Р Е Ш Е Н И Е
№ 120
Гр. Перник, 12.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД
ПЕРНИК, II състав, в публичното заседание на дванадесети март две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ ВЕЛИЧКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИМИТЪР КОВАЧЕВ
Мл. съдия: СИМОНА КИРИЛОВА
при секретаря Емилия Павлова като разгледа докладваното
от мл. съдия Кирилова в. гр. д. № 456 по
описа за 2018 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 39/23.04.2018 г. по гр. д. № 520/2014 г. по
описа на РС Радомир, постановено в производство по делба, във фазата на
извършването й, е постановено изнасянето на публична продан на УПИ, находящ се в гр. ***, общ. ***,
обл. Перник, ***, с площ по нот. акт 450 кв. м., а по скица – 454 кв. м. Съдът
е постановил получената сума от продажбата да се разпредели между съделителите
съобразно притежаваните от тях дялове от делбения имот – за Ц.Н.К. и В.О.К. –
1/6 ид. ч. в режим на съпружеска имуществена общност (СИО), за В. Г.А.-П. – 2/6
ид.ч., за Л.Н.А. и Т.А.А. – 2/6 ид. ч. в режим на СИО, и за Р.Л.А. и Й.П.А. –
1/6 ид. ч. в режим на СИО.
На основание чл. 348 ГПК е постановено изнасяне на
публична продан на двуетажната масивна жилищна сграда и гараж,
построени в гореописания недвижим имот, като съдът е постановил получената сума
от продажбата да се разпредели между съделителите съобразно притежаваните от
тях дялове от имотите, при квоти: за Ц.Н.К. и В.О.К. – 2/6 ид. ч. в режим на
съпружеска имуществена общност (СИО), за Ц.Н.К. – 1/6 ид. ч., за Л.Н.А. – 1/6
ид. ч., и за Р.Л.А. и Й.П.А. – 2/6 ид. ч. в режим на СИО.
С решението са отхвърлени
изцяло предявените от Ц.Н.К. и В.О.К.
против Л.Н.А. и Т.А.А. осъдителни искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
сумата от 500 лв., представляваща вреди от разрушаване на съществуващата в
имота масивна второстепенна сграда; с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС за заплащане на сумата от 2000 лв., представляваща
наем за ползване на процесния недвижим имот и по чл. 30, ал. 3 ЗС за сумата от 185.80 лв., направени разходи за
изразходвана вода.
Съдът е отхвърлил
изцяло и предявеният от Л.Н.А., Р.Л.А. и Й.П.А. срещу Ц.К. и В.К. осъдителен
иск с правна квалификация чл. 61, ал. 2 ЗЗД за сумата в размер на 8 780 лв., за извършване на цялостен ремонт на
покрива на жилищната сграда.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от съделителите Р.Л.А., Й.П.А. и Л.Н.А. –
представлявани от адв. А.А. в частта,
с която е постановено изнасяне на публична продан на жилищната сграда, както и
в частта, с която претенцията по чл.
61, ал. 2 ЗЗД за извършен ремонт на покрива е отхвърлена. Изложени са
съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт, като постановен при
съществено нарушение на съдопроизводствените правила и материална
незаконосъобразност. Посочва се, че съдът е бил длъжен да осигури провеждането
процедура, съгласно чл. 203 ЗУТ по отношение на делбената жилищна сграда,
предвид възможността същата да бъде реално поделена на два самостоятелни етажа,
за които да бъде представена и скица проект по чл. 52, ал. 1 ЗКИР. Поддържа се,
че разходите за цялостен ремонт на покрива на сградата съставляват необходими
разноски по смисъла на чл. 30, ал. 3 ЗС, а не подобрения, като са изложени
подробни съображения, че квалификацията на източника на спорното право като
гестия, е неправилна. Иска се делбата на жилищната сграда да бъде извършена по
реда на чл. 353 ГПК, без теглене на жребий, като в техен дял бъде поставен
втория етаж на жилищната сграда, а в дял на съделителите В. и Ц. К. (съпрузи) –
първия етаж, както и уважаване на предявената претенция по сметки.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК съделителите В. и Ц. К.
изразяват становище за частична неоснователност на въззивната жалба, със
съображения, че съдът правилно е отхвърлил осъдителната претенция по сметки.
Решението е обжалвано и с въззивна жалба от В.О.К. и Ц.Н.К., в частта, с която е постановено изнасяне на публична продан на
съсобствената жилищна сграда и гараж, както и в частта, с която са отхвърлени
претенциите на жалбоподателите с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 31,
ал. 2 ЗС. Изразява се становище за неправилност на решението в обжалваната част
поради допуснати от първостепенния съд съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон.
Поддържат, че след като съделителите са поискали от съда да им разпредели имоти
в общ дял, в съответствие с принципа за получаване на реален дял от делбеното
имущество, както и с диспозитивното начало в гражданския процес, волята им е
следвало да бъде зачетена. Посочват, че единственият спор между страните се
отнася до изградените в имота гаражни клетки. Поддържа се, че неправилно и
необосновано съдът е отхвърлил претенциите за заплащане на наем, както и за
нанесени вреди в резултат от разрушаването на стопанската сграда от
ответниците. Иска се отмяна на решението, като първият етаж от къщата им бъде
разпределен в общ дял, а вторият – в дял на останалите съделители, както и
уважаване на осъдителните парични претенции.
След осъществена процедура по чл. 276, ал. 1 ГПК
становище е постъпило от съделителката В.А., която изразява съгласие с
изложените във въззивната жалба правни доводи.
В частта, с която е постановено изнасянето на УПИ на публична
продан, както и в частта, с която претенцията по чл. 30, ал. 3 ЗС на Ц. и В. К.
за заплащане на консумативи за разходвана вода в размер на 185,80 лв., решението
не е обжалвано, поради което е влязло в
сила.
Въззивните жалби са допустими, а по същество, са частично
основателни.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо.
Окръжен съд Перник, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, приема следното от фактическа и правна страна:
Предмет на обжалване са способът за извършване на делбата
по отношение на двуетажната сграда и гараж, както и претенциите по сметки по
чл. 45, ал. 1 ЗЗД, чл. 31, ал. 2 ЗС и по чл. 61 ЗЗД.
Законосъобразно районният съд е приел, че в случая
способът за извършване на делбата чрез възлагане по реда на чл. 349, ал. 1 или
ал. 2 ГПК е неприложим. В тази част въззивният съд препраща към мотивите на
контролираната инстанция по силата на чл. 272 ГПК, като по този начин те стават
част от съжденията в настоящия съдебен акт. Същевременно съотношението между
броя на имотите и квотите на съделителите в съсобствеността в случая не позволява
и извършването на делбата чрез жребие. Недопустимо по този ред група съделители
да получат общ дял, тъй като законът не установява правила за начина, по който
ще бъде извършено теглене на жребие от група лица.
Поради липса на предпоставките за приложение на
горепосочените способи, делбата следва да бъде извършена по реда на чл. 353 ГПК. Неправилна е преценката на районния съд за
неприложимост на способа в хипотезата на смесена съсобственост, възникнала не
само от наследяване, но и от друг придобивен способ. Съдът може да извърши
разпределение и тогава, когато броят на имотите е по-малък от броя на
съделителите, ако някои от тях са се групирали така, че всяка една от групите
да получи реален дял от имотите. Ако при смесена съсобственост част от
съделителите изразят доброволно желание да получат общ дял, волята им следва да бъде зачетена и ако е
възможно да се обособят дялове както за тях, така и за останалите съделители,
делбата следва да се извърши по реда на чл. 353 ГПК (в този смисъл и Решение № 158/22.03.2010
г. по гр.д. № 668/2009 г. на І г.о. на ВКС, Решение № 356/25.10.2011г. по гр.д.
№ 1508/2010г. на І г.о. на ВКС, Решение № 100/27.07.2015г. по гр.д. № 6463/2014
г. на I г.о. на ВКС). Принципът на реален дял е водещ в делбата и публичната
продан е допустим способ само ако имотите са по-малко от броя на съделителите и
всеки имот е реално неподеляем.
В случая още в първото открито заседание след решението
по допускане до делба съделителите са изразили общо съгласие да се групират с
цел получаване на общи дялове, като изрично са изявили желание първият етаж да
бъде възложен на Ц. и В. К., а вторият етаж – на Л., Р. и Й. А.. По делото са
ангажирани доказателства, че преди предявяването на иска за делба съделителите
са извършили фактическо разпределение на имотите, като етажите се ползват
именно по посочения начин – първият етаж от масивната жилищна сграда се ползва
от Ц. и В. К., а вторият етаж – от останалите съделители, което обстоятелство е
прието за безспорно от районния съд.
Обща сграда може да се раздели по съдебен ред, ако
отделните етажи или части от етажи могат да се използват самостоятелно без значителни
преустройства и без неудобства, по-големи от обикновените. Съгласно
представеното пред въззивния съд становище на Главния архитект на Община ***, изготвено
на база документи, представено копие от одобрен проект и разрешение за строеж
от 01.06.1987 г. и извършен оглед на място, обектите се ползват по посочения от
съделителите начин, достъпът до тях е посредством отделни входове и двете
жилища, така както са предложени самостоятелните обекти, фактически представляват
самостоятелни жилища, без да е необходимо извършването на никакви преустройства. Поради това за установяването дали тези два
етажа могат да бъдат обособени в отделни корпорални обекти, не е било
необходимо да бъде осъществена административната процедура, предписана в чл.
203, ал. 1 ЗУТ. Фактическото съществуване на самостоятелни обекти в сградата,
без необходимост от каквото и да е преустройство, изключва необходимостта от
изготвяне на инвестиционен проект (така и Решение № 21/11.05.2012 г. по гр.д. №
991/2011 г. ВКС, I г.о., Решение № 66/24.07.2018 г. по гр.д. № 2109/2017 г. на ВКС, II г.о., Решение № 84/25.03.2013 г. по гр.д. № 847/2012 г.
на ВКС, Решение № 368/17.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 851/2009 г.).
Основен принцип при извършването на съдебна делба е
получаване на реален дял, който е максимално близък по стойност до дела от
наследството на съответния съделител. Други критерии за разпределянето са
създаване на минимално неудобство между съделителите, предвид установения начин
на ползване и извършване на подобрения във формираните дялове по арг. от т. 5
от ППВС № 7/1973 г. Несъответствието на стойностите на съставените дялове с
идеалните части, притежавани от всеки съсобственик, не е пречка за поделянето
на сградата. Допустимо е, реално образуваните обекти да не отговарят на идеалните
части на всеки съделител в съсобствеността, а неравенството в дяловете се
изравнява с пари. Смисълът на тези критерии е да не се предизвиква с начина на
извършване на делбата неудобства или поне те да са в най-малък обем и да не се
получава прекомерно разместване на икономически блага, т. е. да се облекчи
уреждането на сметките между съделителите.
В процесния случай двата жилищни етажа фактически
съществуват като самостоятелни обекти, без необходимост от извършване на
никакви преустройства. Налице са доказателства за вече установен начин на
трайно ползване на двата етажа, а към момента на устните състезания пред
настоящата инстанция, продължава да е налице изразеното съгласие на
съделителите за разпределяне на обектите в общ дял. Следователно налице са условията
за извършване на делбата по реда на чл. 353 ГПК, като на Ц.К. и В.К.,
притежаващи права в съсобствеността съответно от 1/6 ид.ч. по наследство на Ц.К.
и 2/6 ид.ч. в режим на СИО, се постави в дял жилището на първия етаж от
сградата, а в общ дял на Л.А., притежаващ 1/6 ид.ч. и Р. и Й. А., притежаващи
2/6 ид.ч. в режим на СИО, се постави жилището на втория етаж на сградата.
Тъй като етажите на постройката от основното застрояване
(двуетажната жилищна сграда) се разпределят между двете групи съделители по
реда на чл. 353 ГПК, по този начин следва да бъде поделен и допуснатия до делба
гараж. Видно от данните по делото,
в. т.ч. решението по допускане на делбата и назначените СТЕ, в имота са
изградени два гаража, намиращи се между жилищната сграда и улицата – с отделни
входове за всеки, но функционално свързани. Единият гараж е изключителна
собственост на съделителя Л.А. и не е предмет на делбата, а другият гараж е
съсобствен, ползва се от Л. и Р. А., като към него е приобщено и мазе, към
което се влиза през гаража. При изострени лични отношения и невъзможност за
постигане на съдебна или извънсъдебна спогодба, съдът е компетентен да реши със
сила на пресъдено нещо съществуващия спор, като в конкретния случай да
разпредели по реда на чл. 353 ГПК постройките от допълващото застрояване – по
начин, по който най-малко биха се увредили имуществените интереси на
съделителите, респ. по който не биха възникнали допълнителни конфликти при ползването
на делбената сграда от допълващото застрояване. Доколкото гаражът има само
помощно, спомагателно значение при използването на жилищните имоти, при
възлагането му в изключителен дял не следва да се взема предвид единствено
по-малкото имуществено неравенство, което следва да се уравни в пари, а
фактическите (вкл. и дълбоко нарушените лични) отношения между съделителите,
които са в изключително близка родствена връзка (неколкократно и настоящият
въззивен съдебен състав безуспешно разясняваше на страните ползите от
доброволното уреждане на правния спор, предмет на делото).
От разпита на свид. З.Е., Л.И. и А.Б., се установява, че процесният
съсобствен гараж е строен от съделителя Л.А. и се ползва от него, както и от
сина му Р.А.. Следователно, за да не се
пораждат допълнителни лични и правни спорове гаражът следва да се разпредели по
реда на чл. 353 ГПК в дял на Л., Р. и Й. А., като имущественото неравенство ще
бъде компенсирано чрез неговото парично уравнение – арг. чл. 69, ал. 2, изр. 2 ЗН.
Поради тези правни съображения в изключителен дял на Ц. и
В. К. трябва да се възложат следните делбени имоти, които могат да бъдат реално
поделени – първи етаж от двуетажната жилищна сграда, с проектен идентификатор
67577.504.2131.1.1, заедно с прилежащото мазе с площ 43,60 кв.м., съгласно
Схемата на л. 62-63, по делото пред ОС Перник, а в изключителен дял на Л.А., Р.А.
и Й.А.: втори жилищен етаж от двуетажната жилищна сграда, с проектен
идентификатор 61577.504.2131.1.2 с площ от 127,6 кв.м., гараж с идентификатор
61577.504.2131.3 разположен на партерния етаж на жилищната сграда и изграденото
към него мазе, съгласно Схема на л.59,60,64 по делото.
От допуснатата и приета от въззивния съд като компетентно
изготвена и неоспорена от страните СТЕ се установява, че допуснатите до делба
имоти са на пазарна стойност към настоящия момент, както следва: 1) първият
жилищен етаж от двуетажната жилищна сграда – 13080 лв.; 2) вторият жилищен етаж
от двуетажната жилищна сграда 19 620 лв.; 3) гаражът – 5400 лв. С оглед на
обстоятелството, че съделителите-жалбоподатели не са единствени носители на
правото на собственост върху процесния УПИ, при разпределение на съсобствената
сграда дворното място не става обща част, поради което не следва да се определя
припадащ се дял от него.
На основание чл. 353 ГПК в дял на ищците Ц. и В. К.
трябва да се разпредели първият етаж от двуетажната жилищна сграда, чиято стойност
възлиза на 13 080 лв. За разпределените в дял на ответниците А.: втори жилищен
етаж и гараж, стойността на този дял е в размер на 25020 лв. (19620 лв. + 5400
лв.). Сборът на всички допуснати до делба имоти от основното и допълващото
застрояване е в размер на сумата от 38100 лв.
Следователно, в стойностно изражение ищците получават от
делбените имоти в своя изключителен дял общо сумата от 13080 лв., а ответниците
– имоти, възлизащи общо на сумата от 25020 лв. Двете групи съделители
притежават по общо 3/6 ид. ч. от делбеното имущество на обща стойност 38100,
т.е. – по 19050 лв., поради което делът,
който ответниците К. ще получат, е с 5970 лв. по-малко от неговото стойностно
изражение. Това имуществено неравенство (при съвместно притежание на делбените
имоти поравно между двете групи съделители – по ½ ид. част) трябва да
бъде уравнено с пари от ищците А. –
в размер на 5970 лв.
При така изяснените правнорелевантни обстоятелства
решението на РРС, с което е извършена делбата на процесните имоти по реда на
чл. 348 ГПК, трябва да бъде отменено, като се извърши разпределение на тези
имоти в два дяла, както е изяснено в мотивите на въззивното решение.
По иска с правно
основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Ц.К. и В.К. са въвели твърдения, че съделителите Л.А. и Т.А.
са разрушили съществуващата в имота масивна второстепенна сграда, като
нанесените вреди се равняват на стойност 500 лв. При обсъждане на
доказателствата районният съд правилно е формирал извод за недоказаност на
претенцията, доколкото от събраните писмени и гласни доказателства и не се
установява пълно и главно кога е станало разрушаването на сградата, дали е било
по инициатива на ответниците, или същата се е срутила поради овехтяване. Тъй
като правопораждащите факти, за които ищците носят доказателствената тежест, не
са установени по необходимия несъмнен начин, решението, с което претенцията е
отхвърлена, следва да бъде потвърдено.
По иска по чл.
31, ал. 2 от ЗС за заплащане на
наем за ползване на недвижимия имот в размер на 2000 лв. Разпоредбата на чл.
31, ал. 2 ЗС е частен случай на общия принцип за недопускане на неоснователно
обогатяване. С посочената норма е предвидено да се предоставя паричен
еквивалент на правото да се ползва една вещ на онзи от съсобствениците, който е
лишен от възможността да я ползва, съгласно нейното предназначение и според
обема права, притежавани в съсобствеността. Писменото поискване по чл. 31 ал. 2
от ЗС е едностранно волеизявление с регламентирана от законодателя форма, след
получаването на което съсобственикът изпада в забава и от този момент дължи
обезщетение. При така очертания фактически състав и с оглед ангажираните
доказателства, въззивният съд намира следното.
Правилни са констатациите на районния съд, че не е
установено ползването на поземления имот и сградата да се осъществява само от
ответниците, включително по начин, превишаващ дела им в съсобствеността и
препятстващ ищците да го ползват, още повече че по делото е обявено за
безспорно, че ответниците ползват втория етаж от жилищната сграда. От
ангажираните гласни доказателства обаче се установява, че делбеният гараж се
използва единствено от съделителите Л. и Р. А., поради което същите дължат
обезщетение за ползването му.
По делото (л. 228 РС) е приложена нотариална покана от Ц. и В. К. за заплащане на наем,
адресирана до съделителя Р.А.. От нотариалното удостоверяване се установява, че
същата е представена за връчване пред нотариус Б.К. на 25.05.2015 г., но липсва
удостоверяване на нотариуса на коя дата и по какъв начин същата е била връчена
на адресата. Поради изложеното началният момент, от който се дължи обезщетение,
следва да е от депозиране на исковата молба – 28.03.2017 г., когато е заявена
претенцията по сметки и вписана в протокола от о.с.з., до момента на
приключване на устните състезания пред настоящата инстанция – 12.03.2019 г. (общо 24 месеца). С оглед заключението по
назначената СИЕ, пазарната стойност на делбеното имущество и правилото на чл.
162 ГПК съдът намира, че месечният наем на процесния гараж възлиза на 20 лева,
т.е. 480 лв. за 24 месеца. Ползващите гаража съделители Л. и Р. А. следва да
заплатят на Ц.К. 80 лв., съобразно притежаваната от нея 1/6 ид.ч., а на Ц. и В.
К. – 160 лв., съобразно притежаваните от тях в СИО 2/6 ид.ч.
Поради изложеното решението следва да бъде отменено в
частта, с която искът за заплащане на наем е отхвърлен за разликата над 240
лв., и потвърдено в останалата обжалвана част.
По иска по чл.
61, ал. 2 ЗЗД.
Решението е обжалвано и в частта, с която е отхвърлена
претенцията на Л., Р. и Й. А. за сумата от 8780 лв. за извършване на цялостен
ремонт на покрива на жилищната сграда, квалифицирана от районния съд по чл. 61,
ал. 2 ЗЗД. Въззивният съд намира, че претенцията намира основанието си в чл. 30, ал. 3 ЗС, в която хипотеза на
установяване подлежат необходимостта от извършване на разходите и размерът на
вложените средства, за които факти в случая е проведено доказване.
Всеки съсобственик е длъжен да участва в тежестите на
общата вещ, а следователно и в разноските по поддържането й, в съответствие с
принципа qui habet commoda ferre debet
onera. Правната доктрина и съдебна практика провеждат разграничение между
различните хипотези на извършени от съсобственик необходими разноски или
подобрения. Необходими разноски са тези, които са запазили вещта от погиване
или повреда или са условие за нейното запазване или използване. Те са свързани
с неотложни, вкл. и аварийни ремонтни дейности за поддържането и/или възстановяването
на вещта, предизвикани от непредвидено, неочаквано събитие (наводнение, пожар и
др.), или с необходимостта от текущи или основни ремонтни дейности, наложени от
износване и овехтяване на вещта, като чрез тях се цели привеждането й в
състояние, годно за обичайното й предназначение. Необходимите разноски по поддържането на
общата вещ не се нуждаят от съгласието на останалите съсобственици и те дължат
възстановяването им. Полезните разноски са тези, които увеличават стойността на
вещта и имат характера на подобрения.
Въпросът дали разходите, направени за ремонт на покрива, са
били необходими за запазване на съсобствената вещ, е фактически и разрешаването
му зависи от конкретно установените по делото обстоятелства, в това число
състоянието на вещта и причината, наложила ремонта.
В конкретния случай от показанията на разпитаните по
делото свидетели, които съдът кредитира с доверие поради тяхната
последователност, обективност и опора в заключенията по изслушаните СТЕ, се
установява, че ищците реално са извършили разноски, необходими за ремонт на
покрива на процесния имот след силно земетресение в района през 2012 г.,
изразяващи се в подмяна на част от изгнили греди, ребра и обшивка, поставяне на
топлоизолация, хидроизолация, нови керемиди и измазване на комините и личен
труд. От показанията на разпитаните пред районния съд свидетели З.Е., Й.В., Л.И.
и А.Б. се установява, че ремонтът на покрива е извършен именно от ищците, след
земетресението през 2012 г. От показанията на свид. Л.И. и А.Б. се изяснява, че
ремонтът на покрива е бил извършен от Л.А., който е закупил и всички необходими
материали. Ищецът е споделил на свид. И., че след земетресението на 22.05.2012
г. през есента на същата година покривът е започнал да капе и било належащо
свид. И. да му окаже помощ. Същевременно от свидетелските показания се
установява, че за извършване на ремонта не е искано съгласието на останалите
съсобственици, като няма данни ответниците да са се противопоставяли на
извършването му.
Съгласно заключението по СТЕ, допусната и приета пред
въззивната инстанция, общата стойност на извършените СМР при ремонта на покрива
възлиза на 8500 лв. Експертизата е изготвена компетентно, безпристрастно и
задълбочено, като при оглед на място вещото лице е добило непосредствени
впечатления и е описало какви са конкретните ремонтни дейности, цената на труд
и материали, които констатации са обективирани в представеното заключение,
което съдебният състав кредитира.
В настоящия случай е съществувала обективна необходимост
за извършване на разноските. Предвид събраните свидетелски показания и СТЕ
въззивният съд приема, че обемът и естеството на извършените ремонтни дейности
са били съответни на конкретната необходимост от ремонт на покривната
конструкция, тъй като последната е била износена, не е можела да служи по
предназначението си, включително след настъпилото форсмажорно събитие –
земетресението през м. май 2012 г.
По изложените съображения въззивният съд намира, че са
направени необходими разноски по поддържането на общата вещ – покрива на съсобствената
сграда. За тези дейности, свързани със запазване на съсобствената вещ и
запазването й от погиване, не е необходимо съгласието на останалите
съсобственици и те дължат възстановяване на общо направените разноски (8500 лв., съгласно заключението на
СТЕ), но не в пълен размер, а съразмерно
на собствените им идеални части.
Ответницата Ц.К. следва да заплати на ищците сумата от 1416,67 лв., пропорционално на
притежаваната от нея 1/6 ид.ч. Съразмерно на притежаваните в режим на СИО 2/6
ид. ч. от имота Ц.К. и В.К. следва да заплатят солидарно на ищците сумата от 2833,34 лв. за извършения ремонт.
За остатъка над сумата от общо 4250,01 лв. до
пълния заявен размер от 8 780 лв. предявеният иск следва да бъде
отхвърлен като неоснователен, а в тази част – решението на първоинстанционния
съд потвърдено с мотивите, изложени от настоящата инстанция.
По отношение на дължимите
държавни такси и разноски.
Държавната такса по въззивна жалба срещу
първоинстанционно решение по втората фаза на делбеното производство се определя
съобразно стойността на дяловете на съделителите – чл. 355, изр. 1 ГПК. С оглед
постановения правен резултат, тъй като получените от двете групи съделители
дялове са равни – по 19050 лв. (половината от общата стойност на притежаваните
от тях делбени имоти – 38100 лв., съгласно определената пазарна цена), всяка от
групите съделители дължи по 4% държавна такса в първоинстанционното
производство в размер на 762,00 лв.
по сметка на РС Радомир и по 2% държавна такса за въззивно обжалване в размер по 381,00 лв., по сметка на Окръжен съд
Перник, от които следва да се приспаднат сумите, платени за въззивно обжалване,
съгласно указанията на администриращия жалбите съд.
Следва да бъде определена и дължимата държавна такса
върху съединените във втората фаза на делбата искове – 4 % върху цената на иска
за първата инстанция и 2 % върху обжалваната част за въззивната инстанция.
Държавната такса се възлага върху ищеца за неоснователната част от исковете и
върху ответниците, съобразно основателната част от исковете.
По смисъла на чл. 355 ГПК съделителите заплащат съобразно
дяловете си при приключване на делбеното производство онези разноски, които са
били необходими за установяване и ликвидиране на съсобствеността. Правилата на
чл. 78 ГПК досежно възнаграждението за адвокат се прилагат в делбеното
производство спрямо присъединените искове, като ако не се оспорва наличието на
съсобственост или дяловете в нея, то всеки съделител понася сам направените
разноски за процесуално представителство от адвокат.
С оглед изхода на делото относно иска по чл. 30, ал. 3 ЗС
за необходими разноски за ремонт на покрива поначало право на разноски за
процесуално представителство имат ищците А., но такива не са сторени. Предвид
изхода на спора относно исковете по чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 31, ал. 2 ЗС на
ответниците Ц. и В. К. пропорционално се следват разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 70,00 лв., съгласно представения договор за правна
защита пред въззивната инстанция.
С оглед предмета на делото решението може да бъде
обжалвано в частта, с която е извършена делбата при условията на чл. 353 ГПК,
както и в частта относно иска по чл. 30, ал. 3 ЗС, чиято цена е 8780 лв. При
обективно и субективно съединение на искове меродавна за допустимостта на
касационното обжалване е цената на всеки иск по отделно. В частта относно
претенциите по чл. 45, ал. 1 ЗЗД (с цена на иска 500 лв.) и чл. 31, ал. 2 ЗС (с
цена на иска 2000 лв.), решението не подлежи на касационно обжалване, поради
неудовлетворяване на селективния критерий по чл. 280, ал. 3, ГПК, като същите
не се явяват обуславящи собствеността по смисъла на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Мотивиран от изложеното, Окръжен съд Перник
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 39/23.04.2018 г. по гр. д. № 520/2014 г. по
описа на РС Радомир, в частта, с
която на основание чл. 348 ГПК е
постановено изнасяне на публична продан на двуетажна масивна жилищна сграда със
застроена площ 64 кв. м. и гараж със застроена площ от 18 кв. м., построени в УПИ,
находящ се в гр. ***, общ. ***, обл. Перник, ***, с площ по нот. акт 450 кв.
м., а по скица – 454 кв. м., за който имот съгласно утвърдения със заповед №
367/28.12.2001 г. на кмета на община *** кадастрален и регулационен план на гр.
***, общ. ***, обл. Перник, е отреден УПИ XV-2131, в кв. 148 по плана на гр. ***,
при граници на имота, съгласно скица: улица „***“, УПИ XVI-2130, УПИ IV-2124,
УПИ XIV-2131, всички в кв. 148 по плана на града, в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 31, ал. 2 ЗС за сумата над
240,00 лв., както и в частта, с която искът с правилна правна
квалификация чл. 30, ал. 3 ЗС е бил
отхвърлен за сумата от 4250,01 лв.,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОСТАВЯ В ДЯЛ на основание чл. 353 ГПК на Ц.Н.К., ЕГН ********** и В.О.К.,
ЕГН ********** ПЪРВИ ЕТАЖ от
двуетажна масивна жилищна сграда, който съгласно Схема-проект на л. 62-63 на ОС
Перник, приподписана от съда и неразделна част от решението, представлява
самостоятелен обект в сграда, с проектен идентификатор 61577.504.2131.1.1,
находящ се на първия етаж от двуетажна масивна жилищна сграда в ***, с площ от
65,80 кв.м., с предназначение: жилище, апартамент, брой нива на обекта: едно,
при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: самостоятелен обект
61577.504.2131.2, и самостоятелен обект 61577.504.2131.3, под обекта: мазе, над
обекта: самостоятелен обект с проектен идентификатор 67577.504.2131.1.2, заедно
с прилежащото МАЗЕ с площ 43,60 кв.м. под първия етаж, и съответните идеални
части от общите части на сградата, която двуетажна сграда е построена в УПИ,
находящ се в ***, с площ по нот. акт 450 кв. м., а по скица – 454 кв. м., за
който имот съгласно утвърдения със заповед № 367/28.12.2001 г. на кмета на
община *** кадастрален и регулационен план на гр. ***, общ. ***, обл. Перник, е
отреден УПИ XV-2131, в кв. 148 по плана на гр. ***, при граници на имота,
съгласно скица: улица „***“, УПИ XVI-2130, УПИ IV-2124, УПИ XIV-2131, всички в
кв. 148 по плана на града.
ПОСТАВЯ В ДЯЛ на основание чл. 353 ГПК на Л.Н.А., ЕГН **********, Р.Л.А.,
ЕГН ********** и Й.П.А., ЕГН ********** ВТОРИ
ЕТАЖ, от двуетажна масивна жилищна сграда, който съгласно Схема-проект на
л. 60 и л. 64 на ОС Перник, приподписана от съда и неразделна част от решението,
представлява самостоятелен обект в сграда с проектен идентификатор
61577.504.2131.1.2, находящ се на втория етаж от двуетажна масивна жилищна сграда в ***, с
площ от 127,60 кв.м., с предназначение: жилище, апартамент, брой нива на
обекта: едно, при граници: на същия етаж: няма, над обекта: няма, под обекта:
самостоятелен обект с проектен идентификатор 61577.504.2131.1.1,
61577.504.2131.2, и 61577.504.2131.3, ведно със съответните идеални части от
общите части на сградата, и ГАРАЖ с
идентификатор 61577.504.2131.3 разположен на партерния етаж на жилищната
сграда, с площ от 18 кв.м. и изграденото
към него МАЗЕ, съгласно Схема-проект на л. 59 на ОС Перник, приподписана от
съда и неразделна част от решението, която двуетажна жилищна сграда е построена
в УПИ, находящ се в ***, с площ по нот. акт 450 кв. м., а по скица – 454 кв.
м., за който имот съгласно утвърдения със заповед № 367/28.12.2001 г. на кмета
на община Радомир кадастрален и регулационен план на гр. ***, общ. ***, обл.
Перник, е отреден УПИ XV-2131, в кв. 148 по плана на гр. ***, при граници на
имота, съгласно скица: улица „***“, УПИ XVI-2130, УПИ IV-2124, УПИ XIV-2131,
всички в кв. 148 по плана на града.
ОСЪЖДА Л.Н.А., Р.Л.А. и Й.П.А. да заплатят на Ц.Н.К. и В.О.К.
сумата 5970,00 лева /пет хиляди
деветстотин и седемдесет лева/ за уравнение на дяловете.
ОСЪЖДА Л.Н.А. и Р.Л.А. да заплатят на Ц.Н.К. сумата от 80,00 лева – обезщетение за ползване на
1/6 ид.ч. от гараж, изграден в УПИ находящ се в ***, за периода от 28.03.2017
г. до 12.03.2019 г.
ОСЪЖДА Л.Н.А. и Р.Л.А. да заплатят на Ц.Н.К. и В.О.К. сумата от 160,00 лева – обезщетение за ползване
на 2/6 ид.ч. от гараж, изграден в УПИ находящ се в ***, за периода от
28.03.2017 г. до 12.03.2019 г.
ОСЪЖДА Ц.Н.К. да заплати
на Л.Н.А., Р.Л.А. и Й.П.А. на основание чл.
30, ал. 3 ЗС сумата в размер на 1416,67 лева, представляваща 1/6 от
извършени необходими разноски за поправка на покрив, пропорционално на
притежаваната лично от нея 1/6 идеална част от двуетажна масивна жилищна
сграда, находяща се в ***.
ОСЪЖДА Ц.Н.К. и В.О.К. да
заплатят на Л.Н.А., Р.Л.А. и Й.П.А. на основание чл. 30, ал. 3 ЗС сумата
в размер на 2833,34 лева, представляваща
2/6 от извършени необходими разноски за поправка на покрив, пропорционално на
притежаваните от тях в режим на СИО 2/6 ид.ч. от двуетажна жилищна сграда,
находяща се в ***.
ОСЪЖДА Ц.Н.К. и В.О.К. да заплатят по сметка на Районен съд
Радомир сумата 762,00 лева – държавна
такса в първоинстанционното производство, съобразно получения дял.
ОСЪЖДА Л.Н.А., Р.Л.А. и Й.П.А. да заплатят по сметка на Районен
съд Радомир сумата от 762,00 лева – държавна
такса в първоинстанционното производство, съобразно получения дял.
ОСЪЖДА Ц.Н.К. и В.О.К. да заплатят по сметка на Окръжен съд
Перник допълнително държавна такса за въззивно обжалване в размер на 138,37 лева.
ОСЪЖДА Л.Н.А., Р.Л.А. и Й.П.А. да заплатят по сметка на Окръжен
съд Перник допълнително държавна такса за въззивно обжалване в размер на 59,80 лева.
ОСЪЖДА Л.Н.А., Р.Л.А. и Й.П.А. да заплатят по сметка на Районен съд Радомир сумата от 181,20 лева – 4% държавна такса,
съобразно отхвърлената част от иска по чл. 30, ал. 3 ЗС.
ОСЪЖДА Л.Н.А., Р.Л.А. и Й.П.А. да заплатят по сметка на Окръжен съд Перник сумата от 90,60 лева – 2% държавна такса,
съобразно отхвърлената част от иска по чл. 30, ал. 3 ЗС.
ОСЪЖДА Ц.Н.К. и В.О.К. да
заплатят по сметка на Районен съд Радомир сумата от 170,00 лв. – 4% държавна такса, съобразно уважената част от иска по
чл. 30, ал. 3 ЗС.
ОСЪЖДА Ц.Н.К. и В.О.К. да
заплатят по сметка на Окръжен съд Перник сумата от 85,00 лв. – 2% държавна такса, съобразно уважената част от иска по
чл. 30, ал. 3 ЗС.
ОСЪЖДА Ц.Н.К. и В.О.К. да
заплатят по сметка на Районен съд Радомир сумата от 110,80 лв. – 4% държавни такси по исковете с основание чл. 45 ЗЗД и
чл. 31, ал. 2 ЗС.
ОСЪЖДА Ц.Н.К. и В.О.К. да
заплатят по сметка на Окръжен съд Перник сумата от 55,40 лв. – 2% държавни такси по исковете с основание чл. 45 ЗЗД и
чл. 31, ал. 2 ЗС.
ОСЪЖДА Л.Н.А., Р.Л.А. и Й.П.А. да заплатят по сметка на Районен съд Радомир сумата от 19,20 лева – 4% държавна такса,
съобразно уважената част от иска по чл. 31, ал. 2 ЗС.
ОСЪЖДА Л.Н.А., Р.Л.А. и Й.П.А. да заплатят по сметка на Окръжен съд Перник сумата от 9,60 лева – 2% държавна такса,
съобразно уважената част от иска по чл. 31, ал. 2 ЗС.
ОСЪЖДА Л.Н.А. и Р.Л.А. да заплатят на Ц.Н.К. и В.О.К. сумата от 70,00 лева – разноски пред Окръжен съд
Перник.
ПОТВЪРЖДАВА Решението в останалата обжалвана част.
В останалата част като необжалвано решението е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от
връчването му на страните при предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Препис от
настоящото Решение да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.