№ 1
гр. Бургас , 07.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на осемнадесети септември, през две хиляди и двадесета
година в следния състав:
Председател:Яни Г. Гайдурлиев
Членове:Цвета Ж. Попова
Ангел Д. Гагашев
Секретар:Евдокия Р. Недкова
като разгледа докладваното от Яни Г. Гайдурлиев Въззивно частно
наказателно дело № 20202100600891 по описа за 2020 година
Въззивното производство е по реда на чл. 341, ал. 1, вр. чл. 250, ал.
4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК и е образувано по жалба на частния тъжител Е. Я. Е.,
ЕГН ********** срещу протоколно определение от 14.07.2020 г.,
постановено по НЧХД № 873/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас, в
частта, в която на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК е
прекратено наказателното производство по делото относно тъжбата, подадена
от Е. Я. Е..
С жалбата се изразява несъгласие с прекратителното определение на
първостепенния съд, като се иска отмяна на същото и връщане делото на друг
състав на районния съд за продължаване на производството.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателят –
частен тъжител Е. Е. поддържа жалбата, ведно със съображенията, изложени в
нея и моли за отмяна на атакуваното определение.
Повереникът на тъжителя Е., адв. Камен Крайчев от АК - Сливен,
редовно призован, не се яви в съдебно заседание пред въззивния съд.
1
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, упълномощеният
защитник на подсъдимия, адв. Станко Кралев от АК – Бургас, заема позиция
за неоснователност на жалбата и моли да се потвърди съдебният акт на
първоинстанционния съд.
Подсъдимият Й. М. се присъединява към становището на защитника
си. В предоставената му последна дума, моли за потвърждаване на
определението на БРС.
Бургаският окръжен съд, след цялостна служебна проверка на
първоинстанционния съдебен акт, независимо от основанията, посочени от
страните и в предмета и пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл.
314 от НПК, намира въззивната жалба за процесуално допустима, поради
подаването й в законоустановения 15-дневен срок от лице с надлежна
процесуална легитимация и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, същата е основателна.
Производството по НЧХ дело № 873/2020 г. по описа на Районен съд
- Бургас е образувано по подадена на 26.02.2020 г. в БРС тъжба от М. И. М. от
гр. Б. и Е. Я. Е. от гр. Б. срещу Й. В. М. от гр. С..
В тъжбата е отразено, че тъжителите М. и Е. са служители на *** РУ
ОДМВР – Бургас, като на 03.09.2019 г. двамата осъществявали контрол по
ЗДвП в ж.к. Зорница, в района на ул. Атанасовско езеро, до бл. 77. Около
13:50 ч. тъжителят М. извършвал проверка на неправилно пресичащ
пешеходец, а през това време тъжителят Е. забелязал лек автомобил
Мерцедес, чийто водач преминал през пешеходна пътека тип М8-1, находяща
се до бл. 77, като не осигурил предимство на стъпилия на пътеката
пешеходец, движещ се отляво надясно на посоката на движение на
автомобила. Е. подал сигнал със стоп палка и спрял посочения автомобил
Мерцедес с рег. № ***, като установил, че водач на същия е Й. В. М., ЕГН
********** от гр. С.. Водачът представил поисканите му документи -
свидетелство за управление на МПС, контролен талон и документи за
автомобила, Е. му обяснил повода за спирането му - че преминал през
пешеходната пътека, без да пропусне стъпилия на нея пешеходец. След това
Е. предал документите на тъжителя М., който съставил АУАН серия АА №
203802/03.09.2019 г. за констатираното нарушение. Актът бил предявен на
2
нарушителя, за да се запознае с него и евентуално да направи възражения или
да даде обяснения, като Й. М. записал в полето за възражения
„Проверяващите според мен бяха употребили алкохол“. Посочено е също, че
след като прочели възражението на нарушителя, че според него са
употребили алкохол, тъжителите незабавно уведомили началника на Пето РУ
и поискали съдействие от Пътна полиция. На място пристигнали служители
на Пътна полиция, които извършили проверка за алкохол на двамата
тъжители - М. и Е., както и на Й. М., като при извършената проверка с
техническо средство се установило, че никой от тримата проверени не е
употребил алкохол. По повод забележката в графата за възражения по АУАН,
записана от Й. В. М., спрямо двамата тъжители била извършена служебна
проверка, за което била образувана преписка № 2105/2019 г. на Пето РУ МВР
- Бургас. Отразено е също, че тъжителите изпитали срам, унижение, тежко
оскърбление и дискомфорт, поради засягане на чувството за достойнство и
чест пред колегите и началника си, от отправеното от Й. В. М. обидно
твърдение.
След излагане на посочената фактология е отправено искане да бъде
образувано наказателно производство срещу Й. В. М., ЕГН ********** от гр.
С., затова, че на 03.09.2019г., около 13:50 ч., в гр. Бургас, ж.к. Зорница, в
района на ул. Атанасовско езеро, до бл. 77, след като му е бил съставен акт за
установяване на административно нарушение, отправил невярно твърдение,
като вписал в представения му акт „Проверяващите според мен бяха
употребили алкохол”, с което нанесъл на двамата тъжители, в качеството им
на длъжностни лица, по повод изпълнение на службата им, обида и след
доказване на частното обвинение да бъде постановена присъда, с която Й. В.
М., ЕГН ********** да бъде признат за виновен по частното обвинение, като
му се наложи справедливо наказание.
С разпореждане от 27.02.2020 г. определеният съдия-докладчик при
БРС е дал ход на тъжбата на М. И. М. и Е. Я. Е. срещу Й. В. М., като е дал
правна квалификация на фактите, описани в тъжбата, посочвайки, че с нея е
повдигнато обвинение за две престъпления по чл. 148, ал. 1, т. 3, във вр. чл.
146, ал. 1, във вр. чл. 23, ал. 1 от НК. Делото е било насрочено за разглеждане
в открито съдебно заседание на 21.04.2020 г., за която дата е указано да бъдат
призовани страните, като препис от тъжбата и от разпореждането да се
3
връчат на подсъдимия. Поради обявеното извънредно положение, делото е
било отсрочено за 14.07.2020 г. Със Заповед № РД 13-158/01.07.2020 г. на
председателя на Районен съд – Бургас, във връзка с встъпване на
първоначално определения съдия – докладчик в по-горна съдебна инстанция,
делото е било възложено за разглеждане и решаване на нов съдия-докладчик.
На 10.06.2020 г. по делото е постъпило заявление от частния
тъжител М. М. за оттегляне на предявената от него частна тъжба против
подсъдимия М., както и на предявения от него граждански иск.
На 13.07.2020 г. в деловодството на РС – Бургас е постъпила молба с
вх. № 26769 от адв.Станко Кралев, защитник на подсъдимия М., с искане
делото да бъде отложено поради служебната му ангажираност на същата дата
по друго дело в БРС.
В първото открито съдебно заседание, проведено на 14.07.2020 г.,
частните тъжители М. и Е., техният повереник адв. Камен Крайчев и
упълномощеният защитник на подсъдимия адв. Станко Кралев са се явили
лично. Не се е явил подсъдимият М., редовно призован.
Предвид постъпилото по делото заявление от 10.06.2020 г. и с оглед
направеното волеизявление от частния тъжител М. М. в съдебно заседание, че
поддържа заявлението си за оттегляне на предявената от него частна тъжба
против подсъдимия М., както и на предявения от него граждански иск,
първостепенният съд е постановил определение, с което на основание чл. 250,
ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 4 НПК е прекратил наказателното производство
по делото относно тъжбата, подадена от М.. В тази му част определението е
правилно, тъй като са налице предпоставките на чл. 24, ал. 5, т. 4 от НПК за
прекратяване на наказателното производство по делото – изрично заявено
желание от частния тъжител М. М. за оттегляне на подадената тъжба и
прекратяване на наказателното производство. Право на тъжителя е по всяко
време на процеса да оттегли тъжбата си, въз основа на която е образувано
наказателното производство. В този случай съдът е десезиран и не следва да
се произнася с присъда по въпросите, визирани в чл. 301 НПК, а следва да
прекрати образуваното наказателно производство.
Със същото определение, на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24,
4
ал. 5, т. 2 НПК, първоинстанционният съд е прекратил наказателното
производство по делото и относно тъжбата, подадена от Е. Е.. За да се
произнесе в този смисъл, районният съд е приел, че когато тъжбата не
отговаря на изискванията на чл. 81 от НПК, защото в нея не е описано
съставомерно деяние, съдът е длъжен да прекрати наказателното
производство, като основанието за това е предвидено в чл. 250, ал. 1, т. 1, вр.
чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК. Посочил е, че в случая сочените за съставомерни думи
са изписани като цитат - „проверяващите според мен бяха употребили
алкохол” и е счел, че въведеното би могло да се отнася за фактическо
твърдение, а не за обидна квалификация, но така представено, с посочения
израз, изразява лична оценка. Извършил е анализ на обективните признаци от
състава на престъплението „клевета“, приел е, че с израза, посочен в тъжбата,
не се съдържат конкретни, определени факти, а се изразява оценка, мислене,
което не може да се криминализира, и е достигнал до извод, че описаното в
тъжбата не посочва обстоятелства, които биха могли да обосноват състав на
престъпление. Предвид изложеното, първоинстанционният съд е преценил, че
тъжбата не отговаря на изискванията на чл. 81 от НПК, тъй като описаното в
нея не представлява престъпление, поради което и наказателното
производство следва да бъде прекратено, на основание чл. 250, ал. 1, т. 1 вр.
чл. 24, ал. 5, т. 2, вр. чл. 81 НПК, по отношение на тъжбата на Е. Е..
Настоящият въззивен съдебен състав не споделя доводите на
първостепенния съд, въз основа на които е прекратил наказателното
производство по НЧХД № 873/2020 г. по описа на БРС относно тъжбата на Е.
Е., на основание чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2, вр. чл. 81 НПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 250, ал. 1, т. 1 от НПК (ред. ДВ, бр. 63
от 2017 г.), съдът прекратява наказателното производство, в случаите по чл.
24, ал. 1, т. 2, 3, 4, 6, 7, 8, 8а, 9 и 10, а когато производството е образувано по
тъжба на пострадалия – и в случаите по чл. 24, ал. 5 от НПК, а именно,
когато: 1. липсва тъжба; 2. тъжбата не отговаря на условията, посочени в чл.
81 (тази законова разпоредба урежда императивното изискване тъжбата да
бъде писмена и да съдържа данни за подателя, за лицето, срещу което се
подава, и за обстоятелствата на престъплението); 3. пострадалият и деецът са
се помирили, освен ако деецът не е изпълнил условията на помирението без
уважителни причини; 4. частният тъжител оттегли тъжбата си; 5. частният
5
тъжител не е намерен на посочения от него адрес или не се яви в съдебното
заседание на първоинстанционния съд без уважителни причини; тази
разпоредба не се прилага, ако вместо частния тъжител се яви негов
повереник.
Тъжбата очертава фактическите рамки на частното обвинение, респ.
предмета на доказване по делото, затова следва да съдържа ясно, конкретно,
точно и пълно описание на всички обстоятелства, свързани с твърдяното
престъпление, съобразно чл. 81 от НПК. Прецизно посочените в тъжбата
обстоятелства определят предмета на доказване, дават възможност на съда
правилно да квалифицира деянието и осигуряват възможност и на
подсъдимия да упражни конституционно прокламираното право на защита по
изложените от частния тъжител факти. Частният тъжител е длъжен да изложи
в тъжбата само фактите и обстоятелствата, на които основава претенциите си
за наказателно преследване на конкретно лице, но не е длъжен да дава точна
юридическа квалификация на твърдяното престъпление (дори и да е посочил
правна квалификация, същата не е обвързваща за решаващия състав).
В конкретния случай, в подадената от частните тъжители М. и Е.
тъжба, са изнесени твърдения, че на 03.09.2019г., около 13:50 ч., в гр. Бургас,
ж.к. Зорница, в района на ул. Атанасовско езеро, до бл. 77, след като му е бил
съставен акт за установяване на административно нарушение, Й. В. М. вписал
в представения му акт „Проверяващите според мен бяха употребили
алкохол”, с което двамата тъжители считат, че им е била нанесена обида, в
качеството им на длъжностни лица, по повод изпълнение на службата им. В
така подадения процесуален документ се сочат данните за подателите му,
достатъчно данни за лицето, срещу което се подава тъжбата, както и
твърдения за обстоятелствата на престъплението, което тъжителите считат, че
е извършено – посочени са мястото и времето на извършване на деянието,
както и конкретното изявление, което според тъжителите е обидно -
накърняващо честта и достойнството им. Тъжбата е подписана от подателите
и е придружена с документ за внесена държавна такса.
Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК,
несъответствието на тъжбата с изискванията на чл. 81 от НПК е основание за
прекратяване на образувано наказателно производството от частен характер.
6
Безспорно в съдебната практика се приема, че за да може да се позове на
посоченото прекратително основание, съдията – докладчик, респ. съдът
следва най-напред да укаже на частния тъжител в какво се изразява
недостатъка в този процесуален документ, като му даде съответен подходящ
срок да приведе тъжбата си в съответствие с изискванията на процесуалния
закон и ако в дадения срок указанията на съда не бъдат изпълнени, и
нередовностите на тъжбата не бъдат отстранени, едва тогава наказателното
производство следва да се прекрати, на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл.
24, ал. 5, т. 2 от НПК. В този смисъл са Решение № 717 от 02.04.2003 г. по н.д.
№ 607/2002 г. на III н.о., Решение № 93/2010 г. по н.д. № 751/2009 г. на ВКС,
III н.о., Решение № 93 от 2.03.2011 г. на ВКС по н.д. № 19/2011 г., I н. о.,
Решение № 203 от 27.06.2011 г. на ВКС по н.д. № 1077/2011 г., III н. о.
В настоящия случай първоначално определеният по делото съдия-
докладчик, в преценката си по реда на чл. 247а, ал. 2, т. 2 от НПК, не е
констатирал нередовност на тъжбата. Изводи в тази насока са били изградени
от новия съдебен състав на БРС в първото по делото съдебно заседание, в
което на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК е прекратил
наказателното производство по делото по отношение на тъжбата на Е. Е..
След като е констатирал порок на тъжбата, касаещ нейната редовност, съдът е
следвало да укаже на частния тъжител в какво се изразява недостатъка, като
му даде и подходящ срок да го отстрани. Ако в дадения срок указанията на
съда не бъдат изпълнени и недостатъците на тъжбата не бъдат отстранени,
едва тогава съдът е следвало да прекрати наказателното производство. Вярно
е, че в НПК изрична норма в този смисъл няма, но по силата на служебното
начало и на принципа по чл. 15, ал. 3 и 4 НПК, на заинтересованите да
получат правосъдие лица, съдът разяснява процесуалните средства за защита
на правата и законните им интереси. Вместо това БРС е постановил
определение, съдържанието на което има характер на акт по същество, с което
на практика е прекратил наказателното производство, защото описаното в
тъжбата „не съставлява престъпление“.
Настоящият въззивен съдебен състав е запознат със съществуващата
съдебна практиката на съдилища в страната за възможността за позоваване на
чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2, вр. чл. 81 НПК при прекратяване на
наказателното производство по дела от частен характер, когато описаното в
7
тъжбата не съставлява престъпление, но не я споделя.
С измененията на НПК със ЗИДНПК (ДВ, бр. 63/2017 г.), беше
отменена разпоредбата на чл. 250, ал. 1, т. 2 от НПК относно правомощието
на съдията-докладчик да прекрати наказателното производство, когато
деянието, описано в обвинителния акт или в тъжбата, не съставлява
престъпление, което всъщност е сторил БРС, макар и позовавайки се на друга
норма, като е препратил към изискванията на чл. 81, ал. 1 от НПК.
Актуалната редакция на разпоредбата на чл. 250, ал. 1, т. 1 от НПК не
предоставя възможност на съда да прекрати наказателното производство на
основание, че описаното в тъжбата не представлява престъпление. Съдът е
длъжен да развие същински състезателен процес, преди да се произнесе в
този смисъл. Въпросът дали има извършено престъпление или не, може да се
разреши само и единствено с краен съдебен акт, но не и с
разпореждане/определение, преди да е проведено състезателно производство
и да бъде извършен обективен и всестранен анализ на събраните
доказателства. Дали извършването на твърдяното от тъжителя деяние ще се
яви несъмнено доказано, дали то осъществява всички признаци от състав на
престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, както и дали
посоченото в тъжбата лице е негов автор и действало ли е виновно, са
въпроси на правна преценка на съда, която следва да се извършва въз основа
на установената от събраните в хода на съдебното следствие доказателствени
източници фактическа обстановка. В този смисъл е и изричното пропускане
на т. 1 на чл. 24, ал. 1 от НПК в т. 1 на чл. 250, ал. 1 от НПК.
Обобщавайки изложените съображения, настоящият въззивен
съдебен състав намира правните изводи на първоинстанционния съд за
наличието на предпоставките по чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 от
НПК за прекратяване на наказателното производство по НЧХД № 873/2020 г.
по описа на БРС относно тъжбата на Е. Е., за неправилни. Атакуваният
съдебен акт следва да бъде отменен и делото следва да се върне на Районен
съд – Бургас за ново разглеждане от друг състав на съда.
По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 1 от НПК,
Окръжен съд - Бургас
8
РЕШИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 14.07.2020 г., постановено по
НЧХД № 873/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което на основание
чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК е прекратено наказателното
производство по делото относно тъжбата, подадена от Е. Я. Е..
ВРЪЩА делото на Районен съд - Бургас за ново разглеждане от
друг състав на съда.
Решението е окончателно.
На основание чл. 340, ал. 2 от НПК да се изпрати писмено
съобщение на страните, че въззивното решение е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9