Р Е Ш Е Н И Е № 30
Гр.Сливен, 10.08.2018г
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в
открито съдебно заседание на тринадесети
юли, двехиляди и осемнадесета година, в
състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: В. АНГЕЛОВА
При
секретаря Пенка Спасова, като разгледа докладваното от съдията т.дело
№ 20 по описа за 2018г, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен са положителни
установителни искове с правно основание чл. 422 ал. 1, вр. чл. 124 ал. 1 ГПК и обща цена- 43 334.73лева.
В
исковата молба ищецът твърди, че по ч. гр.д. № 1653/2017 г. на Районен съд - Нова Загора,
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 и изпълнителен лист, с които земеделският производител В.И.Д.,
В.И.Д., М.Д.Д. и Д.Д.М.били осъдени да заплатят солидарно на банката
следните суми: 39 659.37 лв. - просрочена главница; 2630.19
лв. - просрочена договорна лихва върху редовна главница за периода от
20.04.2017 г. - 27.09.2017 г., 1 031.14 лв. - просрочена наказателна
лихва върху просрочената главница за периода 28.09.2017 г. - 13.11.2017 г.,
14.08 лв. - просрочена такса ангажимент, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 15.11.2017 г., както и 966.69 лв. разноски по делото
Твърди, че на 22.01.2018 г. получили съобщение от
заповедния съд, че срещу издадената заповед за изпълнение е подадено възражение
от В.Д. - лично и в качеството й на земеделски производител, като им било
указано да предявят иск относно вземането си и 1-месечен срок.
Твърди,
че на 23.03.2015г между банката и
земеделски производител В.И.Д., и В.Д. като солидарен длъжник бил сключен
договор за кредит/овърдрафт/ № 1229/15. Съгласно чл. 2.1, 2.2 и 2.3 от същия,
банката предоставила на кредитополучателя кредит за оборотни средства под
формата но овърдрафт в размер до 56 000лв.
Кредитът бил
усвояван от ответницата при условията на овърдрафт през периода 05.06.2015 г. -
09.05.2016 г., като при нареждане на суми от сметката, обслужваща кредита, за
разликата, която надхвърля наличните авоари, се усвоявана главница в рамките на
разрешения овърдрафтен лимит.
Разликата
между усвоената и непогасена главница по кредита към 09.05.2016 г., възлиза на
39 659,37 лв. Върху усвоената и непогасена главница към всеки един момент, била
начислявана уговорената договорна лихва, чието плащане било дължимо до 20-то число на всеки месец.
Твърди, че
кредитополучателя изпълнявал задълженията си по договора, като правил вноски за дължимите от него лихви по
кредита до 14.06.2016 г. След тази дата,
спрял плащанията си към банката.
На 07.04.2017 г., банката подала заявление за
издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на основание
чл.417, т.2 от ГПК, които били издадени на 12.04.2017 г. по ч. гр. д. №
339/2017 г. на PC - Нова Загора и с които бяха присъдени просрочените към
06.04.2017 г. вноски за периода 20.06.2016 г. - 20.03.2017 г., включващи
просрочена лихва, начислена върху редовна главница за периода 20.06.2016 г .-
20.03.2017 г. в размер на 3943,92 лв. и просрочена такса за ангажимент в размер
на 25.19 лв..
Издадените
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 12.04.2017г. не били
оспорени с възражение от ответницата, както и от другите две солидарно
задължени лица.
След
издаването на изпълнителния лист от 12.04.2017 г., ответницата и солидарно
задължените лица не платили задълженията си по договора .
Поради
натрупаните задължения, на 27.09.2017 г. банката упражни правото си да обяви за
предсрочно изискуемо вземането си договора за кредит. Считано от същата дата,
върху цялата усвоена и неплатена главница по кредита се начислявали наказателни
лихви, а кредитополучателят и солидарно задължението с него лица дължали
връщането им.
На 18.10.2017
г. банката връчила на ответницата нотариална покана акт № 12, том 2, общ per. №
3302/10.10.2017 г. на нотариус Н.Б.с per. № 416 на НК, район на действие – PC -
Нова Загора., с която тя, както и останалите двама съдлъжници, били уведомени,
че поради неплащане изцяло и в срок на дължимите и изискуеми месечни
погасителни вноски по договор за кредит № 1229/15 г., банката обявява
вземанията, произтичащи от този договор за изцяло предсрочно изискуеми, считано
от 27.09.2017 г., като е даден седем дневен срок за плащането им.
Въпреки дадения срок за плащане, такова не
било извършено, поради което въз основа на извлечение от счетоводните книги на
банката към 14.11.2017 г., на 15.11.2017 г. било подадено заявление на
основание чл.417, т.2 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист предсрочно изискуемата главница по кредита в размера на
39659,37 лв., считано от 27.09.2017 г., лихвите върху редовната главница за
периода 20.04.2017 г. до 27.9.2017 г. и наказателните лихви върху всички
просрочени вноски по главницата от 28.09.2017 г. до 13.11.2017 г. Въз основа на
това заявление, бяха издадени оспорваните заповед за незабавно изпълнение и
изп. лист по ч. гр. д. № 1653/2017 г. на PC гр. Нова Загора.
Моли за
постановяване на съдебно решение, с което признаете за установено по отношение
на ответницата, че същата дължи на банката
присъдените с разпореждане по
ч.гр.д. №1653/2017 г. на РС- Нова Загора
част от вземанията по договор за кредит № 1229/15 от 23.03.2015 г., а именно общата сума 43 334,78 лв., включваща: 39
659,37 лева - просрочена главница; 2630,19 лева - просрочена договорна лихва
върху редовна главница за периода от 20.04.2017 г. до 27.09.2017 г.; 1031,14
лева - просрочена наказателна лихва върху просрочена главница за периода от
28.09.2017 г. до 13.11.2017 г.; 14,08 лева - просрочена такса ангажимент, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 15.11.2017г. до окончателното
изплащане на вземането., за които суми по ч.гр.д. № 1653/17 г. на РС - Нова
Загора е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен
лист.Претендира за разноските и по настоящето дело.
Ответник
е подал отговор на исковата молба в срока по чл.367 ал.1 ГПК, с който оспорват
иска изцяло- като недопустим и неоснователен.
Не оспорва, че е сключен
процесния договор с банката, по силата на който в качеството си на земеделски
производител е получила кредит за оборотни средства в размер на 56 000лв, както
и че по ч.гр.д. № 1653/17 г. на РС - Нова Загора, банката се е снабдила със заповед за изпълнение и изп.лист за
посочените в заповедта суми, като е подала възражение срещу вземането.
Счита, че по един и същ договори за едно и
също вземане се претендират неколкократно лихви върху една и съща главница, което
води до нищожност на клаузи в договора.
Не оспорва, че 07.04.2017год. банката-кредитор
е подала заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист на основание чл.417, т.2 от ГПК, които са били издадени по
ч.гр.д 339/2017 г. на PC - Нова Загора, с които са присъдени просрочени задължения към
06.04.2017г., включващи просрочена лихва, начислена върху редовна главница в
размер на 3943.92 лв. и просрочена такса
ангажимент.
Оспорва всички останали твърдения на ищеца.
Твърди, че не ставало ясно колко точно е размера на усвоената сума и кога е
станало усвояването.
Твърди, че срещу издаването на изпълнителния
лист от 11.04.2017 год. не е подадено възражение, както се твърдяло в исковата
молба. Образувано било изпълнително производство срещу нея и срещу солидарните
длъжници и още преди да се направили кредита предсрочно изискуем, банка
поискала да се пристъпи към удовлетворяване на вземането, чрез ипотекираното в
нейна полза имущество. В конкретния случай длъжниците били осъдени с
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 339/2017г на PC - Нова Загора и в резултат на
това, банката пристъпила към изпълнение чрез действията на ЧСИ.
Към настоящия момент по изп.дело №
20179150409019 на ЧСИ Гергана Грозева, към което е присъединен и издадения изпълнителен
лист по ч.гр.д 1653/2017год. , били извършени принудителни действия, в резултат
на които били постъпили суми, с които кредиторът е удовлетворен. Тези суми не
били взети предвид, поради което искът бил неоснователна по и по размер.
Претенцията по настоящата искова молба била
втора такава, касаеща договор за кредит № 1229/2015год., поради което иска бил
недопустим.
В срока по чл. 372 ГПК е постъпила
допълнителна искова молба.
В нея ищецът твърди, че умишлено се
премълчава характера на кредита - овърдрафт ,тъй като при него усвояването
имало специфики. При този тип кредити нямало еднократно усвояване на суми, а
суми се усвоявали и погасявали многократно и непрекъснато през срока на
действието му. В ИМ ясно бил описан този механизъм - при нареждане на суми от
сметката, обслужваща кредита, за разликата, която надхвърля наличните авоари на
клиента (т.е. собствените му средства), се усвоява главница по кредита в
рамките на разрешения овърдрафтен лимит. Това било видно и от приложеното към
исковата молба извлечение към 09.02.2018
г. за усвояване на овърдрафт по банкова сметка ***: BG67 ТВ IB 9310 1025 6619
03., съдържащо 12 страници, като било
несериозно ответната страна да очаква, че всяко движение по сметката
(усвояване или погасяване) ще бъде описано поотделно в обстоятелствената част
на исковата молба.
Счита за
некоректно да се споменава само за размер на усвоената сума - чисто
аритметичният сбор на всички усвоявания надхвърлял многократно претендираното в
настоящото производство вземане. Важна при този тип кредити била крайната
разлика между усвоената и непогасената главница по кредита, която била изрично
посочена в исковата молба.Счита за
голословно твърдението за нищожност на клаузи по договора за кредит, тъй
като се претендирали неколкократно лихви върху една и съща главница, а освен
това не били посочени нормите, чиято нищожност се твърди.
Твърди, че
ясно е посочено в исковата молба,
че срещу предходен изпълнителен лист (от
12.04.2017 г. по ч. гр. д. № 339/2017 на PC - Нова Загора) не било подавано
възражение. Неподаването на възражение срещу първия изпълнителен лист безспорно
и косвено доказвало, че ответницата приема уговорените условия в договора за
кредит. С първия изпълнителен лист били присъдени в полза на банката падежирали
и просрочени задължения за плащане на лихви и разноски по същия договор.
Твърди, че никакви доказателства не са
представени от ответника за доброволно извършени плащания или принудително
събрани по предвидения от закона ред суми, вследствие на които задълженията да
са намалели под претендиралия от нас размер. Позовава се на задължителната практика на ВКС, съгласно която в
производството по чл. 422 ГПК нормата на
чл. 235, ал. 3 ГПК намира приложение. с изключение на факта на удовлетворяване
на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения
изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания
изпълнителен процес .
Твърди,
че със заповедта за незабавно изпълнение по ч. гр. д. №339/17 г. и заповедта за
незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 1653/2017 г. се търсели напълно различни и неприпокриващи се взаимно
суми по договора.
В
срока по чл.373 ГПК е постъпил допълнителен отговор, с който ответника
възразява срещу твърденията в допълнителната искова молба.
В
с.з. ищецът се представлява от процесуален представител, който поддържа
предявения иск и моли да бъде уважен. Претендира разноски.
В с.з. ответникът, ред. призован, не се явява и не се представлява. С молба-становище по делото заявява, че
поддържа подадените отговори на исковата молба и няма доказателствени искания.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 23.03.2015г. между „ТИ БИ
АЙ Банк“ЕАД и земеделски производител В.И.Д. - кредитополучател, В.И.Д., М.Д.Д.,
Д.Д.М.–съдлъжници, е сключен Договор за кредит № 1229/15. Кредитът е овърдрафт
е размер 56 000лв. и срок на издължаване 60 месеца. Годишния лихвен процент е
7,5%. При забава на плащане на главницата падежиралата непогасена главница се
олихвява с наказателна лихва в размер на 7,5% плюс 10 пункта годишно, а при
забава на плащане на лихви, такси и комисионни непадежиралата главница се
олихвява в размер на 7,5% плюс 3 пункта за периода на съответната забава до
датата на която банката получи дължимата сума. На 20.03.2020г.
кредитополучателят се задължава да погаси всички дължими по кредита суми.
Падежът на лихвата е ежемесечно на 20 число от месеца за който се отнася.
Кредитът е обезпечен с ипотека и особени залози.
Кредитния лимит е предоставен на
кредитополучателя по разплащателна сметка с IBAN ***.
В счетоводната система на банката е отразено усвояване на суми по
Договор за кредит №1229/15 за периода 05,06.2015г.-09.05.2016г. в размер на 117 191.13лв. Общо погасената сума е в
размер на 77 531,76лв.
Последното погасяване на
усвоената сума в размер на 178,00лв. е извършено на 03.02.2016г., след което спират плащанията.
По договор за кредит
№1229/15 кредитополучателят е погасил задължения в размер на 5 254,50лв., както следва: просрочена договорна лихва - 3 998,90лв; такса ангажимент на кредит - 135,60лв.
и такса управление на кредит -1 120лв.
На 07.04.2017г. банката подава заявление за издаване на заповед за
незабавно изпълнение , по което е образувано ч.гр.дело № 339/2017г по описа на РС-Нова Загора . По
същото дело е издадена заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК №207/11.04.2017 и изпълнителен лист, с които
длъжниците ЗП В.И.Д., М.Д.Д. и Д.Д.М.се задължават да
изплатят на банката сумите: 1/
3 943.92лв- просрочена договорна лихва върху редовна главница за периода
20.06.2016г.-20.03.2017г.; 2/ 25.19лв- просрочена такса ангажимент, ведно със
законовата лихва върху главницата, считано от 07.04.2017г. до изплащане на
вземането, както и разноски по делото 181,38лв.
Въз
основана на издадения по ч.гр.дело № 339/2017г изп.лист е образувано изпълнително
дело № 2017915040919 на ЧСИ Г.Г.с рег. № 915 и район на действие СлОС.
Поради неплащане на 16 месечни погасителни вноски
/20.06.2016г.-20.09.2017г./, банката обявява кредита за предсрочно изискуем на
27.09.2017г.
С нотариална покана, връчена
на ответницата на 18.10.2017г, от
Нотарирус Н.Б., с рег. №416 и район на действие РС-Нова Загора, е била уведомена от банката, че поради
неплащане на 18 падежирали вноски по
договора за кредита, за периода 20.04.2016г- 20.09.2017г, на основание т.8.1.1
от общите условия към договора за кредит, банката обявява кредита за предсрочно
изискуем, считано от 27.09.2017г.
На длъжника е даден 7 –дневен
срок за доброволно изпълнение, но такова
не е последвало.
На 15.11.2017г банката подава втора заявление до заповедния съд, за
вземане по кредита на падежиралите след 20.04.2017 г задължения.
По заявлението е образувано ч.гр.дело №
1653/2017г по описа на РС-Нова
Загора, по което е издадена заповед по
чл. 417 ГПК № 1208/17.11.2017г и
изпълнителен лист в полза на банката срещу тримата длъжници- ЗП В.Д. –
кредитополучател и солидарните длъжници В.Д., М.Д.и Д.М., които дължат на
банката солидарно, част от вземането по
договор за банков кредит № 1229/15 от 23.03.2015г, следните суми: 39 659.37лв
– просрочена главница; 2 630.19лв- просрочена договорна
лихва върху редовна главница за периода
20.04.2017г-27.09.2017г; 1031.14лв.-
просрочена наказателна лихва върху просрочена главница за периода 28.09.2017г-13.11.2017г
; 14.08лв – просрочена такса
ангажимент , ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.11.2017г
до изплащане на задължението, както и 966.69лв- разноски по делото., от които
8 66.69лв- държавна такса и 100лв- юриск.възнаграждение.
Срещу издадената заповед за изпълнение
е възразил само длъжника В.И.Д., а заповедния съд е дал указание на кредитора да предяви настоящия
установителен иск в 1-месечен срок.
Издаденият по ч.гр.д. №1653/17г изпълнителен
лист е присъединен по образуваното вече изп. дело № № 2017915040919 на ЧСИ Г.Г.с
рег. № 915 и район на действие СлОС, по което дело са постъпили суми от
принудително изпълнение и с част от тях е погасено вземането на банката по
процесния договор , в общ размер на 20 726.лв. Тази сума е начислена за периода 20.06.2016г.-20.02.2018г.и включва: просрочена
главница- 10 378,74лв.; 6574.11лв- просрочена
договорна лихва за периода 20.06.2016г. -27.09.2017г./;; 1 074,05лв -наказателна лихва ./за периода 20.10.2017г.- 15.11.2017г./
;708,10лв.- законна лихва
-за периода 20.11.2017г.-06.02.2018г. ; 560,00лв -такса управление на кредит с
падеж 20.04.2017г.; 66,97лв- такса ангажимент на кредит /за периода 20.12.2016г.-
20.09.2017г./ и 1 364,50 лв.- съдебни разноски за
периода 07.04.2017г.- 20.02.2018г..
За периода 20.06.2016г. - 27.09.2017г., задължението по договор за
кредит възлиза в размер на 46 247,56лв
и включва: просрочена главница- 39 659,37лв.;просрочена
договорна лихва - 6 574,11 лв за периода 20.06.2016г.-27.09.2017г. и просрочена такса ангажимент кредит- 14,08лв. за периода
20.08.2017г.- 20.09.2017г..
За периода 20.06.2016г.- 14.11.2017г. задължението на кредитополучателя е
в общ размер на сумата 47 278,65лв , от която: 39 659,37лв.- просрочена
главница; 6 574,11лв- просрочена договорна лихва за периода 20.06.2016г.-
27.09.2017г.; 1031,09лв- просрочена
наказателна лихва .за периода 28.09.2017г.-13.11.2017г.; и просрочена такса ангажимент от 14.08лв за
периода 20.08.2017г- 20.09.2017г.
За периода 20.04.2017г- 14.11.2017г, общият дълг възлиза на стойност 43 334.73лв и включва: 39
659.37лв- просрочена главница; 2 630.19лв- просрочена договорна лихва ;
1039.09лв- наказателна лихва и 14.09лв- такса ангажимент на кредит.
В с.з.
вещото лице допълни своето заключение, пояснявайки, че за периода от 27.09.2017 г. - 18.10.2017 г. не би следвало да се начислява наказателна
лихва, тъй като няма падежирала главница. Кредитът е овърдрафт и няма определени дати за падежирала главница ,
в този случай наказателната лихва започва да се начислява след 18.10.2017 г.,
когато кредитът е станал предсрочно изискуем. Банката е начислила наказателна лихва
за периода 27.09.2017 г. - 14.11.2017г. Ако приемем кредита за предсрочно
изискуем на дата 18.10.2017 г., би
следвало наказателната лихва да е
начислена от 18.10.2017 г. до 14.11.2017
г. В случая за 26 дни банката трябва да начисли наказателна лихва 618.57 лв.
Разликата от начислената от банката наказателна сума и тази, вещото лице
изчислява - 618.57лв., с 455.48 лв. в посока намаление
Горната
фактическа обстановка е установена въз основа на събраните писмени
доказателства, които цени като
относими и допустими.
Съдът приема заключението на приетата по
делото съдебно-икономическа експертиза
като обосновано, ясно и неоспорено, в т.ч. с направеното в с.з. допълнение.
Така приетото за установено от
фактическа страна, води до следните правни
изводи:
Предявени са положителни установителни искове с правно
основание чл. 422 ал.1, вр. чл. 124 ал.1 ГПК, за признаване на установено в
отношенията между страните, че съществува вземане на ищеца спрямо ответника,
произтичащо от Договор за кредит/овърдрафт/ № 1229/ 23.03.2015 г., за общата сума 43 334,73 лв., включваща: 39 659,33 лева - просрочена главница;
2630,19 лева - просрочена договорна лихва върху редовна главница за периода от
20.04.2017 г. до 27.09.2017 г.; 1031,14 лева - просрочена наказателна лихва
върху просрочена главница за периода от 28.09.2017 г. до 13.11.2017 г.; 14,08
лева - просрочена такса ангажимент, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 15.11.2017 г. до окончателното изплащане на вземането., за които
суми по ч.гр.д. № 1653/17 г. на РС-Нова Загора е била издадена заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и
изп.лист.
Предявените
искове са допустими, тъй като са предявени в едномесечен срок по чл. 415 ал.4 ГПК.
Разгледани по същество, основателни
и доказани, до размер на общата сума 42 879.25лв, като в частта до
пълния размер 43 334.78лв бива отхвърлен.
Предмет на делото по установителния иск е вземането, основано на представен документ
по чл. 417 т. ГПК-извлечение от счетоводните книги на банката, за вземане,
произтичащо от договор за кредит, в който размерът и изискуемостта са
определени от страните при сключването
му.
Заповедта за изпълнение на парично
задължение е издадена въз основа на документ по
417 т.2 ГПК- извлечение от счетоводните книги на банката Тъй като
извлечението удостоверява изгодни за издателя си факти, не се ползва с
обвързваща съда доказателствена сила. Затова, в исковото производство
ищецът-кредитор следва да установява при условията на пълно и главно доказване
основанието, изискуемостта и размера на вземането си към датата на подаване на
заявлението до заповедния съд.
В случая вземането на ищеца произтича от
обявяване на предсрочна изискуемост на договор за кредит като част от вземания по Договор за кредит №
1229/15 от 23.03.2015г .
Съгласно даденото разрешение в т.18 на
ТР №4/18.06.2014г на ВКС по т.д. №4/2013г на ОСГТК, в хипотезата на предявен
иск по чл. 422 ал.1 ГПК, вземането, произтичащо от договор за банков кредит,
става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита
предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита също преди подаване на заявлението до
заповедния съд. Фактите,
относими към настъпване и обявяване на
предсрочната изискуемост трябва да са се осъществили преди подаване на
заявлението на издаване на заповедта за изпълнение. Тогава вземането ще е
изискуемо в заявения размер и на предявеното основание.
Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили
обективните факти, обуславящи настъпването й.
Предсрочната изискуемост е
уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява
по реда на чл. 60 ал.2 ЗКИ.
Съгласно чл.60 ал.2 от ЗКИ, банката
може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 ГПК, когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане на
една или повече вноски.
В изпратената до длъжника нотариална
покана, същият е уведомен за размера на дълга и просрочието, както и че ако не
се издължи в рамките на 7 работни дни,
банката ще счита на основание чл. 60ал.2
ЗКИ във вр. т.8.1.1 б.“в“ от общите условия към договора цялата сума по кредита
предсрочно изискуема, считано от 27.09.2017г.
От заключението на приетата по делото
съдебно-икономическа експертиза се установява, че плащанията по процесния договор
са спрели на 03.02.2016г, когато
е направена последната вноска от 178 лв.
Щом е налице спиране на плащанията от страна
на длъжника, за кредитора е налице предвидената в чл. 60ал.2ЗКИ и т.8.1.1 от ОУ
възможност обяви кредита за предсрочно
изискуем. Съгласно раздел VІІІ, т.8.1.1.1 от общите условия към договора за кредит, при просрочие на което и да е парично
задължение, кредитът става предсрочно изискуем.
Банката се е възползвала от правото си да обяви кредита на предсрочно изискуем
на 27.09.2017г - преди подаване на заявлението до заповедния съд/ 15.11.2017г/
и е довела до знанието на длъжника волеизявлението си на 18.10.2017г.- преди
подаване на заявлението за издаване на заповедта за незабавно изпълнение.
Предсрочната
изискуемост обаче не е настъпила на
27.09.2017г, а на 18.10.2017г, когато банката е довело до длъжника
волеизявлението си.
Частично
основателно е възражението на ответника, че по един и съд договор се
претендират лихви върху една и съща главница.
По
делото се установи, че банката-кредитор се е снабдила с две заповеди за
изпълнение по чл. 417 ГПК и два изпълнителни листа, които обаче касаят различно
вземане, като вземането по първата заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д. №
339/2017г на РС-Нова Загора е приспаднато от вземането по
втората заповед, издадена по ч.г.д. № 1653/2017г на РС-Нова Загора.
Първата заповед е издадена за падежирали задължения към 07.04.2017г, а
втората– за падежирали след 20.04.2017г задължения.
Банката обаче неправилно е начислила
наказателна лихва върху цялата изискуема
главница за периода от 27.09.2017г-18.10.2018г, т.е. за 26 дни в повече, в
размер на сумата 455.48лв, която следва да се приспадне от общия размер на
наказателната лихва 1031.09лв и се признае за дължима разликата от 575.61лв.
В с.з. вещото лице допълни своето заключение с
пояснението, че за периода 27.09.2017г-
18.10.2017г банката не би трябвало да начислява наказателна лихва. Тъй като
предсрочната изискуемост настъпва на 18.10.2018г, само за периода 18.10.2017г- 14.11.2017г,
наказателната лихва трябва да бъде начислена върху
цялата изискуема главница. Затова се получава разлика от 455.48лв в посока
намаление.
Съдът
намира, че от наказателната лихва в размер на 1031.09лв/ съгласно заключението на в.л./ следва да приспадне сумата 455.48лв и признае за
дължима само разликата от 575.61лв.
Съдът приема за дължима
наказателна лихва в размера, посочен от вещото лице в съдебно заседание, а не
претендирания от банката размер, поради което отхвърля иска за разликата от
575.61лв до пълния му размер от 1031.14
лв , като неоснователен.
Възражението за ответника, че не е ясно
колко точно е размера на
усвоената сума по договора е също неоснователно.
От заключението
на в.л. се установи, че общият размер на усвоената сума по договора е
117 191.13лв, от която погасената е в размер на 77 531.76 лв , а
непогасената и дължима главница е 39 659.37лв.
Неоснователно и
възражението на ответника, че банката се снабдила с изп.лист и е било
образувано изп.производство, по което са
предприети изпълнителни действия, които не са взети предвид от кредитора.
Ирелевантно
е в случая дали има образувано изп.производство въз основа за същото вземане,
респ. събрани суми и дали те са достатъчни за погасяване на дълга. В т.9 от ТР
№ 4/2014г от 18.06.2014г по т.д. №4/2013г на ОСГТК, е прието, че по отношение на сумите, събрани по
принудителен ред по образуваното във връзка с вземането изп.дело, не намира приложение разпоредбата на чл. 235
ал.3 ГПК. Прието е, че в производството по чл. 422 ГПК, съществуването на вземането по
издадената заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на
съдебното дирене в исковия процес, като в това производство нормата на чл. 235
ал.3 ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на
удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите
по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно
изпълнение в образувания изп. процес.
С оглед
изхода от спора, на ищеца се дължат разноски
по заповедното производство в размер на лв. от общо 956.52 лв, както и разноски в исковото производство в
размер на 1725.49лв от общо 1743.82лв,
съгласно представен списък по чл. 80 ГПК.
В полза на ответника са дължими
разноски съразмерно на отхвърлената част от исковите претенции, но той не е
сезирал съда с такова искане, поради което и съдът не дължи произнасяне по
него.
Ръководен
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „ ТИ БИ АЙ Банк“ЕАД, със седалище и адрес на управление ********, представлявано заедно
от изпълнителните директори Н. Г. С. и А. Ч. Д., с
ЕИК-*********, искове с правно
основание чл.422 ал.1 ГПК, че В.И.Д.
***, ЕГН-**********, ДЪЛЖИ на „ТИ БИ АЙ Банк“ЕАД, част от вземанията по договор кредит
№ 1229/15
от 23.03.2015г, в размер на сумата 42 879.25лв, от която: 39 659.37–просрочена главница; 2 630.19лв- просрочена договорна
лихва върху редовна главница за периода 20.04.2017г-27.09.2017г; 575.61лв.- просрочена наказателна лихва
върху просрочена главница за периода 28.09.2017г-13.11.2017г ; 14.08лв – просрочена такса ангажимент ,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.11.2017г до изплащане
на задължението, за които суми по ч.гр.д.
№ 1653/2017г по описа на РС-Нова
Загора, е издадена заповед изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният
от „ ТИ БИ АЙ Банк“ЕАД против В.И.Д. положителен установителен
иск по чл. 422 ал.1 ГПК, за установяване съществуване на вземане за наказателни
лихви върху просрочена главница, за
разликата от 575.61лв до претендирания
размер 1031.14лв.
ОСЪЖДА В. И.Д.
***, ЕГН-**********, да заплати на„ ТИ БИ АЙ Банк“ЕАД, със седалище и адрес на управление *********, представлявано
заедно от изпълнителните директори Н. Г.
С. и А. Ч. Д., с ЕИК-********* направените в заповедното производство разноски
в размер на сумата 956.52 лв , която е включена в заповедта за
изпълнение по чл. 417 ГПК, издадена по ч.гр.д. №
1653/2017г по описа на РС-Нова Загора, както направените в исковото производство разноски в
размер на 1 725. 49лв .
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Апелативен съд-Бургас, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: