Р Е Ш Е Н И Е

№...                                                         27.09.2019г.                                       Гр. Гълъбово

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ГЪЛЪБОВСКИ   РАЙОНЕН  СЪД                                                       Граждански състав

На 25.09.2019г.

В публично заседание  в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА

 

Секретар Белослава Колева, като разгледа докладваното от съдия Минчева гражданско дело №189 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.232, ал.2 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца дължимата по Договор за наем на земи на основание проведен търг с рег.№НС-13-2016 от 02.11.2016г. наемна цена в общ размер на 10503,56лв., за която са издадени фактура №**********/16.05.2018г. и фактура №**********/19.09.2018г., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба в съда да окончателното изплащане на сумата, както и иск с правно основание чл.92 ЗЗД за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата от 704,67лв., представляваща неустойка в размер на законната лихва за забавено плащане на сумите по фактура №**********/16.05.2018г. и по фактура №**********/19.09.2018г. Претендират се и направените разноски.

Исковете са предявени от “МИНИ МАРИЦА - ИЗТОК” ЕАД гр.Раднево срещу Й.Д.З. ***. С исковата молба се твърди, че между страните имало сключен Договор за наем на земеделска земя от 02.11.2016г. с предмет недвижим имот с площ от 80,070 дка, представляващ част от поземлен имот №000451, и недвижим имот с площ от 65,833 дка, представляващ поземлен имот №000607, находящи се в землището на с.Медникарово, общ.Гълъбово. По силата на този договор ответникът следвало да заплаща на ищеца годишна наемна цена в размер на 10503,56лв. на две равни вноски – до 30.05. и до 30.09. на съответната стопанска година срещу издадена фактура от наемодателя. За стопанската 2017/2018г. ищецът издал фактура №**********/16.05.2018г. за сумата от 5251,78лв., получена от ответника на 22.05.2018г. и фактура №**********/19.09.2018г. за сумата от 5251,78лв., получена от ответника на 25.09.2018г. Ответникът не заплатил дължимия наем в уговорените срокове. Ищецът два пъти канил ответника да изпълни задължението си, но плащания по фактурите не били направени. Съгласно чл.13 от договора, при забава на плащането наемателят дължал неустойка в размер на законната лихва върху размера на задължението за всеки просрочен ден. За задължението от 5251,78лв. по фактура №**********/16.05.2018г. за периода от падежа - 31.05.2018г. до 29.03.2019г. размерът на неустойката възлизал на 442,06лв. За задължението от 5251,78лв. по фактура №**********/19.09.2018г. за периода от падежа - 01.10.2018г. до 29.03.2019г. размерът на неустойката възлизал на 262,61лв. Тези суми също не били заплатени от ответника.

Това породило за ищеца правен интерес да предяви настоящите осъдителни искове.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 5251,78лв. по фактура №**********/16.05.2018г., сумата в размер на 5251,78лв. по фактура №**********/19.09.2018г., представляващи дължима наемна цена за стопанската 2017/2018г. по Договор за наем на земеделска земя от 02.11.2016г., ведно със законна лихва върху тези суми, считано от подаване на исковата молба в съда да окончателното изплащане на сумата, както сумата от 704,67лв., представляваща неустойка в размер на законната лихва за забавено плащане на сумите по фактура №**********/16.05.2018г. и по фактура №**********/19.09.2018г., както и направените разноски.

В съдебно заседание ищецът оттегля исковете си с правно основание чл.232, ал.2 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати дължимите главници по Договор за наем на земи на основание проведен търг с рег.№НС-13-2016 от 02.11.2016г. наемна цена в общ размер на 10503,56лв., за която са издадени фактура №**********/16.05.2018г. и фактура №**********/19.09.2018г., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба в съда да окончателното изплащане на сумата, поради изплащането на сумата от ответника. Съдът е прекратил производството по делото в частта за пратендираните главници в общ размер от 10503,56лв., като производството по делото е продължило само в частта за претендираната неустойка по цитирания договор.

Ответникът в срока за писмен отговор не представя такъв по смисъла на чл.131 ГПК, не прави възражение по иска и по представените доказателства. В първото заседание по делото ответникът не се явява, не е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, при което пълномощникът на ищеца е направил искане съдът да постанови неприсъствено решение срещу ответника.

Съдът е обявил делото за решаване, като е приел, че са налице предпоставките на чл.239, ал.1 от ГПК, след като на ответника са указани последиците от неподаването на отговор и от неявяването му в съдебно заседание.

Съдът, като съобрази, че страните по спора са процесуално правоспособни, наличието на формалните предпоставки по чл.238, ал.1 от ГПК, както и че искът е вероятно основателен - с оглед на представените писмени доказателства - копия на: Договор за наем на земи на основание проведен търг с рег.№НС-13-2016 от 02.11.2016г., Приемно-предавателен протокол за въвод на поземлени имоти от 29.11.2016г., Фактура №**********/16.05.2018г. с известие за доставяне, Фактура №**********/19.09.2018г. с известие за доставяне, Покана за доброволно изпълнение с изх.№ЕНС-20-733/25.10.2018г. с известие за доставяне, Нотариална покана с изх.№ПД-11-38/29.01.2019г., намира, че няма пречка да постанови неприсъствено решение в съответствие със заявения петитум.

При съвкупната преценка на фактите, наведени в исковата молба и приложените към същата доказателства, които от външна страна са формално редовни, може да бъде обоснована основателността на исковата претенция с правно основание чл.92 ЗЗД, така, както е предявена.

При този изход на процеса, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените по настоящото производство съдебни разноски, от които държавна такса в размер на 470,15лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00лв., определено по реда на чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

На основание чл.236, ал.1, т.7 ГПК съдът в решението си следва да посочи и банковата сметка, по която ответникът може да изпълни задължението си.

Воден от гореизложеното и на основание чл.239, ал.1 и ал.2 ГПК, съдът

 

Р    Е    Ш   И:

 

ОСЪЖДА Й.Д.З., ЕГН **********,***, да заплати на “МИНИ МАРИЦА - ИЗТОК” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от А.П.А., сумата от 704,67лв. /седемстотин и четири лева и 67 стотинки/, представляваща неустойка в размер на законната лихва за забавено плащане на сумите по фактура №**********/16.05.2018г. и по фактура №**********/19.09.2018г., както и направените разноски по делото за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в общ размер 770,15лв. /седемстотин и седемдесет лева и 15 стотинки/.

Присъдената сума може да бъде внесена по сметка на ищеца: IBAN: ***, Експресбанк клон гр.Раднево.

 

Решението не подлежи на обжалване на основание чл.239, ал.4 ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

                                      

РАЙОНЕН СЪДИЯ: