Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 06.06.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-19 състав, в открито съдебно заседание на първи
февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА СТЕФАНОВА
при участието на секретаря Маргарита Димитрова, като
разгледа търг. дело № 2515 по описа
за 2020 година, взе предвид
следното:
Производство е образувано по искова молба на „Г. Ф.“, със
седалище и адрес на управление:***, Булстат ********, чрез
старши юрисконсулт Т.М., с която са предявени обективно кумулативно съедини
искове срещу „З.А.Д.„Д.Б.Ж.иЗ.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано заедно от поне двама изпълнителни директори - Б.Г.И.,
Р.В.М.и Ж.С.К., с правна квалификация по чл.563, ал.2, т.3 и ал.4, във връзка с
чл.520, ал.1 КЗ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 682 395 лева – представляваща
незаплатената годишна вноска в „Обезпечителен Ф.“, дължима в срок до 31.05.2020
година; сума в размер на 38 289.94 лева – представляваща мораторна лихва за
периода от 02.06.2020 г. до 20.12.2020 г., ведно със законна лихва за забава от
датата на завеждане на исковата молба (21.12.2020г.).
Ищецът
твърди, че ГФ се финансира по реда на чл. 520 и чл. 521 КЗ, като част от
приходите му представляват вноски на застрахователите, извършващи задължителни
застраховки „Гражданска отговорност” и „Злополука” и вноски във Ф. за
гарантиране на вземания при несъстоятелност на застраховател по чл. 519, т.2 и
т.3 КЗ, т.нар. „Обезпечителен Ф.“. Поддържа, че всеки застраховател, предлагащ
тези застраховки, прави вноски в Гаранционния Ф., в размер и по начин определен
в КЗ.
Сочи, че
размерът на вноските е определен в чл. 563, ал.2, т.3 КЗ - за всяко моторно
превозно средство, във връзка с което е сключена застраховка по т. 10.1, раздел
II, буква „А“ от приложение № 1, за съответната година - по 1,50 лв., а срокът
за внасяне на годишната вноска бил определен в ал. 3 на същия член - до 31 май
на годината, следваща годината, за която се отнася вноската.
Ищецът
твърди, че ответникът, притежава лиценз за осъществяване на застрахователна
дейност и към датата на завеждане на исковата молба не е изпълнил задължението
си по чл. 521, ал.1, т.2 КЗ, като в определените срокове не е превел дължащата
се годишна вноска в „Обезпечителен Ф.“ към Г. Ф., съгласно чл. 563 КЗ.
Сочи, че
размерът на непреведената от ответника годишна вноска за „Обезпечителен Ф.“ е в
общ размер на 720 684,94 лева, в т.ч. 682 396 лв. – неиздължена главница,
дължима до 31.05.2020г. и 38 289,94 лева – лихва за периода от 02.06.2020г. до
21.12.2020 година.
Поддържа,
че е поканил ответника да изпълни задължението си с покана с изх. №
07-30-21-53/18/08.12.2020 г., надлежно връчена на ответника на 13.12.2019 г.,
но това не е сторено до подаване на исковата молба.
Моли
ответникът да бъде осъден на основание чл. 521, ал.1, т.2 КЗ да му заплати
претендираната сумата в общо размер на 720 684,44 лв., от които 682 395 лева -
неиздължена годишна вноска в „Обезпечителен Ф.“, дължима в срок до 31.05.2020г.
и 38 289,94 лева – лихва за забава на неиздължената вноска по чл. 521, ал.1,
т.2 КЗ за периода от 02.06.2020г. до 20.12.2020г., ведно със законна лихва,
считано от датата на завеждане на исковата молба (21.12.2020 г.) до
окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски, включително юрисконсултско
възнаграждение.
С отговора на исковата молба ответникът „З.А.Д.Д.Б.Ж.иЗ.“ АД оспорва предявените
искове по основание и размер.
Признава
за безспорно обстоятелството (л.30), че не е заплатил на ищеца вноска за
„Обезпечителен Ф.“ на основание чл. 563 КЗ за 2019 г. в размер на 545 928 лева,
както и лихва върху тази сума за периода 02.06.2020г. - 20.12.2020 година.
Оспорва
размера на дължимата вноска към ГФ, а именно 682 395 лева, като счита, че
същата е в размер на 545 928 лева, съгласно направена справка на
20.05.2020 година от застрахователя от профила на същия в справочната система
на ГФ. Твърди, че при извършена справка на 16.02.2021 година отново като
дължима е посочена сума в размер на 545 928 лева.
Моли, в случай
че съдът приеме за установено съществуването на вземанията, предмет на
предявените от ГФ искове, да отхвърли същите поради погасяване на тези вземания
чрез съдебно прихващане.
Направено
е възражение за прихващане с вземания в общ размер на 517 044 лева,
представляващи сбора от дължими от „Гаранционния Ф.“ за възстановяване сума с
ДДС, на основание чл. 499, ал. 4 и ал. 5 КЗ, които са заплатени от ответника
застраховател във връзка с щета № З-ЗК31000003381-1-07 (главница и ДДС,
съгласно таблица 1 на л. 24) по нищожен застрахователен договор по полица №
BG/30/115001190410 от 28.04.2015 г. със застраховано лице И.Ж.Г., ЕГН **********
за причинените вреди при произшествие, настъпили извън Република България,
както и сума в размер на 59 029,19 лева - законната лихва върху главницата и
ДДС за периода от датата на всяко отделно плащане до 31.05.2020г. (т.17- т.19
на л. 29).
Сочи, че с
цялото заявено от ответника вземане за главница и част от вземането за законна
лихва следва да бъде погасено цялото претендирано от ищеца вземане за главница,
а с остатъка от вземането на ответника за законна лихва да бъде погасено
вземането на ищеца за лихва до размера на по-малкото вземане (т.2 на л.29).
Във връзка
с направеното възражение за прихващане ответникът сочи, че в качеството му на
застраховател чрез посредничеството на застрахователен брокер, е сключена застрахователна
полица за застрахователен договор „Гражданска отговорност на автомобилистите“,
ведно с международна карта за автомобилна застраховка към същата (сертификат „Зелена
карта”), описани в табличен вид в исковата молба.
Ответникът
твърди, че този договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” е нищожен поради липса на съгласие, на основание чл. 26, ал.
2, предл. 2 ЗЗД вр. чл. 183, ал. 2 от КЗ (отм.) и § 22 от ПЗР на КЗ от 2016 г.
и чл. 343, ал. 2 КЗ. Твърди, че подписът в застрахователна полица
BG/30/115001190410 не е положен от физическото лице, посочено като застрахован.
Излага, че
застрахователната полица е недействителна на основание чл. 349, ал. 2 КЗ поради
липса на застрахователен интерес, тъй като не е сключена с лице, имащо право на
собственост или ползване върху процесното МПС.
Сочи, че
застрахователният договор е сключен чрез застрахователен посредник, който при
отчитането на застрахователната полица не е представил пълномощно на трето лице
за сключване на полицата, нито талон на застрахования автомобил за преценка кой
е реалният му собственик. Твърди неприложимост на нормата на чл. 483, ал. 1, т.
1, предл. второ от КЗ от 2016г. (л.26), тъй като лицето, различно от
собственика, което е сключило договора, не било индивидуализирано.
Твърди
неприложимост и на нормата на чл. 477, ал. 2 от КЗ, поради липса на валидно
сключен застрахователен договор. Позовава се на неприложимост на разпоредбата
на чл. 293, ал. 3 от ТЗ, тъй като в случая не се касаело до липса на форма като
условие за действителност на сделката, а и ответникът впоследствие бил узнал за
привидно сключения договор.
Поддържа,
че поради нищожност на договора именно ищецът е задължен по реда на чл. 519,
ал. 1, т. 1, предл. второ КЗ, съответно чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ (отм.),
да заплати обезщетение за вредите, причинени на трети лица от водачите на
застрахованите МПС – поради липса на валидна застраховка „Гражданска
отговорност”.
Ответникът
твърди, че по посочения от него нищожен договор е заплатил вреди, причинени на
територията на друга държава извън Република България, в полза на Националното
бюро на българските автомобилни застрахователи (НББАЗ), на национално бюро на
друга страна или на кореспонденти по щети.
Излага, че
в таблица, съдържаща се в отговора на исковата молба, са посочени датата и
размерът на извършените плащания по щета, отнесена към конкретната полица,
които следва да му бъдат възстановени от „Гаранционния Ф.“ на основание чл.
499, ал. 4 и ал. 5 КЗ, и с които да се извърши съдебно прихващане с претенцията
на ищеца.
Моли за
отхвърляне на иска, а ако съдът приеме искът за основателен да бъде прогласен за нищожен процесният
застрахователен договор и да бъде извършено съдебно прихващане с вземанията на
ищеца. Претендира разноски.
С допълнителната искова молба ищецът оспорва направеното от ответника
възражение за прихващане. Оспорва наличието на предпоставките на чл. 103 от ЗЗД.
На първо
място намира, че вземанията не са еднородни и заместими и имат различен
характер. Сочи, че с вноската по чл. 520 КЗ не може да се извършва прихващане,
тъй като заплащане на същата се дължи по силата на закона, а всяко друго действие
представлявало заобикаляне на закона, с оглед нормата на чл. 522 от КЗ. Счита,
че вземанията на ответника не са ликвидни и че не е обвързан от твърдяната от
ответника нищожност. Поддържа, че договорът не е нищожен, както и че може да се
сключи от всяко трето лице, различно от собственика. Твърди, че в случая намира
приложение правилото на чл. 293, ал. 3 ТЗ, тъй като застрахователното Д.е
приело плащанията – застрахователните премии и е подало информация за валидно сключен
договор за застраховка „Гражданска отговорност” към ИЦГФ. Счита, че не са възникнали
предпоставките по чл.499 КЗ, тъй като едностранното обявяване на полици за
нищожни не обвързва Ф.а, който не бил страна в производствата, въз основа на
които тези полици са обявени за нищожни.
Сочи, че
застрахователното Д.дължи пълно изпълнение по сключената застрахователна
полица. Твърди, че ответникът застраховател е обвързан от всички клаузи на
застрахователния договор и следва да ги изпълнява, а Ф.ът не носи отговорност
за възстановяване на претендираните с възражението за прихващане от ответника
суми.
Оспорва да
дължи лихва, тъй като „Г. Ф.“ изпълнява едно чуждо задължение и изплаща
обезщетения по силата на закона по специална процедура, предвидена в чл. 558 КЗ. Сочи, че ищецът не е бил сезиран във връзка с процесните събития.
Ответникът е подал допълнителен отговор, с който поддържа направените оспорвания и възражения
срещу предявените искове.
Оспорва
доводите на ищеца срещу направеното възражение за прихващане, както и относно
нищожността на застрахователния договор. Сочи, че двете насрещни вземания са
парични, поради което са еднородни и заместими, а ликвидността им ще бъде
установена със съдебното решение в настоящото производство. Сочи, че нормите на
чл. 520 и чл. 522 КЗ не изключват прихващането като погасителен способ.
Уточнява,
че не се позовава на нищожност на процесния застрахователен договор, установена
в друг процес, а същата е предмет на доказване във връзка със заявеното
възражение за прихващане по настоящото дело. Поддържа доводите в отговора на
исковата молба.
Счита, че
лихва върху вземанията на застрахователя по чл. 499, ал. 4 и ал. 5 КЗ е дължима
от датата на плащането. Сочи, че ищецът е бил сезиран за изплащане на сумите за
процесните събития преди началото на съдебния процес, включително с отправено
до него извънсъдебно изявление за прихващане.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
Безспорно между страните по делото е обстоятелството,
че ответникът „З.А.Д.Д.Б.Ж.иЗ.“ АД, ЕИК ********, е застраховател, предлагащ
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.
Съгласно представената по делото покана
от 08.12.2020 г. (л.5-7), ищецът е поканил ответника в 7-дневен срок от
получаването на същата да му заплати сумата от 682 395 лева, представляваща
дължима за 2019 година вноска в „Обезпечителен Ф.“ към Гаранционния Ф.. Видно
от представената електронна справка за товарителницата (л.8), поканата е
връчена на ответника на 14.12.2020 година.
От ответното Д.е представено заверено
копие на застрахователна полица № BG/30/115001190410 от 28.04.2015 г. (л.34)
за застрахователен договор
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно с международна карта за автомобилна застраховка към същата
(сертификат „Зелена карта”), със застраховано
лице И.Ж.Г., ЕГН **********, за товарен автомобил „Мерцедес“, с рег. № ******* и
срок на валидност от 29.04.2015 г. до 28.04.2016 година.
По делото е представено заверено
копие на претенция изх.№ 1-1114 от 05.04.2019 г. от Националното бюро на
българските автомобилни застрахователи към ответника за възстановяване на
изплатено обезщетение от НББАЗ – (л. 36), към която са
приложени заверени копия на документи за потвърждение на извършени плащания и електронна
справка за постановено съдебно решение от Районен съд Фъгъраш, Румъния (л.37-50),
представени допълнително в превод на български език с молба от 17.08.2021 г. от
ответното Д.(л. 120). Видно от посочените документи, НББАЗ е заплатило на
31.01.2019 година на Бюрото на румънските автомобилни застрахователи (B.A.R.R.) сумата от 1 191 638,34 румънски леи във връзка с щета,
произтичаща от ПТП от 02.09.2015 г., с виновно лице – водачът на автомобил с
рег. № *******.
Претенцията за възстановяване на
изплатеното от НББАЗ обезщетение е насочена към ответника-застраховател, във
връзка с което той е заплатил на НББАЗ сумата от 517 542,73 лева на 16.04.2019 година (л.51).
С молба от 12.08.2021 г. (л.100) от
Гаранционния Ф. изрично е заявено, че не се оспорва факта, че ответното Д.надлежно
е изпълнило задължението си, като е изплатило обезщетение на пострадалите лица
чрез НББАЗ.
С писмо от ответника до ищеца, с вх.
№ 07-30-21-11/01.06.2020 г. на Гаранционния Ф. (л.32-33), застрахователят „Д.Б.Ж.иЗ.“
е направил изявление да бъдат прихванати негови вземания към ищеца в общ размер
на 576 073,19 лв. с вземането на Ф.а за
дължима вноска за 2019 г. за финансирането на Обезпечителен Ф. в размер на 545
928 лева, до размера на по-малкото .
Съгласно изявлението за прихващане
сумата от 576 073,19 лв. произтича от подлежаща на възстановяване сума за обезщетение,
заплатена от ответника във връзка с
щета по нищожен застрахователен договор по полица № BG/30/115001190410 от
28.04.2015 г., от които 517 542,17
лева – главница и свързани разходи, и 59 029,19 лева - законната лихва върху
главницата, начислена от деня на плащането към НББАЗ.
От изготвеното заключение на вещото
лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза (л.201-206), неоспорено от
страните, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се
установява, че неиздълженият размер от ответника на годишната вноска за „Обезпечителен
Ф.” за 2019 година, дължима в срок до 31.05.2020 г., възлиза на 682 395 лева. Лихвата
върху посочената главница за периода от 02.06.2020 г. до 20.12.2020 г. възлиза
на 38 289,94 лв., съгласно изчисленията на вещото лице.
От експертното заключение се
установява, че в застрахователната системата на ответното дружеството за
обезщетение за вреди от МПС по процесната полица № BG/30/115001190410 от
28.04.2015 г. е заведена щета № ЗK3100000338-1-07, със застраховано лице И.Ж.Г.,
ЕГН **********. На 31.01.2019 г. НББАЗ е възстановило сумата 1 191 638,35
румънски леи на B.A.A.R /Румънското национално бюро/, като съгласно банковото
извлечение преводът е в евро и възлиза на 264 360,40 евро, с левова равностойност
517 044 лева.
Видно от заключението, във връзка с
процесната щета ответникът е заплатил на 16.04.2019 г. в полза на НББАЗ
главница в размер на 517 044 лв. и банкови такси от 498,73 лв. или общо 517 542,73
лв. Размерът на лихвата върху тази сума, начислена от датата на плащането
(16.04.2019 г.) до 10.04.2020 г., възлиза на 51 848,02 лева.
Вещото лице е посочило в заключението
си, че не се установява от счетоводството на ответното Д.да са извършени
плащания от презастрахователи за възстановяване на сумата от 517 542,73 лв. и
лихва върху същата по процесната щета.
Вещото лице дава заключение, че
получените премии по полица № BG/30/115001190410 от 28.04.2015 г. не са
върнати, като съгласно обясненията на главния счетоводителя на ответното дружество,
отразени в експертизата, от дружеството не могат да открият лицето и нямат
негова банкова сметка, ***етенция ще му бъдат върнати.
В о.с.з., проведено на 01.02.2022 г. (л.209),
ищецът е заявил, че не поддържа третата формулирана с ДИМ задача по ССчЕ относно
извършване на проверка, дали описаната полица е част от 4228 полици, чието
действие следва да бъде възстановено съгласно Решение № 440/11.01.2019 г. на
ВАС по адм. дело № 11424/2018 година.
По делото е назначено съдебно-графологическа
експертиза, с цел да бъде дадено заключение дали подписът, положен върху процесната
застрахователна полица от застрахован, принадлежи на лицето, сочено като негов
автор - И.Ж.Г..
Съгласно изслушаното и прието
заключение (л.178-183), което съдът кредитира, вещото лице е извършило
сравнително изследване, като е използвало за сравнителен материал подадените от
И.Ж.Г. заявления за издаване на документи за самоличност.
Вещото лице дава заключение, че
подписът от името на застрахования И.Ж.Г. в застрахователната полица вероятно е
положен от него. Експертът е посочил, че заключението не е категорично, тъй
като използваният сравнителен материал е недостатъчен по обем.
Останалите представени по делото доказателства
съдът намира за неотносими към предмета на спора, поради което няма да бъдат
обсъждани.
При така установеното, съдът взе предвид следното от правна страна:
Предявени са искове с правно
основание чл.563, ал.2, т.3 и ал.4 КЗ, във връзка с чл.520, ал.1 КЗ.
С разпоредбите на чл.563, ал.1, т.1 и
ал. 2, т.3 КЗ, вр. с чл. 520, ал. 1 КЗ, е предвидено част от средствата на
Обезпечителния Ф. към Гаранционния Ф. да се набират от годишни вноски на
застрахователите, със седалище в Република България, предлагащи задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, като размерът се
определя от КФН по предложение на съвета на Ф.а, но не може да възлиза на
по-малко от 1,50 лв. за съответната
година за всяко МПС, във
връзка с което е сключена застраховка за отговорност за вреди, възникваща при
използването на сухопътни моторни превозни средства. Дължимата сума следва да
се преведе в срок до 31 май на годината, следваща годината, за която се отнася
вноската (чл.563, ал.3 КЗ).
По делото е безспорно, че ответникът „З.А.Д.„Д.Б.Ж.иЗ.“
АД е застраховател със седалище в Република България, който предлага
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.
Не се спори между страните и че за
2019 г. ответникът не е заплатил вноската за „Обезпечителен Ф.“ на основание
чл. 563 КЗ, както и лихва върху тази сума за периода 02.06.2020 г. - 20.12.2020
година. Това обстоятелство се установява и от приетото по делото заключение на
вещото лице по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, с което размерът на
дължимата вноска за 2019 г. е изчислен в размер на 682 395 лева.
Във връзка с изложените
обстоятелства, съдът намира, че предявеният иск за сумата от 682 395 лева е
доказан и основателен.
Предвид основателността на вземането
за главница за незаплатената вноска за 2019 г. за „Обезпечителен Ф.“, основателна е и претенцията за законна лихва. На
основание чл.563, ал.4 КЗ при неплащане на вноската в определения срок се
начислява лихва за срока на забавата върху дължимата сума в размер на законната
лихва.
С оглед разпоредбата на чл. 563, ал.
3 КЗ, в настоящия случай ответникът е следвало да заплати дължимата за 2019 г.
вноска до 31.05.2020 година. След като денят за изпълнение на задължението е
определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, без да е необходима
покана (чл. 84, ал. 1 от ЗЗД). От посоченото следва, че ответникът е изпадал в забава считано от 01.06.2020
година. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че
размерът на законната лихва за периода от 02.06.2020 г. до 20.12.2020 г. е
38 289,94 лева, за който период и в
какъвто размер е и претенцията на ищеца.
Следва да бъде присъдена и законна
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба - 21.12.2020 година
до окончателното заплащане.
Поради посочените обстоятелства съдът
намира, че предявените искове с правно основание чл.563, ал.2, т.3 и ал.4, във
връзка с чл.520, ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД в претендираните размери са основателни и
доказани и следва да бъдат уважени.
С оглед уважаване на исковата
претенция, съдът следва да разгледа и направеното от ответника възражение за
прихващане.
За съвместно разглеждане по
настоящото дело е прието направеното от ответника възражение за прихващане на задължението
с насрещното му вземането към ищеца, както следва:
1/ вземане с правно основание чл.
499, ал. 5 КЗ за сумата от 517 044 лв.,
представляваща заплатено на 16.04.2019 година обезщетение по застрахователна
полица BG/30/115001190410 за събитие, причинено от водач, чиято отговорност не
е била валидно застрахована при ответника;
2/ вземане с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата от 59 029,19 лв., представляваща лихва за забава върху главницата
за периода от датата на плащането на застрахователя към НББАЗ - 16.04.2018 г., до 18.02.2021 г.
Възражението е допустимо като направено
своевременно - с отговора на исковата
молба, и с предмет парични вземания, по отношение на които не е налице забрана
за извършване на прихващане.
Възражението за прихващане е
неоснователно.
Съгласно представено от ответника
писмо с вх. №
07-30-21-11/01.06.2020 г. на Гаранционния Ф. (л.32), застрахователят е направил
изявление за извънсъдебно прихващане с вземания на ответника в общ размер на
576 073,19 лв. /517044 лева главница и 59 029, 19 лева лихва/ срещу
вземането на Ф.а към застрахователя в размер на 545 928 лева, представляващо
дължима вноска за 2019 г. по чл. 520 от КЗ, но същото не е породило действие,
тъй като вземането на ответника не е безспорно.
От събраните по делото писмени
доказателства се установява, че по процесната щета по застрахователна полица
BG/30/115001190410 за събитие, причинено от водач при ПТП извън Република
България, НББАЗ е възстановило на 31.01.2019 г. сумата от 1 191 638,35 румънски
леи на B.A.A.R /Румънското национално бюро/, с левова равностойност от 517 044
лева. Съгласно изготвеното заключение на съдебно-счетоводната експертиза и
представените писмени доказателства, на 16.04.2019 г. ответникът е възстановил
на НББАЗ посочената сума и е заплатил разходи в тази връзка в размер на от 498,73
лв. или общо 517 542,73 лв.
Размерът на лихвата върху тази сума, съгласно
изчисленията на вещото лице, за периода от датата на плащането - 16.04.2019 г.,
до 10.04.2019 година, възлиза на 51 848,02 лева.
С оглед
квалификация на правата, които "З.А.Д.Д.Б.Ж.иЗ.“ въвежда в отговора на исковата си молба, съдът
съобразява, че твърдените от ищеца правопораждащи факти са: - наличието на
сключена от името на ищеца застрахователен договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност на автомобилистите", ведно с международна
карта за автомобилна застраховка към същата /сертификат "Зелена
карта"/, който е нищожен и като такъв не е породил правни последици; настъпило
на територията на Румъния събитие, което е причинено от лице, управлявало
МПС-то, което е предмет на нищожен застрахователен договор, и от които са
причинени вреди на трети лица; че НББАЗ
е извършило плащане на дължимото на увредените лица застрахователно обезщетение
по реда на вътрешните правила на Съвета на бюрата; че ищецът е възстановил заплатените от НББАЗ
застрахователни обезщетения и ликвидационни разходи; че задължение за заплащане на обезщетение на
увредените лица е възникнало в тежест на Гаранционния Ф., тъй като сключеният с
ищеца договор за задължителна застраховка е нищожен.
От така
изброените факти се налага изводът, че вземанията, които ищецът твърди, че има
към ответника, са такива за връщане на сума, която е платил на трето лице в
изпълнение на задължение, което не е негово, а на Гаранционния Ф..
С разпоредбата на чл. 499, ал. 5 от КЗ е предвидено, че когато застрахователното събитие е настъпило извън
територията на Република България, ако в хода на уреждане на претенцията възникне
спор между Гаранционния Ф. и застрахователя, сключил задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, относно това кой трябва да обезщети увреденото
лице и бюрото е извършило плащане, застрахователят възстановява на бюрото
платените от него суми. Ако впоследствие бъде установено, че отговорността е на
Гаранционния Ф., той възстановява на застрахователя сумата, заплатена от
бюрото, заедно със законната лихва от датата на плащането.
От посочената правна норма следва, че
спорът относно обстоятелството кой дължи да обезщети увреденото лице следва да
е възникнал в хода на уреждане на претенцията. Плащането е извършено от НББАЗ и
съотв. от застрахователя след 01.01.2016 година, поради което е приложима
разпоредбата на действащия КЗ.
От представените по делото
доказателства не са установява спорът да е възникнал преди извършеното плащане от
НББАЗ на 31.01.2019 година и съответно от ответника плащане към НББАЗ (на
16.04.2019 г.) за възстановяване на изплатеното от бюрото застрахователното
обезщетение в полза на румънското B.A.A.R. Видно от датата на писмото на
ответника до ищеца, с вх. № 07-30-21-11 от 01.06.2020 г. на Г. Ф.,
застрахователят е направил изявление за прихващане на вземания към ответника след
приключване на процесната щета и заплащане на застрахователното обезщетение.
Поканите до ГФ от 2018 година касаят искане за доброволно възстановяване на вече
изплатени от ЗАД „Д.Б.Ж.иЗ.“ застрахователни обезщетения.
Във връзка с
посоченото, съдът намира, че в случая не се касае за спор, възникнал в хода на
уреждане на претенцията за застрахователно събитие, поради което не може да се
претендира възстановяване на тези суми от ищеца по реда на чл. 499, ал. 5 от КЗ,
а направеното възражение за прихващане следва да бъде оставено без уважение (в
този смисъл е влязлото в сила Решение № 2581/07.11.2018 г. по т.д. № 4291/2018
г. по описа на Апелативен съд – София, ТО-11 състав, недопуснато до касационно
обжалване с определение № 625 от 11.11.2019 година, постановено по т.д.№
975/2019 година от ВКС, ІІ ТО).
Разрешението, дадено от разпоредбите
на чл.499, ал.4 и ал.5 от КЗ е в полза на увредените лица, с оглед своевременно
получаване на обезщетение за вредите. Именно поради необходимостта от защита
правата на увредените лица в чл. 499, ал. 4 и ал. 5 КЗ законът е предвидил
изрично задължение на застрахователя при наличие на съмнение относно това чие е
задължението за изплащане на обезщетението да заплати същото. Следователно при твърдените
от ищеца факти, че плащането е настъпило при механизма, разписан в чл.499, ал.4
и ал.5 от КЗ, а той предвижда задължение на застрахователя за обезщетяване на
пострадалите лица, дори когато впоследствие се окаже, че отговорен е бил ГФ, се
изключва плащането от застрахователя да е без правно основание.
Не са налице и релевираните от
ответника основания за нищожност на застрахователната полица.
Ответникът твърди нищожност поради липса
на съгласие при сключването му, на основание чл. 26, ал. 2, предл. 2 от ЗЗД вр.
с чл. 183, ал. 2 от КЗ (отм.) и §22 от ПЗР на КЗ от 2016 г. и чл. 343, ал. 2 от КЗ.
По делото не се установи подписът
върху полицата да е положен от лице, различно от посоченото като автор, т.е.
документът да е неавтентичен. В съответствие със заключението на
съдебно-графологическата експертиза подписът върху процесната застрахователна
полица вероятно е положен от посоченото като застраховано лице И.Ж.Г., поради
което това възражение на ответника е недоказано.
Дори да бе установено категорично, че
подписът не е на посочения като застрахован, това обстоятелство не би довело до
нищожност на застрахователния договор, тъй като той е сключен в изискуемата от
закона писмена форма и е налице съгласие за сключването му с подписването на
застрахователната полица от името на застраховано лице.
В съответствие с мотивите на
Тълкувателно решение от 12.12.2016 г. по тълк. дело № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС,
липсата на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД е тежък порок на
правната сделка, който е налице, когато волеизявлението е направено при т. нар.
„съзнавана липса на съгласие“ (например – изтръгнато е с насилие, направено е без
намерение за обвързване др.). Този тежък порок е непоправим и непреодолим – за
да породи действие, договорът трябва да бъде сключен отново.
В настоящия случай, волеизявлението е
направено с цел обвързване на лицето, посочено като застрахован в полицата, и
ако подписът е положен от друг, няма да е налице липса на съгласие, а действие
от чуждо име. Поради това, в случай че сделката е сключена от трето лице без
представителна власт, няма да е налице нищожност поради липса на съгласие. Договорът,
сключен в хипотезата на чл. 42 ЗЗД – от лице, действало като представител, без да
има представителна власт, не страда от такъв порок.
Следователно, в случая твърдения от
ответника порок по същността си би представлявал хипотеза на висяща
недействителност по смисъла на чл. 42, ал. 2 ЗЗД - извършено действие от чуждо
име, тъй като се твърди разминаване между фактическия и посочения автор на
волеизявлението. В този смисъл е влязлото в сила Решение № 92 от 22.02.2021 г.
по търговско дело № 2642 по описа за 2020 г. на Апелативен съд – София, ТО – 11
състав, недопуснато до касационно обжалване с определение № 77 от 22.02.2022
година , постановено по т.д.№ 846/2021 година на ВКС, ТК, І отделение.
В т. 2 от ТР от 12.12.2016 г. по
тълк. дело № 5/2014г. на ОСГТК на ВКС е прието, че при липса на потвърждаване
на договор, сключен без представителна власт, на недействителността по чл. 42,
ал. 2 ЗЗД може да се позове само лицето, от името на което е сключен договорът
или неговите универсални правоприемници. Изключена е възможността на този вид
недействителност да се позовават други лица, каквото е насрещната страна
застраховател.
В случая не се установява и липса на
застрахователен интерес, дефиниран с разпоредбата на чл. 349, ал. 1 КЗ като правно
призната необходимост от защита срещу последиците от възможно застрахователно
събитие. Интересът на застрахования да сключи задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ е във връзка с възможността по
отношение на застрахованото лице да възникне деликтна отговорност при
управлението или ползването на конкретно МПС. Поради посоченото, при
съществуване на такава потенциална опасност, т.е. когато по отношение на застрахованото
лице е налице подобна свързаност със съответното МПС, ще е налице и
застрахователен интерес.
От ответника не бе доказано, че
застрахователният договор не е сключен с лице, имащо право на собственост, ползване
или държане върху процесното МПС или лице, което извършва фактически действия
по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно
основание (арг. от чл. 477, ал. 2 КЗ), поради което е недоказано и възражението
за липса на застрахователен интерес.
С оглед на изложеното съдът намира,
че сключеният договор по процесната застрахователна полица не е нищожен, поради
което ответното застрахователно Д.основателно е заплатило на бюрото претенцията,
респ. застрахователят няма насрещно вземане, което да прихване срещу
задължението си.
По разноските
С оглед изхода от делото, разноски се дължат на ищеца. Съгласно
своевременно представения списък (л.207) ищецът претендира направените съдебни
разноски, от които 28 827,40 лева – заплатена
държавна такса (л.10), 850 лева – общ размер на сумите, заплатени от ищеца за
депозит за изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза (л.101 и л.200) и 300
лева – юрисконсултско възнаграждение, дължимо на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. чл. 25, ал. 1 и 2 от Наредба за заплащане на правната помощ.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „З.А.Д.„Д.Б.Ж.иЗ.“
АД, ЕИК ********, с адрес: гр. София, Столична община, район Изгрев, ж.к. „Д.”,
бул. „********1, представляван заедно от поне двама изпълнителни директори - Б.Г.И.,
Р.В.М.и Ж.С.К., да заплати на Г. Ф., Булстат ********, с адрес: ***, на
основание чл.563, ал.2, т.3 и ал.4, във връзка с чл.520, ал.1 КЗ, сумата от 682 395 лева, представляваща незаплатената годишна вноска в
„Обезпечителен Ф.“ за 2019 година, дължима в срок до 31.05.2020 г., ведно със
законна лихва за забава от датата на завеждане на исковата молба (21.12.2020
година) до окончателното заплащане, както и сумата от 38 289,94 лева – представляваща законната лихва за забава върху
главницата за периода от 02.06.2020г. до 20.12.2020 г.
ОСЪЖДА на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК „З.А.Д.„Д.Б.Ж.иЗ.“ АД, ЕИК ********, с адрес: гр. София,
Столична община, район Изгрев, ж.к. „Д.”, бул. „********1, да заплати на Г. Ф., Булстат ********, с адрес: ***, сумата
от 29 977,40 лева – разноски в настоящото
производството за държавна такса, депозит за съдебно -счетоводна експертиза и
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-София в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: