Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №

 

Гр. С., 25.10.2019 год.

 

В  И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

С.ският районен съд, наказателно отделение, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н М

 

при секретаря Х П като разгледа докладваното от председателя АН дело №194 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по повод жалба от Н.П.Д. против НП №2570/14.06.2018г. на Началника на РУ на МВР- С., с което на жалбоподателя на основание чл.264, ал.2 от ЗМВР е наложено наказание „Глоба” в размер на 600 лева за извършено нарушение на същата разпоредба. Моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно.

Жалбоподателят, редовно и своевременно призован се явява в съдебно заседание лично и с упълномощен процесуален представител, който счита обжалваното наказателно постановление за незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено.

В съдебно заседание органът, издал обжалваното наказателно постановление не изпраща свой представител и не изразява становище по жалбата.

След преценка на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 30.05.2018г. свидетелите Н.К. и Т.П. били изпратени от дежурния на РУ на МВР- С. на ул. „Стоян Папазов” пред дом №51а, тъй като имало пусната силно музика. В тази къща към пътя имало пристройка, в която жалбоподателят имал гости, с които се черпели. На място пристигнал още един патрулен автомобил със свидетелите В.К. и В.Ч.. Служителите на реда извикали домакина, жалбоподателя Д., поискали му документи за самоличност и го предупредили за високо пуснатата музика. В това време от заведението излезли жената, с която е живял на съпружески начала жалбоподателя, св. Гергана Николова и негов племенник на име С., който взел от ръката на жалбоподателя личната карта, влязъл вътре в заведението след това излязъл, отказал да изпълни разпорежданията на св. К. да върне личната карта и да не се меси, започнал да се заканва, да обижда полицейските служители, при което те предприели действия по задържането му. Тъй като оказвал съпротива докато успеят да го задържат жалбоподателят многократно се опитвал да го освободи като за целта блъснал няколко пъти единия от служителите, св. Ч.. Въпреки предупрежденията на полицейските служители той продължавал да го прави. Жалбоподателят го дърпал за ръката и се опитвал да се добере до племенника си. Св. К. няколко пъти разпоредил на жалбоподателя да се дръпне и да не пречи на св. Ч. да си изпълнява служебните задължения, но той продължавал да го дърпа за ръцете и да му пречи да постави белезници. Тогава св. К. избутал жалбоподателя настрани, за да не пречи на св. Ч. да задържи с колегата си св. К. лицето С.. Впоследствие св. В.К. приел, че жалбоподателят Д. е извършил нарушение на разпоредбата на чл.264, ал.2 от ЗМВР и му съставил акт за установяване на административно нарушение като приел, че на 30.05.2018г. около 01,10 часа той след надлежно предупреждение и отдадено устно разпореждане, изразяващо се в това да не нарушава физическата неприкосновеност на ст. полицай В.Ч., служител в групата за опазване на обществения ред (ГООР) при РУ на МВР- С., изпълняващ служебните си задължения в униформено облекло (лятна строева униформа), същия не го изпълнява като няколкократно измества с ръка в областта на гърба ст. полицай В.Ч. и прави опит да осуети проверката и задържането на нарушител. Въз основа на този акт впоследствие Началникът на РУ на МВР- С. издал на 14.06.2018г. обжалваното наказателно постановление като приел, че жалбоподателят е извършил описаното нарушение и му наложил наказание „Глоба” в размер на 600 лева.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена в законоустановения седемдневен преклузивен срок от лице, имащо правен интерес от обжалването и разгледана по същество е частично основателна. По делото безспорно се установи, че жалбоподателят на 30.05.2018г. около 01,10 часа е бил предупреден с устно разпореждане, издадено от св. К. да не нарушава физическата неприкосновеност на ст. полицай В.Ч.. Жалбоподателят не се е съобразил с това разпореждане, а продължил да се мъчи да осуети задържането на своя племенник С като изблъсквал св. Ч. с ръка и му пречел да постави белезниците на ръцете на неговия племенник. От показанията на разпитаните свидетели К., Ч. и К. се установи, че жалбоподателят на 30.05.2018г. не е изпълнил устно разпореждане, издадено от св. К.. Съдът кредитира показанията на тези служители, тъй като същите са логични, безпротиворечиви и кореспондират с останалите събрани по делото доказателства. Съдът не кредитира в пълен обем показанията на св. Г. Н. и И. И., тъй като те са дадени от заинтересовани от изхода на делото лица, Г. Н. е живяла на съпружески начала с жалбоподателя, а И. И. е бил част от компанията празнуваща в заведението на жалбоподателя. Техните показания са достоверни дотолкова, доколкото от тях става ясно, че са дошли два полицейски автомобила и са извършили проверка и че е било задържано лицето С.. В останалата част, с която се опитват да оневинят жалбоподателя, че той не бил участвал в инцидента, че е стоял настрани съдът не кредитира, тъй като в тази част показанията им противоречат на показанията на полицейските служители К., Ч. и К.. Макар здравословното състояние на жалбоподателя да е влошено това не пречи да е извършил действията, за които свидетелстват полицейските служители К., Ч. и К.. В това отношение и св. К. твърди, че не са задържали жалбоподателя заради влошеното му здравословно състояние. Ето защо съдът счита, че жалбоподателят действително е извършил нарушението по чл.264, ал.2 от ЗМВР и следва да понесе административнонаказателна отговорност за това нарушение.

При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на атакуваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да доведат до отмяна на наказателното постановление. Съдът счита, че неправилно наказващият орган е наложил на жалбоподателя наказание „Глоба” в размер на 600 лева. В наказателното постановление не са изложени мотиви защо е наложена глоба в този размер, а не в минимален. Съдът счита, че е следвало да му се наложи  глоба в минималния предвиден в закона размер, а именно в размер на 500 лева. Това наказание съдът счита за справедливо и за отговарящо в пълна степен на нарушението и на вината на жалбоподателя.

Ето защо съдът счита, че обжалваното наказателно постановление следва да се измени като наложената глоба бъде намалена на 500 лева.

Предвид изложеното съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

ИЗМЕНЯ НП №2570/14.06.2018г. на Началника на РУ на МВР- С., с което на Н.П.Д. с ЕГН ********** на основание чл.264, ал.2 от ЗМВР е наложено наказание „Глоба” в размер на 600 (шестстотин) лева за нарушение на същата разпоредба като намалява наказанието „Глоба” на 500 (петстотин) лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд- гр. С. в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: