Решение по дело №182/2024 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на "Билла България" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София срещу Решение № 57 от 15.02.2024 година, постановено по АНД № 1330 по описа за 2023 година на Районен съд Сливен, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 002372 от 09.07.2023 година, издадено от Директор на Регионална дирекция (РД) за областите Бургас, Сливен и Ямбол със седалище Бургас при Комисия за защита на потребителите (КЗП), с което на "Билла България" ЕООД, на основание чл. 200 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) във вр. с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 23 от ЗЗП.

В жалбата се твърди, че решението на районния съд е постановено при неправилно прилагане на закона – касационно основание за отмяна по чл. 348, ал. 1, т. 1 във вр. с ал. 2 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК). Изложени са съображения за неправилно приложение на чл. 23 от ЗЗП във връзка с легалните дефиниции по § 13, т. 9 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗЗП, чл. 20, ал. 1 и чл. 16 от ЗЗП. Излагат се също доводи за неправилно приложение и на чл. 16 от ЗЗП, като се твърди, че цените са били обявени в съответствие с изискванията на чл. 19, ал. 2, чл. 20, ал. 1 и ал. 3 от ЗЗП във вр. с § 13, т. 8 и т. 9 от ДР на ЗЗП. Оспорват се изводите в решението, че нарушението е безспорно установено. Дори да се приеме, че е извършено от касационния жалбоподател, били налице предпоставки за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Моли съда да отмени постановеното съдебно решение и да постанови друго, с което да отмени издаденото наказателно постановление, като постановено в нарушение на материалния закон. Претендира се присъждане на съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание касационният жалбоподател не изпраща представител. В писмено становище по делото поддържа жалбата и моли за уважаването й.

Ответникът по касационната жалба – Директор на РД за областите Бургас, Сливен и Ямбол със седалище Бургас при КЗП, не изпраща представител и не изразява становище, въпреки дадената възможност.

Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, счита че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и предлага същото да бъде оставено в сила.

Административен съд – Сливен, като провери процесуалните предпоставки за допустимост по чл. 215 от АПК и след като на основание чл. 218 от АПК обсъди изложените в касационната жалба доводи и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с приложимия материален закон, намери следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в производството по делото пред районния съд, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима за разглеждане.

Въз основа на извършената служебно касационна проверка в пределите по чл. 218, ал. 2, предл. първо и второ от АПК, настоящият съдебен състав намира решението на районния съд за валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

По същество и в резултат на осъществения касационен контрол в обхвата по чл. 218, ал. 1 във вр. с ал. 2, предл. последно от АПК, съдът намира касационната жалба за неоснователна, а постановеното от РС Сливен решение за правилно и законосъобразно при следните съображения:

С НП № 002372 от 09.07.2023 година, директор на РД за областите Бургас, Сливен и Ямбол със седалище Бургас при КЗП, на основание чл. 200 от ЗЗП, във вр. с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, налага на "Билла България" ЕООД имуществена санкция в размер на 500 лв. за това, че на 01.03.2023 г. в магазин "Билла" № 401, находящ се в гр. Сливен, ул. „Бр. Миладинови“ № 25, търговецът "Билла България" ЕООД предлага на потребителите стоки в насипно състояние, които не са предварително пакетирани и се претеглят в присъствието на потребителя, изложени в хладилната витрина и в топла витрина на кулинарния щанд –месни продукти, салати и др., с етикети с обявена цена за 100 г. продукт и за 1 кг продукт, с което търговецът извършва нарушение по чл. 23 от ЗЗП. Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд – Сливен, който с решението, предмет на настоящия съдебен контрол го потвърждава като законосъобразно.

За да постанови оспореното решение районният съд, въз основа на доказателствата, приобщени по делото, съставляващи административно-наказателната преписка, приема, че административнонаказателното производство се е развило без допуснати допуснати съществени процесуални нарушения, съставеният АУАН и НП отговарят в пълна степен на формалните изисквания, установени към съдържанието им в чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, административното нарушение е описано ясно, с излагане в пълнота на всички обстоятелства, относими към съответния фактически състав на административно нарушение, с описание, съответстващо и на правното му квалифициране. По същество в резултат на съвкупен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства решаващият първоинстанционен състав приема, че формираният извод за осъществено нарушение по чл. 23 от ЗЗП за законосъобразен и обоснован, съответен на установеното по делото фактическо положение.

Настоящата касационна инстанция намира доводите в касационната жалба за неоснователни. Решението на РС Сливен е правилно и постановено в съответствие с приложимия материален закон.

При разглеждане на спора районният съд е спазил принципа на чл. 13 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН за разкриване на обективната истина по реда и със средствата на закона. Въз основа на събраните относими, допустими и достоверни доказателства е извел и правилен извод за законосъобразност на оспореното НП.

В процесния случай се касае за предлагане на стоки, продавани в насипно състояние, т. е. според теглото им. Съответно единствената цена, която следва да бъде обозначена на етикетите на същите е тази за единица мярка, т. е. за 1 кг, основано в разпоредбата на чл. 23, във вр. с § 13, т. 9 и § 1, т. 10 от ДР на ЗЗП, а посочване на други производни стойности не се допуска. Допълнителното обявяване на цена за 100 г продукт за всяка от категориите продукти, освен недължимо посочена, създава с висока степен на вероятност и възможност за неяснота и объркване, а също и е в състояние да повлияе на икономическото поведение на потребителя.

Касационната инстанция напълно споделя и съображенията в решението по тълкуването и прилагането на закона, към които препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Във връзка с доводите в касационната жалба, поддържани като съображения и пред районния съд следва отново да се посочи, че според § 13, т. 9, изр. второ от ДР на ЗЗП единицата мярка за стоки, търгувани според теглото им, е 1 килограм. Безспорно, грамът е дробна част от единицата за маса (тегло) килограм съгласно чл. 9, ал. 2, във връзка с ал. 1 от Наредбата за единиците за измерване, разрешени за използване в Република България. Това обаче не променя изискването цената на стоките в насипно състояние, търгувани според теглото им, да се представя само в килограми. Законодателят в § 13, т. 9, изр. второ от ДР на ЗЗП не предвижда възможност единицата мярка за тегло на стоките да бъде представяна по друг начин и по-конкретно чрез нейните дробни части (чрез грамове). Използваното в чл. 23 от ЗЗП наречие "само" изключва възможността за определяне на цената на насипните стоки и по друг начин, различен от цената за посочената единица мярка, т. е. за 1 килограм. Това от своя страна означава, че тази цена не може да бъде обявена както в различни по вид мерни единици за тегло, които не са разрешени за използване в страната, така и в дробни части (грамове) от единицата мярка за тегло по § 13, т. 9, изр. второ от ДР на ЗЗП от 1 килограм.

Неоснователни са и доводите в касационната жалба срещу мотивите в решението за неприложимост към процесното нарушение на нормата на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН. Касационният състав споделя формираните от районния съд изводи за липса на предпоставки за неналагане на имуществена санкция със съответното предупреждение – процесното нарушение не е маловажно, тъй като по делото не е установено наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства, такива, които да ги отличат от обикновените случаи на неизпълнени задължения към държавата от същия вид (§ 1, т. 4 от ДР във вр. с чл. 28, ал. 1 от ЗАНН).

Предвид горното районният съд, приел производството по издаване на процесното НП за процесуално и материално законосъобразно, е постановил правилен съдебен акт. Не е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН за отмяна на първоинстанционното решение. По изложените съображения, съдебният акт следва да бъде оставен в сила.

Разноски от ответника по делото не се претендират, поради което не се присъждат.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд Сливен

РЕШИ:

ОСТАВЯ в сила Решение № 57 от 15.02.2024 година, постановено по АНД № 1330 по описа за 2023 година на Районен съд – Сливен.

Решението е окончателно.