Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Диана Костова | |
Производството е по реда на . С Решение № 790/5.7.2012г. по гр. д. № 2557/2011г. ВТРС е отхвърлил, предявениет от М. М. М. срещу "З. "Б. В. и. Г." с участието на трето лице помагач Д. О. З., искове за заплащане на сумата от 500 лева неимуществени вреди и 355 лева имуществени вреди, поради неправилно воден процес от страна на ответника срещу ищеца, в резултат на което същият е претърпял горецитираните вреди. Така постановеното решение е обжалвано от М. М. със следните правни аргументи: неправилно ВТРС е приел, че воденето на граждански процес не може да бъде противоправно поведение, напротив такова може да е налице при условията на груба небрежност, проявена от процесуалния представител на дуржеството, което е подало неправилно заявление по чл. 410 от ГПКV, на второ място, макар да приема, че има неимущестени вреди, съдът ги оценява като недостойни за обезвъзмездяване. Моли въззиванат инстаниця да отемни обжлаваното решение и посатнови друго, ко което въззиваемото дуржсетво бъде осъденода зплати горепосочените неимуществени и имуществени вреди. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Въззиваемият "не заема становище по жалбата, не депозира отговор в законоустановения срок. Третото лице помагач "Д. О. З." оспорва жалбата и сочи, че събраният по делото доказателствен материал напълно съответства на направените от първоинстанционния съд правни изводи. Моли решението да бъде оставено в сила и да бъдат присъдени разноските. За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното: По делото няма спор за факти: Въззиваемият е подал заявление по реда на чл. 410 от ГПК срещу въззивника, по което е образувано гр.д. 1152/2011г. на ВТРС, приключило с издаване на заповед за изпълнение на парично вземаен от 27.11.2009г., с която М. М. е осъден да заплати на кредитора ЗПАД Б. В. иншурънс греп сумата от 298,07 лева, като вземането произтича от регресна претенция по щета във връзка изплатено застрахователно обезщетение на П., за причинена от М. вреда на бензоколонка с личния си лек автомобил с ДК№ .........., деловодни разноски от 150 лева. Това заявление е било подадено от адвокат Г. Я., планомощник на въззиваемия. Във връзка с този процес, М. е наел адвокат, подал е възражение, като в последствие поради непраядвяване на установителен иск от страна на въззиваемия, заповедтта е била обезсилена. По делото е установено, че по силата на договор за гражданска отговорност З. А. е заплатил на дружество-П., сумата за възстановяване на щетата, като това заплащане е станало на 3.5.2007г. в резултат на споразумение на двете застрахователни дружества. Не се спори, че за снабдяване с документи от З. А., адвокатско възнаграждение М. е заплатил сумата от 355 лева. За доказване на еимуществените вреди е разпитан един св.Ч., която установява, че към момента на тези съдебни процедури жената на М. е била бременна, след което им се е родило дете и той е изживял голям стрес, който се е отразил и на неговата работа. По делото е представена застрахователната полица на адв.Г. Я. и пълномощно да представлява въззиваемия. При така установената фактическа обстановка ВТРС е приел, че са предявени искове по 49 във вр. с чл. 45 чл. 51 ал 1 и чл. 52 от ЗЗД, което е правилната правна квелификация на предявените кумулативно съединени искове. ВТОС при така установеното от фактическа страна, намира от правна страна следното: По исковете с правно основание . Отговорността на възложителя е извъндоговорна деликтна отговорност, която, за да бъде ангажирана, трябва всички елементи от фактическият състав по в съотносимост на кумулативност да бъдат налице, а именно: възлагане на определена работа от ответника на друго лице, изразяващо се в предприемане на активни действия по натоварване с работа на другото лице; причинени вреди, които могат да бъдат имуществени вреди под формата на претърпяна загуба или пропусната полза и/или неимуществени вреди; вредите да са причинени при или по повод изпълнението на възложената работа на другото лице, с изпълнението на която вредите се намират в причинна връзка и вредоносното деяние да е извършено виновно от изпълнителя на работата. Недоказването на всички елементи от фактическия състав на гаранционно-обезпечителната отговорност по води до извода за неоснователност на иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди и неимуществени вреди ,които се определят по справедливодст. В конкрения казус, е доказано възлагането на работа на процесулания представител, предприети са активни действия от натовареното лице- предявяване на заявление, причинно -следствена връзка между това поведение и претърпените вреди, които в настоящия процес са доказани. Направилно ВТРС е приел, че следва да има вина, тази отговорност е безвиновна, обзепечителна. В конкретната хипотеза липсва противоправното поведение от страна на лицето, комуто е възложена работата. Същото е изпълнило възлажената му правна работа, която съдът е одобрил чрез издаване на процесната заповед по чл. 410 от ГПК. Това, че искът се е оказал неоснователен, не означава противоправно поведение от страна на получилия работата. Събраният по делото доказателствен материал, преценен поотделно и в неговата съвкупност, не установяват всички елементи от фактическия състав по , които само в съотносимост на кумулативност могат да бъдат основание за ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност на възложителя. Направените от въззивния съд изводи съвпадат с тези на първоинстанционния съд, поради което и на основание обжалваното решение на ВТРС следва да бъде потвърдено макар с различни мотиви, като правилно. По изложените съображения, ВТОС РЕШИ: ПОТВРЪЖДАВА Решение № 790/5.7.2012г. по гр. д. № 2557/2011г. ВТРС Решението е окончателно. Председател: Членове:1. 2. |