Р Е
Ш Е Н
И Е
№82
гр.
Добрич, 13.03.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Добричкият окръжен съд гражданско
отделение
На деветнадесети февруари година 2020
В публичното съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ
ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЯКОВА
ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
Секретар Румяна Радева
разгледа докладваното от съдията Г.Ханджиева
въззивно гражданско дело
номер 53 по описа за 2020
година
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по въззивна
жалба на „Енерго - Про Продажби“АД – гр.Варна срещу решение №127/28.11.2019г.
по гр.д.№306/2019г. на Генерал Тошевския районен съд, с което е признато за
установено, че Г.И.Г. *** не дължи на въззивника сумата 10 658.22 лева, начислена по фактура №**********/09.07.2019г. стойност на
електроенергия за периода 04.04.2018г. – 03.04.2019г. за обект в гр.Г.Т. за
клиентски №**********, както и въззивникът е осъден за разноските по делото в полза на другата
страна.
Подробно във въззивната жалба
се разяснява предмета на спора с излагане на твърдения във връзка с
облигационните отношения между страните, регистрираната неизправност на СТИ и последващите действия по
начисляване стойността на електроенергия за минал
период. Извежда се оплакване за неправилност на съдебното решение поради
нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и
необоснованост. Цитират се части от мотивите на същото и се извежда извод за
тяхната необоснованост на фона на установеното от вещото лице по съдебно – техническата
експертиза. Излагат се факти и обстоятелства, излагани и пред районния съд
относно съществуването и надлежното установяване на вземането на въззивника за
стойността на начислената за минал период електроенергия, като се обосновава наличието на законово основание за това с
проследяване на законодателни промени, и спазването на законово регламентирана
корекционна процедура. Подробно се описват и фактическите действия по проверка
на СТИ и констатациите в резултат на същата. Заявява се искане за отмяната на
решението и отхвърляне на иска с присъждане на разноски.
Жалбата е редовна,
подадена е в срок и е допустима.
Въззиваемият, чрез
пълномощника си, в писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна и иска
решението на районния съд да бъде потвърдено.
След като обсъди съображенията на страните и събраните по делото
доказателства, въззивният съд намира за установено следното:
Обжалваното първоинстанционно решение е
постановено по предявен от Г.И.Г. срещу „Енерго – Про Продажби“АД отрицателен установителен иск по чл.124 ал.1
от ГПК за установяване на това, че ищецът не дължи на ответника сумата 10 658.22 лева по фактура №**********/09.07.2019г.,
съставляваща стойността на електроенергия, доставена в периода 04.04.2018г. – 03.04.2019г.
от ответника в обект на ищеца в гр.Г.Т..
По
делото не е спорно, че ищецът с клиентски №********** е потребител
на доставяната в обект в гр.Г.Т. от ответното дружество електроенергия.
На 03.04.2019г. от
служители на „Електроразпределение Север”АД, действащи и като пълномощници
на „Енерго Про Продажби“АД, е извършена проверка на средството за търговско
измерване /електромера/ на доставяната в обекта на ищеца електроенергия. За
проверката е съставен констативен протокол №1202642/03.04.2019г., в който
проверяващите са отбелязали вида и номера на електромера, констатираното
техническо състояние, начин на свързване, констатираните показания на тарифа
1.8.1 – 007320, на тарифа 1.8.2 – 009355 , на тарифа 1.8.3 – 054694 и на тарифа 1.8.4 – 000000. Съгласно
отбелязаното в протокола, проверяващите демонтирали и изпратили електромера за
метрологична експертиза в лаборатория на Българския институт по метрология. Проверката е извършена
в присъствието лично на клиента – ищец по делото. Фактически констатираните от проверяващите
записвания по отделните тарифи на електромера се потвърждават от дадените в
съдебно заседание под страх от наказателна отговорност показания на
свидетелката С.Т.Г./една от проверяващите/, а също и от факта, че протоколът е
подписан от ищеца. С подписа си /чиято автентичност не е оспорил/ ищецът е
удостоверил верността на внесените в
протокола обстоятелства – както своето присъствие на проверката, така и констатираните
състояние и показания на електромера.
За резултатите от метрологичната
експертиза е съставен констативен протокол №1237/28.06.2019г. От протокола за
експертизата се установява, че електромерът съответства на метрологичните
характеристики, достъп до вътрешността му не е осъществяван, той отговаря на
изискванията за точно измерване на електроенергията, както и записаните показания
на тарифите са Т1 – 007320.2 kwh и Т2 – 009355.5 kwh. Установява се още, че при
експертизата е извършено софтуерното прочитане, показало намеса в тарифната схема на електромера – освен
двете тарифи Т1 и Т2, действително потребената енергия се разпределя и върху
невизуализирана тарифа Т3, на която са записани 054694.4 kwh. Конкретни
възражения срещу заключението на метрологичната експертиза не са въведени от
ищеца.
Въз основа на
данните от експертизата ответникът извършил корекция на сметката за доставената
в обекта на ищеца електроенергия за период от една година преди проверката.
Издал фактура №**********/09.07.2019г. за сумата 10 658.22 лева,
съставляваща стойността на 054694 kwh електроенергия, отчетени на невизуализирания
регистър.
Съгласно
заключението на вещото лице по делото, средството за техническо измерване на
доставяната в обекта на ищеца електроенергия е еднофазен статичен електромер
Caratdigitron
M02,
предназначен за директно измерване на активна енергия в еднофазни мрежи. Има четири
тарифни регистри, превключвани с вграден часовник за реално време. Показанията
се визуализират чрез течно-кристален дисплей. Електромерът е произведен през
2015г. и монтиран на обекта на ищеца на 17.08.2015г.; в протокола за монтажа за
тарифните регистри Т1 /нощна тарифа/ и Т2 /дневна тарифа/ са записани нулеви
показания, а за регистрите Т3 и Т4 няма записани показания. Данните от
констативния протокол показват, че активиран е бил и регистърът Т3, отчетените
в който данни не са били визуализирани на дисплея. Електромерът е измервал и
отчитал цялата преминаваща през него и доставяна в обекта на ищеца
електроенергия, но част от нея се е отчитала в третия активиран регистър Т3,
чиито показания са невидими на дисплея. Параметризацията на електромера е
извършена от производителя, като са зададени два активни тарифни регистъра. Няма
данни кога е активиран невидимият трети регистър, а отчетеното в него количество
електроенергия е остойностено от ответника по цени за технологични разходи.
При
така установената фактическа обстановка приетото от първоинстанционния съд, че
ищецът няма задължение към ответника за плащане на сумата по горепосочената фактура,
е неправилно.
Както
се установи по-горе, ищецът е потребител на електроенергия, доставяна в обект в
гр.Г.Т. от ответното дружество. Помежду им съществува облигационно
правоотношение, по силата на което ответникът доставя, а ищецът дължи да
заплаща доставената електроенергия. По своята същност правоотношението
между страните
съставлява договор за продажба
на електроенергия при публично известни общи условия. Това договорно правоотношение
се развива при действащите в съответния момент общи условия и е регламентирано
от специалния Закон за енергетиката и подзаконовите нормативни актове по
неговото прилагане, а за неуредените случаи се прилагат общите норми на ЗЗД.
Конкретно след отмяната на ПИКЕЕ
/ДВ бр.98/2013г./ и преди влизане в сила на ПИКЕЕ /ДВ бр.35/2019г./ липсва специална уредба за преизчисляване
на сметки за
електроенергия за минал период
поради неотчитане и незаплащане на част от действително потребеното и в такъв случай следва да се
приложат общите норми на ЗЗД касателно задължението на купувача да плати цената на
продадената енергия.
В съответствие с общата норма на чл.183 от ЗЗД, когато е доставено определено количество енергия,
но по грешка то е отчетено
в по-малко и съответно е заплатена по-малка от реално дължимата цена, купувачът
дължи доплащане на разликата. Дори да липсва специална правна уредба, този извод следва от общото правило, че купувачът
дължи заплащане на цената на доставената стока, и от общия правен принцип за
недопускане на неоснователно обогатяване.
Когато потребителят
неправомерно въздейства върху средството за техническо измерване, той дължи да заплати реално
потребената електронерегия
- ако доставчикът докаже
наличието на потребление и действителния му размер. Извършеното от потребителя софтуерно въздействие върху средството за техническо измерване, следствие което част от действително потребената
електроенергия не е отчетена от електроразпределителното
дружество, влече като последица ангажиране на отговорността по чл.183 от ЗЗД на потребителя /решение
№150/26.06.2019г. по гр.д.№4160/2018г. на 3-то ГО на ВКС/.
При липса на специална
регламентация на процедурата и начина за преизчисляване на електрическа енергия
поради грешки в отчитането, исковото производство е
достатъчна за гаранция за равни права на страните
и за защита на добросъвестните крайни потребители /решение
по гр.д.2991/2018г. на 3-то ГО на ВКС/.
В настоящия спор ответникът е доказал неправомерното
вмешателство в софтуера на електромера, както и извършването му след монтиране на средството в обекта
на ищеца /следва от установената параметризация в две тарифи от производителя/
В резултат на неправомерното вмешателство доставена в обекта на ищеца 054694 kwh електроенергия
не е отчетена при електроразпределителното дружество и не е заплатена от ищеца.
Софтуерното вмешателство е свързано с противоправно виновно поведение на ищеца. То съставлява човешка намеса в паметта на електромера и единствената възможна причина за осъществяването му е виновното поведение
на ищеца – купувач, предвид, че ответникът и електроразпределителното дружество
не разполагат с необходимия софтуер, а и реализираната цел /скриване и неотчитане на част от реално
доставената и потребена електрическа енергия/ ползва
само купувача - ищеца. Ето защо той дължи да заплати стойността
на доставената му електроенергия в горепосочения обем. Няма данни наистина в
кой период от денонощието е ползвана отчетената в скрития регистър електроенергия,
но това е без значение, предвид, че е остойностена от ответника по цени за
технологични разходи, които са по-ниски от цените за дневна и нощна тарифа.
Наред с изложеното,
следва да се посочи и, че ищецът е задължен от ответника да плати стойността на
измерената в невизуализирания регистър електроенергия с издаването на
фактурата, което е осъществено при действието на чл.55 от ПИКЕЕ /ДВ
бр.35/2019г./. Разпоредбата предвижда възможност при установяване на измерени количества
електрическа енергия в невизуализирани регистри на
средството за търговско измерване, електроразпределителното предприятие да начисли измереното след монтажа на
средството за търговско измерване количество
електрическа енергия в тези регистри. Начисляването се извършва
въз основа на метрологична проверка и
констативен протокол, съставен по реда на
чл.
49. В настоящия случай наистина
липсва констативен протокол, съставен по предвиден за това ред /към датата на
проверката не е имало такъв/. Фактът на измерена в невизуализирания регистър
електроенергия обаче е установен с метрологична проверка и по общия исков ред,
което е достатъчно, за да се приеме, че е налице основание по чл.55 ал.1 от
ПИКЕЕ /ДВ бр.35/2019г./ за начисляване на доставената в обекта на ищеца
електроенергия, измерена в невизуализирания регистър, респ. за начисляване на
задължение в тежест на ищеца – потребител да заплати нейната стойност.
Като се има предвид
изложеното, процесното
количество електроенергия, начислено от ответника на стойност от 10 658.22 лева се дължи от ищеца по сключения между тях договор
за продажба на електроенергия. Предявеният
отрицателен установителен иск е неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен, след
отмяна на неправилното решение на районния съд.
С оглед крайния
резултат от спора и на осн.чл.78 ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника разходите за водене на делото, а именно – сумата 200 лева
за възнаграждение за вещо лице, сумата 30
лева за свидетел и сумата 213.16 лева за държавна такса по въззивната жалба.
Наред с тези, ответникът е платил и адвокатско възнаграждение за първата
инстанция в размер на 1690 лева и 338 лева ДДС /общо 2 028 лева/. Възнаграждението
е два пъти по-голямо от минимума по чл.7 ал.2 т.4 от НМРАВ – 849.74 лева. С
оглед фактическата и правна сложност на спора, платеното възнаграждение е
прекомерно високо, поради което на осн. чл.78 ал.5 от ГПК следва да бъде
намалено на 900 лева и на ответника да се присъдят 1 080 лева с ДДС за първоинстанционното
производство. Ответникът претендира адвокатско възнаграждение и за въззивната
инстанция, но доказателства за плащане на такова са представени несвоевременно,
след приключване на устните състезания пред въззивния съд, поради което и
адвокатско възнаграждение за тази инстанция на ответника не подлежи на
присъждане.
Водим от горното,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение
№127/28.11.2019г. по гр.д.№306/2019г. на Генерал Тошевския районен съд, като
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.И.Г. с ЕГН ********** ***, срещу „Енерго Про Продажби“АД - гр.Варна, район Владислав Варненчик, Варна
Тауърс-Г, бул.„Вл. Варненчик” №258, иск за установяване на това, че ищецът не дължи на
ответника сумата 10 658.22 лева по фактура №**********/09.07.2019г.,
съставляваща стойността на електроенергия, доставена в периода 04.04.2018г. –
03.04.2019г. от ответника в обект на ищеца в гр.Г.Т..
ОСЪЖДА Г.И.Г.
с ЕГН ********** ***, да заплати на „Енерго Про Продажби“АД - гр.Варна, район Владислав Варненчик, Варна Тауърс-Г,
бул.„Вл. Варненчик” №258, както следва: сумата 200 лева за възнаграждение за вещо лице, сумата 30 лева за свидетел, сумата 213.16
лева за държавна такса по въззивната жалба и сумата 1 080 лева за
адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.
Решението подлежи на обжалване при условията на чл.280 ал.1 и 2 от ГПК в
месечен срок от връчването му пред ВКС
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.