№ 510
гр. гр.Н., 09.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:М.М.Б.Г.
при участието на секретаря К.Ил.Л.
като разгледа докладваното от М.М.Б.Г. Гражданско дело № 20232150100835
по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по повод исковата молба на „Т.С.“ ЕАД с
ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ № ..., представлявано от
А.А. - Изпълнителен директор и И.Е. - Председател на Управителния съвет, подадена чрез
пълномощника им - юрк. Филия Ибрямова против И. В. Г. с ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. С., ж.к. ........, № ....... и настоящ адрес: с. Р., общ. Н., обл. Б., ул. „К.“ № 3.
В исковата молба се твърди, че ответницата Г., в качеството си на собственик на
процесния топлоснабден имот, е потребител на топлинна енергия за имот, находящ се в
гр.С., ПК 1836, общ.П., ж.к. ........, бл. ....... Сочи се, че ищцовото дружество е подало
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1, т. 1 от ГПК, за което било
образувано ч.гр.д. № 584/2023г. по описа на РС-Н., по което била издадена заповед за
изпълнение срещу длъжника за сумата общо в размер на 2 513,80 лева, от които: сумата от
2197,72 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/
за периода м.05.2020г. до м.04.2022г. за реално потребена енергия, ведно със законната
лихва от 04.05.2023г. до изплащане на вземането, сумата от 249,02 лева- мораторна лихва за
забава от 15.09.2021г. до 19.04.2023г., както и суми за дялово разпределение: 56,51 лева
главница за периода м.05.2020г. до м.04.2022, ведно със законната лихва от 04.05.2023г. до
окончателното изплащане на вземането, както и 10,55 лева - лихва за периода 16.07.2020г.
до 19.04.2023г. Навежда се, че задължението на ответника за заплащане на претендираните
суми произтичало от чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, тъй като била собственик на
жилище, което се намира в сграда - етажна собственост с работеща абонатна станция.
Ищецът заявява, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди
от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия
/ОУ/ за продажба на топлинна енергия от “Т.С. АД на клиенти за битови нужди в гр. С.,
които се изготвят от “Т.С.“ ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно
регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един
централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното
предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане от страна на
1
клиентите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между
клиентите на ТЕ и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за
измерване, отчитане, разпределение и заплащане на ТЕ; отговорностите при неизпълнение
на задълженията и др. Твърди се, че ответникът не е упражнила правата си по чл. 150, ал. 3
от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него са влезли в сила Общите условия за продажба на
топлинна енергия от “Т.С.” ЕАД на потребители за битови нужди в гр. С., одобрени с
Решение от 2016г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор” в сила от 10.07.2016г. Сочи
се, че в раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение”, чл. 31, ал. 1
е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за ТЕ. Съгласно чл. 33 от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Също така имат задължение да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно влезлите
в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по
ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал. 2, Клиентите заплащат на продавача
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на
дължимата сума за топлинна енергия.
Твърди се, че ответницата Г. е използвала доставяната от ищцовото дружество
топлинна енергия през процесния период и не е погасила задължението си за аб. № 347848.
Сочи се, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 112г, ал. 1 от ЗЕЕЕ /чл. 139б от ЗЕ/
сградата- етажна собственост, в която се намира топлоснабдения имот е сключила договор
за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма “Б.
България”. Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на топлинна
енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършвало по системата за
дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по
чл. 139а ЗЕ. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ, сумите за ТЕ за топлоснабдения имат са
начислявани от “Т.С.” ЕАД по прогнозни месечни вноски. След края на отоплителния
период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на
топлинна енергия в сградата - “Б. България” ООД на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2/28.05.2004г. за
топлоснабдяването (издадена от министъра на енергетиката и енергийните ресурси, обн. ДВ
бр. 68 от 03.08.2004г.) и Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването (обн. ДВ
бр. 34 от 24.04.2007г.). Сочи се, че за топлоснабденият имот са издадени изравнителни
сметки, като се твърди, че сумите за топлинна енергия, са начислени по действителен разход
на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота.
Гореизложеното е мотивирало правния интерес у ищцовото дружество да поиска от
съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответницата И. В. Г. с ЕГН
**********, че същата дължи на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК ..........., сумата общо в размер на 2
513,80 лева, от които: сумата от 2197,72 лева - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2020г. до м.04.2022г. за реално
потребена енергия, ведно със законната лихва от 04.05.2023г. до изплащане на вземането,
сумата от 249,02 лева- мораторна лихва за забава от 15.09.2021г. до 19.04.2023г., както и
суми за дялово разпределение: 56,51 лева главница за периода м.05.2020г. до м.04.2022,
ведно със законната лихва от 04.05.2023г. до окончателното изплащане на вземането, както
и 10,55 лева - лихва за периода 16.07.2020г. до 19.04.2023г. Представят писмени
доказателства. Претендират присъждане на заплатените по делото разноски. Молят да бъдат
допуснати съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи, вещите лица по които да
отговорят на поставените в исковата молба въпроси. Правят се искане за изискване и
прилагане на ч.гр.д. № 835/2023г. по описа на Районен съд – Н.. Молят на основание чл.
2
219, ал. 1 от ГПК да бъде привлечено като трето лице-помагач по делото ФДР - „Б.Б. ООД -
фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия на топлоснабдения имот и
в случай на неточно изпълнение на това задължение за ищеца ще възникне вземане за
обезвреда. Наред с това молят да бъде задължено третото лице да представи всички
относими документи, касаещи отчитането и разпределянето на топлинната енергия в
топлоснабдения имот за процесния период. Правят искане за разглеждане на делото в тяхно
отсъствие. При наличие на предпоставките на чл. 238, ал.1 от ГПК молят съда да постанови
неприсъствено решение. Сочат електронен адрес, на който на основание чл. 42, ал. 4 от ГПК
да им бъдат връчвани съдебните книжа по делото, както и банкова сметка за превод на
съдебните вземания.
В срока по чл.131 ГПК, ответницата Г. е подала писмен отговор, с който изразява
становище за недопустимост и неоснователност на исковата молба. Заявява, че
задължението й за процесния период месец май 2020г. - месец април 2023г. е изплатено
изцяло. Прилага вносна бележка за заплатена в полза на ищцовото дружество сума в размер
на 2446,74 лева.
За ищцовото дружество в съдебно заседание представител не се явява.
Ответната страна, редовно уведомена, също не се явява и не изпраща представител.
За третото лице-помагач на ищеца – „Б.Б. ООД, в съдебно заседание представител
също не се явява. Представят писмени доказателства – индивидуална справка за използвана
топлинна енергия от абонатния номер на ответницата Г. /л.64 – 65 вкл./.
Н.ският районен съд, като взе предвид исканията на страните, събрания по делото
доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК
във вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
От материалите на приобщеното ч.гр.д. № 584 по описа на Районен съд - Н. за 2023г.
се установява, че е издадена Заповед № 282 от 02.06.2023г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено И. В. Г. да заплати на „Т.С.“ ЕАД,
сумата в размер на 2197,72 лева - главница за доставена, но неизплатена топлинна енергия за
периода от месец май 2020г. до месец април 2022г., сумата в размер на 249,02 лева - лихва за
забава за периода от 15.09.2021г. до 19.04.2023г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 04.05.2023г. до окончателното
изплащане на вземането, сумата в размер на 56,51 лева - дялово разпределение за доставена,
но неизплатена топлинна енергия за периода от месец май 2020г. до месец април 2022г.,
сумата в размер на 10,55 лева - лихва за забава за периода от 16.07.2020г. до 19.04.2023г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението -
04.05.2023г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата общо в размер на
100,28 лева, от които 50,28 лева - заплатена държавна такса и 50 лева - юрисконсултско
възнаграждение.
Установява се, че против заповедта за изпълнение е постъпило възражение от
длъжника Г., ведно с представени платежни нареждания за заплатени суми за периода от
месец май 2022г. до март 2023г., предвид което, на основание чл. 414а, ал. 3 от ГПК съдът е
указал на заявителя, че в 3-дневен срок от съобщението може да подаде становище по така
направеното възражение. В указания срок заявителят е депозирал становище, с което
заявява, че за процесния период и за процесния имот не са постъпвали плащания от
длъжника. С оглед на което, на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, на заявителя е указана
възможността да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок.
Предмет на установителния иск е съществуване на вземането по издадената заповед
за изпълнение и установяване дължимостта на сумите по издадената заповед за изпълнение.
3
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 149 от ЗЕ, в тежест на ищеца е да
установи възникването на облигационно отношение между него и ответницата, действало за
процесния период, по силата на което е престирал топлинна енергия за битови нужди и
услугата дялово разпределение за топлоснабден имот в гр. С., ПК 1836, общ. П., ж.к. ........,
бл. 24, вх. 1, ап. 2, абонатен номер 347848 и за ответника е възникнало задължение за
плащане на уговорената цена в претендирания размер. По иска по чл. 86 от ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на ответницата в забава за
периода месец май 2020г. - месец април 2022г. и размера на обезщетението за забава.
Ответницата следва да докаже, че добросъвестно е погасила задължението си по договора,
съответно, че са налице основания за отпадане на отговорността й за заплащане на същото.
Тежестта на доказване е указана на страните с определение № 1200 от 12.10.2023г.,
постановено по настоящото дело.
В подкрепа на обстоятелството, че ответницата Г. е собственик на процесния имот -
апартамент № 2, находящ се на адрес: гр. С., ж.к. ........, бл. 24, вх. 2, ет. 1, е представеният по
делото Договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на Закона за държавната
собственост от 18.12.1997г., видно от който ответницата е придобила собствеността върху
процесния апартамент /л.15/.
Обосновава се извод, че между страните е възникнала облигационна връзка,
обективирана при общи условия за доставка на топлинна енергия, неоспорени по делото, с
оглед на което съдът намира, че ответницата е битов клиент по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на
ЗЕ. Съгласно цитираната разпоредба битов клиент е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.
Съгласно нормата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията, като не е предвидена писмена форма на договора.
Видно от клаузата на чл. 33, ал. 1 от представените Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД на потребители в гр. С., одобрени с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР на основание чл. 150, ал. 1 от Закона за
енергетиката (ЗЕ), клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Според ал. 2 на посочената клауза клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. От своя страна в
разпоредбата на чл. 32, ал. 1 от Общите условия се предвижда, че месечната дължима сума
за доставена топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се
извършва по смисъла на чл. 71 от НТ се формира въз основа на определеното за него
прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от продавача. Наред с това, видно от ал. 2 на цитираната клауза
месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от НТ се формира въз основа на
определеното за него реално количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за
която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. От разпоредбата на чл. 33, ал. 5 от
Общите условия се констатира, че при неизпълнение в срок на задълженията по ал. 2,
клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия.
Видно от протокол от общо събрание на етажната собственост на ж.к. Л. - Г, бл. .....
проведено на 04.09.2002г., етажните собственици взели решение да се сключи договор с
дружеството „Б.Б. ООД за извършване на услугата „топлинно счетоводство“, както и да се
4
избере пълномощник, който да подпише договор от името на собствениците за услугата.
Съобразно решенията на етажната собственост на ж.к. Л. - Г, бл. ..... е сключен
договор № 2077 от 25.09.2002г., по силата на който „Б.“ ООД, в качеството на изпълнител, е
приело да извършва услугата „топлинно счетоводство“, състояща се в обработка по
апартаменти на потребената топлинна енергия, междинно отчитане на разпределителите и
водомерите за първия отоплителен сезон, годишно отчитане на индивидуалните
разпределители и водомерите за топла вода след приключване на отоплителния сезон, смяна
на всички измервателни ампули в момента на годишното отчитане на разпределителите,
изготвяне на изравнителни сметки в 45-дневен срок след приключване на годишното
отчитане. Наред с това се е задължило да монтира индивидуални разпределители,
термостатни вентили, да извършва монтажа на уредите, проверка и контрол на количеството
доставена топлинна енергия в абонатната станция, да извършва демонтаж на всички
радиатори без монтирани разпределители /чл. 2 от договора/. В чл. 24 от договора е
предвидено, че извършването на услугата „топлинно счетоводство“ започва след получаване
на уведомителен факс от ищцовото дружество за изравняване на водомерите, подписани
споразумителни протоколи между собствениците и ищеца и след монтиране на
индивидуалните разпределители.
В разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ е предвидено, че разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ
(чл. 139 - чл. 148) и в действащите поднормативни актове, топлинната енергия за отопление
на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 от ЗЕ). В конретния случай, собствениците от етажната
собственост са избрали „Б.Б. ООД за извършване на услугата дялово разпределение, на
основание чл. 139б от ЗЕ.
Между дружествата „Т.С.“ ЕАД и „Б.Б. ООД е сключен Договор при общи условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в от Закона
за енергетиката от 09.06.2020г., съгласно който „Б.Б. ООД се задължило да извършва
услугата дялово разпределение на топлинна енергия между клиентите в сградата - етажна
собственост или в сгради с повече от един клиент в гр. С. /л.22-23 вкл./.
Дружеството „Б.Б. ООД е конституирано като трето лице помагач на страната на
ищеца. Предоставило е индивидуални справки за използвана топлинна енергия за абонатен
номер 347848, касаещи отчитането и разпределянето на топлинна енергия за отчетни
периоди от месец април 2020г. до месец април 2021г. и от месец април 2021г. до месец
април 2022г. Констатациите от писмените доказателства, представени от третото лице
помагач се потвърждават и от издадените от ищеца фактура № ********** от 31.07.2021 г.,
с отчетен период от 01.05.2020г. до 30.04.2021г., на обща стойност 1005,53 лева и фактура
№ ********** от 31.07.2022г., с отчетен период от 01.05.2021г. до 30.04.2022г., на обща
стойност 1192,19 лева.
Ето защо съдът приема, че за процесния период по отношение на имота, на който
ответната страна е собственик, е начислена топлинна енергия, чиято стойност е отразена във
фактурите. Така за нея е възникнало задължението за заплащане на стойността на
консумираната в имота топлинна енергия.
Ответната страна е ангажирала доказателства за заплатена в полза на ищцовото
дружество сума в размер на 2446,74 лева.
Ищцовото дружество е депозирало молба с вх. № 10978 от 22.11.2023г. /постъпила
след съдебното съдебното заседание, проведено на 21.11.2023г./, с която потвърждава, че от
страна на ответницата е извършено плащане в размер на 2446,74 лева, с което са погасени
разноските, лихвата и главницата, като е останал непогасен остатък в размер на 460 лева от
5
главницата.
С оглед събраните по делото доказателства съдът намира за безспорно установено, че
на 28.09.2023г. ответницата е заплатила сумата от 2446,74 лева, като плащането на сумата е
потвърдено от ищеца. Доброволното плащане следва да бъде съобразено от настоящата
съдебна инстанция съобразно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК, която намира
приложение относно фактите, осъществени в хода на производството. Предвид
гореизложеното, съдът намира, че предявения от ищеца иск следва да бъде уважен за сумата
в размер на 460 лева и отхвърлен за пълния претендиран размер 2513,80 лева, поради
настъпило плащане от ответната страна.
Съдът намира за нужно да отбележи, че не кредитира представените по ЧГД №
584/2023г. на РС-Н. квитанции за заплатени от ответницата Г. суми за консумирана
топлоенергия, тъй като същите касаят друг период, различен от периода, предмет на
исковата молба.
С оглед на този резултат и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, в тежест на
ответника следва да се възложат направените от ищеца разноски по делото общо в размер на
267,63 лева, от които държавна такса - 187,63 лева и юрисконсултско възнаграждение - 80
лева, съобразно чл. 13, т. 2 от Наредба за заплащането на правната помощ.
При този изход на спора и съгласно задължителните указания, дадени с т. 12 от
Тълкувателно решение № 4/2013г. от 18.06.2014г. по т.д. № 4 на ОСГКТ на ВКС,
настоящата инстанция дължи произнасяне и относно разноските, направени от заявителя в
заповедното производство. С оглед изхода на спора, на ищеца следва да се присъдят
направени в хода на заповедното производство разноски общо в размер на 100,28 лева, от
които 50,28 лева - държавна такса и 50 лева - юрисконсултско възнаграждение. В тази част
решението следва да бъде с осъдителен диспозитив.
Мотивиран от горното и на основание чл.235, ал.3 от ГПК, Н.ският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И. В. Г. с ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр. С., ж.к. ........, № ....... и настоящ адрес: с. Р., общ. Н., обл. Б., ул. „К.“ № 3 дължи на
„Т.С.“ ЕАД с ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ № ...,
представлявано от А.А. - Изпълнителен директор и И.Е. - Председател на Управителния
съвет, сумата в размер на 460 лева /четиристотин и шестдесет лева/, представляваща
непогасен остатък от главница за неизплатена топлинна енергия, за което е издадена
Заповед № 282 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 02.06.2023г. по
ч.гр.д. № 584/2023г. по описа на Районен съд – Н., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск до
пълния предявен размер от 2197,72 лева - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2020г. до м.04.2022г. за реално
потребена енергия, ведно със законната лихва от 04.05.2023г. до изплащане на вземането,
както и за сумата от 249,02 лева, предтавляваща мораторна лихва за забава от 15.09.2021г.
до 19.04.2023г., както и за сумата за дялово разпределение: 56,51 лева главница за периода
м.05.2020г. до м.04.2022, ведно със законната лихва от 04.05.2023г. до окончателното
изплащане на вземането, както и за сумата от 10,55 лева, представляваща лихва за периода
16.07.2020г. до 19.04.2023г., поради настъпило плащане от ответната страна.
ОСЪЖДА И. В. Г. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., ж.к. ........, № ....... и
настоящ адрес: с. Р., общ. Н., обл. Б., ул. „К.“ № 3 да заплати на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК ...........,
със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ № ..., представлявано от А.А. -
Изпълнителен директор и И.Е. - Председател на Управителния съвет, сумата общо в размер
на 267,63 лева /двеста шестдесет и седем лева и шестдесет и три стотинки/, представляваща
6
заплатени по делото разноски в исковото производство и сумата общо в размер на 100,28
лева /сто лева и двадесет и осем стотинки/, представляваща заплатени по делото разноски в
заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Окръжен съд - Б..
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
7