МОТИВИ към Решение № 323 от 30.09.2019 г., постановено по АНД № 764/2019 г. по описа на Районен съд –
Дупница.
Районна
прокуратура – Дупница е направила предложение за освобождаване на обвиняемия К.Г.В. – роден на *** ***, българин,
български гражданин, със средно образование, работещ, неженен, неосъждан, с ЕГН
**********, от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по
реда на чл. 78а от НК, за това, че на 26.11.2018год. на път ІІІ-623, км. 10+600, в района на бензиностанция „Петрол“
съзнателно се ползвал (представяйки го пред служители на МВР, извършващи
проверката) от неистински официален документ - удостоверение за техническа
изправност на ППС, Протокол № 16509481, решение № 1025/1, издадено на 20.06.2018год. за лек автомобил „Пежо 307“, с рег. №КН 1720 ВМ, на което е
придаден вид, че е издадено от комисия в състав „Любо Транс“ ЕООД - В. К.Д.и Митко Г. Петров, като от него за самото
му съставяне не може да се търси наказателна отговорност - престъпление по чл. 316, във вр. с чл. 308, ал. 1 от НК.
В
съдебно заседание представителят на РП-Дупница поддържа предложението
обвиняемият да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено
административно наказание ,,глоба” в минимален размер.
Обвиняемият
не се явява лично, представлява се от упълномощен защитник - адв. В.. Защитата
не оспорва фактите изложени в постановлението и пледира на обвиняемия да бъде
наложено административно наказание „глоба“ в минимален размер.
Съдът след преценка доводите на страните
и събраните по делото доказателства, анализирани поотделно и в съвкупност, прие
за установено следното от фактическа и правна страна:
Обвиняемият К.Г.В. е роден на *** ***, живее на
адрес гр. Бобов дол, ул. „Васил Левски“ № 12, същият е българин, български
гражданин, със средно образование, работещ, неженен, неосъждан, с ЕГН **********.
Обвиняемият е
собственик на лек автомобил, марка и модел „Пежо 307“, с рег. № КН 1720 ВМ, за
който не бил заплатил дължимите местни данъци за 2017-та и 2018-та година.
Липсата на платен пътен данък, съгласно чл. 147, ал.1 от ЗДвП се явяват
абсолютна пречка за извършване на периодичен преглед за проверка на
техническата изправност на МПС по реда описан в Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г.
Съгласно цитирания подзаконов нормативен акт периодичните прегледи за техн.
изправност на МПС се извършват от комисия в състав председател и техн.
специалист към съответния КТП /контролно-технически пункт/, който е търговско
дружество получило разрешение от Агенция „АА“ . Съобразно изискванията на
Наредбата председателите на комисии имат качеството на длъжностни лица по смисъла на чл. 93, т.1, б.“б“ от НК, които след
извършване на всяка проверка издават удостоверение за техническа изправност на
ППС /УТИППС/, ведно със съответните стикери. Посоченото удостоверение
представлява официален документ по
смисъла на чл. 93, т.5 от НК, тъй като се издава от длъжностно лице в кръга на
неговата компетентност и по установен от закона ред и форма.
На 01.03.2018
г. В. посетил КТП № 398 в гр. София за извършване на преглед за техническа
изправност на притежавания от него лек автомобил. Длъжностните лица в пункта
след справка установили, че за същия не са заплатени горепосочените местни
данъци. Поради това прекъснали прегледа и отказали на обвиняемия да му издадат
УТИППС и съответно стикер към него, съгласно Наредбата. По-късно същият ден
поради същите причини му бил отказан преглед и във втори пункт в гр. София.
На 14.06.2018
г., при проверка на обвиняемия от служители на КАТ-ПП към РУ-Бобов дол било
установено, че управляваният от него процесен автомобил „Пежо 307“, с рег. №
КН1720ВМ е без валиден технически преглед, за което на В. бил съставен АУАН за
нарушение по ЗДвП. Поради това, че бил наясно, че няма как без да е заплатил
пътния данък да премине технически преглед и да се снабди с необходимите му
документи и стикери за това обвиняемият в края на месец Юни 2018-та година от
неустановено по делото лице се снабдил с неистинско Удостоверение за техническа
изправност на ППС, Протокол № 16509481, решение № 1025/1, издадено на 20.06.2018год. за лек автомобил „Пежо 307“, с рег. №КН 1720 ВМ, на което е придаден
вид, че е издадено от комисия в състав „Любо Транс“ ЕООД - В. К.Д.и Митко Г. Петров, както и със съответния
стикер. С поставянето на стикера на предното стъкло на автомобила обвиняемият
считал, че ще създаде впечатление в контролните органи, че автомобилът му е
изряден.
На 26.11.2018
г., около 11:10 часа, Кристиян В. управлявал процесния автомобил , движейки се
по на път ІІІ-623, км. 10+600, където в района на бензиностанция „Петрол“ бил
спрян за проверка от свидетелите Н. и И. ***. При извършена от същите проверка
с таблет по регистрационния номер на автомобила се установило, че същият не е
преминал задължителния технически преглед. За да избегне повторно наказание по
ЗДвП за това нарушение обвиняемия представил на свидетелите неистинските
документи, с които разполагал, а именно Удостоверение за техническа изправност
на ППС, Протокол № 16509481, решение № 1025/1, издадено на 20.06.2018год. за лек автомобил „Пежо 307“, с рег. №КН 1720 ВМ, на което е
придаден вид, че е издадено от комисия в състав „Любо Транс“ ЕООД - В. К.Д.и Митко Г. Петров, както и им показал
съответния неистински стикер залепен на предното стъкло. Обвиняемият предал на
свидетелите с протокол за доброволно предаване представените от него документи,
като по-късно била извършена допълнителна проверка, при която се установило, че
изобщо не съществува търговско дружество с наименование „Любо Транс“ ЕООД, а чрез справка в ИА
„Автомобилна администрация“ било установено, че не е издавано разрешение за
извършване на периодични технически прегледи от такова юридическо лице, както и
че комисия в състав В. К.Д.и Митко Г. Петров не съществува.
По доказателствата:
Горната
фактическа обстановка, която не се оспорва от страните, съдът възприе като
безспорно установена в рамките на фактическите положения, посочени в
постановлението на Районна прокуратура - Дупница, въз основа на събраните в
наказателното производство гласни и писмени доказателства, приобщени по реда на
чл. 283 от НПК и преценени съобразно разпоредбата на чл. 378, ал. 2 НПК. От
показанията на свидетелите, дадени в хода на ДП се установяват логично,
последователно и непротиворечиво всички важни за процеса факти и обстоятелства.
Съдът кредитира изцяло и събраните по делото писмени доказателства, присъедини
по надлежния ред, които подкрепят заявеното от свидетелите и установяват
еднопосочно и непротиворечиво всички попадащи в предмета на доказване факти и
обстоятелства.
От правна страна:
От така
установената по несъмнен начин фактическа обстановка е видно, че с деянието си обвиняемият
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 316, във вр. с чл. 308, ал. 1 от НК,
за което е предвидено наказание лишаване от свобода до 3 години, а именно:
на 26.11.2018год. на път ІІІ-623, км. 10+600, в
района на бензиностанция „Петрол“ съзнателно се ползвал (представяйки го пред
служители на МВР, извършващи проверката) от неистински официален документ -
удостоверение за техническа изправност на ППС, Протокол № 16509481, решение №
1025/1, издадено на 20.06.2018год. за лек автомобил „Пежо 307“, с рег.
№КН 1720 ВМ, на което е придаден вид, че е издадено от комисия в състав „Любо Транс“ ЕООД - В. К.Д.и Митко Г.
Петров, като от него за самото му съставяне не може да се търси наказателна
отговорност.
С посочените
по-горе действия обвиняемият съзнателно е ползвал неистински официален свидетелстващ
документ, който е бил съставен от другиго, с което свое деяние е осъществил
съставомерните признаци на престъплението по чл. 316, във вр. с чл. 308, ал. 1
от НК. С посочения състав се охраняват обществените отношения обществените
отношения, свързани с документирането и документооборота и по-конкретно тези
свързани с ползването на официални документи. Престъплението по чл. 316 от НК
се осъществява само чрез действие, то не е продължено престъпление, а такова на
просто извършване. Осъществява се чрез еднократно действие и тъй като е
формално, а не резултатно, не е необходимо от ползването на документа да е
настъпила благоприятна последица за подсъдимия. „Ползване” по смисъла на чл.316 от НК означава употреба на документа
чрез представянето му пред трето лице, а не извличане на полза и облага от
факта, че някога някъде някому този документ е бил представен от някого. В този
смисъл виж. Решение № 172 от 28.06.2017 г. по н. д. № 489 / 2017 г. на Върховен
касационен съд, 2-ро нак. отделение.
Текстът на чл.
316 НК затвърждава преди всичко идеята, че поначало криминализирането на
съставянето на неистински документи, преправянето съдържанието на съставени
документи, както и съставянето на документи с невярно съдържание, цели
предотвратяване използването на такива документи.Тази идея следва от
съдържанието на всички текстове, отнасящи се за документните престъпления, като
дори целта за ползване е достатъчна, когато деянието има за предмет официален
документ, а е особено подчертана именно в чл. 316 НК с предвидената отговорност
за ползване на документ от гореизброените и тогава, когато ползващият документа
не може да носи наказателна отговорност за съставянето му, както е в настоящия
случай. В този смисъл виж. Решение № 210 от 17.09.2012 г. по нак. д. №
496/2012 г. на Върховен касационен съд.
В конкретния
случай защитаваните обществени отношения са били накърнени от действията на
обвиняемия.
От субективна
страна, деянието е извършено при пряк умисъл, като вид и форма на вината. При
престъплението по чл. 316 НК умисълът на дееца трябва да включва съзнанието, че
се ползва неистински или преправен документ, т.е. че отразеното в документа не
отговаря на действителните факти и обстоятелства и че не е издаден от
оправомощено лице за удостоверяване именно на тези обстоятелства. В този смисъл
виж. Решение
№ 307 от 23.01.2017 г. по н. д. № 1236 / 2016 г. на Върховен касационен съд,
1-во нак. Отделение. Обвиняемият Ве съзнавал, че се ползва от
неистински официален свидетелстващ документ, съставен от другиго, при положение
че е бил наясно, че не е изпълнил законовите разпоредби относно преминаване на
посоченото в документа МПС на задължителен технически преглед по съответния ред,
а напротив по собствено желание съзнателно
се е снабдил с документите от неизвестно по делото лице и ги е употребил пред
длъжностните лица извършили проверка на автомобила му по реда на ЗДвП.
По наказанието:
Имайки предвид
изложеното, съдът призна обвиняемия К.Г.В. за виновен за извършеното деяние по чл.
316, във вр. с чл. 308, ал. 1 от НК и като намери, че са налице предпоставките
на чл. 78а, ал. 1 от НК, както и че не са налице пречки по смисъла на чл. 78а, ал.
7 от НК, освободи същия от наказателна отговорност, като му наложи
административно наказание – „глоба“ в размер на 1000 лв. В особената част на НК
за престъплението по чл. 316, във вр. с чл. 308, ал. 1 от НК е предвидено наказание
– лишаване от свобода до три години. От приложената справка за съдимост е
видно, че обвиняемият не е осъждан. Същият не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на чл. 78а от НК. Престъплението по чл. 316 във вр. с чл.
309 от НК няма резултатен имуществен характер и от него не биха могли да
настъпят имуществени вреди, възстановяването на които да е предпоставка за
приложението на чл. 78а от НК, виж. Решение № 158 от 13.03.2012 г. по нак. д. №
342/2012 г. на Върховен касационен съд.
Ето защо съдът
прие, че обвиняемият следва да бъде освободен от наказателна отговорност, като
съдът му наложи административно наказание глоба, която определи в размер
минимален размер от 1000 лева, предвид тежестта на нарушението и данните за
личността и имотното състояние на В., който работи за пръв път на трудов
договор и то само от няколко дни. Съдът не определя по-голям размер глоба
считайки, че наложеният е изцяло съобразен с целите на наказанието, ниската
обществена опасност на извършеното от обвиняемия деяние, както и липсата на други
негативни характеристични данни по делото, които да обосновават налагането на
по-висок размер на наказанието.
С оглед на изложените мотиви, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: