РЕШЕНИЕ
№ 3327
гр. Пловдив, 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Живко Ст. Желев
при участието на секретаря Стела Гр. Грозева
като разгледа докладваното от Живко Ст. Желев Гражданско дело №
20215330112809 по описа за 2021 година
Предявени са искове с правно осн. в чл.422 ГПК във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД и
чл.99 ЗЗД.
Ищецът „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД твърди, че е
придобил по договор за цесия вземане против ответника общо за сумата 1393,64 лв.
Поддържа, че тя му е била прехвърлена от дружеството "******" ЕООД, което било
сключило с ответника договор за гаранция, по силата на който приело да
поръчителствува за задължението на В. М. по договор за паричен заем от ***** със
заемодател "********" АД. Тъй като ищецът не бил платил сумите по кредита те били
били заплатени от гаранта. След сключване на договора за цесия, дружеството ищец се
снабдило със заповед за изпълнение, която била връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК.
Предвид това се иска да бъде установено съществуването на вземането по заповедта.
Ответникът В. И. М., чрез ******** оспорва дължимостта на вземането. Отрича
да е получавал сумата по договора за заем. Освен това счита, че договорът за цесия не
му е надлежно съобщен. Моли иска да бъде отхвърлен.
Съдът намери за установено следното:
На ****** между "******" АД и ответника В. И. М. е подписна договор за
предоставяне на паричен заем № ***** по силата на който дружеството предоставило
сумата 1500 лева, която следвало да бъде върната с фиксиран лихвен процент 35
пункта годишно и годишен процент на разходите 41,72 пункта. Определен бил срок за
1
връщане от двадесет и шест седмици, като погасителните вноски били по 126,55 лв.
седмично / лист 9/.
На същата дата - **** между кредитополучателя В. М. и "*****" ЕООД бил
сключен договор за поръчителство №**** по силата на който дружеството се
задължило да сключи с кредитора "******" АД договор за поръчителство, по силата на
който да отговаря солидарно с М. за всички негови задължения пред кредитора по
сключения договор за паричен заем срещу възнаграждение от 681,85 лв. дължимо от
потребителя / лист 12/. Според чл. 5 ал.1 от договора, в случай че дружеството изпълни
задълженията на ответника по договора за кредит то има право да поиска
възстановяване на сумите от кредитополучателя.
На **** "******" ЕООД, сключило с ищеца „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД рамков договор за продажба на вземания, по силата на който в
срока на действие на договора цесионера приемал да прехвърля на цедента вземания,
които следвало да се индивидуализират периодично - всеки месец, посредством
приложение към договора имащо значение на допълнително споразумение към него
/лист 23/. В представеното по делото Приложение №1 от 01.09.2020г. е описано вземане
против ответника М. по договор от **** общо за 2169,03 лв. от които 1393,64 лв.
главница / лист 29/. За ответника било изготвено уведомление от "*******" ЕООД, като
няма доказателства то да е било връчено /лист 32/.
На 15.03.2021г. дружеството ищец подало против ответника заявление по
чл.410 ГПК, с което претендирало да му бъдат заплатени следните суми: 1393,64 лв. -
главница; 124,96 лева – договорна лихва от 09.12.2019г. до 25.05.2020г.; 614,40лв.
възнаграждение по гаранционна сделка; 9 лв. разходи и такси за събиране на
вземането; 90,66 лв. мораторна лихва от 26.05.2020г. до 19.02.2021г., както и законната
лихва, считано от подаване на заявлението до окончателното заплащане. По
заявлението било образувано приложеното ч.гр.д. № 4623/2021г. като съдът издал
заповед само за 1393,64 лв. - главница и законната лихва върху нея, считано от
15.03.2021г. и отхвърли заявлението в останалата част / лист 23 на приложеното дело/.
Установява се от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че
съгласно счетоводството на дружеството заемодател ответникът е извършил плащания
в общ размер на 230 лв., с които са погасени: 106,36 лв. главница; 20,19 лв. договорна
лихва; 67,45 лв. възнаграждение за поръчителство и 36 лв. разходи за събиране на
вземането. Остатъчното задължение по договора за паричен заем е 1393,64 лв.
главница, 124,96 лева – договорна лихва, 90,66 лв. обезщетение за забава, 614, 40 лв.
възнаграждение по гаранционна сделка и 9 лв. разходи за събиране на вземането / лист
115/.
При така установените факти се налагат следните правни изводи:
Ищецът по делото - „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД е
2
придобил вземане, относно заплащане на суми, дължими от ответника по силата на
договор за гаранция. Договорът предвижда дружеството да сключи с кредитора на
ответника М. договор за поръчителство, както и да отговаря солидарно с него за
задълженията по договора за кредит. Съгласно чл.146 ал.1 ЗЗД поръчителят, който е
изпълнил задължението, встъпва в правата, които кредиторът има срещу длъжника.
Следователно за да претендира плащане дружеството гарант "******" ЕООД следва да
е изпълнило задълженията си - да сключи договор за поръчителство и да заплати на
кредитора дължимите от кредитополучателя суми, ако той не изпълнява.
По настоящото дело не се представят доказателства относно нито едно от
гореупоменатите обстоятелства. Налице е договор за гаранция, но се представят
доказателства, че е сключен договора за поръчителство между гаранта и кредитора
"******" АД, който не е страна по договора за гаранция. От друга страна налице са
само доказателства, че кредиторът е поискал от "******" ЕООД заплащане на сумите
дължими от ищеца по договора за кредит /лист 21/, но не и такива относно извършване
на плащане на дължимите от М. суми.
Следователно не е доказано, че дружеството гарант, което се явява праводател
на ищеца „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, е встъпило в
правата на кредитора по задължението срещу длъжника.
С оглед изложеното съдът намира, че предявеният иск за вземането по заповедта
за изпълнение е неоснователен и следва да се отхвърли.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Панайот Волов
№29, етаж 3 против В. И. М. с адрес гр. *****, ул. ***** №*** относно признаване за
установено, на осн чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.99 ЗЗД, съществуването на
вземането за сумата: 1393,64 лв. главница, заплатена от "****" ЕООД на "*****" АД, в
качеството му на поръчител на ищеца съгласно договор за поръчителство №***** от
****, ведно със законната лихва върху нея считано от 15.03.2021г. до окончателното
заплащане, което вземане е прехвърлено на ищеца с договор за цесия и относно което е
издадена заповед за изпълнение №2750 от 16.03.2021г. по ч.гр.д №4623/2021г. на
Пловдивския районен съд.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването пред
3
Пловдивския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________
4