МОТИВИ: към присъдата по
НОХД № 735/2018
год. на
РОС.
І. Против подс. Б.С.А. *** предявено обвинение по чл. 212 ал. 5, вр. с ал. 1, пр. 2, вр. с чл. 18,
ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 3 и 4 от НК - за това, че през
периода 04.04.2018 г. - 10.04.2018 г. в гр. Р., в съучастие
с П.И.И. *** – като подбудител и помагач и Б.Х.М. ***
– като извършител, подбудил и подпомогнал Б.Х.М., чрез използване на неистински
документ – пълномощно, на което бил придаден вид, че е подписано за упълномощител от Й.С.Й.от гр.К., с което упълномощава Б.Х.М.
да тегли неограничени парични суми от банковата му сметка в банка „Уникредит Булбанк„ АД, представяйки го пред М.Д.Т.– консултант
клиенти в банка „УниКредит Булбанк“ АД – Клон Р., да направи
опит да получи без правно основание чуждо движимо имущество – сумата от 213
323.06 лева, налична по банкова сметка № *********************, с титуляр Й.С.Й.в
банка “УниКредит Булбанк“АД, с намерението да ги присвои,
като документната измамата е в особено големи размери, представляваща особено тежък
случай и деянието е останало недовършено по независещи от волята на дееца причини.
Против същият
подсъдим е предявено обвинение по чл. 316, вр. с чл.
308, ал. 3, т. 2, вр. с ал. 2, пр. 5, вр. с ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 3 и
ал. 4 от НК за това ,че на 05.04.2018 год.
в гр. Р., в съучастие с П.И.И. *** – като подбудител и
помагач и Б.Х.М. *** – като извършител, подбудил и подпомогнал Б.Х.М. съзнателно
да се ползва пред Нотариус № ***В.А., с район на действие Районен съд – гр.Р., от
неистински официален български документ за самоличност - лична карта № *********,
издадена на името на Й.С.Й.от гр.К., като от него за самото й съставяне не може
да се търси наказателна отговорност и деянието е извършено с цел имотна облага..
ІІ. Против подс. П.И.И. *** предявено и обвинение
по чл. 212 ал. 4, пр. 1, вр. с ал. 1, пр. 2, вр. с чл. 18, ал. 1, вр. с чл.
20, ал. 3 и 4 от НК - за това, че през периода от 04.04.2018 г. - 10.04.2018 г. в гр.Р., в съучастие с Б.С.А. ***,
като подбудител и помагач и Б.Х.М.,***, като извършител, подбудил и подпомогнал
Б.Х.М., чрез използване на неистински документ – пълномощно, на което бил придаден
вид, че е подписано за упълномощител от Й.С.Й.от гр.К.,
с което упълномощава Б.Х.М. да тегли неограничени парични суми от банковата му сметка
в банка „Уникредит Булбанк„ АД, представяйки го пред М.Д.Т.–
консултант клиенти в банка „УниКредит Булбанк“ АД – Клон
Р., да направи опит да получи без правно основание чуждо движимо имущество – сумата
от 213 323.06 лева, налична по банкова сметка № *********************, с титуляр
Й.С.Й.в банка “УниКредит Булбанк“ АД, с намерението да
ги присвои, като документната измамата е в големи размери и деянието е останало
недовършено по независещи от волята на дееца
причини.
Против същият подсъдим е предявено обвинение по чл. 316, вр. с чл. 308, ал. 3, т. 2, вр. с
ал. 2, пр. 5, вр. с ал. 1, вр.
с чл. 20, ал. 3 и ал. 4 от НК за това,
че на 05.04.2018 год. в град Р., в съучастие с Б.С.А. *** – като подбудител и помагач
и Б.Х.М. *** – като извършител, подбудил и подпомогнал Б.Х.М. съзнателно да се ползва
пред Нотариус № ***В.А. с район на действие Районен съд – гр.Р., от неистински официален
български документ за самоличност - лична карта № *********, издадена на името на
Й.С.Й.от гр.К., като от него за самото й съставяне не може да се търси наказателна
отговорност и деянието е извършено с цел имотна облага.
ІІІ. Против подс. Б.Х.М. *** е
предявено обвинение по чл. 212 ал. 4, пр. 1, вр. с ал.
1, пр. 2 вр. с чл. 18, ал. 1, вр.
с чл. 20, ал. 2 от НК – за това, че през периода от 04.04.2018
г. - 10.04.2018 г. в гр.Р., в съучастие с Б.С.А. и П.И.И.,***
– като извършител, подбуден и подпомогнат от Б.С.А. и П.И.И.,
чрез използване на неистински документ – пълномощно, на което бил придаден вид,
че е подписано за упълномощител от Й.С.Й.от гр.К., с което
упълномощава Б.Х.М. да тегли неограничени парични суми от банковата му сметка в
банка „Уникредит Булбанк„ АД, представяйки го пред М.Д.Т.–
консултант клиенти в банка „УниКредит Булбанк“ АД – Клон
Р., направил опит да получи без правно основание чуждо движимо имущество – сумата
от 213 323.06 лева, налична по банкова сметка № *********************, с титуляр
Й.С.Й.в банка “УниКредит Булбанк“АД, с намерението да
ги присвои, като документната измамата е в големи размери и деянието е останало
недовършено по независещи от волята на дееца причини.
Против същият подсъдим е предявено обвинение по чл. 316, вр. с чл. 308, ал. 3, т. 2, вр. с
ал. 2, пр. 5, вр. с ал. 1, вр.
с чл. 20, ал. 2 от НК за това, че на 05.04.2018 год. в град Р., в съучастие с Б.С.А.
и П.И.И.,*** – като извършител, подбуден и подпомогнат
от Б.С.А. и П.И.И., съзнателно се ползвал пред Нотариус
№ ***В.А., с район на действие Районен съд – гр.Р., от неистински официален български
документ за самоличност - лична карта № *********, издадена на името на Й.С.Й.от
гр.К., като от него за самото й съставяне не може да се търси наказателна отговорност
и деянието е извършено с цел имотна облага.
Окръжният прокурор,
в съдебно заседание поддържа всички обвинения така както са предявени и настоява
подсъдимите да бъдат признати за виновни по тях, като съдът им наложи наказания
при условията на чл. 54 ал.1 от НК, те да бъдат по вид лишаване от свобода, при
ефективно изтърпяване.
Подсъдимият Б.С.А. ***
направил искане за предварително изслушване по реда на глава ХХVІІ от НПК, с
провеждане на съкратено съдебно следствие, по време на което призна изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и дава
съгласието си да не се събират доказателства за тях. В съдебно заседание същият
направи пълно самопризнание по всички факти изложени в обвинителния акт,
осъзнава своята вина и моли да й бъде наложено наказание съобразно разпоредбата
на чл. 55 ал.1 т.1 от НК.
Защитата на подс. А. в лицето на адв. П. П.
от РАК пледира, че неговият подзащитен следва да бъде признат за виновен в
извършването на двете престъпления, като му бъде наложено наказание по
правилата на чл. 55 ал.1 т.1 от НК.
Подсъдимият П.И.И. *** направил искане за предварително изслушване по реда
на глава ХХVІІ от НПК, с провеждане на съкратено съдебно следствие, по време на
което призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт и дава съгласието си да не се събират доказателства за тях. В съдебно заседание
той също направи пълно самопризнание по всички факти изложени в обвинителния
акт, осъзнава своята вина и моли да му бъде наложено наказание съобразно
разпоредбата на чл. 55 ал.1 т.1 от НК.
Неговият защитник -
адв. Е.Т. от РАК заема становището, че подзащитния му
следва да бъде признат за виновен по предявените му обвинения, като му бъде
наложено наказание по правилата на чл. 55 ал.1 т.1 от НК, чието изтърпяване да
бъде отложено за изпитателен срок по преценка на съда.
Подсъдимият Б.Х.М. ***
също е направил искане за предварително изслушване по реда на глава ХХVІІ от
НПК, с провеждане на съкратено съдебно следствие, по време на което призна
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и дава
съгласието си да не се събират доказателства за тях. В съдебно заседание той
направи пълно самопризнание по всички факти изложени в обвинителния акт,
осъзнава своята вина и моли да му бъде наложено наказание по правилата на чл.
55 ал.1 т.1 от НК, по вид лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание
чл. 66 ал.1 от НК, да бъде отложено за подходящ изпитателен срок.
Неговият защитник -
адв. В. И. от РАК счита, че подзащитния му следва да
бъде признат за виновен по предявеното му обвинение, като му бъде наложено
наказание по правилата на чл. 55 ал.1 т.1 от НК лишаване от свобода, чието
изтърпяване на основание чл. 66 ал.1 от НК да бъде отложено за подходящ
изпитателен срок.
Окръжният съд, след
като прецени по отделно и по съвкупност събраните по делото доказателства и
становищата на страните, прие за установено следното:
По фактите.
Подсъдимият Б.С.А. е роден на *** ***. Той е
български гражданин, с постоянен адрес ***. Има завършено основно образование.
Женен. Не работи – пенсионер по болест. ЕГН **********. Осъждан с общо девет
съдебни акта, от които:
С присъда по НОХД № 149/1982 г. на РС – Тутракан
в сила от 05.08.1982г. за престъпление по чл. 195 от НК.
С присъда по НОХД № 813/1983 г. на Военен съд –
Сливен в сила от 26.01.1984г. за престъпление по чл. 195 от НК.
С присъда по НОХД № 137/1984 г. на Окръжен съд –
Силистра в сила от 17.04.1985г. за престъпления по чл. 212, ал. 3 от НК; по чл.
252, ал. 1 от НК.
С присъда по НОХД № 213/1996 г. на Окръжен съд –
Р. в сила от 20.02.1996г. за престъпление по чл. 196 от НК.
С присъда по НОХД № 94/1995 г. на Окръжен съд – Добрич в
сила от 01.06.1998г. за престъпления по чл. 212, ал. 4 от НК; по чл. 304, ал. 2
от НК.
С присъда по НОХД № 172/2008 г. на Районен съд –
Смолян в сила от 26.09.2008г. за престъпление по чл. 211 от НК – извършено на 4
пъти.
С присъда по НОХД № 169/2008 г. на Районен съд –
Кубрат в сила от 31.10.2008г. за престъпления по чл. 211 от НК и чл. 318 от НК.
С присъда по НОХД № 298/2007 г. на Районен съд –
Кубрат в сила от 17.12.2008г. за престъпление по чл. 211 от НК.
С присъда по НОХД № 68/2018 г. на Районен съд – Р. в сила
от 03.02.2018г. за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК.
Определените наказания лишаване от свобода по осъжданията с № 6, 7 и 8 били
групирани с Определение на РС – Кубрат по ЧНД № 28/2009 г. в сила от 13.03.2009
г. Наложено било едно общо наказание в размер на 2 години и 11 месеца, което
било увеличено по реда на чл. 24 от НК с 9 месеца. Това наказание било
изтърпяно на 03.12.2010 г.
Подсъдимият П.И. е роден на *** ***. Той е български гражданин, с постоянен
адрес ***. Има завършено основно образование. Не е женен. Не работи. ЕГН **********.
Неосъждан – реабилитиран, след осъждане като непълнолетен за кражба и с Решение
на РС – Тутракан по АНД 329/2011г. в сила от 04.11.2011г., с което бил освободен
от наказателна отговорност и му било наложено административно наказание „Глоба“
по реда на чл. 78а от НК за престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК.
Подсъдимият Б.М. е роден на *** ***. Той е български гражданин, с постоянен
адрес ***. Има завършено основно образование. Разведен. Не работи. ЕГН **********.
Неосъждан.
В началото на месец април 2018 г. подсъдимите Б.А. и П.И. били в приятелски
отношения. Двамата живеели в село Нова черна, обл. Силистра
и често се срещали. При една от срещите си те решили да се сдобият със средства
по престъпен начин, като извършат документна измама и получат неправомерно пари
от чужда банкова сметка. *** срещу заплащане да се яви при нотариус за изготвяне
на пълномощно, като представи неистински документ за самоличност за титуляря на
тази банкова сметка ***мощно да получи на гише в банката парите от нея, които да
им предаде. В изпълнение на това решение подсъдимите Б.А. и П.И. извършили следното:
По неустановен в хода на разследването начин узнали, че св. Й.С.Й.от гр. К.
е титуляр на банкова сметка *** „Уникредит Булбанк“ АД,
в която имало голяма сума пари. Снабдили се и със справка от Интегрирана информационна
система МВР, съдържаща всички лични данни на св. й., в която специално подписът
му бил увеличен, за да бъде по-ясен и лесен за имитиране. Подсъдимият Б.А. осигурил
превозно средство – лек автомобил „Х.М.“ с рег. № СС ****АР,
който щял да управлява лично, тъй като подс. П.И. бил
неправоспособен и вече бил наказван за управление на МПС без съответна правоспособност.
С този автомобил отишли в гр. Варна, където се срещнали с подс.
Б.М..***, но живеел в гр. Варна. Социалното му положение било много тежко. Не работил,
нощувал в недостроени жилищни постройки, а дните си прекарвал в района на кооперативния
пазар, където помагал на търговците да пренасят стоката си. Външният му вид бил
занемарен, а средствата за живот, с които разполагал били минимални. Косата му била
дълга и неподдържана, тъй като не се бил подстригвал отдавна. Подсъдимият Б.А. му
предложил да отиде с тях в гр. Р., където ще му възложи работа, от която ще спечели
5 000 лв. Подсъдимият Б.М. се съгласил и тръгнал с тях.
На 04.04.2018 г. подсъдимите Б.А., П.И. и Б.М. ***
с лек автомобил „Х.М.“ с рег. № СС ****АР, управляван
от подс. Б.А.. В близост до гр. Разград той спрял в селска
бръснарница и казал на подс. Б.М. да отиде да си подстриже
косата, за да не буди съмнение с външния си вид. След промяната във външния му вид,
подс. Б.А. казал на подс. П.И.
да му направи снимка с таблета, за да подготвят неистинска
лична карта на името на св. Й.Й.от гр. К.. Подсъдимият
П.И. казал на подс. Б.М. да застане но една бяла стена
и му направил снимка във формат, подходящ за документ за самоличност. След това
продължили с автомобила за гр. Р.. Подсъдимият Б.А. откарал подс.
Б.М. до хотел „Ритон“ и го настанил да нощува там, като лично заплатил цената на
нощувката на св. Р.К.. След това подс. Б.А. и подс. П.И. предоставили на неустановено лице снимката на подс. Б.М. и личните данни на св. Й.Й.от
справката от Интегрирана информационна система МВР, с искане да изготви неистинска
лична карта. Тя трябвало да бъде с данните на св. Й.й.,
но със снимката на подс. Б.М.. Целта била подс. М. да се яви с нея пред нотариус и като я използва да
подпише от името на св. Й.Й.пълномощно, с което да се
упълномощи да тегли неограничени парични суми от банковата му сметка в банка „Уникредит Булбанк“ АД. На 05.04.2018 г. неистинската лична карта
била готова и се намирала във владението на подсъдимите Б.А. и П.И.. Тя била с №
********* и посочена дата на издаване 27.10.2010 г. от МВР – Стара Загора на името
на Й.С.Й.от гр. К., но със снимката на подс. Б.М., която
подс. П.И. му направил с таблета.
Веднага след това подсъдимите Б.А. и П.И. отишли в хотел „Ритон“ в гр. Р. и взели
подс. Б.М.. Тогава му обяснили престъпленията, които искат
да извърши. Казали му, че ще му дадат лична карта на името на св. Й.Й.от гр. К., но с неговата снимка, с която трябва да се яви
пред нотариус в гр. Р., да я използва и да подпише пълномощно, с което да се упълномощи
да изтегли всички пари от банковата му сметка. Обяснили му, че след получаване на
нотариално завереното пълномощно ще го откарат в офиса на банката, където трябва
да провери наличността по сметката и да изтегли цялата сума. Казали му, че трябва
да им я предаде, а за неговата част от престъпната дейност те ще му заплатят сумата
от 5 000 лв., в случай че изтеглената сума е не по-малко от 100 000 лв. Подсъдимият
Б.М. се съгласил да извърши тези престъпления. Веднага след това подс. П.И. му предоставил на хартия личните данни на св. Й.Й.и му казал да ги препише и научи наизуст за пред нотариуса.
Подсъдимият П.И. му показал и увеличено изображение на подписа на св. Й.й., което имал на файл в таблета си,
като му дал един лист и го накарал да се упражнява да изпълнява същия подпис. Листът
с подписите, изпълнени от подс. Б.М. останал в автомобила
на подс. Б.А.. След това подс.
Б.А. откарал подс. Б.М. до кантората на нотариус В.А.
в гр. Р.. Преди да влезе подс. Б.А. му дал неистинската
лична карта на името на св. Й.й., бланка на пълномощно,
с което Й.Й.упълномощава Б.М. да се разпорежда по всякакъв
начин със сметката му в „Уникредит Булбанк“ АД, клон гр.
Р. и пари в брой, с които да заплати таксата. Пред нотариуса подс. Б.М. се представил за св. Й.Й.от
гр. К. и се легитимирал с неистинската лична карта, която му дал подс. Б.А.. Нотариус В.А. не се усъмнила в истинността на представения
й документ за самоличност, не извършила необходимите проверки в регистрите на МВР,
до които имала достъп, а заверила подписа на лицето, посочено като упълномощител в пълномощното. На излизане от нотариалната кантораподс. Б.М. отишъл при подсъдимите Б.А. и П.И., разказал
им какво се е случило и им дал личната карта и нотариално завереното пълномощно.
Подсъдимият Б.А. му казал, че продължават по първоначалната си уговорка, след което
го откарал с управлявания от него автомобил
до клона на „Уникредит Булбанк“ АД, намиращ се
на ул. “Кирил Старцев“ № 1 в гр. Р.. Обяснили му отново,
че трябва да представи пълномощното и собствената си лична карта, да поиска проверка
на размера на сумата по сметката чрез извлечение за последните три месеца, след
което да изтегли парите и да им ги даде. Подсъдимият Б.А. предоставил номера на
мобилния си телефон на подс. Б.М. и му казал да го остави
за връзка, в случай че от банката му поискат такъв. Подсъдимите Б.А. и П.И. останали
отвън, а подс. Б.М. влязъл в банковия клон. Насочили го
към гишето на св. М.Т.– консултант-клиенти в банката. Подсъдимият Б.М. й представил
личната си карта и пълномощното, на което бил придаден вид, че е подписано за упълномощител от Й.С.Й.от гр. К., с което упълномощава Б.Х.М.
да тегли неограничени парични суми от банковата му сметка в банка „Уникредит Булбанк“ АД. При представянето на документите й казал,
че е пълномощник на титуляря и желае да получи извлечение от сметката му за последните
три месеца. Свидетелката М.Т.се запознала с документите и установила, че пълномощното
е заверено от нотариус същия ден в гр. Р., но въпреки това посоченият като упълномощител Й.Й.от гр. К. не се
явява лично в банката, за да оперира сам с парите по сметката си, а изпраща пълномощник.
При проверка на наличността по сметката св. М.Т.установила, че св. Й.Й.действително е клиент на банката и е титуляр на банкова сметка
№ *********************., по която има значителна сума пари – 213 323,06 лв. Всичко
това породило съмнение у банковия служител и тя решила да уведоми служителите по
сигурността в банката, за да бъде извършена проверка преди да обяви наличността
по сметката на подс. Б.М. и да му даде възможност да изтегли
парите. По тази причина св. М.Т.му обяснила, че е необходимо технологично време
за обработка и поискала телефонен номер, на който да му се обади, когато операцията
може да бъде осъществена. Подсъдимият Б.М. предоставил номера на мобилния телефон
на подс. Б.А. и напуснал банката. През това време св.
М.Т.уведомила колегите си и те започнали незабавна проверка по случая. Свързали
се с нотариус В.А., която потвърдила заверката на пълномощното от сутринта. Телефонирали
и на упълномощителя по него – св. Й.й., който категорично отрекъл да е идвал в гр. Р. и да е упълномощавал
когото и да било да тегли неограничени парични суми от банковата му сметка. Свидетелката
М.Т.не се обадила на предоставения от подс. Б.М. телефонен
номер на подс. Б.А. и това го изнервило. Около 13,00 ч.
подс. Б.А. изпратил подс. Б.М.
отново в банката, за да провери какво става. Свидетелката М.Т.му обяснила, че в
офиса има технически проблем и не може да му бъде издадена исканата справка. Подсъдимият
Б.М. не останал доволен от чутото и започнал да нервничи. Тя му казала да не се
притеснява, защото процедурите са бавни, когато се иска само справка. Тогава подс. Б.М. й признал, че след като узнае наличността по сметката
ще тегли пари от нея. Подсъдимият Б.М. се върнал при другите двама подсъдими и им
предал информацията. До края на работното време те обикаляли по улиците на гр. Р.
и провели още няколко разговора от телефона на подс. Б.А..
Денят бил последния работен преди Великденските празници на 2018 г., а подсъдимите
се надявали да изтеглят парите до края на работното време и да напуснат гр. Р..
При последния разговор св. М.Т.обяснила, че системата в банката все още е блокирана
и не може да бъде издадена исканата справка за движение на парите по сметката. Заявила,
че това може да стане на първия работен ден след Великденските празници – на
10.04.2018 г. Подсъдимият Б.А. останал недоволен от чутото. Той решил да оставят
подс. Б.М. ***, а той и подс.
П.И. *** за празниците. За да не бъде намерена в него неистинската лична карта със
снимката на подс. Б.М., но с данните на св. Й.Й.решили да я скрият. Подсъдимият Б.А. ги откарал с автомобила
си в покрайнините на гр. Р. – в района на магазин „Метро“, където я заровили в земята
и се върнали. Подсъдимият Б.А. отишъл отново в хотел „Ритон“ и предплатил пет нощувки
за подс. Б.М.. Оставали го в хотела и отпътували обратно
за с. Нова Черна, обл. Силистра. През почивните дни на
няколко пъти посетили подс. Б.М., за да са сигурни, че
ще е на разположение за първия работен ден.
На 10.04.2018 г. подсъдимите Б.А. и П.И. *** с автомобила на подс. Б.А.. Взели подс. Б.М. от хотела
и от телефона на подс. Б.А. се свързали със св. М.Т..
Тя ги уведомила, че техническият проблем е отстранен и могат да посетят банката
по-късно. Междувременно от ръководството на банката подали сигнал в полицията поради
съмнения за извършване на опит за измама. Подсъдимият Б.А. откарал подс. Б.М. до банковия офис и отново го инструктирал да действа
по същия начин. Подсъдимият Б.М. влязъл в офиса, а подсъдимите Б.А. и П.И. останали
да го чакат отвън. Той се явил отново на гишето на св. М.Т.и поискал справката за
движението по сметката. Свидетелката М.Т.му направила устна справка. Тогава тя умишлено
завишила размера на сумата, като му казала, че по сметката има 315 000 лв. Тя била
инструктирана и наблюдавала реакциите му, при което забелязала, че подс. Б.М. останал видимо доволен от чутото. Той решил да излезе
от банката и да каже на подсъдимите Б.А. и П.И. каква е наличността по сметката,
но още преди да може да напусне офиса бил задържан от служители на полицията. При
проведената беседа той признал, че е изпратен да изтегли парите от подсъдимите Б.А.
и П.И., които също били установени и задържани от полицията. При извършеното претърсване
на автомобила, управляван от подс. Б.А., в шофьорската
врата била намерена и иззета справка от Интегрираната информационна система на МВР
на името на Й.й., както и идентични справки на името на
още две лица. Намерен и иззет бил таблета на П.И., в който
по време на извършена в хода на разследването техническа експертиза били намерени
изображения на личните данни и подписа на Й.й., снимките
на подс. Б.М. за личната карта, както и снимка на използваната
неистинска лична карта на името на Й.й.. Намерени и иззети
били и бланки за пълномощни за опериране с банкови сметки и на други лица. Подсъдимият
Б.М. посочил мястото, на което била заровена неистинската лична карта на името на
Й.й., която също била намерена и приобщена към доказателствата
по делото.
В хода на разследването са назначени и извършени технически експертизи на личната
карта и пълномощното от името на Й.й., при което е установено,
че и двата документа са неистински.
По
доказателствата.
Развитието на
съдебното производство пред настоящата инстанция е по реда на глава ХХVІІ от
НПК – съкратено съдебно следствие, като по време на предварителното изслушване на
тримата подсъдими всеки по отделно изцяло признават фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Действително на основание чл. 372
ал.4 от НПК съдът установи, че техните кратки самопризнания изцяло се подкрепят
от събраните в хода на досъдебното производство изобилни гласни и писмени
доказателства, както и тези от експертен порядък.
В този смисъл на основание чл. 373 ал.3 от НПК съдът
приема, че гореизложената фактическа обстановка се доказва по безспорен и
категоричен начин от събрания по делото съвкупен доказателствен материал, а именно от първоначалните обяснения на подс. Б.М., от свидетелските показания на свидетелите Й.й., М.Т., А.М., В.В., Р.П., А.П.,
Р.К., Р.Г., М.И., В.А., С.И, М.М.и П. П., в чиято доказателствена
стойност няма никакво съмнение. В същите се съдържат подробни данни за механизма
на извършване на всяко едно от всички деяния, извършени от тримата подсъдими.
Същата се доказва и от събраните по делото писмени доказателства и доказателствени
средства – протокол за оглед, протокол за оглед на веществени доказателства, протокол
за доброволно предаване, протоколи за изземване, фотоалбуми, справки, технически
експертизи, пълномощно, лична карта, банкови документи, свидетелства за съдимост,
автобиографии, декларации за имуществено състояние и др., както и от веществените
доказателства по делото – 1 брой мобилен телефон „Нокиа“,
ползван от обв. Б.А.; 1 брой таблет
„Леново“, 1 брой СИМ карта на „М тел“ с абонатен № **********; 1 брой мобилен телефон
„bg“ с демонтиран капак, IMEI
***************; 1 брой мобилен телефон марка „LG“ IMEI *************** и СИМ –карта
на Теленор; 6 бр. CD, съдържащи музика и различен софтуер;
1 бр. дебитна карта издадена на името на П.И.; 4 бр. флаш
– памет; 4 бр. сим-карти на различни мобилни оператори;
1 бр. мобилен телефон „Нокиа 6210“, IMEI ****************.; 1 бр. мобилен телефон „Нокиа 1209“, IMEI ***************;
1 бр. мобилен телефон „Нокиа 3“2Ч10“,
IMEI ***************.
При разпита си в качеството на обвиняем, включително и
пред съдия от съответния първоинстанционен съд към него момент, Б.М.
първоначално се признава за виновен, дава подробни обяснения, в които описва
собствените си и на другите двама подсъдими действия, съдейства за разкриване
на обективната истина, като посочва местонахождението на заровената в земята
лична карта. Впоследствие дава други обяснения, които кореспондират с дадените
вече от другите двама подсъдими, но не и с останалите доказателства по делото.
При разпита си като обвиняем Б.А. не се признава за
виновен и дава обяснения.
При разпита си като обвиняем П.И. също не се признава за
виновен и дава обяснения.
В хода на съдебното производство обаче всички дават
кратки обяснения и се признават за виновни по предявените им обвинения, като
същевременно не оспорват фактическите констатации по обвинителния акт.
Съдът изцяло кредитира изложените от тях самопризнания, доколкото
същите като доказателствени средства са източник на факти и обстоятелства, свързани
с главния факт по делото. Същевременно приема, че от една страна те кореспондират
изцяло с останалия доказателствен материал, а от друга представляват израз на тяхната
защитна позиция. В съвкупността си показанията на всички свидетели като преки
гласни доказателства са последователни, непротиворечиви, логични и кореспондиращи
с целокупния доказателствен материал.
От правна страна.
След анализ на
събраните по делото доказателства и на възприетата фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
1. По отношение на подс. Б.А..
От данните по
делото става ясно, че подс. Б.А. ***, като субект на престъплението
е наказателноотговорно лице по смисъла на чл. 31 ал.1
от НК.
От обективна страна със своите последователни действия подс. Б.А. е осъществил всички признаци от
състава на престъплението по чл. 212, ал. 5, вр. с ал. 1, пр. 2, вр. с чл. 18, ал.
1, вр. с чл. 20, ал. 3 и 4 от НК - тъй като през периода от 04.04.2018 г. -
10.04.2018 г. в гр.Р., в съучастие с П.И.И. *** – като
подбудител и помагач и Б.Х.М. *** – като извършител, подбудил и подпомогнал Б.Х.М.,
чрез използване на неистински документ – пълномощно, на което бил придаден вид,
че е подписано за упълномощител от Й.С.Й.от гр.К., с което
упълномощава Б.Х.М. да тегли неограничени парични суми от банковата му сметка в
банка „Уникредит Булбанк„ АД, представяйки го пред М.Д.Т.–
консултант клиенти в банка „УниКредит Булбанк“ АД – Клон
Р., да направи опит да получи без правно основание чуждо движимо имущество – сумата
от 213 323.06 лева, налична по банкова сметка № *********************, с титуляр
Й.С.Й.в банка “УниКредит Булбанк“АД, с намерението да
ги присвои, като документната измамата е в особено големи размери, представляваща
особено тежък случай и деянието е останало недовършено по независещи от волята на
дееца причини.
Освен това той е извършил и престъплението по чл. 316, вр.
с чл. 308, ал. 3, т. 2, вр. с ал. 2, пр. 5, вр. с ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 3 и
ал. 4 от НК, тъй като на 05.04.2018 год.
в град Р., в съучастие с П.И.И. *** – като подбудител
и помагач и Б.Х.М. *** – като извършител, подбудил и подпомогнал Б.Х.М. съзнателно
да се ползва пред Нотариус № ***В.А., с район на действие Районен съд – гр.Р., от
неистински официален български документ за самоличност - лична карта № *********,
издадена на името на Й.С.Й.от гр.К., като от него за самото й съставяне не може
да се търси наказателна отговорност и деянието е извършено с цел имотна облага.
2. По отношение на подс. П.И..
По делото е
установено, че подс. П.И. ***, като субект на престъплението е наказателноотговорно
лице по смисъла на чл. 31 ал.1 от НК.
Обективно с действията си подс.
П.И. е осъществил всички признаци от състава на престъплението по чл. 212, ал. 4, пр. 1, вр. с ал. 1, пр. 2, вр. с чл. 18, ал. 1, вр. с чл.
20, ал. 3 и 4 от НК, тъй като през периода 04.04.2018 г. - 10.04.2018 г. в гр.Р.,
в съучастие с Б.С.А. ***, като подбудител и помагач и Б.Х.М.,***, като извършител,
подбудил и подпомогнал Б.Х.М., чрез използване на неистински документ – пълномощно,
на което бил придаден вид, че е подписано за упълномощител от Й.С.Й.от гр.К., с
което упълномощава Б.Х.М. да тегли неограничени парични суми от банковата му сметка
в банка „Уникредит Булбанк„ АД, представяйки го пред М.Д.Т.– консултант клиенти
в банка „УниКредит Булбанк“ АД – Клон Р., да направи опит да получи без правно основание
чуждо движимо имущество – сумата от 213 323.06 лева, налична по банкова сметка №
*********************, с титуляр Й.С.Й.в банка “УниКредит Булбанк“ АД, с намерението
да ги присвои, като документната измамата е в големи размери и деянието е останало
недовършено по независещи от волята на дееца причини.
На второ място той е осъществил престъпния състав по чл.
316, вр. с чл. 308, ал. 3, т. 2, вр. с ал. 2, пр. 5, вр. с ал. 1, вр. с чл. 20,
ал. 3 и ал. 4 от НК, тъй като на
05.04.2018 год. в град Р., в съучастие с Б.С.А. *** – като подбудител и помагач
и Б.Х.М. *** – като извършител, подбудил и подпомогнал Б.Х.М. съзнателно да се ползва
пред Нотариус № ***В.А. с район на действие Районен съд – гр.Р., от неистински официален
български документ за самоличност - лична карта № *********, издадена на името на
Й.С.Й.от гр.К., като от него за самото й съставяне не може да се търси наказателна
отговорност и деянието е извършено с цел имотна облага.
3. По отношение на подс. Б.М..
Данните, които са
събрани по делото сочат, че подс. Б.М. ***, като субект на престъплението също е наказателно-отговорно лице
по смисъла на чл. 31 ал.1 от НК.
От обективна страна със своите действия подс. Б.М. е осъществил всички признаци от състава на престъплението по чл. 212, ал. 4, пр. 1, вр. с ал. 1, пр. 2 вр. с чл. 18, ал. 1, вр. с чл.
20, ал. 2 от НК, тъй като през периода 04.04.2018 г. - 10.04.2018 г. в гр.Р., в
съучастие с Б.С.А. и П.И.И.,*** – като извършител, подбуден и подпомогнат от Б.С.А.
и П.И.И., чрез използване на неистински документ – пълномощно, на което бил придаден
вид, че е подписано за упълномощител от Й.С.Й.от гр.К., с което упълномощава Б.Х.М.
да тегли неограничени парични суми от банковата му сметка в банка „Уникредит Булбанк„
АД, представяйки го пред М.Д.Т.– консултант клиенти в банка „УниКредит Булбанк“
АД – Клон Р., направил опит да получи без правно основание чуждо движимо имущество
– сумата от 213 323.06 лева, налична по банкова сметка № *********************,
с титуляр Й.С.Й.в банка “УниКредит Булбанк“АД, с намерението да ги присвои, като
документната измамата е в големи размери и деянието е останало недовършено по независещи
от волята на дееца причини.
Освен това е извършил и престъплението по чл. 316, вр. с чл.
308, ал. 3, т. 2, вр. с ал. 2, пр. 5, вр. с ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, тъй
като на 05.04.2018 год. в град Р., в съучастие с Б.С.А. и П.И.И.,*** – като извършител,
подбуден и подпомогнат от Б.С.А. и П.И.И., съзнателно се ползвал пред Нотариус №
***В.А., с район на действие Районен съд – гр.Р., от неистински официален български
документ за самоличност - лична карта № *********, издадена на името на Й.С.Й.от
гр.К., като от него за самото й съставяне не може да се търси наказателна отговорност
и деянието е извършено с цел имотна облага.
Подсъдимите Б.А. и П.И. действали като подбудители и помагачи,
а подс. Б.М. бил извършител на престъплението по чл. 212 ал. 1, пр. 2 от НК. Те
съзнателно го склонили да осъществи изпълнителното му деяние като го запознали с
плана си и го мотивирали да се съгласи да участва. Подсъдимите Б.А. и П.И. му обяснили
подробностите в плана си, създадената от тях организация и крайната цел на намеренията
си. Като финансов стимул му обещали да му заплатят сумата от 5 000 лв., в случай
че от сметката на св. Й.Й.бъде изтеглена сумата от минимум 100 000 лв. В резултат
на тези техни задружни активни действия подс. Б.М. взел решение да извърши престъплението.
До този момент той не познавал титуляря на банковата сметка, нямал никаква информация
за съществуването на такава сметка, нито знаел в коя банка е разкрита.
Освен, че го подбудили, подсъдимите Б.А. и П.И. и подпомогнали
подс. Б.М. да извърши престъплението. Те съзнателно го улеснили да осъществи изпълнителното
му деяние, като създали всички необходими условия за това. Подсъдимият Б.А. организирал
транспорта от гр. Варна до гр. Р., като осигурил автомобил и лично го управлявал.
С него транспортирали подс. Б.М. до мястото на извършване на всяко от двете престъпления.
Подсъдимият Б.А. го отвел да се подстриже, за да не буди външния му вид съмнение,
че може да има достъп до големи суми пари в банкова сметка ***. Подсъдимият П.И.
го фотографирал във формат на снимка, който да е подходящ за изготвяне на лична
карта. Подсъдимите Б.А. и П.И. го снабдили с неистинска лична карта, която била
с данните на титуляря на банковата сметка, от която щели да се опитат да изтеглят
парите, но със снимката на подс. Б.М.. Настанили го да нощува в хотел в гр. Р.,
като подс. Б.А. лично заплатил цената на нощувката. Подсъдимият П.И. му дал на хартия
личните данни на св. Й.Й.и изображение от подписа му на таблета, за да ги научи
на изуст и да репетира изпълнението на подписа. Откарали го при нотариус с автомобила
на подс. Б.А., дали му личната карта, дали му бланката на пълномощното и пари в
брой за заплащане на нотариалната такса. Разяснили му процедурата. Откарали го впоследствие
и в банковия клон, като също му обяснили как да се представи и какво да иска. Предоставили
му номера на мобилния телефон на подс. Б.А. за връзка с банковия служител. Осъществявали
комуникация със св. М.Т., с която уговаряли подробностите по действията, имащи за
цел изтеглянето на парите от сметката на св. Й.й.. Настанили го отново в хотела
и подс. Б.А. предплатил нощувките му до първия работен ден след празниците. Отново
го откарали с автомобила на подс. Б.А. до банката, инструктирали го как да действа
и го очаквали извън сградата, за да получат парите.
С тези свои действия подсъдимите Б.А. и П.И. подпомогнали подс.
Б.М. да извърши престъплението по чл. 212, ал. 1, пр. 2 от НК. Той започнал осъществяването
на изпълнителното му деяние като използвал неистински документ – пълномощно, на
което бил придаден вид, че е подписано за упълномощител от св. Й.Й.от гр. К., с
което упълномощава Б.Х.М. да тегли неограничени парични суми от банковата му сметка
в банка „Уникредит Булбанк“ АД. Това пълномощно е неистински документ, тъй като
не е изпълнено от посочения като упълномощител св. Й.й.. То било използвано от подс.
Б.М. чрез представянето пред св. М.Т.– консултант клиенти в банка „УниКредит Булбанк“
АД – Клон Р.. Това пълномощно представлявало привидно правно основание, въз основа
на което тя да предаде владението на парите на св. й. на подс. Б.М.. Чрез него той
целял да въведе в заблуждение служителя на банката, че е упълномощен от титуляря
на сметката да тегли пари от нея. Такова получаване на пари би било без правно основание,
тъй като подс. Б.М. не е упълномощаван от св. Й.Й.да тегли пари от банковата му
сметка, а пълномощното е неистинско. Наличната по банковата сметка сума възлизала
на 213 323.06 лв. Към момента на деянието минималната работна заплата за страната
ни възлизала на 510 лева. По този критерий, визиран в Тълкувателно Решение №
1/1998 г. на ОС на наказателната колегия на ВКС, предметът на престъплението е в
особено големи размери по обвинението срещу подс. Б.А., тъй като надхвърля с повече
от 140 пъти размера на минималната работна заплата.
Обвиненията срещу П.И. и Б.М. са за престъпление в „големи
размери“, тъй като сумата надхвърля със 70 пъти размера на минималната работна заплата
за страната и случаят не е особено тежък за тях двамата. За подс. Б.А. обвинението
е за особено тежък случай, по смисъла на чл. 93, т. 8 от НК, тъй като извършеното
престъпление, с оглед настъпилите вредни последици и другите отегчаващи обстоятелства
разкрива изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца.
Престъпните действия на подс. Б.А. били насочени към предмет на престъплението на
изключително висока стойност. Сумата от 213 323.06 лв. надхвърля 400 пъти размера
на минималната работна заплата за страната към момента на деянието. Престъпният
замисъл включвал получаването й от банков клон и увреждане на авторитета на банката
и сигурността на средствата в нея. Освен това като средство за въвеждане в заблуждение
на банковия служител и получаване на парите било използвано нотариално заверено
пълномощно, което увреждало и сигурността на документооборота и ролята на нотариусите
в него, в качеството им на официални удостоверители.
За да извърши това престъпление подс. Б.А. подбудил и подпомогнал
същото лице да извърши и друго престъпление, предмета от което – нотариално заведеното
неистинско пълномощно бил използван като средство за документната измама – за създаване
на привидно правно основание у лицето, в чието владение се намирали парите на св.
й. да се разпореди с тях, като ги предаде без правно основание на подс. Б.М.. Подсъдимият
Б.А. имал водеща идейна и организационна роля в извършването на това престъпление.
То се характеризира с висока степен на организираност, набавяне на съучастници,
автомобил, информация за личните данни на пострадалото лице, използване на комуникационна
техника – таблет и телефони, осигуряване на неистински документ за самоличност и
пълномощно и т. н. Действията на подс. И. разкриват и сериозен престъпен умисъл.
Той не се отказал да бъде извършено престъплението при първия опит, заплатил нощувки
в хотел на подс. Б.М. за почивните дни, оставил го да чака в гр. Р., след което
отново го откарал до банката и го инструктирал да продължи по престъпния план.
Като други отегчаващи обстоятелства по отношение на подс. Б.А.
се отчита тежкото му съдебно минало. Към момента на деянието той е осъждан многократно.
Четири от присъдите му са отново за същото по вид престъпление – за измама. По тези
съображения обвинението приема, че обществената опасност на деянието и дееца е изключително
висока и квалифицира обвинението срещу подс. Б.А. по чл. 212, ал. 5 от НК.
По отношение на всички подсъдими то останало недовършено –
във фазата на опита, поради бдителното и професионално отношение на банковите служители
и своевременната намеса на полицията. Тези обстоятелства не зависили от волята на
подсъдимите причини, тъй като до последно те активно се опитвали да изтеглят парите
от сметката чрез неистинското пълномощно.
От субективна страна тримата подсъдими действали виновно – с пряк умисъл и с
намерение противозаконно да присвоят предмета на престъплението. Те били пълнолетни
и психически здрави. Съзнавали общественоопасния характер
на деянието си, предвиждали неговите общественоопасни
последици и искали тяхното настъпване. Знаели, че св. Й.Й.не
ги е упълномощавал да теглят пари от банковата му сметка, но въпреки това опитали
да ги изтеглят, с намерение противозаконно да ги присвоят, като се разпоредят с
тях като със свои. Съзнателното използване на пълномощното за да получи исканите
парични средсдтва са в резултат на стремежа им да се
снабди с тях по неправомерен начин, като по този начин са искали настъпването
на тези отрицателни последици. Между техните
действия, тяхната противоправност, виновното им
поведение и ненастъпилия вредоносен резултат съществува пряка причинна връзка.
Подсъдимите Б.А. и П.И. са действали като подбудители и помагачи,
а подс. Б.М. бил извършител и на престъплението по чл.
316, вр. с чл. 308 от НК. Те съзнателно го склонили да
осъществи изпълнителното му деяние като го запознали с плана си и го мотивирали
да се съгласи да участва. Подсъдимите Б.А. и П.И. му обяснили подробностите в плана
си, създадената от тях организация и крайната цел на намеренията си. В резултат
на тези техни задружни активни действия подс. Б.М. взел
решение да извърши престъплението. До този момент той не познавал св. Й.й., не бил запознат с личните му данни и нямал намерение да
се представя вместо него, чрез използване на лична карта. Подсъдимите Б.А. и П.И.
обяснили на подс. Б.М., че с извършването на документното
престъпление се създават необходимите условия за извършването и на документната
измама – подготвя се нотариалната заверка на пълномощното, с което ще бъде направен
опита за изтеглянето на парите от сметката на лицето, с чиито лични данни е съставена
личната карта.
Освен, че го подбудили, подсъдимите Б.А. и П.И. и подпомогнали
подс. Б.М. да извърши и това престъпление. Те съзнателно
го улеснили да осъществи изпълнителното му деяние, като създали всички необходими
условия за това. Подсъдимият Б.А. организирал транспорта от гр. Варна до гр. Р.,
като осигурил автомобил и лично го управлявал. С него транспортирал подс. Б.М. и подс. П.И. до мястото
на извършване на престъплението в гр. Р.. Подсъдимият Б.А. го отвел да се подстриже,
за да не буди външния му вид съмнение. Подсъдимият П.И. го фотографирал във формат
на снимка, който да е подходящ за изготвяне на лична карта. Подсъдимите Б.А. и П.И.
го снабдили с неистинската лична карта, която била с данните на титуляря на банковата
сметка, от която щели да се опитат да изтеглят парите, но със снимката на подс. Б.М.. Настанили го да нощува в хотел в гр. Р., като подс. Б.А. лично заплатил цената на нощувката. Подсъдимият П.И.
му дал на хартия личните данни на св. Й.Й.и изображение
от подписа му на таблета, за да ги научи наизуст и да
репетира изпълнението на подписа.
Откарали го при нотариус с автомобила на подс. Б.А., дали му личната карта, дали му бланката на пълномощното
и пари в брой за заплащане на нотариалната такса. Разяснили му и процедурата по
нотариалната заверка на пълномощното, условие за която било използването на неистинската
лична карта. Обвинението и за тримата подсъдими е квалифицирано по ал. 2, пр.
5, тъй като предмет на престъплението е български документ за самоличност – лична
карта. Обвинението е и по ал. 3, т. 2, тъй като използването на неистинския български
документ за самоличност по ал. 2 е извършено с цел имотна облага. Тази цел е следствие
на желанието за представяне на подс. Б.М. като лицето
по личната карта – св. Й.й., за да бъде съставено и нотариално
заверено пълномощното, с което, в крайна сметка, да се направи опита за изтегляне
на парите от банковата му сметка. Това е крайната цел на ползването на неистинската
лична карта и затова документното престъпление е извършено с цел имотна облага.
Самата лична карта е неистински официален документ, тъй като й е придаден вид, че
е издадена от компетентните държавни органи за лицето Й.С.Й.от гр. К., но всъщност
не съдържа волеизявление на надлежен орган, а волята му е подменена, тъй като снимката
е на друго лице – на подс. Б.М.. Личната карта представлява
документ за самоличност по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 1 от Закона за българските
лични документи.
От субективна страна тримата подсъдими са действали виновно
– с пряк умисъл и специална цел – набавяне на имотна облага. Те били пълнолетни
и психически здрави. Съзнавали общественоопасния характер
на деянието си, предвиждали неговите общественоопасни
последици и искали тяхното настъпване. Знаели, че използваната лична карта № *********
със снимката на подс. Б.М. не е издадена по предвидения
от закона ред и от компетентния за това орган за Й.С.Й.от гр. К., но въпреки това
я използвали.
Смекчаващи отговорността обстоятелства – за подс. Б.М. – направените признания и изказаното съдействие
за разкриване на обективната истина при първоначалните обяснения; за подс. П.И. – семейното положение; за подс.
Б.А. – влошеното здравословно състояние като изключително смекчаващо вината
обстоятелство по смисъла на чл. 55 ал.1 т.1 от НК.
Отегчаващи отговорността обстоятелства – за подс. Б.М. – участието като извършител в две тежки умишлени
престъпления, стойността на предмета на престъплението по чл. 212, ал. 1, пр. 2
от НК, която многократно надхвърля критерия за „големи размери“, по който е
обвинен, високата степен на организираност при извършването на престъплението и
упоритостта в умисъла им; за подс. П.И. се отчитат
същите отегчаващи обстоятелства, както и лошите характеристични данни, за подс. Б.А. отегчаващите отговорността обстоятелства са взети
предвид при квалифициране на деянието му по чл. 212, ал. 5 от НК като „особено тежък
случай“ и следващи от предишните му осъждания, които не се отразяват на
правната квалификация на обвиненията му. Освен това той е действал като
организатор на двете престъпления и практически е използвал подс.
Б.М. като техен извършител.
Мотивите за
извършване на престъплението е осъзнатата от тримата подсъдими потребност да придобият
тези парични средства по престъпен начин за да компенсира финансовите им
затруднения.
Причините за тяхното
извършване са техния стремеж лично да се облагодетелстват по неправомерен начини
и незачитането на частната собственост.
По вида и размера на наказанията.
Съобразно принципът на законоустановеност
на наказателната репресия съдът счита, че при определяне наказанията на тези
подсъдими следва да се вземе предвид разпоредбата на чл. 373 ал.2 от НПК, във връзка
със задължителното приложение на чл. 55 ал.1 от НК, както относно вида, така и
досежно размера, като наказателната репресия да съответства на конкретно
извършеното от тях престъпления.
I. На подс. Б.С.А..
При индивидуализацията
на неговото наказание, съдът след като възприе гореизложената фактическа
обстановка, отчита като изключително смекчаващо вината обстоятелства – влошеното
му здравословно състояние, самопризнанията в хода на делото и критичното му
отношение към извършеното, а като отегчаващи такива – упоритостта в умисъла,
начина на извършване на множеството престъпни посегателства, предходните му
множество осъждания и отрицателните му характеристични данни.
Окръжният съд, след
като взе предвид високата степен на обществена опасност на деянията и личността
на дееца, на мотивите и причините за извършване на престъплението, в
съответствие с процесуалните правила, предвидени в чл. 301 ал.1 т.3 и т.6 от НПК пристъпи към неговото определяне.
Намирайки, че са
налице предпоставките, предвидени в разпоредбата на чл. 373 ал.2 от НПК, чийто
императивен характер налага приложението на чл. 55 ал.1 т.1 от НК тъй като е
налице изключително смекчаващо вината обстоятелство – тежко влошено
здравословно състояние – множество инфаркти и приключване на престъпното
посегателство във фазата на опита, съдът счита, че за извършеното от подс. А. престъпление по чл. чл. 212 ал. 5, вр. с ал. 1, пр. 2, вр. с чл. 18, ал. 1, вр. с чл.
20, ал. 3 и 4 и чл. 55 ал.1 т. 1 от НК, следва да му наложи наказание под предвидения в закона
минимален предел, изразяващо се в ЧЕТИРИ
ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
При същите
предпоставки за извършеното от него второ престъпление по чл. 316, вр. с чл. 308, ал. 3, т. 2, вр. с
ал. 2, пр. 5, вр. с ал. 1, вр.
с чл. 20, ал. 3 и ал. 4 и чл. 55 ал.1 т.2 от НК, следва да му наложи наказание,
изразяващо се в ПРОБАЦИЯ със следните пробационни мерки
– 1. Задължителна регистрация по настоящия адрес и 2. Задължителни срещи с пробационен
служител за срок от ДВЕ ГОДИНИ.
Предвид наличието
на основанията на разпоредбата на чл. 23 ал.1 от НК съдът счита, че следва да
се групират така наложените му наказания като му налага най-тежкото от тях, а именно
ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,
което да изтърпи при СТРОГ първоначален
режим.
Съдът след като взе
предвид предходните му осъждания на този подсъдим и отчетените отегчаващи
вината обстоятелства счита, че с оглед постигане целите на наказанието така
наложеното му наказание следва да бъде изтърпяно ефективно.
При това положение
следва да се ПРИСЪЕДИНИ наказанието ПРОБАЦИЯ със следните пробационни
мерки – 1. Задължителна регистрация по настоящия адрес и 2. Задължителни срещи
с пробационен служител за срок от ДВЕ ГОДИНИ, към наложеното най-тежко
наказание.
На основание чл. 55
ал.3 от НК не следва да се ПРИЛАГА допълнителните по леки наказания предвидени
в закона.
На основание чл. 59
ал.1 от НК съдът счита, че следва да зачете по отношение на подсъдимия срока на
предварителното му задържане считано от 13.04.2018 г. до настоящия момент, който
да се приспадне при изтърпяване на наказанието.
ІI. На подс. П.И.И..
При индивидуализация
на неговото наказание, съдът взе предвид гореизложеното и отчете като
смекчаващи вината обстоятелства – чистото му съдебно минало, младата му
възраст, добрите му характеристични данни, чистосърдечните му самопризнания, а
също така и неговото критично отношение към извършеното, а като отегчаващи такива
– високия размер на предмета на престъплението и умисъла в извършените деяния.
Окръжният съд, след
като взе предвид високата степен на обществена опасност на деянията и ниската
такава на личността на подс. И., на мотивите и
причините за извършване на престъплението, съобразявайки процесуалните правила,
предвидени в чл. 301 ал.1 т.3 и т.6 от НПК, пристъпи към определяне на неговото
наказание..
Намирайки, че са
налице предпоставките, предвидени в разпоредбата на чл. 373 ал.2 от НПК, чийто
императивен характер налага приложението на чл. 54 от НК без да са налице
многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства съдът счита, че за
извършеното от подс. И. престъпление по чл. чл. 212 ал. 4, пр. 1, вр. с ал. 1, пр. 2, вр. с чл. 18, ал. 1, вр. с чл.
20, ал. 3 и 4 и чл. 55 ал.1 т.1 вр. с чл. 58а ал.4 от НК, следва да му наложи наказание
под предвидения в закона минимален предел (три години), което да се изрази в ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
При същите предпоставки
за извършеното от него второ престъпление по чл. 316, вр. с чл. 308, ал. 3, т.
2, вр. с ал. 2, пр. 5, вр. с
ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 3 и ал. 4 и чл. 55 ал.1 т.2 от НК, следва да му наложи наказание ПРОБАЦИЯ, със следните пробационни
мерки – 1. Задължителна регистрация по настоящия адрес и 2. Задължителни срещи с
пробационен служител за срок от ДВЕ ГОДИНИ.
Предвид наличието на
основанията на разпоредбата на чл. 23 ал.1 от НК съдът счита, че следва да се групират
така наложените му наказания като му налага най-тежкото от тях, а именно ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Предвид наличието на
всички положителни предпоставки, визирани в чл. 66 ал.1 от НК, съдът след като
взе предвид всички смекчаващи вината обстоятелства счита, че с оглед постигане
целите на наказанието така наложеното му наказание не следва да бъде изтърпяно
ефективно. Поради това намира, че изтърпяването на същото следва да бъде
отложени за изпитателен срок от ЧЕТИРИ
ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в законна сила.
При това положение
следва да се ПРИСЪЕДИНИ наказанието ПРОБАЦИЯ със следните пробационни
мерки – 1. Задължителна регистрация по настоящия адрес и 2. Задължителни срещи
с пробационен служител за срок от ДВЕ ГОДИНИ, към наложеното най-тежко
наказание.
На основание чл. 55
ал.3 от НК не следва да се ПРИЛАГА допълнителните по леки наказания предвидени
в закона.
На основание чл. 59
ал.1 от НК съдът счита, че следва да се зачете по отношение на подсъдимия срока
на предварителното му задържане считано от 13.04.2018 г. до настоящия момент, който
да се приспадне при изтърпяване на наказанието.
ІIІ. На подс. Б.Х.М..
При индивидуализацията
на наказанието, което следва да му се наложи съдът взе предвид гореизложената
фактическа обстановка и отчете като смекчаващи вината обстоятелства – чистото му
съдебно минало, младата му възраст, добрите му характеристични данни, неговите
самопризнания и критичното му отношение към извършеното, а като отегчаващи такива
– високия размер на предмета на престъплението и проявената упоритост в умисъла
на извършените деяния.
Окръжният съд, след
като взе предвид високата степен на обществена опасност на деянието и ниската
такава на личността на подс. Б.Х.М., на мотивите и причините за извършване на престъплението,
съобразявайки процесуалните правила, предвидени в чл. 301 ал.1 т.3 и т.6 от НПК, пристъпи към определяне на неговото наказание.
Намирайки, че са налице предпоставките, предвидени в
разпоредбата на чл. 373 ал.2 от НПК, чийто императивен характер налага
приложението на чл. 55 ал.1 т.1 от НК, без да са налице многобройни или
изключителни смекчаващи вината обстоятелства съдът счита, че за извършеното от подс. М. престъпление по чл. чл. 212 ал. 4, пр. 1, вр. с ал. 1, пр. 2 вр. с чл. 18, ал. 1, вр. с чл.
20, ал. 2 и чл. 55 ал.1 т.1 вр. с чл. 58а ал.4 от НК, следва да му наложи наказание под предвидения в закона
минимален предел (три години), което да се изрази в ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
При същите предпоставки за извършеното от него второ престъпление по чл.
316, вр. с чл. 308, ал. 3, т. 2, вр.
с ал. 2, пр. 5, вр. с ал. 1, вр.
с чл. 20, ал. 2 и чл. 55 ал.1 т.2 от НК, следва да му наложи наказание ПРОБАЦИЯ,
със следните пробационни мерки – 1. Задължителна регистрация
по настоящия адрес и 2. Задължителни срещи с пробационен служител за срок от ДВЕ
ГОДИНИ.
Предвид наличието на основанията на разпоредбата на чл. 23 ал.1 от НК съдът
счита, че следва да се групират така наложените му наказания като му налага
най-тежкото от тях, а именно ДВЕ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Предвид наличието на всички положителни предпоставки, визирани в чл. 66
ал.1 от НК, съдът след като взе предвид всички смекчаващи вината обстоятелства
счита, че с оглед постигане целите на наказанието така наложеното му наказание
не следва да бъде изтърпяно ефективно. Поради това намира, че изтърпяването на
същото следва да бъде отложени за изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от
влизане на присъдата в законна сила.
При това положение следва да се ПРИСЪЕДИНИ наказанието ПРОБАЦИЯ със
следните пробационни мерки – 1. Задължителна
регистрация по настоящия адрес и 2. Задължителни срещи с пробационен служител
за срок от ДВЕ ГОДИНИ, към наложеното най-тежко наказание.
На основание чл. 55 ал.3 от НК не следва да се ПРИЛАГА допълнителните по
леки наказания предвидени в закона.
На основание чл. 59 ал.1 от НК съдът счита, че следва да се зачете по отношение
на подсъдимия срока на предварителното му задържане считано от 13.04.2018 г. до
настоящия момент, който да се приспадне при изтърпяване на наказанието.
Окръжният съд счита,
че в този си вид и размер наложените на всички подсъдими наказания, ще изиграят
своята превантивна, възпираща и възпитателна роля. По този начин ще се
постигнат и предвидените в разпоредбата на чл. 36 от НК цели на наказанието за
индивидуална и генерална превенция.
По въпроса за веществените доказателства.
Веществените доказателства
- 1 брой мобилен телефон „Нокиа“, ползван от обв. Б.А.; 1 брой таблет „Леново“, ползван от обв. П.И.; 1 брой СИМ карта на
„М тел“ с абонатен № **********, - 1 брой мобилен телефон „bg“
с демонтиран капак, IMEI ***************; 1 брой мобилен
телефон марка „LG“ IMEI ***************
и СИМ –карта на Теленор; 6 бр. CD, съдържащи музика и различен софтуер;
1 бр. дебитна карта издадена на името на П.И.;
4 бр. флаш – памет; 4 бр. сим-карти на различни
мобилни оператори; 1 бр. мобилен телефон „Нокиа
6210“, IMEI ****************.; 1 бр. мобилен телефон
„Нокиа 1209“, IMEI ***************;
1 бр. мобилен телефон „Нокиа 3“2Ч10“,
IMEI ***************; да бъдат върнати на техните собственици
след приключване на делото а 1 бр. лична карта № *********, издадена на името на
Й.С.Й.от гр. К. да бъде отнета в полза на държавата и след приключване на
делото да бъде унищожена.
По направените по делото разноски.
При този изход на
делото съдът счита, че подсъдимите Б.С.А., П.И.И. и Б.Х.М.,
всички със снета по делото самоличност, по отделно да заплатят в полза на Държавата
сумите от по 392 лв., или общо 1176 лв. представляващи направени разноски в хода
на досъдебното производство.
При това положение подсъдимият
Б.С.А. следва да бъде осъден да заплати в полза на окръжен съд Р. сумата от 265
лв., представляващи направени разноски в хода на съдебното следствие за вещи лица.
Мотивиран така,
съдът постанови присъдата си.
Председател: