№ 14178
гр.. 21.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско
дело № 20251110100462 по описа за 2025 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ от „. срещу . за осъждане
на ответника да заплати сумата от 2155.56 лева, представляваща регесрна претенция за
заплатено от ищеца застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по преписка по
щета № ., във връзка с настъпило на 23.01.2024г. в гр. ПТП, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 03.01.2025г. до окончателното заплащане на сумата.
Ищецът твърди в исковата молба, че на 23.01.2024г. в гр. водачът В. на лек автомобил
с марка „.“ рег. № . движейки се по бул. . посока бул. „.“ не се е съобразил със светофарната
уредба и на светофар при зелен сигнал водачът на МПС с марка „.“ с рег. № . потегля, а от
дясната му страна В. преминава на червено, като виновно предизвиква ПТП, удряйки
дясната врата на автомобил с марка „.“ с рег. № ., който към датата на ПТП е застрахован по
застраховка „.“ при ищеца.Твърди се, че гражданската отговорност на виновния за ПТП
водач – В. е била застрахована при ответното дружество към датата на застрахователното
събитие. Поддържа се, че във връзка с причинените от ПТП вреди при ищцовото дружество
е била образувана преписка по щета № ., и бил извършен оглед на щетите и автомобилът е
бил в доверен сервиз, във връзка с което била издадена фактура за сумата от 2130.56 лева,
която била заплатена на 18.04.2024г. Ищецът посочва, че е изпратил на ответника регресна
покана за сумата от 2155.56 лева с включени ликвидационни разноски, но плащане не е
извършено. С оглед на това претендира от ответника заплащането на спорното
застрахователно обезщетение, като е релевирано и искане за присъждане на сторените по
делото разноски.
Ответникът в писмения отговор, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, оспорва исковете.
Твърди се, че описаният механизъм на ПТП не съответства на реално осъществилото се,
като се подчертава, че водачът на застрахования при ответника автомобил не е виновен за
1
настъпване на застрахователното събитие. Във връзка с това се сочи, че не е налице нито
един от признаците от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД. Подчертава се, че водачът на В. не
е извършвала маневра, при която да е отнела предимството на другия водач, тъй като същата
е преминала на зелен сигнал на светофара и е навлязла в кръстовището, а водачът на МПС с
марка „.“ с рег. № . е потеглил по-рано и при наличие на все още намиращо се в
кръстовището МПС и именно той е станал причина за настъпване на ПТП.Ето защо се
твърди, че вина за ПТП има единствено водачът на автомобил с марка „.“ с рег. № ..
Релевирано е и възражение за съпричиняване. Оспорва се причинно-следствената връзка
между ПТП и причинените щети, както и размера на заплатеното застрахователно
обезщетение. Сочи се, че платената сума не съответства на действителната стойност на
причинените щети, като цените на труд и частите са завишени. Изрично признава, че
наличието на сключена застраховка „.“ по отношение на автомобила на В.. Моли се исковете
да бъдат отхвърлени, като в полза на ответника бъдат присъдени сторените по делото
разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 411 от КЗ, следва да се установи при
условие на . главно доказване от страна на ищцовото дружество наличието на следните
юридически факти: 1. валидно възникнало застрахователно правоотношение между ищеца и
собственика на увредения автомобил, 2. ищецът да е заплатил застрахователното
обезщетение в посочения в исковата молба размер, 3. да са налице предпоставките за
възникване на деликтна отговорност съобразно чл. 45 от ЗЗД, а именно противоправно
поведение на делинквента, което е в причинно-следствена връзка с настъпването на вредите
и наличие на вина на делинквента, която се предполага и 4. наличие на действително
застрахователно правоотношение между делинквента и ответника по застраховка „.”.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК в тежест на ответника е да докаже възраженията си,
съответно да обори презумпцията по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД относно вината на делинквента, а
при установяване на посочените от ищеца обстоятелства и че е погасил претендираното
вземане.
Между страните не се спори, че ищцовото дружество е имало сключен договор за
автомобилна застраховка „.” за автомобил с марка „.“ с рег. № ., валиден към датата на
застрахователното събитие. Това обстоятелство се потвърждава и от представената по
делото застрахователна полица № . за застраховка „.“, с подробно описани данни за
застрахованото МПС и посочен срок на валидност от 20.12.2023г – 19.12.2024г. В същата е
посочено, че собственик на автомобила е „., като е посочено, че годината на производство на
МПС е 2016г. В полицата изрично е отбелязано, че е сключена при действие на клауза „.“ и
клауза „./.
Доказано е, че в срока на действие на договора за имуществено застраховане е
настъпило застрахователно събитие на 23.01.2024г., за което на 26.01.2024г при
2
застрахователя – ищец е образувана преписка по щета № . и е съставен опис на щетите. Тези
обстоятелства се потвърждават от приложените по делото заявление за изплащане на
застрахователно обезщетение по застраховка . от 26.01.2024г, опис на претенция ., опис-
заключение по претенция и доклад по щета.
Установено е и, че ищцовото дружество с възлагателно писмо е възложило ремонта на
застрахованото МПС на сервиз – „., като във връзка с това е била изготвена фактура за
осъществените ремонтни дейности, приета като доказателство по делото. Същевременно
съгласно приемо-предавателен протокол от 12.04.2024г. ремонтът е бил осъществен и
автомобилът е бил предаден за ремонт и върнат на собственика без да са налице забележки.
Съгласно издадена фактура № . стойността на осъществените ремонтни дейности е 2130.56
лева, която сума видно от представено преводно нареждане за кредитен превод от
18.04.2023г. е била заплатена на „. /л. 13 от делото - задна страна/, при съобразяване на
посоченото основание за плащане, а именно рег.№ на увреденото МПС – ..
Така посочените обстоятелства са били обявени за безспорни още с доклада по делото,
обявен за окончателен, без възражения от страните.
Настоящият състав приема, че по делото е установено и че водачът на автомобил
марка „.“ рег. № . с действията си е осъществил фактическия състав на гражданския деликт.
Аргументите на съда в тази насока са следните:
От съвкупната преценка на представените по делото доказателства, изслушания по
делото свидетел Л. С. и приетото заключение по допуснатата автотехническа експертиза,
което съдът кредитира с оглед разпоредбата на чл. 202 от ГПК като изготвено от вещо лице
притежаващо необходимите професионални знания и квалификация, се установява, че
автомобил марка „.“ рег. № . се е движил по бул. „.“, с посока от бул. „.“ към бул. „. и в
района на кръстовището с бул. . водачът предприема маневра за преминаване на червен
сигнал на светофарната уредба, при което реализира ПТП с идващия от лявата му страна на
зелен сигнал на светофарната уредба лек автомобил „.“ с рег. № ..
Предвид това, Софийски районен съд намира за неоснователно твърдението на
ответното дружество, че по делото не е установен механизмът на ПТП. За установяване на
механизма на ПТП, ищцовата страна е представила двустранен констативен протокол за
ПТП от 21.01.2020г., който представлява частен документ. Съгласно чл. 123, ал. 1, т. 3, бук.
„б“ ЗДвП – редакция действаща към датата на ПТП, ако между участниците в
произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те преместват
превозните средства, така че да не възпрепятстват движението и попълват своите данни в
двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие.
Представеният по делото двустранен констативен протокол за ПТП е съставен от
участниците в него по реда на чл. 5, ал. 1, вр. чл. 2, ал. 1, т. 3 от Наредба № . г. за
документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за
информиране между . Съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредбата, когато при произшествието са
причинени само материални щети, които не възпрепятстват движението на МПС на
собствен ход, и между участниците в произшествието има съгласие относно
3
обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен
протокол за ПТП - приложение .. В тази хипотеза протоколът по своята правна същност няма
характер на официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК и не се ползва с обвързваща
доказателствена сила относно истинността на обективираните в същия данни, касаещи
реализирането на ПТП. Това не означава, че същият няма доказателствена стойност.
Съгласно константната практика на ВКС обективирана в решение № 24 от 10.03.2011
год. на ВКС по т.дело № 444/2010 год., I т. о., ТК, решение № 85 от 28.05.2009 год. на ВКС
по т.дело № 768/2008 год., II т. о., ТК, решение № 73 от 22.06.2012 год. на ВКС по т.дело №
423/2011 год., I т. о., ТК, решение № 98 от 25.06.2012 год. на ВКС по т.дело № 750/2011 год.,
II т. о., ТК и решение № 15 от 25.07.2014 год. на ВКС по т.дело №1506/2013 год., I т. о., ТК,
протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с
обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него,
непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими към механизма на ПТП.
Когато фактът съставлява волеизявление, направено от участник в ПТП, протоколът има
доказателствена сила само относно съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието
изявление се възпроизвежда от съставителя на документа. Ищецът, който претендира
обезщетение за вреди, твърдейки, че е встъпил в правата на увреденото лице, какъвто е
разглеждания случай, носи тежестта на доказване на механизма на ПТП, поради което
той следва да ангажира и други доказателства, когато протоколът за ПТП не удостоверява
всички релевантни за механизма на ПТП обстоятелства или преценката им изисква
специални знания, които съдът не притежава.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че представеният протокол за ПТП
следва да се цени с оглед всички представени по делото доказателствата и за да приема за
установено осъществяването на процесното застрахователно събитие, съобразно описания
от свидетеля С. механизъм, посоченото в заключението по автотехническата експертиза
относно показанията на свидетелката В., че е задействала спирачната уредба на МПС преди
настъпване на удара и заявеното от вещото лице в проведеното открито съдебно заседание
досежно това би ли настъпило ПТП по този начин в случай че заедно с автомобил „.“ рег. №
. са се движили и други автомобили /в каквато насока са показанията на свидетеля В..
Именно съгласно показанията на свидетеля С. същият е управлявал автомобил „.“ с рег. № .,
като на кръстовището на бул. . и бул. „. е бил първа кола, спряла на светофар. При светване
на зелен сигнал на светофара същият потегля, преминава през четири ленти и две трамвайни
линии, след което бива ударен от управлявания от свидетелката В. автомобил. Свидетелят С.
е категоричен, че и двамата водачи са опитали да предотвратят удара, но не са успели. В
показанията си С. посочва, че от страна на свидетелката В. не е имало спор относно вината
за настъпване на ПТП и изрично е било посочено от нея,че тя е виновна. Категоричен е, че
освен МПС на свидетелката В. не е имало друг автомобил в кръстовището от идващо от
нейната посока на движение. С. подчертава, че на процесното кръстовище често стават ПТП
именно защото много водачи се объркват от факта, че светофарът за завой продължава да
свети зелено, въпреки че този за направо светва червено.
4
Във връзка с това следва да се посочи, че Софийски районен съд кредитира изцяло
показанията на свидетеля С., които съответстват на описания от вещото лице механизъм на
ПТП. Съдът съобрази и обстоятелството, че показанията на свидетелката В. в насока, че не
само тя, но и други два автомобила с потеглили заедно с нея, което и е дало сигурност, че
именно тя преминава на зелен сигнал на светофара, се опровергават от заключението на
вещото лице, в което е разяснено, че при наличие на други автомобили от всяка страна на
управлявания от нея „.“ рег. № ., ПТП щеше да настъпи с участие на някой от другите
автомобили. На следващо място, в показанията си свидетелката В. твърди, че е задействала
спирачната система на автомобила незабавно, щом е видяла движещия се автомобил „.“ с
рег. № ., но вещото лице в заключението по автотехническата експертиза подчертава, че ако
спирачната система е била задействана, ударът щеше да настъпи в друга част на МПС - в
предната част и на двата автомобила. В случая съдът съобрази и посоченото от свидетелката
В., че е бързала за да стигне навреме за преглед при лекар и че не е от гр. което в контекста
на посоченото от свидетеля С. досежно особеността на светофарната уредба на процесното
кръстовище, обосновава извод, че свидетелката В. може да е възприела погрешно сигнала на
светофара отнасящ се за различна от нейната посока на движение.
С оглед всичко изложено настоящият състав приема, че по делото е доказано
осъществяването на ПТП съгласно описания от вещото лице в заключението по
автотехническата експертиза механизъм.
Ето защо следва да се приеме, че водачът на застрахования при ответното дружество
автомобил е нарушил разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, съгласно която участниците в
движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица,
упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със
светлинните сигнала, с пътните знаци и с пътната маркировка. По конкретно в случая е била
нарушена нормата и на чл. 31,ал. 7, т. 1 на ППЗДвП, в която е предвидено, че червена
светлина - означава „Преминаването е забранено“, като е указано, че водачите на пътни
превозни средства не трябва да преминават „стоп-линията“ или, ако няма такава, да
преминават линията, на която е поставен светофарът, а когато светофарът е поставен в
средата на кръстовището, водачите не трябва да навлизат в кръстовището или на
пешеходната пътека. В конкретната хипотеза водачът на лек автомобил марка „.“ рег. № . не
се е съобразил с това законово изискване, като не е спрял, а е навлязъл в кръстовището,
въпреки че е по отношение на него е действала забрана за преминаване с оглед червения
светлинен сигнал на светофарната уредба. Следователно може да се достигне до извода, че
осъщественото деяние от водача на МПС марка „.“ рег. № . е противоправно.
Настоящият състав приема, че е налице и последния елемент от фактическия състав на
деликта, а именно – наличието на вина у водача на автомобил марка „.“ рег. № ., доколкото
съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината се предполага, поради което в тежест на ответника в
настоящото производство, е било да проведе . главно доказване, за да обори презумпцията,
но по делото не са представени доказателства в тази насока, които да се кредитират от съда.
В отговора на исковата молба ответното дружество изрично е признало и наличието на
5
валидно застрахователно правоотношение по застраховка „.” на автомобилисти към датата
на процесното събитие по отношение на МПС марка „.“ рег. № .. Същото се потвърждава и
от представената към исковата молба справка от Гаранционен фонд /л.15 от делото/ и
застрахователна полица „.“ /л. 14 от делото/.
Следователно, по делото е установено осъществяването на фактическия състав на
нормата на чл. 411 от КЗ, поради което съдът намира, че исковата претенция на ищцовото
дружество е доказана по основание.
По отношение на размера на дължимото застрахователно обезщетение, Софийски
районен съд приема следното:
Застрахователното обезщетение за имуществени вреди на превозни средства, което се
дължи от застраховател по задължителна застраховка „.“ на автомобилистите на увредените
трети лица се определя по правилата на чл. 499, ал. 2 КЗ и клаузите на конкретния
застрахователен договор. Принципът на пълната обезвреда, залегнал в чл. 499, ал. 2 КЗ,
означава, че обезщетението има за цел да постави увредения в имущественото състояние, в
което той е бил преди увреждането - да се приведе увреденото МПС в изправно и годно за
движение техническо състояние. Следователно застрахователят по . в хипотеза на регрес
спрямо него заплаща само стойността на вредите, дължащи се на унищожаване или
повреждане на вещта до размера на нейната действителна стойност към момента на
осъществяване на застрахователното събитие - без овехтяване /Решение № 52 от 08.07.2010
г. по т.д. № 652/2009 г. на ВКС, I ТО/. При нейното .ли частично унищожаване тази
действителна стойност се определя от пазарната цена, по която вещ от същото качество и
вид може да бъде купено. В този смисъл е съдебната практика на ВКС, според която
действителната стойност на вредата по смисъла на чл. 273, ал. 2 и чл. 203 КЗ /отм./ -
аналогични на чл. 499, ал. 2 и чл. 400 КЗ, е пазарната стойност, достатъчна към момента на
увреждането за закупуването на имущество от същия вид, респ. пазарната стойност на
ремонта за отстраняване на настъпилата вреда /Решение № 115/9.07.2009 г. по т.д. №
627/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО/, като при определяне на обезщетението съдът, ползвайки
заключение на вещо лице, не е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се
надвишават минималните размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.06 г. на КФН /в
този смисъл Решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на ВКС, II ТО; Решение №
52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, I ТО; Решение № 109 от 14.11.2011 г. по т. д.
№ 870/2010 г. на ВКС, I ТО; Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І
ТО/.
В разглеждания случай съгласно заключението на автотехническата експертиза, което
настоящият състав кредитира изцяло по реда на чл. 202 от ГПК, щетите по МПС с марка „.“
с рег. № . се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото на 23.19.2024г.
ПТП, като до този извод експертът е достигнал при съобразяване на механизма на
процесното ПТП, опис на щетите, изготвен от ищеца и отразените в протокола за ПТП
видими увреждания. Съдът намира, че следва да бъде посочено и че видно от самата
застрахователна полица увреденият автомобил е бил с година на производство 2016г., като
6
вещото лице потвърждава, че МПС е било в експлоатация към датата на ПТП от 7 години, 4
месеца и 4 дни. Ето защо по отношение на стойността на нанесените щети, необходима за
възстановяване на процесния лек автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към
датата на настъпване на процесното ПТП, вещото лице е категорично, че същата се равнява
на 2428.38 лева, като е съобразено каква е стойността на сервизния час и стойността на
уврежданията по средни пазарни цени. Предвид това доколкото платеното от ищеца
обезщетение е в по-нисък размер – 2130.56 лева, възражението на ответника, че заплатеното
обезщетение е в завишен размер несъответстващ на средните пазарни цени, се явява
неоснователно. Ищецът има право да получи и обезщетение за направените обичайни
разходи във връзка с щетата. Нещо повече, заплатеното от ищеца обезщетение дори е под
размер на средните пазарни цени, без да се включат цените на официален сервиз – 2254.73
лева. Съдът намира, че сумата от 25 лева, претендирана като разноски, съставлява обичаен
разход за приключване на застрахователната щета, поради което същата следва да се включи
в общия размер на дължимата от ответника сума. При това положение предявеният от
ищеца иск за сумата в общ размер на 2155.56 лева се явява основателен и следва да бъде
уважен в цялост.
Софийски районен съд намира за неоснователно релевираното от ответника
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на
застрахованото при ищеца МПС. С нормата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е предвидена възможност
за намаляване на обезщетението за вредите, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, когато увреденият е допринесъл за настъпването на вредите. Приложението на
това правило е обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на
пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки и/или възможност за настъпване
на увреждането, т.е. когато е налице причинна връзка между негови действия или
бездействия и вредоносния резултат. При произнасяне по възражението на ответника по иск
за съпричиняване на вредоносния резултат, от съществено значение е конкретното
проявление на действието или бездействието на пострадалия, което съставлява пряка и
непосредствена причина за причинените вреди. При обективното съпричиняване по чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД намаляването на дължимото от деликвента обезщетение не e обусловено от
преценката дали е налице виновно и противоправно поведение на пострадалото лице за
настъпване на увреждането. В този смисъл е и задължителната съдебна практика – т.7 от
ППВС № 17/1963 г., в която е акцентирано върху предпоставките за намаляване на
обезщетението за вреди от непозволено увреждане – допринасяне от страна на увредения за
тяхното настъпване и пряка причинната връзка между поведението му и настъпилия
вредоносен резултат. В този смисъл е и последователната и непротиворечива практика на
ВКС, обективирана в решение № 96/29.06.2015г. по т.д.№ 2461/2014г. на ВКС, II т.о.,
решение № 45/15.04.2009г. по т.д.№ 525/2008г. на ВКС, IIт.о, решение № 206/12.03.2010г. по
т.д..5/2009г. на ВКС, II т.о, решение № 58/29.04.2011г. по т.д. №623/2010г. на ВКС, II т.о,
решение № 44/26.03.2013г. по т.д. № 1139/2011г. на ВКС, II т.о.
При съобразяване на така дадените разяснения относно съпричиняването и
7
представените по делото доказателства, Софийски районен съд приема, че от ответника не
са ангажирани доказателства за наличието на соченото от него поведение на водача на
увреденото МПС. Ето защо искът следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени направените и претендирани от него разноски по делото. От името на
ищеца съгласно представен списък по чл. 80 ГПК се претендира присъждане на заплатената
държавна такса, депозити за експертиза и свидетел и адвокатско възнаграждение. При
съобразяване на разясненията дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. по
тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, съдът взе предвид, че са ангажирани доказателства за
заплащане на сумата от 86.22 лева държавна такса, депозит за свидетел – 50 лева и 200 лева
– депозит за експертиза. Следва да се посочи, че на свидетеля С. не е заплатено
възнаграждение от внесения депозит, поради което и тази сума не подлежи на възлагане в
тежест на ответника, а на възстановяване при направено искане. Претендира се и адвокатско
възнаграждение в размер на 515 лева, за плащането на което е ангажиран като доказателство
- Договор за правно обслужване с приложена фактура и извлечение от банкова сметка, от
което е видно заплащането на сумата от 515 лева. Релевираното възражение по чл.78, ал. 5
ГПК от насрещната страна се явява неоснователно, при съобразяване на предвидените в
чл.7, ал.2, т. 2 Наредбата минимуми. Предвид това в полза на ищеца следва да се присъди
сума в размер на 801.22 лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „., ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр.. ., да заплати на . „.“
ЕАД, с ЕИК . и седалище и адрес на управление гр.. ., на основание чл. 411 КЗ сумата от
2155.56 лева, представляваща регесрна претенция за заплатено от ищеца застрахователно
обезщетение и ликвидационни разноски по преписка по щета № ., във връзка с настъпило на
23.01.2024г. в гр. ПТП, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
03.01.2025г. до окончателното заплащане на сумата.
ОСЪЖДА „., ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр.. ., да заплати на . „.“
ЕАД, с ЕИК . и седалище и адрес на управление гр.. ., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
в размер на 801.22 лева - разноски в исковото производство пред Софийски районен съд.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8