Определение по дело №252/2022 на Окръжен съд - Габрово

Номер на акта: 395
Дата: 8 юли 2022 г. (в сила от 8 юли 2022 г.)
Съдия: Ива Димова
Дело: 20224200500252
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 17 юни 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 395
гр. Габрово, 08.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на осми
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Ива Димова

Симона Миланези
като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно частно гражданско дело
№ 20224200500252 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 във вр. чл. 419 от ГПК.
Образувано е по частна жалба подадена от Н. ХР. Д. от гр. Севлиево, чрез адв. Д. от
ГАК против Разпореждане № 385/08.04.2022 по ч. гр. д. № 399/2022 г. по описа на Районен
съд – Севлиево за издаване на заповед № 229 за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417, т. 10 от ГПК.
Счита обжалвания съдебен акт за неправилен, необоснован и постановен в
нарушение на закона. Твърди, че представеният от кредитора запис на заповед, издаден на
06.07.2019 г. не е редовен от външна страна документ, доколкото в съдържанието на същия
е посочено, че „сумата е платима в гр. Севлиево, при предявяване на записа в срок до
31.07.2019 г.“. Счита, че не са спазени императивните изисквания на чл. 535 от ТЗ, касаещи
реквизита „падеж“. От съдържанието на записа на заповед, същият е уговорен по неясен и
двусмислен начин. Единият път като точно определена дата, а именно: 31.07.2019 г., а
втория път: като неконкретизиран общ времеви период, обхващащ периода преди тази
дата.от съдържанието на ценната книга е видно,ч е изискуемостта на твърдяното от
кредитора вземане в размер на 12 200,00 лв. е поставено в зависимост от предявяването на
записа на заповед на длъжника. данните за подобни действия, както и надлежното им
удостоверяване със съответните писмени документи и доказателства липсват по ч.гр.д. №
399/2022 г. на СРС. По делото липсват данни за твърдяното каузално правоотношение и за
предявяване на записа на длъжника. Счита, че представеният запис на заповед е нередовен
от външна страна и поради това е нищожен на основание чл. 535 от ТЗ във връзка с чл. 486,
ал. 1 и 2 от ТЗ. Счита, че заповедният съд не е следвало да постановява незабавно
изпълнение на вземането. Моли да се отмени обжалваното разпореждане, а издадения
изпълнителен лист да бъде обезсилен. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение и
държавна такса.
Отговор на частната жалба от Н. СТ. Н. не е постъпил.
Габровски окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите на
жалбоподателя, както и служебно всички правно релевантни факти, съгласно ТР №
6/15.01.2019 г. на ОСГТК на ВКС, приема следното:
Частната жалба като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от процесуално
1
легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване и против подлежащ на обжалване
акт, е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
Заповедното производство е образувано по заявление подадено Н. СТ. Н. срещу
длъжника Н. ХР. Д. за парично вземане в размер на 12200,00 лв.- главница и лихва-
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в деловодството на районния съд, до датата на
окончателното плащане. Паричното вземане произтича от паричен заем от 06.07.2019 г. за
сумата от 12 200,00 лв. за срок до 31.07.2019 г. За обезпечаване на вземането длъжникът е
издал запис на заповед с падеж на предявяване в срок до 31.07.2019 г.Записът на заповед е
издаден при клауза „без разноски и протест“. Въпреки изтичането на срока за плащане на
земната сума и предявяването на записа на заповед от кредитора в срок, плащане не е
последвало.
По подаденото заявление, заповедният съд се е произнесъл, като е издал
разпореждане, в което е инкорпорирана Заповед № 229 за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 08.04.2022 г., с което е разпоредил
длъжника Н. ХР. Д. да заплати на кредитора „Н. СТ. Н. претендираните в заявлението суми.
За издадената заповед длъжникът е бил уведомен с покана за доброволно изпълнение
от ЧСИ Галина Н.а на 16.05.2022 г., издадена по изп.д. № 20227330400034.
Възражение против издадената заповед е постъпило от длъжника Н. ХР. Д., което е
заведено в деловодството на Районен съд – Севлиево с вх. № 1882 от 17.05.2022 г.
С определение № 431 от 18.05.2022 г. заповедният съд е спрял изпълнителното дело,
уведомил е заявителя Н. за постъпилото възражение и е указал в едномесечен срок да бъде
предявен иск срещу длъжника, както и да бъде внесена дължимата държавна такса.
Предмет на обжалване е разпореждането за незабавно изпълнение и по- точно
оспорва се действителността на издадената запис на заповед -реквизита падеж.
Съдът при въззивния контрол за правилност на разпореждането в обжалваната
част, съобрази следното:
Съгласно чл. 419, ал. 3 ГПК преценката на съда относно законосъобразността на
разпореждането за незабавно изпълнение обхваща предпоставките по чл. 418, ал. 2, изр. 1 и
ал. 3 ГПК и преценката за наличие на неравноправна клауза. Съгласно чл. 418, ал. 2, изр. 1
изпълнителният лист се издава, след като съдът провери дали документът е редовен от
външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, а
съгласно ал. 3 на същия текст, когато според представения документ изискуемостта на
вземането е в зависимост от изпълнението на насрещно задължение или от настъпването на
друго обстоятелство, изпълнението на задължението или настъпването на обстоятелството
трябва да бъдат удостоверени с официален или с изходящ от длъжника документ.
Представеният от заявителя запис на заповед съдържа изискуемите от чл. 535 от ТЗ
реквизити, същият е редовен от външна страна, подписан е от издателя Н. ХР. Д., ЕГН
**********. В процесния запис на заповед се съдържа наименованието „запис на заповед“,
индивидуализирано е лицето, което е поело задължението да плати с посочване на всички
право индивидуализиращи данни, както и е обективирано изявлението му като издател, че се
задължава неотменимо и безусловно да заплати определена сума. Падежът е определен
съобразно разпоредбата на чл. 537 вр. чл. 486, ал. 1, т. 1 ТЗ – на предявяване, в срок до
31.07.2019. Посочени са дата и място на издаване, място на плащане. Налице е и подпис на
соченото като издател лице.
Съгласно даденото разрешение в т. 3 от ТР № 1 от 28.12.2005 г. на ВКС по т.д. №
1/2004 г., ОСТК се приема, че за да е налице подлежащо на изпълнение вземане, не е
необходимо записът на заповед да е бил предявен за плащане. По своята правна същност
2
предявяването на записа на заповед за плащане представлява покана за изпълнение на
менителничното задължение. Не съществува като правно задължение изискване за
предявяване на записа на заповед за плащане. Непредявяването на посочения менителничен
ефект за плащане не се отразява върху възможността да бъде ангажирана отговорността на
издателя по реда на чл. 237, б. "е" ГПК. Това следва от разпоредбата на чл. 514, ал. 1 ТЗ.
Предявяването за плащане се явява предпоставка само за поставянето на длъжника в забава
и представлява необходимото съдействие от кредитора за изпълнение на задължението.
Непредявяването на записа на заповед за плащане в срок води до загубване на правата по
него по отношение на регресно отговорните лица-джирантите и техните авалисти. Това не се
отнася за издателя на записа на заповед и неговия авалист.
Неплатеният на падежа запис на заповед е несъдебно изпълнително основание и
въз основа на него кредиторът може да се снабди с изпълнителен лист.
Съдът, който издава изпълнителен лист следва задължително да провери: налице
ли са изискуемите се от закона реквизити на записа на заповед, без които той би бил
недействителен - чл. 535 и чл. 536 ТЗ; дали е настъпил падежът на вземането; подадена ли е
молбата от лицето, посочено като поемател или от последния джиратар; срещу кого се иска
издаване на изпълнителен лист.
На основание изложеното въззивният съд прие, че жалбата е неоснователна.
Постановеното разпореждане по чл. 417 от ГПК е законосъобразно и правилно, като такова
следва да се потвърди.
При този изход на спора не се дължат разноски.
Във връзка с горното, Габровски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 229 от 08.04.2022 г. по ч.гр.д. № 399/2022 г. на
Районен съд - Севлиево.
Определението не подлежи на обжалва.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3