РЕШЕНИЕ

 

Номер     2111                     10.12 Година  2018              Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                       ХХІІІ наказателен  състав

 

На       тринадесети ноември                                                2016  Година

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: ТЕОФАНА СПАСОВА

 

Секретар: НАДЯ ТОЧЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията

 

АН дело номер    4797    по описа за            2018     година

 

РЕШИ :

 

      ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 16-002010/04.06.2018г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”- гр. Пловдив, с което на „С. и син” ЕООД ЕИК ********* е наложено  административно наказание “ГЛОБА” в размер 1 700лв. за извършено административно нарушение по чл.62, ал.1 от Кодекса на труда.

 

       Решението подлежи на обжалване пред ПАС в 14 дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

 

 

                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ :

    

    вярно, секретар Н.Т.

 

  

 

 

 

 

 

МОТИВИ :

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 16-002010/04.06.2018г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”- гр. Пловдив, с което на „С. и син” ЕООД ЕИК ********* е наложено  административно наказание “ГЛОБА” в размер 1 700лв. за извършено административно нарушение по чл.62, ал.1 от Кодекса на труда.

 

Жалбоподателят „С. и син” ЕООД чрез пълномощника си по делото адв. Ц счита издаденото Наказателното постановление за необосновано, незаконосъобразно и моли съда да го отмени, по съображения, подробно изложени в жалбата и в съдебно заседание.

Въззиваемата страна – Д „ИТ”-гр. Пловдив чрез пълномощника си по делото юрисконсулт К. изразява становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото и прецени законосъобразността на издадения административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното :

 

          Жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

 

Атакуваното наказателно постановление е издадено против дружеството за това, че при извършена проверка на 25.04.2018г., към 11:35 часа на строителен обект – строеж на жилищна сграда, намиращ се в гр. Пловдив, ул. „Добродол“ № 9 и от представените в Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Пловдив на 09.05.2018 г. документи е установено, че от страна на дружеството – работодател  „С. и син“ ЕООД на 25.04.2018 г. е приет на работа като общ работник на строителния обект Х А М  ЕГН **********, с установено работно място, работно време и уговорено трудово възнаграждение, без да е сключен с него трудов договор в писмена форма. Към момента на проверката на 25.04.2018 г. на строителния обект  - строеж на жилищна града, намираща се на адрес гр. Пловдив, ул. „Добродол“ № 9, Х.А.М.е бил в работно облекло и е извършвал обща работа на строежа.

Видно от приложената по делото административнонаказателна преписка Акт за установяване на административно нарушение № 16-002010/09.05.2018г. е издаден против жалбоподателя за посоченото нарушение, а разпитан в хода на съдебното производство актосъставителя Д.Т.Б. потвърждава отразените в него констатации, като заявява, че на 25.04.2018 г. съвместно с колегата си - Б извършили проверка на строителен обект, строящ се от жалбоподателя „С. и син“ ЕООД. При извършване на проверката управителят на дружеството им оказал пълно съдействие. Било констатирано, че лицето Х А М, облечено в работни дрехи се намира на строежа и извършвало обща работа, но за същото няма регистриран трудов договор към момента на проверката. С Х.А.М.бил проведен разговор и той саморъчно попълнил Декларация във връзка с извършването на проверка по спазване на трудовото законодателство по чл.402 от КТ.  От фирма „С. и син“ ЕООД бил представен сключен с Х.А.М.граждански договор № 3/19.04.2018 г., предмет на който били кофражни и арматурни работи на обект – жилищна сграда находяща се на ул. „Добродол“ № 9, гр. Пловдив, за фундаментална плоча и стени до кота нула в удобно за него време.

        По делото са допуснати и разпитани в качеството на свидетели Х А М, Р В В и Д.Т.Б.. От показанията на св. Х. М. става ясно, че същият е „извикан“ на строителният обект, като наблюдател, тъй като притежавал познания в областта на СМР – кофражна и арматурна работа. Същият е подписал договор с възложителя „С. и син“ ЕООД. Видно от показаният на св. Х. М. той е посещавал строителния обект когато му е било удобно, без да е имал уговорено работно време, тъй като бил болен и възрастен. Св. М. наставлявал бригадата и им давал съвети в изработката на кофраж и арматура. В деня на проверката той бил на строителния обект облечен в свое работно облекло и наблюдавал работниците. При извършената проверка той попълнил дадена му от проверяващите декларация. Относно работните дрехи, с които е бил облечен в деня на проверката М. твърди, че са негови лични и не ги е получавал като работно облекло от възложителя – „С. и син“ ЕООД. От показанията му става ясно, че същият не е получавал и месечно възнаграждение.

От показанията на свид. Р  В – т р във фирма „С. и син“ ЕООД, е видно, че Х. М. е бивш бригадир, който в момента на проверката не е работил, а е осъществявал консултантска дейност, по отношение на новостроящата се сграда, за да не се допускат последващи грешки. На обекта Х. М. идвал не винаги в работно облекло, тъй като го посещавал  за два – три часа няколко пъти месечно.

Предвид така изложените обстоятелства, съдът намира, че по делото  не е установено по безспорен и категоричен начин извършено нарушение на чл.62, ал.1 от КТ от страна на жалбоподателя. Този извод се налага преди всичко от това, че въпреки предоставената надлежна възможност, въззиваемата страна не ангажира достатъчно доказателства за установяване и доказване на извършеното деяние. В тази връзка по делото е установено, че наистина на инкриминираните дата и място лицето Х.А.М.е било на строителния обект находящ се в гр. Пловдив, ул. „Добродол“ № 9 и същото е било облечено в подходящи работни дрехи. От друга страна съдът намира, че това обстоятелно не е достатъчно, да се заключи, че същият е престирал своята работна сила, в качеството на общ работник, за която дейност се изисква сключване на трудов договор.

От всички приобщени писмени доказателства по делото – писма, Разчетно-платежни ведомости, Списък по чл. 284, ал. 1 от КТ и чл. 17 от Наредба № 3, Разпореждане за отпускане на пенсия №**********, Експертно решение №1235/ 13.04.2004 г., Наказателно постановление, АУАН, Граждански договор №3/ 19.04.2018 г.,  се налага извода, че между дружеството „С. и син“ ЕООД и лицето Х.А.М.има налице граждаскопрани отношения, а не трудови такива. Същите са уредени именно с Граждански договор № 3/19.04.2018 г. с установени предмет, място и възнаграждение, но без установено работно време. Също така установеното между страните място за осъществяване на дейността  не е седалището на фирмата, както се изисква да бъде при трудовият договор, а мястото където реално ще се полага труда от М. – строителния обект. От приложените по делото доказателства от въззиваемата  страна не може да се направи по ясен и недвусмислен начин извода, че от страна на „С. и син“ ЕООД има извършено нарушение на трудовото законодателство в частност чл. 62, ал. 1 от КТ. Ангажирани в тази насока са и приложени и приобщени писмени доказателства: Разчетно-платежни ведомости видно от които за месеците април и май на 2018 г. Х.А.М.не е получавал трудово възнаграждение, а видно от Списъка по чл. 284, ал. 1 на Х. М. е предоставено работно облекло едва на 02.07.2018 г., именно след като техните гражданскоправни отношения са прекратени, тъй като сключеният между тях договор е с продължителност до 30.04.2018 г.

По мнение на съда, не може да се приеме, че извършеното от „С. и син“ ЕООД  се дължи на виновно противоправно поведение на жалбоподателя, за което да му бъде наложена административна санкция.

  Предвид всичко гореизложено и атакуваното Наказателно постановление № 16-002010/04.06.2018 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”-гр. Пловдив, с което на „С. и син” ЕООД ЕИК ********* е наложено  административно наказание “ГЛОБА” в размер 1 700лв. за извършено административно нарушение по чл.62, ал. 1 от Кодекса на труда, като необосновано и незаконосъобразно, следва да бъде ОТМЕНЕНО.

По делото се сочат, но при извършената служебна проверка от страна на съда не се установяват допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставянето на АУАН и издаване на атакуваното НП. В тази връзка съставът счита, че са налице достатъчно доказателства относно компетентността на наказващият орган да ангажира административната отговорност на жалбоподателя за нарушения на трудовото законодателство, а описанието на вмененото нарушение и обстоятелствата, при които е извършено е достатъчно ясно, пълно и точно както в АУАН, така и в НП.

 

За тези изводи съдът прецени всички обстоятелства по делото, които ги налагат като единствено възможни.

 

По изложените мотиви съдът постанови решението си.

                                   

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :

 

ВЯРНО, СЕКРЕТАР Н.Т.