№ 8730
гр. София, 29.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:.........
при участието на секретаря .........
като разгледа докладваното от ......... Гражданско дело № 20221110120639 по
описа за 2022 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от ......... против В. К. Ф. с искане да бъде
признато за установено, че ответникът му дължи сумата от 1171,66 лв.
стойност на потребени услуги по доставка на питейна вода за периода от
19.01.2016 г. – 17.10.2021 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата, както
и сумата от 220,42 лв. мораторна лихва за забава на дължимите суми за
периода от 19.02.2016 г. – 17.10.2021 г. Ищецът твърди, че ответникът бил
собственик на процесния имот за процесния период и поради това се явявал
потребител на ВиК услуги по отношение на този имот. За този имот бил
открит клиентски номер, като за процесния период на база отчетените
показания и в изпълнение на чл. 7, т. 6 (чл. 8, т. 8 /отм./) във вр. с чл. 31 от
Общите условия ......... редовно издавало ежемесечни фактури за потребените
и начислени ВиК услуги за имота. Въз основа на тези фактури за процесния
период за посочения по- горе имот задължението на ответника по настоящия
иск възлизало на търсените суми. Ищецът моли съда да признае за
установено, че ответникът му дължи тези суми. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът подава отговор на исковата
молба. Взима становище за неоснователност на иска. Не оспорва, че е
собственик, респ. потребител на питейна вода за процесния имот, но твърди,
че имало несъответствие между показанията за използваното количество вода
съгласно измервателните уреди, монтирани в имота му, и показанията на
фактурите, издавани от ищцовото дружество. Прави възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на процесните вземания, чийто падеж е
настъпил преди 11.02.2019 г. Моли съда да отхвърли исковете.
В съдебно заседание страните са редовно призовани. Ищецът не
изпраща представител и не взима становище по делото. Ответникът не се
1
явява, изпраща представител, поддържа исканията си.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Предявени са първоначално обективно, кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД,
във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Между страните не се спори, че
ответникът е собственик на процесния имот.
По делото е изслушано заключение на неоспорена между страните
съдебно-техническа експертиза. След извършен на място оглед установява, че
процесният имот е водоснабден. Услугите са измервани съобразно четири
броя водомери, подробно описани в експертизата. Размерът на задълженията
е изчислен в съответствие с изразходваните количества питейна вода. Налице
е несъответствие между номерата на измервателните уреди, монтирани в
имота и уредите, посочени във фактурите. Не може да се установи
съответствие или несъответствие между показанията на измервателните
уреди, монтирани в имота и показанията за изразходвана вода, посочени в
последната фактура.
По делото е приета и неоспорена от страните съдебно-счетоводна
експертиза. Приема, че съгласно установените от техническата експертиза
количества потребена вода, размерът на неплатените суми възлизат на
1171,66 лева – главница и 220,42 лева – лихви.
Въз основа на така възприетите факти, съдът достига до следните
правни изводи:
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на
спорното право се обуславя от осъществяването в обективната
действителност на следните материални предпоставки (юридически факти):
1) наличието на действително правоотношение по договор за услугата
доставка и пречистване на вода, по силата на което доставчикът се е задължил
да извърши предлаганите услуги, а купувачът да се ползва от тях и да заплати
уговорената продажна цена и 2) доставената вода да е в твърдяното
количество. Съгласно чл. 193 от Закона за водите /ЗВ/, обществените
отношения, свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат
със Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
/ЗРВКУ/, при спазване изискванията на този закон. Според нормата на чл. 1,
ал. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги /ЗРВКУ/, водоснабдителните и канализационните /ВиК/ услуги са тези
по пречистване и доставка на вода за питейно- битови, промишлени и други
нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от
имотите на потребителите в урбанизираните територии /населените места и
селищните образувания/, както и дейностите по изграждането, поддържането
и експлоатацията на водо-снабдителните и канализационните системи,
включително на пречиствателните станции и другите съоръжения. Според
дадената в § 1, т. 2, б. "а" от ДР на ЗРВКУ легална дефиниция на понятието
"потребители на ВиК- услуги", това са юридически или физически лица-
собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят
ВиК услуги. В разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от приложимата Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи /в редакция-
попр., бр. 93 от 19.10.2004 г.; изм. с Решение № 3887 от 28.04.2005 г. на ВАС
2
на РБ- бр. 41 от 13.05.2005 г., в сила от 13.05.2005 г. / е указано, че
потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж и право на ползване, включително чрез концесия, на
водоснабдени имоти /в този смисъл е и чл. 2, ал. 1 от Общите условия на
ищеца/. Получаването на тези услуги се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика
/собствениците/ на ВиК системи и от съответния регулаторен орган, които
общи условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в
централен ежедневник- чл. 8, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата. В случая между
страните не се спори, че ответникът е собственик на процесния имот,
респективно потребител по смисъла на ЗРВКУ.
На основание чл. 154, ал. 1 ГПК върху ищеца беше възложена
доказателствената тежест да докаже реално доставяне на питейна и вода за
битови нужди и отходването на същата от имота. В негова тежест беше да
докаже и издаването на твърдените от него фактури и тяхната стойност, като
изрично му беше указано, че не представя доказателства за този факт. Преди
първото по делото заседание от същия беше представена една фактура от дата
16.06.2022 г. за периода от 12.05.2022 г. до 09.06.2022 г. – период, който не е
обхванат от предмета на делото, така както е определен с исковата молба. В
заключението си вещото лице установи, че е налице несъответствие между
номерата на измервателните уреди, монтирани в имота и уредите, посочени
във фактурите, поради което не може да се установи съответствие или
несъответствие между показанията на измервателните уреди, монтирани в
имота и показанията за изразходвана вода, посочени в последната фактура. В
тази връзка съдът счита, че е налице вътрешно противоречие в заключението
на експертизата. В т.3 от същата вещото лице е приело, че размерът на
задълженията е изчислен в съответствие с изразходваните количества
питейна вода. При условие, че във водомерите е установено несъответствие
между номерата на водомерите, което не може да бъде преодоляно, не става
ясно по какъв начин вещото лице е достигнало до извода за установена реална
доставка на услугите. Доколкото, както стана ясно в съдебно заседание,
вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза е изготвило заключението
си на база установеното от съдебно-техническата, настоящият състав не
намира, че и това заключение следва да бъде кредитирано в тази му част.
Налага се изводът, че по делото не е установено без съмнение, че показанията,
отчетени от водомерите в процесния апартамент, за същите като тези,
послужили за издаване на процесните фактури. Тук следва да се отбележи, че
такива не бяха предоставени от ищеца, въпреки че доказателствената тежест
на това му беше изрично указана. В заключение съдът намира, че от
представената по делото доказателствена съвкупност не може да се приеме за
доказано при условията на пълно и главно доказване, че имотът действително
е бил водоснабден през процесния период и че доставените услуги са на
твърдяната от ищеца стойност. И ако липсата на доказателства за второто
обстоятелство задължава съда да определи размера на услугите по своя
преценка или след заключение на вещо лице – така чл. 162 ГПК – липсата на
безспорни доказателства за първото обстоятелство не може да бъде санирана
по този начин, а води до извод за недоказаност на вземането. Поради тази
причина съдът намира, че искът за главница е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен. Като обусловен от него, неоснователен е и искът за мораторна
лихва върху главницата.
По отношение на разноските, такива се дължат единствено на
3
ответника. От същия са заплатени 200 лева – депозит за експертиза, които са
доказани (л. 22 от делото) и следва да се присъдят.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, предявения от ........., ЕИК ......... със седалище и адрес на
управление ........., иск на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 193 ЗВ, във вр.
чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС срещу В. К. Ф., ЕГН: ********** с адрес
......... и съдебен адрес ......... за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 1171,66 лева, представляващи цената на потребена
вода за адрес ......... за периода от 19.01.2016 г. до 17.10.2021 г., ведно със
законната лихва, считано от 11.02.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането, като недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ........., ЕИК ........., иск на основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 2 ЗЗД срещу В. К. Ф., ЕГН: ********** за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 220,42
лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 19.02.2016 г. до
17.10.2021 г. като неоснователен.
ОСЪЖДА ........., ЕИК ......... да заплати на В. К. Ф., ЕГН: **********
сумата от 200 лева – разноски в производството за депозит за експертиза.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването на страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба, по реда
на глава ХХ ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4