Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260046
гр.Свищов,
5.11.2020 год.
Свищовският районен съд в публично
заседание на 05.10.2020 година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ПЕНКА
ЙОРДАНОВА
при секретаря Татяна Тотева,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 430 по описа за 2020 год., за да се произнесе,
взема предвид:
Искове с правно основание чл. 213 ал. 1 от КЗ /отм/ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „Д“ЕАД гр. София, чрез
пълномощника адв. А. *** твърди, че на 12.01.2015г. сключили имуществена
автомобилна застраховка „Каско+“ с „Б“ЕООД с. К, по силата на която
застраховали за всички рискове автобус марка „*, със срок на застраховката за
периода от 20.01.2015г. до 19.01.2016г., за което издали застрахователна полица
№ 440215073000006/12.01.2015г.. Твърди,
че на 24.02.2015г. на път III-504 , км.
05+500, в поскоа с. С – с. Р, ответникът, като водач на багер „**, без регистрационен номер, нарушил правилата за движение
по пътищата и станал причина за реализиране на ПТП, вследствие на което е
блъснал движещия се срещу него застрахован при ищеца автобус марка „***, като
застрахованият автобус е бил увреден и му били нанесени множество материални
щети. Заявява, че виновен за настъпилото ПТП бил ответника, съгласно протокол
за ПТП с бланков № 1368821/24.02.2015г. на сектор Пътна полиция при ОД МВР
В.Търново, като при разминаването не е осигурил достатъчно странично разстояние
между управлявания от него багер и автобуса, с което ответникът нарушил чл. 44
ал. 1 от ЗДвП. На ответника бил съставен АУАН серия Т, бл. №
763686/24.02.2015г. . За настъпилото застрахователно събитие, на основание
уведомление от 09.03.2015г. от А.И.Н. за причинените на застрахования автобус
имуществени вреди, вследствие на произшествието, образували щета № 44010731501314
по описа на ищеца. Сочи, че уврежданията, нанасенени от ответника на
застрахования автобус марка С, с рег. № ****, възлизали на сумата 2 421,66
лева, която заплатили с нареждане за групово плащане на 25.05.2015г. на
сервиза, отремонтирал увредения автобус – „Т“ЕООД. Позовава се на разпоредбата
на чл. 213 ал. 1 от КЗ, приложим към сключения застрахователен договор съгласно
§ 22 от КЗ, в сила от 01.01.2016г.,
според която с плащането на застрахователното обезщетение, застрахователят
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата – до размера на
платеното и обичайните разноски, направени за неговото определяне, които в
случая възлизали на 15,00 лева. Посочва,
че според същата норма ,в случаитео, когато причинителят на вредата има
сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
неговия застраховател по застраховка „Гражданка отговорност“ – до размера на платеното
обезщетените и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Застрахователят по имуществена застраховка можел да предяви вземанията си
направо към застрахователя по
„Гражданска отговорност“ . Когато вредата била причинена от водач на МПС, който
има валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в
правата на увреденото лице, може да предяви претенцията си към причинителя само
за размера на причинените вреди, които надхвърлят размера на застрахователната сума по договора
за задължителната застраховка, както и за вредите, причинени от водача на МПС,
за които застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговоронст“
на автомобилистите е отказал да заплати обезщетение. Заявява, че в случая, в
Протокола за ПТП било отбелязано, че ответикът не притежава валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите към датата на реализиране на ПТП.
Поради това, че ответникът не притежавала валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите към датата на ПТП, за тях бил налице правен
интерес по чл. 213 ал. 1 от КЗ да встъпявт в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата, в случая ответника. Затова с писмо-регресна покана от
17.06.2015г. , получено от ответика на 25.06.2015г. го уведомили, че встъпвата
в правата на застрахования до размера на платеното застрахователно обезщетение и обичайните разноски за
определянето му и го поканили да заплати доброволно сумата в размер на 2421,66
лева – платено застрахователно обезщетение и 15,00 лева – обичайни разноски, но
плащане не било осъществено. Поради изпадането в забава, ответникът дължал и
обезщетение за забавено плащане в размер на 733,03 лева върху сумата 2436,66
лева за периода от 01.06.2017г. до 18.05.2020г.. Моли да бъде постановено решение, с което
ответникът да бъде осъден да им заплати сумата 2 436,66 лева главница, от
която сумата 2421,66 лева – платено застрахователно обезщетение и 15,00 лева –
обичайни разноски за неговото определяне, по щета № 44010731501314 по описа на
„Д “ЕАД на основание застрахователна полица № 440215073000006/12.01.2015г. по
имуществена автомобилна застраховка „Каско+“ на МПС, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
завеждане на делото до окончателното плащане, сумата 733,03 лева – обезщетение
за забавено плащане върху главницата от 2436,66 лева за периода от 01.06.2017г.
до 18.05.2020г.. Претендира разноски. В хода на устните състезания взема
становище да бъдат уважени предявените искове, тъй като безспорно било
установено сключването на автомобилната застраховка Каско за автобуса марка „С“,
увреждането на същия при ПТп, по вина на ответнкиа, заплащането на
застрахователното обезщетение за ремонта на автобуса. Претендира разноски.
Ответникът
Н.С.А. в законоустановения срок не е подал отговор на исковата молба. В съдебно
заседание оспорва иска. В хода на
устните състезания оспорва иска, като заявява, че предното стъкло не било
счупено, поради което и не следвало да заплаща за него.
В съдебно заседание на 05.10.2020г. по делото е допуснато
изменение на исковете, посредством намаляване на размерите им, като иска за
главница се счита предявен за сумата 2409,24 лева, от която сума 2394,24 лева –
изплатено застрахователно обезщетение и 15,00 лева – обичайни разноски, а иска
за лихва се счита предявен за сумата 720,26 лева вместо за сумата 733,03 лева
за същия период.
Съдът, като обсъди представените по делото доказателства, намери
за установено следното:
На 12.01.2015г. била сключена имуществена автомобилна
застраховка „Каско+“ с „Б“ЕООД с. К, по
силата на която „Д“ЕАД гр. София застраховал за всички рискове автобус марка „*,
със срок на застраховката за периода от 20.01.2015г. до 19.01.2016г., за което
била издадената приложената застрахователна полица №
440215073000006/12.01.2015г.. Приложени
са и Общи условия за автомобилна застраховка „Каско+“ уреждащо задълженията на
застрахователя и застрахования, суброгация, задължения на застрахователя при настъпване на застрахователно събитие,
оценка на щетите и размер на обезщетенията.
По делото е безспорно, а и видно протокол
за ПТП № 1368821 от 24.02.2015г. на
24.02.2015г. в 09.10 часа на път III-504, км.
05+500, в посока с. С- с. Р., водачът Н.С.А. , управлявайки „**, без регистрационен номер, нарушил правилата за движение
по пътищата и станал причина за реализиране на ПТП – при разминаване не
осигурил достатъчно странично разстояние между себе си и участник 2 - автобус
марка „*** , вследствие на което го е бласнал в предна лява врата с греблото,
вследствие на удара е спучено и лявото огледало, което от своя страна ударило и счупило челно стъкло в лявата си
част. Описано е, че ответникът няма
валидна застраховка Гражданска отговорност на управлявания автомобил. В
съставения протокол за ПТП е отразен
механизма на настъпването му и била констатирана вина на ответника, като на същия
бил съставен приложения по делото АУАН № 306 от 24.02.2015г., за нарушение по
чл. 44 ал. 1 и чл. 100 ал. 1 т. 1 от ЗДвП
, в който било отразено, че от ПТП са претърпени имуществени вреди,
описани в протокола за ПТП от същата дата. Акта е подписан от ответника без
възражения. В декларация от 24.02.2015
година ответника дал обясения за възникналото ПТП - от неравности по пътя машината се разлюляла
и леко закачила вратата на автобуса.
Приложено е уведомление за щета № 44010731501314 по
застраховка Каско от А.И.Н., служител на
Б ЕООД , с което уведомил ищеца, че на 24.02.2015г. на път III-504 в посока с. С- с. Р, при разминаване с „*****“,на надлеза на ж.п. линия , последния го ударил
странично в лявата шофьорка врата с греблото, вследствие на което от удара било
счупено лявото огледало , а то ударило и спучило челно стъкло в лявата част.
Според свидетелство за регистрация Част II автобус
марка „*** e собственост на Б ЕООД. Приложени по делото са свидетелството за
управление на МПС на водача на този
автобус – А.И.Н. и контролния талон,
личната му карта. Приложено е и
удостоверение за техническа изправност на ППС от 13.01.2015г. на същия автобус,
с отразяване, че подлежи на преглед до 13.07.2015г..
Видно от приложения опис на
увреждания по щета № 44010731501314 по застраховка Каско от 09.03.2015г., са
констатирани следните увреждания – врата лява, панел ляв след врата лява, ляво
огледало, челно стъкло, лепенки, а след допълнителен оглед и механизъм
повдигане и подгряване стъкло на предна лява врата. С възлагателно писмо от 09.03.2015г. ищецът
възложил на сервиз Т В.Търново ремонт на
МПС с рег. № **** , по щета №
44010731501314, и посочил като приложение – опис заключение от оглед по щетата
от 09.03.2015г.. В опис-заключение по същата щета от 20.03.2015г. са описани щетите след допълнителен оглед – механизъм повдигаща
предна лява врата. В справка за щети на автомобил С **** от 09.03.2015г. са
описани увредените детайли по щета 44010731501314 –врата предна лява, панел
първи ляв, огледало външно л., стъкло челно тонирано, лепенки . С приемо-предавателен
протокол от 21.04.2015г. автомобила бил
приет за ремост с извършени описаните
ремонтни операции. Издадена от Т ЕООД
била приложената проформа фактура авточасти на МПС автобус С с рег. № **** по
щета 44010731501314 на стойност 1994,00 лева с ДДС.
Приложена по делото е фактура №
********** от 14.05.2015г. издадена от „Т “ЕООД с получател – ищеца, за ремонт,
възстановяване и боядисване на МПС С с рег. № ******по щета 44010731501314
съгласно калкулация, на стойност 2018,05 лева без ДДС или 2421,66 лева с ДДС,
която фактура носи подписите на съставилия я, и получателя. Приложена е и калкулация по щетата – на
стойност 2421,66 лева, включваща части, материали, труд.
Съгласно Ликвидационен акт по
щета 44010731501314 от 22.05.2015г. е определен вид и размер на щетите на
автобуса с рег. № *******марка С, съгласно уведомлението за щета и съставено
опис заключение на вещо лице, съответно размер на щетата 2421,66 лева . С
преводно нареждане за групови директни дебити от 25.05.2015г. ищецът наредил
плащане от сметката на сумата 25 751,29 лева, с опис на получатели, сред
които и Т ЕООД, а от приложената
разпечатка клиенти се установява извършено плащане от ищеца на Т ЕООД на сумата 2421,66 лева по щета
44010731501314.
Приложена по делото е покана от „Д“ЕАД
до ответника, с която бил уведомен че ищецът изплатил по застраховка Каско +
обезщетение в размер на 2421,66 лева. Бил уведомен още, че ищецът разполага с
право на регресно вземане срещу ответника за изплатеното застрахователно
обезщетение, поради което следвало да възстанови както сумата 2421,66 лева
стойност на щетата и сумата 15,00 лева ликвидационни разходи, която сума да
бъде изплатена на посочените банкови сметки. Същата е получена от ответника на
25.06.2015г., видно от известието за доставяне. С декларация вх. №
92-4897/27.07.2015г. при ищеца, ответникът декларирал, че от месец август
2015г. заподва да погасява задълженията си по щета 44010731501314 ежемесечно в
размер на 120 лева до пълното погасяване, която сума ще бъде превеждана от
посочения работодател.
Разпитани по делото бяха
свидетелите Б.Б. и А.Н., посочени от ищеца. Св. Б. заяви, че към 2015 г. работел и все още
работи като мл.автоконтрольор , сектор ПП , ОД МВР В.Търново. Спомнял си, че
зимата на 2015г. посещавал ПТП с участието на багер К и
автобус С, като бил подаден сигнал за ПТ на третокласен път 504 в района на км.
05+500, между селата Р и С. Видно от показанията му, на място установили
автобус с щети от ПТП в лявата предна част – т.е . страничната врата. От
обясненията на водача на автобуса разбрали, че при разминаване с верижен
булдозер водачът на булдозера се отклонил леко вляво и с греблото си закачил
лявата част на автобуса. Допълни, че огледали щетите, разговаряли с двамата
водачи, след което за настъпилото ПТП съставил протокол и акт на водача на
булдозера, в който било прието, че същият е виновен за настъпване на
произшествието. Заяви, че в протокола за ПТП описал деформации по предна лява
врата на автобуса, но нямал спомен дали е констатирал счупено ляво огледало на
същия. Изнесе още, че водачът на булдозера нямал валидна застраховка Гражданска
отговорност, което описал в протокола за ПТП. Не си спомня водачът на булдозера
да е правил възражнеия относно механизма на настъпване на ПТП.
Св. Н. изнесе, че през 2015г.
участвал в ПТП с управляван от него автобус
и багер или булдозер К -, по
което време работел като шофьор на автобус към фирма Б. Въпросният ден
изпълнявал редовния си курс, като сутринта се засякъл с верижна машина, която
била голяма, не му направила път. Отбил плътно вдясно и спрял, когато верижната
машина се изравнила с него, греблото й се забило в неговата врата, при което
имало щети по автобуса – стъклото се счупи, вратата била пробита. След това закарал автобуса и той бил
отремонтирал. Не бил сигурен дали имало поражения по огледалото-странично ляво
огледало. Заяви, че в момента на удара бил спрял, което се установило и от
поверката на ДАИ, които му изискали шайбата, според която тогава бил в покой.
Изрази предположение, че ако при удара автобусът се е движел, е щяло да има по-големи поражения по него.
Допълни, че не си спомня дали предното стъкло е било счупено, още повече, че в
момента на удара е бил в ок, но имало оглед на щетите.
Видвно от заключението на вещото
лице по съдебната авто-техническа експертиза, настъпилите повреди по автобус С С
с рег. № **** са във възможна причинно-следствена връзка с механизма на
настъпилото ПТП на 24.02.2015г.. . Вещото лице С. е изчислило пазарна стойност
на причинените имуществени щети с включено овехтяване на подменените части, боя
и материали и включен труд – 2394,24 лева. В съдебно заседание вещото лице С.
заяви, че съгласно варианти на разгледания механизъм, причинените щети по автобуса
са във възможно причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. Относон челното
стъкло заяви, че същото е обърнато обратно, ще има съпротивление със стъклото,
меже да го пукне, но реално дали го е пукнало не може да каже, защото не е правил той огледа. Заяви,
че съгласно ЗДвП се забранява такива извънгарабаритни ППС да се движат във
въпросния район.
Съгласно приложено изчисление от
електронен калкулатор лихвата върху сумата 2394,24 лева за периода 01.06.2017г.
до 18.05.2020г. е в размер на 720,26 лева.
С оглед на установената
фактическа обстановка,съдът прави следните правни изводи:
Съгласно
чл.213 от КЗ застрахователят встъпва в правата на застрахования увреден срещу
причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайни разноски,
направени за определянето му. За да се ангажира отговорността на ответника по
регресния иск, следва да са налице условията по чл.213, ал.1 КЗ – валидно
застрахователно правоотношение; да е настъпило застрахователно събитие, рискът
от което да е покрит от договора за застраховка; имуществена отговорност на трето лице по отношение на увредения застрахован поради
причиняване на застрахователното събитие; за причинената вреда да е
заплатено застрахователно обезщетение от застрахователя на застрахования и
вследствие на това - встъпване на застрахователя в правата на застрахования
По делото се доказа твърдяното в исковата
молба ПТП- на 24.02.2015г., при което
управлявания от ответника багер К блъснал
движещия се срещу него застрахован при ищеца автобус марка С с рег. № -, като
станал станал причина за настъпване на
ПТП с материални щети. Констатирана е вина на ответника за процесното ПТП,
както и се сутанови, че управлявания от ответника автомобил не е притежавал
валидна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите към датата на
ПТП. Установи се по безспорен начин, че увреденият автобус С към датата на ПТП
е бил застрахован за всички рискове при
шеца по имуществена автомобилна застраховка Каско+. По
този начин, и вследствие на виновното поведение на ответника са възникнали описаните подробно в описа щети и приложените
снимки. Съдът кредитира изцяло заключението на съдебната авто-техническа
експертиза, според което настъпилите
повреди по автобус С С с рег. № **** са във възможна причинно-следствена връзка
с механизма на настъпилото ПТП на 24.02.2015г.. . Вещото лице С. е изчислило
пазарна стойност на причинените имуществени щети с включено овехтяване на
подменените части, боя и материали и включен труд – 2394,24 лева. Ответникът
оспорва, че при ПТП е счупено предното стъкло на автобуса, но същевременно не е
оспорил представените с исковата молба доказателства, включително представения
и приет по делото протокол за ПТП от 24.02.2015г.. Този документ по своята
правна природа съставлява официален свидетелстващ документ и има обвързваща
съда материална доказателствена сила относно обективираните в него
обстоятелства, включително дата, място на ПТП, механизъм на увреждането и др.
По отношение на субективния елемент от фактическия състав на непозволеното
увреждане по чл.45 от ЗЗД, не бе установена липсата на вина от страна на
ответника, чиято е доказателствената тежест да обори законоустановената
презумция, регламентирана в чл.45 ал.2 от ЗЗД. От събраните по делото доказателства
/ Протокол за ПТП, АУАН, показанията на св. Н./ се установи както вината на
ответника, така и противоправността на извършеното от него деяние. От събраните
по делото писмени и гласни доказателства,
както и от заключението на вещото лице, се установи, че от техническа гледна
точка имуществените вреди, нанесени на застрахования автобус С се намират в
причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
От
преводно нареждане за групово плащане с дата 25.05.2015 ,
опис към платежното нареждане и извлечение на клиенти, се установява, че ищцовото дружество е платило
на
Т-ЕООД застрахователното обезщетение в размер
на 2421,66 лева, съгласно Ликвидационен акт от 22.05.2015г. При тези обстоятелства застрахователят има
право да встъпи в правата на застрахования срещу причинителя на вредата. По
делото не е спорно, че към момента на причиняване на щетите ответникът А. не е имал сключена валидна застраховка “Гражданска отговорност”, което да
даде възможност за приложение на чл. 213, ал. 1, изр. второ от КЗ.
Застрахователят може да претендира плащане единствено от причинителя на
увреждането.
Във връзка със застрахователното
правоотношение са реализирани и обичайни разноски, направени за определяне на
застрахователното обезщетение - изготвени са описи по щета, правени са снимки
на щетите. Тези разходи са обичайни, свързани с определяне на застрахователното
обезщетение, като същите са изрично включени в регресната претенция по чл.213,
ал.1 КЗ (отм.). Не се установяват по размер, но с оглед правилото на чл.162 ГПК
няма пречка същият да бъде определен по преценка на съда, във връзка с което
съдът намира, че вземането следва да се определи в размер на посочената сума от
15 лв., която е оптимална, още повече, че същата не се оспорва от ответника.
С оглед гореизложеното следва да
бъде ангажирана отговорността на ответника за заплащане на претендираната от
ищеца сума от 2409,24 лева главница,
след допуснато изменение на иска, доколкото по делото се установяват
предпоставките за възникването на регресното правно на дружеството- ищец. Ето
защо предявеният иск се явява доказан по основание и размер и като такъв следва
да бъде изцяло уважен, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца сумата
2409,24 лева главница, откоято сума 2394,24 лева - платено
застрахователно обезщетение и 15,00 лева – обичайни разноски за неговото
определяне, по щета № 44010731501314 по описа на „Д “ЕАД на основание
застрахователна полица № 440215073000006/12.01.2015г. по имуществена
автомобилна застраховка „Каско+“ на МПС. Тъй като се уважава главница за
лихвоносно вземане, то следва да се уважи и искането за присъждане на законна
лихва от датата на постъпване на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на вземането.
По
отношение на претенцията по чл.86, ал.1 ЗЗД за обезщетение за забава, съдът
намира, че ответната страна е изпаднала в забава спрямо застрахователя, считано
от изтичане на дадения 15-дневен срок за доброволно изпълнение, считано от
25.06.2015г., когато ответникът е получил регресната покана. Ищецът
претендира обезщетение за забавено
плащане върху главницата за периода от 01.06.2017г. до 18.05.2020г. в размер на 720,26 лева, след допуснато
изменение на иска посредством намаляване размера на иска. Използвайки
електронен калкулатор за изчисляване на законна лихва, съдът изчисли, че
лихвата за забава върху главницата 2409,24 лева е в размер на 724,78 лева –
повече от претендирания размер от 720,26 лева. Поради това и иска следва да
бъде уважен и ответника да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 720,26 лева –
обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода
от 01.06.2017г. до 18.05.2020г. .
Предвид изхода на делото, на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените по делото разноски в размер на 1037,47 лева, от които 147,47 лева ДТ, 400,00 лева –
възнаграждение на вещо лице и
450,00 лева – адвокатско възнаграждение
и 40,00 лева – депозит за свидетели.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Н.С.А. с ЕГН ********** *** да заплати
на „Д.О.З. ЕАД, ЕИК +, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от К.Х.Ч. – Главен изпълнителен директор и Б.Х.П.– Изпълнителен директор, чрез
пълномощника адв. П.А. *** сумата 2409,24 лева/две хиляди четиристотин и девет
лева и двадесет и четири стотинки/ главница, от която сума 2394,24 лева - платено
застрахователно обезщетение и 15,00 лева – обичайни разноски за неговото
определяне, по щета № 44010731501314 по описа на „Д “ЕАД на основание
застрахователна полица № 440215073000006/12.01.2015г. по имуществена
автомобилна застраховка „Каско+“ на МПС, сумата 720,26 лева /седемстотин и
двадесет лева и двадесет и шест стотинки/ - обезщетение за забавено плащане върху
главницата за периода от 01.06.2017г. до
18.05.2020г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 18.05.2020г. до
окончателно изплащане на вземането.
Н.С.А. с ЕГН ********** *** да заплати на „Д.О.З.
ЕАД, ЕИК +, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от К.Х.Ч. –
Главен изпълнителен директор и Б.Х.П.– Изпълнителен директор сумата 1037,47
лева /хиляда тридесет и седем лева и четиридесет и седем стотинки/ направените
по делото разноски, от които 147,47 лева ДТ, 400,00 лева – възнаграждение на
вещо лице, 450,00 лева – адвокатско
възнаграждение и 40,00 лева – депозит за свидетели.
Решението
подлежи на обжалване пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: