№ 1421
гр. София, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20241110207286 по описа за 2024 година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д – 63д ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. Б. Д., с ЕГН **********, срещу електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия К
№5574324, издаден от СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 5
от ЗДвП му е наложено наказание „Глоба“ в размер на 600,00 (шестстотин) лева за
нарушение на чл.21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата са релевирани доводи за процесуална незаконосъобразност на
правораздавателния акт. Възразява се срещу недостатъчната индивидуализация на отделни
елементи от фактическия състав на нарушението, както и отсъствие на информация за
издателя на електронния фиш, датата на издаването му и указания за възможността същият
да бъде обжалван, респ. пред кой орган и в какви срокове. Формулирана е молба за
цялостната отмяна на издадения електронен фиш.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се
представлява. В допълнение към въззивната жалба е отправен упрек и към
доказателствената дейност, проведена от наказващия орган, като се сочи необезпеченост на
тезата за извършено от жалбоподателя управление на моторно превозно средство. Не било
отразено кое лице е имало качеството „водач“ към времето на констатираното нарушение,
като нямало данни въобще собственикът на превозното средство да е бил търсен, за да
подаде съответна информация в тази връзка. Не било ясно индивидуализирано и мястото на
неправомерното деяние, което пораждало невъзможност въззивникът да се ориентира
относно пространствените му параметри.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. От нея е
постъпило възражение срещу подадената жалба, в което е взето отношение по фактите и
приложимия закон.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след
1
като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и
съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи нейната редовност, което предпоставя
пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по
същество, същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 24.12.2021 г., в 14:32 часа, в гр. София, по бул. „Ботевградско шосе“, в района на
№459, разположен срещу представителството на „Хонда“, с посока на движение от
Околовръстен път към бул.“Владимир Вазов“, при ограничение на скоростта за населено
място от 50 km/h, лек автомобил марка А, модел „ХХ“, с рег.№ХХХ, се движел със скорост
от 96 km/h, установена след отчитане на допустима грешка в полеви условия - 3 км/ч, при
измерена скорост до 100 км/ч. Изготвена била справка за собственост на моторното
превозно средство (МПС), видно от която то се явявало притежание на С. Б. Д., ЕГН ХХХ.
Нарушението било заснето с клип и установено с мобилна система за видеоконтрол -
автоматизирано техническо средство (АТСС) TFR1 - М, с регистрационен № на
устройството: 560. Същата била монтирана от служители на ОПП - СДВР в служебен
автомобил, с рег. №С2184МР. Заснетото нарушение било онагледено със снимков материал.
Отчетено било превишение от 46 km/h на разрешената скорост за движение в процесния
пътен участък.
При тези констатации, на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 1, т.5 от ЗДвП, бил
издаден електронен фиш Серия К №5574324 за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство. С него на въззивника Д. – собственик на превозното средство, било
наложено административно наказание „Глоба“ в размер 600,00 /шестстотин/ лева за
извършеното нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Видно от приложена към материалите по делото разпечатка от електронната система
на ОПП - СДВР обжалваният правораздавателен акт е връчен на нарушителя на 18.04.2024
г., поради което следва да се приеме, че жалбата срещу него е подадена в законоустановения
преклузивен срок на 02.05.2024 г. (съобразно пощенския щемпел, положен върху плика, с
който е изпратена до наказващия орган).
Така изложената фактическа обстановка се установява от писмените доказателства,
приети по реда на чл.283 от НПК и приложени по делото, а именно: снимков материал –
клип №35315, заснел моторното превозно средство, извлечение от базата данни за
регистрации на МПС, поддържана от МВР, Заповед №8121з-931/30.08.2016 г. на министъра
на вътрешните работи, протокол №1-39-21/30.09.2021 г. от проверка на преносима система за
контрол на скорост, удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.02.4835,
издадено от Български институт по метрология (БИМ) и писмо рег.№3286р-
12416/12.03.2020 г. на ГДНП - МВР, протокол за използване на автоматизирано техническо
средство или система (АТСС), снимков материал на уреда за измерване на скорост,
извлечение от система на ОПП – СДВР, с данни за връчване на електронен фиш, ежедневна
форма на отчет на наряда към ОПП – СДВР, справка – картон с данни за водача С. Д.,
протокол за извършено обучение за работа с радарен скоростомер от 21.04.2014 г., писмен
отговор от Български институт по метрология с рег.№220230/04.07.2024 г. с удостоверение
за одобрен тип средство за измерване и приложение към него, писмен отговор от Столична
община, с рег. №220183/04.07.2024 г. с приложение схема на организация на движението в
интригуващия делото пътен участък, писмен отговор от ОПП – СДВР, с вх.
№222869/08.07.2024 г., с приложения - „Техническо описание и инструкция за
2
експлоатация“; оптичен диск, писмени отговор от Столична община, с вх.
№33079/30.01.2025 г. и вх.№32004/30.01.2025 г., с приложение проект на организация на
движението на бул.“Ботевградско шосе“ в интригуващия делото участък. Така изброените
материали съдът намира за отразяващи в пълнота факти, релеватни към обстоятелствата от
предмета на доказване по делото и позволяващи в своята съвкупност еднозначното им
установяване, поради което следва да бъдат възприети без резерви като единни,
последователни и кореспондиращи по между си.
Съдът се позовава в правните си изводи върху приложените по делото протокол за
използване на АТСС, удостоверение за одобрен тип мобилна система, протоколи за
метрологична проверка и веществените доказателствени средства, съставени в хода на
контролната дейност – снимков материал – извлечение от заснетия с техническото средство
клип. Липсват данни, дискредитиращи достоверността на така обсъжданите източници на
факти. От снимковия материал, на който е заснето превозно средство, се фиксира еднозначно
извършеното нарушение, автомобилът, при управлението на който то е допуснато, респ.
величината на установената скорост, включително географските координати, позволяващи
идентифициране на мястото на деянието. Последното напълно съвпада с приложения от
Столична община проект на пътна организация в процесния участък, попадащ в рамките на
населено място. Съпоставяйки времето и географските координати, фигуриращи в клипа,
съдът достига до извод, че те разкриват идентичност с информацията в тази насока, която се
извлича и от приобщените часови график на нарядите и протокол за ползването на
техническото средство. Установява се конкретното разположение на заснемащото
устройство, автомобилът, чиято скорост е уловена от радарния лъч, посоката на
придвижване на превозното средство, респ. срещу която е била разположена АТСС, за да го
заснеме. Важно е да се отбележи, че данните във фиша се генерират автоматично от самата
система, която е синхронизирана с реалното часово време, видно и от доказателствата за
нейното тариране. Отсъстват и индикации за технически грешки при заснемането, които да
го компрометират. В тази връзка отсъства основание за коментар дали регистрираната
стойност може да се адресира към друго МПС.
Разположението на превозното средство в пространството е категорично установено
въз основа на данните за географски координати и съответстващия им административен
адрес, копирани в извлечения от системата клип, които след засичането им от радарния лъч,
не могат да бъдат променяни - изрично посочено като особеност на устройството в
приложението към удостоверението за одобрен тип. Тази информация напълно съвпада със
съдържанието на протокола за използване на АТСС, един от реквизитите на който се явява
обозначаване на мястото на контрол. Отразено е и че пътната сигнализация е надлежно
проверена преди и след измерването, както и че се касае за пътен участък, попадащ в
границите на населеното място - гр. София, на бул.“Ботевградско шосе“459, при действието
на общото скоростно ограничение, което е достатъчно, за да се индивидуализира мястото на
нарушението. Протоколът е съставен от длъжностно лице от състава на ОПП - СДВР, в
кръга на неговата служба, по предвидена в нормативен акт форма и реквизити, поради което
разкрива характеристиките на официален документ, по смисъла на чл.93, т.5 от НК, ползващ
се с доказателствена сила за вписаните в него обстоятелства, сред които и действащите
скоростни ограничения и пътния участък.
От представените документи от Български институт по метрология и ОПП – СДВР, в
частност удостоверение за одобрен тип средство за измерване, протокол за проверка на
техническо средство, часови график на нарядите на ОПП - СДВР за датата 24.12.2021 г., а
така също и приложения снимков материал се извеждат характеристиките на ползвания
измервателен уред и зададените му параметри за работа. Извличат се сведения за
3
автомобила и персоналния състав на патрула, който е монтирал техническото средство за
извършване на контролната дейност. Не се открива значимо противоречие между
съдържанието на протокола за ползване на АТСС и ежедневната форма на отчет. В
приложения по преписката протокол са вписани всички обстоятелства от значение за
изясняване на спора от неговата фактическа страна, а именно: номер на използваното
устройство, мястото, на което е било разположено то, ограничението на скоростта в
участъка за движение, посоката на движение на МПС, времетраене на работния режим, брой
установени нарушения, които съвпадат с отразените в извлечението от заснемащото
устройство и вписаното впоследствие в електронния фиш. Видно от обсъждания документ,
определеният работен часови график на техническото средство за конкретния пътен участък
е от 13:30 ч. до 15:00 ч. Процесното нарушение, попада в този времеви интервал, откриващо
се като данни и в статичното изображение, извлечено от заснетия клип. Последното съдържа
достатъчно данни за времето, локацията, GPS координатите и скоростта на движение на
превозното средство, а автомобилът е ясно идентифициран като марка, модел и
регистрационен номер. Категорично установена е и засечената скорост на движение. Тя е
отразена впоследствие в издадения фиш след преизчисляването й, предвидено за случаите, в
които се ползва техническо средство за контрол. Приложен е правилен алгоритъм за
определянето й. Видно от извлечения от видео- радарната система клип, засечената скорост
е била 99 км/ч. В съответствие с правилата на Наредба за средствата за измерване, които
подлежат на метрологичен контрол, в синхрон и с изискванията за отчитане на стойностите,
фигуриращи в инструкцията за употреба на АТСС, е приспаднат толеранс за възможни
технически грешки, който при скорост под 100 км/ч възлиза на 3 км/ч. В издадения фиш
приетата крайна стойност на скоростта, с която се е придвижвал автомобилът, е 96 км/ч,
която е равна на разликата между засечената с устройството и коефициента на допустимо
отклонение.
Видът на системата за видеоконтрол е ясно индивидуализиран в протокола за
ползване на АТСС, като са ангажирани технически показатели, позволяващи нейната
индивидуализация. Фигурира и обозначение, че техническото средство е мобилно,
активирано е в стационарен режим на заснемане (съвпадащо с характеристиките на уреда,
описани в приложение към удостоверението за одобрен тип средство за измерване,
представено от БИМ и визуализирано в приобщения снимков материал). Разкрива се
идентичност между идентификационния номер на устройството, посочен в протокола за
периодична проверка и този, който е вписан във фиша. Режимът на функциониране на двата
вида технически средства (стационарни и мобилни) и отчитането на техните резултати е
уеднаквен, изводимо от легалното определение за автоматизирано техническо средство,
откриващо се в нормата на §6, т.65 от ПЗР на ЗДвП. Протоколът е годно доказателствено
средство и позволява да се установи разположението на мобилното АТСС, а в неговата
достоверност съдът няма основание да се съмнява.
Не се откриват пороци и върху приложеното под формата на снимков материал
извлечение от заснетия клип на нарушението. В него са видими индивидуализиращите
белези на процесния лек автомобил, респ. става ясно, че именно неговата скорост е засечена.
Пореден аргумент в полза на този извод съдът прави въз основа на прочита на приобщената
към делото инструкция за експлоатация на типа средство за измерване, допълнена с
обозначенията върху извлечения от паметта на АТСС клип, представен на хартиен носител
по делото. Налага се извод, че камерата засича скорости на превозни средства, придвижващи
се в посоката, за която предварително е настроена. В случая изрично върху извлечението от
клипа се наблюдава посоката, в която се контролират превозните средства, като в обсега на
камерата е попадал единствено л.а. „Ауди Ку5“, с рег. №ХХХ. Последното недвусмислено
4
сочи, че именно скоростта на този обект е регистрирана от високочувствителната техника за
контрол.
Не без значение се явява обстоятелството, че при използването на АТСС контролният
орган не разполага с възможност да променя или да влияе върху измерването и записа на
нарушенията, регистрирани с мобилно автоматизирано техническо средство, като
измерването и регистрирането на скоростта и записа на доказателствения видеоматериал се
извършва напълно автоматично от системата радар-камера-компютър, която е
синхронизирана с реалното часово време, видно и от доказателствата за нейното тариране.
Още повече че процесното устройство разполага с GPS – приемник, чрез който се
установяват географските координати при поставяне на началото на работния процес. Те,
впрочем, се откриват и в извлечението от клипа на самото нарушение, доколкото се
отпечатват автоматично, а не се добавят впоследствие. Върху приложеното изображение се
визуализират отличителните белези на средата, заобикаляща мястото на позициониране на
камерата. Те съвпадат с описаните в протокола и отразени във фиша. Подкрепят се и от
приложената схема за организация на движението, представена от Столична община –
стопанин на пътя, според която в процесния участък на бул.“Ботевградско шосе“
ограничението на скоростта е 50 км/ч, въведена за населено място посредством пътен знак
В26. Съобразно мястото на заснемане на автомобила и това на камерата, не се наблюдават
други знаци, въвеждащи различни измерения на позволената скорост. Отразено е изрично в
изготвения протокол за ползване на АТСС, че контролът се извършва върху сегмент от
общинската пътна мрежа, а ограничението на скоростта се определя от общата разпоредба,
важаща за населено място, поради което и не е нужно в съдържанието на този документ да
се отразява разстоянието от табелата за населено място до точката на позициониране на
устройството. В тази си част протоколът е поредното доказателство, че превозно средство се
е придвижвало в зоната на действие на ограниченията за населено място. С тези аргументи
съдът приема, че от събраните доказателства се налага съответствието между мястото на
нарушението, посочено в приложената снимка и мястото на нарушението, отразено в
издадения електронен фиш, както и с местоположението на използваното АТСС.
Съдът не възприема като основателни възраженията на жалбоподателя, че не били
установени с точност местонахождението на автомобила върху пътното платно и че към
момента на заснемането движението се е намирал в зона на действие на знак В26. В
конкретния случай ограничението на скоростта произтича именно от общата забрана на чл.
21, ал. 1 от ЗДвП да не се превишава максималната скорост за движение в населено място от
50 км/ч, тъй като пътната отсечка, в която е извършено нарушението, е разположена в
населено място (на територията на гр. София). Действително, видно и от представената
схема на пътна сигнализация, в рамките на участъка се открива закрепен пътен знак В26
(забранено движение със скорост, по- висока от означената). В случая обаче определената с
него скорост е идентична като величина с тази, предписана от общото правило на чл.21, ал.1
от ЗДвП, като максимална допустима такава. При това положение, водачите на пътни
превозни средства следва да съобразяват общата забрана. Този извод се налага и при
тълкуване на текстовете на чл.21, ал.1 и ал.2 от ЗДвП. Вторият сред тях се прилага с
предимство в рамките на населено място спрямо общото правило само когато с поставения
знак В26 е предписана стойност на скоростта, различна от 50 км/ч. В случая обаче,
специалната хипотеза на чл.21, ал.2 от ЗДвП не може да намери приложение, доколкото с
оглед равните стойности, които не следва да бъдат превишавани, посоченото правило не
може да дерогира общото такова (в този смисъл и Решение № 1206 от 24.02.2023 г. на АдмС
- София по адм. д. № 8895/2022 г., Решение №626 от 06.02.2023 г. по адм. д. №8586/2022 г.,
решение №2937/07.05.2021 г. по адм. д. № 12364/2020 г. на АССГ). Отразената информация
5
относно действащото ограничение напълно съвпада със съдържанието на протокола за
използване на АТСС, един от реквизитите на който се явява обозначаване на мястото на
контрол. Последното е надлежно вписано, като не е поставено изискване да се въвежда
разстояние до указателната табела за населено място. Изрично е посочено и че пътната
сигнализация е надлежно проверена преди и след измерването, както и че се касае за пътен
участък, попадащ в границите на населеното място - гр. София и заключено между платното
на Околовръстен път и бул.“Владимир Вазов“. Протоколът е съставен от длъжностно лице
от състава на ОПП – СДВР, в кръга на неговата служба, по предвидена в нормативен акт
форма и реквизити, поради което разкрива характеристиките на официален документ, по
смисъла на чл.93, т.5 от НК, поради което се ползва с доказателствена сила за вписаните в
него обстоятелства, сред които и действащите на скоростни ограничения и пътния участък.
За пълнота следва да се посочи, че отсъствието на дата и координати от спътникова
радио- навигационна система върху снимката на позиционирането на АТСС не
възпрепятства възможността да се заключи положително, че е спазено изискването на чл.10,
ал.3 от Наредба № 8121 3-532 за условията и реда за ползване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (в сходен смисъл и
решения на АССГ, в които е обсъждано отсъствието на съществено процесуално нарушение
дори при липса на приложена снимка на уреда, както следва: Решение №7294/06.12.2021 г.,
VI к.с. на АССГ, по к.а.н.д.№9009/2021г., Решение №4900/22.07.2021 г., IХ к.с. на АССГ, по
к.а.н.д.№4609/2021г., Решение №7097/09.12.2020 г., ХIV к.с. на АССГ, по к.а.н.д.
№10319/2020 г., Решение №5407/20.10.2020 г., ХХIII к.с. на АССГ, по к.а.н.д.№4488/2020 г.,
Решение №3112/19.06.2020 г., IХ к.с. на АССГ, по к.а.н.д.№2097/2020 г., Решение
№5611/30.09.2019 г., ХV к.с. на АССГ, по к.а.н.д.№6543/2019 г., Р №3610/29.05.2019г., II к.с.
на АССГ, по к.а.н.д.№2523/2019 г. и други).
От приложената към административната преписка от наказващия орган справка –
картон на водача Д. се установяват данни за други санкционирани нарушения на правилата
за движение по пътищата, преимуществено засягащи режима на скоростта.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, доколкото
чрез него в значителна степен се засягат правата и интересите на физическите и юридически
лица. Последното обуславя и съдебният контрол, установен с разпоредбите на ЗАНН и
предвиден за издадените от административните органи електронни фишове, да се
съсредоточава върху тяхната законосъобразност. По аргумент от чл.84 от ЗАНН, вр. с чл.14,
ал.2 от НПК съдът е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия
материален закон, като съобразява императива относно извършването на обективно,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, независимо от
наведените от жалбоподателя аргументи.
Електронният фиш, според легалното определение, закрепено в разпоредбата на §6, т.
63 от ДР на ЗДвП, представлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен
или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.
Съгласно чл.189, ал.4, изр.2 ЗДвП той следва да съдържа данни за: териториалната структура
на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика, на когото е
регистрирано превозното средство или името на водача, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане. Горното съдържание е интерпретирано и съответно закрепено в утвърдения от
6
министъра на вътрешните работи със заповед образец на електронен фиш в съответствие с
изискването на чл.189, ал.4, изр. последно ЗДвП.
В настоящия казус, електронният фиш отговаря на поставените от законодателя към
него формални изисквания за обективирано съдържание и отразява всички изискуеми
реквизити, посочени в чл.189, ал.4, изр.2 от ЗДвП. Идентични данни са инкорпорирани и в
приложения като веществено доказателствено средство, съобразно чл.189, ал.15 ЗДвП,
снимков материал, изготвен с процесната радарна система, заснемаща и записваща датата,
точния час на нарушението и регистрационния номер на МПС. Електронният фиш е издаден
по съкратена процедура (конкретиката на случая позволява нейното приложение), като
действието му е приравнено, съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП, едновременно на акт,
установяващ нарушението и налагащ санкция. От правната му природа следва изводът, че
изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на акт за установяване на
административно нарушение и наказателно постановление, регламентирани в ЗАНН, са
неприложими по отношение на електронния фиш (в този смисъл ТР № 1/2014 г. на ВАС).
Електронният фиш по дефиниция не следва да съдържа персоналното посочване на
издателя му, поради което въпросът за компетентността на определено лице в тази насока
въобще не подлежи на разглеждане. Както вече се отбеляза и по-горе, в електронния фиш
следва да бъде отразена само териториалната структура на МВР, на чиято територия е
установено нарушението, което в случая е сторено. Съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т.
2 ЗМВР, областните дирекции на МВР са основни структури на МВР и като такива
притежават съответната териториална компетентност за издаване на електронни фишове,
съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП. Не се явява част от задължителното
съдържание и датата на издаване на фиша. Предвид особения характер на процедурата и
съчетанието в неговото същество на характеристиките на акт за установяване на
административно нарушение и на наказателно постановление, не се прилагат правилата на
чл.34 от ЗАНН, а се следи единствено за изтичане на абсолютната давност за преследване на
административното нарушение, която възлиза на четири години и шест месеца от датата на
извършването му. В случая тя предстои да изтече едва към 24.06.2026 г.
Нарушението и съответстващата му правна квалификация са ясно формулирани.
Недвусмислено се извежда ограничението на скоростта, пораждащо действие за населено
място, както и скоростта на движение на лекия автомобил. Не спада към задължителното
съдържание отразяването на предвидения с оглед техническите параметри на измервателния
уред и възможното отклонение при измерването толеранс. Прилагането на същия обаче е
установимо от представения клип- извлечение от паметта на системата. От него е видна
реалната скорост, измерена преди намалението, от която след просто математическо
изчисление и изваждане на 3 км/ч (доколкото засечената от уреда скорост е до 100 км/ч) се
получава стойността на скоростта, възприета в издадения фиш. Инкорпорирани във фиша са
наименованието на техническото средство и неговият уникален регистрационен номер. Не
се изисква и изрично отразяване на типа средство за измерване – стационарно или мобилно.
Той е лесно установим от идентификационните данни за АТСС, вписани във фиша. Вписани
са мястото на нарушението, с изричното обозначаване, че се касае за населено място и
автомобилът. Става ясно, че санкцията се налага на С. Д. в качеството му на собственик на
моторното превозно средство, с което е извършено нарушението.
Според настоящия съдебен състав, мястото на нарушението е индивидуализирано в
достатъчна степен, за да бъдат възприети пространствените рамки, които се вменяват. В
съдържанието фигурират градът и конкретният административен адрес, до който превозното
средство е било установено към момента на реализиран контрол. Описанието съвпада
напълно с данните от извлечението от паметта на техническото средство, откриващи се
7
върху приложеното към фиша фотоизображение и е съответно на информацията, отразена в
издадения протокол за използване на АТСС и в отговора на Столична община с
приложената схема на пътна сигнализация в района.
По изложените съображения тази съдебна инстанция, противно на възраженията на
въззивника, намира, че правото на защита на нарушителя не е ограничено, доколкото
въведените във фиша данни са напълно достатъчни за пълното индивидуализиране на
нарушението и проверка състоятелността на „административното обвинение” посредством
допустими способи за доказване.
Съгласно чл. 165, ал. 2, т. 6 ЗДвП органите по контрол на спазването на правилата за
движение по пътищата имат право за установяване на нарушенията да използват два вида
технически средства или системи - заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство. От изисканата
справка от Български институт по метрология се установява, че записващата видеорадарна
система е преминала през първоначален изискуем тест и е вписана в регистъра на
одобрените средства за измерване. Срокът на валидност на одобрението е вписан като
24.02.2020 г., но съгласно разпоредбата на чл.30, ал.5 от Закона за измерванията, когато
срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за
измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат за одобрен тип. В конкретния
случай изискването е спазено, тъй като нарушението е констатирано, след като конкретното
техническо средство е преминало и през надлежна последваща периодична проверка –
видно от приложения протокол от проверка №1-39-21/30.09.2021 г., чиито резултати са с
валидност от една година. Разпечатката от заснетото превозно средство, с датата, часа,
засечената скорост на движение и регистрационния номер на автомобила, представлява
годно веществено доказателствено средство, изготвено по предвидения в закона ред, поради
което въз основа на нея може да се установи извършеното нарушение.
С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г., законът е съобразен
с изложените в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС становища относно
използването на мобилни камери за установяване на нарушенията на ограниченията на
скоростта. В разпоредбата е добавен терминът "автоматизирано" техническо средство, като
разписаното негово легално определение в §6, т.65 от ДР на ЗДвП дава яснота относно
предметния му обхват. Съгласно цитираната норма се касае за „уреди за контрол работещи
самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да
бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен
орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на
участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя
начало и край на работния процес". В тези хипотези средството за измерване функционира
без намесата на контролния орган, чието задължение се заключава до неговото
позициониране, включване и задаване параметри на ограничението на скоростта, без
последващо интервениране, а след преустановяване на контрола - изключване и демонтаж.
Изрично в мотивите към законопроекта за изменение и допълнение на ЗДвП е
ангажирана като причина за въвеждане на измененията становището на върховната съдебна
инстанция, материализирано в Тълкувателно решение № 1 от 2014 г. на Върховния
административен съд, относно законосъобразността на процедурата по реализиране на
административнонаказателната отговорност на водачите чрез издаване на електронни
фишове. Съобразено се явява изискването за автоматизиран процес при използването на
мобилни технически средства, при който единствената намеса на контролния орган се
свежда до тяхното обслужване, но не и упражняването на непосредствен контрол върху
8
функционирането на системата към момент на заснемане на нарушения. Т.е., способът за
установяване на нарушенията е аналогичен на ползвания при стационарните камери за
скорост. Автоматизираните технически средства, независимо от своя вид, са преминали
метрологична проверка от сертифициращия орган – Български институт по метрология, в
това число и вградения в тях софтуер за генериране и обработка на данните, като са
въведени в експлоатация при стриктно спазване на нормативните предписания. Последното
изрично е отразено и в сертификата за първоначалната метрологична проверка. Еднакъв е
принципът на функциониране на стационарните и мобилните системи, изразяващ се в
измерване от сертифициран измерител и задействане на камера, визуализираща
измерването, респективно превозното средство, последното видно и от характеристиките на
системата, отразени в публичния електронен регистър, поддържан от БИМ. Обработката и
издаването на електронен фиш и за двата вида системи е от данните, съхранявани в
централизирана информационна система.
В конкретния случай нарушението е констатирано при стационарно положение на
записващата система, според снимковия материал, изрично удостоверено и в изготвения за
ползването на устройството протокол. В този смисъл и противно на възраженията в жалбата
и допълнението към нея, не е имало пречка отговорността да бъде реализирана посредством
издаването на електронен фиш, доколкото този подход не е поставен в разрез със
съображенията, изложени в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС.
Приложеният протокол за използване на автоматизирано техническо средство за
контрол на скоростта, допълнен с ежедневната форма на отчет, отразява правилно датата,
мястото и часа на контролирания участък, скоростен режим, режим на измерване, посока на
заснемане и посока на задействане – приближаващи автомобили, на използваното за целта
на осъществявания контрол техническо средство, точното му разположение и служебният
автомобил с рег. №С 2184 МР, с който е бил екипът, монтирал го на мястото на измерването,
началото и края на работната смяна, както и сведения за служителите, натоварени с
осъществяването на контрол по спазване на правилата за движение по пътищата съгласно
императива на чл. 165 ЗДвП. Формата и съдържанието на протокола, анализирани съвместно
с представеното „Техническо описание и инструкция за експлоатация“ на уреда,
приложението към удостоверението за одобрен тип средство за измерване, схемата на
пътната организация, предоставена от Столична община и наличния снимков материал,
изготвен в съответствие с правилото на чл.189, ал.15 от ЗДвП, свидетелстват, че са спазени
всички изисквания към които препраща бланкетът на нормата на чл.6, ал.1 от Наредба
№8121з - 532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.
Нарушението е безспорно установено от приложените показания на техническото
средство и снимковия материал. Няма съмнение, че скоростта, с която се е движел
автомобилът към момента на заснемането му, е била 94 km/h при ограничение в конкретния
пътен участък от 50 km/h за населено място. От доказателствената съвкупност по делото се
установява, че толерансът от „3 км”, с който е преизчислена скоростта на движение на
засеченото от техническото средство МПС, е определен на база режима за работа,
регламентиран за процесното техническо средство, обективиран и в инструкцията за
експлоатация за него, приложена по делото. Ето защо съдът счита, че процесната система за
контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е
установено и заснето нарушението да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка
намеса при установяването и заснемането на всяко едно конкретно нарушение.
Събрани са и достатъчно доказателства, че в процесния участък от бул. „Ботевградско
шосе“ поражда действие ограничение на скоростта до 50 км/ч, в съответствие с нормата на
9
чл.21, ал.1 от ЗДвП, доколкото се касае за населено място. Както бе споделено и при анализа
на доказателствата, няма основание да се коментира неправилно подвеждане на фактите под
общата хипотеза, доколкото специалната такава, регламентирана в текста на чл.21, ал.2 от
ЗДвП, намира приложение само когато скоростта, въведена за населено място със съответния
знак, е различна по величина от установената за населено място чрез общото правило.
Съгласно разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. В
случая собственик е С. Б. Д.. По делото не се събраха доказателства въззивникът да се е
възползвал от възможността по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, респ. по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП, да
депозира в съответната териториална структура на МВР писмена декларация, съдържаща
данни за друго лице, управлявало превозното средство на инкриминираната дата. Данни не
се съдържат дори в допълнението към жалбата срещу издадения електронен фиш. В него
формално се сочи, че на процесната дата автомобилът не е управляван от Д. и че той като
собственик няма доказателства да е бил превозван с него на процесната дата. Така
формулирана, версията на жалбоподателя създава впечатление, че собственикът не желае да
конкретизира кой е бил водачът на автомобила към 24.12.2021 г. Поради това именно Д.
следва да понесе административнонаказателна отговорност.
Административното нарушение, за извършването на което е издаден електронният
фиш, е формално по своя характер и за неговата съставомерност не е необходимо
настъпване на вредни последици.
От субективна страна деянието е извършено виновно при форма на вина - пряк
умисъл, тъй като е преследвана пряката цел по достигане до определеното място – отправна
точка, за по-кратко време, с което съзнателно е нарушено правилото, регламентиращо
движението и скоростта в населено място. Ето защо, съдът намира, че материалният закон е
приложен правилно.
Съгласно чл. 182, ал. 1, т. 5 ЗДвП, при констатирано превишаване над 40 km/h на
разрешената максимална скорост за движение в населено място административното
наказание „Глоба” е 600,00 (шестстотин) лева. В конкретния казус е наложена санкция в така
посочения размер. Разкриват се в цялост предпоставките за ангажиране на отговорността на
въззивника за квалифицирания състав на административното нарушение. Не съществува
юридическа възможност определеното наказание да бъде намалено, доколкото съгласно
разпоредбата на чл. 27, ал. 5 ЗАНН: “Не се допуска определяне на наказание под най-ниския
предел за наказание глоба и временно лишаване от право да се упражнява определена
професия или дейност”. В този вид и размер санкцията съответства на принципите за
законоустановеност и справедливост, на високата обществена опасност на извършеното
нарушение и създалата се непосредствената опасност за останалите участници в
движението.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките за приложение на
нормата на чл. 28 ЗАНН. Констатираното нарушение е свързано със значително по своята
величина превишение на разрешената скорост за движение в населено място, а именно с 46
км/ч, която стойност не е пренебрежима, а е близка до горната наказуема граница,
установена в съответната хипотеза от закона. Данните, изводими от представената на
вниманието на съда справка - картон на водача, от своя страна, указват наличието и на
множество други нарушения на правилата за движение по пътищата, включително от същия
вид, допуснати от Д. и санкционирани с влезли в сила фишове. Анализът на
доказателствената съвкупност налага извод, че обществената опасност на формалното
нарушение, обсъждано в настоящото производство, се отличава с достатъчен интензитет,
10
който не позволява на съда да приеме, че деянието представлява маловажен случай. От
друга страна, към датата на нарушението вече е пораждало (считано от 23.12.2021 г.)
действие правилото на чл.189з от ЗДвП, въвеждащо забрана за приложение на института на
маловажния случай по чл.28 от ЗАНН. Ето защо, съдът намира, че материалният закон е
приложен правилно.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни доводи, протеклата
фаза на административнонаказателното производство по установяване на административно
нарушение и по налагане на административно наказание не е опорочена поради допуснати
съществени процесуални нарушения, а отговорността на жалбоподателя е ангажирана
правилно. С тези аргументи съдът приема, че електронният фиш е законосъобразен и като
такъв същият следва да бъде потвърден изцяло.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 2, т.5 ЗАНН, Софийски районен съд, НО,
2-ри състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство Серия К №5574324, издаден от СДВР, с който на С. Б.
Д., с ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 5 ЗДвП е
наложено наказание „Глоба“ в размер на 600,00 (шестстотин) лева за нарушение на чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП, като правилен и законосъобразен.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София град, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от
АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11