№ 383
гр. Перник, 29.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ
ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ Въззивно
гражданско дело № 20241700500582 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XX от ГПК.
С решение № 700 от 23.07.2024 г., постановено по гр.д № 426/2024 г., Районен съд
Перник е признал за установено по реда на чл. 422 ГПК, че Р. Б. П. дължи на „Йеттел
България“ ЕАД, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, следните суми, за
които е издадена заповед за изпълнение от *** г. по гр.д. № 4946/2023 г. на ПРС:
- 12,18 лв. цена на далекосъобщителни услуги за периода от 20.09.2021 г. до 19.10.2021
г. по договор от 06.02.2021 г. за телефонен номер +***
- 105,70 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни
услуги от 06.02.2021 г. за телефонен номер +***, представляваща сбор от три стандартни
месечни абонаментни такси, но не повече от броя на месеците до края на срочния договор;
- 94,36 лв. неплатена остатъчна цена по договор от 13.02.2020 г. за лизинг на мобилно
устройство Huawei nova 5T Dual Purple;
- 46,44 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договор от 13.02.2020 г. за лизинг
на мобилно устройство Huawei nova 5T Dual Purple, представляваща разликата между цената
на устройството без абонаментен план и преференциалната цена по сключения договор;
- 8,44 лв. неплатена остатъчна цена по договор от 13.02.2020 г. за лизинг на базови
аксесоари;
1
- 26,97 лв. цена на далекосъобщителни услуги за периода от 20.09.2021 г. до 19.12.2021
г. по договор от 06.02.2021 г. за телефонен номер +***;
- 37,36 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни
услуги от 06.02.2021 г. за телефонен номер +***, представляваща сбор от три стандартни
месечни абонаментни такси, но не повече от броя на месеците до края на срочния договор;
- 130,91 лв. цена на далекосъобщителни услуги за периода от 05.09.2021 г. до
04.12.2021 г. по договор от 06.02.2021 г. за телефонен номер +***;
- 149,69 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни
услуги от 06.02.2021 г. за телефонен номер +***, представляваща сбор от три стандартни
месечни абонаментни такси, но не повече от броя на месеците до края на срочния договор;
- 235,17 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договор от 06.02.2021 г. за лизинг
на мобилно устройство Huawei P40 lite 128 GB Dual Green, представляваща разликата между
цената на устройството без абонаментен план и преференциалната цена по сключения
договор;
- 8,10 лв. цена на далекосъобщителни услуги за периода от 18.04.2021 г. до 17.07.2021 г.
по договор от 02.04.2021 г. за телефонен номер +***;
- 6,00 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни
услуги от 02.04.2021 г. за телефонен номер +***, представляваща сбор от три стандартни
месечни абонаментни такси, но не повече от броя на месеците до края на срочния договор;
- ведно със законната лихва върху всички тези суми от подаване на заявлението по чл.
410 ГПК – *** г., до окончателното им заплащане.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от Р. Б. П.. Оспорва, че представените от
ищеца договори носят нейни подписи, като обръща внимание, че този довод е изтъкван и
пред първия съд. Отрича реална доставка на услугите, чиято цена се претендира от ищеца.
Оспорва редовността на счетоводството на ищеца с оглед на представените по делото
фактури за потребени далекосъобщителни и други услуги. Моли за отмяна на решението и
отхвърляне на исковите претенции. Претендира разноски, включително и в полза на
процесуалния представител адвокат Г. предвид оказаната от последния безплатна правна
помощ.
Въззиваемото дружество оспорва жалбата с отговор в срок. Поддържа, че обжалваното
решение е правилно и моли да бъде потвърдено. Претендира разноски.
По валидността на решението и допустимостта на решението:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.
Решението е валидно – постановено е от надлежен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда, при спазена форма на съдебния акт, като в него е
изразена по ясен начин волята на съда.
То е обжалвано в цялост, поради което съдът следва да се произнесе по допустимостта
във всичките му части. Решението е допустимо – налице са процесуалните предпоставки за
съществуване и упражняване на правото на иск, като първоинстанционният съд се е
произнесъл при спазване на диспозитивното начало в исковия процес (чл. 6, ал. 2 ГПК).
2
По правомощията на съда относно правилността на решението:
По въпросите за правилността на решението съдът е ограничен от конкретните
оплаквания в жалбата освен когато следи служебно за интереса на някоя от страните,
констатира нарушение на императивна материална норма (т. 1 от ТР 1/2013 г. по тълк.д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС) или нищожността на правни сделки и отделни клаузи от тях,
които са от значение за решаване на правния спор, ако нищожността произтича пряко от
сделката или от събраните по делото доказателства (ТР 1/2020 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на
ОСГТК на ВКС).
В обхвата на посочените правомощия Окръжен съд Перник намира следното:
Въз основа на представените пред първоинстанционния съд писмени доказателства се
установява, че ищецът в качеството на мобилен оператор и ответницата в качеството на
потребител на далекосъобщителни услуги са сключили следните договори:
- допълнително споразумение от 06.02.2021 г. за телефонен номер +*** със срок от 24
месеца (л. 13-18 от заповедното дело; л. 91-93 от исковото дело);
- договор от 06.02.2021 г. за телефонен номер +*** (л. 42-46 от заповедното дело; л.
113-115 от исковото дело);
- допълнително споразумение от 06.02.2021 г. за телефонен номер +*** със срок от 24
месеца (л. 61-67 от заповедното дело; л. 85-88 от исковото дело);
- допълнително споразумение от 02.04.2021 г. за телефонен номер +*** със срок от 24
месеца (л. 71-75 от заповедното дело; л. 107-109 от исковото дело).
С отговора на исковата молба ответницата е оспорила, че положените в тези договори
от името на потребителя подписи са нейни, поради което районният съд с определение от
1834 от 30.05.2024 г. е открил производство по чл. 193 ГПК, изискал е и е получил
оригиналите на договорите и е указал на ответника, че негова е процесуалната тежест да
ангажира доказателства, че подписите не са негови. Ответникът обаче не е поискал
назначаването на почеркова експертиза в първото по делото заседание след приемането на
доклада по чл. 146 ГПК за окончателен, поради което възможността му за последващо
оспорване на подписите е преклудирана – арг. от чл. 147 ГПК и чл. 266 ГПК.
Сключените допълнителни споразумения с характер на договор са продължения на
предходни други такива допълнителни споразумения или първоначални договори –
доколкото всеки договор за мобилни услуги е срочен – за 24 месеца, впоследствие той
обичайно се подновява с друг такъв или преминава в безсрочен.
Във връзка с процесните договори и допълнителни споразумения или техни
предшественици потребителят е сключил договори за лизинг, както следва:
- договор от 13.02.2020 г. за лизинг на мобилно устройство Huawei nova 5T Dual Purple
– сключен във връзка с договор за мобилни услуги за телефонен номер +*** (л. 95, гръб; 98-
99 от исковото дело) при преференциална лизингова цена от 566,16 лв. и при посочена
стандартна цена от 919,90 лв., тоест с отстъпка от 353,74 лв.;
- договор от 06.02.2021 г. за лизинг на мобилно устройство Huawei P40 lite 128 GB Dual
Green – сключен във връзка с за договор за мобилни услуги за телефонен номер +*** (л. 85,
гръб) при преференциална лизингова цена от 189,99 лв. и при посочена стандартна цена от
699,90 лв., тоест с отстъпка от 509,91 лв.;
3
- договор от 13.02.2020 г. за лизинг на базови аксесоари при посочена лизингова цена
от 50,57 лв. (л. 103-106).
По исковете за заплащане на цената на потребени далекосъобщителни услуги:
На настоящия състав на съда е служебно известно, че остойностяването на
потребените услуги от абонатите на ищеца се извършва автоматично, от нарочен софтуер и
без външна намеса, поради което този процес не подлежи на манипулиране от служители на
оператора. Предвид това и съобразно данните от представените по делото фактури за
потребени услуги по процесните договори между страните, съдът намира за установено, че
ответникът е потребил далекосъобщителни услуги на фактурираната и претендирана
стойност, както следва:
- 12,18 лв. цена на далекосъобщителни услуги за периода от 20.09.2021 г. до 19.10.2021
г. по договор от 06.02.2021 г. за телефонен номер +***
- 26,97 лв. цена на далекосъобщителни услуги за периода от 20.09.2021 г. до 19.12.2021
г. по договор от 06.02.2021 г. за телефонен номер +***;
- 130,91 лв. цена на далекосъобщителни услуги за периода от 05.09.2021 г. до
04.12.2021 г. по договор от 06.02.2021 г. за телефонен номер +***;
- 8,10 лв. цена на далекосъобщителни услуги за периода от 18.04.2021 г. до 17.07.2021 г.
по договор от 02.04.2021 г. за телефонен номер +***.
При това положение тези искове за основателни, както правилно е приел
първоинстанционният съд.
По исковете за заплащане на неустойки за предсрочно прекратяване на договорите за
далекосъобщителни услуги, възлизащи на трикратния размер на месечната абонаментна
такса по всеки договор:
Потребителят е спрял да изпълнява задълженията си по договорите за
далекосъобщителни услуги, като е преустановил плащанията и е дал съгласието си за
прехвърляне на използваните мобилни номера при друг мобилен оператор, поради което
„Йеттел България“ е упражнил правото си да прекрати договорите за далекосъобщителни
услуги.
Във всеки един от тези договори е предвидено, че в случай на прекратяването му по
вина на потребителя, последният дължи неустойка в размер на три абонаментни такси, но
не повече от оставащите месеци до края на договора. Предвид това и съобразно данните по
делото за стойността на абонаментната такса по всеки един срочен договор, както и броя на
оставащите месеци до края му, в полза на ищеца са възникнали следните претендирани
неустоечни вземания:
- 105,70 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни
услуги от 06.02.2021 г. за телефонен номер +***, представляваща сбор от три стандартни
месечни абонаментни такси, но не повече от броя на месеците до края на срочния договор;
- 37,36 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни
услуги от 06.02.2021 г. за телефонен номер +***, представляваща сбор от три стандартни
месечни абонаментни такси, но не повече от броя на месеците до края на срочния договор;
- 149,69 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни
4
услуги от 06.02.2021 г. за телефонен номер +***, представляваща сбор от три стандартни
месечни абонаментни такси, но не повече от броя на месеците до края на срочния договор;
- 6,00 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни
услуги от 02.04.2021 г. за телефонен номер +***, представляваща сбор от три стандартни
месечни абонаментни такси, но не повече от броя на месеците до края на срочния договор.
При това положение тези искове са основателни, както правилно е приел
първоинстанционният съд.
По исковете за заплащане на остатъчна лизингова цена по процесните договори за
лизинг:
С развалянето на договорите за с далекосъобщителни услуги по вина на потребителя,
на основание чл. 11, ал. 1 от Общите условия на мобилния оператор към договорите за
лизинг, са се развалили и процесните договори за лизинг. Съгласно чл. 11, ал. 2 от същите
ОУ в този случай потребителят дължи оставащите и неплатени лизингови вноски до края на
съответния договор за лизинг. Тази формулировка, върху която и двете страни са се
съгласили, налага правния извод, че процесните договори за лизинг имат характер на
продажба на изплащане. Ето защо, клаузата на чл. 11, ал. 2 от ОУ следва да се тълкува в
смисъл, че при разваляне на договора купувачът губи предимството на уговорения в негова
полза краен срок и остатъкът от продажната цена става предсрочно изискуем.
При това положение – след като с прекратяването на основните договори за
далекосъобщителни услуги са се прекратили и акцесорните за лизинг, исковете за остатъчна
цена са основателни, както е приел и районният съд, за съответните претендирани суми:
- 94,36 лв. неплатена остатъчна цена по договор от 13.02.2020 г. за лизинг на мобилно
устройство Huawei nova 5T Dual Purple;
- 8,44 лв. неплатена остатъчна цена по договор от 13.02.2020 г. за лизинг на базови
аксесоари.
По иска за заплащане на неустойка за предсрочно прекратяване на договор от
06.02.2021 г. за лизинг на мобилно устройство Huawei P40 lite 128 GB Dual Green,
представляваща разликата между цената на устройството без абонаментен план и
преференциалната цена по сключения договор:
Във всеки един от договорите за мобилни услуги е предвидено, че в случай на
прекратяването му по вина на потребителя, при евентуално сключен договор за лизинг, се
дължи изцяло или част от разликата между преференциалната цена и стандартната цена на
вещта/устройството. Съдържанието на тази неустоечна клауза е само по себе си още един
аргумент, че въпросните договори за лизинг имат характер на договор за продажба, тъй като
мобилният оператор изначално се е дезинтересирал от връщането на вещта, а интересът му е
съсредоточен върху пазарната цена. Предвиждането на неустоечната клауза в договора за
далекосъобщителни услуги сочи подчиненото свързано положение (акцесорността) на
договора за лизинг спрямо договора за далекосъобщителни услуги. Тази акцесорност се
подчертава и от нормата на чл. 11, ал. 1 от ОУ, съгласно която развалянето на договора за
далекосъобщителни услуги влече разваляне и на договора за лизинг. Тя ясно демонстрира
следното – икономическият интерес на лизингодателя се обезпечава от паралелното
действие на договора за далекосъобщителни услуги. Докато съществува това паралелно
5
действие, икономическият му интерес е удовлетворен от престирането на т.нар.
преференциална цена по договора за лизинг, но само в съчетание с месечната абонаментна
такса по договора за далекосъобщителни услуги. Затова при прекратяването на двата
договора икономическият му интерес вече се обезпечава не само от получаването на
остатъчната лизингова (продажна) цена по договора за лизинг, но и от неустойка за
разликата между преференциалната и пазарната цена на вещта. Следователно тази
неустойка за разликата между преференциална и стандартна (пазарна) цена на вещта не се
кумулира по никакъв начин с неустойката за трикратен размер на абонаментните такси –
двете неустойки обезпечават различен интерес по различни, макар и свързани, договори.
В случая следва да се отбележи и още нещо - претендираният размер на неустойката
по този иск е с цел пазарна компенсация, а не с цел неоправдана печалба – разликата между
преференциална и стандартна цена (по ценоразпис на оператора) е 353,74 лв., а се
претендира в по-нисък размер от 235,17 лв. (Доколкото се касае за потребител, не може да се
изключи възможността съдът да откаже да присъди изцяло или част от претендираната в
други подобни случаи разлика, когато претенцията не отговаря на действителните пазарни
цени).
При това положение този иск също е уважен законосъобразно от първата инстанция.
В обобщение, всички предявени искове са основателни и след като са били уважени от
районния съд, първоинстанционното решение следва да бъде изцяло потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски има
въззиваемото дружество, което обаче не е ангажирало доказателства за такива пред
настоящата инстанция.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 700 от 23.07.2024 г. по гр.д № 426/2024 г. на Районен съд
Перник.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6