Решение по дело №955/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.84, ал 1 във вр. с чл.76б, ал.1, т.2 от ЗУБ и е образувано по жалба от С. А. А. Б., [държава], с посочен по делото съдебен адрес: [населено място], срещу Решение №8Х/19.09.2024г. на Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците при МС. Твърди се, че решението е незаконосъобразно, като се излагат съображения в тази посока. Нормата на чл.76б, ал.1 от ЗУБ предвиждала, че интервюиращият орган взема решение по последва молба за закрила въз основа на писмени доказателства, представени от чужденеца. Тези писмени доказателства следвало да се отнасят до нови обстоятелства, касаещи личното му положение или ситуацията в страната по произход, съобразно предвиденото в чл.13, ал.2, т.4 от ЗУБ. Но никой не го бил напътил на разбираем език, нито му указал по какъвто и да е начин, че има такова задължение. Не разбирал какво е писмено доказателство и нямал представа как да се снабди с него. Така била нарушена разпоредбата на чл.58, ал.3 от ЗУБ, която се явявала процесуална гаранция, че търсещото закрила лице ще бъде в състояние да предприеме адекватни действия, включително по изпълнение на законови задължения. Последиците от това неизпълнение били в чл.76в, ал.3 от ЗУБ – загубване на права по чл.29, ал.1, т.3-7 на ЗУБ. Изпълнението на това административно задължение от органа било пряк израз на общия принцип на чл.12 от АПК. Липсата на информация на разбираем език относно необходимостта да се посочат нови обстоятелства и представят нови писмени доказателства в тяхна подкрепа водела до заблуждение търсещите закрила. Липсата на указания в този смисъл водела до незаконосъобразност на решението. Освен това ако бъдел върнат в Алжир, то щял да бъде изложен на опасност от сериозни посегателства и реален риск за живота и личната му сигурност. Като ново обстоятелство не било взето предвид здравословното му състояние – лице с трайни и тежки увреждания, което не може да се грижи за себе си. Причислявал се към уязвима група, като това само по себе си водело до риск от преследване и тежки посегателства. Иска да бъде отменено оспореното решение, като се върне преписката за ново разглеждане.

Ответната страна оспорва жалбата и счита, че не е основателна.

Съдът, след като се запозна с жалбата, становището на жалбоподателя и извърши съвкупна преценка на доказателствата, приобщени към делото, намира за установено следното:

От приложените към административната преписка писмени доказателства, е видно, че със Заповед №РД05-287/23.04.2022г. на Председател на ДАБ при МС – Н.П., мл.експерт в РПЦ Харманли, на основание чл.48, ал.1, т.10 от ЗУБ е определена за интервюиращ орган, който да извършва действията, предвидени в ЗУБ.

В преписката са приложени Указания рег.№УП 33262 от 04.08.2024г. относно реда за подаване на молба за международна закрила, за процедурата, която ще се следва, за правата и задълженията на чужденците, подали молба за закрила в РБ, ведно със Списък на организации, работещи с бежанци и чужденци, подали молба за статут с приемни в ДАБ при МС – л.17 и сл., както и такива с рег.№УП 33262 от 06.06.2024г. – л.91 и сл., подписани от чужденеца при провеждане на настоящото производство и на предишното.

С Решение №2950/16.07.2024г., постановено по адм.дело №598/2024г. по описа на Административен съд Хасково, е отхвърлена жалбата на С. А. А. Б., гражданин на Аржир, срещу Решение№УПХ-19/19.06.2024г. на ИО към ДАБ.

На 02.09.2024г. С. А. А. Б. подал втора по ред молба за предоставяне на закрила от РБ, към която не е приложил доказателства. Изложил, че съществуват нови обстоятелства, свързани със здравословното му състояние и ситуацията в държавата по произход, предвид които животът там бил застрашен. По отношение положението в Алжир сочи, че интервюиращият орган неправилно приел, че не е налице широко въоръжен конфликт. Здравословното му състояние се влошило, като за това представил доказателства в производството. Уврежданията му били тежки и трайни и нямал възможност да се грижи сам за себе си, поради което попадал в обсега на уязвимата група. Така съществено била застрашена неговата сигурност в Алжир, а и обстоятелството било настъпило на територията на България при стремежа му да търси по-добър живот.

С Решение №8Х/19.09.2024г. Интервюиращ орган при ДАБ към МС не е допуснал последваща молба с рег.№УП-33262/02.09.2024г. на С. А. А. Б. до производство по предоставяне на международна закрила, като е приел, че последващата молба на чужденеца е недопустима, тъй като не се позовава на нови факти и обстоятелства от съществено значение за личното му положение или относно държавата по произход. Посочено е, че при представяне в първото производство на своята бежанска история молбата му била мотивирана с проблеми от личен и икономически характер – уволняван бил два пъти, защото имало работници връзкари. Парите, които получавал не му били достатъчни и не можел да се ожени. Преминал нелегално на територията на България. Една вечер бил в парк, станала злополука. Получил медицински грижи, но останал инвалид. Мотивите на жалбоподателя за търсената закрила били подробно анализирани в предходното производство, а в настоящото производство чужденецът не се позовавал на никакви нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение или относно държавата по произход, както и доводите му не са подкрепени от писмени доказателства, поради което и са приети като неоснователни. Подробно е анализирана Справка №ЦУ-13717/30.05.2024г. и №ЦУ-1982/19.00.2024г., като е отчетено, че в Алжир обстановката няма промяна в отрицателна посока спрямо момента, когато е разгледана първата молба за закрила. Не съществували промени, които да са драстични и само по себе си това да представлява ново обстоятелство, като се изтъква и че съгласно Решение №247 от 03.04.2024г. на МС Алжир се счита като сигурна държава. По отношение тежкото и трайно увреждане на чужденеца се сочи, че тези данни вече са обсъждани в предишното производство, като се подчертава, че травмите са настъпили в резултат на незаконното преминаване на територията на Република България, както и че на чужденеца е оказана медицинска помощ.

Решението е връчено лично на оспорващия на 26.09.2024г., като същият е запознат със съдържанието му на разбираем за него език.

Настоящата жалба е подадена в ДАБ на 02.10.24г.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 7-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.2 от ЗУБ.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, упълномощен с представената по делото заповед, както и е в изискуемата от закона писмена форма. Решението съдържа всички изискуеми реквизити, включително правни и фактически основания за издаването му и е подписано от неговия издател. Поради това не са налице основания за отмяна на обжалваното решение по чл. 146, т.1 и т.2 от АПК.

Оспореното решение е постановено в преклузивния 14-дневен срок по чл.76б, ал. 1 от ЗУБ, като се има предвид и че след изменение на редакцията на разпоредбата – ДВ бр.89/2020г., срокът касае работни дни.

По делото се сочи нарушаване правата на жалбоподателя по чл.58, ал. 5 от ЗУБ, съгласно която разпоредба на чужденеца, заявил желание да кандидатства за международна закрила, се дават указания относно реда за подаване на молбата. В случая обаче видно от представените в преписката указания, връчени на чужденеца, както в настоящото производство, така и при другото проведено интервю до този момент, поради което няма допуснати нарушения и възражението в тази посока е неоснователно. И в двата случая в указанията има изрично изложение относно процедурата при последваща молба, а същите указания са представени в копие на арабски език за чужденеца, както и в присъствието на преводач. В този смисъл съдът счита, че процедурата по проверка допустимостта на последващата молба на жалбоподателя е надлежно проведена и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да представляват основание за отмяна на обжалваното решение по смисъла на чл.146, т.3 от АПК.

Между страните няма спор, че чужденецът е депозирал последваща молба за предоставяне на закрила по смисъла на пар.1, т.6 от ДР на ЗУБ. Според легалната дефиниция, дадена в тази разпоредба "последваща молба" е молба за предоставяне на международна закрила в Република България, която чужденецът подава, след като има прекратена или отнета международна закрила или производството за предоставяне на международна закрила в Република България е приключило с влязло в сила решение за отхвърляне на молбата.

В разпоредбите на чл.76а – чл.76в от ЗУБ са транспонирани приложимите за последващи молби изисквания на чл.40–42 от Директива 2013/32/ЕС. Предназначението на тази специална процедура съгласно чл.76а от ЗУБ е преди да се пристъпи към разглеждането по същество на последващата молба за международна закрила да се прецени нейната допустимост. Съгласно чл.13, ал.2 от ЗУБ при подадена последваща молба за международна закрила, в която чужденецът не се позовава на никакви нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение или относно държавата му по произход, се преценява по реда на Глава Шеста, Раздел III. На основание чл.76б, ал.1 от ЗУБ в срок до 14 работни дни от подаването на последващата молба за международна закрила интервюиращият орган единствено въз основа на писмени доказателства, представени от чужденеца, без да се провежда лично интервю, взема решение, с което допуска последващата молба до производство за предоставяне на международна закрила или не допуска последващата молба до производство за предоставяне на международна закрила. Преписката съдържа доказателства, че не е нарушено правото на жалбоподателя по чл.58, ал.5 от ЗУБ, както и не се установява в настоящото производство нарушение и на правата на жалбоподателя по чл.76в, ал.1 от ЗУБ – липсват данни да е потърсил съдействие и помощ от страна на ВКБООН; няма данни да е поискал достъп до събраната информация, въз основа на която ще бъде взето решение; присъствал е преводач.

Фактите, които жалбоподателят твърди в настоящото производство са изложени в предходното, както и още тогава са представени писмени доказателства, които са били ценени при разглеждането на предходната молба. Към настоящата последваща молба не са представени доказателства. Не може да се приеме, че към настоящия момент са се появили нови факти. Освен това липсва и каквато и да е конкретика в твърденията за положението в Алжир, считано общо като такова, което застрашава жалбоподателя при връщането му в страната по произход. В процесния случай не са се появили и от кандидата не са представени нови факти, още по-малко пък да са съществени такива.

Разпоредбата на чл.76а от ЗУБ дава възможност за преценка, предвид чл.13, ал.2 от ЗУБ подадена последваща молба за международна закрила, с оглед евентуалното ѝ недопускане до разглеждане в ново административно производство, ако с тази молба търсещият закрила не се позовава на никакви нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение или относно държавата му по произход. Преценката за наличието на основанието по чл.13, ал.2 от ЗУБ е предоставена на съответния компетентен административен орган, а разпоредбата на чл.58, ал.5 от ЗУБ няма отношение към това, този орган да указва изрично на чужденеца какви обстоятелства следва да изложи в последващата си молба.

Поради изложеното, съдът счита, че решението на интервюиращия орган е издадено в изискуемата от закона писмена форма, като са изложени подробни и непротиворечиви мотиви, описващи фактическата обстановка, релевантна за случая, както и основанията, които обуславят отказа на решаващия орган да допусне до производство за международна закрила последващата молба, съдържа необходимото съдържание. При издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съответства и на материалния закон, поради което административният акт е законосъобразен. При извода за липса на основания по чл.146 от АПК, които да характеризират оспорения административен акт като незаконосъобразен, то жалбата е неоснователна, а издаденият административен акт е законосъобразен.

Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. А. А. Б., [държава], с посочен по делото съдебен адрес: [населено място], срещу Решение №8Х/19.09.2024г. на Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците при МС.

Решението на основание чл.84, ал.2 от ЗУБ не подлежи на обжалване.