Р Е Ш Е Н И Е
№ ………
гр. Вeлико Търново, 19.07.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновският районен съд, втори наказателен състав, в публично заседание на 11.06.2019 год., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛ Й.,
при секретаря В. Иванова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 564/2019 год. по описа на съда, за да се произнесе, взема предвид:
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А.Г.Т. ***, против Наказателно постановление № 18-0319-000646 от 04.01.2019 год. на Началника на РУ Полски Тръмбеш при ОДМВР гр. Вeлико Търново, с което за нарушение чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и на основание чл. 175а, ал. 1 пр. 3 от с.з. са му наложени административни наказания глоба в размер на 3 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца. Претендира се неговата отмяна с оплаквания за незаконосъобразност.
В съдебно заседание, чрез своя пълномощник, поддържа жалбата си.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява и не взема становище по нея.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
С Акт за
установяване на административно нарушение Серия Г № 842312 от 17.12.2018 г.,
инициирал настоящото административнонаказателно производство, служители на РУ
Полски Тръмбеш констатирали нарушение на разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, извършено от жалбоподателя Т. и изразяващо се в това, че на посочената в
акта дата – 17.12.2018 г., в 23:05
часа, в общ. Полски Тръмбеш, на Път ІІІ-502, при км. 0+800, движейки се в
посока гр. Свищов, управлявал личния си лек автомобил "БМВ 320 И", с
рег. № ВТ 12 87 КН, като използвал
пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с
тяхното предназначение за превоз на хора и товари, изразяващо се във форсиране
на двигателя, превъртане на задните моторни колела и поднасяне на задната част
на МПС по посока на движение, първо наляво, последователно надясно, като с тези
си действия застрашавал останалите участници в движението.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен на място, в присъствието на жалбоподателя, връчен му е надлежно и е подписан от него без възражения. Такива не са последвали в законоустановения тридневен срок.
Въз основа на АУАН е последвало и издаването на обжалваното наказателно
постановление, в което наказващият орган е възпроизвел описаната в акта
фактическа обстановка, подвел е нарушението под санкционната разпоредба на чл.
175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП, налагайки на жалбоподателя административни наказания глоба в размер на 3 000 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 12 месеца.
От показанията на полицейските служители става ясно, че те са преки очевидци на процесните събития и
непосредствено са възприели
съставомерните признаци на самото нарушение. Свидетелите са категорични в
оценките си, че не става въпрос за случайно поднасяне на автомобила, а за
умишлена маневра, извършена при наличието на много сняг върху асфалта, чрез
подаване на повече от необходимото газ, при което управляваният от
жалбоподателя автомобил сменял платната за движение, поднасяйки многократно в
ляво и дясно задната му част, според първия свидетел около 20-30 пъти в рамките
на 500-
Показанията на тези свидетели - очевидци са последователни, взаимно допълващи се, непротиворечиви и логични, досежно главните факти, подлежащи на установяване в настоящото производство. В тази връзка съдът не кредитира обясненията на жалбоподателя, които освен доказателствено средство са и средство за защита, и показанията на свидетеля А., негов приятел, доколкото същите са нелогични и с ниска степен на достоверност.
Горната фактическа обстановка съдът изведе след анализ на приобщените по делото гласни и писмени доказателства.
С оглед на установено се налагат следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежно легитимирано лице, в законоустановения срок, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по същество е неоснователна.
В хода на административно наказателното производство, чийто заключителен акт е ревизираното НП, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяна на това основание. От процесуална гледна точка АУАН и издаденото въз основа на него НП са законосъобразни, издадени са от компетентни лица, в законоустановените срокове и притежаващи необходимите реквизити – чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, поради което съдът не възприема оплакванията на жалбоподателя в тази насока. Видно от установеното по делото и в АУАН, и в НП, са описани обстоятелствата при които е извършено нарушението – място, време, както и съставомерните признаци на самото нарушение, представени са и доказателствата, подкрепящи административното обвинение.
С оглед на приетата за установена фактическа обстановка следва правният извод, че с деянието си жалбоподателят e нарушил забраната по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, осъществявайки състава на административното нарушение по чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП.
С нормата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП /нов ДВ бр. 101/2016 г., в сила от 21.01.2017 г./, законодателят въвежда забрана за водачите на МПС да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. От съдържанието на НП е видно, че жалбоподателят е санкциониран именно за това, че използва пътищата, отворени за обществено ползване не по предназначение, като точно и ясно са описани извършените от него действия – умишлено поднасяне на задната част на управляваното от него МПС, чрез подаване на газ. Умишленото и съзнателно опасно шофиране, посредством занасяне на автомобила, форсирайки двигателя, превъртайки задните му колела и смяната на платната за движение, в никакъв случай не представлява използване на път за обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата - за превоз на хора и товари. Подобно умишлено поведение в градовете и техните околности застрашава живота и здравето на останалите участници в движението, а също така и на случайно преминаващи пешеходци, поради което се характеризира с висока степен на обществена опасност. Точно такава е била и целта на законодателя въвеждайки нормата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП в началото на 2017 година /откогато съществува този текст/, обосновавайки я с драстичното увеличаване на подобни случаи в цялата страна.
От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че жалбоподателят е извършил вмененото му във вина нарушение, поради което правилно и законосъобразно е ангажирана неговата административно наказателна отговорност по чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП. Съобразно тази разпоредба за водач, който използва пътища, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, се налагат наказания лишаване от право да управлява МПС за срок 12 месеца и глоба 3 000 лева.
При определяне на административните наказания следва да се имат предвид целите на административното наказание, определени в чл. 12 от ЗАН, както и изискванията на чл. 27 от ЗАНН – да се отчетат тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства и имотното състояние на нарушителя, а също така и обществената опасност на съответния вид административни нарушени. В настоящият случай, съдът счита, че така наложените административни наказания глоба в размер на 3 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца са определени по вид и размер на установеното в нормата на чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП. Същите са от категорията на абсолютно определените и не подлежат на индивидуализация, поради което се явяват законосъобразни.
Съдът счита, че извършеното нарушение не представлява маловажен случай по смисъла на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Маловажен е този случай, при който извършеното нарушение, с оглед на смекчаващите обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност с оглед на обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Съгласно константната съдебна практика при преценката дали случаят е маловажен или не значение имат способа и начина, по който е осъществено деянието, личността на дееца, мотивите и подбудите, от които се е ръководел при извършването му и др., т. е. следва да бъдат преценени всички обстоятелства, които характеризират деянието и дееца във всеки един конкретен случай. В настоящият случай, съдът намира, че нарушението не разкрива признаците на по-малка обществена опасност в сравнение с други от същия вид. Младата му възраст и обстоятелството, че работи, могат да бъдат отчетени единствено като смекчаващи отговорността обстоятелства, но не и да обусловят маловажност на нарушението.
Като окончателен се налага изводът, че НП е законосъобразно и като такова следва да се потвърди.
При този изхода на делото жалбоподателят следва да заплати и направените по делото разноски за изплатени пътни на свидетел, които възлизат на 8.00 лева.
Водим от горното и на осн. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-0319-000646 от 04.01.2019 год. на Началника на РУ Полски Тръмбеш при ОДМВР гр. Вeлико Търново, с което на жалбоподателя А.Г.Т., с ЕГН **********,***, на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 3 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА жалбоподателя А.Г.Т. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВТРС направените по делото разноски в размер на 8.00 лева, както и 5.00 лева ДТ за служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, пред Административен съд – гр. Велико Търново.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: