Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 30.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски Районен съд, V гр. състав, в
публично заседание на 08.11.2019г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ВИДОЛОВА
и
при секретар Галя Николова, като разгледа докладваното от съдия Видолова
гр.дело № 1612 по описа за 2019г. и на основание данните по делото и закона, за
да се произнесе взе предвид следното:
Искове
с правно основание: чл. 422 от ГПК във вр. с чл.124, ал. 1 от ГПК, във вр. с
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ АД, е
предявил искове срещу Д.В.В., с ЕГН********** и Р.С.В., с ЕГН**********, за
признаване на установено, че ответниците му дължат солидарно следните суми:
сумата в размер на 1 177.79лв. - изискуема главница, от която редовно
падежирала главница в р-р на 727.44лв. и предсрочно изискуема главница в р-р на
450.35лв.; сума в размер на 14.76 лв. - изискуема редовна лихва, начислена за
периода от 20.06.2018 г. до 06.11.2018г./вкл./; сума в размер на 28.10 лв. -
изискуема наказателна лихва, начислена за периода от 20.06.2018 г. до
29.11.2018 г./вкл./, от която – изискуема наказателна лихва върху вноски в
настъпил падеж, в р-р на 23.77лв. и изискуема наказателна лихва върху
предсрочно изискуема главница, в р-р на 4.33лв., ведно със законната лихва,
считано от 30.11.2018г. до окончателното ѝ изплащане. Претендират се
разноските в исковото и заповедното производство, предявени са в условията на
евентуалност осъдителни искове за същите суми, с твърдения за изпадане в забава
от получаване на исковата молба. Сочи се, че ищецът е изправна страна по
сключения между страните Договор за потребителски кредит от 25.07.2011г. за
отпуснат кредит за сумата от 11 254.10лв., като кредитът е усвоен напълно на
същата дата. Твърди се, че между страните, като кредитор, кредитополучател и
солидарен длъжник е подписан и анекс № 1, съгласно който крайната дата, от
20.07.2018г. е променена на 20.01.2019г., и че ответниците дължат исковите
суми, т.к. не са погасявали вноски по договора с падежни дати от 20.06.2018г.,
20.07.2018г., 20.08.2018г., 20.09.2018г., 20.010.2018г., както и че
предсрочната изискуемост им е обявена на 07.11.2018г. Сочи се, че за тези суми
е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. ***на *** на осн. чл. 417 от ГПК,
връчена на ответниците по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, което му е указано и
поражда правен интерес от предявяване на установителните искове. В с.з. на
30.09.2019г. производството по предявените евентуално съединени осъдителни
искове е прекратено на осн. чл. 129 ал. 3 от ГПК.
Ответникът Д.В.В., чрез назначен особен
представител счита, че предсрочна изискуемост на вземанията не е настъпила, т.к
няма доказателства за нейното обявяване. Счита, че исковете са неоснователни и
недоказани, че ищецът няма право на неустойка. Прави възражение за изтекла
давност, счита, че са неравноправни и нищожни клаузите за договрна лихва и
наказателна лихва.
Ответникът Р.С.В., чрез назначен особен
представител, взема становище, че исковете са допустими, но неоснователни, и че
ги оспорва изцяло. Твърди, че не става ясно как са определени претенциите на
ищеца, счита, че е недопустимо начисляването на редовна и на наказателна лихва
за един и същи период. Счита, че уговорката за наказателна лихва е нищожна на
осн. чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, а доколкото е уговорена като неустойка за забава –
прекомерна по размер на осн. чл. 92 ал. 2 от ЗЗД. Счита, че клаузите на чл. 4.3
и 4.6 от договора са неравноправни. Оспорва връчването на уведомлението за
предсрочна изискуемост на този ответник. Моли съда да отхвърли предявените
искове.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното: Ищецът
по делото е подал заявление с извлечение от счетоводните си книги за издаване
на Заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл 417 от ГПК на 30.11.2018г.,
по което е образувано ч.гр.д***на *** и по него са издадени Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ ***и изпълнителен лист. Заповедта е връчена
на длъжниците по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, и в указания на заявителя срок,
той е предявил исковете по чл. 422 от ГПК.
Не се спори по
делото, а това се установява и от приложените доказателства, че на 25.07.2011г.
между „Райфайзенбанк (България)” ЕАД и ответниците Д.В.В., кредитополучател, Р.С.В.,
последната в качеството на съдлъжник, и Х.Д.В.съдлъжник, е сключен Договор за потребителски
кредит в размер на 11254.10лв., за рефинансиране на кредит и потребителски
нужди, с краен срок на погасяване 20.07.2018г. В чл. 4 е уговорен начина на
изчисляване на договорната лихва, разделен на различини начини на изчисляване
за първите 12 месеца от договора и за следващите, като уговорения ГПР е в
размер на 10.44%. В чл. 4.6 е уговорено обезщетение за забава – наказателна
надбавка към лихвата в размер на 10% върху забавената сума. Уговорена е
автоматична предсрочна изискуемост на вземанията при неплащане на парично
задължение по договора в продължение на 150 дни от падежа, изготвен е
погасителен план. На 03.12.2015г. между страните е сключен Анекс № 1 към
договора,сключен само от двамата ответници Д.В.В.
и Р.С.В., съгласно който крайната дата, от 20.07.2018г. е променена на
20.01.2019г., страните са се съгласили, че към датата на анекса общо се дължат
следните суми – 4906.61лв. редовна главница, 342.00 просрочена главница,
47.07лв. просрочена лихва, 3.81лв. лихва и наказателна надбавка върху
просрочена главница за период 20.10.2015г.-02.12.2015г., които стават редовна
главница. Отново е уговорен начина на изчисляване на договорната лихва и на
наказателната надбавка при забава на плащанията. Уговорена е отново автоматична предсрочна изискуемост на вземанията при
неплащане на парично задължение по договора в продължение на 150 дни от падежа,
но в чл. 11 е посочено, че всички уведомления и изявления по кредита трябва да
бъдат направени в писмена форма и ще се считат получени от
кредитополучателя/съдлъжника, ако по факс, лично доставяне или чрез изпращане
по пощата и ли куриерска фирма с обратна разписка достигнат до адреса за
кореспонденция на кредитополучателя, посочен в анекса или уведомлението за
промяна на адреса. Във връзка с промяната е изготвен нов погасителен план с
последна погасителна вноска 20.01.2019г. На 15.10.2018г. на двамата солидарни
длъжници са изпратени уведомления с които е обявена предсрочната изискуемост на
кредита, като и двете съобщения са изпратени на адреса по анекса, еднакъв за
двамата длъжници. Български пощи ЕАД е върнал и двете съобщения като
непотърсени в срок на 07.11.2018г. Ищецът е представил справка-извлечение от
движенията по кредита, от която е видно, че изчисленията са направени при изикуемост
към 07.11.2019г. Съобразно заключението на изготвената по делото
съдебно-счетоводна експертиза, отпуснатата сума по кредита е преведена на
25.07.2011г. по сметка на отв. В., като на следващия ден – 26.07.2011г. - 8370.00лв.
са преведени в друга сметка, а на 03.08.2011г. е изтеглена сума в размер на
2000лв. Вещото лице е установило, че към датата на заключението и след подаване
на заявлението в съда, по кредита са били налице две плащания – на 03.12.2018г.
и на 29.07.2019г., като след тях няма непогасена редовна възнаградителна лихва,
няма непогасена наказателна лихва за забава, има непогасена законна лихва за
забава/която обаче като сума не е предмет на делото/. Вещото лице е установило,
че непогасената главница към датата на изготвяне на заключението – 15.10.2019г.
е в размер на 779.50лв., дължима за периода от 20.08.2018г. до 20.01.2019г.
При
така обсъдените доказателства, съдът намира от правна страна следното: Налице е
договор за потребителски банков кредит между страните по делото, и това
обстоятелство не е спорно по делото. Съдът намира, че в договора не са налице
неравноправни или противоречащи на добрите нрави клаузи. Оспорения ГПР е
уговорен в размер на 10.44%. Съдът съобразява, че към датата на сключване на анекса
е налице законово ограничение на максималния размер на ГПР, по реда на чл.19
ал.4 от ЗПК /ДВ бр. 35/2014г в сила от 23.07.2014г./, където е посочено, че
годишният процент на разходите, не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на ***. Касае се за потребителски кредит, при която едната страна
е икономически по-слаба и съгласно практиката, е бил ограничен размера до три
пъти размер на законовата лихва. Към датата на сключване на договора,
законовата лихва е 10,01% /основния лихвен процент на БНБ и 10 пункта/, а петкратния
размер е 50,05%. Поради изложеното,
съдът намира, че уговорения размер от 10.44% ГПР не е прекомерен и уговорката
за него е валидна. Съдът се съобразява с мотивите към т.18 на ТР №4/2013 на
ОСГТК на ВКС, съгласно които заявителят по заповедното производство по чл.418 и
сл. от ГПК следва да докаже, че е уведомил кредитополучателя, че счита кредита
за предсрочно изискуем. В случая в анекса към договора , независимо от
уговорената автоматична предсрочна изискуемост, страните са уговорили и че
всички уведомления и изявления във връзка с Договора трябва да бъдат направени
в писмена форма и ще се считат получени от кредитополучателя, ако по факс, чрез
лично доставяне или чрез изпращане по пощата или куриерска фирма с обратна
разписка, достигнат до адреса за кореспонденция на кредитополучателя, посочен в договора или в
уведомлението за промяна на адреса. Тази уговорка на страните представлява
„фингирано връчване“ на книжа, и съобразно представените доказателства, такова
връчване е налице и на адреса, посочен от кредитополучателя и от съдлъжника по анекса
към договора за кредит. Обстоятелството, че те не са потърсили изпратената им
пратка, е ирелевантно в случая, и съобразно договореното, следва да се счита,
че те са били уведомени от кредитора си за настъпване на предсрочната
изискуемост на кредита, като началната дата на предсрочната изискуемост следва
да бъде приета за 07.11.2018г. – датата
на констатиране на непотърсването на пратките от длъжниците.
Въпреки, че липсват твърдения от назначените от съда
особени представители на ответниците относно изпълнение на договорните
задължения след настъпване на предсрочната изискуемост на сумите, дължими по
него, с оглед естествената липса на връзка между страна и нейния особен
представител, съдът следва да отчете на осн. чл. 235 ал. 3 от ГПК,
констатираните плащания по сметката на кредита от 03.12.2018г. и от
29.07.2019г., които са установени от вещото лице в хода на изготвяне на
съдебно-счетоводната експертиза. Те са погасили задължения по кредита в
поредността по чл. 76 ал. 2 от ЗЗД. Въпреки възраженията от особените
представители за неравноправност на клаузите, касаещи уговорките за лихви, самите
длъжници са потвърдили тези клаузи, заплащайки сумите по тях, което следва да
бъде отчетено като краен резултат със съдебното решение. В тази връзка не
следва да се разглеждат възраженията по чл. чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, чл. 92 ал. 2
от ЗЗД, чл. 146 ал.1 вр. чл. 143 т.10 от ЗЗП, касаещи именно тези клаузи.
Възражението по чл. 110 от ЗЗД, въпреки че не е конкретизирано за коя част от
вземането е направено и за какъв период, като цяло и за всички вземания се
явява неоснователно, доколкото изискуемостта на вземането във всичките му части
е настъпила на 07.11.2018г., а
заявлението е подадено на 30.11.2018г., която дата се счита и за дата на
предявяване на иска, съгл. чл. 422 ал.1 от ГПК. За този период не е изтекла
нито кратката тригодишна давност за задълженията за лихви, нито петгодишната
давност за главницата.
Поради всичко изложено, и кредитирайки изцяло
заключението на изготвената по делото ССчЕ, като компетентно и обосновано
относно размерите на дължима главница и заплатени главница и лихви в хода на
делото, съдът намира, че предявеният иск за признаване на установена спрямо
ответника на дължимостта на главница е основателен до размер на 779.50лв., а за
остатъка до претендирания размер от 1 177.79лв., като погасена чрез плащане
следва да се отхвърли. Като погасени чрез плащане следва да се отхвърлят и
претенциите за 14.76 лв. - изискуема редовна лихва, начислена за периода от
20.06.2018 г. до 06.11.2018г./вкл./; и 28.10 лв. - изискуема наказателна лихва,
начислена за периода от 20.06.2018 г. до 29.11.2018 г./вкл./.
Плащането в хода на делото представлява признание на
основателността на иска при неговото предявяване, поради което разноските,
направени от ищеца следва да се присъдят в тежест на ответниците изцяло. Направените
в исковото производство разноски възлизат в общ размер на 1055.00лв., след
определяне на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, посл. изм. ДВ
бр.8/2017г. – 100лв.
Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. по т.д.
№4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди и разноските, направени от
ищеца в заповедното производство, които са в пълен размер от 75.00лв.
По изложените съображения, Плевенски районен
съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422
от ГПК във вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл.124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл.
79, ал. 1 от ЗЗД, че Д.В.В., ЕГН **********,
и Р.С.В., ЕГН**********,***, ДЪЛЖАТ
СОЛИДАРНО на „РАЙФАЙЗЕНБАНК/БЪЛГАРИЯ” ЕАД гр. СОФИЯ, ЕИК *********, с адрес
на управление-***, главница в общ размер на 779.50лв., дължима за периода от 20.08.2018г. до 20.01.2019г. по Договор
за потребителски кредит от 25.07.2011г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 30.11.2018г. по ч.гр.д.
***на ***, до окончателното изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ,
предявените от „РАЙФАЙЗЕНБАНК/БЪЛГАРИЯ” ЕАД гр. СОФИЯ, ЕИК *********, против
Д.В.В.,
ЕГН **********, и Р.С.В., ЕГН**********,
искове с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с
чл.124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, за признаване установена
дължимостта на следните суми: главница по
Договор за потребителски кредит от 25.07.2011г. - за сумата над 779.50лв. до размер на претендираната
главница от 1 177.79лв.; сума в размер на 14.76 лв. - изискуема редовна лихва,
начислена за периода от 20.06.2018 г. до 06.11.2018г./вкл./; сума в размер на
28.10 лв. - изискуема наказателна лихва, начислена за периода от 20.06.2018 г.
до 29.11.2018 г./вкл./, като ПОГАСЕНИ
ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ.
ОСЪЖДА
Д.В.В., ЕГН **********, и Р.С.В., ЕГН**********,***, ДА ЗАПЛАТЯТ на „РАЙФАЙЗЕНБАНК/БЪЛГАРИЯ”
ЕАД гр. СОФИЯ, ЕИК *********, с адрес на управление-***, разноски по делото
в размер на 1055.00лв.
ОСЪЖДА Д.В.В.,
ЕГН **********, и Р.С.В., ЕГН**********,***, ДА ЗАПЛАТЯТ на
„РАЙФАЙЗЕНБАНК/БЪЛГАРИЯ” ЕАД гр. СОФИЯ, ЕИК *********, с адрес на
управление-***, разноски в заповедното производство по ч.гр.д. ***на *** в
размер на 75.00лв.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: