Р Е Ш Е Н И Е
№ 379/1.7.2020г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик, в открито заседание
на седемнадесети юни, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИАНА ШОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ВАСКО НАНЕВ
2. ГЕОРГИ ВИДЕВ
при секретаря Димитрина Георгиева и с участието на
прокурора Стефан Янев, разгледа докладваното от съдия Нанев касационно административно
дело № 79, по описа на съда за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и следващите от АПК.
Производството по
делото е образувано по жалба на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“,
подадена чрез юрк. Ч. и по жалба на П.К., подадена чрез адв. С., срещу
Решение № 617/22.10.2018 г., постановено
по АД № 602/2018 г. на Административен съд Пазарджик.
Обжалваното решение
е постановено по предявен иск за неимуществени вреди на П.Д.К. против Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ в размер на 10 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени в периода 05.12.2016 г. до 25.06.2018 г.
неимуществени вреди, изразяващи се в обида, огорчение, битови неудобства, неравно
третиране, принуда да търпи неща, противни на волята му, причинени от
действията на администрацията на Затвора гр. Пазарджик, имащи за резултат
поставянето на ищеца К. в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
„лишаване от свобода“, както и обезщетение за забавено плащане на главницата от
датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане. С решението искът е уважен частично до размер 1250
лв. за периода 05.12.2016 г. до 25.06.2018 г. вкл., в който ищецът е пребивавал
в Затвора гр. Пазарджик, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
25.06.2018 г. до окончателното й изплащане. В останалата му част, над уважения
размер от 1250 лв. до претендирания размер от 10 000 лв., искът е отхвърлен.
В касационната жалба
на ищеца К. се претендира да бъде уважена изцяло претенцията му. Твърди се, че
размерът на присъденото обезщетение не е съобразен с актуалната практика на ВАС
и с практиката на ЕСПЧ. Касаторът поддържа жалбата си и в писмена молба,
подадена от процесуалния му представител преди проведеното съдебно заседание.
В касационната
жалба на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ се иска решението да бъде
отменено изцяло в осъдителната му част, като неправилно и незаконосъобразно,
респ. съдът да постанови ново решение, с което да отхвърли претенциите на
ищеца.
Прокурорът
дава заключение за неоснователност на жалбата на К.. Счита, че жалбата на ГДИН
е частично основателна.
С
обжалваното решение е прието за установено, че в периода 05.12.2016
г. до 25.06.2018 г. ищецът е разполагал с жилищна площ по-малко от нормативно
предвидената в чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС – 4 кв.м. Съдът също е установил, че
помещенията, които е обитавал К. при изтърпяване на наложеното му наказание са
били обзаведени с отделни легла, снабдени със спални принадлежности, шкафчета
за лични вещи, осветителни и отоплителни тела, като е осигурен и пряк достъп на
дневна светлина и възможност за проветряване. Доказателства за противното не са
заявени и не са представени в проведеното първоинстанционно съдебно
производство. Съдът е приел също, че от данните по делото не е възможно да се
направи несъмнен извод, че предоставената на ищеца храна не е съдържала
необходимите калории и не е била в съответното количество. Според представените
таблици дневната дажба на всеки лишен от свобода през този период е била 2622
калории. По отношение на твърденията, че в помещението има плъхове и инсекти,
по делото са посочени и събрани конкретни данни за извършване на дезинфекция,
дератизация и дезинсекция, които не са били оспорени от страна на ищеца и
съответно не са били представени доказателства за противното.
Настоящият тричленен касационен състав намира, че първоинстанционният
съд правилно е установил фактическата обстановка по делото и от нея е извел
обосновани и законосъобразни правни изводи. От представената по делото справка
от началника на затвора действително се установява, че в периода от 05.12.2016
г. до 25.06.2018 г. ищецът е разполагал с жилищна площ, която е под минималния
стандарт. Изводите за липсата на други твърдени неблагоприятни обстоятелства
също са надлежно подкрепени с писмени доказателства, а именно: Таблица за
състава на дневната дажба и полагаемите се хранителни продукти, протоколи за
извършени ДДД-обработки, фактури и други.
Несъстоятелни са възраженията на ищеца за несправедлив размер на
присъденото обезщетение. Преди всичко следва да се посочи, че в съответствие
със събраните по делото доказателства, съдът е приел за установено, че на ищеца
са причинени неимуществени вреди по отношение на недостатъчната жилищна площ за
един недълъг период – 1 година, 6 месеца и 20 дни. В рамките на този период
ищецът е бил подложен единствено на неблагоприятното влияние на фактора
недостатъчна жилищна площ. При това положение присъденото обезщетение в размер
на 1250 лв. е справедливо и представлява адекватна компенсация за претърпените
от ищеца неимуществени вреди.
Жалбата на ГДИН се явява също неоснователна, тъй като по делото
безспорно е доказано, че по време на изтърпяване на наказанието „лишаване от
свобода“ за посочения исков период Затворническата администрация не е осигурила
на К. минимална жилищна площ в спалното помещение, съобразно установения
стандарт в чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС.
Първоинстанционният съд се е съобразил с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД,
относно размера на обезщетението. Същата разпоредба изисква обезщетението за
претърпените вреди да бъде справедливо. Настоящият съдебен състав намира, че
понятието „справедливост“ не е абстрактно и всякога е свързано с преценка на
обективно съществуващи конкретни обстоятелства, които следва да бъдат обсъдени
в тяхната съвкупност, с което разбиране първоинстанционният съд се е съобразил
при постановяване на своето решение. В производството по чл. 284 от ЗИНЗС съдът
следва да се съобрази и с общественото разбиране за справедливост на даден етап
от развитието на обществото, несъмнено обусловена от съществуващата в страната
икономическа конюнктура. Присъденото обезщетение съответства на
социално-икономическия, имуществен и финансов контекст в страната.
С
оглед гореизложеното, Административен съд, гр. Пазарджик
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
617/22.10.2018 г., постановено по АД № 602/2018 г. на Административен съд
Пазарджик, едночленен състав, с което искът на П.Д.К. срещу Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ е уважен частично до размер 1250 лв. за периода 05.12.2016
г. до 25.06.2018 г. вкл., в който ищецът е пребивавал в Затвора гр. Пазарджик,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.06.2018 г. до
окончателното й изплащане, като в останалата му част, над уважения размер от
1250 лв., до претендирания размер от 10 000 лв., искът е отхвърлен.
Решението е ОКОНЧАТЕЛНО.
Председател:/П/
Членове:
1./П/
2./П/