№ 896
гр. Варна, 17.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Геновева И.а
при участието на секретаря Славея Н. Янчева
като разгледа докладваното от Геновева И.а Гражданско дело №
20233100100737 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по предявени от К. С. срещу Община Варна
обективно кумулативно съединени искове с правно осн. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане
на сумата от 30 000 лв., претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в болки, цялостен физически дискомфорт от обездвижване на лявата
ръка, бавен и мъчителен възстановителен процес, нарушение на съня в продължение на
месеци, въпреки приема на обезболяващи медикаменти, страх от напускане на дома,
невъзможност за самостоятелно поддържане на личната хигиена и тази в домакинството,
невъзстановени функции на лявата ръка, поради изтръпване на пръстите и неудобства от
големия белег на крайника от получени на 14.09.2020г. травматични увреждания –
„счупване на горния край на лакътната кост на лявата предмишница и ожулване по двете
подбедрици в гр. В., ** пред № **, в резултат на падане поради спъване в метална проволка
с приблизителна дължина 10 метра, положена в обхвата на тротоара, успоредно на бордюра
и отстояща на около половин метър от него, закрепена в краищата й на две метални тръби,
ведно със законната лихва от датата на увреждането – 14.09.2020г. до окончателното
изплащане на задължението и за заплащане на сумата от 2 863, 60 лв., в резултат на същото
увреждане, претендирана като обезщетение за имуществени вреди под формата на
претърпяна загуба от заплащане на следните суми: 1 992 лв. за комплект анатомично
контурирана плака за олекранон 2.7/3.5 мм. със заключващо компресионни отвори, ведно
със законната лихва от деня на плащането – 16.09.2020г. до окончателното изплащане на
задължението; 750 лв. за извършени физиотерапевтични процедури в АСМП МЦ
ФИЗИОМОУШЪН ООД, ведно със законната лихва от деня на плащането – 08.01.2021г. до
окончателното изплащане на задължението; 100 лв. за тест за алергии, ведно със законната
1
лихва от деня на плащането – 26.01.2022г. до окончателното изплащане на задължението,
11, 60 лв. потребителска такса за престой в МБАЛ ЕВРОХОСПИТАЛ ООД, ведно със
законната лихва от деня на плащането – 27.01.2022г. до окончателното изплащане на
задължението и 10 лв. за извършен тест за КОВИД 19, ведно със законната лихва от деня на
плащането – 27.01.2022г., до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба, ищецът К. С. твърди, че на 14.09.2019г. около 14.00 ч. се е движил
пеша в гр. Варна по левия тротоар на еднопосочна улица „***“ пред № **. При опит да
заобиколи плътно паркиран до жилищната сграда лек автомобил внезапно се спънал,
загубил равновесие и паднал на земята, в резултат на поставена на тротоара метална
проволка с приблизителна дължина 10 метра, положена в обхвата на тротоара, успоредно на
бордюра и отстояща на около половин метър от него, закрепена в краищата й на две
метални тръби.
В резултат на падането, ищецът претърпял травматични увреждания, изразявайки се
в счупване на горния край на лакътната кост на лявата предмишница и ожулване по двете
подбедрици, установено в ДКЦ „Света Марина“ ЕООД – гр. Варна и наложило гипсова
имобилизация и оперативна интервенция на горния крайник.
В периода от 15.09.2020г. до 18.09.2020г. в болнично заведение ищецът бил опериран
за открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, радиус и улна му. Поставена му е
метална плака с множество винтове в проксималната част на улната и проведено
медикаментозно лечение. На 18.09.2020г. ищецът бил изписан с препоръка за провеждане на
физиотерапия и рехабилитация.
В периода от 12.12.2020г. до 06.01.2021г. ищецът е провел физикално лечение,
включващо 15 процедури криокомпрес, дълбока осцилация и ултразвук, за което е заплатил
сумата от 750 лв.
На 26.01.2021г. ищецът постъпил отново в болнично лечение за отстраняване от
костта на имплантираните уреди, от радиус и улна. В издадената му епикриза при
изписването му на 28.01.2021г. са отразени усложнения свързани с вътрешните ортопедични
протезни устройства, импланти и трансплантати, в резултат на зачервяване и подуване в
областта на левия лакът и изпитваната болка. Предписан е двигателен режим, физиотерапия
и рехабилитация в болнична или доболнична среда.
Тежките увреждания и последвалите операции наложили за времето от 15.09.2020г.
до 28.04.2022г., ищецът да ползва отпуск за временна неработоспособност.
Поддържа се, че така получените увреждания провокирали силни болки, цялостен
физически дискомфорт от обездвижване на лявата ръка, бавен и мъчителен възстановителен
процес, нарушение на съня в продължение на месеци, въпреки приема на обезболяващи
медикаменти, провокирал страх от напускане на дома. В дома си имал нужда от помощта на
близки и роднини за поддържане на личната хигиена и домакинството. След проведената
първа оперативна намеса и проведената физиотерапия, ищецът не е възстановил функциите
лявата ръка, поради изтръпване на пръстите, което състояние останало непроменено и след
2
втората операция. Освен болките, ищецът изпивал неудобство поради големия белег на
крайника, който се опитва да прикрива постоянно.
Поддържа се, че описаните неимуществени и имуществени вреди под формата на
претърпяна загуба от заплащане на разходи за лечение, за закупуване на плака и разходи за
извършени тестове за Ковид 19 и тест за алергии, се намират в причинно – следствена
връзка с противоправното бездействие на Община Варна да обезпечи, чрез свои служители
безпрепятсвеното придвижване на хора по тротоарите, които са собственост на ответника,
което задължение и е вменено със Закона за пътищата, Закона за общинската собственост и
ЗДвП.
Въз основа на изложеното, се настоява за уважаване на предявените искове в
претендираните размери.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Община Варна, оспорва предявения иск по
основание и размер с твърдения, че соченото препятствие се намира в имот, собствен на
ответника, както и твърдението, че получените травми са резултат от спъване в сочения
участък, поради което не са и налице основания за ангажиране отговорността му. Твърди се,
че вредоносен резултат е настъпил по вина на собственицика на паркирания автомобил,
довели до необходимост от заобикалянето му и тези, поставили препятствието.
В условие на евентуалност при доказване основанието на исковете е релевирано
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, изразяващо се в несъобразена
пешеходна дейност на ищеца, човек в активна възраст с висока способност за
самосъхранение с обстановката на пътя.
Въз основа на изложеното моли за отхвърляне на исковете, евентуално за намаляване
размера на претенциите с поведението на пешеходеца, с характера и интензитета на
претърпените вреди.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно
убеждение приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищецът К. С. твърди, че на 14.09.2020г. около 14.00 ч. движейки се по левия тротоар
на ул.”***” пред № **, се е спънал в метална проволка с приблизителна дължина от 10
метра, положена в обхвата на тротоара, успоредно на бордюра и отстояща на около половин
метър от него, закрепена в краищата й на две метални тръби, която към момента на
инцидента, е била откачена от едната тръба, в резултат на което претърпял травматични
увреждания, изразявайки се в счупване на горния край на лакътната кост на лявата
предмишница и ожулване по двете подбедрици
За установяване мястото, времето и обстоятелствата, при които е настъпил
инцидента, по инициатива на ищеца са ангажирани гласни доказателства, чрез разпита на
свидетеля А. П., които преценени при съблюдаване на разпоредбата на чл. 172 ГПК,
установяват следните релевантни за делото факти: на 14.09.2020г. в ранния следобед, г-н П.
се движил пеша по левия тротоар на ул.”***” в посока към панелния блок под „Пфое мол”,
пред който бил паркиран собствения му лек автомобил. Пред него на около 5-6 метра в
3
същата посока пред № **, се е движил ищецът К. С., който при заобикаляне на спрял на
тротоара автомобил се спънал в метална проволка /метално въже/ с дебелина от около 6 мм.,
единият край на която бил закачен на метално колче, а другият пуснат на тротоара и паднал
на земята. Свидетелят помогнал на ищеца да се изправи, оставяйки му телефонния си номер.
Г-н С. бил обут с обувки, не е говорил по телефона и вниманието му не е било ангажирано с
друго, освен с придвижването му пеша.
Свидетелят заявява, че на тротоара е имало 4 метални колчета, забити в бордюра или
общо две съоръжения, които не са били обозначени по никакъв начин с надпис, знаци или
по друг начин.
Съществуването на метални колчета и метална проволка, закачена на всяко едно от
двете колчета на 29.09.2020г., следва да се считат установено от приетите при оглед 2 броя
снимки, представляващи веществени доказателства от посочената дата, на осн. чл. 204, ал. 1
ГПК. От тях се установява, че на 29.09.2020г. върху тротоара на ул.”***” № ** са били
забити две метални колчета, свързани помежду си с метална проволка, чиято цел е да
осигури място за паркиране на лек автомобил върху тротоара на посочения адрес, така че да
възпрепятства опити на други водачи на МПС да паркират на същото място, използвайки за
ограждането му металната проволка.
От изслушаното заключение по допуснатата СТЕ, неоспорено от страните и
кредитирано от съда се установява, че към деня на огледа, извършен от експерта на
09.04.2023г., тротоарът на ул. „***” пред № ** е от асфалтова настилка с много неравности
и грапавини и на участъци полуразрушена. В левия край на тротоара е установена една
метална тръба с височина 75 см. и диаметър 6 см. на разстояние от 50 см. от бордюра
(тротоарно блокче), която в най-горния ъгъл е с метално ухо, на което е поставен заключен
катинар. Не е установена метална проволка, положена в обхвата на тротоара, успоредно на
бордюра, закрепена на краищата на две метални тръби. Експертът предполага, че
установената една метална тръба с посочените размери е остатък от заграждението от двете
метални тръби и метална проволка.
Проследявайки фотосите (снимките), качени на платформа „google street view”,
експертът дава заключение, че през месец март 2012г. на тротоара на този адрес има
проволка, положена в обхвата на тротоара, успоредно на бордюра с жълти флагчета,
закрепена в краищата й на две метални тръби. Снимки към 2020г. в платформата не са
качени, поради което вещото лице не може да заяви категорично дали на посочения адрес е
била положена проволка, закачена на две тръби. Към месец август 2022г. на посоченото
място съществува само една метална тръба.
Експертът е категоричен, че двете метални колчета от заградителното съоръжение и
метална проволка, видими на двете снимки, направени на 29.09.2020г. съответстват на
конструктивните елементи, видими на снимките от платформата.
На 15.09.2020г. ищецът е постъпил в Отделение по ортопедия и травматология при
УМБАЛ „СВЕТА МАРИНА” ЕАД – ВАРНА поради счупване на горния крайник на
4
лакътната кост, закрито, ляв горен крайник. Извършена е оперативна процедура: открито
наместване на фрактура с вътрешна фиксация, радиус и улна. Пациентът е изписан на
18.09.2020г. Препоръчана е физиотерапия и рехабилитация.
Считано от 15.09.2020г. до 28.04.2022г., ищецът е ползвал отпуск за временна
неработоспособност или общо 227 дни.
Съгласно неоспореното и кредитирано от съда заключение по допуснатата съдебно –
медицинска експертиза и разпита на експерта, се установява, че проведеното в УМБАЛ
„СВЕТА МАРИНА” ЕАД – ВАРНА оперативно лечение – репозиция и фиксация с плака и
винтове, е изисквало поставяне на комплект анатомично контурирана плака за олекранон
2.7/3.55 мм. със заключващи компресионни отвори за фиксиране на счупените фрагменти.
Стойността им от 1 992 лв., обективирана във фактура от 16.09.2020г., е заплатена, съгласно
фискален бон от същата дата.
В съдебно заседание, експертът пояснява, че счупването на лакътната кост, т.е.
счупване в близост до лакътя е специфично, тъй като мястото е бедно кръвоснабдено и
изисква доста продължителен период на възстановяване, което е и наложило ползването в
продължителен период от време на отпуск за временна неработоспособност. Това счупване е
резултат от директно падане върху леко сгънат лакът и върху земната повърхност.
Счупването на крайника може да се получи от спъване и падане, от което могат да се
причинят и симетрични ожулвания в областта на подбедрицата, така както са описани в
издаденото медицинско удостоверение. Счупването налага поставянето на ортеза за период
от 2-3 месеца през което време се изпитват и болки.
На 23.09.2020г. ищецът К. С. е прегледан от съдебен лекар, който е удостоверил, че
левият горен крайник е имобилизиран с мека превръзка тип „Митела”. По предната
повърхност на лявата подбедрица в горна и средна трета е установено издължено,
кафеникаво ожулване с надлъжен ход, частично забелена коричка и размери от 20/1 см. По
предната повърхност на дясната подбедрица, в долна трета, е установено кафеникаво
ожулване с издължена форма и размери 1/0.5 см. Така описаните ожулвания отшумяват без
лечение за период от две – три седмици, съгласно заключението на СМЕ.
В периода от 12.12.2020г. до 06.01.2021г. ищецът е провеждал 15 физиотерапевтични
процедури, които имат отношение към възстановителния процес по повод счупената
лакътна кост, според експерта по допуснатата СМЕ. Стойността им от 750 лв. е заплатена,
съгласно фискален бон на 08.01.2021г.
На 26.01.2022г. ищецът К. С. е постъпил в МБАЛ „ЕВРОХОСПИТАЛ” ООД,
Отделение по ортопедия и травматология за отстраняване от костта на имплантираните
уреди от радиус и улна. Изписан е на 28.01.2022г.
В съдебно заседание, експертът по СМЕ пояснява, че е препоръчително материалите,
поставени при първата операция на 15.09.2020г. да бъдат премахнати, когато костите са
зараснали напълно, което налага нова оперативна интервенция, каквато е извършена на
26.01.2022г. По време на втората операция не са могли да бъдат извадени две парчета винт,
5
останали в крайника и видими при рентгеново изследване. По вътрешната повърхност на
лява предмишница от лакътя по посока китката има 10 см. белезникаво розов
следоперативен ръбец на места изпъкващ над околната кожа /хиперкератоза/. Ръбецът е
мековат и плътен. Съществена болка след втората операция се изпитва до зарастване на
оперативните рани в рамките на под 1 месец.
Експертът е категоричен, че хватателната и двигателната функция на левия горен
крайник са възстановени, но е останала частична невъзможност за разгъване на ръката до
около 10 градуса, което е резултат от самата травма, а не от медицинските интервенции.
Невъзстановената способност за разгъване на ръката не пречи на извършването на дейности
с горния крайник.
Възможно е разгъването на ръката да се възстанови напълно, ако физиотерапията
продължи, но е допустимо и това да не се случи. Възможно е при претоварване на ръката и
при промяна на климатичните условия, да се изпитва болка.
Преди провеждане на втората операция ищецът е заплатил на 26.01.2022г. сумата от
100 лв., представляваща стойността на тестове за алергии, което е предписано от лекар и
сумата от 10 лв. за провеждане на тест за Ковид 19, а на 27.01.2022г. потребителска такса от
11, 60 лв., видно от приложените фискални бонове.
За установяване на претърпените болки и страдания от получените травматични
увреждания, са ангажирани гласни доказателства, чрез разпита на Н. Б., явяващ се приятел
на ищеца. От показанията му се установява, че през месец септември 2020г. ищецът е
счупил ръката си. Веднага след като узнал това, в знак на съпричастност, г-н Б. посетил
приятеля си в дома му. В този момент ищецът изпитвал много силни болки, за които
приемал обезболяващи и бил „супер изнервен и не добре психически.” Бил в безпомощно
състояние, поради което не е можел да се грижи за дъщеря си в режима на личен контакт до
момента на започване на рехабилитацията, както и да полага труд. Отказвал да излиза на
разходки пеша или с автомобил от страх да не се спъне отново. Изпитвал затруднение при
къпане и при извършване на домакински дейности, вкл. и при готвене. Носел ортеза 2
месеца.
В период от два месеца г-н Б. пазарувал и носил покупките в дома на ищеца два пъти
седмично. Придружил приятеля си при първата от проведените процедури по
рехабилитация, на която ищецът, все още бил с ортеза на ръката и, която свалил на
следващата. Придружавал е приятеля си на рехабилитация поне 10 пъти. Почувствал
облекчение, но все още не е в състояние да разгъва и ползва ръката си и продължава да
изпитва болка. След първата и втората операция се оплаквал, че не може да спи. След
втората операция отново приемал болкоуспокояващи, а белегът от който се срамува
прикрива с дреха с дълъг ръкав.
Въз основа на изложеното, съдът приема, че на 14.09.2020г. ищецът движейки се
пеша по тротоара на ул.”***” пред № **, се е спънал в метална проволка, положена в
обхвата на тротоара, успоредно на бордюра, единият край на която е бил закачен за метална
6
тръба, при опит да заобиколи паркиралия на тротоара на посочения адрес лек автомобил.
Времето, мястото и обстоятелствата, при които е настъпило увреждането на ищеца, съдът
приема за установени от свидетелските показания на А. П., плод на преки и непосредствени
впечатления, неразколебани от други доказателства, подкрепящи се от отразеното на двете
снимки, направени само две седмици, след инцидента и отразяващи състоянието на
съоръжението в период, най-близък до 14.09.2020г. и от заключението на допуснатата СТЕ.
Съгласно § 7, ал.1, т.4 ЗМСМА, общинските пътища, улиците,
булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените
площи за обществено ползване, както и всички прилежащи към тях терени,
имат статут на публична общинска собственост. Съгласно чл. 19, ал. 1, т. 2 и
чл. 31 ЗП стопанисването, ремонтът поддържането и другите дейности по
управление на пътищата и прилежащите им пътни банкети и тротоари, се
осъществяват от общините. Съобразно чл.167, ал.1 ЗДвП лицата, които
стопанисват тези участъци, следва да ги поддържат в изправно състояние, да
сигнализират незабавно препятствията по него и да ги отстраняват възможно
най – бързо. В аналогичен смисъл са и разпоредбите на чл.48, т.2, б.„б” от
ППЗП, че общината отговоря за поддържането на тротоарите, дори и на тези,
които се намират извън платната за движение в границите на селата и селищните
образувания, както и на чл.30, ал. 4 от ЗП, че изграждането,
ремонтът и поддържането на тротоарите се организират от съответните
общини.
В конкретния случай, доказано в случая се явява противоправното
бездействие по неизпълнение на нормативно установени задължения на
Община Варна, чрез нейни служители, да осигурява безпрепятствено
придвижване на хора по тротоарите на общината като сигнализира незабавно всяко
препятствие – металната проволка и го отстрани възможно най-бързо, с оглед на
установеното по делото спъване и падане на ищеца на такова място.
Съобразявайки доказателствата относно вида, характера и степента на увреждането –
счупване на лакътната кост на лява ръка и ивицести ожулвания по предните повърхности на
двата крака, вида, начина и продължителността на протичане на лечението за период от 2 – 3
седмици за ожулванията и за времето от 14.09.2020г. до 28.04.2022г. за възстановяване
функциите на крайника, налагащи извършването на оперативно лечение за репозиция и
фиксация с плака и винтове и последваща за премахването им, установено от заключението
на СМЕ, възрастта на пострадалия на почти 43 – годишна възраст, претърпените болки и
страдания, най-интензивни в периода от 14.09.2020г. до започване на рехабилитацията –
12.12.2020г., през който ръката на ищеца е била обездвижена, установени посредством
показанията на свидетеля Н. Б., плод на преки и непосредствени впечатления от
релевантните факти и в рамките на месец след втората операция, извършена на 26.01.2022г.,
изпитваният физически дискомфорт, поради продължителния възстановителен процес, страх
от повторно спъване и падане, затрудненията по поддържане на личната хигиена и
7
извършване на домакински дейности в дома си в периода от 14.09.2020г. до 12.12.2020г.,
невъзможността за полагане на грижи през същия период за собственото си дете и за
самостоятелно пазаруване за период от два месеца, установени от показанията на същия
свидетел и останалата частична невъзможност за пълно разгъване на ръката до около 10
градуса, установено от заключението на СМЕ, съдът приема, че справедливият размер на
обезщетението за неимуществени вреди възлиза на сумата от 20 000 лв.
Не е налице основание за намаляване на обезщетението за неимуществени вреди,
поради съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, изразяващо се в
несъобразяване поведението на пешеходеца с обстановката на пътя, поради което
предявеният иск, следва да бъде уважен до размера на сумата от 20 000 лв., ведно със
законната лихва от деня на увреждането – 14.09.2020г. до окончателното изплащане на
задължението.
За разликата над присъдената сума до претендираната от 30 000 лв., предявеният иск,
следва да бъде отхвърлен, ведно със законната лихва от деня на увреждането – 14.09.2020г.
до окончателното изплащане на задължението.
Претенцията за имуществени вреди под формата на претърпяна загуба, следва да
бъде уважена в претендирания размер от 2 863 лв., тъй като вредите се намират в причинно
– следствена връзка с противоправното бездействие на община Варна, ведно със законната
лихва от деня на заплащане на всяко едно от тях до окончателното изплащане на
задължението.
Върху всяка една от сумите, формиращи претенцията за имуществени вреди следва
да се заплати законна лихва, считано от деня на плащане, а по отношение на теста за Ковид
19, така, както е заявено, считано от 27.01.2022г., а не от деня на плащането – 26.01.2022г.
При този изход на спора с право на разноски за уважената част от исковете разполага
ищцовата страна, чиито размер според представения списък и доказателства за
извършването им, възлиза на 4 712, 99 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй
като уговореният и заплатен хонорар от 4 000 лв. е съобразен с правната и фактическа
сложност на делото и с минимално установения размер по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения от 3 279, 04 лв., а
този по чл. 7, ал. 1, т. 5 от същата Наредба, направен във връзка с производство по
обезпечаване на доказателства от 750 лв. е в размер, равен на минималния.
За отхвърлената част от исковете, ответникът Община Варна има право на разноски
за юрисконсултско възнаграждение в размер на 91, 29 лв., представляваща, на осн. чл. 78,
ал. 8 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
8
ОСЪЖДА Община Варна, представлявана от Кмета Иван Портних ДА ЗАПЛАТИ
на К. И. С., ЕГН **********, ****** сумата от 20 000 лв. /двадесет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки,
цялостен физически дискомфорт от обездвижване на лявата ръка, бавен и мъчителен
възстановителен процес, нарушение на съня в продължение на месеци, въпреки приема на
обезболяващи медикаменти, страх от напускане на дома, невъзможност за самостоятелно
поддържане на личната хигиена и тази в домакинството, невъзстановени функции на лявата
ръка, поради изтръпване на пръстите и неудобства от големия белег на крайника от
получени на 14.09.2020г. травматични увреждания – „счупване на горния край на лакътната
кост на лявата предмишница и ожулване по двете подбедрици в гр. В., ** пред № **, в
резултат на падане поради спъване в метална проволка с приблизителна дължина 10 метра,
положена в обхвата на тротоара, успоредно на бордюра и отстояща на около половин метър
от него, закрепена от единия край на метална тръба, ведно със законната лихва от датата на
увреждането – 14.09.2020г. до окончателното изплащане на задължението, КАТО
ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата над присъдената сума до претендираната от 30 000
лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането – 14.09.2020г. до окончателното
изплащане на задължението, на осн. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД.
ОСЪЖДА Община Варна, представлявана от Кмета Иван Портних ДА ЗАПЛАТИ
на К. И. С., ЕГН **********, ****** сумата от 2 863, 60 лв. /две хиляди осемстотин
шестдесет и три лева и шестдесет ст./, представляваща обезщетение за имуществени вреди
под формата на претърпяна загуба от заплащане на следните суми: 1 992 лв. за комплект
анатомично контурирана плака за олекранон 2.7/3.5 мм. със заключващо компресионни
отвори, ведно със законната лихва от деня на плащането – 16.09.2020г. до окончателното
изплащане на задължението; 750 лв. за извършени физиотерапевтични процедури в АСМП
МЦ ФИЗИОМОУШЪН ООД, ведно със законната лихва от деня на плащането – 08.01.2021г.
до окончателното изплащане на задължението; 100 лв. за тест за алергии, ведно със
законната лихва от деня на плащането – 26.01.2022г. до окончателното изплащане на
задължението, 11, 60 лв. потребителска такса за престой в МБАЛ ЕВРОХОСПИТАЛ ООД,
ведно със законната лихва от деня на плащането – 27.01.2022г. до окончателното изплащане
на задължението и 10 лв. за извършен тест за КОВИД 19, ведно със законната лихва, считано
от 27.01.2022г. до окончателното изплащане на задължението, вследствие получени на
14.09.2020г. травматични увреждания – „счупване на горния край на лакътната кост на
лявата предмишница и ожулване по двете подбедрици в гр. В., ** пред № **, в резултат на
падане поради спъване в метална проволка с приблизителна дължина 10 метра, положена в
обхвата на тротоара, успоредно на бордюра и отстояща на около половин метър от него,
закрепена в единия й край на метална тръба, на осн. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД.
ОСЪЖДА Община Варна, представлявана от Кмета Иван Портних ДА ЗАПЛАТИ
на К. И. С., ЕГН **********, ****** сумата от 4 712, 99 лв. /четири хиляди седемстотин и
дванадесет лева и деветдесет и девет ст./, представляваща сторени по делото съдебно –
9
деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА К. И. С., ЕГН **********, ****** ДА ЗАПЛАТИ на Община Варна,
представлявана от Кмета Иван Портних сумата от 91, 29 лв. /деветдесет и един лева и
двадесет и девет ст./, представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски за
юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Варна в двуседмичен
срок от връчването на препис от акта на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
10