Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 19.10.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 8 състав,
в открито съдебно заседание,
проведено на двадесети
септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЖЕКОВА
при участието на секретаря Мариана Дончева, като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№4711 по описа
за 2018 година
на Варненския районен
съд, 8 състав, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявен от И.П.П., ЕГН *********** с адрес: ***, представлявана от адв. К- М., срещу „Д.з.“ ЕАД, ЕИК =====, със седалище и адрес на управление-***,
представлявано от Коста Х. Ч. и М.К. Г.,
иск с правно основание чл. 405, ал.1 КЗ, за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 3372лв.
/след предприетото изменение в размера на иска/, частичен иск от сума в общ размер 4 311.56лв., представляваща застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско+“ №440117031057815 за претърпени имуществени вреди от
увреждането на собствения на ищцата л.а. „БМВ ХЗ“ с рег. № В ... ВР., включващи
стойност на материали и труд по частичната претенция, както следва:
1.
Предна броня (2 части) - 267 лв.
2.
Преден капак – 160лв.
3.
Рамка декоративна решетка - 150лв.
4.
Предна решетка дясна - 45 лв.
5.
Калник преден десен – 360лв.
6.
Подкалник ПВЦ преден десен - 50 лв.
7.
Фар десен ксенон - 360 лв.
8.
Рамка радиатор - 160 лв.
9.
Основа предна броня - 160 лв.
10.
Рог предна дясна част – 100 лв.
11.
Облицовка над радиатор - 140 лв.
12.
Въздушна възглавница шофьор - 360 лв.
13.
Кора под двигател - 90 лв.
14.
Радиатор воден - 160 лв.
15.
Радиатор климатик - 160 лв.
16.
Маслен радиатор (топлообменник) -160 лв.
17.
Резервоар стъклоумивател - 140 лв.
18.
Термостат - 100 лв.
19.
Маркуч интерколер - 360 лв.
20.
Кутия въздушен филтър - 100 лв.
21.
Рог преден десен - 100 лв.
22.
Рог преден ляв - 60 лв.
23.
Основа преден десен калник - 110 лв.
24.
Кожух вентилатор - 260 лв.
25.
Дифузьор радиатор горен - 200 лв.
26.
Дифузьор радиатор долен - 45 лв.
27.
Дифузьор радиатор десен на интерколер - 40 лв.
28.
Фар за мъгла преден десен - 120 лв.
29.
Датчик парктроник преден - 130 лв.,
ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба –
30.03.2018г., до окончателното изплащане на задължението.
Твърди
се в исковата молба, че И.П.
притежава лек автомобил, марка „БМВ ХЗ" с ДК № В ...
ВР.
На
18.11.2017г.
ищцата е сключила
описаната застраховка
„Каско" с валидност 00.00
часа на 11.10.2017
г. до 24.00
часа на 10.10.2018
г. Със застраховката са покрити
рискове „Клауза Пълно Каско" със застрахователната сума 14
600 лв., като премията по полицата в
размер на 1 097,32 лв.
е била платима на 4 равни
вноски по 274,33 лв.,
а първа вноска е платена към датата на сключване на застрахователния договор
със сметка 17101012445682/10.10.2017г.
Твърди се, че на 18.11.2017 г.
ищцата се е движила в локално платно на кв. Чайка до бл. 57,
но поради несъобразена
скорост, не е успяла да спре и е ударила паркирано МПС вдясно. Сочи се, че
ПТП-то е обслужено от служители на МВР, като е съставен АУАН и протокол за ПТП.
На
20.11.2017г.
е регистрирана щета № 44010311709957. Бил съставен опис
- заключение от служител на ответника, в който са
посочени увредените части, като се твърди, че след първоначалния оглед се е
наложило да се извърши втори оглед, като описът е бил допълнен.
На 11.12.2017 г. И.П. е получила по личната си банкова
сметка *** 5 085,45 лв., като се твърди, че увредените части са били оригинални
и е следвало застрахователното обезщетение да бъде съобразено с този факт. Сочи
се, че след направена справка в няколко сервиза (имащи сертификат за качество ISO 9001:2008), е установено че размерът на изплатеното застрахователно
обезщетение не отговаря на щетите, чиято обща стойност се поддържа да е 20 230,60 лв. Били прихванати 3 броя
вноски в размер на 274,33 лв. Сочи се, че застрахователният договор е сключен
за застрахователната сума от 14 600 лв., и поради голямата стойност на щетата
автомобилът е трябвало да бъде обявен за тотална щета (70 %) съгласно чл. 390,
ал. 2, т, 2 КЗ. Твърди се, че стойността на тотална щета 70 % х 14 600 лв. е в
размер на 10 220 лв., като разликата до действителната щета възлиза на 4 311,56
лв. Моли се за уважаване на предявения иск по тези съображения и присъждане на
сторените по делото разноски. В открито съдебно заседание, чрез процесуалния
представител, искът се поддържа.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът "ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД депозира писмен отговор на исковата молба, в
който изразява становище за допустимост на иска, но го оспорва по основание и
по размер. Не оспорва наличието на валидно сключена автомобилна застраховка
„Каско" за лек автомобил „БМВ ХЗ", per. № В ... BP, обективирана в
полица № 440117031057815 със срок на действие 12 месеца, считано от 00:00 ч. на
11.10.2017 год. до 23:59 ч. на 10.10.2018 год. Твърди, че полицата е била
сключена при условията на „Доверен сервиз" на застрахователя, която клауза
дава право на застрахования собственик, при нанесени частични щети по
застрахования автомобил, да се ползва от услугите на автосервиз, с който
ответното дружество има сключен договор, на основание Раздел II: Каско, т. 3.2.
от ОУ: „Доверен сервиз" може да
се договори при минимална застрахователна премия, съгласно Тарифа на
Застрахователя. При настъпване на застрахователно събитие, Застрахователят
покрива разходи за ремонт на частични щети в сервиз, съгласуван със
Застрахователя". Твърди
се, че на 20.11.2017 год. от И.П. е подадено
уведомление за щета, в което е посочено, че на 18.11.2017 год. при управление
на процесния лек автомобил същата, с поведението си, е станала причина за пътен
инцидент, за който бил съставен протокол за ПТП № 1684916. От ответното
застрахователно дружество е образувана преписка, заведена под № 44010311709957.
В документа, подписан от ищцата, е посочено, че същата желае застрахователното обезщетение по сключената автомобилна
застраховка, да бъде определено по оценка на застрахователя. На 22.11.2017 год. е извършен
първоначален оглед на автомобила, за който е съставено опис-заключение,
съдържащо в 11 позиции уврежданията, които са констатирани, като в документа,
подписан от представител на ищцата и експерт на застрахователя, е отразено
също, че предстои да бъде извършен допълнителен оглед на застрахованата вещ.
Такъв се състоял на 01.12.2017 г., като в съставения опис в 18 позиции са
описани допълнително констатирани увреждания по автомобила. От експерти на „Д.з."
ЕАД, съобразно условията по договора и изразеното желание на ищцата за начина
на приключване на преписката по щета и изплащане на дължимото обезщетение, е
определен размер на същото в размер на 5085,45
лв. Сочи се, че посочената сума представлява действителната стойност на
вредата, изчислена към датата на настъпилото застрахователно събитие, съобразно
текста на т. 12.1. от Общите условия.От посочената сума, на
основание Раздел I, т. 5.5 от ОУ, били прихванати
дължимите по застрахователния договор 3 бр. вноски, в общ размер на 822,99 лв.
След извършеното прихващане, по посочената от ищцата банкова сметка, ***,46
лв. Поради това, се поддържа, че предявените искови претенции се явяват
неоснователни, тъй като определеното на ищцата застрахователно обезщетение за
причинени щети по застрахования лек автомобил, в размер на 5085,45лв., се явява реално дължимото
и съответства на действителната стойност на вредата, изчислена към датата на
събитието, съобразно условията, при които е бил сключен застрахователният
договор. В условие на евентуалност, се оспорва исковата претенция по размер,
тъй като се сочи, че същата е изключително завишена, като се твърди, че
обезщетението, което се претендира от ищцата не съответства на действителния
размер на вредите, отнесен към датата на пътния инцидент. Твърди се също, че
изложената в исковата молба претенция за заплащане на обезщетение, изчислено по
цени на оригинални части не отговоря на условията, при които е бил сключен
изначално процесният застраховател договор. Сочи се, според застрахователна
полица № 440117031057815/10.10.2017 год., при настъпили частични щети,
застрахованото МПС може да се отремонтира в доверен сервиз, или за уврежданията да бъде изплатено
обезщетение по експертна оценка. В
договора не е предвидено ищцата да се ползва от правото да ремонтира автомобила
в сервиз на официалния представител на марката за Република България, тъй като
същият не отговаря на изискванията за
това, като същото условие се отнася и до липсата на възможност за автомобила да
бъде заплатено обезщетение, изчислено по цени на оригинални части. Съгласно
текста на Раздел II: Каско, т. 3.1 от Общите условия към договора „Официален сервиз маже да се договори за МПС
на възраст до 4 години включително и при минимална застрахователна премия,
съгласно Тарифата на Застрахователя“. Процесният лек автомобил е
с година на производство 2004 год. и към датата на сключване на същата е бил в
експлоатация повече от 13 години.
Възразява се, че в конкретния случай не е налице хипотезата на чл. 390,
ал. 2 КЗ, а именно тотална щета на МПС. Сочи се, че Общите условия към
застрахователния договор са неразделна негова част и като такива, на основание
чл.348, ал.1 КЗ са задължителни за страните, още повече, че с полагането на
подписа си върху полицата, ищцата е заявила, че ги приема. Оспорва се и
претенцията за присъждане на обезщетение за забавено плащане. Моли за
отхвърляне на иска и присъждане на сторените по делото разноски. В открито
съдебно заседание ответникът, чрез процесуален представител, поддържа
направените с отговора на исковата молба възражения.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема
за установено следното от фактическа
страна:
Прието е за
безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните на осн. чл.146, ал.1, т.3
и 4 ГПК, че между тях е сключен договор за застраховка „Каско",
обективирана в полица № 440117031057815 със срок на действие 12 месеца, считано
от 00:00 ч. на 11.10.2017 год. до 23:59 ч. на 10.10.2018 год за л.а. „БМВ ХЗ", per. № В ... BP. Видно е от приобщената на л.10 полица, че договорената застрахователна
сума е в размер на 14600лв. На л.11 е представен документ, изходящ от ответника
за заплащане от ищцата на първа поред вноска от застрахователната премия в
размер от 274.33лв.
Приобщени са на
л.12 и 13 талони за регистрация на л.а. „БМВ ХЗ",
per. № В ... BP от 08.11.2004г., собственост на И.П.П..
С
уведомление от 20.11.2017г., И.П. е уведомила застрахователя за ПТП, станало на
18.11.2017г. /л.14/.
Съставен е
опис заключение по щетата /л.16 и 17/.
От ответника
е представена застрахователната преписка по щета 44010311709957 /л.30-76/, от
която е видно, че с ликвидационен акт е определена за изплащане сумата о
5085.45, след приспадане на незаплатените вноски от застрахователната премия в
размер от 822.99лв.
Приети са по
делото Общи условия за автомобилна застраховка „Каско” на ДЗИ Общо застраховане
ЕАД /л.77-84/.
Ангажиран е
като писмено доказателство по делото Протокол за ПТП №1684916/18.11.2017г.
/л.102/.
Съобразно заключението на
вещото лице по назначената съдебна автотехническа експертиза /л.103-116/, уврежданията,
които са установени по автомобила при извършения оглед от застрахователя и
отразени на снимков материал, е възможно да са причинени по степен и вид от
настъпилото ПТП и са в причинно-следствена връзка. Общата стойност на разходите
за възстановяване на автомобила по средни пазарни цени за оригинални части към
датата на произшествието, е 16930.89лв. Общата стойност на ремонта към датата
на настъпване на ПТП, като се вземе предвид стойността на частите от
алтернативен доставчик и средните пазарни цени на автосервизите извън тези на
официалния представител на марката „БМВ”, е в размер от 10716,60лв. Общата
стойност на ремонта към датата на ПТП по експертна оценка на застрахователя,
съгласно действащата Методика на застрахователя, е 5908.44лв. Действителната
пазарна стойност на лекия автомобил към датата на ПТП е 13 500лв.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна
до следните правни изводи:
За успешното
провеждане на предявения иск, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване в
процеса
наличието на валидно облигационно правоотношение с ответното дружество по
сключен договор за застраховка „Каско”,
с включено покритие на осъществения
риск, със срок на действие, покриващ датата на
застрахователното събитие, обстоятелството, че на сочената дата е настъпило
застрахователно събитие, както и че вследствие на събитието е претърпял
твърдяните имуществени вреди по вид, пера
и размер, наличието на причинно-следствена връзка между събитието
и вредоносния резултат, както и че е изправна страна в правоотношение със застрахователя, като е заплатил
дължимата застрахователна премия и е изпълнил
задължението си да уведоми своевременно застрахователя за увреждането и да му
представи необходимите документи.
В тежест на
ответника е да докаже точно изпълнение на договорните си задължения, или
направените правоизключващи и правонамаляващи възражения.
Не са спорни по
делото твърдените от ищеца факти относно сключване на застрахователния договор,
настъпването на застрахователно съдбитие като резултат от което са настъпили
вреди за ищеца. Не е спорно и осъщественото частично плащане от застрахователя
на сумата от 5085.45,
след приспадане на незаплатените вноски от застрахователната премия в размер от
822.99лв.
Спорен по делото
въпрос е в какъв размер следва да бъде определено дължимото застрахователното
обезщетение, респективно погасил ли е ответникът изцяло задължението си по
застрахователната полица с платената от него сума.
При така очертания
предмет на спора, съдът намира следното: Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ застрахователното обезщетение трябва да бъде
равно на размера на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието. Според константната съдебна практика / напр. решение № 115/9.07.2009 г. на ВКС
по т. д. № 627/2008 г., II т. о.,
ТК, решение № 235 от 27.12.2013 г.
по т.д. № 1586/2013 г. на ВКС,
ТК, ІІ т.о., решение № 37 от 23.04.2009 г. по
т.д. № 667/2008 г. на ВКС, ТК, І
т.о., решение № 209 от 30.01.2012 г.
по т.д. № 1069/2010 г. на ВКС,
ТК, ІІ т.о., решение № 167/11.05.2016 г. по
т.д. № 1869/2014 г. на ВКС, II
т.о. и др. / актуална и след влизане в сила на Кодекса за застраховането от 01.01.2016 г., обезщетението по
имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална
застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда,
който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество,
определена като пазарната му стойност към датата на увреждането. Този принципен
отговор следва от разпоредбите на 386, ал. 2 КЗ във връзка с чл. 387 ал. 1 КЗ,
уреждащи, че когато между страните по застрахователни договор не е уговорено
друго, то обезщетението се дължи по действителната стойност на увреденото
имущество, като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да
се купи друго от същия вид и със същото качество, т. е. по пазарната му стойност,
съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ, при което не подлежи на прилагане и коефициент за овехтяване. В този смисъл и клаузата на общите условия, предвиждаща
нещо различно, противоречи на разпоредбите на Кодекса за застраховането.
Съобразно
кредитираното заключение на вещото лице, като обективно и компетентно дадено и
неоспорено от страните, средната пазарна стойност на щетите към момента на събитието, като се
вземе предвид стойността на частите от алтернативен източник, е 10716,60лв.
Тази стойност съставлява 79 % от посочената от вещото лице действителна пазарна
стойност на автомобила към момента на ПТП /13 500лв./, поради което разходите, нужни за извършване
на необходимия ремонт, надвишават 70% от
действителната стойност на МПС към датата на събитието по смисъла на чл.390, ал.2 КЗ.
След
приспадане на изплатеното обезщетение с включените прихванати вноски по
застрахователната премия от 5908.44лв., оставащата сума до действителната
пазарна стойност на ремонта е в размер от 4808.16лв., поради което предявеният
частичен иск за сумата от 3372лв. се явява доказан по основание и размер и
следва да бъде уважен, като сумата бъде присъдена ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба – 30.03.2018г., до
окончателното изплащане.
С оглед
изхода на спора, своевременно отправеното искане и представените доказателства,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените по делото
разноски в общ размер от 760лв., от които 135лв. заплатена държавна такса, 500лв.
адвокатско възнаграждение и 125лв. депозит за проведена експертиза. Съдът не
възприема направеното от ответната страна възражение срещу размера на
адвокатското възнаграждение, претендиран от ищеца доколкото същият е в размер,
съвсем близък до минималния еднократен такъв по Наредба 1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, който е 466лв.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Д.з.“ ЕАД, ЕИК =====, със седалище и
адрес на управление-***, представлявано от Коста Х. Ч. и М.К. Г.,, да заплати на И.П.П., ЕГН *********** с адрес: ***, сумата
от 3372лв. /три хиляди триста
седемдесет и два лева/, частичен иск от
сума в общ размер 4 311.56лв. /четири
хиляди триста и единадесет лева и петдесет и шест стотинки/, представляваща застрахователно обезщетение по застраховка
„Каско+“ №440117031057815 за претърпени имуществени вреди от увреждането на
собствения на ищцата л.а. „БМВ ХЗ“ с рег. № В ... ВР., настъпило в резултат на
ПТП от 18.11.2017г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба –
30.03.2018г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.405, ал.1 КЗ.
ОСЪЖДА „Д.з.“ ЕАД, ЕИК =====, със седалище и
адрес на управление-***, представлявано от Коста Х. Ч. и М.К. Г.,, да заплати на И.П.П., ЕГН *********** с адрес: ***, сумата
от 760лв. /седемстотин и шестдесет лева/, представляваща сторени по делото разноски, на осн.чл. 78, ал.1 ГПК.
Присъдената сума може да бъде заплатена от ответника в
полза на ищеца по посочената банкова сметка: *** И.П.П..
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: