Р Е Ш Е Н И Е
№470
гр. Пловдив, 19 февруари 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на двадесет и трети януари, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
при секретаря Диана Караиванова, като разгледа административно дело №1798 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
“МСС Трейд” ЕООД, със седалище и адрес на управление: с. Белащица, община Родопи, област Пловдив, ул. “Звезда“ №1, ЕИК *********, представлявано от адвокат С.Б.- пълномощник, обжалва Ревизионен акт (РА) с №Р-16001618004569-091-001 от 25.02.2019г., издаден от Й.Т.М.- началник на сектор в Териториална дирекция (ТД), гр. Пловдив, на Националната агенция за приходите (НАП), възложила ревизията; и Д.А.И.- главен инспектор по приходите в ТД- Пловдив на НАП, ръководител на ревизията, потвърден (всъщност изменен) с Решение №311 от 20.05.2019г. на изпълняващ правомощията (и.п.) на директор на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” (Д”ОДОП”), гр. Пловдив, при Централно управление (ЦУ) на НАП, с който на жалбоподателя е отказано право на приспадане на данъчен кредит по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) в общ размер от 9 422,82 лв. и са начислени законни лихви върху посочената сума в общ размер от 968,64 лв.; допълнително е начислен данък по ЗДДС в общ размер от 25 756,80 лв. и са начислени законни лихви върху посочената сума в общ размер от 2 560,89 лв.; допълнително е установен корпоративен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) за 2016г. в размер от 805,08 лв. и са начислени законни лихви върху посочената сума в размер от 155,66 лв.; допълнително е установен корпоративен данък по ЗКПО за 2017г. в размер от 2 506,00 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в размер от 230,43 лв.
Претендира се отмяна изцяло на акта поради незаконосъобразност и присъждане на направените по делото разноски, съгласно приетия по делото списък на разноските (лист 898). На 30.01.2020г. по делото постъпва писмена защита с Вх.№1955 (листи 901-908), в която се излагат подробни съображения в посочения смисъл.
Ответникът- директор на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика”, гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, представляван от юрисконсулт А.Р.-Н.- пълномощник, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. На 06.02.2020г. по делото постъпва писмена защита с Вх.№2500 (листи 909-911), подкрепяща изразеното становище.
Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в процеса, не се представлява и не изразява становище по жалбата.
Жалбата е подадена при наличието на правен интерес, след като е упражнено правото за обжалване на ревизионния акт по административен ред, и в предвидения процесуален срок, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) с №Р-16001618004569-020-001 от 06.08.2018г. (листи 46-47) на Й.Т.М.- началник на сектор при ТД- Пловдив на НАП, е възложен ревизия на жалбоподателя относно задължения за данък по ЗДДС за периода 08.11.2016г. – 30.06.2018г. и задължения за корпоративен данък по ЗКПО за периода 09.05.2016г. – 31.12.2017г. За ревизиращи органи са определени Д.А.И.- главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията), и М.В.Г.- главен инспектор па приходите. Заповедта е получена по електронна поща от жалбоподателя на 13.08.2018г., според нарочно Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС “Контрол” (лист 47а). Със Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия (ЗИЗВР) с №Р-16001618004569-020-002 от 13.11.2018г. (листи 48-49) на Й.Т.М.- началник на сектор при ТД- Пловдив на НАП, срокът за извършване на ревизията е продължен до 11.01.2019г., като ревизорите, ревизираните периоди и задължения не са променени. Заповедта е получена по електронна поща от жалбоподателя на 20.10.2016г., според нарочно Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС “Контрол” (лист 50). Ревизионният доклад (РД) с №Р-16001618004569-092-001 (листи 61-94) е изготвен на 25.01.2019г., респективно в срока по чл.117, ал.1 от ДОПК, и получен по електронна поща от жалбоподателя на 28.01.2019г., според нарочно Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС “Контрол” (листи 94а-95). Против изготвения РД е подадено възражение с Вх.№70-00-2702 от 18.02.2019г. (листи 57-60).
Ревизионният акт (листи 51-56), предмет на настоящето производство, е издаден на 25.02.2019г. и получен по електронна поща от жалбоподателя на 28.02.2019г., според нарочно Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС “Контрол” (лист 56а).
По делото са приети разпечатки от удостоверения за валидност на електронни подписи по отношение на Й.Т.М., Д.А.И. и М.В.Г.(листи 10-12), както и файлове, записани върху оптичен диск (лист 2), удостоверяващи посочените обстоятелства.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира ревизионното производство за проведено при липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Освен това, по делото е прието заверено копие на Заповед №РД-09-1 от 03.01.2017г. (листи 5-7) на териториалния директор на ТД- Пловдив на НАП, според която заповед на Й.Т.М. и на заместващата я при отсъствие Г.Н.И.е делегирано правомощието да издава заповеди за възлагане на ревизии.
Прието е заверено копие на Заповед №РД-09-1801 от 28.09.2028г. (листи 3-4), както и заверено копие на Заповед №РД-09-1215 от 29.06.2018г. (листи 8-9) на териториалния директор на ТД- Пловдив на НАП, с които заповеди Д.А.И. е определен за длъжностно лице, което да изпълнява функциите на ръководител на екип в Дирекция “Контрол“, Отдел “Ревизии“ при ТД- Пловдив на НАП за срок от 01.10.2018г. до 30.09.2020г.
Прието е заверено копие на Заповед №ЗЦУ-ОПР-23 от 16.06.2017г. (лист 13) на изпълнителния директор на НАП, с която заповед Е.Д.Р..- началник на отдел “Обжалване” в Д”ОДОП”- Пловдив при ЦУ на НАП, е оправомощена при отсъствие (законоустановен отпуск, командировка и др.) на Г.Ж.А.- директор на Д”ОДОП”- Пловдив, да изпълнява правомощията на директор на Д”ОДОП”- Пловдив, включително и правомощията по чл.152, ал.2 от ДОПК. По делото е прието заверено копие на Заповед №2826 от 01.04.2029г. (лист 782) на изпълнителния директор на НАП, с която заповед на Г.Ж.А.- директор на Д”ОДОП”- Пловдив при ЦУ на НАП, е разрешено ползването на отпуск в периода 20.05.2019г. – 23.05.2019г. включително.
Посочените делегиране на правомощия, определяне на заместващи органи, както и определяне на ръководител на ревизионен екип, настоящият състав на съда намира за надлежно направени, поради което процесният РА и потвърждаващото (всъщност изменящо) го Решение №311 от 20.05.2019г. (листи 29-37) се явяват издадени от компетентни за целта органи.
В тази връзка следва да се посочи, че според Тълкувателно решение (ТР) №5 от 13.12.2016г. по Тълкувателно дело №10/2016г. на Върховния административен съд на Република България - ОСС от I и II колегия, Ревизионен акт, който при приложимата след 01.01.2013г. редакция на чл.119, ал.2 от ДОПК е издаден с участието на орган по приходите, извън кръга на лицата по чл.118, ал.2 от ДОПК, във връзка с чл.7, ал.1, т.4 от ЗНАП (Закон за Националната агенция за приходите), не е нищожен.
Спрямо жалбоподателя е извършена проверка, за което е съставен Протокол за извършена проверка (ПИП), сер.АА №0303217 от 20.10.2017г. (листи 624-627, 758-759) и са събрани множество доказателства (листи 628-663, 760-774). Извършена е и проверка за установяване на факти и обстоятелства (ПУФО), за резултатите от която е съставен Протокол с №П-16001617224382-073-001 от 11.07.2018г. (листи 668-674) и са събрани множество доказателства (листи 675-757). С нарочен Протокол с №Р-16001618004569-ППД-001 от 09.01.2019г. (листи 664-665), събраните в рамките на извършената спрямо жалбоподателя ПУФО са присъединени към ревизионната преписка, а с нарочен Протокол с №Р-16001618004569-ППД-002 от 09.01.2019г. (листи 622-623), събраните в рамките на извършената спрямо жалбоподателя проверка също са присъединени към ревизионната преписка. По делото е прието заверено копие на Акт за предаване на документи от архив за ползване с №243 от 11.09.2018г. (лист 666), според който акт събраните в рамките на посочените проверка и ПУФО доказателства са предадени на ревизионния екип на датата на съставяне на акта.
В рамките на ревизията е установено, че през ревизирания период дружеството жалбоподател извършва ресторантьорство в ресторант “Райска хапка“, находящ се в гр. Пловдив, бул. “Александър Стамболийски“ №113, както и търговия на дребно с готови храни в магазин за готова храна, находящ се гр. Пловдив, ул. “Царевец“ №7. Установено е, че С.М.А., ЕГН **********, едноличен собственик на капитала и управител на “МСС Трейд“ ЕООД, е едноличен собственик на капитала и управител и на “Марти 22“ ЕООД, ЕИК *********. В ресторанта е регистрирано фискално устройство (електронен касов апарат с фискална памет (ЕКАФП), с дистанционна връзка с НАП на 06.07.2017г., с рег.№3834446, с фискално устройство (ФУ) №ED252821 и фискална памет (ФП) №44282259; в магазина за готова храна е регистриран ЕКАФП, с дистанционна връзка с НАП, на 23.10.2017г., дерегистриран на 26.10.2018г., с рег.№3865317, с ФУ №DТ536898 и ФП №2715548.
Установено е, че са подадени общо 23 броя уведомления за сключени трудови договори по чл.62 от Кодекса на труда КТ), от които към датата на изготвяне на РД (25.01.2019г.) действащи са 9, а към 30.06.2018г. действащи са 14 броя (лист 679). Първите трудови договори са сключени на 11.07.2017г. За периодите от месец 07.2017г. до месец 06.2018г. са подавани декларации образец №1 и №6 по смисъла на Наредба №Н-8 от 29.12.2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (Наредба №Н-18, отм.). Дружеството жалбоподател е регистрирано лице по смисъла на ЗДДС, считано от 08.11.2016г.
В рамките на ревизията е прието за установено и следното:
Не са представени извлечения от банкови сметки за 2016г., 2017г. и 2018г. Не са представени касови документи, касови книги, отчети от ЕКАФП за 2016г., 2017г. и 2018г. Не са представени ведомости за заплати, счетоводни справки, платежни и други документи относно начислени и платени заплати и задължителни осигурителни вноски (ЗОВ) на персонала. Не са представени документи, удостоверяващи вложените материали и произведената готова храна- разпечатки от складова програма, калкулации, рецепти, справки и т.н. Липсва счетоводна отчетност (приходи и разходи) по видове дейности, осъществявани от дружеството- за ресторант, магазин и за услуги. В счетоводната отчетност не са включени всички получени от дружеството стоки и материали през съответните периоди, в резултат на което не е отчетена и тяхната продажба и/или използване за производството на готови храни. Всички фактури за покупки са осчетоводени така, както са отразени по данъчни периоди в подадените справки-декларации (СД) и дневници за покупки по ЗДДС, като през 2018г. са заведени стоки и материали, придобити по 173 броя данъчни фактури на стойност 18 545,22 лв. (без ДДС), издадени през периода месец 02.2017г. – месец 12.2017г., с предмет на доставките- плодове и зеленчуци, пилешко и свинско месо, кайма, кюфтета, кебапчета, риба, мляко, сирена и други подобни хранителни продукти, а също и бира, газирани безалкохолни напитки, натурални сокове, алкохол и други напитки, като предвид сроковете на тяхното съхранение и годност за употреба, както и множеството последващи доставки на същите видове стоки и материали, се налага извода, че те са вложени и продадени (част от тях под формата на кухненска продукция) в ресторанта или магазина за готови храни на дружеството през 2017г. Видно от представения за целите на ревизията журнал на сметка “302- материали“ (листи 144-147, 730-733), през 2017г. е съставена само една стопанска операция за отписване на материали, а именно МО №4/31.12.2017г. с основание “изписване на материали и стоки 2017“ на стойност 35 131,38 лв. (лист 146, 733), т.е. не се осчетоводява текущо движението на стоково-материалните запаси, което е в нарушение на разпоредбите на Закона за счетоводството (ЗСч) и Счетоводни стандарти (СС) №1 и №2, които изискват спазване на принципите на текущо начисляване, предпазливост и независимост на отделните отчетни периоди (съответните календарни години). С оглед на факта, че всички фактури за покупки, издадени през 2017г., които са осчетоводени през 2018г., са заплатени в брой и липсата на достатъчно налични парични средства в касата на дружеството (към 31.12.2017г. салдото по сметка “501-каса в левове“ (листи 148-153, 723-725) е 352,86 лв.), може да се направи обосновано предположение за наличие на неотчетени обороти от продажби, използвани за финансиране на дейността. Не се отчитат произведените и продадени готови храни- нито синтетично, по определена счетоводна сметка, нито аналитично, по видове. Не се формира себестойност и липсва информация за начина на отписване на материалите при тяхното потребление по съответните разходни норми и калкулации. За целите на ревизията не е представена фактура №1 от 15.06.2016г. (лист 102), издадена от жалбоподателя на “Загорка“ АД, ЕИК *********, с предмет на доставката- рекламна услуга на стойност от 3 000,00 лв., която и не е осчетоводена, съответно не са отчетени приходи от извършените услуги за 2016г. При извършената на 20.10.2017г. проверка в ресторанта, стопанисван от жалбоподателя, е установена разлика между фактическата и документално обоснованата наличност в касата на стойност от 111,30 лв., за което е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН). Констатирано е, че не се отчитат сумите от продадени ваучери чрез “Грабо Медия“ АД, ЕИК *********.
Приетото за установено от фактическа страна, се квалифицира като наличие на обстоятелства по смисъла на чл.122, ал.1, т.т.2, 4 и 5 от ДОПК- налице са данни за укрити приходи или доходи; липсва или не е представена счетоводна отчетност, съгласно ЗСч или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред; документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, липсват или са повредени до степен негодни за ползване, даващо право за провеждане на ревизията по особения ред на чл.122, ал.2 от кодекса.
Изготвено е Уведомление с №Р-16001618004569-113-001 от 20.12.2018г. (листи 159-160), с което “МСС Трейд” ЕООД се уведомява, че данъчната основа за облагане по ЗДДС за периода 08.11.2016г. – 30.06.2018г., както и данъчната основа за облагане с корпоративен данък за периода 09.05.2016г. – 31.12.2017г., ще бъдат определени по реда на чл.чл.122 – 124а от ДОПК. Изготвено е Уведомление по чл.17, ал.1, т.2 от ДОПК с №Р-16001618004569-139-001 от 20.12.2018г. (листи 162-163), както и Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ) с №Р-16001618004569-040-003 от 20.12.2018г. (листи 165-166), с което е изискано представянето на документи, свързани с дейността на дружеството за периода от 09.05.2016г. – 30.06.201г., в това число всички изискани документи, справки и писмени обяснения с връчените на жалбоподателя ИПДПОЗЛ с №Р-16001618004569-040-001 от 10.09.2018г. (листи 103-104) и ИПДПОЗЛ с №Р-16001618004569-040-002 от 06.11.2018г. (листи 123-124), които не са предоставени до момента, както и декларации по смисъла на чл.124, ал.3 от ДОПК. Посочените уведомления и ИПДПОЗЛ са получени по електронна поща от жалбоподателя на 03.01.2019г., според три броя нарочно Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС “Контрол” (лист 161, 164, 167).
По делото не са ангажирани доказателства за представяне на изисканите документи, писмени обяснения и декларации от страна на дружеството жалбоподател.
Съгласно установеното от нормата на чл.122, ал.2 от ДОПК, данъчната основа по чл.122, ал.1 се определя след анализ на обстоятелствата по чл.122, ал.2, т.т.1-16 от кодекса, като органът по приходите не е длъжен да анализира и разгледа всички критерии, визирани в нормата на ал.2, достатъчно е да направи анализ на онези от тях, които му позволяват да определи данъчната основа по възможно най-достоверния начин спрямо ревизираното лице.
В случая, въз основа на данни от информационните масиви на НАП за отчетените продажби чрез регистрираните от жалбоподателя фискални устройства с дистанционна връзка с НАП в търговските обекти на жалбоподателя (ресторант, магазин) по дни и месеци за ревизираните данъчни периоди (подробно описани в табличен вид в РД (листи 63-69)), ревизорите приемат за установено, че през ревизирания период са отчитани минимални приходи от продажби за работен ден (от 1 до 3 клиенти), като някои от дневните отчети на ЕКАФП са с нулеви данни. Ревизорите намират за практически неприемливо да се осъществява подобна нерентабилна стопанска дейност, предвид капацитета на търговския обект- ресторант с около 120 места за консумация и работно време от 09:00 часа до 23:00 часа от понеделник до неделя, в който ресторант са заети по 8 лица на две смени (трима готвачи и сервитьор на смяна). След преглед на приложените в отчетността на жалбоподателя фактури за покупки, ревизорите приемат за установено, че по счетоводни данни липсват оборотни средства в брой за финансиране на дейността и не е отразено заплащане на доставчиците, при положение, че в съответните фактури е вписано плащане в брой и се придружават от фискален бон от ЕКАФП от датата на издаването им.
В табличен вид в РД (листи 69а-71) ревизорите посочват осъществените облагаеми доставки, включени в подадените СД и дневници за продажби за ревизираните данъчни периоди.
Ревизорите не кредитират данните от отчетността и годишните финансови отчети (ГФО) на жалбоподателя като достоверни, тъй като воденото счетоводство не дава вярна представа за получените материали и стоки и за тяхното използване и продажба през съответните данъчни периоди, както и с оглед това, че липсва информация за количество и стойност на конкретните артикули, получени продукти, влагането им за преработка и отписване при тяхната реализация. Поради изложеното, при определяне на продажната цена на неотчетените своевременно покупки органите по приходите се позовават на цените, описани в ПИП сер.АА№303217 от 20.10.2017г., както и на информацията за цените на предлаганите стоки от договорите с “Грабо Медия“ АД, и анексите към тях (листи 401-415), приложени към протокол за извършена насрещна проверка (ПИНП) с №П-16001618092772-141-001 от 31.05.2018г. (листи 392-393), във връзка с предлагани и закупени ваучери за отстъпки.
След направен анализ на покупните цени на хранителните продукти и напитки, предмет на приложените в отчетността фактури, издадени от “Вип Спирит“ ЕООД, ЕИК *********, “Радиана“ ООД, ЕИК *********, “Ритон-38“ ЕООД, ЕИК *********, “В и З КАПИТАЛ“ ЕООД, ЕИК *********, “Д и Д КОМЕРС ЕНД ДИЛИВЪРИ“ ООД, ЕИК *********, и др. доставчици, които са съпоставени с продажните цени, описани в ПИП, сер.АА №0303217 от 20.10.2017г. и в офертите за ваучери на “Грабо Медия“ АД, ревизорите изчисляват търговска надценка, в диапазона от 225% до 400%, представляваща съотношение на продажната цена на храни и напитки (с включен ДДС), спрямо покупната цена (с включен ДДС) на вложените за тяхното приготвяне основни суровини и материали. Резултати са изложени в табличен вид в РД (лист 72), като за нуждите на ревизията (определяне на брутните приходи от продажбите) е приета средна надценка от 300%, като освен отчетната стойност на вложените стоки и материали са взети предвид разходите за наем и консумативи, други материали и услуги във връзка с дейността, както и начислените разходи за заплати и ЗОВ на персонала.
В табличен вид в РД (листи 72а-81) ревизорите посочват констатираните като получени стоки и материали за периода от 01.07.2017г. до 30.06.2018г., след направен анализ на приложените в отчетността фактури за покупки, както и на тези, приложени към протоколите от извършени насрещни проверки на основните доставчици на ревизираното лице. Данните за 2017г. са обобщени в нарочна таблица в РД (лист 83а), видно от които общата стойност (данъчна основа (ДО) + ДДС) на закупените стоки и материали в периода 01.07.2017г. – 31.12.2017г. е сумата от 34 036,11 лв. (ДО- 28 363,47 лв. + ДДС- 5 672,64 лв.). Прилагайки надценка от 300%, е определен размер на приходите от продажбата на тези стоки и материали от общо 102 108,33 лв. (3 х 34 036,11 лв.), от които 85 090,28 лв. нетни приходи и 17 018,06 лв. ДДС.
След извършен подробен анализ на относимите обстоятелства по чл.122, ал.2 от ДОПК и събраните в рамките на ревизията доказателства, ревизорите определят данъчни основи и размер на дължимия корпоративен данък по ЗКПО, както следва:
І. 2016г.:
За финансовата 2016г. е подадена данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО с Вх.№1600И0453937 от 28.03.2017г. (неприложена по делото), с общ размер на приходите от 5 075,00 лв.; общ размер на разходите от 5 050,76 лв.; счетоводен финансов резултат (СФР) положителен (печалба) в размер от 24,24 лв.; всичко увеличения на СФР- 0,00 лв.; всичко намаления на СФР- 0,00 лв.; данъчен финансов резултат (ДФР) положителен (печалба) в размер от 24,24 лв.; корпоративен данък- 2,42 лв. (10%); авансови вноски- 0,00 лв. Данъкът е внесен със закъснение на 15.11.2017г., за което е начислена лихва в размер от 0,15 лв.
Прието е за установено, че жалбоподателят осчетоводява приходи от продажба по фактура с №1 от 27.12.2016г. в размер от 5 075,00, които са отразени в заведената счетоводна отчетност по кредитния оборот на сметка “702-приходи от продажби на стоки“ (лист 115, 116 и др.). По фактура с №1 от 15.06.2016г. (лист 102), издадена от жалбоподателя към “Загорка“ АД, на стойност 3 000,00 лв. и предмет на доставката- “рекламна услуга“, от страна на “МСС Трейд“ ЕООД не са осчетоводени приходи от продажбата.
Съответно, ревизорите приемат, че сумата от общо 8 075,00 лв., представляваща неотчетени приходи от продажби, е данъчна основа за облагане с корпоративен данък. Върху посочената данъчна основа се следва корпоративен данък от 807,50 лв. (10%), но тъй като за годината е внесен корпоративен данък от 2,42 лв., то с оспорения РА за жалбоподателя е установен допълнително корпоративен данък в размер от 805,08 лв. (807,50 лв. – 2,42 лв.), върху която сума за периода 01.04.2017г. – 25.02.2019г. са начислени законни лихви в размер от 155,66 лв.
ІI. 2017г.:
За финансовата 2017г. е подадена данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО с Вх.№1600И0563711 от 04.03.2018г. (неприложена по делото), с общ размер на приходите от 64 473,41 лв.; общ размер на разходите от 89 372,70 лв.; СФР отрицателен (загуба) в размер от 24 899,29 лв.; всичко увеличения на СФР- 0,00 лв.; всичко намаления на СФР- 0,00 лв.; ДФР отрицателен (загуба) в размер от 24 899,29 лв.; корпоративен данък- 0,00 лв. (10%); авансови вноски- 0,00 лв.
Ревизорите определят общ размер на приходите за годината от 91 226,95 лв., от които- общо 85 090,28 лв. приходи от продажбата на храни и напитки, определени чрез прилагане на надценка от 300% спрямо стойността на придобиването им без ДДС (28 363,47 лв.); общо 1 386,67 лв. приходи от продажби на услуги, документирани с фактури, които са отразени по кредитния оборот на сметка “703-приходи от продажби на услуги“ (лист 106, 109, 717 и др.); общо 4 750,00 лв. приходи от продажби на материали, които са отразени по кредитния оборот на сметка “707-приходи от продажби на материали“ (лист 106, 109, 718 и др.).
Ревизорите определят общ размер на разходите за годината от 66 166,88 лв., от които 12 662,85 лв. разходи за външни услуги, в това число 12 377,67 лв.- наем и консумативи, по фактури, издадени в периода месец 07.2017г. – месец 12.2017г.; общо 25 140,56 лв. осчетоводени разходи за заплати и ЗОВ; общо 28 363,47 лв. представляващи отчетната стойност (на придобиване, без ДДС) на стоки и материали, вложени в производството на продадените храни и напитки (чиято продажна стойност е приходът от 85 090,28 лв.).
Определен е СФР в размер от 25 060,07 лв., представляващ разликата между ревизионно определения размер на приходите за годината (91 226,95 лв.) и ревизионно определения размер на разходите за годината (66 166,88 лв.). Определен е ДФР (печалба) в размер от 25 060,07 лв., тъй като определеният СФР не е изменян. Върху ревизионно определения ДФР, представляващ данъчна основа за облагане с корпоративен данък, ревизорите установяват корпоративен данък в размер от 2 506,00 лв. (10%). Върху определения корпоративен данък за периода 01.04.2018г. – 25.02.2019г. са начислени законни лихви в размер от 230,43 лв.
Отново, въз основа на извършения анализ на относимите обстоятелства по чл.122, ал.2 от ДОПК и събраните в рамките на ревизията доказателства, ревизорите определят задължения за данък по ЗДДС, както следва:
III. Допълнително начислен ДДС в общ размер от 29 080,90 лв. върху данъчна основа, формирана от укритите продажби на стоките, чието придобиване не е осчетоводено от жалбоподателя в периода 01.07.2017г. – 30.06.2018г.
От своя
страна, с Решение №311 от 20.05.2019г. (листи 29-37) ответникът приема за
установено, че ревизорите неправилно са определили посочената данъчна основа за
облагане с ДДС, тъй като в същата неправилно са включени направените корекции в
декларирания от жалбоподателя ДДС за месец 12.2017г. в размер от 700,49 лв. и
за месец 01.2018г. в размер от 1 662,50 лв. Съответно, общо начисленият
ДДС върху укритите продажби е сумата от 28 119,34 лв., от която следва да
бъдат компенсирани (приспаднати) сумите от 700,49 лв. и 1 662,50 лв., за
да се получи действителен размер на допълнително начисления ДДС от общо
25 756,80 лв. (28 119,34 лв. – 700,49 лв. – 1 662,50 лв.) за
периодите 01.07.2017г. – 30.11.2017г. и 01.02.2018г. – 30.06.2018г. Върху
определеното от ответника задължение за допълнително начислен ДДС са определени
законни лихви в общ размер от 2 560,89 лв.
IV.1. Отказано е право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 9 422,82 лв., от които общо 8 199,42 лв. по данъчни фактури, издадени към жалбоподателя, изчерпателно посочени в табличен вид в РД (листи 85-87), с предмет на доставките- плодове и зеленчуци; кюфтета, кебапчета, свинско и пилешко месо и разфасовки и др. хранителни продукти; натурални сокове, газирани безалкохолни напитки, минерална вода, бира, вино, ракия, водка, уиски и др., издадени от “Вип Спирит“ ЕООД, “Радиана“ ООД, “Радиком“ ЕООД, ЕИК *********, “Моя Груп“ ЕООД, ЕИК *********, “Ритон-38“ ЕООД, “Адора Про“ ЕООД, ЕИК *********, “Мериам-95“ ООД, ЕИК *********; както и за получени услуги за охрана от “Алфа Сот“ EООД, ЕИК *********; за наем на ресторант и консумативи от СД “Микрон-К.-Й.и Си-е“ (СД “Микрон“), ЕИК ********* и др.
Според Решение №311 от 20.05.2019г. на ответника, посочените фактури са издадени в периода 07.12.2016г. – 30.06.2017г. и са декларирани в подадените от жалбоподателя СД и дневниците за покупки (листи 879-897) като доставки с право на пълен данъчен кредит.
Според писмено обяснение на В.С.А.(всъщност С.А.), ЕГН **********, (лист 639, 763а), управител на “МСС Трейд“ ЕООД и на “Марти 22“ ЕООД, от началото на 2014г. до средата на 2017г. стопанисва ресторанта на ул. “Александър Стамболийски“ №113 чрез фирма “Марти 22“ ЕООД.
Установено е, че “Марти 22“ ЕООД има регистрирани фискални устройства с дистанционна връзка с НАП в ресторанта и магазина за готови храни, в които извършва дейност “МСС Трейд“ ЕООД, съответно в ресторанта- ФУ №3587977, регистрирано на 29.08.2014г. и дерегистрирано на 23.10.2017г.; в магазина за готови храни- ФУ №3588296, регистрирано на 01.09.2014г. и дерегистрирано на 23.10.2017г. Чрез посочените два броя ФУ, “Марти 22“ ЕООД отчита обороти от извършените в обектите продажби на храни и напитки, които са отразени в подадените СД и дневниците за продажбите за данъчните периоди от 08.2014г. до 10.2017г.
Прието е за установено, че жалбоподателят започва дейност в двата търговски обекта на датите, на които са регистрирани неговите два броя ФУ с дистанционна връзка с НАП- на 06.07.2017г. и на 23.10.2017г. Освен това, от страна на жалбоподателя не са представени доказателства за начина, по който са използвани закупените стоки, материали и услуги по процесните фактури, издадени в периода 07.12.2016г. - 30.06.2017г.
Съответно, жалбоподателят не е извършвал дейност преди 06.07.2017г., поради което закупените стоки, материали и заплатени услуги до 30.06.2017г. по посочените в таблицата фактури не са използвани от жалбоподателя за икономическата му дейност и за последващи облагаеми доставки.
Предвид посоченото и на основание чл.69, ал.1, т.1 и чл.70, ал.1, т.2 от ЗДДС на жалбоподателя се отказва право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 8 199,42 лв.
IV.2. Отказано е право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 1 010,13 лв. по 5 броя данъчни фактури, изчерпателно посочени в табличен вид в РД (лист 87а), с предмет на доставките- “м-ли“ (материали), издадени през месец 12.2016г. от “Радиана“ ООД, “Мериам-95“ ООД, “Радиком“ ЕООД и 2 броя от “Ритон-38“ ЕООД.
От страна на жалбоподателя не са представени изисканите му документи и писмени обяснения относно процесните 5 доставки, удостоверяващи получаване на стоките/материалите по тези фактури или извършване на плащания към посочените доставчици, както и че същите да са използвани за извършваните от жалбоподателя на последващи облагаеми доставки.
Предвид посоченото и на основание чл.69, ал.1 и чл.71, т.1 от ЗДДС на жалбоподателя се отказва право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 1 010,13 лв.
IV.3. Отказано е право на приспадане на данъчен кредит в размер от 213,27 лв. по фактура с №9374 от 30.11.2017г. (листи 121-122), издадена от “Адора Про“ ЕООД, към “Марти 22“ ЕООД, ЕИК *********, с предмет на доставката- различни видове и количества канцеларски и кухненски материали.
Прието е за установено, че жалбоподателят не е получател по последно посочената доставка, поради което и на основание чл.69, ал.1 и чл.71, т.1 от ЗДДС на жалбоподателя се отказва право на приспадане на данъчен кредит в размер от 213,27 лв.
Според
разпоредбата на чл.124, ал.2 от ДОПК, когато ревизията е извършена по реда на
чл.122, фактическите констатации в РА се смятат за верни до доказване на
противното, когато те са подкрепени от събраните доказателства. Съответно, в
тежест за жалбоподателя е оборването на констатациите в РА, което
обстоятелство му е изрично указано с нарочно разпореждане от 19.06.2019г. (лист
775), обективирано в призовката за насроченото по
делото открито заседание (лист 777).
В тази връзка, по делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза
(ССЕ) с вещо лице П.Д.Т. и задачи, подробно формулирани
в писмена молба от жалбоподателя (лист 783).
Според заключението на вещото лице Т. (листи 803-817), прието с изрично заявено оспорване от страна на процесуалния представител на ответника досежно направения от експерта извод за редовно водено счетоводство от страна на жалбоподателя, както и в частта му, в която експертът определя надценка от 258,49%, с която са продадени стоките, закупени по неосчетоводените от жалбоподателя фактури през 2017г., “В използваната счетоводна програма и респективно в счетоводството на дружеството не е налице аналитичност, даваща възможност за проследяване движението на стоки, продукти и материали от закупуването до реализацията“… “За ревизираният период в счетоводството на жалбоподателя е налице текущо отразяване на приходите и разходите и еднократно /годишно/ отчитане /отписване/ на стоково-материалните запаси при използването им в търговската /производствена/ дейност на фирмата. Този подход не е в съответствие с изискването на ЗСч и СС2, но е често приложим в счетоводната практика при отчитането и отписването на материалните запаси. Спазени са счетоводните принципи за предпазливост и независимост на отделните отчетни периоди… “От счетоводна гледна точка възприетия подход на еднократно обобщено отписване на вложените за търговската дейност на ресторанта и магазина материали, не е правилен и не съответства на изискването на ЗСч и СС2“… “Водят се задължителните регистри за синтетично счетоводно записване. Начина на водене на отчетността посредством счетоводен програмен продукт, осигурява хронологично и систематично обобщаване на счетоводната информация“... “За ревизираният период се констатират пропуски при отразяване движението на стоково-материалните запаси /не осчетоводени разходи по закупуване, текущо отписване на стоково-материалните запаси/ съгласно закона за счетоводството и СС2. На основание взетите счетоводни операции, както и от представените систематизирани счетоводни данни, като цяло може да се направи извода, че счетоводството на жалбоподателя е водено редовно по отношение на взетите стопански операции в обхвата на направената проверка и съответства на изискванията на ЗСч“…
“С приетите при изчисление на надценките 300%
използвани като база за облагане по ЗДДС и ЗКПО е работено аритметично и методологично
правилно.
Така определените 100% /вече обложени и
заплатени от жалбоподателя като негова стойност/ участват в крайния резултат на
изчисление на приходите, като срещу тях са съпоставени разходите за придобиване
на стоки и материали.
Приспадането на 100% заплатени от
жалбоподателя изисква съгласно принципа за съпоставимост на приходите и
разходите, реципрочно изключване на разходите за придобиване на стоки и
материали. От сумата представляваща по същество 200% надценка след приспадане
на останалите разходи по икономически елементи ще се получи стойност на
данъчната печалба еквивалентна на тази получена при изчисления с надценка 300%.
Не е налице невярно и двойно облагане на едни и същи суми в РД и РА при използваната база за облагане“… “Задълженията на жалбоподателя по ЗДДС определени в РД и РА - главница и лихва за 2016г., 2017г. и 2018г. /с прекъсване/ са аритметически правилно изчислени“.
В съдебно заседание вещото лице уточнява (лист 837а), “При изготвяне на своето заключение имах
известни колебания с твърденията, че има пропуски в осчетоводяването за един
период от време на определени фактури, които са осчетоводени след периода на
тяхното издаване. Това става в началото на първите два месеца на ревизирания
период. След този период всичко се осчетоводява редовно. Ако кажа, че е
нередовно счетоводството, ще отрека един период от 11-12 месеца, в който нещата
са наред. Аз визирам този по-дълъг период, който е чувствително по- голям и
затова съм казал, че счетоводството е редовно водено. Предпочитам да направя
извод за период, който основно съм гледал“.
В табличен вид (Таблица 5 (лист 812)), вещото лице определя надценка
на продадените от жалбоподателя напитки, придобити по неосчетоводените фактури,
в размер от 335,28%, за разлика от приетата от ревизорите надценка от 300%.
В табличен вид (Таблица 6 (лист 812)), вещото лице определя надценка
на продадените от жалбоподателя хранителни продукти, придобити по
неосчетоводените фактури, в размер от 309,59%- на база доставни
цени и продажна регулярна цена без “Грабо“-отстъпка,
която надценка е пренебрежимо малко по-различна от ревизионно определената
надценка от 310%.
Експертът определя надценка от 181,70% на база доставни
цени и продажни цени от менюто на жалбоподателя (вероятно листи 820-829, за
които от ответната страна се твърди, че са за 2018г.).
Експертът определя средноаритметичен размер на надценката от 258,49%
((335,59 + 181,70)/2).
Прилагайки надценка от 258,49%, вещото лице определя корпоративен
данък по ЗКПО за 2017г. в размер от 1 328,64 лв. и законни лихви върху
тази сума в размер от 122,17 лв. (листи 814-815).
Отново прилагайки надценката от 258,49%, вещото лице определя в
табличен вид размер на дължимия ДДС по периоди (листи 815-816) и обобщава
резултатите си в нарочна таблица (лист 817).
По молба на жалбоподателя (лист 819 и 840) е назначена съдебно-графологична експертиза (СГрЕ),
с вещо лице К.П.С. и задачи- да се установи авторството
на подписите, положени върху 6 броя фактури (листи 492, 495, 496, 497, 498,
501), издадени към жалбоподателя от “В и З Капитал“ ЕООД в периода 23.02.2017г.
– 16.02.2018г.
Според заключението на вещото лице С., обективирано в Протокол №270 от 03.12.2019г. (листи
846-851), прието неоспорено от страните и което съдът кредитира изцяло, единствено
подписът за “получател“ във фактура №519 от 23.02.2017г. (лист 492) е изпълнен
от С.М.А..
По молба на жалбоподателя (лист 853) е поставена допълнителна задача
на вещото лице Т., а именно- да представи варианти за
размера на дължимия ДДС, като не взема предвид фактурите без положен подпис за
“издател“, нечетливите (като копия), како и фактурите, които не са подписани от
управителя на дружеството жалбоподател, съгласно приетото заключение по
назначената СГрЕ.
Допълнително заключение (листи 862-877) на вещото лице Т. е прието без възражения от страните.
Предвид посочената по-горе фактическа обстановка, настоящият състав на съда намира за обосновани изводите на ревизорите, че липсва или не е представена счетоводна отчетност, което не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, поради което данъчната основа за облагане за ревизираните периоди е определена по особения ред на чл.122, ал.2 от ДОПК, при спазване на разпоредбите на чл.124 от кодекса. Правилно ревизията е извършена по реда на чл.122 и следващите от ДОПК. За да приемат, че са налице обстоятелства по чл.122, ал.1, т.т.2, 4 и 5 от ДОПК, органите по приходите се позовават на съвкупния анализ на фактите и обстоятелствата по преписката. Наличието дори само на едно от обстоятелствата по чл.122, ал.1 от ДОПК е достатъчно основание за прилагане на особения ред на данъчно облагане. При извършване на ревизията са спазвани всички законови изисквания, като констатациите на ревизиращите органи са извършени изцяло на база служебно събраните от тях по съответния ред в хода на ревизията доказателства. На жалбоподателя е предоставена достатъчна възможност да реализира защитата си. От ревизионната преписка не се установява при извършването на ревизията, събирането и обсъждането на доказателствата, и формирането на фактическите и правните им изводи, да са допуснати нарушения. Безспорно е и че в хода на ревизията жалбоподателят е уведомен за установените обстоятелства по чл.122, ал.1 от ДОПК посредством посоченото по-горе Уведомление с №Р-16001618004569-113-001 от 20.12.2018г. Тежестта да установи правнорелевантните факти за данъчното му облагане лежи върху жалбоподателя, който в съответствие с разпоредбата на чл.6, ал.1 от ДОПК, е длъжен добросъвестно да упражнява процесуалните си права.
Настоящият състав на съда намира, че не следва да се кредитира заключението на вещото лице Т. в частта му, с която определя надценка за последващите продажби на придобитите стоки и материали по неосчетоводените от жалбоподателя фактури в средноаритметичен размер от 258,49%, тъй като при определяне на посочения размер на надценката експертът ползва цени от менюто на ресторант “Райска хапка“, за които цени няма доказателства по делото да са прилагани през ревизирания период. При това положение, експертно определените задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2017г., както и задълженията за данък по ЗДДС по данъчни периоди (включително и в допълнителното заключение) се явяват неотносими към предмета на спора.
Съответно, настоящият състав на съда приема, че правилно и законосъобразно от страна на ревизорите е приета за нуждите на данъчното облагане на жалбоподателя надценката от 300%, която на практика е и по-ниска от действителната такава в средноаритметичен размер от ≈329,65 тъй като надценката на продаваните напитки (таблицата в РД, лист 72) е ≈349,29%, а надценката на продаваните храни (кухненска продукция) е ≈310% (33,90/10,95).
Предвид гореизложеното, настоящият състав на съда приема за установено от фактическа страна следното:
I. Корпоративен данък по ЗКПО за 2016г.:
Няма основания за отмяна или изменение на тази част от РА, поради което жалбата е неоснователна и не следва да бъде уважена.
II. Корпоративен данък по ЗКПО за 2017г.:
Няма основания за отмяна или изменение на тази част от РА, поради което жалбата е неоснователна и не следва да бъде уважена.
III. Допълнително начислен ДДС в общ размер от 25 756,80 лв., върху данъчна основа, формирана от укритите продажби на стоките, чието придобиване не е осчетоводено от жалбоподателя в периодите 01.07.2017г. – 30.11.2017г. и 01.02.2018г. - 30.06.2018г.
От една страна, жалбоподателят не ангажира доказателства, оборващи констатациите на ревизорите и на ответника в настоящето производство относно допълнително начисления ДДС. От друга страна, при служебно изследване на въпроса за законосъобразността на оспорения РА в тази му част, съдът не констатира наличието на основания за отмяна или изменение на същия. Респективно, жалбата е неоснователна и в тази си част.
IV.1. Отказано право на приспадане на данъчен кредит от общо 8 199,42 лв. по данъчните фактури, изчерпателно посочени в табличен вид в РД (листи 85-87), издадени в периода 07.12.2016г. - 30.06.2017г.
Според
разпоредбите на чл.68, ал.1 от ЗДДС, данъчен кредит е
сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните
си задължения по този закон за: 1. получени от него стоки или услуги по
облагаема доставка; 2. извършено от него плащане, преди да е възникнало
данъчното събитие за облагаема доставка; 3. осъществен от него внос; 4.
изискуемия от него данък като платец по глава осма.
Според разпоредбата на чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави.
А според чл.70, ал.1, т.2 от ЗДДС (в приложима редакция),
правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени
условията на чл.69 или 74, когато стоките или
услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от
икономическата дейност на лицето.
В случая, доказателствата по делото
не позволяват формирането на несъмнен извод, че стоките и услугите по процесните фактури реално са използвани за дейността на
жалбоподателя, тъй като дейността на същия в ресторанта, находящ
се в гр. Пловдив, ул. “Александър Стамболийски“ №113, започва на 06.07.2017г.,
на която дата в НАП е регистрирано ФУ с рег.№3834446. А дейността на
жалбоподателя в магазина за готова храна, находящ се
в гр. Пловдив, ул. “Царевец“ №7, започва на 23.10.2017г., на която дата в НАП е
регистрирано ФУ с рег.№3865317.
В същото време, както се посочи по-горе, за двата търговски обекта, в които жалбоподателят осъществява дейност, е налична регистрация на 2 броя ФУ с дистанционна връзка с НАП, посредством които “Марти 22“ ЕООД осъществява дейност в същите търговски обекти, съответно до 09.07.2017г. в ресторанта и до 23.10.2017г. в магазина.
Вярно е, че според приетите по делото заверени копия на дневниците за покупките на жалбоподателя за периода 11.2016г. – 12.2018г. (листи879-897), процесните фактури са намерили отражение в регистъра по смисъла на ЗДДС, с което на практика се признава получаването на предмета на доставките, но в същото време остава недоказан факта, че стоките и услугите по тези фактури са използвани именно за дейността на жалбоподателя.
Следователно, жалбата е неоснователна и в тази си част.
IV.2. Отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 1 010,13 лв. по 5-те фактури, посочени в табличен вид в РД (лист 87а), с предмет на доставките- “м-ли“ (материали), издадени през месец 12.2016г.
Процесните фактури са отразени в дневниците за покупките на жалбоподателя (лист 879), но по делото не са ангажирани доказателства, че фактурираните стоки са действително получени от жалбоподателя, както и че са използвани за последващи доставки.
Според придружително писмо на управителя на “Радиана“ ООД (листи 553-554), предмет на доставката по фактура с №55557 от 07.2016г. (вероятно лист 555) са “хранителни стоки“, за чието предаване на жалбоподателя обаче по делото няма конкретни доказателства.
В тази връзка, с нарочна молба по чл.192 от Гражданския процесуален кодекс ГПК), във връзка с §2 от ДР на ДОПК (лист 792), от “Радиана“ ООД бе изискано представянето на четливи копия на общо 11 броя фактури, ведно с фискален бон, но пощенската пратка, съдържаща посочената молба, не е получена от “Радиана“ ООД, тъй като пратката е “непотърсена“ (лист 802).
Според разпоредбата на чл.6, ал.1 от ЗДДС, доставка на стока е прехвърлянето на правото на собственост върху стоката или друго вещно право, а според правилото на чл.24, ал.2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), собствеността върху вещи, определени по своя род, каквито несъмнено са процесните “м-ли“ (хранителни стоки), се прехвърля с предаването им между страните по сделката.
При липсата на доказателства за направено приемо-предаване на стоките по процесните 5 фактури между жалбоподателя и преките му доставчици, следва да се приеме за установено, че тези фактури нямат за предмет реално изпълнени доставки, получател, по които е жалбоподателят.
Ето защо, жалбата е неоснователна и в тази си част.
IV.3. Отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер от 213,27 лв. по фактура с №9374 от 30.11.2017г., издадена от “Адора Про“ ЕООД, към “Марти 22“ ЕООД, ЕИК *********, с предмет на доставката- различни видове и количества канцеларски и кухненски материали.
Според посочената като основание за постановения отказ да бъде признато правото на приспадане на данъчен кредит на жалбоподателя по тази фактура разпоредба на чл.71, т.1 от ЗДДС, лицето упражнява правото си на приспадане на данъчен кредит, когато е изпълнило следното условие- притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл.114 и 115, в който данъкът е посочен на отделен ред - по отношение на доставки на стоки или услуги, по които лицето е получател.
Вярно е, че фактура с №9374 от 30.11.2017г. е отразена в дневника за покупките на жалбоподателя (лист 881а), но в същото време не са изпълнени изискванията по чл.114, ал.1, т.т.7 и 8 от ЗДДС, тъй като във фактурата за получател е вписано “Марти 22“ ЕООД, ЕИК *********, вместо жалбоподателя “МСС Трейд“ ЕООД, ЕИК *********.
Предвид последно посоченото, настоящият състав на съда намира, че жалбата е неоснователна и в тази си част.
С оглед очерталия се изход на делото, искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя е неоснователно и не следва да бъде уважено. В полза на ответната администрация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от жалбата (42 406,32 лв.), в минимален размер, определен по реда на чл.8, ал.1, т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба №1/09.07.2004г.).
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на “МСС Трейд” ЕООД, със седалище и адрес на управление: с. Белащица, община Родопи, област Пловдив, ул. “Звезда“ №1, ЕИК *********, против Ревизионен акт с №Р-16001618004569-091-001 от 25.02.2019г., издаден от Й.Т.М.- началник на сектор в ТД- Пловдив на НАП, възложила ревизията; и Д.А.И.- главен инспектор по приходите в ТД- Пловдив на НАП, ръководител на ревизията, потвърден (всъщност изменен) с Решение №311 от 20.05.2019г. на и.п. на директор на Д”ОДОП”, гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, с който на жалбоподателя е отказано право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС в общ размер от 9 422,82 лв. и са начислени законни лихви върху посочената сума в общ размер от 968,64 лв.; допълнително е начислен данък по ЗДДС в общ размер от 25 756,80 лв. и са начислени законни лихви върху посочената сума в общ размер от 2 560,89 лв.; допълнително е установен корпоративен данък по ЗКПО за 2016г. в размер от 805,08 лв. и са начислени законни лихви върху посочената сума в размер от 155,66 лв.; допълнително е установен корпоративен данък по ЗКПО за 2017г. в размер от 2 506,00 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в размер от 230,43 лв.
ОСЪЖДА “МСС Трейд” ЕООД, със седалище и адрес на управление: с. Белащица, община Родопи, област Пловдив, ул. “Звезда“ №1, ЕИК *********, да заплати на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика”, гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, сумата от 1 802,19 (хиляда осемстотин и две цяло и деветнадесет стотни) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от жалбата.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Адм. съдия:/П/.........................
/Н.Бекиров/