Р Е Ш Е Н И Е
№………/17.06.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ в публично
заседание на втори юни през две хиляди и
двадесета година, в състав:
СЪДИЯ : ЦВЕТА ПАВЛОВА
при
участието на секретаря Мая Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1938 по описа за 2019 г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове от С.И.С.
от гр.Варна срещу „ЗАД ДаллБогг Живот и Здраве“ АД за заплащане на сума в
размер 60 000 лева, след допуснато в проведено на 02.06.2020 год изменение
на предявения иск чрез неговото увеличение по размер от 50 000 лева на
60 000 лева,
представляващи обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди,
представляващи болки и страдания вследствие на смъртта на сестра му Р И С,
настъпила на 18.04.2017 год. вследствие ПТП, виновно причинено от Д Т Т на АМ
„Тракия“ при управлението на л.а. „***“, с рег. № ***, застрахован по риска „ГО
на автомобилистите“ в ответното дружество с полица №
BG/30/116003302410/28.12.2016 год., ведно със законната лихва от 31.05.2017
год. /датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно
събитие/ до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.432 КЗ и чл.86 ЗЗД.
Твърди
се от ищеца в исковата им молба, че 18.04.2017 год. на АМ „Тракия“, км.190+300
в посока запад-изток, в землището на Община Чирпан, област Стара Загора, при
управление на лек автомобил „***“, с
рег. № ***, Д Т Т е нарушил правилата за движение по пътищата и загубва контрол
над автомобила, вследствие на което, блъскайки се в разделителната мантинела
причинява смъртта на сестра му Р И С, пътувала на предната дясна седалка. Сочи,
че при вестта за смъртта на сестра му ищецът приел с огромна болка, изпаднал в
шок, като не можел да повярва, че по-голямата му сестра, която е полагала грижи
за отглеждането и възпитанието му, я няма. Излага, че с влязла в сила присъда
водачът на ПТП е признат за виновен за настъпилото ПТП и смъртта на сестра му,
поради което и ищецът е предявил застрахователна претенция към ответното
дружество. Последното отказало преди събиране на доказателства относно
отношенията между ищеца и сестра му, поради което се предявява иска.
Ответникът „ЗАД ДаллБогг Живот и Здраве“
АД, в
срока по чл.367 ГПК, депозира писмен отговор, с който оспорва предявените искове по размер. Не оспорва факта на ПТП,
вината и противоправността на водача на автомобила, но навежда твърдение, че
ищецът и починалата не са живели в едно общо домакинство, както и твърдените
като претърпени болки и страдания. Позовава се на разпоредбата на пар.96 от ПЗР
на ЗИД на КЗЗ, като претендира евентуално уважаване на иска до размер от
5 000 лв.
В срока по чл.372 ГПК, ищецът депозира допълнителна
искова молба, с която оспорва наведените от ответника възражения както по
основателността, така и по размера.
В срока по чл.373 ГПК, ответникът депозира допълнителен
отговор, с който поддържа подадения първоначален такъв.
В съдено заседание, ищецът, чрез
процесуалния си представител, поддържа предявения иск и моли същия да бъде
уважен.
В о.с.з., ответното
дружество, с писмена молба, моли за отхвърляне на предявения иск.
Предварителните
въпроси и допустимостта на производството са разрешени в определение
№ 856/12.03.2020 год. по чл. 374 ГПК.
Варненският окръжен съд, въз основа на
твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото
доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:
Не е спорно между страните по делото, че с влязла в сила присъда по НОХД
№ 571/2017 год., Д Т Т е признат за виновен за това, че на 18.04.2017 год. на
АМ „Тракия“, при управление на МПС, е нарушил правилата за движение по пътищата
и по непредпазливост е причинил смъртта на Р И С, за което му е наложено
съответно наказание.
Не
е спорно и наличието
на валидно сключен между собственика и ответното дружество за лек автомобил „***“,
с рег. № ***, застрахован по риска „ГО на автомобилистите“ с полица №
BG/30/116003302410/28.12.2016 год.
Установява се
от представените доказателства /удостовеР.я за раждане/, че ищецът е брат на
починалото лице, като по подадено от него
заявление за изплащане на застрахователно обезщетение е била образувана щета № 0801-004570/2017-07
и е постановен отказ от страна на застрахователното дружество.
С оглед
наведените от ответната страна възражения за липса на основание за заплащане на
обезщетение поради липса на изключителна емоционална връзка между ищеца и
починалия му брат, ангажирани по делото са гласни доказателства чрез
показанията на свидетелите И. С.И. /баща на ищеца/ и С.Я.П., които съдът
кредитира като основани на непосредствени впечатления. Свидетелят И., чиито
показания съдът кредитира при условията на чл.172 ГПК, излага, че когато се е
развел през 1982 година ищецът е бил на 6 години, а сестра му на 15 години.
Сочи, че след заминаването на бившата му съпруга и майка на децата Р. е
заместила същата като е поела грижите за С. – грижила се е да ходи на училище,
помагала с уроците, като изградили много силна връзка. Споделя, че макар и с
голяма разлика във възрастта С. споделял със сестра си всичко – за казармата,
за приятелките си, като когато Р. се омъжила живеела на 200 метра от тях и се
виждали почти всеки ден. Свидетелства и за това, че смъртта на сестра му се е
отразила много тежко на С., който изпаднал в шок и заразял всичко; не коментирал
нито с жена си, нито със сина си, нито с внука си – гледа в една точка и мълчи;
жена му споделила, че го е завела на психолог, но въпреки че го е подкрепяла,
та също не издържала и го е напуснала, отивайки при майка си.
Близките
отношения между брат и сестра се потвърждават и от показанията на свидетелката П..
Същата излага, че между брат и сестра е имало много силна връзка, която от една
страна се дължала на това, че майка им ги е напуснала, когато С. е бил на 5-6
години, а Р. – на 14-15 години, а от друга – на това, че баща им е работил като
шофьор на голяма камион и се е налагало да бъде и на командировки извън
града. Това довело до това двете деца да
се гледат почти сами, а Р. да поеме грижите за брат си и домакинството, да
готви и да пере. Излага, че същата е поела изцяло грижите за С., като връзката
им била много силна дори след като Р. се омъжила. Сочи, че смъртта на Р. се е
отразила много зле на С., който се е сринал психически – станал е необщителен,
много трудно общувал със съседите, почти не говорил, а често плачел на двора.
От заключението
по проведената по делото съдебно –психиатрична експертиза, което съдът
кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че предпоставка
за създаване на по-силна емоционална връзка между брат и сестра е израстването
в семейство само с един родител, като за ищеца сестра му е била силния човек,
без когото не е вземал решения. Сочи се от вещото лице, че след смъртта на
сестра си ищецът е развил разстройство в адаптацията с тежък депресивен
синдром, като реакция на скръб с елементи на постравматичен стрес. Излага, че
за ищеца загубата на сестра му е особено травматично събитие, пример за което е
наличието на остатъчни симптоми, които могат да се разгледат като хроницифиране
на депресивния период. В проведеното на 02.06.2020 год. открито съдебно
заседание вещото лице пояснява, че и към настоящия момент ищецът има симптоми
на сиуцидни мисли, повтарящи се кошмари, алкохолна зависимост и изолация, като
липсата на лечение води до възможността това състояние да остане като трайна
личностнова промяна, съчетана с вече оформяща се зависимост към алкохола.
Въз основа на
горната фактическа установеност, настоящият състав на Варненски окръжен съд
формира следните правни изводи:
Предявените
искове са с правно основание чл.432 КЗ и чл.86 вр. чл. 84, ал.3 ЗЗД, като с оглед
представените доказателства за предявена писмена претенция пред застрахователя
съгласно чл. 380 КЗ и несъгласие на ищците с определеното от застрахователя
обезщетение, респ. липсата на изплатено такова, същият се преценява за
допустим.
Основателността на прекия иск на увредения срещу
застрахователя за обезщетяване на причинените в резултат на ПТП вреди,
предполага установяването при условията на пълно и главно доказване от страна
на ищците на валидно застрахователно
правоотношение, настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит риск
по застраховка гражданска отговорност, настъпилите вреди, резултат от
поведението на застрахования водач,
включително обосноваване на техния размер.
Наличието на валидно
застрахователно правоотношение по отношение на л.а. „***“, съдът намира за установено
с оглед събраните по делото писмени доказателства. Предвид обхвата на застрахователното покритие, застрахователят обезщетява всички
вреди, за които отговаря застрахованото лице на основание чл. 45 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд се ползва
със задължителна за настоящия съд сила относно авторството, противоправността и
вината, в които предели съдът е длъжен да приеме за доказани предпоставките на
чл.45 от ЗЗД.
Относимите към
съставомерността на деянието обстоятелства, включени във фактическият състав на
престъплението, предмет на воденото наказателно производство, са установени,
видно от постановената присъда. Предвид
изложеното настоящият състав приема за установени противоправността /нарушение
на правила за движение от водача/, причиняването на вредата /смъртта на Р И С/
и вината на водача, като елементи от престъпния състав.
С оглед на гореизложената
фактическа установеност и при липса на повдигнат спор относно причинната връзка
между деянието и противоправния резултат, респективно при липса на въведено
твърдение за съпричиняване, съдът приема за доказан фактическия състав на
деликтната отговорност, в резултат на който е възникнало и задължението за
обезщетяване вредите, настъпили в резултат на поведението на водача при
управление на МПС без задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите.
Ищецът е
активно материално правно легитимиран да претендира обезщетение, разрешението
на който въпрос е обусловено от произнасянето на ОСГНТК на
ВКС по тълк. д.№1/2016 г. С решението по него, общото събрание на трите колегии
на ВКС е приело, че материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в
Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на
Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да
бъдат обезщетени. Обезщетение се
присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително
претърпени от смъртта му вреди като е отчетено, че
според традиционните за българското
общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и
внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг, а връзките помежду им
се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална
близост.
В конкретния
случай, анализът на събраните по делото гласни доказателства сочат, че ищеца и
пострадалата са били в
изключително близки отношения, породена от необходимостта да
надживеят настъпил в детството им развод между родителите и последвалата общата
грижа към всеки от тях, както и от продължилото дългогодишно общо съжителство в
едно домакинство с техния баща /до женитбата на починалата/.
Установява се, че тази изключителна, по своя характер, близост между сестра и брата, изразяваща се не само в грижа
и подкрепа, но и във вземане на съвместни решения, включително след
женитбите им, е обусловила и крайно негативно понасяне от ищеца на
настъпилата внезапна смърт на починалата. Ищецът е преживял
тежко загубата на сестра си, за което свидетелства и невъзможността същият
да ковпенсира загубата с факта на собственото семейство. Проведено
е пълно и главно доказване относно особено близката привързаност между двамата,
в резултат на която смъртта на брата е причинила на ищеца
морални страдания с интензитет и продължителност, надхвърлящи обичайните.
И при
съобразяване на съществувалата
между ищеца и
пострадалия негов брат
дълбока духовна и емоционална връзка, установените в хода на процеса морални
страдания на ищеца, техния интензитет, вид и продължителност, довели до
необичайно трайни промени в емоционалното му и психическо състояние, обществено
- икономическите условия в страната към момента на проявление на вредите, както
и правилото по чл.52 ЗЗД за определяне на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди "по справедливост", както и отчитайки, че в бъдеще ищецът ще компенсира тази загуба с друг вид
емоционални преживявания, съдът намира, че претърпените от ищцата неимуществени
вреди следва да
се компенсират със сумата от 50 000 лева. Така
определеното обезщетение за обезвреда съдът намира, че съответства на установения от закона критерий за
справедливост, на формираната съдебна практика в процесния период, относима за
сходни случаи и на икономическата конюнктура в страната към момента на
настъпване на застрахователното събитие. Искът до пълния претендиран размер следва да се
отхвърли като неоснователен.
Позоваването от страна на ответника на
лимитираната отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ по отношение на разшиР.я кръг лица с право на обезщетение съгласно
ТР на ОСГНТК на ВКС по тълк. д.№1/2016 г. до размера на 5 000 лв. съгласно
нормата на §96, ал.1 от ПЗР на ЗИД на КЗ /ДВ, бр.101/2018 г./, съдът преценява
за неоснователно. Предвиденият със сочената разпоредба лимит на обезщетението
за неимуществени вреди е неприложим поради противоречието му с правото на
Европейския съюз – чл.3, параграф 1 от Директива 72/166/Е и чл.1, параграф 2 от
втората Директива 84/5/Е, кодифицирана с Директива 2009/103/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. за минималните застрахователни суми по
задължителна отговорност "Гражданска отговорност" на автомобилистите
за имуществени и неимуществени вреди в случай на телесно увреждане или смърт.
Липсата на изрично установен в цитираните Директиви максимален размер на
обезщетението за неимуществени вреди на пострадало лице, означава, че
разпоредбата на §96, ал.1 от ПЗР на ЗИД на КЗ, предвиждаща лимит от 5 000 лв.,
т. е. значително занижен спрямо установените в правото на Съюза минимални
размери, се явява несъответстваща на същото.
По отношение на претенцията за законна
лихва: Ищецът претендира лихва за забава от 31.05.2017 год., което е датата, на
която застрахователят е уведомен от водача на автомобила за настъпилото
събитие.
Отговорността на застрахователя е
договорна като при сега действащия КЗ /в сила от 01.01.2016 год./ отговорността
на застрахователя за лихви е ограничена. Това задължение, съгласно чл.429, ал.3 КЗ, е за периода след датата, на която застрахователят е бил уведомен за
настъпване на застрахователното събитие било от застрахования, било от
увреденото лице или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна
претенция от вреденото лице, която от датите е най-ранна. В конкретния случай,
са представени доказателства, неоспоР. от застрахователя, за уведомяването му
от делинквента, както и липсват наведени доводи, предпоставящи правилото за
забава на кредитора. Поради горното, приложение следва да намери първото
приложение на посочената разпоредба и обещетението следва да се присъди,
начиная от 31.05.2017 год.
По разноските:
Ищецът е претендирали
присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адвоката по реда на чл. 38,
ал.2 от ЗА. Съгласно трайната съдебна
практика не е необходимо доказване от адвоката или от страната основанието за
оказване на безплатна адвокатска помощ, но следва да бъде представено
доказателство за предоставянето й /в този смисъл, Определение №708/05.11.2015г.
на ВКС по ч.гр.д. №4891/2015г., IV г.о./. Така, с оглед
представените доказателства за наличие на договорни отношения между страните по
предоставяне на безплатна правна помощ /договор за правна защита и съдействие/,
съдът намира, че искането следва да се уважи като в полза на представляващия
ищеца адвокат С.З.И. от ВАК, ЕГН: **********, със адрес *** бъде присъдена сума
в размер на 2 030 лева, съразмерно на уважената част от иска, на основание
чл.7, ал.2 т.4 от НАРЕДБА
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ответникът не е претендирал присъждане на разноски,
поради които и такива не му се следват.
В тежест на ответника
следва да бъдат възложени разноските за дължима държавна такса по уважената
част от исковете в размер на 2 000 лева на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, жк.“Дианабад“, бул.“Г.М.Димитров“
№ 1 ДА ЗАПЛАТИ на С.И.С., ЕГН: **********
*** 9 А сума в
размер 50 000
лева, представляващи
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, представляващи болки и
страдания вследствие на смъртта на сестра му Р И С, настъпила на 18.04.2017
год. вследствие ПТП, виновно причинено от Д Т Т на АМ „Тракия“ при управлението
на л.а. „***“, с рег. № ***, застрахован по риска „ГО на автомобилистите“ в
ответното дружество с полица № BG/30/116003302410/28.12.2016 год., ведно със
законната лихва от 31.05.2017 год. /датата на уведомяване на застрахователя за
настъпилото застрахователно събитие/ до окончателното изплащане на сумата, на основание
чл.432 КЗ и чл.86 ЗЗД, която сума е платима по
банкова сметка ***: ***, с титуляр адв.С.Й.
като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени вреди за горницата над 50 000 лева до
предявения размер от 60 000 лева, след допуснато в открито съдебно заседание на 02.06.2020
год. увеличение на иска, като
неоснователeн.
ОСЪЖДА ЗАД ДаллБогг Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, жк.“Дианабад“, бул.“Г.М.Димитров“
№ 1 ДА ЗАПЛАТИ на адвокат С.З.И. от ВАК, ЕГН: **********, със адрес *** сумата от 2 030 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение в минимален размер, на основание чл.38
ЗА и чл.78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА ЗАД
ДаллБогг Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, жк.“Дианабад“, бул.“Г.М.Димитров“ № 1 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка
на ОКРЪЖЕН СЪД ВАРНА, сумата от 2 000 лева, представляващи държавна
такса по уважената част от исковете, на основание чл.78 ал.6 от ГПК.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
ПРЕПИС
от решението да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: