Решение по дело №473/2018 на Софийски окръжен съд

                                                       Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                                  гр. София, 02.11.2018 г.

 

                                      В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

             

       Софийският окръжен съд, гражданско отделение, втори въззивен състав в публичното заседание, проведено на трети октомври две хиляди и осемнадесета в състав:

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: РОСИНА ДОНЧЕВА

                                                                                             ВАНЯ ИВАНОВА

 

при секретаря Теодора Вутева, като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. № 473 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по чл. 240 от ГПК.

          Образувано е по молба на Г.С.Х. за отмяна на неприсъствено решение от 21.12.2017 г., постановено по гр.д. № 259/2016 г. на Елинпелински районен съд. В молбата се твърди, че молителят не е бил редовно уведомен за образуваното срещу него производство – не му е надлежно връчен препис от исковата молба, както и от определението за насрочване на делото. Сочи се, че е налице основанието по чл. 240, ал. 1, т. 1 от ГПК за отмяна на постановеното неприсъствено решение. В молбата се излага и оплакване за неправилно постановяване на неприсъствено решение, тъй като не е налице вероятна основателност на предявения срещу жалбоподателя иск с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените от ищеца доказателства.

            Ответницата по молбата М.Д.А. не е депозирал писмен отговор. С писмено становище пред въззивният съд същата оспорва молбата за отмяна на постановеното неприсъствено решение.

           Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :

           Производството пред районния съд е образувано по искова молба на М.Д.А., с която срещу С. Г. С. и Г.С.Х. а предявени искове по чл. 109 от ЗС.

           Разпореждането на съда по чл. 131, ал. 1 от ГПК за връчване на препис от исковата молба е изпратено на ответника Г.С.Х. на постоянния му и настоящ адрес, удостоверен по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г. за реда и начина за предоставяне на достъп на органите на съдебната власт до НБД „Население”.  Видно от представената разписка съобщението е връчено лично на лицето на посочения в справката адрес на 23.01.2017 г. В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът не е представил отговор на исковата молба. Определението за насрочване на делото е изпратено на ответника на постоянния му и настоящ адрес, като ход на делото не е даден в първото насрочено съдебно заседание поради нередовното му призоваване. За следващото съдебно заседание ответникът е бил редовно призован, като призовката му е била връчена лично на горепосочения адрес. Ход на делото не е бил даден в това съдебно заседание поради необходимостта от назначаване на особен представител на другия ответник, спрямо когото впоследствие производството е било прекратено поради оттегляне на иска срещу него. В следващото  съдебно заседание, за което ответникът Г.С.Х. е бил уведомен по чл. 56, ал. 2 от ГПК, същият не се е явил, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. В това заседание делото е докладвано и след като е приел наличие на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, съдът е обявил, че ще се произнесе с решение по реда на чл. 238 от ГПК. Постановеното неприсъствено решение е връчено на ответника на 17.05.2018 г.  Молба за отмяна на неприсъственото решение е подадена от ответника на 30.08.2018 г.

           Въз основа на така установеното, правните изводи на въззивния съд са следните:

           Молбата за отмяна на постановеното от първоинстанционния съд неприсъствено решение е допустима като подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 240, ал. 1 от ГПК.

           Разгледана по същество молбата е неоснователна.

           Защитата срещу неприсъственото решение се осъществява по специално предвиден ред, а не по пътя на редовното обжалване. Разпоредбата на чл.240 от ГПК дава възможност на ответника в първоинстанционното производство да иска отмяна на постановено неприсъствено решение в случаите, в които е бил лишен от възможността да участва в делото поради различни причини, сред които, в хипотезата на ал.1, т. 1 – ненадлежно връчване на преписа от исковата молба или от призовките за съдебно заседание. В случая молителят поддържа именно това основание за отмяна на постановеното срещу него неприсъствено решение-  че не му е бил надлежно връчен препис от исковата молба и от определението на съда за насрочване на делото.

           Установено е от върнатия отрязък на съобщението до ответника, че препис от исковата молба с приложенията ведно с разпореждането на съда е редовно връчено – същото е получено лично от него срещу подпис. Определението за насрочване на делото не му е било връчено, поради което ход на делото не е даден в първото съдебно заседание и делото е отложено за друга дата. За следващото съдебно заседание ответникът е бил редовно призован – призовката му е била връчена лично, което се установява от приложената разписка. За следващото съдебно заседание, в което делото е докладвано и е даден ход по същество, ответникът е бил редовно уведомен при условията на чл. 56, ал. 2 от ГПК.

           При тези данни се налага извод, че не са налице твърдените от ответника процесуални нарушения във връзка с връчването на препис от исковата молба и призоваването му за съдебно заседание. Същият не е бил лишен от възможността да участва в делото.           С оглед на това не са налице основания по чл. 240, ал.1, т. 1 от ГПК за отмяна на постановеното неприсъствено решение.

           Поради гореизложеното, молбата за отмяна по чл. 240 от ГПК следва да бъде оставена без уважение.

           С оглед изхода на делото и направеното от ответника по молбата искане, молителят следва да бъде осъден да му заплати направените в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение. Молителят е направил възражение за прекомерност на заплатеното от ответника по молбата адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева. Така направеното възражение за прекомерност е основателно с оглед фактическата и правна сложност на делото, което е приключило в едно съдебно заседание без събиране на доказателства. С оглед на това на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, на ответника по жалба следва да се присъди по-нисък размер на заплатеното от него адвокатско възнаграждение, а именно минималния такъв за този вид защита /за неоценяеми искове по чл. 7, т. 4 от Тарифа № 1/09.07.2004 г./, а именно 300 лева.

 

              

       Воден от горното, Софийски окръжен съд

 

Р Е Ш И:

 

          ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Г.С.Х. по чл. 240, ал. 1 от ГПК за отмяна на неприсъствено решение от 21.12.2017 г. по гр.д. № 259/2016 г. на Елинпелински районен съд.

ОСЪЖДА Г.С.Х. да заплати на М.Д.А. сумата 300  лева за разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: 1.                                2.