ПРОТОКОЛ
№ 506
гр. Варна, 15.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на единадесети
октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
Сложи за разглеждане докладваното от Марин Г. Маринов Търговско дело №
20213100900161 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 14:05 часа се явиха:
При спазване изискванията на чл.142, ал.1 от ГПК, на именното
повикване в 14:05 часа, на второ четене се явиха:
Ищецът Д. ЮЛ. Г. , редовно призована, явява се лично в съдебно
заседание, заедно с адвокат Нелия М., редовно упълномощена и приета от
съда от днес.
Ищецът ЗДР. ЮЛ. М. , редовно призован, не се явява в съдебно
заседание, представлява се от адвокат Нелия М., редовно упълномощена и
приета от съда от днес.
Ищецът П. СТ. КЛ. , редовно призована, не се явява в съдебно
заседание, представлява се от адвокат Нелия М., редовно упълномощена и
приета от съда от днес.
Ищецът АН. СТ. СТ. , редовно призована, не се явява в съдебно
заседание, представлява се от адвокат Нелия М., редовно упълномощена и
приета от съда от днес.
Ответникът „Групама застраховане“ ЕАД , редовно призован, не се
явява законен представител, представлява се от юрисконсулт Д.З., редовно
1
упълномощен и приет от съда от днес.
Вещото лице В. Д. Ив., редовно уведомена, явява се лично в съдебно
заседание, депозирала заключение по делото.
Вещото лице М. Н. С., редовно уведомен, явява се лично в съдебно
заседание, депозирал заключение по делото.
Свидетелят Б. Б. ХЮС., нередовно призован, явява се лично в съдебно
заседание.
Адв.М.: Моля да дадете ход на делото.
Юриск.З.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ с оглед редовното призоваване на страните, счита, че не са
налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ, в съответствие с разпоредбата на чл.375, ал.1 от ГПК
прави следния устен доклад по делото, съгласно Определение № 874 от
разпоредително заседание на 16.07.2021 година, както следва:
Производството е образувано по предявени от внуците на починалата
при ПТП З.Н.Е. искове- Д. ЮЛ. Г., ЕГН **********, гр.Варна, ЗДР. ЮЛ. М.,
ЕГН **********, гр. Варна, П. СТ. КЛ., ЕГН **********, гр.Варна и АН. СТ.
СТ., ЕГН **********, гр.София, чрез процесуален представител адвокат Н.А.
М. срещу „Групама застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, р-н
Средец, бул. „Цариградско шосе“ № 47А, бл. В, ет. 3, представлявано от
С.Е.Б. за осъждане ответното дружество да заплати на всеки от тях по 100 000
лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта на
тяхната баба, ведно със законна лихва считано от 20.07.2019 г. /датата, на
която е изтекъл срокът за произнасяне по щетата/ до окончателното
изплащане - искове с правно основание чл. 432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
В срока по чл. 367 от ГПК ответникът „Групама застраховане“ ЕАД,
чрез юрисконсулт Д.З., навежда доводи за недопустимост на предявените
2
искове поради липса на материалноправна легитимация на ищците, а така
също оспорва основанието и размера им. Релевира се възражение за
съпричиняване на процесното ПТП. В случай, че съдът приеме исковете за
основателни излага, че лимита на отговорността се свежда до 5000 лева.
В депозираната допълнителна искова молба ищците поддържат изложените
в исковата молба аргументи. Оспорват твърдението за липса на
материалноправна легитимация, както и възражението за съпричиняване.
В срока по чл. 373 от ГПК ответникът подава допълнителен отговор, с
който поддържа изцяло подадения първоначален отговор.
След запознаване с материалите по делото, съдът прецени редовността на
разменените книжа, допустимостта на предявените искове и счита следното:
Обстоятелства, от които произтичат претендираните права на
ищците:
В исковата молба са наведени твърдения, че на 22.11.2018 г. в гр. Варна,
на ул. „Дрин" № 57 е настъпило ПТП, при което л.а. „Фолксваген“, модел
„Пасат“, с рег. № ****, управляван от Б. Б. ХЮС. блъснал пресичащата
пътното платно пешеходка З.Н.Е.. Като механизъм на ПТП-то се посочва, че
водачът на лекия автомобил се движил с превишена и несъобразена с
градските условия скорост, като не пропуснал и блъснал пресичащата
пешеходка, при което последната е починала. ПТП-то било настъпило през
светлата част на денонощието и при добра видимост. Произшествието било
удостоверено с Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2815/2018
г. от ОД на МВР- гр. Варна и било образувано ДП № 825/2018 г. по описа на
ПП-ОД МВР Варна и прокурорска преписка № 10033/2018 г. по описа на
ВОП, а впоследствие и НОХД № 167/2020 г. по описа на ВОС, приключило с
влязла в сила присъда, с която водачът на л.а. „Фолксваген“, модел „Пасат“, с
рег.№ **** Б. Б. ХЮС. е признат за виновен за причиняване на процесното
ПТП при нарушаване разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Като причина за
смъртта на З.Н.Е. са посочени множество несъвместими с живота
увреждания, получени при наличието на причинно-следствена връзка с
инцидента. Твърди се, че вследствие от смъртта на починалата ищците са
претърпели неимуществени вреди и като нейни внуци преживявали
3
изключително тежко смъртта й. Излагат се твърдения за наличието на трайна
и дълбока връзка с починалата. Посочват, че макар и да не са живели в едно
домакинство, те много често посещавали своята баба и всяка седмица
провеждали телефонни разговори.
Излага се, че Д.Г. и З.М. са деца на Тонка М.а, която е дъщеря на
починалата З.Н.Е.. Посочва се, че имали много силна връзка с баба си още от
деца, която продължила и след като вече били възрастни хора. Всички
празници, като Коледа, Великден, Цветница, рождени и именни дни
отбелязвали в дома на баба им, където се събирала цялата фамилия.
Починалата била обединител и стожер на семейството. След смъртта на баба
им радостта от очакваните празници и почивните дни изчезнала и те
изпаднали в отчаяние.
По отношение на неимуществените вреди, претърпени от П.К. и А.С.,
които са деца на Б. Готшалк и също внуци на починалата З.Н.Е., се излага, че
като малки са живели в дома на баба си и на практика са отгледани от нея,
тъй като майка им заминала за Германия, където се установила да живее.
Двете момичета живели в дома на баба си докато създали собствени
семейства. При новината за смъртта на пострадалата те изпаднали в шок и
едвам се съвзели, за да отидат на погребението й. Животът им се променил
тотално и необратимо, тъй като загубили един от най-важните хора в живота
си. Смъртта на З.Н.Е. оказала изключително тежко въздействие върху
емоционалното и психическото им състояние, а животът им вече ни бил
същият.
Излагат, че отговорността на виновния водач на процесното МПС е
застрахована при ответното дружество със застрахователна полица
„Гражданска отговорност“ № BG/26/118002249474, валидна от 08.08.2018 г.
до 08.08.2019 г. Твърдят, че на 19.04.2019 г. са изпратили до застрахователя
писмена молба за изплащане на обезщетение за причинените им от
процесното ПТП неимуществени вреди, като били образувани щети
съответно № 66001801366-4, № 66001801366-5, № 66001801366-6, №
66001801366-7. Въпреки това, ответникът и към настоящия момент не е
определил и/или изплатил обезщетение. Посочва се, че съгласно
Тълкувателно решение, постановено на 21.06.2018 г. по т.д. № 1/2016 г. на
4
ОСГНК на ВКС за ищците е налице правен интерес да претендират по
съдебен ред изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени
вследствие смъртта на тяхната баба, тъй като право на това имали всички
лица, които са създали трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и
търпят от смъртта му продължителни болки и страдания, които е справедливо
да бъдат обезщетени. Считат възражението на ответника за прекомерност на
претендираното обезщетение за неоснователно. Посочват, че размерът на
обезщетението се определя по справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД. Оспорва
се и наведеното от ответната страна възражение за съпричиняване.
Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:
В представения отговор на исковата молба застрахователното дружество
изразява становище за недопустимост и неоснователност на предявените
искови претенции. Навежда доводи за липса на материалноправна
легитимация на ищците за завеждане на исковете. Не оспорва наличието на
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ за л.а. „Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег. № ****, както и
че е образувана щета. Посочва, че след преглед на документите е изложено
становище за липса на данни за особено близки отношения между ищците и
починалата, поради което и са отказали изплащане на обезщетение за
неимуществените вреди.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
починалата, тъй като същата предприела пресичане на пътното платно в
нарушение на чл. 113 от ЗДвП, като по този начин допринесла за настъпване
на телесните увреждания, довели до смъртта й. Излага, че исковете са
предявени в изключително завишен размер съобразно принципа за
справедливостта, трайно установената практика и социално-икономическия
стандарт на живот в страната. Посочва, че цел на обезщетението е да
възмезди близките на починалия, а не да ги обогати и да повиши личния им
стандарт на живот. Твърди, че размерът на претенцията не е съобразен и с
възрастта на ищците и на пострадалия, а така също и че с дъщерите на
починалата застрахователят е сключил споразумения за доброволно уреждане
на претенциите им с определено и изплатено обезщетение в размер на по 95
000 лв. при отчетено съпричиняване и че несъмнено отношенията между
5
майка и собствените й деца са значително по-близки в сравнение с
отношенията между баба и внуци. Оспорва твърденията за наличието на
дълбока и трайна връзка между ищците и починалата и твърди, че сама по
себе си родствената връзка не е достатъчна за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди от загубата на близък. Ако съдът прецени исковете за
основателни, посочва като дължим размер на обезщетението 5 000 лева.
Оспорва се и основанието на акцесорния иск за лихва.
Относно квалификацията на исковете:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 429, ал. 1 КЗ вр. чл. 86 ЗЗД.
Безспорни и ненуждаещи се от доказване факти са:
1.) Лек автомобил „Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег. № ****,
управляван от Б. Б. ХЮС. е бил с застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност" при ответното дружество към датата на процесното събитие -
22.11.2018 г.
2.) На 22.11.2018 г. в гр. Варна, на ул. „Дрин" № 57 е настъпило ПТП,
при което л.а. „Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег. № ****, управляван от Б.
Б. ХЮС., блъснал пресичащата пътното платно пешеходка З.Н.Е., за което
има влязла в сила присъда по НОХД № 167/2020 г. по описа на ВОС, която
има задължителна сила за гражданския съд по въпросите за това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и вината на дееца.
3.) Ищците са внуци на починалата в резултат на ПТП-то З.Н.Е..
4.) Ищците са предявили претенции за изплащане на обезщетение пред
застрахователя, по което последният е образувал щета и постановил отказ за
изплащане на обезщетението.
Доказателствена тежест:
В условията главно и пълно доказване ищците следва да установят
наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за
застраховка “Гражданска отговорност” между прекия причинител на вредата
и застрахователя - ответник към момента на увреждането, както и
6
осъществяването на елементите от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, а именно
реализирането на противоправно деяние /виновно причинено ПТП от водача
Б. Б. ХЮС., управлявал л.а. „Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег. № ****/, от
което като пряка и непосредствена последица е настъпила смъртта на З.Н.Е. -
баба на ищците, като за последните са настъпили твърдените вреди в
заявените размери, включително като установят твърденията си за наличие на
трайна и дълбока емоционална връзка с починалата, както и че търпят от
нейната смърт продължителни болки и страдания. Ищците следва да
установят и твърдението си, че са предявили претенцията си за изплащане на
обезщетение пред ответното дружество и са представили всички документи,
които са получени от застрахователя. По отношение на акцесорния иск за
присъждане на лихва върху обезщетение следва да се установи, че ответникът
е изпаднал в забава и точният момент, в който това се е случило.
Ответникът следва да докаже възраженията си за недължимост на
задължението си за заплащане на застрахователно обезщетение, в това число
и наведеното възражение за съпричиняване на вредоносното събитие от
страна на пострадалата, като установи нейното противоправно поведение,
намиращо се в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с
настъпилото ПТП.
Адв.М.: Запозната съм с доклада и нямам възражения.
Юриск.З.: Запознати сме с определението на съда.
Оспорвам исковата молба и допълнителната искова молба. Поддържам
представени писмен отговор и допълнителния писмен отговор. Нямам
възражения и искания във връзка с изготвения проект за доклад.
Адв.М.: Поддържам исковата молба и допълнителната искова молба и
направените доказателствени искания. И във връзка с разпределената ни
доказателствена тежест и най-вече с оглед възраженията на колегата за
съпричиняване на вредоносния резултат, ще Ви помоля да ми допуснете един
допълнителен въпрос към вещото лице по автотехническата експертиза.
СЪДЪТ, с оглед липсата на възражения от страните по изложения
доклад на делото счита, че следва да бъде приет като окончателен доклада от
разпоредително заседание, с оглед на което
7
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА за окончателен доклада по делото, изготвен в Определение
№ 874 от 16.07.2021 година.
СЪДЪТ счита, че приложените писмени доказателства от страните са
допустими и относими към предмета на спора и следва да бъдат приети като
доказателства по делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото , представените
с исковата молба писмени документи, както следва: заверени копия на
констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 22.11.2018 г.; присъда №
36/23.06.2020г. по НОХД № 167/2020 г. на ВОС, НО; препис-извлечение от
акт за смърт № 2361/23.11.2018г.; удостоверение за съпруг/а и родствени
връзки от 26.11.2018 г. на Б. Петкова Готшак; удостоверение за съпруг/а и
родствени връзки от 26.11.2018 г. на Т.П. М.а; молба от ищците до „Групама
застраховане“ ЕАД с вх.№ 10-03-726/19.04.2019г. и четири броя адвокатско
пълномощно.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото , представените
с писмения отговор на исковата молба писмени документи, както следва:
заверени копия на адвокатско пълномощно и споразумение между „Групама
застраховане“ ЕАД и Б. Петкова Готшак и Т.П. М.а.
СЪДЪТ докладва, че с писмо вх.№ 15099 на 28.07.2021 г. е постъпило
изисканото за послужване НОХД № 167/2020г. от Варненски окръжен съд,
Наказателно отделение, ведно с ДП № 825/2018г. по описа на ОД на МВР-
Варна.
СЪДЪТ счита, че изисканото дело следва да бъде приложено по
настоящото дело до приключване на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА за послужване по делото , постъпилото с
писмо НОХД № 167/2020г. от Варненски окръжен съд, Наказателно
8
отделение, ведно с ДП № 825/2018г. по описа на ОД на МВР-Варна.
СЪДЪТ докладва постъпило заключение с вх.№ 18457 на 20.09.2021 г.
по допуснатата съдебно-автотехническата експертиза и констатира, че
същото е депозирано в срока по чл.199 от ГПК.
Адв.М.: Не възразяваме да се изслуша експертизата.
Юриск.З.: Нямам възражения да се изслуша експертизата.
СЪДЪТ пристъпва към изслушване заключението на съдебно-
автотехническата експертиза, с оглед на което снема самоличността на
вещото лице, както следва:
М. Н. С. - 82 годишен; българин; български гражданин; женен; с висше
образование; неосъждан; без родство и дела със страните; предупреден за
наказателната отговорност по чл.291 от НК, след което същият обеща да даде
незаинтересовано и безпристрастно заключение.
В.л. С.: Поддържам представеното заключение. Уточнявам, че съм
допуснал техническа грешка на стр.13 в заключение над заглавието над т. 4,8
е написана скорост 52,91 км/ч - моля да се чете 47,23 км/ч.
На въпроси на адв. М.:
В.л. С.: Само това е намерено в материалите по делото, което може да
послужи за експертиза - протокол за оглед и няколко протокола за разпити.
Използвани са показанията от приобщеното досъдебно производство и също
така от протоколите от съдебните заседания, за които имаше в материалите по
делото.
Следва да приемете за вярна тази скорост, която е писана в
заключението - 47,23 км/ч. Скоростта в момента на удара е определена по два
начина: по удара в предното стъкло и по разстоянието на отхвърляне на
пешеходката в резултат на удар. По втория начин са използвани две формули
и както тези две формули дават резултат, който се различава, така и първия
метод - по мястото на удара в предното стъкло дава резултат, който се
различава от другите. Поради това за по-нататъшни анализи и пресмятания е
използвана средноаритметичната скорост между тези три стойности, които са
9
получени. Ще отбележа, че една от формулите, в която се използва
разстоянието на отхвърляне на пешеходеца от удара, тази формула дава
минимална и максимална възможна стойност на скоростта на автомобила.
Тоест, формула базирана на едни и същи експерименти, които са правени на
базата на опити с манекени с физически свойства наподобяващи човешкото
тяло и резултати от действителни произшествия дава възможност за
скоростта на автомобила в един интервал. Това ни дава право да смятаме, че
тази скорост, която е получена в момента на удара, ако не е точно
действителната, то възможната максимална грешка има най-малка стойност.
Другата скорост, която е около 47,23 км/ч, тоест скоростта преди
настъпването на удара и преди водачът да предприеме спиране е
приблизителна поради това, че след удара автомобилът се отклонява наляво и
осъществява контакт с този пикап, който се е движил в лявата лента. Трудно е
с висока точност да се установи каква загуба на скорост има от този контакт с
пикапа, който се е движил в лявата лента. Освен това нямаме сигурност, че
след този контакт с пикапа, водачът на процесния автомобил е продължавал
да осъществява екстрено спиране и поради това тази стойност е
приблизителна. Но от това, което може да се твърди на основата пътната
ситуация на това място и на получените резултати от пресмятанията, че
скоростта на лекият автомобил е възможно да е била над 50 км/ч, примерно
51 - 52 км/ч, но в никакъв случай не е възможно да е била 70 км/ч, примерно.
Като, ако тя е била с 5-10% над разрешената скорост от 50 км/ч заключението
относно възможността за избягване на удара не се променя. Неизбежната
неточност на приеманите величини, например на коефициента на сцепление
на гумите с пътното платно води до тази приблизителност на получените
резултати. Тъй като, ако вещото лице като прави експертизата е извършило
оглед на пътното платно непосредствено след произшествието може да
прецени дали то е измито от дъжда и е чисто или с праха се е образувала една
кашица, при която коефициента на сцепление на гумите с пътното платно
става много по-нисък.
На стр.8 от експертизата е посочено, че тялото на пешеходката е
отхвърчало на 13,24 м. Това е разстоянието от мястото, на което пешеходката
бива ударена от предната част на автомобила, тоест началния контакт е не със
стъклото, а с предната броня на автомобила - до мястото, където е спряло
10
движението на тялото след падане върху асфалта и неизбежното плъзгане и
претъркулване. Има петно от кръв на 80 см. зад предната дясна гума на лекия
автомобил и с тригонометрични пресмятания по тези разстояния, които са
дадени в протокола за оглед, тоест координатите на предната дясна гума на
автомобила е определено това разстояние. По това петно кръв, което е
намерено на асфалта се съди за координатите, тъй като тялото когато е правен
огледа вече е било отведено в Спешна помощ и се счита, че петното от кръв е
от пешеходката на мястото, където тя се е спряла след падането върху
пътното платно от удара. Няма данни тя да е местена от това място.
На въпроси на съда:
В.л.С.: Тоест тези 13,24 м. - това е мястото на първоначалния удар,
тялото се качва върху предния капак, носено е на известно разстояние и
когато автомобила успява да спре - тялото пада пред автомобила.
На въпроси на адв. М.:
В.л.С.: Определено е мястото на излизане на пешеходката по показания
на свидетелите и по оглед на мястото и на тротоара, заедно с посоченото в
показанията и в огледа дърво, където е най- вероятното място на излизането.
По посоката на движение на лекия автомобил от дясно на тротоара има дърво
с голям диаметър, зад него има второ дърво между тях има магазин за птиче
месо и мляко и така нататък. Тя е излязла да пресича зад първото дърво, като
на известно разстояние от това дърво има една шахта метална, която е
повдигната нагоре, на не повече от 5 см и е прието, че жената, която е била с
пазарска количка е минала приблизително по средата между тази шахта и
дървото. От момента на стъпване на пешеходката върху пътното платно до
мястото, където е ударена от автомобила при приета нейна скорост на
движение, мотивирана с това, че тя пресича на място, където няма пешеходна
пътека, че има интензивно движение е определено времето на нейното
движение от стъпването на пътното платно, тоест началото на опасната
ситуация, тъй като дървото я е закривало до този момент до удара.
Автомобилът за това време се „дръпва“ назад от мястото на удара с неговата
получена скорост и се получава отстоянието на автомобила от мястото на
удара в момента на възникване на опасната ситуация. Това отстояние се
съпоставя с дължината на опасната зона за спиране. В случая това отстояние е
11
по-малко, което означава, че той не е имал техническа възможност да спре.
Това е последователността на пресмятанията, които се правят с цел да се
получи резултата по въпроса, който ми е поставен.
Водачът Х. може да я възприеме, когато тя излезе из зад дървото и
стъпи на асфалта, до този момент не я вижда. Или, ако при по-голямо
отдалечаване на автомобила тя е била на някъде на друго място на тротоара -
тя не е представлявала опасност за водача.
Значи, дължина на опасната зона за спиране на автомобила при
определената му скорост на движение е около 31 метра, а отстоянието на
автомобила от мястото на удара в момента на стъпването и върху пътното
̀
платно е било около 17 метра, приблизително два пъти по-малко от опасната
зона.
Адв. М.: Аз нямам повече въпроси към вещото лице. Ще помоля за
становище да ми дадете възможност.
Юриск.З.: Нямам въпроси към вещото лице. Считам, че заключението
е обективно, безпристрастно изготвено и подробно и мотивирано. Моля съдът
да се приеме по делото. Смятам, че са използвани няколко метода, като това е
много добре мотивирано и много дълбоко мотивирано заключение по
автотехническата експертиза – рядко са толкова добре мотивирани
заключенията.
Адв. М.: При моите уважения към вещото лице - професора, аз ще
оспоря експертизата. Същата е немотивира, с абсолютни противоречия.
Изготвена само и единствено на база свидетелски показания, събрани в друго
производство, като аз съм възразила и допълнителната искова молба, че е
недопустимо да се ползват доказателства, събрани извън процесуалния ред на
ГПК - това на първо място. С оглед на което считам, че е не само неправилна
експертизата, а и погрешна. Погрешни са всички изчисления.
Оспорвам отговора на въпрос 1 в заключението - каква е скоростта на
МПС в момента преди удара. Вещото лице е заключило, че тази скорост е
47,23 км/ч. Оспорвам тези изчисления, оспорвам методите на изчисления и
мотивирам моето становище с това, че за процесното ПТП е налице
разследване по наказателното дело и то е приключило с влязла в сила
12
присъда. Именно Б. Б. ХЮС. е осъден за това, че е причинил по
непредпазливост смъртта на З. Еменеджиева, поради това, че е нарушил
разпоредбите на ЗДвП и се е движил с превишена скорост 76 км/ч. А това е
голяма разлика между установеното в наказателния процес, за което е осъден
водача и установеното и изчисленото от вещото лице.
На второ място оспорвам изчисленията на вещото лице и неговото
становище на стр. 9, по т.4,4, че разстоянието на отхвърляне на пешеходката е
13,24 м. Това не отговаря на обективната истина, защото от данни в
досъдебното производство, протокола за оглед и свидетелските показания на
свидетели очевидци става ясно ... Аз ще направя доказателствено искане,
защото знам, че главата на пешеходката е паднала до гумата, а не е
отхвърлено тялото.
Категорично оспорвам и не съм съгласна със заключението на експерта,
че тялото на пешеходката е отхвърлено на 13,24 м. от мястото на удара.
Твърдя, че в конкретния случай пешеходката е намерена до гумата на лекия
автомобил. Тялото на пешеходката се е тътрило с колата на капака. Носено,
прощавайте за неточния израз.
Няма как да знаем и с категоричност да твърдим неща на които не сме
станали свидетели - очевидци. Има свидетели. Как да докажа механизма, аз
имам влязла в сила присъда за вината.
Във връзка с така наведеното от нас възражение и оспорване на
разстоянието ще помоля съдът да ни допусне свидетел - очевидец на този
факт.
В този смисъл са моите възражения, като ще Ви помоля да ми
допуснете повторна експертиза от вещо лице със специалност -
автотехнически експертизи, което да отговори на всички поставени въпроси
от колегата и да отговори на въпроса: при каква скорост ударът е бил
предотвратим за водача на МПС-то.
Оспорвам отговорите по т. 1 и т. 6, не ги оспорвам другите.
В.л. С.: Бих искал да отговоря на тези възражения съвсем накратко. В
предните експертизи - не помня в коя от тях, има една така грешка: при
13
определяне скоростта в момента на удара се взема предвид каква загуба на
скорост има при удара на процесния автомобил в пикапа, който се е движил в
лявата лента, което е груба грешка, тъй като тези формули отчитат в момента
на удара каква е скоростта. След момента на удара, когато се борави с
разстояние на отхвърляне на пешеходката, като отхвърлянето се определя
какво ще бъде в момента на удара, а не какво прави автомобила след това.
Тоест това внася грешка в посока увеличаване на скоростта на автомобила.
Имаше още някаква подобна грешка, само че не мога вече да си я спомня.
Става въпрос, че те са включили в определянето на скоростта един фактор
неправилно - без той да има значение за тази скорост, която определят в
момента на удара. По отношение на отхвърляне в литературния източник -
книгата на професор Карапетков, където са посочени тези формули –
отхвърлянето е термин, който съдържа разстоянието от мястото на удара до
мястото на намиране на пешеходеца, независимо как е попаднал той там, с
изключение на случаи, ако е попаднал под колата и тътрен или влачен. Във
всички останали случаи отхвърлянето се определя по този начин. Като за
конкретния случай обстоятелството, че предното стъкло е счупено и че е
ударена със средата на предната част, означава, че неизбежно тя е носена
отгоре на капака и от инерционната сила, когато скоростта на автомобила
намалява тя почва да се изхлузва напред и настрани, защото пък той завива
наляво и когато спира тя се оказва до предната гума - тук няма никаква
грешка. По отношение данните от досъдебното производство, ако тях ги
нямаше, не можех да отговоря на нито един от поставените въпроси.
СЪДЪТ като взе предвид становищата на страните и изложеното от
вещото лице С., счита, че същият е отговорил на поставените му въпроси,
съобразно ангажираните в процеса доказателства и не констатира сочените от
ищцовата страна вътрешни противоречия в заключението. По изложените
съображения, съдът счита, че заключението следва да бъде прието и
приобщено към доказателствения материал по спора, а относно неговата
правилност това е въпрос по същество, който страната може да оспорва.
С оглед горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото днес
14
изслушаното заключение на съдебно-автотехническата експертиза, ведно с
приложената към него справка - декларация на вещото лице.
ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение на вещото лице М.С. в
размер на 624 лева, съобразно приложената справка-декларация от вещото
лице.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение на вещото лице М.С. в размер на
500 лева, от внесения от ответника за тази цел депозит. (Изд.РКО по вн.б. от
29.07.2021 г.)
ЗАДЪЛЖАВА ответника „Групама застраховане“ ЕАД, в
едноседмичен срок, считано от днес да представи доказателства за довнесен
депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 124 лева по сметка на
Варненски окръжен съд, като указва на страната, че при неизпълнение ще
бъде осъдена по реда на чл.77 от ГПК.
СЪДЪТ указва на страните, че относно искането на ищцовата страна
за назначаване на повторна съдебно-автотехническа експертиза ще се
произнесе след изслушване на свидетелските показания.
Адв. М.: Водим трима свидетели, които ни бяха допуснати. Считам, че
посредством разпита на същите няма да е необходимо четвърти свидетел.
Така, че се отказваме от четвъртия свидетел.
Юриск. З.: Допуснатия до призоваване свидетел е по наше искане. Това
е водачът на лекия автомобил.
СЪДЪТ, като взе предвид уваженото доказателствено искане за
събиране на гласни доказателства, намира, че следва да бъдат допуснати до
разпит водените свидетели от ищцовата страна и призования свидетел за
днешно съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит като свидетели, при режим на водене за ищцовата
страна Т.П. М.а, Е.Ц. Н., Г.Й.К., които с показанията си да установят
15
близките отношения на ищците с починалата и настъпилите в
неимуществената им сфера вреди.
ПРИСТЪПВА към разпит на първия свидетел, воден от ищцовата
страна, с оглед на което снема самоличността и, както следва:
̀
Т.П. М.а, ЕГН **********; българка; българска гражданка; със средно
образование, омъжена; неосъждана; майка на ищците Д.Г. и З.М. и без дела
със страните.
СЪДЪТ уведомява свидетелката М.а за правото по чл.166, ал.1, т.2 от
ГПК, като в случай, че желае да свидетелства предупреждава същата за
отговорността по чл.290 от НК.
Свид. М.а: Желая да дам показания и обещавам да говоря истината.
На въпроси на съда:
Свид. М.а: Аз съм дъщеря на пострадалата и майка на двама от ищците.
С майка ми се чувахме всеки ден по два пъти: един път сутрин и един път
след обяд. На въпросния ден, сутринта се чухме и аз тръгнах на работа. След
обяд като почнах да звъня никой не ми вдига телефона – джи ес ема и
съответно домашния, изпратих мъжа ми до тях и той ми каза, че радиатори
работят и всичко, а телефонът и е включен на зарядното, обаче нея я няма. И
̀
така вече час, два, три я няма. Това се случва някъде към три и половина и
вече като стана шест-седем часа то се стъмва по него вече и се обадих на
децата, защото бях на работа и казах: „Звънете по болници и по полиции“.
Казаха, че има някаква катастрофа на Колхозния пазар. Тя живее в
непосредствена близост. Разбрах това вечерта някъде към седем и половина –
осем, вече когато децата: дъщеря ми Д. и зет ми се обадиха. Те ходиха по
болниците, а мъжът ми ходеше по полициите.
Разбрах, че е имало катастрофа на Колхозния пазар по обяд и че жена с
бастун на видима възраст над 80 г., което при положение, че нашата майка
липсва … след това от полицията ни казаха, че на другия ден трябва да се
явим при някакъв следовател, за да разпознаем дрехите. Вечерта никой нищо
не ни каза. От полицията ни се обадиха и казаха, че сутринта трябва да бъдем
при следовател горе там до комина, /не знам как се казва/ - следствена
16
служба, за да видим има намерени вещи - дали това са нейните вещи и по
вещите вече разбрахме, че това е мама. След това мъжа ми трябваше да ходи
в Съдебна медицина на разпознаване. Децата бяха през цялото време с нас,
какво да Ви кажа – такова нещо не са изживявали, а който го е изстрадал той
може да го обясни по някакъв начин. Ето три години ще станат сега месец
ноември и ние още и още не можем да го приемем. Дали заради факта как се
получи това нещо, защото това за мен не е нормална смърт.
На въпроси на адв.М.:
Свид. М.а: Сестра ми много рано остана без мъж и майка от татко, в
последствие само майка отгледа нейните деца - П. и Ани. Поради стечение на
обстоятелствата и годините, които бяха се наложи сестра ми да замине да
работи в чужбина, за да може да се издържат четирите - мама беше
пенсионерка вече. И мама беше и майка, и баща, и дядо и баба за
племенниците ми. А с моите деца четиримата имат много малка разлика един
от друг и поначало си растяха заедно и четиримата, та всички бяха все при
мама. Създадоха се отношения на привързаност и близка семейна общност.
Аз в един момент изпитвах малко ревност, че децата са само при баба си, а
пък малко по-малко при мен. Но пък там си бяха добре - те са като брат и
сестри с братовчедките си, така че имаха много, много близки отношения.
Трябва да Ви кажа, че независимо възрастта на мама, тя им създаваше такъв
комфорт, в който те споделяха с нея всичко, което не можеха да споделят с
нас. И аз от там съм научавала някои неща. Било то, колкото и смешно да
звучи за любовния живот на децата си научавах от мама, защото те споделя с
нея и тя им даваме толкова умни съвети, които вероятно аз нямаше да мога да
им дам. Исках да кажа, че имаха невероятно близки отношения. Тези
отношения с мама и децата се запазиха през годините и се развиваха.
Баща ми почина 1991 г., сестра ми Б. мисля, че замина 1993 или 1994 г.,
защото битът им така наложи с една пенсия и тук къде има работа, къде няма
– тогава такива бяха годините. Значи близо 25 - 26 години, ами те бяха в
малките класове: пети - шести, някъде там. Бяха в тийнейджърска възраст,
когато сестра ми се наложи да замине и майка ми пое грижите по децата. Те
живееха в едно домакинство с майка ми, говоря за Ани и П.. А Д. и З.
прихождаха при братовчедките и баба си.
17
Поради факта, че аз работя в Операта, където процеса на работа не е
примерно от 8 до 17ч., той е непрекъснат процес и има моменти, в които съм
дълго време по цял ден на работа - Д. като най-млада и най-мобилна беше
поела много голяма част за грижа на баба си - за пазаруване, за лекарства
когато се наложи до лекар, защото мама имаше там сърдечно заболяване и
трябваше да ходи на определени дни на лекар - за всичко само тя беше. Д.
беше поела грижите по обслужване на баба си.
Д. беше първата, която научи за инцидента и за смъртта. Аз не мога да
го обясня, аз от начало не можех да плача. Те децата бяха как да кажа… Аз
веднага се обадих и на другите деца, защото моят син З. е в чужбина и за да
знам дали ще може да се приберат. Обадих се на З., на сестра ми се обадих и
на малката ми племенница, която в момента е в София. Д., какво да Ви кажа -
плачем, не можем да повярваме, ние имаме една дупка в сърцата си вече.
Една голяма празнина в нашето семейство, защото ние пак Ви казвам: сутрин
и вечер се чуваме, всички празници сме заедно. Тя - Д. през седмицата поне
4-5 пъти минава от там, каквото има нужда да се помогне. Събота и неделя
задължително тя е с баба си на кафе и някъде по разходки.
На Ани и беше най - трудно пък да обясни на нейните деца, защото те
̀
идваха тук с правнучките и беше най-трудно да обясни защо вече баба я няма
и това още повече я натъжаваше, защото те са малки деца и не могат да
разберат какво е звездичка, защото баба е звездичка. Трудно ми е да Ви го
обясня. Синът ми З. с едногодишно дете бяха тук септември същата година,
прибраха се и като се случи това тръгнаха обратно, защото майка ми пък
обожаваше последната си правнучка, моята внучка всъщност и толкова много
и се радваше и снахата каза: „Аз не мога да не доведа детето“, както се казва
̀
прабаба му „да го види за последно”.
Аз не съм имала щастието да се радвам на свекърва. Със свекъра си
живяхме много добре, но той беше мъж. Те си го обичаха дядо си, но бабата е
по друг начин. Тя е като майка, тя умее как да погали, дори и да се скара така,
че те да се обичат пак.
На въпроси на юриск. З.:
Свид. М.а: Д. живее с нас. З. живее в Малта. П. живее в Германия, а
18
Ани живее в София. Всички са семейни. П. и Ани са отглеждани от моята
майка. Тя ги отглежда от бебета, но тогава и сестра ми беше тук, но когато
сестра ми замина останаха изцяло на грижите на майка ми. Майка ми се
грижеше за П. и Ани докато завършиха средното си образование и после
отидоха да учат в Германия. След като завършиха Ани се върна тук и си
живееше пак при майка ми, докато П. остана в Германия. П. се ожени в
Германия, тя като завърши образованието си остана в Германия. На Ани
дъщеря и сега е на девет години, значи около седем-осем години преди
̀
инцидента Ани се върна в България живя си тук и след това се ожени в
София. Не мога да Ви кажа точно коя година се жениха.
СТРАНИТЕ заявиха , че нямат други въпроси към свидетелката, след
което същата беше освободена и остана в съдебната зала.
ПРИСТЪПВА към разпит на втория свидетел, воден от ищцовата
страна, с оглед на което снема самоличността и, както следва:
̀
Е.Ц. Н., ЕГН **********, българка; българска гражданка; с висше
образование; омъжена; неосъждана; с родство и без дела със страните;
предупредена за наказателната отговорност по чл.290 от НК, след което
същата обеща да говори истината.
На въпроси на съда:
Свид. Н.: Леля съм на ищците Д., З., П. и Ани и първа братовчедка на
майките им. Познавам покойната З., тя е моя леля. В момента живея във
Варна. Преди пет години, всъщност 2016 г. дойдох да живея във Варна.
Преди това съм живяла в Силистра.
На въпроси на адв.М.:
Свид. Н.: Аз всъщност съм пряк свидетел на отношенията им още от
раждането на децата, защото по това време аз бях ученичка в Строителния
техникум. Тогава, когато се беше родила П. най-голямата и след това Ани, аз
живеех в леля З. като ученичка и когато Б. – майката на П. и на Ани се
раздели със съпруга си, дойде да живее също в леля. Аз съм пряк наблюдател
на грижите, които полагаха за децата. Тя в началото беше Б. в майчинство и
леля много и помагаше, грижеше се за децата. След това, когато Б. започна
̀
19
работа в заведение като сервитьорка и смените и бяха по до късно основно
̀
леля със свако Петко се грижеха за децата, вземаха ги от детската градина.
Общо взето грижеше се като майка за тях, беше им втора майка буквално. В
последствие отидох да живея в общежитие, но бях пряк свидетел, тъй като
съм и кръстница на Ани. Останахме в съвсем близки отношения. След като
завърших училище се върнах да живея в Търговище и Силистра, но
впоследствие, тъй като много често си идвах насам наблюдавах техните
взаимоотношения. Леля се грижеше основно за децата П. и Ани. Те, Д. и З.
често бях в там при баба си. Бяха преки и много тесни контактите им. Бяха
много близки емоционално свързани. Даже, впоследствие когато Б. замина за
Германия съм пряк свидетел на отношенията им. Леля си беше майка за
децата, докато завършат в училище средното образование и отидоха да учат.
В последствие въпреки, че децата живееха на дистанция от нея контактите им
също не се преустановиха, а продължиха. Те много често се връщаха в
България. А, когато не си бяха тук, даже аз съм идвала да и помагам по скайп
̀
– бяха и купили един лаптоп, за да може да се свързва с тях по скайп и по
̀
фейсбук и тя успяваше да се свърже с тях. Дори когато не бяха тук намираха
начин да контактуват с нея чрез технически способи, за да запазят контакта си
и от дистанция.
Ани и П. отидоха в Германия. П. остана всъщност в Германия, но когато
им позволяха ваканциите, защото студентки бяха и двете се връща тук при
баба си. В последствие Ани се върна в България, но остана да живее в София,
тъй като се омъжи, но пък за всички празници си идваше заедно с децата. Тя
понеже работи на летището Ани и работата и позволяваше да си идва по-
̀
често, заедно с децата. Водеше ги постоянно за да ги вижда баба и. Деничка и
̀
З. си бяха тук и те и не са губили връзката и особено събота и неделя
постоянно пребиваваха много често при баба си. Не само като бяха малки. З.
замина за Малта, но преди това. Той беше голям вече като замина за Малта.
Но пък Деничка си е тук и аз съм била свидетел, защото често ходех при леля
да я виждам. Обаждаше се на Д. да се видят за нещо, а и тя идваше да и
̀
пазарува, да я види. Много често беше при баба си. Най-непосредствен
контакт остана да поддържа с Д., която остана да живее тук и често ходеше да
и пазарува и да я види.
̀
Аз още същия ден се видях с тях, отидох в тях. Трябва да Ви кажа, че се
20
чудех кой по - напред да успокоявам - майката или Деничка, която си беше
тук. Те първи се отзоваха и също отидоха на разпознаване в болницата. Бяха
съкрушени. Специално Деничка беше съкрушена. На самото погребение вече
бяха и останалите. Естествено това беше смърт на най-близък за тях човек, но
Д. беше най-съкрушена.
Говорим си за нея, когато отбелязваме годишнина от смъртта и - тъжни
̀
са децата, липсва им много подкрепата на баба им.
На въпроси на юриск. З.:
Свид. Н.: Към датата на смъртта, Деничка беше омъжена, нямаше
собствено домакинство и живее при родителите си. Но тя постоянно
посещаваше баба си и всеки ден се чуваха. З. живееше в Малта, две години
преди инцидента беше заминал за Малта, но веднага като разбраха за
инцидента се върна със семейството си и детето беше малко. П. живее в
Германия и при първа възможност винаги се връщаше, за да види с баба си
тук. А.С. се върна от Германия, омъжи се и живее в София и често се
връщаше за да посещава баба си.
П. и Ани са децата на Б.. Тя замина 90-те години за Германия и баба им
З. остана да се грижи за тях докато завършат училище. Грижата от разстояние
всъщност е в удобно за Б. време за отпуски, тя се връщаше в къщи за да се
грижи за децата си, тъй като тя работеше, изпращаше средства за да може
леля да отглежда децата. Но фактическата грижа я полагаше леля. Не, не, не
майчината връзка не беше прекъсната, но пък баба им полагаше абсолютно
всички грижи за да не се прекъсва тази връзка.
На Д. и З. връзка с баба им допълваше връзка с тяхната майка, защото те
си беше тук и се отглеждаха от майката. Но пък децата бяха в непосредствена
връзка с бабата почти ежедневно, ако не по телефон, те ходиха да я видят в
тях. Наблизо живееха, дори си спомням сега, че тя никога не е оставала сама,
защото те си я взимаха в тях когато има по-студени зими, за да не стои сама.
СТРАНИТЕ заявиха , че нямат други въпроси към свидетелката, след
което същата беше освободена и остана в съдебната зала.
ПРИСТЪПВА към разпит на третия свидетел, воден от ищцовата
21
страна, с оглед на което снема самоличността му, както следва:
Г.Й.К., ЕГН ********** , българка; българска гражданка; с висше
образование, неомъжена; неосъждана; без дела със страните; предупреден за
наказателната отговорност по чл.290 от НК, след което същата обеща да
говори истината.
На въпроси на съда:
Свид. К.: Аз съм втора братовчедка на ищците. Моята майка е първа
братовчедка с дъщерите на починалата З. Еменеджиева.
На въпроси на адв.М.:
Свид. К.: До 18 годишна живеех в Омуртаг и 1998 г. се преместих да
живея във Варна. Да, още докато живеех в Омуртаг имах наблюдения за
отношенията на четиримата братовчеди с баба З.. Ние винаги сме били много
близки нашите две семейства. Ани и П. живееха при баба си и дядо си, те ги
отглеждаха буквално като родители. Д. и З. много често ходеха в тях. След
това вече живеех във Върна и то съвсем близо до апартамента, в който
живееше леля З. с Ани и П. и много често сме се събирали. Те, всичките бяха
много близки. Мога да кажа, че леля З. беше човекът, който обединяваше не
само тяхното семейство, а и всички нас. Моите баба и дядо починаха млади и
така тя малко зае и тяхното място. Но много силна връзка имаше между нея и
децата. Те всяка неделя се събираха заедно на обяд. Много често и аз съм
присъствала, понеже живеех сама тук във Варна.
Техния баща на П. и Ани не полагаше грижи за тях, а майка им Б.
замина за Германия. Баща им за първи път го видях преди три години. Когато
Ани и П. заминаха за Германия - първо, че по телефона знам, че всеки ден се
чуваха. Баба З. беше много модерна жена. Бяха и купили лаптоп и сутрин си
̀
пиеха заедно кафето с П.. След това Анито с децата се включваха там по
вайбър, по мейсънджър - ежедневно си комуникираха. Д. и З. си бяха във
Варна.
В последните години Дени полагаше най-много грижи за нея, понеже тя
беше във Варна. Не говорим само за пазаруване на храна и лекарства - това
всеки човек може да го свърши, а говорим за много силна връзка между тях.
22
Тя за всяко него си споделяше и се съветваше с баба си. Както казах, тя беше
освен, че много модерна, но и много отворен човек. Нямаше нещо, което Д.
да не го споделила с нея като приятелка. Много често оставаше и спеше при
нея, както и по доктори я водеше.
Много им беше тежко за смъртта на баба З. и начина, по който тя си
замина. Преживяха много тежко загубата. Те загубиха стълба в тяхното
семейство. За мен винаги старите хора в моето семейство са били много
важни - за тях беше същото.
На въпроси на съда:
Свид. К.: Сега те продължават да са си така сплотени. Не бих казала, че
са преживели загубата и. Мисля, че Д. най-тежко преживя загубата. Аз с нея
̀
най-много контактувам. И Анито, понеже тя беше много близка с нея, тя я е
отгледала и споделя, че не иска да ходи в къщата, където са живели заедно.
Не казвам, че на другите им е по-лесно. Просто тях по- рядко ги виждам
напоследък.
На въпроси на юриск. З.:
Свид. К.: Към момента на това събитие - З. имаше едно дете. Ани
имаше две деца, Д. и П. нямат деца и към момента също. Към момента на
ПТП Дени много често, не постоянно, но знам че в седмицата по два - три дни
оставаше при нея да спи.
СТРАНИТЕ заявиха, че нямат други въпроси към свидетелката.
След приключване на разпита всички свидетели напуснаха съдебната
зала.
СЪДЪТ докладва, че по делото е призоваван свидетеля Б. Б. ХЮС.,
като призовката е върната в цялост по делото, с отбелязване от призовкаря, че
лицето не е намерено на адреса, същото не отговаря и на телефонни
обаждания на посочения номер по делото и на известния му адрес.
Юриск. З.: Държим на така направеното искане Моля да се направи
23
още един опит да бъде призовано лицето. Алтернативно моля да ни се издаде
съдебно удостоверение, което да ни послужи пред компетентните органи, за
да си направим съответните справки. Аз ще помоля да ми се даде възможност
да предоставя на съда проект за съдебно удостоверение. Ще пусна молба и ще
уточня за къде точно ще ми е нужно удостоверението.
СЪДЪТ счита, че направеното искане от ответната страна е допустимо
и относимо към предмета на спора, поради което счита, че същото следва да
бъде уважено и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответната страна , в едноседмичен срок,
считано от днес с писмена молба да уточни съдебното удостоверение, което
желае да му бъде издадено с оглед издирването на конкретни данни за
местоположението на свидетеля Б. Б. ХЮС..
СЪДЪТ докладва постъпило заключение с вх.№19648 на 04.10.2021г.
по допуснатата съдебно-психологическа експертиза и констатира, че
същото е депозирано в срока по чл.199 от ГПК.
Адв. М.: Не възразяваме да се изслуша експертизата.
Юриск.З.: Запознати сме с експертизата и нямам възражения да бъде
изслушана.
СЪДЪТ пристъпва към изслушване заключението на съдебно-
психологическата експертиза, с оглед на което снема самоличността на
вещото лице, както следва:
В. Д. Ив. - 33 годишна; българка; българска гражданка; с висше
образование; омъжена; неосъждана; без родство и дела със страните;
предупредена за наказателната отговорност по чл.291 от НК, след което
същата обеща да даде незаинтересовано и безпристрастно заключение.
В.л. И.: Поддържам заключението по експертизата.
На въпроси на адв.М.:
В.л. И.: След изслушване на днешните свидетелски показания по -скоро
24
получих допълнително потвърждение на това, което съм констатирала.
На въпроси на съда:
В.л. И.: Като цяло действително можем да говорим за едни много
дълбоки ценностни разбирания, сред които семейството е над тях. Можем да
кажем, че отношенията на разширения семеен кръг, всъщност са били много
значими за всички членове на семейството. Под разширен семеен кръг имам
предвид, именно бабата З., която се е явявала, наистина един значим стожер в
това семейство и е била част от ежедневната динамика на семейството. В
момента не се сещам за нищо, което да съм пропуснала в експертизата.
На въпроси на юриск.З.:
В.л. И.: От една страна категорично разликата в общия психологичен
профил и като цяло структурната на личността, която на двете давам. От
друга страна, допринася спецификата на взаимоотношенията. Тоест при Ани,
динамиката на това как са се формирали взаимоотношенията с баба и
̀
всъщност е малко по-различна - тя действително е изпълнявала майчината
функция в отглеждането и. Докато при Д. отново взаимоотношенията са били
̀
много значими, но под формата действително на разширения семеен кръг,
тоест от бабата.
Първо може би важно е да внесем яснота какво стои зад термина
„майчина функция”, тъй като това изразява една специфична динамика при
която личността припознава друга личност като достатъчно стабилна, като
тази, която е осъществявала защитата в най-важните години от създаването на
една личност. Формално, да - нейната майка не се е отказала от Ани. Тоест те
са продължили да поддържат контакт, да говорят и всъщност момента, в
който едно дете пада и ожулва коляното си, баба и е тази, която ще почисти
̀
раната. Когато има проблем в училище, баба и е тази, която ще намери
̀
прякото решение. И когато говорим за майчина функция, не казваме, че тя
може да се извършва само от биологичната майка, а по-скоро от всички тези
малки неща, които прави една майка обичайно за детето си. В случая тези
неща ги е правила бабата.
Юриск. З.: Нямам повече въпроси към вещото лице. Искам да взема
отношение по правилността на експертизата, ако ми позволите. Изразявам
25
своето несъгласие по даденото заключение на вещото лице по т.1, т.2 и т.3.
Оспорвам цялото заключение на вещото лице И.. Не съм съгласен с
изразеното в т.1, по отношение на Д. и по отношение Ани. По т.2 и т.3 също.
Оспорвам заключението и моля да не се приема, защото считам, че не е
обосновано. Не са посочени методите, които е използвало вещото лице.
Посочено е в констативно-съобразителната част, че са зададени въпроси, а в
последствие са направени изводи и вещото лице, без да се посочи какви
методи са използвани и как всъщност се стигна до тези изводи, така че за
лица, които нямат тази специалност да стане ясно как се стига до тези изводи.
Отделно от това, по отношение на т.2, считам, че вещото лице по това,
което е посочило като заключение противоречи на свидетелските показания,
особено по отношение на отношенията на А.С. със своята баба. Поради
гореизложеното за мен настъпва съмнение в правилността на заключението
на вещото лице И., поради което на основание чл.202 от ГПК, аз оспорвам
заключението и моля да не се приема.
В.л. И.: Посочена е методиката и мога да отговоря на този въпрос.
Адв.М.: Моля да приемете заключението. Считам противно на
изложеното от колегата, че заключението е мотивирано. Обосновано е въз
основа на кои методи е използвала вещото лице И. за даде извод и
заключение на поставените въпроси. Подробно е мотивирала заключението
си и няма никакво съмнение за правилността на тази експертиза, а и освен
всичко това и изводите на вещото лице кореспондират със събрания
доказателствен материал - свидетелските показания на разпитаните свидетели
в днешното съдебно заседание. Моля да бъде приета експертизата по делото.
СЪДЪТ като взе предвид становищата на страните и изложеното
заключение по назначената съдебно-психологична експертиза, констатира, че
същото е изготвено от компетентно лице, отговорило изцяло на поставените
въпроси и е обосновано относно използваната методика, извършени са
непосредствени изслушвания на освидетелстваните лица, поради което съдът
счита, че експертното заключение е обосновано, съобразно поставените
задачи и следва да бъде приобщено към доказателствения материал по делото.
26
По изложените съображения, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото днес
изслушаното заключение на съдебно- психологическата експертиза, ведно с
приложената към него справка - декларация на вещото лице.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ окончателно възнаграждение на вещото лице В.
Д. Ив. в размер на 400 лв., платими от бюджета на съда. /изд. РКО/.
Адв. М.: Поддържам стореното оспорване. Считам, че е налице
съмнение относно правилността на автотехническата експертиза, приета в
днешно съдебно заседание. Оспорвам го по т.1 относно скоростта и по т. 6
относно предотвратимостта на удара от водача на лекия автомобил. В тази
връзка считам, че е некоректно и неправилно изчислена скоростта. Оттам
този извод е повлиял на другия извод по т. 6, затова Ви моля да допуснете
повторна експертиза по тези въпроси, която след запознаване с материалите
по делото да даде отговор на така поставените въпроси. Имах и допълнителен
въпрос по т.6 да отговори и при каква скорост е бил предотвратим удара.
Юриск. З.: Моля да не уважавате така направеното доказателствено
искане, като съображенията ми за това са следните: Не са налице основания,
визирани в процесуалния закон за назначаване на повторна експертиза. Това е
така, защото заключението е обосновано, компетентно и безпристрастно
изготвено. Колегата М. много неправилно изразява своето несъгласие със
заключението на автотехническата експертиза, обосновавайки своето
несъгласие с кредитирането на едни протоколи за разпит на свидетели от
досъдебното производство. Няма как обективно по друг начин, независимо
кое вещо лице е, независимо и петорна и седморна експертиза да се назначи-
при положение, че най-малкото пострадалата е била откарана в болница и
този огледен протокол е правен без тялото да е на това място. Няма кои други
обективни документи да бъдат изследвани, така че да се направи
автотехническа експертиза. Именно и това обстоятелство, вещото лице много
правилно е използвало няколко метода за определяне на скоростта на
движение на автомобила. Единият метод е по отношение на това на какво
разстояние е намерено тялото, след като е приключил механизма на ПТП.
27
Другият метод е така известния метод на Мартинес, по който се определя
скоростта спрямо положението на главата на пострадалия на челното стъкло.
Когато се вземат предвид всички тези методи се получава най-обоснованата
скорост, която именно е посочило и вещото лице. Единствените съображения
на колегата М., процесуален представител на ищците са, че това заключение
напълно подкрепя релевираното в отговора на исковата молба възражение за
съпричиняване. Поради тази причина аз не виждам защо трябва да се протака
процеса и да се назначава още една експертиза, която най-вероятно ще
потвърди днешната експертиза, която е много добре мотивирана. И последно
ще си позволя да кажа, че адвокат М., процесуален представител на ищците
неправилно се позовава на заключението, което е прието по наказателното
дело, защото това заключение не може да бъде ценено, за разлика от
протоколите от разпити на свидетели в настоящото дело. И отделно от това
казвам, че наказателното дело е приключило, без това заключение да бъде
оспорено и проверено от други вещи лица, а подсъдимият се е признал за
виновен. С такъв изход на наказателното дело не мога аз да се съглася, че
експертизата по наказателното дело би била по-обоснована, дори ако можеше
настоящия състав да я цени като заключение на експерта.
Адв. М.: Не съм съгласна, че тя е тръгнала да пресича в опасната му
зона. От скоростта идва и предотвратимостта. Няма как да съм съгласна с
такава голяма разлика в скоростта.
Адв. М.: Не оспорваме, че на въпросната дата покойната не е пресякла
на пешеходна пътека и че там няма обозначено място за пресичане.
Юриск. З.: Ние дори го твърдим това, че пострадалата не е пресякла на
пешеходна пътека.
Адв. М.: Нямам аз наблюдения към вещи лица, за да посоча.
Юриск. З.: Аз предпочитам уважаемият съд да определи вещото лице и
да не изразяваме нашите предпочитания страните за вещи лица.
Адв. М.: Не мога да се сетя, просто трябва да погледна списъка.
СЪДЪТ при тези установености счита, че възражението на ищцовата
страна е своевременно и аргументирано, с оглед материалите по настоящото
28
дело, поради което счита, че е основателно искането за допускане на повторна
съдебно-автотехническа експертиза, но единствено досежно оспорването на т.
1 и т.6 от изслушаната в днешното съдебно заседание експертиза.
По изложените съображения, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА повторна съдебно-автотехническа експертиза, досежно
въпросите по т.1 и т.6.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните в 3 - дневен срок да посочат по
едно вещо лице, със съответната компетентност от списъка на вещите лица
към Варненски окръжен съд.
УКАЗВА на страните, че след изтичане на посочения срок съдът в
закрито заседание ще определи вещо лице и възнаграждение за задачите му.
СЪДЪТ прикани страните да уредят доброволно възникналия
помежду им спор - чрез сключване на спогодба.
Юриск.З.: На мога да постигна споразумение, не съм упълномощен.
Преди да отложим делото искам да посоча, че тук има и друг участник.
С оглед на това, че може да не успеем да призовем Б. Б. ХЮС. - единият
участник, все пак другият участник също е очевидец на ПТП. Той също е
възприел това ПТП. Не искам да го заменим, но с оглед днес приетото
заключение и отделената част от фактите за безспорни и с оглед приемане на
доклада за окончателен правя искане да бъде допуснат до разпит С. Ф. ИСМ.,
ЕГН **********, който е другият водач участник -пострадал в процесното
ПТП. Искам да го разпитваме във връзка със спорните моменти по отношение
на скоростта на автомобилите, защото той е възприел и скоростта на съседния
автомобил и във връзка със спорните моменти на какво разстояние е била
пострадалата, защото изрично се допусна експертиза по т.6, а т.6 касае
предотвратимостта, предотвратимостта касае скорост и разстояние.
Посоченият свидетел е с адрес: *************** като моля да се направят
съответните справки в национална база данни.
Адв. М.: Противопоставям се на така направеното искане. Посредством
29
този свидетел се цели събиране на доказателства, досежно скоростта и
отстояние. Считам, че такива гласни свидетелски показания не следва да се
събират, дотолкова доколкото те ще са субективни възприятия на водача,
участник в процесния инцидент и следва с категоричност тези спорни факти
да бъдат установени и доказани, посредством експертно заключение на
експерт, който е компетентен да даде отговор на тези въпроси.
СЪДЪТ като взе предвид искането от ответната страна и становището
на ищците, чрез процесуалния им представител, счита, че следа да бъде
допуснат до разпит посочения от ответника свидетел, за който има данни, че е
присъствал на инцидента, тоест той е пряк очевидец на ситуацията за
установяване на следните въпроси: каква е била приблизителната скорост на
движение на увреждащия автомобил, управляван от Б. Б. ХЮС. и възприел ли
е пресичането на пострадалата З. Деменеджиева.
По изложените съображения, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ПРИЗОВЕ ПОВТОРНО свидетелят Б. Б. ХЮС. за датата на
следващото съдебно заседание.
ДОПУСКА като свидетел при режим на призоваване за ответната
страна лицето С. Ф. ИСМ., ЕГН **********, с адрес: *************** тел.
**********, с показанията на който да се установи каква е била
приблизителната скорост на движение на увреждащия автомобил, управляван
от Б. Б. ХЮС. и възприел ли е пресичането на пострадалата З. Деменеджиева.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 50.00 лева, за призоваване на
посочения свидетел, вносим от ответника в едноседмичен срок, считано от
днес по депозитната сметка на Варненски окръжен съд.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ свидетелят С. Ф. ИСМ. за датата на следващо
съдебно заседание.
Адв.М.: Може ли в такъв случай, при условията на равнопоставеност на
страните, след като на ответника допуснахте двама свидетели - очевидци да
ми допусне и на мен един свидетел - очевидец, който мога да конкретизирам.
30
Моля да допуснете до разпит Г. АНГ. АНГ., ЕГН **********, с адрес за
призоваване гр.Варна, ул. „Яне Сандански“ №1, вх. Г, ет.5, ап.53, тел. за
призоваване **********. Посредством неговите показания целя да установя
същите факти каква е била ориентировъчната скорост на движение към
момента на инцидента и отстоянието от мястото на пресичане и
местонахождението на автомобила, в момента в който пострадалата е
предприела пресичане на пътното платно. Моля с цел процесуална икономия
да ми дадете възможност с молба да конкретизирам свидетеля.
СЪДЪТ като взе предвид искането от ищцовата страна, счита, че следа
да бъде допуснат до разпит посочения свидетел, за който има данни, че е пряк
очевидец на инцидента за установяване на следните въпроси: каква е била
ориентировъчната скорост на движение към момента на инцидента и
отстоянието от мястото на пресичане и местонахождението на автомобила, в
момента в който пострадалата е предприела пресичане на пътното платно.
По изложените съображения, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА като свидетел при режим на призоваване за ищцовата
страна лицето Г. АНГ. АНГ., ЕГН **********, с адрес ************* тел.
**********, с показанията на който да се установи каква е била
ориентировъчната скорост на движение към момента на инцидента и
отстоянието от мястото на пресичане и местонахождението на автомобила, в
момента в който пострадалата З. Деменеджиева е предприела пресичане на
пътното платно.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ свидетелят Г. АНГ. АНГ. за датата на следващо
съдебно заседание.
Адв.М.: Нямам други искания по доказателствата.
Юриск.З.: Нямаме други искания в днешно съдебно заседание. На
08.11.2021 г. имам дела в Окръжен съд - Пловдив.
За събиране на допуснатите гласни доказателства и изслушване на
допуснатата повторна съдебно-автотехническа експертиза, СЪДЪТ
31
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА производството по делото за ново
разглеждане на 22.11.2021 година от 14:00 часа, за която дата и час страните
ще се считат за редовно уведомени от съдебно заседание чрез процесуалните
си представители.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ свидетелите за датата на следващо съдебно
заседание.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 16:08 часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
32