Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 266
гр.Русе, 23.01.2024 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд-Русе, I-ви състав, в открито
заседание на девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година, в
състав:
СЪДИЯ:
Ивайло Йосифов
при участието
на секретаря Наталия Георгиева, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 681 по описа за 2023 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
сл. от АПК вр. чл.38 от ЗДС.
Образувано е по жалба на „С.
И. Г.“ ООД, със седалище в гр.Сливен, чрез процесуалния си представител, против
решение № 744/20.10.2023 г. на Министерския съвет на Република България за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна
собственост, за държавна нужда, за изграждане на обект "Автомагистрала
"Русе-Велико Търново", участъци "Русе-Бяла" и обход на град
Бяла от км 0+500 до км 76+040“, в участъци от км
40+071 до км 49+497, от км 55+780 до км 56+372, от км 58+122 до км 59+657, от км 69+696 до км 70+788, от км 70+788 до км 72+379, от км 72+379 до км 74+741 и от км 74+741 до км
76+040, на територията на община Борово, община Ценово и община Бяла, област Русе, в частта
относно определената
в приложението по т.1 от същото решение стойност на
паричното обезщетение за отчуждените поземлени
имоти и части от тях, собственост на жалбоподателя, а именно:
1. поземлен имот с идентификатор 70130.33.120 (част
от имот с идентификатор 70130.33.2), с начин на
трайно ползване нива, трета
категория, находящ се в местността
„Липовлука“, землището на с.Стърмен, общ.Бяла, обл.Русе, ЕКАТТЕ 70130, с площ
9,603 дка и предвидена за отчуждаване площ от 6,370 дка, с определен размер на
обезщетението от 4141 лева;
2. поземлен имот с идентификатор 55720.48.90 (част от имот с идентификатор
55720.48.76), с начин на трайно ползване нива, четвърта категория, находящ се в местността
„Нови нивя“, землището на с.Пейчиново, общ.Бяла, обл.Русе, ЕКАТТЕ 55720, с площ
8,333 дка и предвидена за отчуждаване площ от 5,343 дка, с определен размер на обезщетението от 2757 лева;
3. поземлен имот с идентификатор 55720.51.89
(част от имот с идентификатор 55720.51.10), с начин на трайно ползване нива, пета категория, находящ
се в местността „Припека“, землището на с.Пейчиново, общ.Бяла, обл.Русе, ЕКАТТЕ 55720, с площ 6,352 дка и и предвидена за отчуждаване площ от 5,172 дка, с определен размер на обезщетението от 2164 лева;
4. поземлен имот с идентификатор 55720.51.11, с начин на трайно ползване нива, пета категория, находящ се в местността „Припека“, землището на с.Пейчиново,
общ.Бяла, обл.Русе, ЕКАТТЕ 55720, с площ 4,562 дка и и предвидена за отчуждаване площ от 4,562 дка, с определен размер на обезщетението от 1838 лева;
5. поземлен имот с идентификатор 55720.51.17, с начин на трайно ползване нива, пета категория, находящ се в местността „Припека“, землището на с.Пейчиново,
общ.Бяла, обл.Русе, ЕКАТТЕ 55720, с площ 9,839 дка и и предвидена за отчуждаване площ от 9,839 дка, с определен размер на обезщетението от 4270 лева;
6. поземлен имот с идентификатор 55720.104.25, с начин на трайно ползване нива, трета категория, находящ в местността „Ялията“, землището на с.Пейчиново, общ.Бяла, обл.Русе,
ЕКАТТЕ 55720, с площ 2,800 дка и и предвидена за отчуждаване площ от 2,800 дка,
с определена размер на обезщетението
от 1750 лева.
В жалбата и
в представената молба с вх.№ 74/09.01.2024 г. се развиват
оплаквания за незаконосъобразност на административния акт в оспорената му част.
Жалбоподателят твърди, че определеното му за отчуждените имоти обезщетение не
отговаря на условията за равностойно парично обезщетение по смисъла на чл.32,
ал.2 от ЗДС. Счита същото занижено и несъответстващо на пазарната цена на
имотите, в нарушение на чл.17, ал.5 от Конституцията на Република България и чл.1
от Протокол № 1 към Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ), в
светлината на тълкуването на последната разпоредба, дадено с решение от
14.05.2020 г. на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по делото Костов и други срещу България (жалби № №
66581/12 и 25054/15). Възразява, че с административния акт, в оспорената му
част, не е постигнат справедлив баланс между обществения интерес, от една
страна, и индивидуалното му право на собственост, от друга. Моли съда да
постанови решение, с което да измени решението на Министерския съвет, в
оспорената му част, като увеличи размера на обезщетенията съобразно
заключението на вещото лице във варианта, при който като аналог са използвани
сделките със земеделски земи, сключени през период от една година преди датата
на издаване на административния акт - от 20.10.2022 г. до 20.10.2023 г.
Претендира присъждането на направените деловодни разноски, за които представя
списък.
Ответникът по жалбата – Министерски съвет на
Република България, чрез процесуалния си представител, в изразеното, на
основание чл.38, ал.4 от ЗДС, становище в съпроводителното писмо с вх. №
4778/14.11.2023 г., с което преписката е изпратена в съда, респ. в становище
вх.№ 74/05.01.2024 г., излага подробни съображения за нейната неоснователност. Твърди,
че оспореното решение е издадено от компетентен орган, при спазване на
изискуемата форма и съдържание на акта и на административнопроизводствените
правила. Поддържа, че е спазен и материалният закон като моли съда да кредитира
заключението на вещото лице – оценител във варианта, в който при определяне
размера на дължимото обезщетение като аналози са използвани сделките със
земеделски земи, извършени в период от 12 месеца преди датата на възлагане на
оценката, т.е. за времето от 02.12.2021 г. до 02.12.2022 г. Моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли жалбата. Претендира присъждането на
юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна – министърът на
регионалното развитие и благоустройството, чрез процесуалния си представител, е
депозирал молба с вх.№ 4915/20.11.2023 г., в която изразява становище за
неоснователност и недоказаност на жалбата. Счита, че решението на Министерския
съвет, в обжалваната му част, е правилно и законосъобразно и моли жалбата срещу
същото да бъде отхвърлена. Претендира присъждането на юрисконсултско
възнаграждение.
Заинтересованата страна – министърът на
финансите, чрез процесуалния си представител, е депозирал становище с вх.№ 4861/17.11.2023
г., в което също счита подадената жалба неоснователна и недоказана. Поддържа,
че решението на Министерския съвет, в оспорената му част, е постановено при
спазването на всички изисквания на закона като размерът на паричното
обезщетение е определен въз основа на правилна и законосъобразна експертна
оценка, отговаряща на изискванията на ЗДС.
Заинтересованата страна - инвеститорът на
обекта, за изграждане на който се извършва отчуждаването – Агенция „Пътна
инфраструктура“, конституирана и призована по делото на основание чл.38, ал.5
от ЗДС, чрез процесуалния си представител, е представила молба с вх.№
122/09.01.2024 г., в която счита подадената жалба неоснователна. Подчертава, че
вещото лице, в първия вариант от своето заключение - при използвани като
аналози сделки, сключени през периода от 02.12.2021 г. до 02.12.2022 г., е
изчислило размер на паричното обезщетение идентичен с този, определен в полза
на жалбоподателя с оспореното решение на Министрерския съвет. Счита, че този
акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията към неговата
форма и необходими реквизити и в съответствие с административнопроизводствените
правила. Явилият се в съдебно заседание на 09.01.2024 г. процесуален
представител на заинтересованата страна поддържа изложеното становище като моли
жалбата да бъде отхвърлена. Претендира присъждането на юрисконсултско
възнаграждение.
Според чл.34б, ал.2 от ЗДС решението на
Министерския съвет по чл.34а, ал. 1 се съобщава на заинтересованите лица по
реда на чл. 61 от АПК от инвеститора на обекта, т.е. от Агенция „Пътна
инфраструктура“, който предоставя данните за датата на съобщаването на
Министерския съвет. Разпоредбата на чл.61 от АПК от своя страна препраща към
реда за съобщаване на административните актове по чл.18а от същия кодекс. По
делото (на л.180 – л.185) са представени доказателства – подписани от служител
на жалбоподателя известия за доставяне (обратни разписки), от които е видно, че
уведомителните писма от Агенция „Пътна инфраструктура“, с приложено копие от
оспореното решение на Министерския съвет, а именно писмо с изх.№
53-00-13245/23.10.2023 г. по отношение на имот с идентификатор 55720.48.90,
писмо с изх.№ 53-00-13246/23.10.2023 г. по отношение на имот с идентификатор 55720.51.89,
писмо с изх.№ 53-00-13247/23.10.2023 г. по отношение на имот с идентификатор
55720.51.11, писмо с изх. № 53-00-13248/23.10.2023 г. по отношение на имот
55720.51.17, писмо с изх. № 53-00-13249/23.10.2023 г. по отношение на имот 55720.104.25,
всички имоти в землището на с.Пейчиново, общ.Бяла, са връчени на на 27.10.2023 г. на жалбоподателя
срещу подпис на общо известие за доставяне (обратна разписка), пратка R PS 1040 80N1G2 0 (л.181 от делото). Посоченият
административен акт, по отношение на имот с идентификатор 70130.33.120, в
землището на с.Стърмен, общ.Бяла, е съобщен на жалбоподателя с уведомително
писмо изх.№ № 53-00-13244/23.10.2023 г. срещу подпис в известие за доставяне
(обратна разписка) на същата пратка R PS 1040 80N1G2 0, на посочената дата –
27.10.2023 г. (л.180 от делото). Жалбата срещу оспореното решение е депозирана
чрез административния орган на 07.11.2023 г., където тя била регистрирана с
вх.№ 11.00-337, т.е. в преклузивния 14 – дневен срок за това по чл.38, ал.1 от ЗДС.
Следва да се приеме, че жалбата е подадена в
срок, от процесуално легитимирана страна - адресата на акта, който е
неблагоприятно засегнат от него, при наличие на правен интерес, поради което е
допустима. Разгледана по същество, тя се явява основателна.
Оспореното решение е издадено от компетентен
орган. Според чл.34а, ал.1 от ЗДС отчуждаването на имоти и части от имоти - частна
собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение
на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и
благоустройството и министъра на финансите. Оспореното решение № 744/20.10.2023
г. на Министерския съвет е издадено от посочения колективен орган на
централната изпълнителна власт.
Решението е издадено в писмена форма и има
задължителното съдържание по чл.34б, ал.1 от ЗДС – в него е посочена държавната
нужда, за която се отчуждават имотите – за изграждане на обект „Автомагистрала
„Русе-Велико Търново“ в посочените участъци, обявен за национален такъв, като в
приложение към т.1 на административния акт са подробно описани отчуждаваните
имоти, техният вид, местонахождение, размер, цена (размер на обезщетението) и
собственици за всеки от имотите. По – конкретно в приложението по т.1 от
оспореното решение за отчуждаваните в землището на с.Стърмен, общ.Бяла имоти, поземленият
имот, собственост на жалбоподателя, е посочен под позиция № 2, а по отношение
на имотите, отчуждавани в
землището на с.Пейчиново, общ.Бяла, поземлените имоти, собственост на
жалбоподателя, са посочени под позиции № № 5, 21, 22, 26 и 48.
Съдът не констатира при издаване на
оспореното решение да са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
Според чл.34, ал.1, изр.първо от ЗДС, заинтересованото
ведомство прави мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и до
министъра на регионалното развитие и благоустройството. Такова искане,
иницииращо административното производство, е направено с писмо с вх.№
90-03-637/08.09.2023 г. от председателя на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“
като то е постъпило в МРРБ. С решение № 660 на МС от 2022 г. обект
„Автомагистрала „Русе-Велико Търново“ е обявен за обект с национално значение
по смисъла на § 5, т.62 от ДР на ЗУТ и за национален обект по смисъла на § 1 от
ДР на ЗДС. За посочения национален обект е налице влязъл в сила ПУП (парцеларен
план) в процесните участъци като същият бил одобрен със заповед № РД-02-15-110/10.10.2022
г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, изменена, поради
допуснати очевидни фактически грешки относно номерата на имотите, посочени в
регистъра на трайно засегнатите имоти в землището на с.Долна Студена,
общ.Ценово, с влязла в сила заповед № РД-02-15-72/30.05.2023 г. на същия орган.
Според чл.33, ал.2 от ЗДС наличието на държавна нужда, която не може да бъде
задоволена по друг начин, се установява с влязъл в сила подробен устройствен
план, предвиждащ изграждане на обекти за задоволяване на държавни нужди, или с
одобрен подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален
обект, за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на
предварително изпълнение, или по друг начин, предвиден в закон. Следователно с
влизане на сила на ПУП – ПП посочената материална предпоставка за отчуждаването
на имотите (държавната нужда и невъзможността тя да бъде задоволена по друг
начин), чието наличие не се и оспорва от жалбоподателя, е категорично
установена.
От представените с преписката доказателства
се установява, че е спазено изискването на чл.34, ал.2 от ЗДС като с искането
са представени и изискуемите приложения. По – конкретно представена е, съгласно
чл.34, ал.2, т.3 от ЗДС, и оценка на имотите, извършена от оценител на имоти. Експертната
оценка била възложена с възлагателно писмо изх.№ 53-00-14574/02.12.2022 г. на
председателя на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“. Няма спор, че
юридическото лице, на което е възложено оценката, има качеството на „оценител
на имоти“ съгласно легалната дефиниция по § 1а, т.3 от ДР на ЗДС. Датата на
възлагането на оценката фиксира края на периода от 12 месеца (от 02.12.2021 г.
до 02.12.2022 г.) по § 1а, т.2 от ДР на ЗДС, през който следва да са били
сключени сделките, които могат да бъдат използвани като аналози при
определянето на пазарните цени. Видно от придружително писмо с вх.№
55-00-10320/22.08.2023 г., подписано от управителя на „Бачовски консулт“ ООД
гр.Пловдив, докладът е представен в Агенция „Пътна инфраструктура“ на същата
дата – на 22.08.2023 г. Следователно спазено е изискването той да не е изготвен
по-рано от три месеца преди датата на подаване на искането за отчуждаване,
направено от председателя на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“ с писмо от 08.09.2023
г.
След проверка по чл.34, ал.4 от ЗДС
министърът на регионалното развитие и благоустройството и министърът на
финансите, на основание чл.34а, ал.1 от ЗДС, със съвместен доклад до
Министерския съвет, предложили на същия орган да разгледа и приеме проект на
решение за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за
държавна нужда – за изграждане на посочения национален обект по отношение на описаните
в проекта на решение участъци. Към предложението били приложени и документи по
чл.34а, ал.4 от ЗДС – всички документи по преписка вх.№ 90-03-637/2023 г.,
одобрена финансова обосновка, проект на съобщение за средствата за масово
осведомяване и проект на решение на МС. Започналата процедура по отчуждаване
била надлежно оповестена по реда на чл.34а, ал.3 вр. ал.6 от ЗДС. С приемане на
оспореното решение размерът на паричното обезщетение, определено за всеки от
отчуждаваните имоти, е изцяло съобразен с оценителския доклад.
Съдът намира, че решението на Министерския
съвет, в оспорената му част, противоречи на материалния закон, което
обстоятелство води до неговата незаконосъобразност в тази част съгласно чл.146,
т.4 от АПК и е основание за изменението му.
При преценката за съответствие на
административния акт със закона следва да се държи сметка за йерархията на нормативните
актове по чл.5 от АПК, респ. чл.15 от ЗНА, при която при противоречие се
прилага нормативният акт от по-висока степен.
Според чл.5, ал.4 от Конституцията на
Република България международните договори, ратифицирани по конституционен ред,
обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право
на страната. Те имат предимство пред тези
норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. В същия смисъл е и разпоредбата на чл.5, ал.2
от АПК, която предвижда, че когато закон
или подзаконов нормативен акт противоречи на международен договор, ратифициран
по конституционен ред, обнародван и влязъл в сила за Република България,
прилага се международният договор.
Именно такъв международен договор е и Конвенцията
за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ), ратифицирана със
закон, приет от НС на 31 юли 1992 г., ДВ, бр. 66 от 14.08.1992 г., обн., ДВ,
бр. 80 от 2.10.1992 г., в сила от 7.09.1992 г. Смисълът на нейните разпоредби
следва да се разбира в светлината на тяхното тълкуване в практиката на ЕСПЧ,
независимо от това дали съответното решение е постановено по жалба срещу Република
България или срещу държава-членка на Съвета на Европа и страна по Конвенцията. По
отношение на решенията на ЕСПЧ по същество (judgements
англ. език; arrêts фр.език),
постановени по жалби срещу Република България, намира приложение и чл.46, § 1
от ЕКПЧ, който текст гласи следното: „Βисогодоговарящите
страни се задължават да изпълняват окончателните решения по същество на Съда по
всяко дело, по което те са страна“.
В чл.1 от ЕКПЧ е регламентирано задължението
на държавите-страни по Конвенцията да зачитат прогласените в нея права. Този
текст гласи: „Βисокодоговарящите
страни осигуряват на всяко лице под тяхна юрисдикция правата и свободите,
определени в част I на тази Конвенция“. Част от ЕКПЧ са и протоколите към
нея. Чл.5 от Протокол № 1 към ЕКПЧ от 20.03.1952 г., в сила
от 18.05.1954 г., а по отношение на Република България в сила от 07.09.1992 г.,
гласи, че Βисокодоговарящите страни ще считат членове 1, 2, 3 и 4 на този Протокол
като допълнителни членове на Конвенцията и всички разпоредби на Конвенцията се
прилагат съответно.
Нормата на чл.1 „Защита на собствеността“ от
Протокол № 1 към ЕКПЧ предвижда следното: „Βсяко
физическо или юридическо лице има право мирно да се ползва от своите
притежания. Никой не може да бъде лишен от своите притежания освен в интерес на
обществото и съгласно условията, предвидени в закона и в общите принципи на
международното право.
Предходните
разпоредби не накърняват по никакъв начин правото на държавите да въвеждат
такива закони, каквито сметнат за необходими за осъществяването на контрол
върху ползването на притежанията в съответствие с общия интерес или за
осигуряване на плащането на данъци или други постъпления или глоби“.
От гледна точка на отчуждаването на имоти за
обществени (държавни) нужди в константната практика на ЕСПЧ се приема, че балансът
между общия интерес на общността и изискванията за защита на индивидуалните
основни права ще се счита постигнат тогава, когато
обезщетението, изплатено на лицето, чието имущество е отнето, е разумно
свързано с неговата „пазарна“ стойност, определена по време на отчуждаването
(вж. решенията на ЕСПЧ по делата Pincová
and Pinc v. Czech Republic, § 53,
Gashi v. Croatia, § 41; Vistiņš and Perepjolkins v. Latvia
[GC], § 111; Guiso-Gallisay v. Italy
(справедливо обезщетение) [GC], § 103; Moreno
Diaz Peñaand Others v. Portugal, § 76).
На съда е известно и решението от 14.05.2020
г. на ЕСПЧ по делото Костов и други срещу
България (жалби № №66581/12 и 25054/15) [1], в
което, в контекста на отчуждавания по реда на ЗДС за изграждане на кръстовище
на магистралата София – Варна, респ. на околовръстния път около гр.София, се
приема, че е налице нарушение на член 1 от Протокол № 1, тъй като прилагането на правилата, предвидени в Наредбата за реда за
определяне на цени на земеделските земи, не е довело до присъждане на
обезщетение, което е разумно свързано със стойността на земята на
жалбоподателите, както изисква член 1 от Протокол № 1 (§ 91). ЕСПЧ изрично
отбелязва, че Наредбата е приета отдавна
и се основава на обща информация за цялата страна, а не на информация,
специфична за пазарната стойност на конкретните парцели (§ 86).
В съответствие с константната си практика
ЕСПЧ припомня (§ 63 и § 74) , че размерът
на обезщетението трябва да се изчисли въз
основа на стойността на имота към датата, на която собствеността върху него е
загубена.
В § 68 вр. § 28 и § 20 от същото решение
ЕСПЧ приема, че не е явно необоснован и произволен подходът, според който само
един сравнителен имот е недостатъчен за
установяване на пазарна стойност, в който смисъл е и нормата на § 1а, т.2, in fine от ДР на ЗДС. Според този текст осредняването се
извършва въз основа на не по-малко от две относими сделки. Като достатъчни и
уместни причини за изключване на някои видове имоти от кръга на тези, които
могат да бъдат ползвани като аналози се приемат и обстоятелствата, свързани с
това, че някои от имотите са ипотекирани съвместно в един договор, без
посочване на техните индивидуални стойности. В § 80 от същото решение Съдът в
Страсбург сочи, че националните органи по принцип са в по-добра позиция
отколкото един международен съд за оценка на местните нужди и условия и че по
въпроси на общата социална и икономическа политика, включително градско и
регионално планиране, националната политическа власт трябва да получи особено широка граница на преценка (виж Вистинс и Перепьолкинс, § 98). Поради
това ЕСПЧ отбелязва, че не е готов да приеме, че фактори като определените
по-горе, ограничаващи правото на преценка на органите, включително съдилищата,
по принцип са в нарушение на член 1 от Протокол № 1. По-специално Съдът не
твърди, че такъв подход не би могъл, когато има достатъчно сравними имоти,
отговарящи на съответните критерии, да доведе до установяване на справедлива пазарна
цена и по този начин до присъждане на „равностойно“ обезщетение.
Получаването на предварително и равностойно обезщетение се изисква не
само от закона – чл.32, ал.1 от ЗДС, но и от конституционната норма на чл.17,
ал.5 от Конституцията на Република България. Както е посочено и в мотивите на решение
№ 6 от 4.07.2006 г. на КС на РБ по конст. д. № 5/2006 г., чисто пазарният
принцип за установяване равностойността на един имот би могло да бъде постигнат
само ако този имот бъде предложен за продажба на свободния пазар. В случаите на
принудително отчуждаване на частни имоти за държавни и общински нужди, т. е на отнемане
на частна собственост от държавата на съответно конкретно посочени законови
основания, предлагането на пазара по понятни причини не може да бъде
осъществено. Това налага адекватната обезщета (равностойното парично
обезщетение) да се определя по законов ред. КС приема, че тази уредба несъмнено
трябва да има предвид пазарната цена,
която собственикът би получил от продажбата на имота на свободния пазар.
При това положение съдът намира, че нормата
на чл.1 от Протокол № 1 към ЕКПЧ, тълкувана в светлината на решението по делото
Костов и други срещу България, респ.
на константната практика на ЕСПЧ по дела, свързани с отчуждаване на недвижими
имоти за държавни нужди, на основание чл.5, ал.4, изр.второ от Конституцията на
Република България и чл.5, ал.2 от АПК има предимство пред противоречащото му
национално законодателство и по-конкретно пред чл.32, ал.3, т.3 от ЗДС и механизма
за определяне на цените на земеделските земи по Наредбата за реда за определяне
на цени на земеделските земи, към която тази разпоредба от закона препраща в
случаите, в които не могат да се определят пазарните цени на имоти с подобни
характеристики поради липсата на сключени поне две сделки през релевантния
период по § 1а, т.2 от ДР на ЗДС - в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане
на оценката.
На следващо място, както беше посочено
по-горе, според трайната практика на ЕСПЧ размерът на обезщетението трябва да
се изчислява въз основа на стойността на имота към датата, на която собствеността
върху него е загубена. С оглед изискването за предварително заплащане на
обезщетението, разпоредбата на чл.39, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗДС предвижда, че решението
на Министерския съвет и заповедта на областния управител влизат в сила и имотът
се смята за отчужден в случаите на обжалване, когато е преведено обезщетението
по сметка на правоимащите лица въз основа на решението на съда по чл. 38, ал.
8. Следователно размерът на обезщетението следва да отразява пазарната стойност
на имота, определена максимално близо до датата на постановяване на оспорения
административен акт, задължителен реквизит на който, съгласно чл.34б, ал.1 от ЗДС, е и цената (размерът на обезщетението) на отчуждаваните имоти. Поради това
съдът намира, че крайната дата на 12 – месечния период, през който трябва да
бъде съобразявано евентуалното наличие на сделки-аналози, посочени в § 1а, т.2
от ДР на ЗДС (покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или
прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека –
обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и
частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други
възмездни сделки, с изключение на тези с предмет идеални части от имоти, по
които поне една от страните е търговец, вписани в службата по вписванията по
местонахождението на имота), следва да е не
датата на възлагане на оценката, а датата на издаване на оспорения акт –
20.10.2023 г., т.е. този период следва да обхваща времето от 20.10.2022 г. до
20.10.2023 г.
От представените по делото писмени доказателства
– нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот вх.рег. №
2408/07.08.20202 г., акт № 59, т.8, д.№ 1448 и нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот вх.рег.№ 2409/07.08.2020 г., акт № 60, т.8,
д.№ 1449, се установява, че отчуждаваните имоти, предмет на жалбата, са
собственост на жалбоподателя. Между страните липсва спор относно идентитета
между придобитите от жалбоподателя имоти, предмет на посочените два нотариални
акта, и тези, отчуждени с оспореното решение на Министерския съвет. Според
одобрения и влязъл в сила парцеларен план на трасето на автомагистралата имот с
идентификатор 70130.33.120 е част от имот с идентификатор 70130.33.2, имот с
идентификатор 55720.48.90 е част от имот с идентификатор 55720.48.76, а имот с
идентификатор 55720.51.89 е част от имот с идентификатор 55720.51.10.
От втория вариант по заключението на вещото
е видно, че за периода от 20.10.2022 г. до 20.10.2023 г. по отношение на
землището на с.Пейчиново, общ.Бяла, са налице сделки-аналози и това са следните
вписани в
Служба по вписванията – Бяла актове (постановления за възлагане или нотариални
актове): постановление за възлагане на имот с идентификатор 55720.53.76,
вписано с акт № 29, т.5 от 10.05.2023 г., начин на трайно ползване - нива, площ
4,432 дка, материален интерес 8528 лева и цена от 1924,19 лева/дка; нотариален
акт за
покупко-продажба на имоти с идентификатори 55720.84.1, 55720.113.2 и 55720.46.34, вписан с акт № 2,
т.8 от 01.08.2023 г., начин на трайно ползване нива, площ съответно 2,700 дка,
3,106 дка и 4,500 дка, материален интерес 19273 лева и цена от 1870,08 лева/дка;
нотариален акт за
покупко - продажба на имот с идентификатор 55720.53.69, вписан с акт № 184, т.8
от 14.08.2023 г., начин на трайно ползване - нива, площ 5,870 дка, материален
интерес 14675 лева и цена от 2500 лева/дка.
Вещото лице обосновано е изключило сделките,
удостоверени в актове с номера 4,6 и 8 от обхвата на тези, които могат да бъдат
ползвани като пазарни аналози, тъй като техен предмет са или идеални части от
имоти в землището на с.Пейчиново, или пък се отнасят до имоти, находящи се и в
землищата на други населени места – гр.Бяла, с.Дряновец и с.Полско Косово, за
които е договорена и платена обща продажна цена, респ. поради това, че се
отнасят до имоти с различно предназначение – с начин на трайно ползване лозе,
при положение, че отчуждаваните имоти са ниви. Вещото лице е изчислило, че към 20.10.2023 г. осреднената пазарна цена за 1 дка земеделска земя – нива в землището на
с.Пейчиново, общ.Бяла, обл.Русе, възлиза на 2098,09 лева.
Така, според вещото лице, паричното
обезщетение, дължимо за отчуждените имоти и части от тях, собственост на
жалбоподателя, към посочената дата (датата на издаване на оспореното решение)
възлиза на:
- за поземлен имот с идентификатор
55720.48.90, находящ се в землището на с.Пейчиново, общ.Бяла, обл.Русе, с площ
от 5,343 дка, в размер на 11 210 лева
вместо определеното обезщетение от 2 757 лева;
- поземлен имот с идентификатор 55720.51.89,
находящ се в землището на с.Пейчиново, общ.Бяла, обл.Русе, с площ от 5,172 дка,
в размер на 10 851 лева вместо
определеното обезщетение от 2 164 лева;
- поземлен имот с идентификатор 55720.51.11,
находящ се в землището на с.Пейчиново, общ.Бяла, обл.Русе, с площ 4,562 дка, в
размер на 9571 лева вместо
определеното обезщетение от 1 838 лева;
- поземлен имот с идентификатор 55720.51.17,
находящ се в землището на с.Пейчиново, общ.Бяла, обл.Русе, с площ 9,839 дка, в
размер на 20 643 лева вместо
определеното обезщетение от 4 270 лева;
- поземлен имот с идентификатор
55720.104.25, находящ в землището на с.Пейчиново, общ.Бяла, обл.Русе, с площ
2,800 дка, в размер на 5875 лева вместо определеното обезщетение от 1750 лева.
Съдът намира, че обезщетението за
отчуждаваните имоти, находящи се в землището на с.Пейчиново, следва да се
определи именно според този вариант на заключението на вещото лице. Това е
така, защото той отразява оценката на имотите към датата на постановяване на
акта за отчуждаване при налични пазарни аналози, каквито за същото землище (съгласно
легалното определение по § 1, т.8 от ДР на ЗАТУРБ) липсват за периода от
02.12.2021 г. до 02.12.2022 г. Всъщност именно това обстоятелство (липсата на
сделки-аналози през същия период) е мотивирало административният орган да възприеме
изготвения от оценителя вариант на оценка по чл.32, ал.3, т.2 от ЗДС – по реда
на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи, който способ
за оценка е подложен на критики в решението Костов
и други срещу България.
Според нормата на чл.32, ал.3, т.2 от ЗДС, в
случай, че не могат да се определят пазарните цени на имоти с подобни
характеристики поради липса на извършени по-малко от две сделки в съответната
служба по вписванията, равностойното парично обезщетение се определя по реда на
наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ - за земеделски земи. В чл.1, т.5 от Наредбата
за реда за определяне на цени на земеделските земи е посочено, че с нея се
уреждат и условията и редът за установяване на цени на земеделските земи при
определяне на равностойното
парично обезщетение в случаите по чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС. Както е отбелязал
и Съдът в Страсбург в коментираното решение, посочената наредба е приета през
1998 г. като не е била актуализирана при настъпилото през годините съществено
изменение на пазарните цени на земеделските земи.
От заключението на вещото лице става ясно,
че за целите на определяне на пазарната цена на имот с идентификатор
70130.33.120, находящ се в землището на с.Стърмен, общ.Бяла, няма открити
пазарни аналози и през двата периода – както за периода от 02.12.2021 г. до
02.12.2022 г., възприет от административния орган, но така и за периода от
20.10.2022 г. до 20.10.2023 г. Наличните сделки през тези периоди включват или
и други недвижими имоти в землищата на други населени места с посочена обща
продажна цена или касаят идеални части от имоти. Липсата на подходящи пазарни
аналози през референтния период обаче не следва да има за последица обезщетяването
на жалбоподателя при отчуждаването на посочения имот със сума, многократно
по-ниска от пазарната му цена. Съдът намира, че цените, определяни по реда на Наредбата
за реда за определяне на цени на земеделските земи, са многократно по-ниски от
пазарните, дори и само поради това, че те не са актуализирани от приемането на
този подзаконов нормативен акт през 1998 г., както и с оглед на значителните
инфлационни процеси в страната през последните две - три години.
Застиналите
във времето начални цени по чл.3, ал.1 от наредбата, дори и увеличени с общия
корекционен коефициент, понастоящем не могат да се считат за пазарни цени, т.е.
те не представляват „… пазарната цена,
която собственикът би получил от продажбата на имота на свободния пазар“,
каквото изискване е изведено в мотивите на цитираното решение на КС.
Поради това съдът счита, че при липсата на
подходящи сделки-аналози, регламентираният в чл.3, ал.1 от наредбата механизъм
за определяне на началната цена на земеделските цени би могъл да бъде ползван,
каквато е изразената от законодателя воля в чл.32, ал.3, т.2 от ЗДС, но въз
основа на осъвременени рентни/наемни плащания, т.е. въз основа на капитализираната
поземлена рента (годишно рентно плащане на един декар х 25), изчислена не към
датата на приемане на наредбата през 1998 г., а към референтната 2022 г.
При справка на интернет страницата на НСИ,
ИС „Инфостат“, беше установено, че средните цени на договорите за наем/аренда
на земеделска земя по критерии „общо за страната“, „земеделска земя – общо“ за
2022 г. възлизат на 61 лева/дка (липсват обаче разбивки на данните по категория
земя). Така, началната цена по чл.3, ал.1 от наредбата би била равна на средното
годишно рентно плащане за 2022 г. от 61 лева х 25 г., т.е. е равна на 1525
лева. Процесният поземлен имот е от трета категория, поради което подобно
осредняване на рентата без отчитане на категорията земя (както беше отбелязано,
съдът не установи подобни данни на страницата на НСИ) не би довело до неразумно
завишаване на определеното обезщетение спрямо категорията на отчуждаваната земя.
Поради това съдът намира, че тази начална цена от 1525 лева/дка, на основание
чл.4, ал.2 от наредбата, следва да се умножи по правилно изчисления от вещото
лице, разполагащо с необходимата квалификация по чл.38, ал.9 вр. § 1а, т.3 от
ДР на ЗДС, общ корекционен коефициент за имота от 1,30, т.е. същата, след
корекцията, възлиза на 1982,50 лева/дка. Площта на отчуждавания имот, с
идентификатор 70130.33.120 в землището на с.Стърмен, общ.Бяла, е 6,370 дка,
поради което дължимото парично обезщетение е равно на 1982,50 лева х 6,370 дка
или 12 628 лева (закръглена към
пълен лев сума) вместо определеното такова от 4140 лева.
Следва да се отбележи, че в заключението на
вещото лице изрично е отбелязано, че след извършена справка в ОСЗ гр.Бяла е
установено, че процесните имоти в землището на с.Стърмен и с.Пейчиново се
обработват като ниви и са включени в подадено в ИСАК заявление за подпомагане. Следователно
не се касае до имоти, чието реално състояние не съответства на тяхната
категория и предназначение, което обстоятелство би имало значение и за размера
на пазарната им цена.
По изложените съображения депозираната жалба
следва да бъде уважена като размерът на паричното обезщетение, определено на
жалбоподателя за процесните отчуждавани имоти, след изменение на решението на
Министерския съвет в оспорената му част, следва да бъде увеличен съобразно
мотивите на настоящото решение.
С оглед изхода на делото и на основание
чл.143, ал.1 от АПК и чл.78, ал.8 от ГПК вр. чл.144 от АПК в полза на
жалбоподателя следва да се присъдят направените разноски в размер на 50 лева –
държавна такса, 1000 лева – заплатено възнаграждение на вещото лице и юрисконсултско
възнаграждение, което съдът, на основание чл.24, изр.второ от Наредбата за
заплащането на правната помощ, определя в минималния размер от 100 лева, или
сума в общ размер от 1150 лева.
Настоящото решение е окончателно съгласно чл.38, ал.8, изр.второ от ЗДС.
Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ по жалба на „С. И.
Г.“ ООД, с ЕИК *********, решение №
744/20.10.2023 г. на Министерския съвет на Република
България за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна
собственост, за държавна нужда, за изграждане на обект "Автомагистрала
"Русе-Велико Търново", участъци "Русе-Бяла" и обход на град
Бяла от км 0+500 до км 76+040“, в участъци от км 40+071 до км 49+497, от км
55+780 до км 56+372, от км 58+122 до км 59+657, от км 69+696 до км 70+788, от
км 70+788 до км 72+379, от км 72+379 до км 74+741 и от км 74+741 до км 76+040,
на територията на община Борово, община Ценово и община Бяла, област Русе, в частта относно
определената в приложението по т.1 от същото решение стойност на паричното
обезщетение за отчуждените поземлени имоти и части от тях, собственост на „С.
И. Г.“ ООД, с ЕИК *********, като
УВЕЛИЧАВА размера на
определените парични обезщетения, както следва:
- за поземлен имот с идентификатор 70130.33.120, находящ се в землището на
с.Стърмен, общ.Бяла, обл.Русе, с площ от 6,370 дка, от 4141 лева на 12 628 лева;
- за поземлен имот с идентификатор 55720.48.90, находящ се в землището на
с.Пейчиново, общ.Бяла, обл.Русе, с площ от 5,343 дка, от 2 757 лева на 11 210 лева;
- за поземлен имот с идентификатор 55720.51.89, находящ се в землището на
с.Пейчиново, общ.Бяла, обл.Русе, с площ от 5,172 дка, от 2 164 лева на 10 851 лева;
- за поземлен имот с идентификатор 55720.51.11, находящ се в землището на
с.Пейчиново, общ.Бяла, обл.Русе, с площ 4,562 дка, от 1 838 лева на 9571 лева;
- за поземлен имот с идентификатор 55720.51.17, находящ се в землището на
с.Пейчиново, общ.Бяла, обл.Русе, с площ 9,839 дка, от 4 270 лева на 20 643 лева;
- за поземлен имот с идентификатор 55720.104.25, находящ в землището на
с.Пейчиново, общ.Бяла, обл.Русе, с площ 2,800 дка, от 1750 лева на 5875 лева.
ОСЪЖДА Министерски съвет на Република България, да заплати на „С. И. Г.“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр.Сливен, ул.“Добри Чинтулов“ № 16, представлявано от управителя Л.В.З., сумата от 1150 лева – деловодни разноски.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ:
[1] На разположение в
базата данни със съдебна практика на ЕСПЧ HUDOC:
https://hudoc.echr.coe.int/?i=001-202440