Решение по дело №371/2020 на Административен съд - Русе

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 30 ноември 2020 г.
Съдия: Димитринка Емилова Купринджийска
Дело: 20207200700371
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

    

 

гр.Русе, 30.11.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд-Русе, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА

         ЧЛЕНОВЕ:

ЙЪЛДЪЗ АГУШ

 

ДИМИТРИНКА

КУПРИНДЖИЙСКА

 

 

При секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА и с участието на прокурора ГЕОРГИ МАНОЛОВ, като разгледа докладваното от съдия КУПРИНДЖИЙСКА КАН дело № 371 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изречение 2 от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от ЕТ „Х.– Н. М.“, ЕИК: *********, представляван от Н. Н. М., чрез адв.Т.С. ***, против Решение № 260020 от 20.08.2020 г., постановено по АНД № 803/2020 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 984 от 28.04.2020 г. на Началник отдел „МРРД“, ГД “МРР“ в ЦМУ Агенция „Митници“, с което, за нарушение по чл. 108а, ал. 1 Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лв., а на основание чл. 124, ал. 1 ЗАДС е постановено отнемане в полза на държавата на стоката, предмет на нарушението. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила.  Иска се от съда да бъде обезсилено решението на въззивния съд като недопустимо,, алтернативно – да се отмени и да се постанови ново, с което да се отмени издаденото НП. Претендира присъждането на разноски.

Ответникът по касационната жалба, чрез процесуален представител в съдебно заседание оспорва основателността на същата и моли да бъде оставено в сила решението на районния съд. Претендира и присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за неоснователност на жалбата.

Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания,  становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба, като подадена от надлежна страна, в срока по чл.211, ал. 1 от АПК и отговаряща на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК, е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Русенският районен съд е бил сезиран с жалба срещу НП № 984 от 28.04.2020 г. на Началник отдел „МРРД“, ГД “МРР“ в ЦМУ Агенция „Митници“, с което, за нарушение по чл. 108а, ал. 1 Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС), на ЕТ „Х. – Н. М.“, ЕИК: *********, представляван от Н. Н. М. е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лв., а на основание чл. 124, ал. 1 ЗАДС е постановено отнемане в полза на държавата на стоката, предмет на нарушението. АНО е констатирал, че на 18.02.2020 г., при проверка в търговски обект – ресторант, находящ се на адрес с.Тръстеник, общ.Иваново, обл.Русе, ул.“Шести септември“ № 66, стопанисван от жалбоподателя, в търговското помещение, зад бара били констатирани в картонена кутия 50 бр. кутии цигари, всяка от които с по 20 къса цигари, различни видове и марки. Всяка кутия била облепена с валиден български акцизен бандерол с емисия 2018 и 2019 г. Цигарите били описани по видове и марки. След направено справка в Българска акцизна централизирана информационна система (БАЦИС) било установено, че за обекта, стопанисван от ЕТ „Х. – Н. М.“, ЕИК: *********, представляван от Н.Н.М., няма издадено разрешение за търговия с тютюневи изделия от началника на митническото учреждение по местонахождение на търговския склад или обект. Въз основа на така направените констатации АНО е приел, че жалбоподателят е осъществил състава на нарушението по чл. 108а ал. 1 ЗАДС, тъй като на посочената дата и място е съхранявал акцизни стоки по чл. 2 т. 2 ЗАДС, в нарушение на чл. 100а ал. 1 ЗАДС, без да има издадено разрешение за търговия с тютюневи изделия от компетентното митническо учреждение. 

За да потвърди оспореното пред него НП въззивният съд е приел, че в производството по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание не са допуснати съществени процесуални нарушения. По същество съдът приел, че извършването на нарушението е правилно установено и доказано, за което съгласно приложимата санкционна норма и при съблюдаване изискванията на чл. 27 от ЗАНН правилно било индивидуализирано и наложеното на жалбоподателя наказание. Обсъдил е и наведените доводи за маловажен случай, като е приел, че не са налице предпоставки за приложението на чл. 28 ЗАНН.

Решението на РС – Русе е правилно.

Фактическата обстановка, нарушението на чл. 108а ал. 1 ЗАДС и авторството на деянието са правилно установени в хода на протеклото административнонаказателно производство пред наказващия орган и в производството пред първата съдебна инстанция. Всички релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянията факти и обстоятелства, които обуславят административнонаказателната отговорност, са установени и удостоверени. При установяване на нарушенията няма допуснати съществени процесуални нарушения. Районният съд е събрал посочените от страните доказателства, които е обсъдил в тяхната съвкупност и взаимовръзка, като въз основа на тях правилно е установил фактическата обстановка.

Неоснователно е възражението в касационната жалба, че в хода на въззивното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като не са допуснати поисканите от жалбоподателя разпити на свидетели при режим на довеждане. Видно е от обосновката на доказателственото искане, направена в съдебно заседание на 30.06.2020 г., че гласните доказателства се искат за установяване на обстоятелства, които са неотносими към предмета на доказване. В случая жалбоподателя е наказан за това, че съхранява акцизни стоки в търговски обект, без да има издадено разрешение за търговия с тютюневи изделия. На кого всъщност са тези цигари, дали са за лична употреба на трети, неучастващи в производството лица и дали тези лица имат право на ползване върху имота, в който се намира ресторанта, са факти, които са ирелевантни, поради което правилно районния съд не е допуснал гласни доказателства в тази насока.  

Пред касационната инстанция отново, както и пред въззивната, са развити съображения относно приложението на чл. 28 от ЗАНН. Настоящият съдебен състав счита, че не са налице предпоставките за квалифицирането на процесното нарушение като „маловажен случай“. Съгласно нормата на чл. 28 от ЗАНН за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. ЗАНН не съдържа легално определение на понятието "маловажен случай", затова на основание чл. 11 от ЗАНН субсидиарно следва да се приложи НК. Според чл. 93, т. 9 от НК "маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.

Касационният съд приема, че "маловажен случай" ще е налице, ако съвкупната преценка на посочените по-горе обстоятелства обуславя по-ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от съответния вид. Фактическите установявания, свързани с конкретния казус, не указват на маловажност по смисъла на закона. Наведените от жалбоподателя доводи, че не било доказано по безспорен и категоричен начин, че намерените цигари били предназначени за продажба и че всъщност тяхното количество показвало, че са предназначени за лична употреба, са несъстоятелни. Както вече беше посочено деянието, за което е наказан жалбоподателя, е за съхранение на акцизни стоки без разрешение за търговия с тях, а не за предлагането или продажбата им. Процесните цигари са намерени именно в търговския обект – ресторант, стопанисван от едноличния търговец, т.е. те се съхраняват там. От друга страна именно количеството на цигарите (50 бр. кутии, всяка с по 20 къса цигари, или общо 1000 къса цигари!) и обстоятелството, че става въпрос за 15 вида различни марки цигари, ясно посочват, че те не са за лична употреба. Колкото до твърдението, че не са налице доказателства за констатирани други нарушения на разпоредбите на ЗАДС, следва да се отбележи, че това обстоятелство може да обоснове налагането на по-ниско като размер наказание, но не и маловажен случай. В настоящия случай наложеното наказание е определено именно в законовия минимум, при съблюдаване на установените в хода на производството факти.

От жалбоподателя не са ангажирани и никакви доказателства, които да сочат на по-ниска степен на обществена опасност на извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи от този вид. Целта на ЗАДС е свързана с облагането на високооборотни и скъпи стоки, които не служат за задоволяване на основни потребности на населението /алкохол, тютюневи изделия, енергийни продукти/. Предвиденият контрол е засилен, както и отговорността при нарушения по ЗАДС, които чувствително увреждат фискалните интереси на държавата. Със самия специален закон - ЗАДС е определена по-висока степен на обществена опасност при нарушаване на неговите норми в сравнение с обичайните случаи на административни нарушения на общото данъчно и митническо законодателство.

Съобразявайки всичко изложено дотук, и след направената служебна проверка на обжалваното решение, АдмС - Русе не установи наличието на пороци, съставляващи касационни основания по чл. 348, ал.1 НПК за неговата отмяна, поради което решението като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на делото и своевременно направеното искане за заплащане на разноски от страна на касационния ответник, следва на основание чл. 63 ал. 3 и ал. 5 ЗАНН, във вр. с чл. 143 ал. 3 АПК, да бъде осъден ЕТ „Х. – Н. М.“, ЕИК: *********, представляван от Н. Н. М. да заплати на Агенция „Митници“ сума в размер на 80 лв., представляваща юрисконсултско  възражение, определено по чл. 27е от Наредбата на заплащане на правната помощ.

Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, ал. 3  и ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 143 АПК, Административен съд - Русе

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260020 от 20.08.2020 г., постановено по АНД № 803/2020 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 984 от 28.04.2020 г. на Началник отдел „МРРД“, ГД “МРР“ в ЦМУ Агенция „Митници“.

ОСЪЖДА ЕТ „Х. – Н. М.“, ЕИК: *********, представляван от Н. Н. М., ДА ЗАПЛАТИ на Агенция „Митници“ сумата от 80.00 лева (осемдесет) лева - разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

2.