РЕШЕНИЕ №
1953
гр. Пловдив, 25.10.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - Пловдив, ІІ-ри състав, в открито заседание на двадесет и трети септември, 2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
при секретар Теодора Цанова и прокурор Даниела Стоянова като разгледа административно дело № 2066 по описа на
съда за 2021 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на П.М.П. ***, ЕГН **********, против ОД на МВР - Кърджали, с която се претендира присъждане на
обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 300 лева, представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение за първоинстанционно производство по ЗАНН,
ведно със законна лихва от 01.11.2018 г. до окончателното изплащане на сумата. В СЗ ищецът не се представлява и не взема
становище. Претендират се и направените по настоящото дело разноски.
Ответникът - Областна дирекция на МВР - Кърджали, в писмен отговор
чрез процесуален представител оспорва исковата молба, като счита предявеният
иск за обезщетение за неоснователен и недоказан. Прави възражение за прекомерност
на разноските по настоящото дело.
Прокурор от ОП – Пловдив изразява становище за основателност на
иска.
Видно от изисканото и приложено АНД № 117/ 2018 г. по описа на РС
- Крумовград срещу ищеца е бил издаден ЕФ, който е бил обжалван и отменен с решението, като същото е влязло в сила като
необжалвано. По делото е представен ДПЗС /л.21/, в който е отразено заплатено в
брой възнаграждение за адвокат в размер на 300 лв.
По настоящото дело е представен ДПЗС /л.4/, в който е отразено
заплатено в брой възнаграждение за адвокат в размер на 300 лв.
При
тези доказателства съдът намира, че в разглеждания случай са налице трите
кумулативни предпоставки за отговорността, въведени от законодателя с чл. 1 ал.
1 от ЗОДОВ: налице е отменен като
незаконосъобразен ЕФ, реално са
претърпени имуществени вреди, от които
са настъпили обективно негативни последици в правната сфера на ищеца и е
налице пряка и непосредствена причинна връзка между отменения ЕФ и вредите.
Самата отмяна на ЕФ като властнически акт на административен орган,
представлява материално правно основание по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ за търсене
на възмездяване на причинените от него щети, в това число и заплатените
разноски за процесуално представителство. Съгласно диспозитива на Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по
тълк. дело № 2/2016 г. на Върховен административен съд, при предявени пред
административните съдилища искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди
от незаконосъобразни наказателни постановления /ЕФ са приравнени на НП/,
изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и
отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4
от ЗОДОВ. В мотивите на посоченото тълкувателно решение на ВАС е изяснен
въпроса какво е съдържанието на употребените в чл. 4 от ЗОДОВ понятия – пряка и
непосредствена последица от увреждането. Неразделната взаимовръзка между
издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице
адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение
на обуславяща причина и следствие, т.е. не би била потърсена адвокатска помощ,
ако не е издаден акт, увреждащ законни права и интереси на наказания субект. Безспорно потърсената адвокатска помощ и
платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от издаденото
наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово
регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не
е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния
орган. От събраните по делото
доказателства се установява по безспорен и категоричен начин, че претендираните
за репариране имуществени вреди са реално претърпени от ищеца, като същите се
намират в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отменения ЕФ.
Ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение и заплатените на това основание
суми не биха представлявали вреда за него, ако не беше издадено процесното наказателно
постановление. Макар и да липсва нормативно установено задължение за
процесуално представителство при обжалване на ЕФ, адвокатската защита при
атакуване законосъобразността на този акт се явява нормален и присъщ разход за
обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка
и непосредствена последица от издаването му. Възражението във връзка с чл. 5 от ЗОДОВ
е неоснователно, тъй като без значение за основателността на иска за присъждане
на обезщетение на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ
е основанието, на което е било отменен ЕФ. За реализиране на отговорността на
държавата в случая е необходимо наличието на незаконосъобразен акт, отменен с
влязло в сила съдебно решение. Недопустимо е в настоящото производство съдът да
извършва косвен контрол за материалната законосъобразност на ЕФ, дори и същият
да е отменен поради констатирани нарушения при издаването му.
Неоснователно
е направеното възражение за прекомерност по отношение адвокатското
възнаграждение за производството по
ЗОДОВ, тъй като същото е минимално предвиденото, съобразно приложимата
редакции на НМРАВ към момента на договаряне и плащане на възнагражденията.
При
така изложеното следва да бъде постановено решение, с което да бъде осъден
ответникът да заплати на ищеца обезщетение за причинени имуществени вреди в
размер на 300 лв., ведно със законна лихва от 01.11.2018 г. /както се претендира/
до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски в
размер на 310 лв.
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ОД на МВР - Кърджали да заплати на П.М.П. ***, ЕГН **********, обезщетение за причинени
имуществени вреди в размер на 300 лв., ведно
със законна лихва от 01.11.2018 г. до окончателното изплащане на сумата
ОСЪЖДА ОД на МВР - Кърджали да заплати на П.М.П. ***, ЕГН **********, разноски в размер на 310 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: