РЕШЕНИЕ
№ 984
гр. Пловдив, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело
№ 20225300500950 по описа за 2022 година
Обжалвано е Решение № 260090/31.12.2021г. на Първомайския районен съд,
втори съдебен състав, постановено по гр. д. № 127/19г. В частта, с която се отхвърлят
исковете предявени от „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: *** за признаване за устатоновено, че А. Н. А., ЕГН: **********, с
постоянен адрес: *** дължи сумите: по Договор за кредит за текущо потребление от
16.04.2009 г., сключен между ищеца, от една страна като „Кредитор“, и лицето Н.А.
М., ЕГН: ********** (починал на ***.), от друга страна като „Кредитополучател“,
както следва:
главница- за разликата от 6 040, 49 лева (шест хиляди и четиридесет лева и четиридесет
и девет стотинки) до 7 381.56лв, ведно със законната лихва върху нея, считано от
03.09.2018 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
в съда, до погасяване на задължението, с изключение на периода от 13.03.2020 г. до
13.05.2020 г. (вкл.); редовна лихва за разликата от 831, 86 лева (осемстотин тридесет и
един лева и осемдесет и шест стотинки) до 7 331.89лв. за периода от 03.09.2015 г. до
16.04.2018 г. и санкционираща лихва за разликата от 1 297, 22 лева (хиляда двеста
деветдесет и седем лева и двадесет и две стотинки) – до 1 670.92лв.
Жалбоподателят „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК: ***, г***, моли съда да отмени
1
решението на районния съд в обжалваната част и постанови друго, с което уважи
изцяло преядявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемата страна А. Н. А., ЕГН: ********** не взема становище по жалбата.
Предвид доказателствата съдът установи седното:
Няма спор, че на 16.04.2009г. между „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК: ********* в
качеството си на кредитор уи Н.А. М. като кредитополучател, който е починал на ***г.
и негов единствен наследник е въззиваемия А. Н. А. е сключен Договор за кредит за
текущо потребление, според който кредиторът е отпуснал кредит за текущо
потребление в размер на 9 000лв. със срок на издължаване от 108 месеца. По договора
са постъпвали погасителни вноски, но един от спорните въпреси е как са направени
тези вноски.
Пред районния съд А.Н. А. твръди, че направените от него вноски са в резултат
на издудване от страна на банкови служители, които му обяснили, че ако не превежда
суми за погасяване на задължението по договора ще има затруднения при получаване
на плащанията, които прави неговата бивша супрага за уравнение на дела му по делото
между тях за техен съсобствен имот. Това твърдение следва да се обсъжда заедно с
възражението, че А.А. не е приел наследството на своя баща и затова не следва да
отговаря за неговите задължения.
По делото е представено удостоверение от РС Първомай, от което се установява,
че с Определение № 211/31.08.2018г. по ч. гр. д. № 456/18г. е вписано заявление на А.
А. за отказ от наследството на Н.А. М.. За да е налице валиден отказ от наследство,
последното трябва да не е прието. От приетото по делото заключение на съдебно
счетоводната експертиза с вещо лице П. се установява, че след смъртта на Н.А.М.
вноски по разплащателната сметка прави неговия наследник като банката извършва
трансфери от разплащателната по заемната сметка, като са направени осем вноски на
обща стойност 2 113лв. Погасяването на дълга на своя наследодател представлява
дайствие, което сочи към приемане на наследството му. Върху този извод не влияят
показанията на свидетелката В.А., която е бивша съпруга на въззиваемия и която по
повод заплащане на стойността на дела на А. от техен имот придобит по време на
барака им, от него разбрала, че е бил принуден от служител на банката да предеведе 1
500лв. – 2 000лв., от които да се погасява задълженията на бившия ú свекър и ако не го
строи всичките му пари ще бъдат блокирани. От една служителка на банката разбрала
още и това, че след като преведе стойноста на дела на А. за имота кредитнатна
институция ще удържи необходимата сума, а осътъкът осава на рабположение на
въззиваемия.
Съдът не кредитира тези покадания, понеже те съдържат фактически неточности
(напр. не е удържана сума от 9 000лв от преведената стойност на дела на А.), а и
противоречат на заключението на счетоводната екеспертиза относно броя, размера и
2
авторството на направените вноски за погосяване на кредита.
Предвид изложеното направения на 31.08.18г. не е произвел целените правни
последици.
Второто възражение е за изтекла погасителвна давност: От заключението на
счетоводната експретиза се установява, че последното плащане по кредита е
извършено на 15.12.2011г. и до подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение срещу А. – 31.08.2018г. са ицминали провече от пет години. Договърт за
кредит обаче е със срок от 108 месеца и според погасителния план последната вноска е
дължима на 18.04.2018г. Налице е трайна съдебна практика (напр. Р. 38/26.03.19г. по т.
д. № 1157/18г. на ВКС, II т.о.) съгласно която уговорката между страните за връщане
на дената в заем сума на погасителни вноски не превръща договора в такъв за
периодични платежи, а представлява уговорка за изпълнение на задължението на части
и затова давността се изчислява от датата на уговорения краен срок за погасяване на
кредита, а не от датата на падежа на отделните вноски. Затова възражението, че
вземането е погасено по давност е неоснователно.
Следователно налице е основание да се ангажира отговорноста на А. А. като
наследник на длъжника по процесния договор. Относно размера на задълженията
съдът съобрази заключението на счетоводната експертиза, според което остатъкът от
неплатината главница възлиза на 7 459.14лв., а стойността на възнаградителната лихва
е 4 638.32лв., но с оглед диспозитивното начало в гражданския процес посочено в чл.
6, ал.2 от ГПК е недопустимо да се присъжда повече от поисканото, поради което иска
за главницата следва да се уважи до претендирания размер от 7 381.56лв., а за
възнаградителната лихва в указания от експертизата размер.
По отношение на санкциониращата лихва съдът намира, че в тази клауза е
неравноправна, за която съдът следи служебно по силата на приетата с Д.В. бр.
100/2019г. нова алинея 3 но чл. 7 от ГПК по смисъла на нормата на чл. 19, ал.1 и ал.2
от ЗПК (отм.), но действал по време на сключване на договора, който е аналогичен на
сега действащата норма на чл. 33, ал.1 от ЗПК, тъй като задължава потребителя да
заплаща лихви извън размера на законната лихва.
Доколкото обаче няма подадена въззивна жалба от другата страна, то според
забраната да се влошава положението на жалбоподателя, уредена в нормата на чл. 271,
ал.1, изр. второ от ГПК в тази част решението следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора въззивоемият следва да заплати на разноски на
въззивника съразмерно на уважената част от жалбата в размер на 247.75лв., от които
147.75лв. държавна такса, а останалата част е възнаграждение на юрисконсулт, а
разноските присъдени на ответника, тук въззиваем, с първоинстанционното решение
следва да се намалят на 105лв.
Предвид изложеното решението на районния съд следва да се отмени в частта, с
3
която е отхъврлена претенцията за главница за разликата от 6 040.49лв. до 7 381.56лв. и
за възнаградителна лихва за разликата от 831.86лв. до 4 638.32лв., като се уважат до
посочените размери, а в останалата част решението следва да се потвърди.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260090/31.12.2021г. на Първомайския районен съд, втори
съдебен състав, постановено по гр. д. № 127/19г. в частта, с която се отхвърлят
исковете предявени от „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: *** за признаване за устатоновено, че А. Н. А., ЕГН: **********, с
постоянен адрес: *** дължи сумите по Договор за кредит за текущо потребление от
16.04.2009 г., сключен между ищеца, от една страна като „Кредитор“, и лицето Н.А.
М., ЕГН: ********** (починал на *** г.), от друга страна като „Кредитополучател“, а
именно главница- за разликата от 6 040, 49 лева (шест хиляди и четиридесет лева и
четиридесет и девет стотинки) до 7 381.56лв и в частта, с която се присъжда редовна
лихва за разликата от 831, 86 лева (осемстотин тридесет и един лева и осемдесет и шест
стотинки) до 4 638.32лв., както и в частта с която се осъжда „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК:
***, със седалище и адрес на управление: *** да заплати на А. Н. А., ЕГН: **********,
с постоянен адрес: ***разноски за производството пред районния съд за разликата над
105 (сто и пет) лева до пиръсдените 286.25 (двеста осемдесет и двадесет и пет
стотинки) и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО че А. Н.
А., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***дължи на „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление: *** по Договор за кредит за текущо потребление
от 16.04.2009 г., сключен между ищеца, от една страна като „Кредитор“, и лицето Н.А.
М., ЕГН: ********** (починал на *** г.), от друга страна като „Кредитополучател“, а
именно главница в общ размер от 7 381.56 /седем хиляди триста осемдесет и един лева
и петдесет и шест стотинки) както и редовна лихва в размер на 4 638.32 (четири
хиляди шестстотин тридесет и осем лева и тридесет и две стотинки).
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА А. Н. А., ЕГН: **********, с постоянен адрес: *** да заплати на
„Банка ДСК” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: *** сумата 247.75
(двеста четиридесет и седем лева и седемдесет и пет стотинки) разноски направени във
въззивното разглеждане на делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5