизингодателят предоставя за временно и възмездно ползване
устройство марка Tablet Prestigio Wize 3418 8 4G Mint за обща лизингова цена от 105,57 лв.,
дължима чрез внасяне на 23 лизингови вноски, всяка от които в размер на 4,59 лв.
Длъжникът не изпълнил договорните си задължения. Горепосочените задължения са
индивидуализирани в следните Фактури – 4 бр.: 1.фактура № **********/15.03.2018г. за
отчетен период 15.02.2018г.-14.03.2018г.; . срок за плащане - 30.03.2018г,, издадена за
сумата от 201.14 лв., по която има извършено частично плащане; 2. Фактура
№**********/15.04.2019г. за отчетен период 15.03.2018г.-14.04.2018г.. срок за плащане —
30.04.2018г.. издадена за сумата от 118.24 лв.; 3. фактура № **********/15.05.2019г. за
отчетен период 15.04.2018г.-14.05.2018г.. срок за плащане - 30.05.2018г.. издадена за сумата
от 53.55 лв..; 4. Фактура № **********/15.07.2019г.. за отчетен период 15.06.2018г.-
14,07.2018г.. срок за плащане - 30.07.2018г.. издадена за сумата от 802.71 лв., в които
поотделно са посочени задълженията. В обстоятелствената част на исковата молба по всяка
една фактура са детайлно посочени размера и основанията на вземанията с начислен ДДС
и съответно за кой предпочетен номер.
В уточняваща молба от 21.12.2020г. пред съда, ищецът сочи, че от сумата в размер на
2
общо 1100.15 лв.: сумата от 221.68 лв. представлява неплатени абонаментни такси и
използвани услуги; сумата от 105.57 лв. представлява неплатени лизингови вноски;
сумата от 232.56 лв. представлява неустойки; сумата от 540.34 лв. представлява разлики
за мобилни устройства в цената без абонамент и заплатената при предоставянето му
преференциална сума.
Ищецът моли съдът да постанови решение, с което да признае по отношение на
ответника вземането му сумата в размер на общо 1100.15 лв., представляващи неплатени
месечни абонаментни такси и използвани услуги; неплатени лизингови вноски; неустойки,
дължими суми за мобилни устройства, за които вземания е издадена заповед №
294/23.06.2020г. по Ч.гр.д. № 649/2020г. по описа на РСТ, , ведно със законната лихва за
забава, считано от подаване на заявлението в съда – 22.06.2020г. до окончателното
изплащане.
Редовно призован ищецът няма упълномощен процесуален представител в открито
заседание. С писмено становище Вх.№ 2034/10.03.2021г. поддържа предявените искове.
Ответникът, редовно уведомен за исковата молба по реда на чл.47 ал.1-5 от ГПК. В
едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК е подаден писмен отговор от назначения на
ответника особен процесуален представител – адв. В.Н. от АК-Търговище, който счита иска
за неоснователен. Възразява, че налице са несъответствия-сумите, посочени в единичните
стойности на лизинговите вноски за устройствата не съответстват на посочените суми за
фактурирания период. Счита иска за установяване на вземане за неустойка изцяло за
неоснователен. Твърди, че неустойка се дължи при прекратяване на договора, но няма
доказателства, че другата страна по договора е узнала за прекратяването на договора и
съответно датата на прекратяването му. Редовно призован в открито заседание ответникът
се представлява от назначения особен процесуален представител, който моли иска да бъде
отхвърлен и по съображенията, изложени в писмена защита.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства прие за установено
следното от фактическа страна:
Със заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 294/23.06.2020г. по Ч.гр.д. №
649/2020г. по описа на РСТ е разпоредено на длъжника – Л. Н. Д. от гр. Търговище да
заплати на кредитора – „Теленор България“ ЕАД: общо сумата от 1100.15 лв. –
неизпълнение по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********;
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359*********; Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********; Договор
за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* и Договор за лизинг към него, ведно
със законната лихва от подаване на заявлението – 22.06.2020г. до окончателното изплащане
на задължението, на осн. чл. 411 ал.3 и във вр. с чл.410 ал.1 т.1 от ГПК, както и направените
по делото разноски. В заповедта е посочено, че вземането произтича от следните
обстоятелства: Неизпълнение по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
3
++359*********; Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер ++359*********; Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********;
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* и Договор за лизинг към
него.Длъжникът получил заповедта по реда на чл.47 ал.5 във вр. ал.1 от ГПК. На заявителя
е указано да предяви иск по реда на чл.415 ГПК, което обуславя и правния му интерес да
предяви иск. Ищецът е подал искова молба в законния едномесечен срок за установяване на
вземане – общо за сумата от 1100.15 лв., като след разпореждане по чл.129 ал.2 от ГПК в
уточняваща молба е прецизирал искането си за установяване на вземане за сумите по размер
и период, както следва и както са диференцирани и по-горе: сумата от 221.68 лв.
представлява неплатени абонаментни такси и използвани услуги; сумата от 105.57 лв.
представлява неплатени лизингови вноски; сумата от 232.56 лв. представлява неустойки;
сумата от 540.34 лв. представлява разлики за мобилни устройства в цената без абонамент и
заплатената при предоставянето му преференциална сума.
Безспорно е, че между ищеца - „Теленор България“ ЕАД, като оператор, и ответника
– Л. Н. Д. , като потребител, са сключени 4 бр. договори за мобилни услуги; 1 бр.
допълнително споразумение към договор за мобилни услуги и 1 бр. договор за лизинг.
„Теленор България“ ЕАД, като оператор, и Л. Н. Д. , като потребител, са сключили
договор за мобилни услуги, нов /л.11-13 по делото/, от дата 11.07.2017г. , за предпочетен №
+359*********, с абонаментен план Тотал 24.99 лв. и стандартен месечен абонамент: 24.99
лв. на месец; с първоначален срок на договора: 12 месеца, считано от 11.07.2017г. до
11.07.2018г., като след изтичане на първоначалния срок договорът се превръща в безсрочен
при стандартни условия на избрания месечен абонаментен план и може да бъде прекратен
по всяко време на действието му. В т.8 е посочена получаваната от потребителя СИМ карта.
В договора е посочено, че в случай на прекратяване на същия през първоначалния срок за
която и да е СИМ карта/номер, посочен/а в него, по вина или инициатива на потребителя
или при нарушение на задълженията му по договора или други документи, свързани с него,
и приложимите Общи условия, последният дължи за всяка СИМ карта, по отношение на
която е налице прекратяване: а/. неустойка в размер на стандартните месечни абонаменти за
съответния абонаментен план до края на срока на договора.
На същата дата , двете страни са сключи още един договор за мобилни услуги , нов
/лист 18-19/, от дата 11.07.2017г., за предпочетен № +359*********, с абонаментен план
Интернет+ 16.99 и стандартен месечен абонамент: 16.99 лв. на месец; с първоначален срок
на договора: 24 месеца, считано от 11.07.2017г. до 11.07.2019г. като след изтичане на
първоначалния срок договорът се превръща в безсрочен при стандартни условия на
избрания месечен абонаментен план и може да бъде прекратен по всяко време на
действието му. В т.8 е посочена получаваната от потребителя СИМ карта. В т.7 от този
договор за мобилни услуги е посочен мобилен апарат: Марка: HUAWEI, Модел: Telenor
4G MiFi. По същия начин, както в предходния договор е посочено, че в случай на
прекратяване на същия през първоначалния срок за която и да е СИМ карта/номер,
4
посочен/а в него, по вина или инициатива на потребителя или при нарушение на
задълженията му по договора или други документи, свързани с него, и приложимите Общи
условия, последният дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице
прекратяване: а/. неустойка в размер на стандартните месечни абонаменти за съответния
абонаментен план до края на срока на договора и б/. в случаите, в които е предоставено
устройство – и разликата между /i/ цената на предоставеното устройство без абонамент
съгласно последната актуална ценова листа и /ii/ заплатената от потребителя цена за
устройството в брой или общата лизингова цена по договора за лизинг. В този договор за
мобилни услуги от 11.07.2017г. никъде не е посочена цената на предоставеното устройство
без абонамент или съответно обща лизингова цена по договор за лизинг. Не е посочен от
ищеца и не е представен по делото договор за лизинг за визираното по-горе мобилно
устройство.
Страните са подписали допълнително споразумение от 15.12.2017г. към договор за
мобилни/фиксирани услуги /л.22/, с мобилен/фиксиран № +359*********, като потребителят
ще ползва стандартен абонаментен план Интернет 29.99 лв., съответно промоционален
месечен абонаментен план 25.99 лв. като лоялен клиент по промоционалните условия
Коледа 2017. Промоционалните условия се предоставят за първите 24 месеца от датата на
влизане в сила на допълнителното споразумение, считано от 15.12.2017г. до 15.12.2019г.
Съгласно раздел II.“Устройства“, т.1, при подписване на настоящото допълнително
споразумение потребителят получава следното устройство: Марка: PRESTIGIO Модел:
WIZE 3418 8 4G Mint. В това допълнително споразумение от 15.12.2017г. никъде не е
посочена цената на предоставеното устройство без абонамент или съответно обща
лизингова цена по договор за лизинг. В т.4 от допълнителното споразумение е записано
задължението за неустойка на потребителя-в случай на прекратяване на ползване на
услугите през срока, посочен в чл.2, по вина или инициатива на потребителя, последният
дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план
месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на този срок. В т.5 от
допълнителното споразумение е записано задължението на потребителя-в случаите, в които
е предоставено устройство и срокът по договора не е изтекъл – дължи и разликата между /i/
цената на предоставеното устройство без абонамент съгласно последната актуална ценова
листа и /ii/ заплатената от потребителя цена за устройството в брой или общата лизингова
цена по договора за лизинг.
Третият договор, сключен между двете страни по делото е договор за мобилни
услуги, нов /лист 26/, от дата 27.09.2017г., за предпочетен № +359*********, с абонаментен
план Интернет+ 15.99 ; стандартен месечен абонамент: 15.99 лв. и промоционален месечен
абонамент: 13.99 на месец /за 24 месеца, лоялен клиент/ на месец; с първоначален срок на
договора: 24 месеца, считано от 27.09.2017г. до 27.09.2019г. като след изтичане на
първоначалния срок договорът се превръща в безсрочен при стандартни условия на
избрания месечен абонаментен план и може да бъде прекратен по всяко време на
5
действието му. В т.8 е посочена получаваната от потребителя СИМ карта. В т.7 от този
договор за мобилни услуги е посочен мобилен апарат: Марка: TABLET, Модел: nJoy
Tumus 8 4G Metal. По същия начин, както в предходния договор е посочено, че в случай на
прекратяване на същия през първоначалния срок за която и да е СИМ карта/номер,
посочен/а в него, по вина или инициатива на потребителя или при нарушение на
задълженията му по договора или други документи, свързани с него, и приложимите Общи
условия, последният дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице
прекратяване: а/. неустойка в размер на стандартните месечни абонаменти за съответния
абонаментен план до края на срока на договора и б/. в случаите, в които е предоставено
устройство – и разликата между /i/ цената на предоставеното устройство без абонамент
съгласно последната актуална ценова листа и /ii/ заплатената от потребителя цена за
устройството в брой или общата лизингова цена по договора за лизинг. В този договор за
мобилни услуги от 27.09.2017г. никъде не е посочена цената на предоставеното устройство
без абонамент или съответно обща лизингова цена по договор за лизинг. Не е посочен от
ищеца и не е представен по делото договор за лизинг за визираното по-горе мобилно
устройство.
Четвъртият и последен процесен договор, сключен между двете страни по делото е
договор за мобилни услуги, нов /л.30/, от дата 22.02.2018г. за предпочетен №
+359*********, с абонаментен план Интернет 10.99 стандартен месечен абонамент: 10.99 лв.
и промоционален месечен абонамент: 8.99 на месец /за 24 месеца, лоялен клиент/ на месец;
с първоначален срок на договора: 24 месеца, считано от 22.02.2018г. до 22.02.2020г. като
след изтичане на първоначалния срок договорът се превръща в безсрочен при стандартни
условия на избрания месечен абонаментен план и може да бъде прекратен по всяко време
на действието му с едномесечно писмено предизвестие. В т.8 от този договор за мобилни
услуги е посочен мобилен апарат: Марка: TABLET, Модел: PRESTIGIO WIZE 3418 8 4G и
съответната СИМ карта. За първи път, в този договор за мобилни услуги от 22.02.2018г. ,
от всички визирани по-горе договори за мобилни услуги и допълнителното споразумение, е
посочена: Цена в брой или обща лизингова цена с абонаментния план: 110.16 лв.;
Стандартна цена на устройството /в брой, без абонамент/: 295.90 лв. и Отстъпка от
стандартната цена: 185.74 лв. Също така в този договор за мобилни услуги от 22.02.2018г. ,
за разлика от всички визирани по-горе договори за мобилни услуги и допълнителното
споразумение, е регламентиран размер на неустойка, като максималният размер не може да
надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, която неустойка е
дължима при прекратяване на договора преди изтичане на срока по вина или инициатива
на потребителя или при нарушение на задълженията му. В допълнение на неустойката по
предходното изречение, потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната
стойност на отстъпките от абонаментните планове съответстваща на оставащия срок на
договора; и (б) в случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги,
съгласно посоченото в този договор или по предходно подписан документ, чийто срок не е
изтекъл, Потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на
6
устройството (в брой, без абонамент), съгласно действащата към момента на сключване на
договора ценова листа, и заплатената от него при предоставянето му (в брой или обща
лизингова цена по договора за лизинг), съответстваща на оставащия срок на договора.
Към всеки един от визираните договори за мобилни услуги и допълнителното
споразумение потребителят е подписал отделно декларация-съгласие, с която декларира, че
е получил от представител на оператора екземпляр от Общите условия на „Теленор
България“ ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги,
съгласен е с тях и се задължава да ги спазва, като същите са приложими към всички СИМ
карти/номера, ползвани от потребителя към момента на подписване на тази декларация,
както и за бъдещи такива. В т.12 от договорите - „Приложения“ е посочено едно
приложение - ценова листа за абонаментни планове за частни и корпоративни клиенти,
което е актуално към съответната дата на договора и представено по делото.
Във връзка със същия мобилен номер и в същия ден на сключване на договора за
мобилни услуги, страните сключили и договор за лизинг от 22.02.2018 г. , като „Теленор
България“ ЕАД като лизингодател е предоставил на Л. Н. Д. като лизингополучател
мобилно устройство – Марка: TABLET, Модел: PRESTIGIO WIZE 3418 8 4G, на
изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 4.59лв. всяка, съгласно
уговорения погасителен план по лизинговия договор. Видно от погасителния план,
инкорпориран в текста на договора, в него е посочен размер на месечната вноска, начално
салдо и крайно салдо, но не са посочени датите на плащане на погасителните вноски.
Мобилното устройство е предоставено за временно и възмездно ползване, като
лизингополучателят се е задължил да заплати обща лизингова цена в размер на 105.57 лв.
Лизингополучателят има право да придобие собствеността върху мобилното устройство
като подпише договор за изкупуване и след като заплати допълнителна сума от 4.59 лв., а в
случай че не упражни правото си на изкупуване , то тогава мобилното устройство подлежи
на връщане в срок от 1 месец след изтичане срока на договора. Лизингополучателят е
декларирал писмено , че е получил, запознат е изцяло, приема Общите условия на договора
за лизинг на устройство.
Правото на оператора да прекрати едностранно индивидуалните договори за мобилни
услуги е регламентирано в раздел ІІІ. „Индивидуални договори“, чл.19б. от ОУ за
взаимоотношенията с потребителите на мобилни телефонни услуги , а правото за разваляне
на договора и предсрочна изискуемост на лизинговите вноски са уредени в чл.12 от ОУ на
договора за лизинг на устройство.
Във всички посочени по-горе договори за мобилни услуги е фиксирана дата за
издаване на фактура: на 15-и всеки месец. На осн. чл. 26 от ОУ за взаимоотношенията с
потребителите на мобилни телефонни услуги, за потребените от абоната-ответник услуги, са
издадени следните фактури: 1.Фактура № **********/15.03.2018г. за отчетен период
15.02.2018г.-14.03.2018г.; . срок за плащане - 30.03.2018г,, издадена за сумата от 201.14 лв.,
7
по която има извършено частично плащане; 2. Фактура №**********/15.04.2018г. за
отчетен период 15.03.2018г.-14.04.2018г.. срок за плащане —30.04.2018г.. издадена за сумата
от 118.24 лв.; 3. Фактура № **********/15.05.2018г. за отчетен период 15.04.2018г.-
14.05.2018г.. срок за плащане - 30.05.2018г.. издадена за сумата от 53.55 лв..; 4. Фактура №
**********/15.07.2018г.. за отчетен период 15.06.2018г.-14,07.2018г.. срок за плащане -
30.07.2018г.. издадена за сумата от 802.71 лв., в които поотделно са посочени задълженията
с начислен ДДС. Към всяка фактура като приложение има направено разграничение за
съответния период за общо потребление за мобилен/фиксиран номер, който е точно посочен,
както и абонаментния план, като сумите са посочени в него без ДДС. Всъщност в
обстоятелствената част на исковата молба по всяка една фактура са детайлно посочени
размера и основанията на вземанията с начислен ДДС и съответно за кой предпочетен
номер.
Съгласно чл.27 от ОУ плащането на посочената сума се извършва в срока, указан на
фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването и. Няма, нито твърдения от
ответната страна, нито писмени доказателства, че потребителят изобщо е платил
посочените суми в указания срок или дори и след това, и към настоящия момент.
Поради неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на потребените и
фактурирани услуги, на основание чл. 75. вр.с чл. 19б., б.“в“ от ОУ на мобилния оператор за
взаимоотношенията с потребители на мобилни телефонни услуги, „Теленор България“ЕАД
се е възползвал от правото си да прекрати едностранно индивидуалните договори на
ответника за ползвания абонамент, поради това, че потребителят – не е платил дължими
суми след изтичането на сроковете за плащане по индивидуални договори, съответно ОУ.
Операторът е издал на дата 15.07.2019г. последната фактура със срок за плащане –
30.07.2018г. Доколкото потребителят не е изпълнил задълженията си за плащане на
потребените услуги по силата на договорите и ОУ, той дължи неустойка.
Съгласно чл.12 ал.2 от ОУ на договора за лизинг, месечните вноски и други
дължими възнаграждения стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на
договор/договорите за предоставяне на мобилни и/или фиксирани услуги, сключени от
лизингополучателя, както и в случай на забава в плащане на дължими съгласно тези
договори плащания. Видно от представените фактури, ответникът не е заплащал лизингови
вноски.
Предвид установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Основателността на предявения иск за установяване задължението на ответника да
заплати стойността на месечни абонаментни такси и потребени далекосъобщителни услуги
на обща стойност 221.68 лв. с ДДС, се обуславя от предпоставките: валидно възникнало
между страните облигационно правоотношение, елемент от съдържанието на което е
задължение за заплащане на определена парична сума; настъпил падеж на това задължение
и релевирано неизпълнение от страна на задълженото лице. Представените договор за
8
мобилни услуги: от 11.07.2017г. за предпочетен номер +359*********; договор за мобилни
услуги от 11.07.2017г. за предпочетен номер +359********* и допълнително споразумение
към него от 15.12.2017г.; договор за мобилни услуги от 27.09.2017г. за предпочетен номер
+359*********; договор за мобилни услуги от 22.02.2018г. за предпочетен номер
+359********* и ОУ към тях съставляват и установяват юридическия факт, породил
облигационни правоотношения между страните, които са срочни и валидни за срок –
изрично посочен в договора/допълнителното споразумение. В този смисъл за
претендирания от ищеца период, отразен във фактурите, страните са били обвързани от
облигационно правоотношение. На основание чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът носи
доказателствената тежест да установи положителните факти, представляващи елементи от
правопораждащия претенцията му за реално изпълнение на конкретното облигационно
задължение, фактически състав. Неизпълнението на валидно възникнало задължение е по
същността си отрицателен факт, за доказването на който е достатъчно твърдението на
претендиращия реално изпълнение. Задълженото лице носи доказателствената тежест да
установи факта на изпълнение на договорното си задължение, като при липсата на
ангажирани доказателства в този смисъл, съдът следва да приеме твърдяното неизпълнение
за доказано. За да е елемент от правоотношението задължението на ответника да заплати
стойността на потребени далекосъобщетелни услуги, ищецът следва да установи реалното
им предоставяне за процесния период. Представените данъчни фактури и кредитни известия
не са подписани от получателя на отразената в тях облагаема доставка. Същите съставляват
частен удостоверителен документ, в който е отразена счетоводна информация. Съгласно чл.
6, ал. 1 от ЗСчет., даващ легална дефиниция на първичен счетоводен документ, какъвто е
данъчна фактура, същата е носител на информация за регистрирана за първи път стопанска
операция. Данъчната фактура е частен свидетелстващ документ, който удостоверява
данъчно събитие и начислен данък, която следва да се цени съобразно чл. 182 ГПК.
Действително всяка от фактурите не установява осъществен факт на извършване на
облагаема доставка, което е основанието за заплащане на нейната стойност, но предвид
обстоятелството, че фактурите са съставени от ищеца не с оглед нуждите на процеса и с
оглед всички обстоятелства по делото, съдът намира, че счетоводно отразените стопански
операции са извършени и съответно е възникнало задължението за заплащане на стойността
им. По отношение на изпълнението на задължението, ответникът е изпаднала в забава,
съгласно т. 26 от Общите условия, след изтичане на 18-дневния срок за плащане, след датата
на издаването на съответната фактура, откъдето следва, че вземанията, предмет на исковите
претенции са с настъпила изискуемост. Наличието на всички конститутивни елементи от
фактическия състав, обуславящ основателността на претенцията на ищеца, с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД – наличие на валидно правоотношение, елемент от което е
задължение за заплащане на стойността на месечни абонаментни такси и потребени от
ответника чрез далекосъобщителната мрежа на ищеца услуги и неизпълнение на
последното, са налице, което обуславя извод за доказаност на иска за установяване на
вземането за стойността на месечни абонаментни такси и използвани услуги в размер на
общо 221.68 лв.
9
Несъмнено се установи, че в текста на договорите /графи 5, 7 и 8/ е посочено, че
към него има СИМ карта 1 бр.; изписан е номера и; и потребителят се е подписал.
Мобилният оператор е изпълнил задълженията си по договора за мобилни услуги, като е
осигурил достъп на абоната до своята мобилна мрежа и предлагани далекосъобщителни
услуги. Фиксираните месечни абонаментни такси се дължат по силата на самото сключване
на договора за мобилни услуги, след като потребителят е получил активна СИМ карта,
даваща достъп до мрежата на оператора. Цената за месечните абонаментни планове се
дължи независимо от реалното потребление на услугите, включени в абонамента, тъй като
възникването на задължението за заплащането му е обусловено от самото предоставяне от
мобилния оператора на достъп на потребителя до мрежата му. Ответникът не е оспорвал
автентичността на подписа си в договора, няма нито твърдения, нито доказателства , че е
платил претендираните абонаментни такси за посочения период.
По отношение на претендираната неустойка в размер на общо 232.56 лв. с ДДС:
Съгласно чл. 92, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да
се доказват.
В случая ищецът се позовава на неустоечна клауза, като тук следва да се направи
разграничението, че по първите три договора за мобилни услуги /от 11.07.2017г. и от
27.09.2017г./ е уговорено, че в случай на прекратяване на процесния договор преди
първоначалния срок за която и да е СИМ карта в него, по вина или по инициатива на
потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния
абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта / номер до края на този
срок, а единствено в последния договор за мобилни услуги – от 22.02.2018г. е уговорено, че
дължи неустойка, като максималният размер не може да надвишава трикратния размер на
стандартните месечни абонаменти.
Ответникът притежава качеството " потребител " по смисъла на § 13, т. 1 от ДП на
ЗЗП като физическо лице, на което са предоставяни далекосъобщителни услуги от ищеца –
мобилен оператор.
Съгласно чл. 143, т. 5 от Закона за защита на потребителите неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като: задължава потребителя при
неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или
неустойка.
Съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни,
освен ако са уговорени индивидуално. Съгласно ал. 2 индивидуално уговорени тези, които
са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да
10
влияе върху съдържанието им, особено в случаи на договори при общи условия. Тежестта за
доказване, предвидена в ал. 4, е за търговеца или доставчика, а ищецът не е ангажирал
надлежни доказателства за установяване на този факт. При това положение настоящият
състав приема, че договорът е бланков и по отношение на него намира приложение
посочената защита, регламентирана в Закона за защита на потребителите.
Съдът следи служебно за спазването на добрите нрави при претенция за заплащане на
неустойка съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г.,
ОСТК на ВКС. Според това решение, нищожна поради накърняване на добрите нрави е
клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции като преценка за това се прави за всеки конкретен случай към момента
на сключване на договора. В практиката си по приложение на тълкувателното решение ВКС
приема, че клаузата за неустойка при прекратяване на договор за периодично изпълнение (
лизинг, наем ) е нищожна на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, когато създава условия за
неоснователно обогатяване на бившия кредитор и нарушава принципа за справедливост.
Съдът е приел, че ако е уговорена такава неустойка, в размер на всички неплатени по
договора наемни или лизингови вноски до края на срока му, наемодателят/лизингодателят
по прекратения договор ще получи имуществена облага от насрещната страна в размер,
какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя ползването
на вещта. Настоящият случай е аналогичен - операторът ще получи имуществена облага в
размер, какъвто би получил при действащ договор, но без да предоставя телефонните
услуги. По съществото си клаузата за неустойка замества дължимото от абоната изпълнение
на задължението му да заплаща месечна такса, без обаче да може да ползва услугите срещу
нея, предвид прекратяването на договора (занапред). Следователно клаузата за неустойка
при прекратяване на договора за периодично изпълнение (какъвто е процесният) е нищожна
на основание чл. 26, ал. 1, пр.3 от ЗЗД, тъй като създава условия за неоснователно
обогатяване на бившия кредитор с размера на договорената неустойка и нарушава принципа
за справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Дори претендираната
неустойка да е намалена до трикратния размер на месечните стандартни абонаментни такси,
в който смисъл е постигнато съгласие между оператора и Комисията за защита на
потребителите, настоящият състав приема, че такова намаление не е приложимо в случая,
тъй като валидността на уговорката между страните се преценява към датата на сключване
на договора. Ето защо претенцията за неустойка по първите три договора /61.99 лв.-
неустойка за предпочетен номер +359*********; 89.32 лв.-неустойка за предпочетен номер
+359********* и 48.96 лв. – неустойка за предпочетен номер +359*********/ следва да се
отхвърли като неоснователна, доколкото договорната клауза за неустойка е нищожна като
противоречаща на добрите нрави.
Единствено за неустойката за предпочетен номер +359********* е предвидено
изрично в договора за мобилни услуги от 22.02.2018г., към момента на сключване на
договора, че максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер
на стандартните месечни абонаменти. Безспорно е, че ответникът не е изпълнил
11
задълженията си по последния договор за мобилни услуги за заплащане на изискуемите
абонаментни такси, поради което мобилният оператор е начислил процесната неустойка,
която не надвишава три месечни абонаментни такси. В настоящия случай цената на
стандартния месечен абонамент е 10,99 лв., а неустойката е в размер на 32.97 лв., т.е. не
надвишава трикратния размер на стандартния месечен абонамент. Съгласно трайната
съдебна практика, неустоечна клауза, в която изрично е уговорено, че размерът на
неустойката не може да надвишава три месечни абонаментни такси, не е неравноправна по
смисъла на чл.143 ал.1 т.5 от ЗЗП, доколкото не задължава потребителят да заплати
необосновано висока неустойка. Ето защо иска за неустойка в тази част е основателен.
Досежно иска за сумата в размер на 105.57 лв., представляваща неплатени лизингови
вноски и за сумата от 540.34 лв. представляваща разлики за мобилни устройства в цената
без абонамент и заплатената при предоставянето му преференциална сума: По фактура №
**********/15.03.2018г. за отчетен период 15.02.2018г.-14.03.2018г.., срок за плащане -
30.03.2018г. претенцията е за 4,59 лв. лизингова вноска за предпочетен номер +
+359*********; по фактура № **********/15.04.2019г. за отчетен период 15.03.2018г.-
14.04.2018г.. срок за плащане —30.04.2018г. претенцията е за 4,59 лв. лизингова вноска за
предпочетен номер + +359*********; по фактура № **********/15.05.2019г. за отчетен
период 15.04.2018г.-14.05.2018г.. срок за плащане - 30.05.2018г. претенцията е за 4,59 лв.
лизингова вноска за предпочетен номер + +359*********; по фактура №
**********/15.07.2019г.. за отчетен период 15.06.2018г.-14,07.2018г.. срок за плащане -
30.07.2018г. претенциите са за 59,66 лв. - дължима сума за мобилно устройство Huawei
Telenor 4G MiFi за предпочетен номер ++359*********; 183,73 лв. - дължима сума за
мобилно устройство Prestigio Wize 3418 8 4G Mint за предпочетен номер+359*********;
163,79 лв.- дължима сума за мобилно устройство за предпочетен номер ++359*********;
133,16 лв. - дължима сума за мобилно устройство предпочетен номер + +359*********;
91,80 лв. - лизингови вноски начислени накуп за предпочетен номер + +359*********.
Ищецът следва да докаже по иска с правна квалификация чл. 345 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2
ЗЗД: извършена двустранна правна сделка – сключен договор за лизинг със съществените
клаузи, изпълнение на задължението си да предаде лизинговата вещ на лизингополучателя и
настъпила изискуемост на задължението на ответника да заплати уговорените лизингови
вноски.
По отношение на мобилно устройство Марка: HUAWEI, Модел: Telenor 4G MiFi,
посочено в договор за мобилни услуги от 11.07.2017г. за предпочетен номер
+359*********; мобилно устройство Марка: PRESTIGIO Модел: WIZE 3418 8 4G
Mint., посочено в допълнително споразумение от 15.12.2017г. за предпочетен номер
+359*********; мобилно устройство Марка: TABLET, Модел: nJoy Tumus 8 4G Metal
посочено в договор за мобилни услуги от 27.09.2017г. за предпочетен номер +359*********,
ищецът няма нито твърдения, нито представени писмени доказателства за сключени
договори за лизинг; за действително получено от ответника за временно и възмездно
12
ползване на мобилните устройства; за договорена цена в брой или обща лизингова цена с
абонаментния план, стандартна цена на устройството /в брой, без абонамент/ и отстъпка от
стандартната цена; за погасителен план-падеж и размер на месечната вноска; за изразено
писмено съгласие от потребителя с ОУ на договори за лизинг. За визираните мобилни
устройства доказателства, от които да се установи, на какво основание са начислени
дължими суми за мобилно устройство в посочените размери за съответния период, не са
представени и не са ангажирани от ищеца по делото в настоящата инстанция.
По отношение на мобилно устройство – Марка: TABLET, Модел: PRESTIGIO WIZE
3418 8 4G, за предпочетен номер +359*********, безспорно е, че страните са сключили
договор за лизинг от 22.02.2018г., който ведно с ОУ на договор за лизинг за предоставяне на
преносим компютър, телефонен апарат или друго устройство, е източник на облигационно
правоотношение със съдържание задължението на лизингодателя да предостави за ползване
движима вещ посоченото устройство във връзка с мобилен номер на лизингополучателя
срещу задължението на последния да заплаща лизингови вноски, съгласно уговорен
погасителен план. Изискуемостта на задължението за заплащане на лизингови вноски е
настъпила, тъй като същото е уговорено като срочно, като покана от страна на кредитора не
е необходима. Доказано е и предаването на лизинговата вещ - с подписване на договора за
лизинг, лизингополучателят декларирал, че лизингодателят му е предал устройството,
предмет на договора. Съгласно чл.4 от договора за лизинг, с подписването му
лизингополучателят декларира и потвърждава, че лизингодателят му предава устройството
във вид, годен за употреба, функционира изрядно и съответства напълно на договорените
технически характеристики и е комплектуван с цялата документация, включително
гаранционна карта. Съдът, съобразявайки, че към момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед по чл.410 от ГПК /22.06.2020г./ всички лизингови вноски по договора
23 бр. , считано от 22.02.2018г. са с настъпил падеж, още повече че изобщо не се твърди
лизингополучателят да е върнал лизинговата вещ - предмет на договора, намира, че
предявеният иск е доказан, за размерите, както следва: 105.57 лв. –лизингови вноски за
мобилно устройство с предпочетен номер +359********* и 133.16 лв.-дължима сума за
мобилно устройство с предпочетен номер +359*********. Съобразявайки изложеното по-
горе искът за дължима сума за мобилни устройства за размера над 133.16 лв. до пълния
претендиран размер от 540.34 лв. следва да се отхвърли като неоснователен.
Съгласно указанията, дадени в т. 12 на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе
за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в
заповедното производство. Ответникът следва да заплати на ищеца сумата в размер на 64.94
лв., представляваща разноски в заповедното производство и сумата в размер на 352.97 лв.,
представляваща разноски в исковото производство, на осн. чл.78 ал.1 от ГПК.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
13
РЕШИ:
ПРИЗНАВА, ЧЕ СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕТО , по реда на чл.422 във вр. чл.415
ал.1 от ГПК на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София - 1766, район „Младост“, Ж.К. „Младост“ № 4, Бизнес Парк София ,
сграда 6, представлявано от Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик, действащи чрез
пълномощник – адв.Н.Ш. от САК, съдебен адрес: гр. София, ул. „Шандор Петьофи“ № 10,
против Л. Н. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес:
***************************************, съдебен адрес гр. Търговище, ул. „Лилия“ №
4, вх.А, ет.2, кантора 2, чрез назначения особен процесуален представител - адв. В.Н. от АК-
Търговище , за сумата в размер на общо 492.70 лв., в т.ч. 221.68 лв. , представляваща
стойността на месечни абонаментни такси и потребени далекосъобщителни услуги; сумата
от 105.57 лв. представляваща неплатени лизингови вноски за мобилно устройство за
предпочетен номер за предпочетен номер +359*********; сумата от 32.97 лв. неустойка по
договор за мобилни услуги от 22.02.2018г.; сумата от 133.16 лв. - дължима сума за мобилно
устройство с предпочетен номер +359*********, ведно със законната лихва за забава,
считано от подаване на заявлението в съда – 22.06.2020г. до окончателното изплащане, за
което е издадена заповед № 294/23.06.2021г. по Ч.гр.д. № 649/2020г. по описа на РС-
Търговище, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част за размера над общо 492.70 лв. до пълния
претендиран размер от общо 1100.15 лв. , в т.ч. за сумата над 32.97 лв. до 232.56 лв.,
представляващи неустойки по договор за мобилни услуги: от 11.07.2017г. за предпочетен
номер +359*********; договор за мобилни услуги от 11.07.2017г. за предпочетен номер
+359********* и допълнително споразумение към него от 15.12.2017г.; договор за мобилни
услуги от 27.09.2017г. за предпочетен номер +359*********; за сумата над 133.16 лв. до
540.34 лв., представляващи дължими суми за мобилно устройство Марка: HUAWEI,
Модел: Telenor 4G MiFi, посочено в договор за мобилни услуги от 11.07.2017г. за
предпочетен номер +359*********; мобилно устройство Марка: PRESTIGIO Модел:
WIZE 3418 8 4G Mint., посочено в допълнително споразумение от 15.12.2017г. за
предпочетен номер +359*********; мобилно устройство Марка: TABLET, Модел: nJoy
Tumus 8 4G Metal посочено в договор за мобилни услуги от 27.09.2017г. за предпочетен
номер +359*********, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Л. Н. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес:
***************************************, съдебен адрес гр. Търговище, ул. „Лилия“ №
4, вх.А, ет.2, кантора 2, чрез назначения особен процесуален представител - адв. В.Н. от АК-
Търговище ДА ЗАПЛАТИ на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София - 1766, район „Младост“, Ж.К. „Младост“ № 4,
Бизнес Парк София , сграда 6, представлявано от Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик,
действащи чрез пълномощник – адв.Н.Ш. от САК, съдебен адрес: гр. София, ул. „Шандор
14
Петьофи“ № 10, сумата от 64.94 лв., представляваща направени в заповедното
производство разноски по Ч.гр.д. № 649/2020г. по описа на РСТ и сумата от 352.97 лв.,
представляваща направени в исковото производство разноски по гр.д. № 1222/2020г. по
описа на РСТ, на осн. чл.78 ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Окръжен съд – Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
15