РЕШЕНИЕ
№ 61
гр. Ямбол, 07.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Марина Хр. Христова Иванова
при участието на секретаря Т. С. К.
като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова Иванова Гражданско
дело № 20232330102135 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от Ж. Т. Ж.
против НББАЗ , с която се иска съдът да осъди ответника да заплати на ищеца сумата
от 800 лв. /частичен иск от 3000 лв./, представляваща претърпени неимуществени
вреди в следствие на ПТП от 17.06.2022 год. , ведно със законната лихва от 11.08.2022
год. – датата на уведомяването, до окончателното изплащане на главниците.
В исковата молба се посочва, че на 17.06.2022 год. на територията на гр. Я.
настъпило ПТП, в следствие на което пострадал ищеца. За инцидента бил съставен
протокол за ПТП, в който отразено било, че виновен за ПТП е водачът на автомобила
Т. Д., против когото бил съставен и АУАН. След настъпване на инцидента на ищеца
била оказана спешна медицинска помощ, вкл. бил хоспитализиран за периода 17.06-
20.06.2022 год. След стабилизиране на състоянието му възстановяването му
продължило за период от 1,5 – 2 месеца. Описват претърпените болки и страдания.
След направено запитване до НББАЗ било констатирано, че автомобилът с ***
регистрационен номер няма кореспондент за уреждане на претенциите на територията
на Р България. На 11.08.2022 год. ищецът отправил застрахователна претенция до
ответника , по която била образувана преписка по щета, но въпреки, че изтекъл 3-
месечния срок , ответното дружество не определило и не изплатило доброволно
обезщетение.Иска се уважаване на исковете, както и присъждане на разноски.
В депозирания отговор ответникът оспорва исковете. Оспорва изцяло
отговорността на водача на МПС с *** рег. номер за настъпване на ПТП, механизма,
вкл. наличието на причинно – следствена връзка, за което излага съображения. При
условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат, изразяващо се в управление на мотоциклета с превишена скорост и без
протектори. Оспорва се настъпването на сочените в ИМ неимуществени вреди.
1
Оспорва се и иска за законна лихва, като счита, че същата се дължи не от датата на
уведомяването, а от датата на изтичане на срока за произнасяне по претенцията, който
не може да бъде по-дълъг от три месеца. Иска се отхвърляне на претенциите, както и
присъждане на разноски.
В с.з. страните не изпращат представители.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от протокол за ПТП от 17.06.2022 год. на същата дата е настъпило ПТП в
гр. Я., на бул.*** МПС „Тойота Корола“ с *** рег. № и с посочена валидна
застраховка при *** застраховател, управлявано от Т. Х. Д. и мотоциклет „Хонда“
управляван от ищеца. Като причина за настъпване на ПТП е посочено, че при
управление на МПС Т. Д. не пропуска движещия се по път с предимство мотоциклет, в
следствие на което се сблъскват в зоната на кръстовището. ПТП е посетено на място от
органите на МВР, вкл. на водача Д. е съставен АУАН, а в последствие и наказателно
постановление за нарушаване разпоредбата на чл. 50,ал.1 от ЗДвП, също приложени
по делото.
От приетия Фиш за преглед на пациент в Спешно отделение се установява, че на
17.06.2022 год. на ищеца Ж. е бил извършен преглед и изследвания. Представена е и
епикриза от УМБАЛ „***“ЕАД – гр. П., видно от която на 17.06.2022 год. ищецът е
постъпил в болнично заведение с диагноза – травма на други интраабдоминални
органи, без открита рана в корема, в следствие на претърпяно ПТП с травми на гръден
кош, корем и гърба, като е съобщил, че не е губил съзнание и в задоволително общо
състояние. Проведена му е терапия, извършени са клинични изследвания и е изписан
на 20.06.2022 год. с подобрение.
Представена е и застрахователна претенция от ищеца до НББАЗ – гр. София, за
сумата 40 000 лв. претърпени от процесното ПТП неимуществени вреди, получена на
11.08.2022 год., видно от обратна разписка.
С писмо по ел. поща НББАЗ е уведомили адв. Г., че във връзка с молба по повод
ПТП от 17.06.2022 год. ***те компании нямат кореспондент за уреждане на
претенциите в Р България, като претенцията следва да бъде адресирана към бюрото, за
да бъде регистрирана щетата и направено запитване към **** Бюро.
По делото е назначена и прието заключението на САТЕ, вещото лице по която е
определило механизма на настъпване на ПТП на 17.06.2022 год. , което е настъпило в
гр. Я., на кръстовище „*****“ и бул. К., като при завиване на автомобил Тойота
Корола на ляво, з ада ес включи в движението по булеварда в посока с. Ч., в същия
момент в лявата лента за движение по булеварда се движи мотоциклет, като в зоната
кръстовището настъпва удара между двете ППС. Липсват данни дали водачът на МПС
е спрял преди да пресече мислената линия на бул. К., вкл. не е бил длъжен и да спира ,
т.к. поставения знак е Б1, но е следвало да се уведи, че с действията си няма да попречи
на посоката на движение на останалите участници в движението , с предимство, които
е бил длъжен да пропусне. От техническа гледна точка всички ППС движение се по
бул. К. са били с предимство пред посоката на движение на автомобила Тойота. При
извършен оглед на мястото на ПТП вещото лице е установило, че видимостта за
участниците в движението от посоченото кръстовище е неограничена в двете посочи,
над 70 метра, от каквото разстояние е бил видим и мотоциклета. Посоченото
разстояние е позволявало да автомобила да види мотоциклета и да го пропусне, след
което ако няма други ППС по пътя с предимство да предприеме навлизане в
2
кръстовището. Ударът според вещото лице е бил предотвратим, ако водачът на Тойота
се съобрази с посоката на движение на всички ППС движещи се по пътя с предимство
и ги пропусне пред себе си.Преминаването през процесното кръстовище е изцяло
регулирано с пътни знаци, от които участниците в движението следвало да се
ръководят.В случая правилото на дясностоящия е неприложимо.Скоростта на
движение на автомобила към момента на удара е била 15 км/ч, а на мотоциклета 44
км/ч. При посочената скорост на движение мотоциклетистът няма техническа
възможност да предотврати ПТП, т.к. автомобилът Тойота попада в опасната му зона
за спиране. Основната техническа причина за ПТП е технически неправилното
поведение на водача на автомобила, който е имал възможност да възприеме
мотоциклетът от достатъчно голямо разстояние и да не предприема навлизане в зоната
на кръстовището. Във всички случаи водачът на Тойота има техническата възможност
да предотврати ПТП като пропусне движещия се по път с предимство мотоциклет,
след което ако пътят е свободен да предприеме навлизане в кръстовището.
От назначената и приета СМЕ се установява, че в резултат на процесното ПТП
ищецът е получил мотоциклетна травма изразяваща се в следните увреждания –
контузия на гръдния кош с болезненост без данни за фрактури на ребра , със съмнение
за малък контузионен участък с десния бял дроб; контузия на корема без клинични и
от образните изследвания данни за травми на коремни органи; контузия на гърба без
данни за травматични промени на костните структури в областта. Бил му е извършен
преглед в Спешно отделение, след което е постъпил за лечение в клиника по хирургия
в гр. П. След извършени прегледи и т.к. не са били установени сериозни травматични
увреждания е било взето решение за провеждане на консервативно лечение. В
материалите по делото не са открити данни за продължителността на оздравителния
процес, но в процесния случай може да се направи заключението, че получените
травми обуславят пълно възстановяване при нормален ход на оздравителните
процеси в рамките на 15-20-25 дни. Описаните травматични увреждания се намират в
пряка причинно – следствена връзка с процесното ПТП. В конкретния случай
нараняванията на ищеца са леко изразени, не са свързани с фрактури на кости и
увреждане на вътрешни органи и са с такава локализация, която предполага тяхното
получаване и ако ищецът е бил с мотоциклетна екипировка за градски условия
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 511,ал.1,т.2 КЗ. Съгласно
цитираната разпоредба, в случаите на настъпило застрахователно събитие на
територията на Р България с участието на виновен водач, който управлява моторно
превозно средство, което обичайно се намира в държава, чието национално бюро
членува в Съвета на бюрата, претенцията се обработва от Националното бюро на
българските автомобилни застрахователи - в случаите, когато няма кореспондент на
територията на Р България на застрахователя на виновния водач.
За основателността на претенцията на ищеца е необходимо да установи:
наличието на валидно правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност"
между посочения застраховател и делинквента относно управляваното от него МПС;
настъпването на посочените в исковата молба вреди, техния размер, както и
причинната връзка с противоправно виновно поведение на деликвента, както и
предпоставките по на 513, ал. 1 КЗ, вр. чл. 511, ал. 1, т. 2 КЗ - настъпило
застрахователно събитие на територията на Р България, с участието на виновен водач,
който управлява моторно превозно средство, което обичайно се намира в държава,
3
чието национално бюро членува в Съвета на бюрата, съответно липсата на
кореспондент. Вината се предполага - чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, като опровергаването на
тази презумпция е в тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.
Ответникът следва да докаже и възражението си за съпричиняване, т.е., че
увреденият е допринесъл с поведението си за настъпването на вредите управлявайки
мотоциклета с превишена скорост и без защитна екипировка.
Съдът намира, че от съвкупната преценка приетите по делото доказателства
се установиха всички елементи от фактическия състав, ангажиращ отговорността на
ответника. Установи се, че на 17.06.2022 год. при завой на ляво на кръстовище,
регулирано с пътни знаци , л.а. Тойота Корола с *** регистрационен номер,
управляван от водача Т. Д., не пропуска движещия се по път с предимство мотоциклет
, управляван от ищеца, в следствие на което между двете превозни средства е
реализиран удар, в резултат на който на ищеца е била причинена мотоциклетна травма
, вкл. посочените в ИМ увреждания. Според съда безспорно се установи и виновното
противоправно поведение на водача на лекия автомобил, който с поведението си е
нарушил разпоредбата на чл. 50,ал.1 от от ЗДвП. Презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2
от ЗЗД не бе оборена в хода на настоящото производство. Категорично е вещото лице
по приетата САТЕ , че водачът на Тойота е имал техническата възможност от
достатъчно голямо разстояние да възприеме приближаващият се по пътя с предимство
мотоциклет и да не предприема навлизане в зоната на кръстовището преди него, вкл.
че водачът на мотоциклета не е разполагал с техническата възможност да предотврати
удара, т.к. автомобилът Тойота попада в опасната му зона за спиране.
Освен това безспорно се установи по делото, че към датата на процесното
ПТП – 17.06.2022 г. по силата на застрахователна полица № ******, Turkiye Motorlu
Tasit Burosu е застраховало гражданската отговорност на лицата, управляващи МПС
Тойота Корола /неоспорен протокол за ПТП/, както и че ***те застрахователни
компании нямат кореспонденти за уреждане на претенции относно ПТП настъпили на
територията на България.
На следващо място установено е, че ищецът е претърпял твърдените
неимуществени вреди – болки и страдания, които са в пряка причинно- следствена
връзка с ПТП , за които същият е предявил претенция към Бюрото, но последното не
се е произнесло по нея.
Съгласно константната съдебна практика, за да се реализира справедливо
възмездяване на претърпените от пострадалите от деликт неимуществени вреди, съдът
е длъжен при определяне на размера на дължимото обезщетение да извърши
задълбочено изследване на общите и на специфичните за отделния спор
правнорелевантни факти и обстоятелства, обуславящи вредите, характера и тежестта
на уврежданията, степента, интензитета и продължителността на преживените болки,
страдания и емоционални преживявания, да отчете дали те продължават да се търпят
към момента на постановяване на решението, да съобрази общественото възприемане
на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в
държавата. Възприето е и становището, че при определяне на справедливия размер на
обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчита и обществено-
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането.
В настоящият случай за определяне на размера на неимуществените вреди
съдът отчита, че при процесното ПТП ищецът е претърпял мотоциклетна травма,
довела до контузии в областта на гръбнака, корем и гърба, като уврежданията му не са
4
сериозни , вкл. липсват травматични увреждания според вещото лице по неоспорената
СМЕ , бил е хоспитализиран в болнично заведение за три дни, като му е проведено
консервативно лечение, вкл. при нормален ход на оздравителните процеси пълното
възстановяване е за период от 15-25 дни, като липсват твърдения и доказателства при
ищеца да са се получили усложнения довели до удължаване срока за възстановяване.
Ето защо и като съобрази гореизложеното съдът приема че , справедливият размер на
обезщетението следва да се определи на 1 500 лв. Т.к. искът е предявен като частичен,
то претенцията е основателна до пълния си предявен размер от 800 лв.
По възражението за съпричиняване:
Ответникът в отговора на исковата своевременно е заявил възражения за
съпричиняване на вредоносния резултат, които според съда останаха недоказани в
процеса. Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД обезщетението за вреди от непозволено увреждане
може да се намали, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване.
Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между
поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът
на увредения - обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие
или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до
настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен.
Не се установи ищецът да е управлявал мотоциклета с превишена скорост,
напротив според САТЕ скоростта е била 44 км/ч, т.е. в рамките на позволената в
населено място. Същевременно не се установи и вредите да са настъпили в
резултата,че ищецът е управлявал без предпазно облекло. На първо място по делото не
са ангажирани доказателства установяващи категорично този факт, а на следващо
установява се от СМЕ, че нараняванията, които са леко изразени биха се получили и
ако ищецът е бил с мотоциклетна екипировка за градски условия.
По претенцията за лихва за забава:
Ищецът претендира лихва за забава от датата уведомяване на ответника –
11.08.2022 г. Съгласно чл. 511, ал. 3 от КЗ, увреденото лице може да предяви
претенцията си за плащане пред съда само ако кореспондентът или бюрото не са се
произнесли по подадената претенция в срока по чл. 496, ал. 1, отказано е изплащане на
обезщетение или ако увреденото лице не се е съгласило с размера на обезщетението,
като съответно се прилага чл. 380. В случаите по, ал. 2 увреденото лице може да
предяви претенцията си за плащане пред съда само ако бюрото не се е произнесло по
подадената претенция в срока по чл. 496, ал. 1, отказало е изплащане на обезщетение
или ако увреденото лице не се е съгласило с размера на обезщетението, като съответно
се прилага чл. 380.
С оглед регламентираните в чл. 511 КЗ права и задължения на бюрото при
отправена застрахователна претенция, неговата пасивна легитимация по предявения
иск по чл. 511, ал. 3 КЗ, и изричното препращане към регламентираните в чл. 496 КЗ
задължения на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите при предявена претенция /чл. 512, ал. 1 КЗ/, лихва за забава се дължи
от датата на предявяване на претенцията от пострадалото лице.
Позоваването от страна на ответника на предвидения в чл. 496, ал. 1 КЗ
максимален тримесечен срок за произнасяне по претенцията за обезщетение, към който
препраща чл. 512, ал. 1 КЗ, е относимо към евентуална негова забава, а не към
дължимата от Бюрото лихва за забава, покриваща отговорността на делинквента от
момента на предявяване на претенцията. В чл. 497, ал. 1 и, ал. 2 КЗ от Кодекса за
5
застраховането ясно са разграничени дължимите лихви след изтичането на срока по чл.
496, ал. 1 КЗ от лихвите за забава, присъдени срещу застрахователя. (така: Решение №
50102 от 20.10.2022 г. по т. д. № 1428/2021 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС).
Поради изложеното, ответникът дължи лихва върху присъденото
обезщетение за неимуществени вреди от датата на уведомяването - 11.08.2022 год.
По разноските:
На осн. чл. 78,ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски за заплатена държавна
такса и за вещи лица в размер на 610, 50 лв. На осн. чл. 38,ал.1,ал.2 от ЗА и предвид
своевременно релевираното искане, следва да бъде ангажирана отговорността на
ответника за заплащане на адвокатско възнаграждение в полза на адвокатa на ищеца /В
договор за правна защита и съдействие от 26.06.2022 г., сключен с АД „Г. и М.“ е
уговорено осъществяване на процесуално представителство и защита по делото ,като
изрично е посочено, че на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА, клиентът е освободен от
заплащане на възнаграждение като материално затруднено лице/, което следва да бъде
определено в съответствие с уважения размер иска и чл. 7,ал.2, т.1 от Наредбата № 1
от 09.07.2004 г. , а именно – сумата от 480 лв., с вкл. ДДС. Адвокатското
възнаграждение е определено в размер на минимума, предвиден в цитираната
разпоредба на Наредбата и се присъжда с ДДС, т.к. трайна и безпротиворечива е
съдебната практика, че при присъждане на възнаграждение за оказана безплатна
адвокатска помощ и съдействие в полза на адвокат регистриран по ЗДДС /каквито
доказателства са представени в настоящия процес/ дължимото възнаграждение следва
да включва ДДС.
Мотивиран от горното, Ямболският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА НББАЗ, ЕИК *********** да заплати на Ж. Т. Ж., ЕГН **********
сумата от 800 лв./частичен иск от 3000 лв./ , представляващи неимуществени вреди в
следствие на ПТП от 17.06.2022 год., в едно със законната лихва от 11.08.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78,ал. 1 от ГПК лв. НББАЗ, ЕИК *********** да заплати
на Ж. Т. Ж., ЕГН ********** сумата от 610,50 лв. – разноски за настоящата
инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,ал.1 от ГПК, вр. чл. 38,ал.2 от ЗА НББАЗ, ЕИК
*********** да заплати на адвокатско дружество «Г. и М.» Код по БУЛСТАТ
***********, представлявно от адв. К. К. Г.- управител ,сумата от 480 лв. за
процесуално представителство на ищеца по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Ямболския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
6