№ 15552
гр. София, 02.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20241110144325 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 146 ГПК вр. чл. 140 ГПК.
I. Съдът предоставя на страните следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:
Предявен e иск за делба с правно основание чл. 34 ЗС, ведно с искане за
постановяване на привременни мерки по чл. 344, ал. 2 ГПК.
Ищецът С. Т. А., ЕГН **********, твърди, че с ответниците Д. К. А., ЕГН **********
и Р. К. П., ЕГН **********, са съобственици на следния недвижим имот – Самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 68134.613.471.2.100 по КККР на гр. София, Община
Столична, Област София – столица, район Подуяне, одобрен със заповед № РД-18-
4/09.03.2016 г., на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КК и КР,
засягащо самостоятелния обект е от 18.07.2023 г., с адрес на имота гр. София, община
Столична, район Подуяне, ***, който самостоятелен обект се намира на ет. 6 в сграда с
идентификатор 68134.613.471.2, с предназначение: жилищна сграда – многофамилна, която
сграда е разположена в поземлен имот е идентификатор: 68134.613.471, с предназначение на
самостоятелния обект – жилище, апартамент – в жилищна или вилна сграда, или в сграда
със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1, с посочена в документите площ от
39,05 кв.м., състоящо се от една стая, кухня, и сервизно помещение, заедно с балкон, с обем
от 4,38 куб.м., с прилежащи части Мазе № 17, с площ от 2,90 кв.м., заедно и с
прилежащите на апартамента 0,612 % идеални части от общите части на сградата, и
заедно с 0,612 % идеални части от правото на строеж върху мястото, в което е изградена
сградата, съставляващо ПИ 68134.613.471, стар идентификатор няма, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 68134.613.471.2.101,
68134.613.471.2.99, под обекта: 68134.613.471.2.96, над обекта: 68134.613.471.2.104, при
следните квоти – ½ ид.ч. за С. Т. А., ЕГН **********, и ½ ид.ч. за Д. К. А., ЕГН
**********, и Р. К. П., ЕГН **********.
Ищецът С. Т. А., ЕГН **********, твърди, че по силата на Нотариален акт за дарение
на идеална част от недвижим имот № 72, том II, per. № 6365, дело № 251 от 20.06.2023 г., на
нотариус М.Ш., с per. № 42, на НК на РБ, вписан акт № 63, том CIV, дело № 31935 на
Служба по вписванията към Агенция по вписванията, е придобил ½ ид.ч. от процесния имот
от своя баща Т.С. А.. От друга страна, ответниците придобили по наследство правото на
собственост върху останалата ½ ид.ч от имота при смъртта на баба им – Д.В. А.а. Твърди се,
че ищецът не бил допускан до имота, като в същия било установено еднолично ползване от
1
ответника Д. К. А.. В тази връзка до ответника била изпратена нотариална покана за
плащане на обезщетение в размер на 300 евро месечно, дължимо до 5-о число на месеца, с
оглед което моли за осъждане на ответника да му заплати дължимото обезщетение, считано
от датата на получаване на поканата – 16.05.2024 г., до датата на завеждане на исковата
молба в съда. Моли съда до приключване на производството за съдебна дела да постанови
определение, с което възложи ползването на имота на ответника Д. К. А. и осъди последния
да заплаща на ищеца по 300 евро месечно, представляваща обезщетение за лишаването му
от ползването на съсобствения имот. Моли за допускане до делба на процесния недвижим
имот при така посочените квоти.
С исковата молба ищецът прилага писмени доказателства, които моли да бъдат приети
по делото. Моли за назначаването на съдебно-оценителна експертиза, която да отговори
какъв е размерът на средномесечният пазарен наем на процесния имот.
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна – Р. К. П., ЕГН **********, и С. Т. А., ЕГН
**********, подават отговори на исковата молба, чрез адв. И. Д., с които оспорват
предявените искове, като неоснователни. Поддържат, че ответникът Д. А. и неговата майка
Ц.Г. са единствени собственици на процесния недвижим имот. Последният е бил придобит
от С. К. А. с Договор за продажба на държавен недвижим имот от 15.05.1969 г. съгласно
Наредбата за продажба на жилища от държавния жилищен фонд и въз основа на Решение на
НС „Васил Левски“, утвърдено от председателя на ИК на СГНС на 04.04.1969 г. Приживе С.
К. А. е имал двама синове – Т.С. А. и К. С.ов А.. През 90-те години на XX век била
постигната устна уговорка между родителите С. К. А. и Д.В. А.а, че процесният имот ще
остане за К. С.ов А.. Още през 1996 г. К. С.ов А. заживял в процесния имот, като е заявил на
брат си Т. А., който също е започнал да живее в имота, че счита апартамента за свой и го
третира като своя индивидуална собственост. Твърди се, че през 1998 г. Т. А. е освободил
имота, като така предоставил изцяло владението на брат си К. А.. През същата година в
апартамента се е нанесла и Ц.С.Г. / майка на Д. А./, която е заживяла с К. А. на семейни
начала. Впоследствие се е родил ответникът Д. А.. След смърта на К. А., настъпила на
03.10.2013 г., останали за негови наследници двамата ответници – Д. К. А. и Р. К. П.. Твърди
се, че Р. К. П. е заявила отказ от наследството на наследодателя си К. С.ов А., вписан в
книгата на СРС под № 899 на 21.11.2013 г., за което било издадено Съдебно удостоверение
от 21.11.2013 г. по гр.д. № 18921/2013 г. по описа на СРС, 85-и състав. Поддържа се, че след
смъртта на К. А. владението върху имота продължавало да се упражнява съвместно от Ц.Г. и
Д. А., със съгласието и без противопоставянето на С. К. А. и Димка А.а /първоначалните
собственици/. Твърди се, че на 25.06.2013 г. между Ц.Г. и трето лице – търговско дружество,
бил сключен договор за поръчка, доставка и монтиране на PVC дограма касателно
процесния имот. От 1998 г. насам Ц.Г. и Д. А. извършвали ремонтни дейности в имота и
заплащали всички разходи за комунално-битови услуги, без участието на първоначалните
собственици и/или ищеца. През годините имотът е бил посещаван няколко пъти от ищеца и
баща му, но само като гости. Към настоящия момент Д. А. притежавал ½ ид.ч. от имота,
придобит по силата на наследство и давностно владение, започнало през 1998 г. от
наследодателя му – К. А., а другата ½ ид.ч. се притежавала от Ц.Г. / майка на ответника/ –
също на основание давностно владение. Възразява се срещу иска за обезщетение по чл. 31,
ал. 2 ЗС, като го намират за прекомерен. Моли се за отхвърляне на иска. Претендира се
присъждане на разноски.
С отговора на исковата молба ответната страна представя писмени доказателства.
Ответниците са заявили искане за спиране на настоящото производство до
постановяване на краен съдебен акт по гр. д. № 20231110152287 по описа на СРС,
решението по което се явявало преюдициално за правилното решаване на делото за делба,
тъй като касаело наличието на съсобственост и квотите на съделителите.
Безспорни обстоятелства и такива, които не се нуждаят от доказване: няма
2
такива.
Релевантните факти по предявения иск са: наличие на съсобственост между
страните върху делбените имоти към датата на устните състезания и квотите на
съделителите.
Доказателствената тежест за установяване на горните групи факти е за двете страни,
като в тежест на ищеца е да докаже обстоятелството, че делбеният имот се ползва изцяло
еднолично от ответника, както и размера на дължимото му се обезщетение за лишаване от
ползването му / по предявената привременна мярка по чл. 344, ал. 2 ГПК /.
ІІ. По доказателствените искания на страните:
Приложените към исковата молба и отговора писмени доказателства са допустими и
относими, и подлежат на приемане.
Следва да се уважи доказателственото искане на ищеца за допускане на съдебно-
оценителна експертиза, която да отговори какъв е размерът на средно месечният пазарен
наем на процесния имот за периода от 16.05.2024 г. до датата на изготвяне на заключението.
Претенцията по чл. 31, ал. 2 ЗС подлежи на разглеждане във втората фаза на делбата,
поради което по нея съдът ще се произнесе във втората фаза на делбата.
Съдът намира предявеният иск за редовен и допустим, като след осъществяване на
процедурата по чл. 131 ГПК и след преглед на направените от страните доказателствени
искания, на осн. чл. 140, ал. 1 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение с
молба с преписи за ответниците да конкретизира размера на наследените идеални части от
процесния недвижим имот за всеки един от ответниците.
НАСРОЧВА делото в о. с. з. за 20.06.2025 г. от 09,30 ч., за която дата да се призоват
страните, като им се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от
отговорите на ответниците, ведно с приложенията.
ДОПУСКА представените писмени доказателства от ищеца с исковата молба и от
ответниците с отговорите.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-оценителна експертиза, по която вещото лице да
отговори на въпросите поставени в ИМ относно средния пазарен наем на процесния имот
към настоящия момент.
НАЗНАЧАВА за вещо лице А.Ц., оценител на недвижими имоти; Ценообразуване на
недвижими имоти и строителство като определя депозит за изготвяне на заключението в
размер на 250 лв., вносим от ищеца в 3-дневен срок от съобщението, като вещото лице да се
уведоми за назначената експертиза и да се призове за о.с.з. след представяне на
доказателства за внесен депозит.
УКАЗВА на вещото лице да депозира заключението си в едноседмичен срок преди
насроченото съдебно заседание.
РАЗПОРЕЖДА ДА СЕ ИЗИСКА служебна справка за страни, предмет и етап на
развитие на гр. д. № 20231110152287 по описа на СРС.
УКАЗВА на страните най-късно в първото ОСЗ да предприемат действия и представят
или посочат доказателства за възложените им в тежест факти и обстоятелства, за които до
момента не са ангажирали такива.
УКАЗВА на страните, че ако след доклада по делото в откритото съдебно заседание
не направят доказателствени искания във връзка с дадените им указания, те губят
3
възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК – ако твърдят
нови обстоятелства – да представят нови доказателства, но само ако не са могли да ги узнаят,
посочат и представят своевременно, или ако твърдят нововъзникнали обстоятелства от
значение за делото – да посочат и представят доказателства за тях.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА. Указва на страните, че доброволното/
извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на
спора.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на
правосъдието. Медиацията е платена услуга. Към Софийски районен съд действа Програма
„Спогодби”, която предлага безплатно провеждането на медиация от медиатори и съдии и е
отворена за всички страни по висящи граждански дела в СРС.
Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите в Центъра за
спогодби и медиация в гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ” № 54, ет. 2, ст. 204.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4