№ 3689
гр. София, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Георги Стоев
при участието на секретаря Надежда Св. Масова
като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско
дело № 20211100512233 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 20166373/02.08.2021г. по гр.д. № 9385 по описа за 2021г.
на Софийски районен съд, 140-ти състав са отхвърлени отрицателни
установителни искове, предявени с искова молба вх. №
22003459/17.02.2021г. на А. Н. Д., ЕГН ********** със съдебен адрес: адв. Н.
К., гр. София, ул. „*******, офис 2 срещу „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******* със
седалище и адрес на управление: гр. София , ул. „******* за признаване за
установено на основание на чл. 124 вр. с чл. 439 от ГПК , че А. Н. Д., ЕГН
********** не дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******* поради погасяване по
давност ½ от суми, за които е издаден изпълнителен лист на 14.12.2015г.
въз основа на постановеното влязло в сила съдебно решение по гр.д. №
5519/2013г. на СРС, 43-ти състав, както следва: сумата от 861,98лв.,
представляваща главница за потребена топлинна енергия за периода от
01.09.2010г. до 30.04.2012г.; лихва за забава в размер на 102,19лв. за периода
от 31.10.2010г. до 19.11.2012г., като А. Н. Д., ЕГН ********** е осъдена да
заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******* на основание на чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от
ГПК съдебни разноски от 100лв.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№
25131616/20.08.2021г. по регистъра на СРС депозирана от ищеца А. Н. Д.,
ЕГН ********** в частта, с която исковете са отхвърлени. Навела е
твърдения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на
1
съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочила е, че запорът
по запорно съобщение от 15.02.2017г. не бил наложени не прекъсвал
погасителната давност. Нямала секвестируем доход и реален запор не можело
да се наложи, искането за такъв било изкуствено удължаване на
погасителната давност. Удължаването на погасителната давност било
забранено с императивна норма на закона. Нямало подадени молби от
взискателя, сочещи конкретно имущество, което да се запорира, молбата не
отговаряла на изискванията на закона за да се предприеме изпълнително
действие. Претендирала е разноски .
Въззиваемият-ответник по исковете – „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******* е
оспорил жалбата. Посочил е, че решението в обжалваната част е правилно.
Посочил е, че изпълнителното дело било от октомври 2016г. , възложил на
съдебния изпълнител да определя способ за на изпълнение по чл. 18 от ЗЧСИ
и така предприемането на всяко изпълнително действие прекъсвало
погасителната давност, независимо дали прилагането е поискано от взискател
или е направено от съдебния изпълнител по негова инициатива. По
изпълнителното дело били предприемани регулярно различни изпълнителни
действия, реален запор бил наложен. През септември 2019г. отново били
поискани от взискателя изпълнителни действия, нямало нужда изпълнително
действие да е довело до конкретен резултат , за да се прекъсне погасителната
давност. Претендирал е разноски. Оспорило е претенцията за разноски на
въззивника поради прекомерност.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №
22003459/17.02.2021г. на А. Н. Д., ЕГН ********** със съдебен адрес: адв. Н.
К., гр. София, ул. „*******, офис 2 срещу „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******* със
седалище и адрес на управление: гр. София , ул. „******* с която е поискала
от съда на основание на чл. 124 вр. с чл. 439 от ГПК да признае за
установено, че А. Н. Д., ЕГН ********** не дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
******* поради погасяване по давност заплащане на ½ от суми, за които е
издаден изпълнителен лист на 14.12.2015г. по заповедно гр.д. №
25239/2012г. на СРС, 86-ти състав във връзка с решение по гр.д. №
5519/2013г. на СРС, 43-ти състав въз основа на постановеното по делото
влязло в сила съдебно решение, както следва: сумата от 861,98лв.,
представляваща главница за потребена топлинна енергия за периода от
01.09.2010г. до 30.04.2012г.; лихва за забава в размер на 102,19лв. за периода
от 31.10.2010г. до 19.11.2012г. Навела е твърдения, че с влязло в сила
решение било установена дължимостта на сумите, издаден бил изпълнителен
лист на 14.12.2015г. през 2016г. било образувано изпълнително дело, но 5
години не били извършвани изпълнителни действия и така задълженията
били погасени по давност. Удължаването на срока на погасителната давност
било забранено с императивна норма на чл. 113 от ЗЗД.. Вземанията се
2
погасявали с 3 годишна погасителна давност, защото вземанията били
периодични. Погасяването на главницата водела до погасяването и на
задълженията за лихви по чл. 119 от ЗЗД. Давността започнала да тече с
влизане в сила на съдебното решение. Претендирала е разноски.
Ответникът „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******* е оспорил исковете. Посочил е,
че за събиране на сумите било образувано изпълнително дело пред 2016г., по
същото подал молба за изпълнителни действия и така погасителната давност
била прекъсната, овластил съдебния изпълнител по реда на чл. 18 от ЗЧСИ да
определя способа на изпълнение и всяко предприето изпълнително действие
прекъсвало погасителната давност, такива били предприемани регулярно и
задълженията не били погасени по давност. Претендирал е разноски.
По делото е прието неоспорено от страните влязло в сила на 02.09.2015г.
съдебно Решение от 20.12.2013г. по дело № 5519/2013г. по описа на СРС, 43-
ти състав с което е признато за установено на основание на чл. 422 вр. с чл.
415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 79 от ЗЗД, че А. Н. Д., ЕГН ********** дължи
на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******* заплащане на сумата от 861,98лв., ведно с
лихва от подаване на заявлението – 07.12.2012г., до изплащането й,
представляваща главница за потребена топлинна енергия за периода от
01.09.2010г. до 30.04.2012г. в имот в гр. София, ж.к. *******; лихва за забава
в размер на 102,19лв. за периода от 31.10.2010г. до 19.11.2012г., за които е
издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 25239/2012г. на СРС,
86-ти състав, като А. Д. е осъдена да заплати на Т.С.“ЕАД съдебни разноски
от 377,85лв. С решението е признато за установено че суми дължи и Х.Й..
Приет е неоспорен от страните изпълнителен лист, издаден на
14.12.2015г. по дело 25239/2012г. на СРС, 86 състав във връзка с
постановеното по делото Решение по дело № 5519/2013г. по описа на СРС,
43-ти състав с който А. Н. Д., ЕГН ********** е осъдена да заплати на
„Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******* сумата от 861,98лв., ведно с лихва от подаване на
заявлението – 07.12.2012г., до изплащането й, представляваща главница за
потребена топлинна енергия за периода от 01.09.2010г. до 30.04.2012г. в имот
в гр. София, ж.к. *******; лихва за забава в размер на 102,19лв. за периода от
31.10.2010г. до 19.11.2012г. С изпълнителния лист за заплащане на други
суми е осъдена и Х.Й..
По делото са приети заверени преписи от книжа по изпълнително дело №
20169190401052 по описа на ЧСИ С.А., рег. № 919 на КЧСИ, съгласно което
изпълнително дело е образувано по молба от 07.10.2016г. на Т.С.“ЕАД срещу
А. Н. за събиране на сумите по изпълнителен лист, издаден на 14.12.2015г. по
дело № 25239/2012г. във връзка с решение по дело № 5519/2013г. на СРС, с
молбата е поискано да се съберат суми по този изпълнителен лист дължими
от Х.Й., като е упълномощил съдебния изпълнител на основание на чл. 18 от
ЗЧСИ да определи способа за изпълнение. Със запорно съобщение от
12.12.2016г. до работодателя на длъжника Д. – „Р.И.Ф.“ООД е наложен запор
върху трудовите й възнаграждения, като с писмо от 29.12.2016г.
3
работодателят е посочил, че доход е 210лв. при 4-часов работен ден и е
несеквестируем и няма да изпълни запор., покана за доброволно изпълнение е
връчена на 14.02.2017г. Със запорно съобщение от 15.02.2017г. е наложен
запор върху банкови сметки на длъжника в „С.Ж.Е.“АД . С молба от
24.02.2017г. А. Д. е поискала този запор да бъде вдигнат, защото по него
получава инвалидната си пенсия от 202лв. и сума за интеграция от 30лв. по
решение на ТЕЛК от 2010г., като с постановление от 26.02.2017г. ЧСИ е
вдигнал частично запора - до размер на пенсия и добавки, за което банката е
уведомена на 06.03.2017гщ., с писмо от 24.03.2017г. банката е посочила, че е
превела сумата от 177,73лв. на 10.03.2017г. , като с писмо от 18.04.2017г.
банката е уточнила, че тази сума е постъпили пенсии, но неизползвани от
длъжника и придобили характер на спестявания, с постановление от
21.04.2017г. ЧСИ е постановил да се освободи тази сума в полза на длъжника,
защото била март 2017г. и не можело да се изтегли преди запора и дата на
частичното му вдигане. С молба от 01.10.2019г. взискателят е поискал да се
извърши опис на движими вещи собственост на длъжника и да се наложи
запор върху трудовото му възнаграждение.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира
от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявените искове са отрицателен установителен иск е с правно
основание чл. 124 и чл. 439 от ГПК вр. с чл. 110 и сл. от ЗЗД – иск за
установяване на недължимост като погасени по давност на суми по договор за
доставка на топлинна енергия и лихва за забава на плащането й, които са
установени с влязло в сила съдебно решение.
При така предявения иск в тежест на ответника е да докаже, че за
процесните суми е издаден изпълнителен лист по влязло в сила съдебно
решение, че е проявил активност за събиране на вземането си като е
предприемал своевременно действия за събиране на вземанията,
прекъсвал/спирал погасителната давност на вземането.
Ищецът следва да докажат правен интерес от установитения иск, както и
че е изтекъл определен период от време между две последователни действия
на ответника по събиране на вземанията по изпълнителния лист, определен
период от време между изискуемостта на задълженията и предявяване на
иска.
Доколкото процесните вземания макар и периодични са установени с
влязло в сила на 02.09.2015г. съдебно решение по дело № 5519/2013г., то
4
съдът приема, че срокът на погасителната давност за всички процесни
вземания е 5 години и началния момент на същия е 02.09.2015г. – аргумент
от 117 от ЗЗД.
Погасителната давност е сложен юридически факт, съвкупност от два
елемента: бездействие на титуляра на правото и изтичането на определен
период от време. Съгласно чл. 114 от ЗЗД давността започва да тече от деня,
в който вземането е станало изискуемо, като според ал.2 на същата
разпоредба, ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана,
давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало.
Съгласно чл. 116, буква „б” от ЗЗД давността се прекъсва с предявяване
на иск или възражение, но ако същите бъдат отхвърлени, давността не се
счита за прекъсната.
Съгласно чл. 116, буква „в” от ЗЗД давността се прекъсва и с
предприемане на действия за принудително изпълнение.
Погасителната давност се прекъсва с предприемането на изпълнителните
действия, като в хода на принудителното изпълнение тя може да бъде
прекъсвана многократно. Давността се прекъсва с предприемането на което
и да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ,
независимо от това дали то е поискано от взискателя или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя на
основание на чл. 18 от ЗЧСИ. Такива действия са искането на взискателя да
се приложи определен изпълнителен способ, както и изпълнителните
действия от този способ, като: насочване на изпълнението чрез налагане на
запор/възбрана върху определена вещ, присъединяването на кредитора,
възлагане на вземането за събиране или вместо плащане, извършването на
опис , оценка на вещта, назначаването на пазач, насрочването и извършването
на публичната продан и следващите действия до постъпването на сумите от
проданта или плащанията от третите задължени лица. Тези изпълнителни
действия водят само до прекъсване на давността, но не и до спирането й. В
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно и от всяко
прекъсване започва да тече нова погасителна давност. Не са изпълнителни
действия, които прекъсват погасителната давност образуването на
изпълнителното дело, изпращането и връчването на поканата за
доброволното изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, набавянето на документи и книжа, назначаването на експертиза за
определяне непогасен остатък от дълга, извършването на разпределението.
(В този смисъл т.10 от ТР № 2/26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС).
По делото не се спори и се установява от приетите по делото неоспорени
от страните писмени доказателства, че по издадения на 14.12.2015г.
изпълнителен лист е образувано изпълнително дело на 17.10.2016г., като
взискателят е оправомощил съдебния изпълнител да определя способа на
изпълнение и така са изпратени запорни съобщения за налагане на запор
върху вземания за трудово възнаграждение – на 12.12.2016г. и върху банкова
5
сметка – на 15.02.2017г., на 01.10.2019г. взискателят е поискал да се извърши
опис на движими вещи и да се наложи запор върху трудово възнаграждение.
Така извършените изпълнителни действия съдът приема че установяват, че
погасителната давност е прекъсвана регулярно и към подаване на исковата
молба на 17.02.2021г. срокът на същата от 5 години не е бил изтекъл.
Неоснователни са доводите на въззивника, че реално запорите, включително
този от 2017г. не бил довел до събиране на суми, поради което и не следвало
да се приеме за изпълнително действие. Погасителната давност е санкция за
бездействащия кредитор, поради което от съществено значение за
прекъсване на погасителната давност е проявената активност от кредитора,
демонстрираща че не се дезинтересирал от вземането си. В този смисъл е т.
10 от ТР № 2/26.06.2015г. по тълк.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно
които новата погасителна давност започва да тече от предприемането на
последното по време валидно изпълнително действие, защото независимо
че извършените изпълнителни действия са обезсилени по право при
прекратяване на изпълнителното дело,/с изключение на онези, от които ІІІ-ти
лица са придобили права/, това не заличава ефекта от проявената активност
на взискателя за събиране на вземанията му. По отношение на прекъсване на
погасителната давност исканите изпълнителни действия не губят правния си
ефект и с т.10 от ТР № 2/2015г. ВКС изрично е посочил същото,
съобразявайки целите на института на погасителната давност. Неоснователни
са доводите на въззивника, че молбата на всискателя не сочела конкретно
имущество и така давност не била прекъсната. В случая молбата е подадена
на 01.10.2019г., сочи искане за снабдяване с информация за работодател и да
се наложи запор върху трудово възнаграждение, което е достатъчно
конкретно формулирано искане, за да се приеме, че поведение на взискател е
прекъснало погасителната давност. Това е така, защото така формулираното
искане достатъчно ясно макар и по определяем начин е индивидуализирал
имуществото, към което се иска насочването на изпълнението.
При така възприето съдът приема, че решението на СРС в обжалваната
част е правилно и следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на делото съдът приема, че отговорността за разноски
следва да се постави в тежест на въззивника и той следва да бъде осъден да
заплати на въззиваемия разноски за възнаграждение за юрисконсулт в размер
на 100лв. определено от съда по реда на чл. 78, ал.8 от ГПК.
ответника по исковете следва да бъде осъден да заплати държавна
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20166373/02.08.2021г. по гр.д. № 9385
по описа за 2021г. на Софийски районен съд, 140-ти състав в обжалваната
6
част, с която са отхвърлени отрицателни установителни искове, предявени
с искова молба вх. № 22003459/17.02.2021г. на А. Н. Д., ЕГН ********** със
съдебен адрес: адв. Н. К., гр. София, ул. „*******, офис 2 срещу „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр. София , ул. „******* за
признаване за установено на основание на чл. 124 вр. с чл. 439 от ГПК да
признае за установено, че А. Н. Д., ЕГН ********** не дължи на „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК ******* поради погасяване по давност заплащане на ½ от суми, за
които е издаден изпълнителен лист на 14.12.2015г. по заповедно гр.д. №
25239/2012г. на СРС, 86-ти състав по влязло сила решение по исково гр.д. №
5519/2013г. на СРС, 43-ти състав, както следва: сумата от 861,98лв.,
представляваща главница за потребена топлинна енергия за периода от
01.09.2010г. до 30.04.2012г.; лихва за забава в размер на 102,19лв. за периода
от 31.10.2010г. до 19.11.2012г., като А. Н. Д., ЕГН ********** е осъдена да
заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******* на основание на чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от
ГПК съдебни разноски от 100лв.
ОСЪЖДА А. Н. Д., ЕГН ********** със съдебен адрес: адв. Н. К., гр.
София, ул. „*******, офис 2 да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******* със
седалище и адрес на управление: гр. София , ул. „******* на основание на чл.
78, ал. 3 вр. с ал.8 от ГПК сумата от 100лв. /сто лева/, представляващи
съдебни разноски за производство пред СГС.
Решението е окончателно .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7