Р Е
Ш Е Н
И Е
№_________
гр. Варна, _______.07.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на петнадесети юни, през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Р. СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ : ДАРИНА
МАРКОВА
МАРИЯ Х.
при секретаря ЕЛИ ТОДОРОВА,
като разгледа докладваното от съдия М.Х.
в.т.д.№588 по описа за 2020г. на ВнАС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба от „КОНСОРЦИУМ РЕМИ ГРУП“ АД, гр.Варна, представлявано от
управителя Р.И.Х., срещу решение №260240/18.09.2020г. по т.д.№127/20г. на ВОС.
В жалбата се твърди,
че решението е неправилно, постановено в нарушение на процесуалния и
материалния закон и необосновано.
Твърди се, че изводът
на съда, че молителят „Факторът“ ЕООД е кредитор на въззивника е необоснован,
направен при игнориране на въведените с отговора, в срока по чл.629, ал.4 от ТЗ, възражения за прихващане и поисканите във връзка с тях доказателства. При
разглеждане на делото съдът не се е произнесъл по същите и е отказал отмяна на
хода по същество за събирането им. Последното искане е именно във връзка с
липсата на произнасяне и допускане на посочените доказателства – съдебно-счетоводна
експертиза с поставените задачи. Допуснатото нарушение налага извод за
необоснованост на фактическите констатации на съда, въз основа на които са
направени изводи за съществуване на вземанията на молителя и неоснователност на
възраженията за прихващане. От приложените фактури, се установява размера на
вземанията, предмет на прихващането, вида на договорите, както и изпълнението
на същите. Необоснован е и доводът за неоснователност на възражението поради
липса на насрещни вземания. Напротив, по делото е установено, че молителят е
придобил вземане от цедента, спрямо който са доказаните вземания на въззивника.
От друга страна, вземанията на кредитора са оспорени и същите не са установени
с влязъл в сила съдебен акт.
Ето защо, може да
бъде направен един единствен извод – за погасяване на вземанията на „Факторът“
ЕООД в размер на 30 692,50лв. чрез извършеното в хода на производството
съдебно прихващане.
По отношение на
второто вземане на „Факторът“ ЕООД, се твърди, че същото е недопустимо въведено
в производството, с допълнителна уточняваща молба, за която не са били дадени
указания от съда. Ако, въпреки възражението, съдът намери, че вземането е
надлежно заявено като основание на молбата, се твърди, че същото е погасено
чрез извършено извънсъдебно прихващане между праводателя на молителя и
ответника в производството. Материално правното изявление за прихващане е
извършено преди завеждане на исковата молба по т.д.№88/2017г. на ВОС и преди
уведомяване на ответника от „Аква Виа“ ООД по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД, на
23.10.2017г. Именно откритите нови писмени доказателства, установяващи
посочения факт, са обосновали искането по реда на чл.303 от ГПК за отмяна на
влязлото в сила решение, с което вземането е установено.
Въз основа на
изложеното следва да бъде направен извод, че „Факторът“ ЕООД не се легитимира
като кредитор на въззивника и с вземането в размер на 94 672,38лв.
По отношение на
втория молител – „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД се твърди, че съдът не е
съобразил въведените възражения по отношение на размера на вземанията и по
неговото основание. С отговора са направени фактически и правни доводи за
недължимост на вземанията, оспорени и в образуваните производства по реда на
чл.422 от ГПК. Неправилно е прието от съда, че възражението за прихващане с
недължимо платени на цедента суми е останало недоказано. По делото са събрани
доказателства за извършените плащания, за които са наведени твърдения, че са
недължимо заплатени и начислени без основание. Размерът на недължимо платените
суми е от значение и при оценка на имущественото състояние на длъжника, поради
което поисканата с отговора ССЕ е следвало да бъде допусната.
В жалбата се твърди
още, че съобразно трайно установената съдебна практика финансовото състояние на
длъжника следва да бъде установено към датата на приключване на устните
състезания, което в случая не е сторено от първостепенния съд и представлява
процесуално нарушение. Решението е неправилно и по отношение на частта, в която
е прието за установено състоянието на неплатежоспособност на дружеството
ответник, по следните съображения: 1. Презумпцията по чл.608, ал.4 от ТЗ е
въведена недопустимо с подадената уточняваща молба. Евентуално, по делото не е
установено редовността на уведомяването на длъжника. 2. По делото не е
установено актуалното икономическо състояние на ответника към момента на
приключване на устните състезания; не са уважени исканията за установяване
размера на прихванатите и на оспорените вземания на молителите; изводът за
неплатежоспособност е направен въз основа на посочените от вещото лице
коефициенти, без да е извършено изследване и анализ на активите, тяхната
реализируемост и реалната пазарна цена; вземането на НАП не е отчетено като
спорно; необоснован е изводът за трудна събираемост на вземанията на
дружеството; не са взети предвид погасяванията на задълженията по образуваните
срещу длъжника изпълнителни дела; събраните по делото доказателства са ценени
неправилно, поради което решението е необосновано.
Решението е
неправилно и по отношение на посочената от съда начална дата на
неплатежоспособност, тъй като към тази посочена от съда не е налице трайно и
необратимо състояние на обективна невъзможност на дружеството да изпълнява
задълженията си към кредиторите.
По същество се
претендира отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което
молбите да бъдат отхвърлени като неоснователни.
В
съдебно заседание въззивникът, чрез процесуалния си представител, поддържа
жалбата. Излага, че по делото не е установено изпадането му в трайно състояние
на неплатежоспособност с начална дата 31.12.2018г., нито такова на
свръхзадълженост. По същество се претендира отмяна на решението и постановяване
на друго, с което молбата за откриване на производство по несъстоятелност да
бъде отхвърлена. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с писмен отговор и в съдебно заседание,
чрез ю.к.Г., оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че решението е
правилно, законосъобразно и постановено въз основа на събраните по делото
доказателства. От същите не се установява наличие на недължимо платени от
ответника суми по договора за кредит, поради което и въведеното възражение за
съдебно прихващане е недоказано. Размерът на вземането на молителя е установен
с допуснатата експертиза. Още повече, че оспорването от ответника касае
единствено размера на вземането, а не неговото съществуване, което е от
значение само за оценката на финансовото му състояние. Възраженията за
нищожност и неравноправност на клаузите от договора са неоснователни.
Излага още, че
решението на ВОС е постановено въз основа на цялостен анализ на икономическото
състояние на ответника, което е надлежно извършено от допуснатите по делото
първоначална и допълнителна ССЕ. При изготвянето им вещото лице е изследвало
продължителен период от време, за който е направен анализ на финансовите му
показатели.
По същество се
претендира отхвърляне на жалбата и потвърждаване на решението на ВОС.
Въззиваемата страна
ФАКТОРЪТ“ ЕООД с писмен отговор, в съдебно заседание и писмено становище, чрез
адв.Г., оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че решението е правилно и
постановено въз основа на събраните по делото доказателства. От същите се
установяват по безспорен начин вземанията на молителя в производството. И двете
вземания, на които се основава молбата за откриване на производството по
несъстоятелност са съдебно установени. Правилен е изводът на първостепенния съд,
че в срока по чл.629, ал.4 от ТЗ е въведено възражение за прихващане със сумата
от 31 966, 63лв., което е допустимо, тъй като не е разгледано от исковия
съд, но същото е недоказано. Представените по делото документи – уведомление за
цесия и уведомление за прихващане, заедно със сметка за неустойка са неистински
частни документи, чиято неавтентичност е последователно установена с две
експертизи по т.д.№88/2017г. на ВОС.
Второто въведено в
производството вземане, като част от основанията на молбата за откриване на
производство по несъстоятелност, представлява вземане, което е съдебно
установено с влязъл в законна сила акт на 28.01.2020г. Още повече, че
въвеждането му в производството е преди връчване на препис от молбата, поради
което представлява уточнение на същата. Въведеното в производството възражение
за прихващане с това вземане е неоснователно. Същото е недоказано и
недопустимо, тъй като е било предмет на разглеждане в производството по
т.д.№88/2017г. на ВОС. Правилни са и изводите на съда относно приложението на
чл.103, ал.3 от ЗЗД.
Неоснователни са и
въведените възражения по отношение вземанията на втория кредитор. Още повече,
че същите са отнесени единствено към размера, но не и към основанието на
вземането му. Въведените възражения за нищожност и неравноправност са неоснователни.
В приетите пред ВОС
заключения по допуснатите първоначална и допълнителна експертиза е направен
цялостен анализ на финансовото и икономическото състояние на ответника, на който
се основават и изводите за неплатежоспособност на дружеството и е определена
началната дата.
По същество моли
жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, а решението на ВОС потвърдено.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Съдът
намира производството за редовно и допустимо – подадената ВЖ е депозирана от
надлежна страна, в срока за обжалване на решението и при спазване на останалите
изисквания за редовност.
Съдът по предмета на
спора съобрази следното:
Производството пред
ВОС е образувано по предявена молба /уточнена с молба вх.№3407/31.01.2020г./ от
„Факторът“ ЕООД, гр.Варна, чрез адв.Г., за откриване на производство по
несъстоятелност на „КОНСОРЦИУМ РЕМИ ГРУП“ АД, гр.Варна и обявяване
неплатежоспособността на дружеството.
Сочи се, че молителят
е кредитор на ответното дружество с вземания за неплатена цена по договори за
доставка на стоки и строителни услуги, сключени с „АКВА ВИА" ЕООД. С договор за цесия от 21.11.2017г. „АКВА ВИА"
ЕООД е прехвърлило на „ФАКТОРЪТ" ЕООД своите вземания към дружеството
длъжник по фактури с №№ **********/13.03.2013 г., № **********/15.03.2013 г., №
**********/05.04.2013 г., № **********/10.05.2013 г. и № **********/27.05.2013
г. Общия размер на главниците възлиза на
23520.85 лева, заедно с дължимите мораторни лихви върху всяко просроченото
задължение. С уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, извършената цесия била съобщена
на длъжника на 06.03.2018 г. чрез телепоща. Вземанията са съдебно установени с
постановените решения по г.д.№3626/2018г. на ВРС, потвърдено с решение по
в.т.д.№1455/2019г. на ВОС.
С уточняващата молба молителят е посочил, че с влязло в сила решение по
в.т.д.№ 333/2018г. на АпС – Варна е потвърдено решението по т.д.№ 88/2017 год.
на ВОС, с което „КОНСОРЦИУМ РЕМИ ГРУП" АД е осъдено да заплати на
„ФАКТОРЪТ" ЕООД, гр.Варна, сумата от 94 672.38 лева, представляващи сбор
от дължими главници по договор за изработка, сключен между трето лице „АКВА
ВИА" ЕООД, ЕИК *********, гр.Добрич като изпълнител и „КОНСОРЦИУМ РЕМИ
ГРУП" АД като възложител, по издадени от „АКВА ВИА" ЕООД осем броя
фактури в периода от 08.05.2012г. до 14.12.2012г. Вземането е било цедирано от
„АКВА ВИА" ЕООД на молителя „ФАКТОРЪТ" ЕООД с четири договора за
цесия, всички от 07.01.2014г.
По отношение на
неплатежоспособността на ответника са изложени следните твърдения: 1/ на
основание чл.608, ал.2 от ТЗ – неизпълнение на задължението за обявяване на ГФО
за последните три години – заявените за обявяване отчети не са заверени от
регистриран одитор; 2/ чл.608, ал.3 от ТЗ – преустановяване на плащанията,
което се дължи на обективна и трайна невъзможност да обслужва изискуемите си
парични задължения; 3/ евентуално свръхзадълженост; 4/ чл.608, ал.4 – вземането
установено в слязъл в сила акт, за което е образувано изпълнително дело е
останало неудовлетворено 6 месеца след получаване на поканата или съобщението
за доброволно изпълнение.
В съдебно заседание
ищецът, чрез процесуалния си представител поддържа иска и моли същия да бъде
уважен. Моли съда въз основа на заключението на вещото лице да определи
началната дата на неплатежоспособността – 31.12.2012г.
В хода на
производството, по реда на чл.629, ал.4 от ТЗ е конституиран присъединен
кредитор „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, гр.София, с твърдения, че има
качество кредитор на основание придобити въз основа на договор за цесия, сключен с „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, вземания към "КОНСОРЦИУМ
РЕМИ ГРУП" АД по Договор за банков кредит №270/05205/020031 от 22.08.2008
г., които към 14.02.2020 г. са в общ размер на 3 829 349.64 лева, ведно със
законна лихва върху сумата. Твърди, че изискуемостта на кредита е настъпила на
31.08.2016 г., а ответникът е изпаднал в просрочие на 01.09.2016 г., от когато
счита, че е настъпила неговата неплатежоспособност.
По изложените съображения молителят претендира да бъде открито производство
по несъстоятелност на "КОНСОРЦИУМ РЕМИ ГРУП" АД.
Ответникът „Консорциум
Реми Груп“ АД с писмен отговор и в съдебно заседание, оспорва молбите като
неоснователни. Оспорва качеството кредитори на молителите със следните
твърдения: - „Факторът“ ЕООД няма изискуемо парично вземане, произтичащо
от търговска сделка, като оспорва търговския характер на същата. Прави възражение
за съдебно прихващане на насрещно вземане от цедента - „Аква Виа ООД със сумата
от 31 966.63 лв., представляваща възнаграждение. Твърди, че същото е наведено в
производството по гр.д.№ 3626/2018г. по описа Варненски районен съд, което
съдът незаконосъобразно е отказал да приеме за разглеждане по съображения, че
вземането на ответната страна срещу цедента на ищеца „Факторът ЕООД - „Аква
Виа" ООД не е ликвидно. Оспорва размера на вземането на „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, цедирано от „Уни Кредит Булбанк“ АД. Прави
възражение за прихващане със свои вземания към цедента, а именно: за недължимо
платени на „АСВ“ АД суми по договор за револвиращ банков кредит №270/05205/020031
от 22.08.2008г. в размер на: 251 202.04 евро -
начислени и недължимо платени лихви за забава и наказателни лихви; 48 222.22 евро - начислени и недължимо платени такси, разноски и др. разходи и
42 156 евро - недължимо платени суми за съдебни разноски, други разходи по
кредит и застраховки.
Твърди, че преценката на имущественото му състояние се отнася до неговите
краткорайни активи и съпоставката им с краткотрайните задължения, установими
при провеждане на съдебно-счетоводна експертиза, независимо от позоваването на
молителя на презумпциите на чл. 608, ал. 2 и ал. 3 от ТЗ. Твърди, че не е
установено състояние на неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост на
дружеството. ГФО на дружеството са заявени за обявяване в Търговския регистър,
поради което е изпълнено изискването на чл.608, ал.2 от ТЗ. Презумпцията на
чл.608, ал.4 от ТЗ е неприложима, тъй като няма влязъл в сила акт.
Съдът, след съвкупна
преценка на представените по делото доказателства приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата
на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
В настоящия случай
съдът намира, че постановеното от ВОС решение е валидно и допустимо. Съдът
намира, че предприетите до връчване препис от исковата молба на ответника
поправки в основанието и/или петитума не са ограничени от въведените от
законодателя процесуални условия за последващо изменение на иска /решение
№116/28.11.2012г. по т.д.№ 102/2011г., ІІ т.о./. Предприетите от ищеца
изменения на иска до връчване на препис от исковата молба на ответника
съставляват поправка на исковата молба. За тези поправки не важат ограниченията
на чл.214 от ГПК за изменение на иска и на чл.288 ГПК за заменяне на
страна /определение по чл.274, ал.3 ГПК №178/12.03.2012г., на ВКС, ІІІ
г.о./. Жалбата следва да бъде разгледана по същество.
Спорни пред
настоящата инстанция са следните въпроси: за качеството „кредитор“ на всеки
един от молителите и за наличие на състояние на неплатежоспособност на
въззивното дружество.
По отношение
качеството „кредитор“ на молителите в производството:
От представеното пред
настоящата инстанция заверено копие на решение по г.д.№3226/2018г. на ВРС, XLІІІ
състав, потвърдено с решение по в.т.д.№1455/2019г. на ВОС, влязло в законна
сила на 04.01.2021г., се установява, че със същото „Консорциум Реми Груп“ АД е
осъдено да заплати на „Факторът“ ЕООД, гр.Варна, сумите от 23 520,85лв., представляваща
неизпълнено задължение за заплащане на цената по договор за доставка на стоки и
услуги по процесните фактури, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от завеждане на иска – 12.03.2018г. до окончателното й изплащане и
сумата от 7 171,65лв. – обезщетение за забавено плащане на главниците в
размер на законната лихва, за периода от 12.03.2015г. до 12.03.2018г.
Не е спорно между
страните, че вземанията установени с посочените съдебни решения са придобити от
молителя въз основа на договор за цесия, сключен с „Аква виа“ ООД от
21.11.2017г., която е съобщена на длъжника „Консорциум Реми Груп“ АД, на
06.03.2018г. В условие на евентуалност, в решението е прието, че длъжникът е
уведомен за цесията най-късно с получаване на препис от исковата молба.
В хода на производството е въведено възражение за прихващане на така
установените вземания със сумата от 31 966,63 лева,
представляваща придобито чрез цесия вземане по договори за транспорт между
неговия цедент „Реми Ауто“ ЕООД и цедента на молителя „Аква Виа“ ООД. За
установяване на вземанията по делото са представени договор за прехвърляне на
вземане от 04.04.2016г., сключен между «Реми Ауто» ЕООД и «Консорциум Реми
Груп» АД, уведомление за прехвърлянето, както и фактури, вземанията по които се
твърди, че са предмет на цесията,съответно на прихващането.
Съдът намира, че по делото не са събрани доказателства, от които да се
установява наличието на договор за транспортни услуги, изпълнението му и
останалото незаплатено възнаграждение. Не е установено и обстоятелството, че
вземанията по представените фактури са предмет на договора за цесия, доколкото
същите не са описани в него, а по делото не е представен описа към договора за
цесия. Възражението за прихващане е неоснователно.
Дори да се приеме, че вземанията на длъжника са установени и са налице
предпоставки за прихващането им с вземанията на молителя, то посоченото
обстоятелство не отрича легитимацията на последния за водене на производството,
с оглед своевременното въвеждане в процеса на второ основание.
От представените пред
ВОС заверени преписи на решения по т.д.№88/2017г. на ВОС, в.т.д.№333/2018г. на
ВАпС, недопуснато до касационно обжалване и влязло в сила на 15.10.2019г., се
установява, че със същото „Консорциум Реми Груп“ АД е осъдено да заплати на
„Факторът“ ЕООД, гр.Варна, сумата от 94 672,38лв., представляваща неизпълнено
задължение за заплащане стойността на процесните фактури, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от завеждане на иска – 27.01.2017г. до
окончателното й изплащане и сумата от 28 116,06лв. – сбор от обезщетения за
забавено плащане на главниците в размер на законната лихва, за периода от 27.01.2014г.
до 28.12.2016г.
Не е спорно между
страните, че вземанията установени с посочените съдебни решения са придобити от
молителя въз основа на четири договора за цесия, сключени с „Аква виа“ ООД от 07.01.2014г.,
които са съобщени на длъжника „Консорциум Реми Груп“ АД, на 08.11.2016г. В
условие на евентуалност, в решението е прието, че длъжникът е уведомен за
цесията най-късно с получаване на препис от исковата молба.
В хода на
производството е въведено възражение за извършено между ответника и праводателя
на ищецца „Аква Виа“ ЕООД на 07.04.2016г. извънсъдебно прихващане на дължимата
от „Консорциум Реми Груп“ АД сума от 94 672,38лв. и обезщетение за
забавено плащане от 28 116,06лв. с насрещно вземане в общ размер от
130 186,92лв.
Съдът намира
направеното възражение за неоснователно. Изявлението за материално прихващане е
от 07.04.2016г., преди постановяване и влизане в сила на осъдителното решение
по т.д.№88/2017г. на ВОС, поради което е и преклудирано от силата на присъдено
нещо, с което са установени вземанията на молителя „Факторът“ ЕООД.
В този смисъл е и
постановеното решение по т.д.№981/2020г. на ВКС, ІІ т.о., с което е оставена
без уважение молбата на „Консорциум Реми Груп“ АД за отмяна на решение по
в.т.д.№333/2018г. на ВАпС, на основание чл.303, ал.1, т.1 от ГПК.
Молителят „Факторът“
ЕООД се легитимира като кредитор на ответното дружество „Консорциум Реми Груп“ АД
с посочените в молбата вземания, установени с влезли в сила съдебни
решения.
От приложените пред
ВОС писмени доказателства – Договор за банков кредит № 270/05205/020031 от 22.08.2008 г., договор за цесия
сключен между „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, гр.София и „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, уведомление до длъжника „Консорциум Реми Груп“ АД за прехвърляне на вземането и издадена въз
основа на същите Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК
№3776/15.05.2019г. по ч.г.д.№7163/2019г. на ВРС се установява, че молителят „Агенция
за събиране на вземанията“ ЕАД, гр.София се легитимира като кредитор на
ответното дружество с вземанията по посочения договор. Последните са оспорени
единствено по размер, което обстоятелство не води до отричане качеството на
кредитор на молителя.
Съдът намира, че предмет на производството по чл.608 и сл. ТЗ не е
размерът на конкретното вземане на кредитора, а неплатежоспособността на
длъжника като обективно състояние. Към момента на предявяване на молбата по
чл.625 ТЗ е необходимо само установяване на качеството на молителите като
кредитори по търговска сделка, с оглед тяхната материално-правна легитимация.
Вземането на молителите, както и на останалите кредитори, подлежат на
предявяване, приемане, оспорване и съдебно установяване, вкл. досежно размера
им, едва след откриване на производство по несъстоятелност по специалните
правила, предвидени в ТЗ. Създаденият нарочен ред е именно поради това, че
решението на съда по откриване на производство по несъстоятелност не формира сила
на присъдено нещо дори по отношение вземанията на кредиторите, които са го
инициирали. Размерите на претендираните вземания могат да се съобразят
корекционно при анализа на финансово-икономическото състояние на длъжника и биха
били от значение, ако съществено се отразяват на показателите, имащи отношение
към установяване на неплатежоспособността.
По отношение
твърденията за неплатежоспособност на длъжника „Консорциум Реми Груп“ АД:
По въведеното по чл.608, ал.2 от ТЗ:
За да се приеме за
установена презумпцията за неплатежоспособност, е необходимо по делото да бъде
установено кумулативното осъществяване на следните елементи: 1/ възникнало
задължение за обявяване на ГФО в търговския регистър спрямо търговеца, по
отношение на който се иска откриване на производството по несъстоятелност; 2/
неизпълнение на това задължение, предпоставено от изтичане на законоустановения
срок за заявяване, посочен в приложимия ЗСч; 3/ неизпълнението на задължението
за заявяване на ГФО трябва да е налице за всеки от трите последни ГФО преди
подаване на молбата по чл. 625 ТЗ. Неизпълнение на административното задължение
за заявяване следва да е налице преди подаване на молбата относно годишните
финансови отчети за последните три години. Самото обявяване на
заявения ГФО от длъжностното лице по регистрацията не е част от фактическия
състав на чл. 608, ал. 2 ТЗ.
От извършената
служебна справка по партидата на търговеца/ответник в Търговския регистър се
установява, че към датата на подаване на молбата за откриване на производство
по несъстоятелност /27.01.2020г./, „Консорциум
Реми Груп“ АД е подал заявление №20190626171236 за обявяване на ГФО за 2018г.,
поради което не са налице определените в закона предпоставки обуславящи
приложение на презумпцията за неплатежоспособност.
По
въведеното основание за неплатежоспособност по чл.608, ал.4 от ТЗ:
Според презумпцията на чл. 608, ал. 4 ТЗ, неплатежоспособността се
предполага, ако по изпълнителното производство, образувано за изпълнение на
влязъл в сила акт на кредитора, подал молба по чл. 625 ТЗ, вземането е останало
изцяло или частично неудовлетворено в рамките на 6 месеца след получаване на
поканата или на съобщението за доброволно изпълнение.
За да се приложи същата, е необходимо по делото да бъде установено
наличието на следните предпоставки: 1/ образувано изпълнително производство, по
което кредиторът има качеството на взискател; 2/ актът, с който се установява
вземането на кредитора, предмет на удовлетворяване в изпълнението е влязъл в
сила; 3/ вземането на кредитора да е останало неудовлетворено (изцяло или
частично), след изтичане на 6 месеца от получаване на поканата или на
съобщението за доброволното му изпълнение; 4/ кредиторът е молител по см. на
чл. 625 ТЗ, съответно присъединен кредитор
по чл.629, ал. 4 ТЗ, който извежда активната си легитимация именно въз
основа на неудовлетвореното, въпреки индивидуалното изпълнение безспорно
вземане по чл. 608, ал. 1, т. 1 - т. 3 ТЗ.
От събраните по делото доказателства се установява, че молителят
„Факторът“ ЕООД е носител на съдебно установено вземане по влязлото в сила
решение по т.д.№88/2017г. на ВОС. Въз основа на издадения по него изпълнителен
лист е образувано изп.д.№20187110400559 на ЧСИ Даниела Янкова, по което
молителят е взискател. Последният е основал легитимацията си в настоящото
производство на посоченото вземане, останало неудовлетворено изцяло 6 месеца от
уведомяване на длъжника, видно и от приложеното по делото удостоверение
изх.№13184/29.06.2020г. Предвидените в разпоредбата на чл.608, ал.4 от ТЗ
предпоставки са надлежно установени.
По въведеното основание за
неплатежоспособност по чл.608, ал.3 от ТЗ и възраженията за липса на трайно и
необратимо състояние на обективна невъзможност на дружеството да изпълнява
задълженията към кредиторите си:
При преценката на платежоспособността на търговеца следва да се има
предвид обстоятелството разполага ли същият с достатъчно имущество за покриване
на задълженията си, без да се поставят в опасност интересите на кредиторите. С
оглед на това, при преценката досежно размера на имуществото на длъжника и неговата стойност
не следва да се вземат под внимание дълготрайните материални активи, с които
длъжникът разполага. Това е така, защото евентуалната разпродажба на същите за
удовлетворяване на текущи задължения би затруднила бъдещата му търговска
дейност, и би довела на практика до нейното преустановяване, с което се постига
ефекта на всяко едно производство по несъстоятелност във фазата по осребряване
на имуществото. По тази причина, при преценката на финансовото състояние на
длъжника не следва да се имат предвид притежаваните от него дълготрайни
материални активи, а само краткотрайните такива /в този смисъл е и трайната
практика на ВКС - решение №72 по гр.дело №953/95 г. на ВКС, решение №
795/04.04.06 г. по т.дело № 489/05 г. на ВКС, І ТО , решение № 98810.03.08 г.
по т.дело № 647/07 г. на ВКС, І ТО/ .
От заключенията по допуснатите пред ВОС и пред настоящата инстанция
съдебно – счетоводни експертизи, приети като обективни и компетентно дадени и тълкувани
в тяхната цялост, се установява, че вземането на молителя „Факторът“ в размер
на 94672,38лв., установено с влязлото в сила решение по т.д.№88/2017г. на ВОС
не е осчетоводено в счетоводството на длъжника „Консорциум Реми Груп“ АД. За
същото е образувано изпълнително производство №20187110400559, като размерът на
дълга е, както следва: 130 600,39лв. към датата на първото заключение / от
които 94672,38лв. – главница, 28116,06лв. – законна лихва; 231,86 – такси от
взискател; 86,65лв. – такси ТТРЗЧСИ/; 130 508,67лв. към датата на
допълнителното заключение /л.879/ и 160 643,60лв. по заключението прието
пред настоящата инстанция.
Вземането на втория молител „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД по
договора за цесия с „Уникредит Булбант“ АД е в размер на 1 525 768,42
евро. По същия са установени плащания в общ размер на 1 667 901, 71лв.
/главница, съдебни разходи и лихви за забава, л.116/, като към
13.04.2021г. общия остатък на
задължението е в размер на 1 813 757,54лв. Извършените погасявания на
задълженията са в рамките на образуваното изпълнително производство, след
осребряване на активите на длъжника. Вземането е било отразено като задължение
към други кредитори по счетоводна сметка 499 в размер на
3 156 612,57лв. /л.623/. Неосчетоводената разлика във вземането,
съобразно счетоводството на кредитора към датата на първото заключение е
324 564,24лв. /л.652/; към датата на допълнителното е 389 724,41лв.,
без законна лихва /л.887/, а към датата на последното заключение е в размер на
1 766 942,94лв.- с приспадане на извършените прихващания.
Съобразно заключенията общия размер на задълженията на дружеството
/представляващи сбор от подробно описаните задължения по краткосрочни заеми
/сметка 151/, доставчици /сметка 401/, към клиенти по аванси /сметка 412/;
префактурирани разходи /см.416/; към персонала /см.421/, неползвани отпуски; ТД
на НАП; други кредитори /см.499/ е, както следва: в размер на
5 153 197,77лв., подробно описани л.623 по първоначалното заключение;
4 998 178,98 по одитираните отчети /л.873 - допълнителното
заключение/ и 2 829 809,11лв. подробно описани л.118-119 по последното
заключение.
Последователно, във всички заключения се установява, че част от
задълженията на длъжника „Консорциум реми груп“ АД не са намерили отражение в
неговото счетоводство през годините, като размерът на същите, проследен във
времето е както следва: към датата на първоначалното заключение -
1 581 458,49лв. /л.652/; към датата на допълнителното заключение -
544 568,64лв. /л.873/, към датата на последното заключение -
2 137 994,12лв. /л.122/. След прибавянето им към осчетоводените
задължения, общия размер на задълженията на дружеството към посочените моменти
на изследване е: 6 734 000лв. /л.653/; 5 542 747, 62лв. /л.873/ и
4 967 803,23лв. /л.122/.
От заключенията по експертизите се установява още, че за периода 2016-2019г.
най-голям относителен дял в актива на дружеството заемат текущите вземания на
дружеството, както следва: за 2016г. в размер на 4 721 000лв.; за
2017г. в размер на 4 448 000лв.; за 2018г. в размер на
2 807 000лв. /л.122/; за 2019г. в размер на 3 363 706,89лв.
/л.643/; за 2020г. в размер на 3 657 183, 54 /л.130/, в които са включени
вземания по съдебни спорове и по договори за цесия, сключени през 2020г.
/л.129/. Периодът на възникването им е от 2009г. до 2020г., като при извършената справка в счетоводството на
ответника не са установени данни относно степента на събираемост на вземанията.
В счетоводството са начислени провизии /т.е. същите са били оценени като
трудносъбираеми и несъбираеми, като са обезценени/ единствено вземанията от
„Оркид София Хилс“, с дата на начисляване 30.12.2017г., в размер на
153 800лв. и от „Оркид Еърпорт Сити“, с дата на начисляване 30.12.2007г.,
в размер на 103 851,49лв. Част от вземанията са към свързани с дружеството
лица, съобразно заключението на вещото лице пред настоящата инстанция /л.131/ -
„Реми Ауто“ ЕООД, Р.И.Х. и „Реми – Билдинг Строй“ ЕООД.
По счетоводни записвания дружеството има и краткотрайни активи материални
запаси /готова продукция и стоки; незавършено производство; материали и запаси,
които се изразходват в производствения процес или при предоставянето на услуги/,
които за изследвания период са били в размери: 1267 000лв. за 2016г.;
1 280 000лв. за 2017г.; 1 280 000лв. за 2018г.; 1064000лв.
за 2019г.; 611 868,80 за 2020г.
В баланса на ответното дружество се водят и парични средства, както
следва: 1980000лв. за 2016г.; 2000лв. за 2017г.; 1000лв. за 2018г. За 2019г. в
първоначалното заключение е посочена наличност по банкови сметки 653,27лв., по
стари данни, без актуална разпечатка на наличности и 350,19лв. по каса. В
допълнителното заключение пред ВОС за 2019г. са отразени парични средства в
размер на 1 337,27лв., от които 684лв. – каса и 653,27лв. – по
разплащателна сметка. За 2020г. са отразени парични средства в размер на
655,97лв., от които 2,70 лв. по каса и 653,27лв. по разплащателна сметка. В
заключението прието пред настоящата инстанция паричните средства на дружеството
са посочени в размер на 653,27лв. – по разплащателна сметка и
244 908,63лв. – по сметка на несъстоятелността.
По отношение на дълготрайните материални активи вещото лице е установило
следните стойности: 956 000лв. за 2016г.; 884 000лв. за 2017г.;
832 000лв. за 2018г.; 794108,02 за 2019г. В допълнителното заключение е
посочено, че ДМА за 2020г. са в размер на 676 000лв. В заключението изслушано
пред настоящата инстанция вещото лице е посочило, че към 31.12.2020г. ДМА –
автомобили, компютри и други, подробно описани на л.122-123, са на обща
стойност 191,50лв. По делото е представена декларация от Р.Х., че част от тях
са бракувани или неработещи, но се водят в счетоводните сметки и не са изписани
от активите на дружеството. Следва да се приеме, че балансовата им стойност е
0.00лв. Съобразно представените писма от съдебните изпълнители има наложени
възбрани върху подробно описаните недвижими имоти, като е започнало
принудително изпълнение върху имуществото на ответника. Наложени са и запори на
притежаваните от дружеството МПС и банкови сметки.
В съставените счетоводни баланси на ответника за периода от 2016г. до 2019г.
и към 2020г. се установяват записвания на финансови дълготрайни активи, както
следва: 483000 за 2016г.; 368 000лв. за 2017г.; 368 000лв. за 2018г.
Финансовите дълготрайни активи по дялови участия са в размер на 5 000лв. в
капитала на „Реми Ауто“ ЕООД. Вещото лице посочва още, че към делото е
представен списък с активи на „Консорциум Реми Груп“ АД, където са вписани 125
бр. поименни акции с право на глас с номинал 12 500лв. от „СОД Варна“ АД,
но по счетоводни данни няма такъв актив.
По отношение на търговската дейност на дружеството: От заключенията се установява, че по счетоводни данни
финансовите резултати на дружеството са
както следва: 2016г. – печалба от 702 хил.лв.; 2017г. – загуба в размер
на 46 хил.л.; 2018г. – загуба в размер на 82 хил.лв.; 2019г. – печалба в размер
на 371 хил.лв.; 2020г. – печалба в размер на 1 332 хил.лв. Вещото лице е
посочило, че задълженията описани в т.2 на последното заключение са в размер на
2 138 000лв. Ако тези задължения се осчетоводят в счетоводството на
дружеството, то за 2020г. същото би било на загуба в размер на 806 000лв.
Съобразно одитираните отчети на дружеството, предприятието има непокрити загуби
от минали години в размер на 2 347 070,97лв. към 31.12.2018г. и в размер на 2 494 215,82лв. към
31.12.2019г. /отчетена през 2018г./.
От анализа на цялостната
дейност на ответника и финансовото му състояние следва извода, че последният
приход от търговска дейност на дружеството е по издадена фактура за изпълнено
СМР от 31.12.2018г. След тази дата дружеството не е било в състояние да покрива
краткосрочните си задължения с реализираните то него приходи. След посочената
дата и към момента на изготвяне на заключенията, дружеството няма дейност. Приходите
му се формират от фактуриране на наеми към свързани лица за ползване на ДМА. Извършваните
след тази дата плащания към доставчици са основно за текущи сметки за
електричество, ВиК, телефони и др. Няма извършени плащания към кредитори по
съществуващите вземания, извън образуваните изпълнителни производства, поради
което съдът приема за установен факта на спиране на плащанията.
Вещото лице посочва още, че за да е налице действащо търговско
предприятие е необходимо да са изпълнени следните условия: - нетния оборотен
капитал на дружеството /краткотрайни активи – краткосрочни задължения/ да е
положителна величина; - коефициентът на автономност да е отрицателна
величина/капитал:задължения/; - да няма просрочване на по-рано сключените
договори за заем. От анализа на счетоводните записвания и икономическото
състояние на длъжника е видно, че към 31.12.2018г. посочените предпоставки не
са били налице, тъй като краткотрайните активи са по-малко от краткосрочните
задължения, без неосчетоводените при ответника задължения; коефициентът за
автономност е положителна величина и са налице просрочени задължения по
сключените от длъжника договори. Установява се, че към края на 2018г.
дружеството е сключило договор за строителство от 20.11.2018г., по който е
подизпълнител, с възложител „Дъбовете“ ООД, но към настоящия момент няма
извършвани СМР по него. Положителните
финансови резултати за 2020г. се дължат на изписване на вземанията и
задълженията на дружеството, които са погасени по давност. В представената
декларация от 2019г. е вписана дейност „Строителство на жилищни и нежилищни
сгради“, като декларираните приходи са в размер на 1 143 437,60лв.,
от които: приходи от продажби – 17 095,58лв. /9000лв. от продажба на имот
в с.Ягодино и 8 095,58лв. – наеми от свързани лица/. Всички други отчетени приходи са от отписани задължения. Общия размер на приходи се дължи на: наеми от
свързани лица – 3540лв.; продажба на недвижими имоти от ЧСИ –
211 212,01лв.; приходи от цесии 70 225,65лв.; приходи от лихви по
кредити 72 418лв.
В заключението прието пред
настоящата инстанция отново е направен извод, че общата стойност на водените
парични средства не е достатъчна за покриване на задълженията към кредиторите с
текущи вземания. Вещото лице посочва, че затрудненията на длъжника имат траен и
необратим характер, предвид липсата на налични парични средства.
Анализът на счетоводните записвания на дружеството показват, че съобразно
изготвената документация коефициентът на обща ликвидност за целия период от 2016г.
до 2020г. е със стойност: - над препоръчителната /1-2/ за 2016г. и 2017г.,
съответно 2,52 и 2,17, а след това под препоръчителната стойност: 0,77 за
2018г., 0,77 за 2019г. и 0,73 за 2020г., което сочи на неспособност на
дружеството бързо да превръща наличните си активи в парични средства, с които
да покрива текущите си задължения.
Анализът на останалите, изчислени от вещото лице коефициенти за платежоспособност
на ответника сочи следното: - коефициентът
на бърза ликвидност е бил: 2.12 за 2016г.; 1,69 за 2017г.; 0,53 за 2018г.;
0,57 за 2019г. и 0,55 за 2019; - коефициентът
за незабавна ликвидност след 2016г., когато е бил 0.63, е нулева стойност;
- коефициентът за абсолютна ликвидност
/над 0,3/ след 2016г., когато е бил 0.63 е нулева стойност; - коефициентът на задлъжнялост е бил 5.07
за 2016г.; 25.22 за 2017г.; 82.50 за 2018г.; 69.69 за 2019г. и -5,48 за 2020г.;
- коефициентът на финансова автономност
е 0.20 за 2016г.; 0.04 за 2017г.; 0.01 за 2018г.; 0.01 за 2019г. и -0.18 за
2020г.
Съобразно одитираните отчети на дружеството за 2018г. и 2019г., както и към датата на
изготвяне на допълнителното заключение на вещото лице пред ВОС, показателите за
ликвидност са следните: коефициент за обща ликвидност: 1.11; 1.58 и 1.40;
коефициент за бърза ликвидност: 0.82; 1.14; 1.12; коефициентът за незабавна
ликвидност е 0.00 за целия период; коефициентът за абсолютна ликвидност е 0.00
за целия период; коефициент за финансова автономност: 0.01; 0.08; 0.09;
коефициент на задлъжнялост – 76.16; 12.52;11.47.
От изготвената от вещото лице сравнителна таблица се установява още, че през
2017г. и 2018г. финансовия резултат на дружеството е отрицателна величина. Коефициентът
на рентабилност на приходите от продажби е бил:0.51 за 2016г.; -0.07 за 2017г.;
-0.05 за 2018г.; 8.29 за 2019г. и -7.62 към 30.06.2020г. Съобразно одитираните
отчети на дружеството за 2018г – 2020г. коефициентът е бил, както следва:
-4,38; 46.38;26.25.
Коефициентите на рентабилност на
собствения капитал, рентабилност на пасивите и капитализация на активите са
били отрицателна величина за периода на осъществяване дейност от дружеството –
2017г. и 2018г. След преустановяването й са в рамките на препоръчителната
стойност. Цифровото им изражение за периода е следното: - коефициент на рентабилност на собствения капитал 0.45 за 2016г.;
-0.30 за 2017г.; -1.30 за 2018г.; 1.91 за 2019 и -1.28 за 2020г.; - коефициент на рентабилност на пасивите
0.09 за 2016г.; -0.01 за 2017г.; -0.02 за 2018г.; 0.03 за 2019г. и -0.23 за
2020г.; - коефициент на капитализация на
активите 0.07 за 2016г; -0.01 за 2017г.; -0.02 за 2018г.; 0.03 за 2019г. и
-0.29 за 2020г.
По одитираните отчети на дружеството за 2018г. 2020г. посочените показатели
са на стойност: - коефициент на
рентабилност на собствения капитал -1.28; 1.04; 0.23; - коефициент на рентабилност на пасивите 0.02;
0.08; 0.02; - коефициент на капитализация
на активите -0.02; 0.08; 0.02
От изготвения анализ на финансовото състояние на ответното дружество се
установява, че след 2016г. дейността на предприятието започва да се
характеризира с нерентабилност и неефективност; започва отчитане на загуба в
края на 2017г. и 2018г., намерила отражение и в одитираните отчети към 2019г.; намалява
способността на дружеството бързо да превръща наличните си активи в парични
средства, с които да покрива текущите си задължения: коефициент за обща
ликвидност намалява от 2,52 през 2016г., на 2,17 през 2017г. и 0,77 за 2018 и
2019г. до 0,73 през 2020г. Налице е тенденция в намаляването и на останалите
коефициенти за: – бърза ликвидност: от 2,12 към 31.12.2016г. на 1,69, 0,53,
0,57 и 0,55 към 2020г.; - незабавна ликвидност: от 0,63 през 2016г. на 0,00 за
следващите три години и абсолютна ликвидност: от 0,63 през 2016г. на 0,00 през
следващите три години, които показват: непосредствената способност на
предприятието да обслужва краткосрочните си вземания с по-бързо ликвидни
краткотрайни активи; дали най-бързо ликвидните краткотрайни активи са достатъчни
за обслужване на краткосрочните задължения, както и каква е способността на
предприятието с наличните парични средства да обслужва краткосрочните
задължения. Посочените от вещото лице данни установяват налични задължения към
финансови институции, както и липса на активи за удовлетворяване на
задълженията към кредитори, настъпила към 31.12.2018г., към която дата и
коефициентът за финансова автономност е 0,01, а за задлъжнялост 82,50.
С оглед установената фактическа обстановка, при преценка значението на коефициентите
на обща и бърза ликвидност за определяне на икономическото състояние на
длъжника в производството по несъстоятелност настоящият състав съобразява
трайно установената съдебна практика, обективирана в решения по т.д.
№685/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., т.д. №4254/2013г. на ВКС, ТК, І т.о, т.д.
№284/2016г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., т.д. №2572/2015г. на ВКС, ТК, І т.о и други. В
същите е прието, че простото съотношение на актива и пасива, залегнало в
изчислението на коефициентите за ликвидност на дружеството, е недостатъчно за
преценка на състоянието му на платежоспособност. От значение е и
реализируемостта на актива, неговата ликвидност.
В решение по т.д. №4254/2013г. на ВКС, ТК, І т.о., е прието, че „по
правило коефициентът на обща ликвидност се явява основен показател за
състоянието на неплатежоспособност при действителна ликвидност на всички
елементи от краткотрайните активи, участващи при формирането му. Липсва
ликвидност, когато няма търсене на пазара на конкретните материални запаси или
краткосрочни инвестиции, съответно е налице несъбираемост или обезценка на
краткосрочните вземания, като от значение за установяването им са коефициентите
на обращаемост на съответния актив. В тази хипотеза водещ е този от другите
показатели за ликвидност /бърза, незабавна, абсолютна/, при изчисляването на
който включените активи могат реално да бъдат трансформирани в парични средства
и състоянието на неплатежоспособност следва да се приеме за установено, ако с
тези активи предприятието не може да посрещне краткосрочните, съответно
текущите си задължения. Коефициентите на финансова автономност/задлъжнялост са
помощни и лошите им стойности при добри показатели на ликвидност не сочат
наличие на състояние на неплатежоспособност на търговеца, а са единствено
индиция за евентуално настъпване на това състояние в бъдеще. В същото решение е
прието и че коефициентите на ликвидност зависят и от вътрешната структура на
краткотрайните активи, т.е. от това колко са материалните запаси,
краткосрочните вземания, краткосрочните финансови активи и паричните средства
като процент от общия размер на самите краткотрайни активи, което пък от своя
страна е функция от конкретната основна дейност на предприятието.
Ниският коефициент на бърза, незабавна или абсолютна ликвидност /под
базовия за отрасъла за съответния вид показател на ликвидност/ може да се дължи
на малкото тегло на краткотрайните финансови активи, съответно краткосрочни
вземания и паричните средства от общия размер на краткотрайните активи и да
сочи на по-голям дял в тях на материалните запаси /материали, стоки, готова
продукция/. Когато коефициентите на обща, съответно бърза ликвидност са в
норма, но останалите два коефициента на незабавна и абсолютна ликвидност са под
базовите за отрасъла стойности, е необходимо да се докаже причината за това, за
да може да се направи еднозначен извод за липса на ликвидност на материалните
запаси, съответно на краткотрайните финансови активи, а от там и за
неприложимостта на първите два коефициента като икономически показатели”.
В решение по т.д. №284/2016г. на ВКС, ТК, ІІ т.о, се приема, че в случай
на несъбираемост на краткосрочни вземания, например поради погасяването им по
давност, от значение са коефициентите на незабавна и абсолютна ликвидност, тъй
като при тяхното изчисляване се изключват материалните запаси и краткосрочните
вземания.
Предвид изложеното съдът намира, че от събраните по делото доказателства
се установява, че е налице разминаване в счетоводните записвания на дружеството
– вписаните краткотрайни активи и действителното фактическо положение,
доколкото вещото лице не е установило ликвидност на същите. За целия изследван
период 2016г. – 2021г. краткотрайните активи се състоят почти изцяло от
вземания, подробно посочени, за които няма данни за събираемостта им. Напротив,
предвид датата на възникването им в периода от 2009г. до преди 2020г.
съществува вероятност същите да са погасени по давност, доколкото не са налични
данни за реализиране на действия по събирането им. Аргумент за установената
несъбираемост на вземанията на дружеството са и определените от вещото лице
показатели за: - времетраене на един
оборот: 382 за 2016г.; 683 за 2017г., 24252 за 2018г. и липса на такъв за
2019г. и 2020г.; - брой на оборотите:
1 за 2016г. и 0 за целия останал период; - време на събиране на вземанията 464
за 2016; 3523 за 2017; 2458 за 2018г.; 26163 за 2019г., както и нарасналия период на погасяване на задълженията: 5 999
за 2016г., 3850 за 2017г., 3267 за 2018г. и 9253 за 2019г.
По отношение на паричните средства на дружеството съдът намира, че такива
са установени единствено в размер на 653,27лв. по разплащателна сметка. Останалите
посочени като „налични по сметка на несъстоятелността” не могат да бъдат приети
като свободни парични средства на длъжника, тъй като са събрани от принудителна
реализация на имуществото му в хода на производството по несъстоятелност.
Действително, финансовият резултат на търговеца за 2019г. - 2020г. по
одитираните отчети на дружеството и при преизчисления на коефициентите показва
реализирана печалба за посочения период, както и стабилизиране на коефициентите
за обща и бърза ликвидност, респ. отчитане на положителен финансов резултат, но
съдът счита, че посочените показатели не са резултат от осъществявана от
дружеството търговска дейност. Напротив, същата е преустановена в края на
2018г. и въпреки сключените договори за строителство, реално изпълнение не е
започнало. Положителният финансов резултат, съобразно посоченото по-горе, се
дължи на липса на надлежно счетоводно отразяване на всички изискуеми
задължения, отписване на погасени по давност такива, неотразяване в
счетоводството на несъбираемите вземания както и приход от наем на ДМА
реализиран от свързани с дружеството лица, които приходи реално не са
достатъчни да покриват текущите разходи и задължения на дружеството. Едва след
преустановяване на търговската дейност, коефициентът за бърза ликвидност е в
рамките референтните стойности, на
основа на водените счетоводни записвания, а преценката за наличие или липса на
състояние на неплатежоспособност следва да бъде направена въз основа на
действителното фактическо състояние на търговеца, а не единствено на база
изготвените от същия баланси. Подобрение в останалите коефициентите на
незабавна и абсолютна ликвидност не е настъпил. Затрудненията на длъжника имат
траен и необратим характер, предвид липсата на налични парични средства и
осъществявана търговска дейност.
Най–ранният момент, към който се доказва неплатежоспособността на
длъжника е 31.12.2018г., тъй като към тази дата дружеството е преустановило
дейността си и не е било в състояние да покрива задълженията си, доколкото не е
разполагало с налични парични средства. Извършените погасявания на текущи
задължения извършени в хода на образуваните изпълнителни производства чрез
реализиране на ДМА на дружеството също не могат да обосноват извод за наличие
на състояние на платежоспособност на търговеца. Дружеството не разполага и с активи, от които
да бъдат удовлетворени всичките му кредитори, като е налице траен и необратим
характер на това състояние, предвид липсата на данни за източници на средства
за финансиране на дейността.
С оглед на изложеното, съдът намира, че от събраните по делото
доказателства се установяват по безспорен начин обстоятелствата, че: Молителите
имат качеството кредитори на ответното дружество за изискуеми вземания по
търговски сделки. Ответното дружество не е в състояние да изпълни задълженията
си по сключените търговски сделки, не притежава свободни парични средства, нито
възможност да набави такива. Състоянието на ответника понастоящем е дълбоко и
необратимо, съобразно анализа на вещото лице, предвид липсата на данни за
източници на средства за финансиране на дейността, поради което са налице
условията на чл.608, ал.1 и ал.2 от ТЗ и е налице обективното състояние на
неплатежоспособност на същото.
С оглед съвпадане изводите на двете инстанции обжалваното решение следва
да бъде потвърдено.
На основание чл.78 от ГПК и направеното искане, въззивникът „Консорциум
Реми Груп“ АД, гр.Варна следва да бъде осъден да заплати на „Факторът“ ЕООД
сумата от 1117лв., представляваща направените пред настоящата инстанция
разноски за адвокатско възнаграждение и депозит за съдебно-счетоводната
експертиза. Съдът намира, че направеното възражение за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.5 от ГПК, е
основателно. Доколкото предмет на разглеждане по делото е молба за откриване на
производство по несъстоятелност, дължимото за осъщественото процесуално
представителство възнаграждение следва да бъде определено по реда на чл.7,
ал.1, т.4 от Наредба №1/2004г. Договореното и заплатено от въззиваемата страна
възнаграждение в размер на 7000лв. се явява прекомерно и следва да бъде
намалено до размер от 1000лв., съобразен с фактическата и правна сложност на
делото.
На основание чл.78 от ГПК и направеното искане, въззивникът „Консорциум
Реми Груп“ АД, гр.Варна следва да бъде осъден да заплати на „Агенция за
събиране на вземанията“ ЕАД сумата от 233,33 лв., представляваща направените
пред настоящата инстанция разноски за депозит за съдебно-счетоводната
експертиза.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260240/18.09.2020г. по т.д.№127/2020г. на ВОС.
ОСЪЖДА „КОНСОРЦИУМ РЕМИ ГРУП“ АД,ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.Варна ДА ЗАПЛАТИ НА „ФАКТОРЪТ“ ЕООД, ЕИК *********, гр.Варна сумата
от 1117 лв., представляваща направените пред настоящата инстанция разноски, на
основание чл.78 от ГПК.
ОСЪЖДА „КОНСОРЦИУМ РЕМИ ГРУП“ АД,ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.Варна ДА ЗАПЛАТИ НА „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯТА“ ЕАД, ЕИК *********,
гр.София сумата от 233,33лв., представляваща направените пред настоящата
инстанция разноски, на основание чл.78 от ГПК.
Решението подлежи на незабавно вписване в Търговския регистър по
партидата на „КОНСОРЦИУМ РЕМИ ГРУП“ АД,ЕИК *********, на основание чл.624, вр.
чл.622 от ТЗ. Да се изпрати служебен препис на АВ.
На основание чл.634 в, ал.1 от ТЗ решението да се впише в особената
книга, водена от съда по несъстоятелността.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 1-месечен срок от връчването на страните
пред ВКС на РБългария при условията на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: