Р
Е Ш Е Н И Е
№
…….……./……………..2022 г.
гр.
София
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I-6ТИ СЪСТАВ, в
открито съдебно заседание, проведено на двадесет и първи юни, през две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ХРИСТОВА
при
участието на секретар Снежина Апостолова
като разгледа докладваното от съдия Даниела Христова
гражданско
дело № 15534 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба, подадена от Л.К.Б. с ЕГН ********** *** А против П.на Р България представлявана от Гл.
Прокурор, с която е предявен осъдителен иск с цена 90 000 лева, от които 45 000
лева ищецът претендира като обезщетение за нанесени имуществени вреди, а
останалата сума в същия размер от 45 000 лева като обезщетение за нанесени
неимуществени вреди, на основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД.
В обстоятелствената част на исковата
молба излага, че ищецът е пострадал от
престъпление, за което се е водило
досъдебно производство под № ЗМ 3294/2007 г. по опис на РУ – СДВР за 2007 г.,
регистрирано като ПП № 57213 по опис на СГП за 2007 г. Твърди, че е измамен, но престъплението не е
било разследвано и бездействието на органа осъществяващ функция по обвинение го е увредило,
като го лишило от връщане на сумата, с
която е измамен, а същевременно се е наложило да се укрива от извършителите, които
макар и да са били известни, не са задържани и спрямо тях не са извършвани
навременни наказателно процесуални действия. Излага, че е имал затруднения в
намирането на работа, а след много продължително разследване, макар и внасяно в съда обвинителен акт,
наказателното производство е било прекратено поради изтичане на преклузивен давностен
срок, на основание чл. 81, ал. 3 от НК.
Ответната
страна в писмен отговор по реда на чл. 131 от ГПК, оспорва редовността
на исковата молба, допустимостта на предявения иск и в условията на
евентуалност негова основателност. Въвежда
фактически твърдения за движението на наказателното производство и за резултата
от него, които са различни от тези изложени от ищеца. Счита, че претенцията за
имуществени вреди в размер на
сумата, която не е получил от продажбата
на апартамента не е пряка последица от бездействието на ответника. Посочва, че
пред ищеца са били открити всички правни
действия за защита на имуществен интерес по гражданско правен ред и собственото
му бездействие е довело до вреди, ако се установи, че е претърпял такива.
В съдебно заседание, страните
поддържат фактическите твърдения и
правни изводи. Ищецът претендира за
присъждане на разноски.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните,
събраните по делото писмени гласни доказателства преценени по отделно и в
съвкупност съобразно материално правните норми, регламентиращи процесните
отношения, приема за установено следното от фактическа страна:
На 10.12.2004 г. е започнало досъдебно производство срещу неизвестен
извършител, за това, че през м. август 2001 г. в гр.София е принудил Л.К.Б. и М.Й.В.да
се разпоредят със правото на собственост върху недвижим имот придобит по време
на брака в режим на СИО, а към датата на разпореждането притежаван в обикновена
съсобственост, след като били заплашени с насилие – Престъпление по чл. 213,
ал.1 от ГПК. От съдържанието на Том първи от досъдебното производство е видно, че
съставът на престъплението, от което
се е тъжил ищеца е осъществен през 2002
г. Разследването е било прекратено, но в
последствие отново възбудено, поради постъпили нови данни за „К.и В.“, които
били установени като К.С.П.и В.М.П.и двамата от гр. София, кв. „******.
Установено било и третото лице А.М.К.от с. Бебово. Видно от съдържанието на
нот. Акт № 20 от 2021 г. Л.Б. и М.Й.са продали на Г.Л.недвижим имот в гр.София,
кв. Връбница за сумата от 11 000 лева, при данъчна
оценка в размер на 11 074.40 лева. Г.Л.продала имота на В.Е.М.. Съдът по молба на
продавачката по първата сделка, а именно М.Й., допуснал обезпечение на иск с
пр. основание чл. 26, ал.2 от ЗЗД и върху имота била вписана възбрана. Съдът не е ангажиран с доказателства за
резултат от исковото производство по обезпечения иск.
Към 2002 г. активен в търсене на
правосъдие бил бившият тъстът на ищеца, а именно Й.В.Н., вероятно
поради факта, че неговата дъщеря М., от една страна е страдала от психическо
заболяване, а от друга е поддържала отношения с един от заподозрените в
извършване на престъплението. Още към 2002 г. за разследващите органи е било
известно, че сключената сделка е била обект на обсъждане, в което са включени
бъдещите подсъдими.
В досъдебното производство, ищецът е разпитван като свидетел на
25.07.2005 г. и в това качество, като
очевидец, пред разследващите е дал сведения, че е живял в жилището когато съпругата му е довела пред апартамента четирима „цигани“. При повторно посещение, предупредили ищеца,
че ако не съдейства ще го изхвърлят от
15 – я етаж. Казали му на следващия ден да е готов за сделка. Заплашили го, че ако се оплаче в полицията ще
го намерят и ще го убият. На следващия
ден под заплаха подписал документи в общинската администрация и пред нотариуса.
За продажбата получил 1500 лева,като му
казали да се маха по-бързо, че и тези пали ще му вземат.
Разпитана като свидетел в досъдебното производство, купувачката на
имота е заявила, че е извършила оглед в присъствието на ищеца и съпругата му,
което те са се свързали с нея по повод на
нейна обява, че търси да купи жилище. Пред нотариуса били само тримата.
Те получили сумата посочена в акта.
Видно от Решение на СРС имотът е бил обект на съдебна делба, по която е
постановено изнасянето му на публична продан през 1998 г. Съпрузите Л. /ищеца/ и М. са се споразумели писмено, да не изнасят имота на публична продан, а да
го продадат. В качеството на свидетел, разпитван в досъдебното производство,
нотариусът изповядал сделката е дал идентични показания с тези дадени от
купувачката, че при изповядване на сделката не са присъствали други лица освен
страните.
С постановление на СРП, досъдебното производство е било спряно на
20.02.2007 г. , за установяване на лице В. Петрова. Шест месеца по-късно е
възобновено. Ищецът е нередовно призоваван за разпит, поради ненамирането му на
адреса известен на разследващите органи. Призован е редовно на адрес гр.София,
ж.к. ******.
На 17.07.2008 г. наказателното производство е отново спряно.
На 21.07.2008 г. е отново възобновено и към наказателна отговорност са
привлечени В. П.М.и К.С.П..
На 27.09.2008 г. наказателното производство е спряно.
На 20.10.2008 г. е възобновено.
На 22.10.2008 г. е проведен разпит на
Л.К.Б.. В качеството на свидетел, той е изложил като очевидец
твърденията, че след първото посещение в дома му на хора пратени от К.– Я.е
потърсил съдействие в полицията, където цивилно лице, го е поканило в кабината
си и го е посъветвало да се разбере със съпругата си. Свидетелствал е, че са е познавал с тези лица,
че е водил спорове дали и как да живеят заедно в апартамента, че е бил
заплашван с убийство, че от дома му са изчезвали вещи. Ангажирал е адвокат,
който е бил също заплашен. Изложил е и факт, че извършителите също са
ангажирали адвокат и са се срещали заедно.
Свидетелства за това, че продавачката на апартамента е платила в долари,
но В. е взела парите. Потвърждава, че е ходил лично да подава молби за скици и
данъчна оценка, но е придружаван от В., която давала пари за по-бързо издаване
на документите.
Възоснова на СПЕ разследващите са установили, че заплахите са създали в ищеца основателен страх, че ще бъдат
осъществени.
След няколкократни спирания и възобновявания на производството, на
28.03.2012 г. в качеството на обвиняеми
са привлечени К.С.П., А.М.К.и В. М.П.,
всички за извършено престъпление по чл. 231, а, ал.2, т.4 вр. ал.1 от НК с мярка за неотклонение „подписка“.
През 2014 г. П.е предприела действия спрямо разследващите органи, като е
изисквала няколкократно незабавно извършване на конкретни процесуални действия.
Междувременно А.М.К.е приведен в
затвора за изтърпяване на наказание ЛОС, наложено за извършване на друго
престъпление. На 23.05.2015 г. е
привлечен в качеството на обвиняем, потвърдена е марката за неотклонение.
Отказал се от правото на предявяване на материали е по делото. Същите
наказателно процесуални действия са извършени
и по отношение на останалите двама – В. М.П. и К.С.П.. Поради ненамиране
на адресите, на 09.07.2015 г. е постановено принудително довеждане на
последните двама.
На 31.07.2015 г. досъдебното производство е изпратено на СРП с мнение
за предаване на обвиняемите на съд.
Досъдебното производство е внесено с обвинителен акт в СРС на
13.07.2012 г. и е образувано НАХД № 13294/2012 г. Към съдебно наказателна
отговорност са привлечени В. М.П., К.С.П.и А.М.К.. В това съдебно производство на пострадалия е
предоставена правна помощ. А.М.К.е обявен за общодържавно издирване и марката
му за неотклонение е изменена от подписка в задържане под стража.
След изменение на обвинението за по-тежко наказуемо престъпление, съдът
е съобразил, че делото не му е подсъдно и е прекратил производството пред себе
си. Изплатил е делото на СГС.
Последният е прекратил пред себе си образуваното НОХД № 3253 по опис на
СГС За 2014 т. и е върнал досъдебното
производство за отстраняване на процесуални нарушения.
Следващото внасяне на обвинителен акт е на 10.11.2015 г. ,когато е образувано НОХД № 1411 по опис на
Специализиран наказателен съд. Съдебното производство е прекратено на
25.11.2015 г. и делото върнато на П.за отстраняване на съществени нарушения на
процесуалните правила.
С постановление от 07.06.2016 г. досъдебното производство е прекратено
срещу тримата обвиняеми по повдигнатото
им обвинение и наказателното
производство е изпратено на СРП. Това постановление е обжалвано пред съда от
защитата на пострадалия, но жалбата е оставена без разглеждане като процесуално
недопустима. С определение № 75 от 17.10.2016 г. постановено по ВЧНД № 264 по опис на АСНС за
2016 г. е потвърдено определение от
16.08-2016 г. по ЧНД № 2154/2016 г. на СпНС.
На 07.12.2016 г. с Постановление от 07.12.2016 г. наказателното
производство е прекарано поради изтекла
абсолютна погасителна давност.
Ищецът /пострадал в наказателното производство / е обжалвал пред съда постановлението
за прекратяване. Последното е потвърдено с Определение № 140151 от 08.06.2017
г. постановено по НЧД № 9428 по опис на
СГС за 2017 г. Няма данни да е било обжалвано и след изтичане на срока е влязло
в законна сила на 02.11.2017 г.
От свидетелските показания на В.Б.В.,
което са събрани по делегация и което съдът кредитира като съответни на
събраните писмени доказателства, се установява, че е очевидец на събития след 2007 г. Свидетелства, че се страхува от цигани и понякога бълнува в
съня си. Присъствала е на откритите
съдебни заседания и лично е възприемала заплахи от подсъдимите К.и С.. Тя и
ищеца са търсили помощта на адв. Стоянов
да ги предпази от циганите извън съдебната зала.
От заключението на СПЕ, което съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено, се установява, че ищецът е съдействал на вещото лице. Вещото лице
поддържа заключението, че конфигурацията на скалите /ползваните методи за изследване/
говорят за достоверност на теста и валидност на полученият резултат,
според който ищецът има личностни и емоционални
трудности, нужна му е помощ при вземане на решение,са несигурни в собствените
си възможности. Няма собствен няма собствен ресурс за самостоятелно
справяне. Ищецът има следните личностни личностови
особености: действието се осъществява като проява на емоция, поради предходна блокада или фрустрация и
потребността. Емоцията, която не води до реализация на идеята угасва много
бавно и се актуализира всеки път при мисъл за предизвикалата я ситуация. Това
състояние се среща у честолюбиви лица, склонни към подозрителност, с тенденция
за обмисляне на действията. Такива личности постигат добри резултати при
дейност, която изисква висока мотивираност и утвърждава тяхната значимост.
Изживяват себелюбие, гордост, повишена чувствителност по отношение на
несправедливостите. Повишената сензитивност, в комбинацията с тенденцията към
утвърждаване. Това води до критично
отношение към околните, което може да достигне до моменти на враждебност, упорство и агресивност.
Положителни емоции се проявяват при достигане на целта. Според вещото лице,
личността е афективна, лесно обидчива, неотстъпчва, трудолюбива, изобретателна,
искрени и наивна. Често се стига до неправилно интерпретиране на ситуацията,
въпреки логичните разсъждения. До този резултат се достига, поради това, че
въпреки, че се опират на фактите, такива личности имат склонност към вторична
идеаторна преработка- преосмислят и интерпертират фактите.
Съдът кредитира заключението като обективно и компетентно дадено в
частта, в която се поддържа, че личността е постигнала задоволителна интеграция, както в
личен, така и в социален аспект. Получил
е специализирано образование, отслужил е редовна военна служба, създал е
семейство и дете, работил е. Фактът, че съпругата е била с психическо заболяване
е довел до утежнено социално- битовото функциониране. Грижата за неравностоен
партньор е неблагоприятен фактор в
адаптацията към социалното развитие. Това обстоятелство представлява утежняващ
елемент на обкръжението, който изисква повишен ресурс за справяне с бита и
средата. Вещото лице е установило, че в интелектуално
отношение не са налице данни за нарушения, напротив интелектуалното ниво
съответства на широката норма на популацията, на образованието, както и
последвалата социална реализация.
След проведеното психологическо изследване, вещото лице е установило, че
към датата на заключението когнитивният статус на ищеца е в границите на широката
норма за популацията, а биопатографският анализ на достъпната информация му дава основание, да поддържа становище за
липсата на данни за отклонения в личностовото и интелектуално развитие. Не са
констатирани злоупотреба или пристрастености към алкохол и психоактивни
вещества. Констатиран е хармонична личностова структура, пълноценни отношения с
членовете в семейството си, както и в по-широкото социално обкръжение. Не са
известни данни за асоциални прояви или поведенчески проблеми.
След анализ на данните, вещото лице
заключава, че в резултат на претърпените
от Осв. преживявания през лятото на 2001 г.
няколкократни заплахи за физическа саморазправа, побой и физическо унищожение, нахлуване в
личната собственост от повече от едно лице, липсата на подкрепа / помощ и
успокоение/ от друг човек, както и последвалите в годините срещи с част от
лицата, от които е получил заплахи могат да се окачествят от психологическа
гледна точка като психотравмиращи и стресиращи събития.
Стресът е универсална реакция на
организма на различни по своята същност дразнители. Това явление представлява отговор на организма
на всяко поставено пред него изискване. Стимулите, които действат на организма,
предизвикват промени, които се изразяват в общо усилие на организма да се приспособи
към изменящите се условия на средата. Силата на стреса зависи от три основни
фактора. На първо място е интензивността на стресовото събитие- силата на
въздействащия стимул, от друга страна се определя от втори фактор и това е личната
интерпретация на възникналата ситуация, както и от трети фактор- индивидуални
чувствителност на личността, която преживява стресиращото събитие.
В конкретния случай се установява, че ищецът
е бил в състояние на стрес в продължителен период от време, като интензитетът на състоянието е в зависимост от приближеността на събитието,
което има връзка с разследването /разпит, съдебно заседание/ и е свързан с
очакванията на личността. Всички тези обстоятелства, представляват стресогенен фактор, наред с първоначално
преживените унижения,заплахи, принуда и значима загуба на материално състояние
свързано с дома, смяна на местоживеенето
Осъзнаването за безпомощност «Съседите не ми помогнаха - всички си седят
вътре, не излизат, не се месят... ” лисата
на адекватни действия на органите на МВР /поканата в кабинет от цивилен
служител, без съответната регистрация на действието или съставяне на протокол е
засилило усещането за изоставеност. Съдът кредитира заключението и в частта в
която, вещото лице приема, че стресът е станал хроничен, персистиращ и
ескалиращ когато се е срещал със заплашвалите го лица. Към този стрес е
прибавен и стреса от продължаването на заплахите. Според вещото лице ищецът е е изживял силни
страхови преживявания, свързани със здравето и живота си, безпокойство относно
жилището си и бъдещето си. Първоначално той е имал проблеми със съня,
изразяващи се в периоди на отсъствие на сън, кошмари, страхове, тревожно
очакване, като в последствие тези преживявания намалили своя интензитет и сила
и се редуцирали в безпомощност, която се проявила в активно действие –
напускане на града и заживяване в друг населено място.
Видно от писмените доказателства
представени от ответника, ищецът е
сезирал с жалба отдел 06
„Административен „ при ВКП за нарушения в разследването, от което следва, че е
проявил активност. Следва се отчете обаче, че тя е опосредена от пр.
представител. Този факт съответства на профила, представен със заключението, че
ищецът е бил активен при наличие на подкрепа.
Досъдебното производство е било обект
на спорове за компетентност, което обаче са решавани чрез сигнали, а не слез
постановления на органите осъществяващи функция по обвинение, което не
кореспондира с обществения интерес, а с този на съответните структури в
Прокуратурата.
При тази фактическа установеност,
съдът извежда следните правни изводи:
За уважаване на иск с правно основание
чл. 49 вр.чл. 45 от ЗЗД, не е необходимо ищецът за доказва каквото и да било
качество в наказателното производство, независимо в коя от фазите /досъдебна
или съдебна/. Достатъчно е да установи, че е извършено деяние /действие или
бездействие/ , което да уврежда негов законен интерес. Ищецът не е тъжител, не е съобщил за извършено
престъпление. Напротив, той е бил призован като свидетел и в това си качество е
бил разпитван няколкократно. При сравнителен анализ на съдържанието на протоколите, се установява,
че първоначално е бил лаконичен, но след като е споделил, че бил заплашван с
убийство, органът на досъдебното производство е следвало да извърши преценка за
наличие на данни за и извършено
престъпление – закана за убийство. Доказателства за това престъпно деяние,
осъществено от поне един от подсъдимите се съдържа в показания и на други
свидетели. Тези факти са останали извън
преценките на наблюдаващите прокурори въпреки установеното със СПЕ психическо
състояние. От действията на разследващите органи като цяло, може да се заключи,
че те са формални, предприемани са в
отдалечени диапазони от време и като цяло ненавременни и несъответни. Функцията
по обвинение е била непостоянна в преценките осъществен ли е състав на
престъпление или не, квалифициран ли е или не. Не са налице и доказателства на
пострадалите да са разяснявани права им, в това число да се конституират като
граждански ищци и/или частни обвинители. Възражението на ответника, че ищецът е
могъл да предприеме действия за атакуване на сделката чрез граждански иск ,
съдържа вярно фактическо твърдение, но е неоснователно, тъй като упражняването/неупражняването на правото на
иск не освобождава органа осъществяващ функция по обвинение да пропуска
процесуални задължения. В случаите, при
които наказателното производство е прекратено поради изтекла абсолютна
погасителна давност, пострадалите от престъпление имат основание да претендират
обезщетение за вреди, но не от нереализирани права в наказателния процес, а от
продължителността на разследването и свързаните с него негативни емоции, които
са преживяли без да получат съответен
съдебен акт, от който да стане ясно – били ли са те жертва на престъпление или
не са. Държавата, в лицето на П.е длъжна
срещу своите нормативни задължения, до осигури на всеки гражданин съответни
процесуални права. Такива се нормативно определените срокове за извършване на
предварителните проверки по ЗСВ, срокове за
извършване на разследвания по НПК
и независимо, че те се възприемат в практиката като инструктивни, след
като достигнат до определен период, след който се преклудират правомощия,
отговорността за бездействието е обективна и безвиновна.
Пряка и непосредствена последица от
бездействието, довело до изтичане на абсолютната давността за разследване на
престъплението са негативните емоции на свидетел,
който би имал качеството на пострадал, а в случая и е имал такова качество в
краткия период, в който наказателното производство е разглеждано като съдебно
такова. Негативните преживявания свързани със загуба на имот, с чувство на
безнаказаност, с продължителен страх от постоянно поддържаната от обвиняемите закана
за убийство, останала без значение за П.при наличие на достатъчно данни и
законен повод, да се извърши разследване,
представляват вреди, които са пряка и непосредствена последица от
бездействието на Прокуратурата.
Съдът като взе предвид, размера на
претенцията, съотнесена с продължителността на разследването и неговия
резултат, приема че размерът на справедливо обезщетение е това, което ищецът е
претендирал за претърпени неимуществени вреди. П.не е изпълнила своята функция
свързана с охраняване на защитими от НК обществени отношения.
По иска за имуществени вреди, съдът
намира следното: Претенцията е формирана, като сума, на която ищецът оценява пазарната
стойност на имота, към момента на
сключване на сделката. До настоящия момент, съдът не е сезиран с влязло в
законно сила решение, че тази сделка е
нищожна защото е сключена поради измама
или под заплаха. Затова, вредите ако изобщо са настъпили такива, не са пряка и непосредствена последица от
противоправно бездействие на ответника, а са евентуално опосредени от това
бездействие. Поради липсата на характеристика
на елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане /пряка
връзка между деяние и резултат/ искът за имуществени вреди следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Пряка би била връзката между деянието
осъществено от обвиняемите и обедняването на ищеца, ако това деяние осъществява
състав на престъпление или води до нищожност на сделката, но тази пряка връзка сочи на друг субект на пасивна материално
правна легитимация и това е преобретателя по сделката. В тази част искът е неоснователен и за
изчерпателност на мотивите, не е доказан и по размер.
С оглед изхода от спора, в тежест на
ответника и в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на половината
от претедрираните, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П.на
Р България, представлявана от Гл.Прокурор, ДА
ЗАПЛАТИ на Л.К.Б. с ЕГН ********** ***
А сумата от 45 000 /четиридесет и пет
хиляди/ лева, представляващи обезщетение на нанесени неимуществени вреди, в
следствие на прекратено наказателно производство по Дознание № 5364 по
опис на 7-мо РПУ СДВР, пр. преписка № 15 781/2004 г. по опис на СРП,
образувано на 14.10.2004 г. и приключило
с влязло в законна сила на 02.11.2017 г. постановление
на Прокурор от СРП от 08.12.2016 г.,с което на основание чл. 81, ал.3 , вр. чл. 80, ал.1,
т.3 от НК е прекратено наказателно производство образувано срещу А.М.К., В. М.П.
и К.А.П., на основание чл. 49 вр.чл. 45 от ЗЗД и сумата от 1187.50
/хиляда сто осемдесет и седем точка петдесет/ лева, представляващи
направени по делото разноски, съответни на уважената част от иска, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за разликата над 45 000 лева до 90
0000 лева, претендирана като обезщетение за нанесени имуществени вреди, на основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчване на съобщението до страните.
Съдия в СГС: