Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1232 Година 01.07.2019 Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, Х състав, на единадесети
юни две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела Драгнева
Секретаря Йовка Банкова
Прокурор
Като разгледа докладваното от
съдия Драгнева административно дело № 2627 по описа за 2018 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.215 от Закона за
устройство на територията (ЗУТ) и чл.145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.219, ал.3 от ЗУТ.
Образувано е по жалба на А.Б.А.-С. и Р.Н.Ч. и
двете с административен адрес гр.Несебър, ул.“Васил Левски“ № 7, със съдебен
адрес ***, пл.“Тройката“ № 4, ет.2, офис 5 – адв.П.С.
против заповед № 1313/07.08.2018г. на кмета на община Несебър. В хода на
съдебното производство А.Б.А.-С. е починала и като жалбоподател е конституиран
нейният наследник Х.И.С.. С жалбата се прави искане да се отмени обжалваната
заповед, като неправилна и незаконосъобразна. В съдебно заседание, чрез
процесуалния си представител поддържат жалбата на сочените в нея основания и
правят искане да бъде уважена.
Ответникът – Кмета на Община Несебър, редовно
уведомен, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, като неоснователна
и прави искане да бъде оставена без уважение.
Заинтересованите страни - Н.А.К., С.Х.С. и А.А.К., всички с адрес ***, редовно уведомени, в съдебно
заседание, чрез процесуалния си представител оспорват жалбата и правят искане
да бъде оставена без уважение и да им се присъдят направените по делото
съдебно-деловодни разноски.
Заинтересованите страни - Х.А.К., Р.Ж.К. ***, И.Х.С. и Б.Х.С. ***, редовно уведоми, не
изразяват становище по жалбата.
Административен съд Бургас, след като прецени
събраните по делото доказателства, от фактическа страна намира за установено
следното:
От Н.К. е подадена молба вх.№
Н2-УТ-1477/02.03.2018г. до кмета на
Община Несебър (л.55 от делото), с която е поискано извършване на проверка за
незаконно строителство в имот, находящ се в гр.Несебър, ул.„Изгрев“ № 21.
Констативен протокол от 04.04.2018г.
(л.54 от делото) е съставен от работна група от служители на Община Несебър за
извършена проверка на поземлен имот с идентификатор 51500.502.168 по КККР на
гр.Несебър, във връзка с постъпилата молба. На място е констатирано, че в
югозападната част на поземления имот, върху бетонов фундамент с приблизителни
размери 7,60/3,30м. и височина 0,30м. е изградена дървена конструкция, с
приблизителни размети 7,00/3,00м. и височина 2,30м. и ограждащи стени от
циментови плоскости аквапанел, с дървен покрив,
покрит с хидроизолация, които представляват един самостоятелен обект
„Едноетажна жилищна сграда“. На следващо място, към южната страна на
съществуваща сграда с идентификатор 51500.502.168.3 е установена изградена
„Едноетажна пристройка“ с неправилна форма, с приблизителна площ от 18,50кв.м.
и височина 2,00м., от тухлена зидария, гипсокартонени
плоскости аквапанел и дървен покрив покрит с
керемиди. Между съществуващи сгради с идентификатор 51500.502.168.3 и идентификатор
51500.502.168.5 е изграден „Открит бар“ с неправилна форма, с приблизителни
размери 2,70/2,90/1,40м. и височина 1,00м. от газобетонни
блокчета (итонг) и покрит с теракота. Посочено е, че към
момента на проверката обектите не се ползват, като не са представени строителни
книжа за същите. С писмо изх.№ Н2-УТ-1477-001/10.04.2018г. (л.46 от делото) са
уведомени Н.К., А.К., Х.К., Д. К., Р.Ч. и А.А. за констатациите
от извършената проверка, като им е предоставен 7-дневен срок за представяне на
строителни книжа и документи, удостоверяващи законността на описаните обекти.
Със заявление вх.№
Н2-УТ-1477-001-001/17.04.2018г. (л.43 от делото) до кмета на Община Несебър, А.А. е представила разрешение за строеж № 5/24.01.2002г. и разрешение
за ползване № 261/21.06.2002г. за кафе-експресо в УПИ II-357, кв.60 по плана на
гр.Несебър. Посочила е, че при извършената проверка са установени само част от
строежите, изпълнение в имота, като неустановени са останали няколко строежа, а
именно: сграда с идентификатор 51500.502.168.4, която в КК е отразена като
едноетажна, а на място е изпълнена двуетажна; сграда с идентификатор
51500.502.168.5 – представляваща ЗОХ; сграда с идентификатор 51500.502.168.6 –
представляваща кухня към ЗОХ.
С писмо изх.№ Н2-ИП-3873/28.05.2018г. (л.34 от
делото), началникът на отдел „Контрол върху строителството“ при Община Несебър
е изискал от отдел „Местни данъци и такси“ при Община Несебър информация
относно подадени данъчни декларации по чл.14 от ЗМДТ за ПИ с идентификатор
51500.502.168 по КККР на гр.Несебър и сградите в него, находящи се на
административен адрес гр.Несебър , ул. „Изгрев“ № 19 и № 21. В тази връзка, с
писмо вх.№ Н2-ИП-3873-001/30.05.2018г. (л.35 от делото) в отдел „КС“ са
представени седем броя справки за декларирани обстоятелства по партидите на
ДЗЛ, чиито имоти се намират на посочения административен адрес, актуални към
30.05.2018г.
Констативен акт № 32/04.06.2018г. (л.22-23 от
делото), е съставен от служители на Община Несебър, във връзка с извършена
проверка на строеж „Едноетажна жилищна сграда“, находяща се в югозападната част
на поземлен имот с идентификатор 51500.502.168 по КК и КР на гр.Несебър. В акта
е посочено, че поземлен имот с идентификатор 51500.502.168 е собственост на Н.К., Р.К., А.К., Х.К., С.С. и Р.Ч.. Към момента на проверката строежът не се ползва
и не са установени данни за извършителя му. Строежът е V-та категория, като за
него няма одобрени проекти, разрешение за строеж, протокол за откриване на
строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво, както и заповедна
книга. Прието е, че са нарушени разпоредбите на чл.137, ал.3 и чл.148, ал.1 от ЗУТ, като е посочено, че констативният акт е основание за започване на
административно производство за издаване на заповед по реда на чл. 225а, ал.1
от ЗУТ, за премахване на незаконен строеж.
Констативният акт е изпратен на Н.К., Р.К., А.К.,
Х.К., С.С., Р.Ч., А.А.-С. и
„К.“ ООД с писмо изх.№ Н2-КС-3993/05.06.2018г. (л.26 от делото). Видно от
служебна бележка от 06.06.2018г. (л.25 от делото),
констативният акт е съобщен и по реда на чл.225а, ал.2, изр.3 от ЗУТ, чрез
залепяне на информационното табло на Община Несебър.
Срещу
акта са постъпили писмени възражения с вх.№ Н2-КС-3993-001/11.06.2018г. (л.21
от делото) от А.А., в които се сочи, че процесният
обект неправилно е определен като строеж, тъй като същият представлява бунгало,
което е поставено върху бетонова настилка за подравняване на терена, а не върху
изляти фундаменти и е готово съоръжение, подлежащо на
преместване. Посочено е, че обектът не може да бъде квалифициран като жилищна
сграда, тъй като същият от една страна не е свързан с ток, вода и канал, а от
друга - размерите и липсата на задължителни помещения сочат, че не може да бъде
отнесен към жилищните сгради.
Със заповед № 1313/07.08.2018г. на кмета на
община Несебър е разпоредено да бъде премахнат незаконен строеж „Едноетажна
жилищна сграда“, находяща се в югозападната част на поземлен имот с
идентификатор 51500.502.168 по КК и КР на гр.Несебър, представляващ дървена
конструкция с приблизителни размери 7,00/3,00м. и височина 2,30м. и ограждащи
стени от циментови плоскости аквапанел с дървен
покрив покрит с хидроизолация, изграден върху бетонов фундамент с приблизителни
размери 7,60/3,30м. и височина 0,30м. Посочено е, че към момента на проверката обектът
е напълно завършен. Прието е, че строежът е V-та категория, съгласно чл. 137,
ал.1, т.5, б. „а“ от ЗУТ и Наредба № 1/30.07.2003 г. на МРРБ за номенклатурата
на видовете строежи. Изпълнен е без разрешение за строеж и одобрени проекти, в
нарушение на чл.137, ал.3 и чл.148, ал.1 от ЗУТ. Направените възражения са
приети за неоснователни, като е посочено, че със същите не се представят
доказателства за законосъобразното разполагане на „обекта“ в имота. Прието е,
че са налице обстоятелствата по чл.225а, ал.1 от ЗУТ за неговото премахване,
като незаконен по смисъла на чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ.
Заповедта е изпратена на Н.К., Р.К., А.К., Х.К.,
С.С., Р.Ч., и А.А.-С. с
писмо изх.№ Н2-КС-5329/08.08.2018г. (л.13 от делото).
Писмото е връчено на Андриана А.-С. на 13.08.2018г., а на Р.Ч. – на
11.08.2018г., видно от оформените известия за доставяне (л.20 и л.13 от
делото). Видно от служебна бележка от 13.08.2018г. (л.12 от делото), заповедта
е съобщена и по реда на чл.225а, ал.2, изр.3 от ЗУТ, чрез залепяне на фасадата
на строежа.
С жалба вх.№ Н2-КС-5617/24.08.2018г. (л.4-7 от
делото), подадена от А.А.-С. и Р.Ч. в срока по чл.
215, ал.4 от ЗУТ, заповедта е обжалвана по съдебен ред.
По делото е допусната съдебно-техническа
експертиза, като вещото лице в своето заключение сочи, че процесният обект
представлява едноетажна постройка с площ около 21кв.м. и височина около 2,30м.,
изградена на вътрешната регулационна граница с ПИ с идентификатор 51500.502.188
и на около 1,25м. от регулационната граница с ПИ с идентификатор 51500.502.181 и
ПИ с идентификатор 51500.502.182. Постройката е плътно долепена до една от
фасадите (калкана) на лека обслужваща постройка, находяща се в съседния ПИ
51500.502.188, както и частично покривайки плътна тухлена ограда с височина
около 2м. на същата граница. Конструкцията е дървена, монтирана върху бетонови
основи с височина около 0.30м., изляти върху терена.
Ограждащите стени са от влагоустойчив гипсокартон. Покривът
е дървен, плосък с хидроизолация. Обектът не е водоснабден. Електрифициран е,
но към момента на огледа електричеството е прекъснато. В заключението се сочи
още, че по своето разположение в имота, обектът не нарушава нормативните
технически изисквания, относими към ситуирането на подобен род обекти, с изключение на разстоянието до регулационната
граница с ПИ с идентификатор 51500.502.181 и ПИ с идентификатор 51500.502.182,
което е около 1,25м., но същият не е бил допустим за изпълнение съгласно чл.41,
ал.1 и ал.2 от ЗУТ. Според вещото лице, процесният обект може да бъде отделен само чрез
демонтаж на отделните елементи на конструкцията: сваляне на покривното
покритие, демонтаж на покривната конструкция, демонтаж на ограждащите стени,
демонтаж на носещата дървена конструкция, срязване болтовете, с които същата е
хваната за бетоновите основи. Бетоновите основи могат да се разбият. Експертът
счита, че отделните елементи на конструкцията принципно биха могли да се
монтират на друго място, със същото, или с подобно предназначение на това, за
което са ползвани на мястото, от което са демонтирани, върху новоизляти основи, но тъй като състоянието на постройката
не е добро, много малка част от отделните елементи биха могли да бъдат
използвани. При демонтажа по-голямата част от тях ще бъдат увредени, което ще
осуети повторната им употреба на друго място. Вещото лице посочва, че строежът не може да бъде
отделен от мястото му и монтиран на ново място, като цяло, без да бъдат
демонтирани отделните елементи на конструкцията.
В хода на съдебното производство е разпитана
като свидетел Д. А. К., която е леля на Андриана А.-С. и Р.Ч., баба на Н.К., А.
К. и Х.К. и майка на С.С.. Свидетелката сочи, че процесният строеж се намира в общ двор, като сградата е
построена от Х.С. през 2007-2008г. Свидетелства, че подът на сградата е цимент,
а обектът се състои от две стаи, но няма санитарни помещения. Посочва още, че в
сградата са живеели работници и персонал, които работят лятото, като се ползва
единствено от А. и Х., тъй като те са я строили и е тяхна. Посочва, че при
строежа на сградата не са им искали съгласие и не са питали къде да я построят
и понеже дворът е за общо ползване са имали спорове.
При така изложените фактически данни, които се
подкрепят от приложените по делото писмени доказателства, съдът достигна до
следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК,
съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 от АПК.
Процесната заповед
№ 1313/07.08.2018г. е подписана от Виктор Борисов – заместник кмет „Правно
обслужване и общинска собственост“ при Община Несебър за кмета на Община Несебър.
Същата е
издадена, на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ, като съгласно посочената
разпоредба, компетентен орган е кметът на общината, а правомощията на заместник
кмета са предоставени със заповед № 186/16.11.2015г. на кмета на Община Несебър
(л.10 от делото), във връзка с отсъствието му поради командироване със заповед
№ 1/27.06.2018г. (л.11 от делото). С оглед така посочените правни норми и
представените доказателства, се установява, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателите за допуснати съществени
процесуални нарушения в хода на административното производство, в частност, че
не са уведомени за неговото започване. Преди издаване на заповедта е изпълнена
процедурата предвидена в чл.225а, ал.2 от ЗУТ и е съставен констативен акт
за извършената проверка, който е връчен на жалбоподателите, видно от писмо
изх.№ Н2-КС-3993/05.06.2018г. (л.26 от делото). В акта е посочено, че същият е
основание за започване на административно производство по реда на чл.225, ал.1 от ЗУТ за премахване на строежа, като това обстоятелство е изрично посочено и в придружителното писмо, връчено на Р.Ч. и А.А. на 06.06.2018г., съгласно
приложените известията за доставяне (л.28-29 от делото). Жалбоподателите са
подали писмени възражения срещу акта, които са обсъдени при издаване на процесната заповед и е прието, че с
тях не се представят доказателства за законосъобразното разполагане на „обекта“
в имота. След като изрично в констативния акт е посочено, че той е основание за
започване на административно производство по реда на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, за
издаване на заповед за премахване, той е връчен на лицата и те са подали
възражения в определения им срок, то правото им на защита не е нарушено.
Неоснователно е възражението за
допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като в заповедта не били
изложени доводи за съответствие на строежа с ПУП. Съгласно чл.225, ал.2 от ЗУТ
„Строеж или част от него е незаконен,
когато се извършва: 1. в несъответствие с предвижданията на действащия подробен
устройствен план; 2. без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за
строеж; 3. при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект по чл.
154, ал. 2, т. 1, 2, 3 и 4; 4. със строителни
продукти, несъответстващи на изискванията по чл. 169а, ал. 1, или в нарушение
на правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи, ако това се
отразява на конструктивната сигурност и безопасното ползване на строежа и е
невъзможно привеждането на строежа в съответствие с изискванията на този закон;
5. при наличие на влязъл в сила отказ за издаване на акт по чл. 142, ал. 5, т.
8; 6. в нарушение на изискванията за
строителство в територии с особена териториалноустройствена
защита или с режим на превантивна устройствена защита по чл. 10, ал. 2 и 3.
“. Анализът на посочената правна норма
сочи, че законодателят е предвидил различни хипотези, при които един строеж
следва да се квалифицира като незаконен, като всяка една от тях е самостоятелно
основание, като не е необходимо установяването и на другите предвидени хипотези.
Доколкото в конкретния случай, в заповедта е посочено, че строежът е незаконен
по смисъла на т.2 от разпоредбата, а именно, че е извършен без одобрени
инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж, то непосочването на
обстоятелството дали същият е в съответствие с предвижданията на действащия ПУП
или не, не е процесуално нарушение.
Съгласно разпоредбата на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава
заповед за премахване на строежи или на части от тях, от четвърта до шеста
категория, които са незаконни по смисъла на чл.225 от ЗУТ.
За преценка валидността и законосъобразността на тази заповед релевантна е
правната квалификация на обекта, като е необходимо да бъде установено и
доказано по делото, че същият е строеж от четвърта до шеста категория, за
изграждането на който да липсват одобрени инвестиционни проекти и/или издадено
разрешение за строеж.
За да издаде обжалваната,
административния орган е приел, че описаният строеж е изпълнен без одобрени
инвестиционни проекти и разрешение за строеж, тоест налице е незаконен строеж
по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ.
С определение № 2324/01.10.2018г., на основание чл.171, ал.4 от АПК, е указано на жалбоподателите, че следва да ангажират доказателства за твърдяната от тях незаконосъобразност на издадена заповед, включително и да ангажират доказателства за законност и/или търпимост на извършеното строителство, с оглед наведените твърдения в жалбата, както и че ако не бъдат ангажирани доказателства, делото ще бъде решено, с оглед наличните такива. С оглед така дадените указания по искане на жалбоподателите е допусната съдебно-техническа експертиза, заключението по която обаче не опровергава фактическите и правни основания изложени в заповедта, включително и относно статута на строежа като незаконен.
Съгласно извършеното описание
на процесния обект, същия представлява строеж по смисъла на § 5, т.38 от ДР на
ЗУТ, като съгласно чл.41 и чл.42, ал.2 от ЗУТ, той е обект на допълващо
застрояване с обслужващи функции, като служи за задоволяват личните нужди на жалбоподателите,
както се сочи и в сезиращата съда жалба. Съобразно заключението на вещото лице
обекта не може да бъде отделен от мястото му и монтиран на ново място, като
цяло, без да бъдат демонтирани отделните елементи на конструкцията, като тези елементи
принципно биха могли да се монтират на друго място, със същото или с подобно
предназначение на това, за което са ползвани на място, върху новоизляти основи, но тъй като състоянието на постройката
не е добро, много малка част от елементите биха могли да бъдат използвани. При демонтажа
по-голямата част от тях ще бъдат увредени, което ще осуети повторната им
употреба на друго място. От заключението на вещото лице се установява, че
съобразно начина на изграждане на процесния обект и неговото предназначение,
същият не е преместваем обект по смисъла на чл.56, ал.1 от ЗУТ, във връзка с
§5, т.80 от ПР на ЗУТ и правилно е прието от административния орган, че е
строеж, по смисъла на посочените разпоредби.
Неоснователно е направеното от
жалбоподателите възражение, че процесният строеж не е
пета категория, съгласно чл.137, ал.1 от ЗУТ и Наредба № 1/30.07.2003г..
Съгласно чл.137, ал.1, т.5, б.
„в“ от ЗУТ, в зависимост от характеристиките, значимостта, сложността и
рисковете при експлоатация, пета категория са строежи от допълващото
застрояване, извън тези по шеста категория.
Съгласно чл.137, ал.6 от ЗУТ,
шеста категория са строежите по чл.54, ал.1 и 4 и чл.147.
Не е налице спор по делото, че
процесният строеж не е временен по смисъла на чл.54, ал.1 и ал.4 от ЗУТ, като
същият не попада и сред строежите изчерпателно посочени в нормата на чл.147 от ЗУТ. Ето защо, този обект, като строеж от допълващо застрояване, който не е
шеста категория, по смисъла на посочените разпоредби, е пета категория,
съгласно чл.137, ал.5, т.3 от ЗУТ, както правилно е прието и от
административния орган.
Неоснователни са и наведените
доводи, че за строежът не е необходимо издаване на разрешение за строеж. Съгласно
чл.148, ал.1 от ЗУТ, строежите могат да се извършват само ако са разрешени
съгласно този закон. В нормата на чл.151, ал.1 от ЗУТ са предвидени случаите в
които не се изисква разрешение за строеж, като процесният
строеж не попада в нито една от предвидените хипотези.
С оглед на изложеното, след
като в случая е налице строеж по смисъла на § 5, т.38 от ДР на ЗУТ, който е пета
категория, съгласно чл.137, ал.5, т.3 от ЗУТ, и не попада сред изключенията предвидени в
чл.151, ал.1 от ЗУТ, то правилно е прието от административния орган, че за него
се изисква разрешение за строеж, съгласно чл.148, ал.1 от ЗУТ. В случая, не се
твърди и не се установява да е издавано разрешение за строеж, поради което
правилно е прието в обжалваната заповед, че строежът е незаконен по смисъла на
чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ.
Направеното възражение за
незаконосъобразност на заповедта, поради неправилно определяне на нейните
адреса, а именно не само жалбоподателите но и част от заинтересуваните лица, не
следва да се обсъжда. Няма спор по делото, че първоначалните жалбоподателите
правилно са определени като адресати на заповедта, а дали другите адресати са
правилно определени е въпрос които касае техните права и задължения, поради
което само те биха могли да преценят дали те са нарушени. С така направеното
възражение, жалбоподателите защитават чужди права, което е недопустимо.
В открито съдебно заседание от
09.04.2019г. съдът е указал на жалбоподателите, че не сочат доказателства за
годината на извършване на строителството, с оглед установяване на евентуалната
му търпимост.
С оглед наведените твърдения от
процесуалния представител на жалбоподателите, че строежът е извършен през
2000г., с разпореждане от 19.04.2019г., съдът е указал на жалбоподателите, че
следва да ангажират доказателства в подкрепа на твърденията си. В тази връзка от
жалбоподателя Х.С. е представена нотариално заверена декларация, в която той
декларира, че строежа е изпълнен в
периода февруари – март 2000г. Доколкото обаче представената декларация
представлява твърдение на страна по делото, същата не може да се приеме като
доказателство за годината на извършване на строителство, като не са ангажирани
по делото други доказателства, че строежът е извършен в началото на 2000
година.
Съобразно ангажираните по
делото свидетелски показания на свидетелката Деспа Костова в проведеното на
11.06.2019г. открито съдебно заседание, процесният
строеж е извършен през 2007-2008г..
По делото липсват твърдения и не са ангажирани
доказателства, че строежът е извършен до 7 април 1987г., както и през периода 08.04.1987г.-30.06.1998г.,
бил е допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата
и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно ЗУТ, поради което същият не е търпим по смисъла §
16, ал.1 и ал.2 от ДР на ЗУТ. В случая не намира приложения и §16, ал.3 от ДР
на ЗУТ, тъй като не се твърди и не се установява строежът да е започнат след
30.06.1998г., но неузаконен до обнародване на ЗУТ – 02.01.2001г. и че е бил
допустим по действащите градоустройствени планове и по правилата и нормативите,
действали по време на извършването му или съгласно ЗУТ.
Строежът не е търпим и по смисъла на §127 от
ПЗР на ЗИД на ЗУТ (ДВ бр.82/2012г.), доколкото по делото не се установява, той
да е извършен в периода от 02.01.2001г. до 31.03.2001г. и че е бил допустим по
разпоредбите, които са действали по времето, когато е извършен, или по
действащите разпоредби съгласно ЗУТ. Съобразно ангажираните по делото
свидетелски показания строежът е извършен през 2007-2008г., като в този смисъл
видно и от скици-извадки от кадастралната карта към одобряването ѝ през 2005г.,
строежът не е попълнен. Въпреки изложеното, дори и да се приеме, че строежът е
извършен в началото на 2000г., както твърди единият от жалбоподателите, то също
не са налице основанията за търпимост, доколкото от заключението на вещото лице
се установя, че той не е бил допустим за изпълнение, с оглед нормите на чл.41,
ал.1 и ал.2 от ЗУТ и чл.42, ал.2 и ал.3 от ЗУТ, тъй като не е бил предвиден в
действащия ЗП и разстоянието до регулационната граница с ПИ с идентификатор
51500.502.181 и ПИ с идентификатор 51500.502.182 е около 1,25м..
С оглед на изложеното, след
като по делото не се установява за процесния строеж да е издадено разрешение за
строеж и да са одобрени проекти, както и същият да е търпим по смисъла на §16 от
ДР на ЗУТ и §127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, то правилно административният
орган е приел, че е незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ и подлежи
на премахване със заповед по чл.225а, ал.1 от ЗУТ.
С оглед на изложеното, жалбата против
заповед № 1313/07.08.2018г. на кмета на община Несебър е неоснователна и следва
да бъде отхвърлена.
При този изход на спора и на основание
чл.143, ал.3 от АПК в полза на заинтересованата страна Н.К. следва да се
присъдят направените по делото разноски в общ размер на 700,00 лева, от които
600,00 лева платено адвокатско възнаграждение и 100,00 лева платено
възнаграждение на вещото лице.
Мотивиран от горното и на
основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд гр.Бургас,
десети състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.Н.Ч. *** и Х.И.С. *** против
заповед № 1313/07.08.2018г. на кмета на община Несебър.
ОСЪЖДА Р.Н.Ч. ***
и Х.И.С. *** да заплатят в полза на Н.А.К. *** разноски по делото за настоящата
съдебна инстанция в размер на 700,00 лева (седемстотин лева).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 -дневен срок, от
съобщаването на страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: