Номер 1515.09.2020 г.Град
Апелативен съд – Пловдив
На 15.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Галина Г. Арнаудова
Членове:Иван Х. Ранчев
Славейка А. Костадинова
Секретар:Катя Н. Митева
Прокурор:Иван Георгиев Даскалов (АП-Пловдив)
Сложи за разглеждане докладваното от Иван Х. Ранчев Въззивно частно наказателно дело №
20205000600436 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Съгласно Заповед РД № 40/23.03.2020 г. на председателя на Апелативен съд -
Пловдив и раздел II.4 от Правила и мерки за работа на съдилищата в условията на пандемия
на ВСС /протокол № 15/12.05.2020 г., изм. и доп. по протокол № 16/19.05.2020 г./, с оглед и
с установеното наличие на техническа възможност за видеоконферетна връзка чрез Skype е
осъществена видеоконферетна връзка с Ареста в гр. П. с помощта на системните
администратори на съда – В.Н. и Р.Е..
Обвиняемият не се явява в съдебното заседание, участието му е осигурено
чрез видеоконферетна връзка по Скайп от Следствения арест - гр. П.. При добър звук и
картина на линията се установява, че това е обвиняемият Е. С. К. .
За обвиняемия се явяват адв. Б. и адв. И..
В съдебната зала присъстват и системните администратори на Апелативен съд
- Пловдив – В.Н. и Р.Е..
ОБВ. Е. К.: Да се даде ход на делото.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото. Нямам доказателствени искания.
Адв. Б.: Уважаеми апелативни съдии, считам, че няма пречка да се даде ход на
делото. Тъй като сме изправени пред нещо специфично, поне аз така тълкувам протеста, при
условията на алтернативност - иска се евентуално да се потвърди мярката или да се вземе
мярка за неотклонение „гаранция“ при по-висок размер. Тъй като при мярка водещо е
имущественото състояние и семейното положение. По отношение на семейното положени
съм представил актове за раждане и акт за брак на обвиняемия. Представил съм и документи
1
за имущественото състояние, а именно заверени от мен 2 броя банкови кредити от 2012 г. -
един за ипотечен кредит и един за потребителски по отношение на К. и съпругата му, които
моля да се имат предвид.
Адв. И.: Считам , че няма пречка да се даде ход на делото. Нямам
доказателствени искания.
Съдът намира, че са налице основанията за даване ход на делото в днешното
съдебно заседание, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Разясниха се правата по чл. 274 и чл. 275 НПК.
Отводи по делото не постъпиха.
ДОКЛАДВА СЕ частния протест от съдията-докладчик Иван Ранчев.
Адв. Б.: Нямам искания.
Адв. И.: Нямам искания.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания.
Обв. К.: Разбрах за какво е протеста.
С оглед становищата на страните, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, моля да уважите подадения
протест, по съображенията, изложени в него, а и не само.Видно от определението на
първоинстанционния съд, самият съд е приел, че и към настоящия момент продължава да е
налице обосновано предположение затова, че обвиняемият е извършил престъплението, за
което е бил привлечен като такъв. Продължава да е налична и презумпцията по смисъла на
чл.62 ал.2 от НПК и тук е разковничето на всички поставени въпроси и в протеста, и в
определението на първоинстанционния съд, а именно налице ли са факти, доказателства и
обстоятелства, които към настоящия момент да оборват наличието на тази презумпция.
Моето становище е, че такива факти и обстоятелства не са налице. За да се стигне до този
извод, съдът е приел, че презумпцията към момента е оборено с оглед обстоятелството, че
делото е в напреднала фаза и са разпитани всички свидетели, и са представени всички
необходими документи. Считам, че тези факти и обстоятелства няма как да се преценяват
2
към настоящия момент. Да, разпитани са голяма част от свидетелите, да, представени са
писмени документи, но има и много доказателства, които тепърва ще бъдат събирани. В
тази насока е нещото, за което защитата е говорила пред първата инстанция, а именно
назначаването на счетоводна експертиза, нейното приключване, която ще ни даде в голяма
част отговор на онези въпроси, които в определението на първоинстанционния съд към
днешна дата се интерпретират по такъв начин, че да доведат до извода, че презумпцията по
чл. 63 ал.2 от НПК е оборена. Акцентирал е съдът върху факта, че опасността обвиняемият
към настоящия момент да извърши друго престъпление е по-скоро хипотетична, без според
мене да е сложил убедителни аргументи в тази насока, или поне без да е споменал какво се е
променило от първото вземане на мярката за неотклонение, когато тази опасност е приета за
основателна. Според мене нищо не се е променило към настоящия момент. Същото се
отнася и по отношение на опасността от укриване, като тук становището на съда е, че
вземането на една мярка „парична гаранция“, съчетано със забрана за напускане пределите
на страната би отстранило опасността обвиняемият да може да се укрие. По отношение на
тази забрана за напускане пределите на Републиката знаем всички как се контролира тя –
горе долу по никакъв начин.
Искам да направя още едно разсъждение по повод на твърдението на
първоинстнационния съд, че доказателствата за съучастие между двамата не са налични,
като тук в тази си част от определението, съдът се позовава на факта, че другият обвиняем
Ч. твърдял, че самостоятелно е присвоил някакви пари. Съучастието не е само доказване на
това кой точно човек е бръкнал в касата и е извадил една пачка. Нямаме никакъв отговор
към момента на въпросите, а знаел ли е другия, т.е. сегашния обвиняем за това, предприел
ли е някакви мерки тогава, за да прикрие липсите, които са причинени с пряка дейност от
другия обвиняем. Всъщност важният въпрос е не дали, кога и кой точно е бръкнал в касата и
е взел една пачка, а дали и двамата са знаели, а дали и другия е помогнал , за да се прикрият
липсите.
По тези съображения, моля да приемете, че протестът е основателен и да
отмените определението на първоинстанционния съд и да оставите мярката за неотклонение
„задържане под стража“ в сила.
Що се отнася до съображенията от рода – видите ли другият вече е пуснат, пък
този още е задължан, в това производство ние се занимаваме дали са налице основанията да
продължава мярката за неотклонение „задържане под стража“ да продължи да действа по
отношение този обвиняем. В протеста на Окръжна прокуратура е направено и онова
алтернативно искане, аз го поддържам и ако прецените тази гаранция ми се струва
неуместна, най-малко с оглед на присвоената сума.
Адв. Б.: Уважаеми апелативни съдии, внимателно изслушах представителя са
държавното обвинение и не съм съгласен с това, което каза. На подзащитния ми К. е взета
най-тежката мярка за неотклонение преди 5 месеца, потвърдена по-късно. Аз и другия
3
защитник през тези 5 месеца не сме обжалвали същата. Оставихме разследващите да си
свършат работата. През това време срокът беше два пъти удължен по разследването, бяха
извършени множество процесуално-следствени действия, а именно събраха се веществени
доказателства, направиха се вътрешни ревизии, бяха разпитани множество свидетели,
включително и по другите офиси. Няколко пъти някои от тях бяха разпитани втори, трети
път. Разследването не направи най-важното, а именно не назначи съдебно счетоводна
експертиза, която да даде повече светлина. Постоянно ни се повтаряше, че такава скоро няма
да се назначи, тъй като щяла да отнеме много месеци. Считам, че дори и към момента на
задържането, а именно в средата на април месец на подзащитния ми мярката за
неотклонение „задържане под стража“, дори и тогава да е била адекватна и да е следвало да
се взема, то към момента нейните нужди са отпаднали напълно. Мярката за неотклонение не
е наказание, а има определени цели, визирани в чл. 57 от НПК, при които се взема. Както и
при първоначалното вземане, така и сега държавното обвинение набляга на това, че сме в
хипотезата на чл. 63 ал.2 т.3 от НПК, а именно заради предвиденото наказание за
престъплението, за което сме привлечени като обвиняем, а именно подзащитния ми е над 10
години лишаване от свобода, а може да се презумпира, че има опасност да се укрие ли
извърши друго престъпление. Както казва ал.2 от събраните доказателства се установява
противното. Няма опасност К. да се укрие или да извърши друго престъпление, същият не
работи там и по никакъв начин, ако мярката му е по-лека не би повлияло на разследването.
Повечето процесуално следствени действия са извършени към този момент. Правилно, както
и аз взех тази хипотеза, а и първоинстанционният се съгласи, сумата дори и да е в пъти по-
малка и скоро би следвало да има коректно привличане, защото тази сума милион и
половина, по никакъв начин не излиза. Да възможно е да се направи обосновано
предположение за сто и няколко хиляди, но не за милион и половина. Тази промяна на
квалификацията би ни изправила, че не сме в хипотезата на 63 ал.2 т.3. Държавното
обвинение набляга и на обстоятелството, че подзащитният ми не е уведомил ръководството
и е прикривал липсите. Както каза Окръжният съд, ние такова обвинение за
безстопанственост нямаме, привлечени сме само за присвояване. Алтернативно държавното
обвинение иска алтернативно ако мярката бъде по-лека да се измени, да бъде в парична
гаранция и съразмерна по това на другия обвиняем. В правото няма съразмерност, преценя
се индивидуално. Другият обвиняем е признал за присвояване на над половин лева, същият
не е несемеен, кара джип „З.Е.Е.“ за *** *** лв., кара „К.*“, има скъпа къща. Подзащитният
ми е съвсем друг човек като характер, като семеен човек, при него както се иска и на него да
му се наложи парична гаранция в размер на 100 000 лв. би била неадекватна. Именно една
по-лека мярка в размер на тази, която е вече определена, би отговаряла на целите за мярката
за неотклонение . Както и казах на първата инстанция също може да се помисли и за
„домашен арест“. Не съм съгласен с аргумента на държавното обвинение, че забраната за
напускане на страната, тъй като контролът не бил достатъчно добър, то не следвало да се
слага такава забрана. Ние не можем да отговаряме затова, че някой не си върши работата.
Тази мярка е нормална и считам, че тя изпълнява тези цели и функции. Моля да потвърдите
изцяло определението на Пловдивския окръжен съд от 08.09.2020 г., с която се изменя
4
мярката за неотклонение на подзащитния ми от „задържане под стража“ в по-лека такава,
именно „парична гаранция“ в размер на 10 000 лв.
Адв. И.: Моля да оставите без уважение протеста на Окръжна прокуратура.
Изложили сме съображения, както в молбата по чл. 65 от НПК, така и колегата изложи
такива.
Считам, че дори и към първоначалното вземане на мярката за неотклонение да
са съществували опасността и обоснованото предположение по смисъла на закона, към
настоящия момент считам, че те вече са отпаднали. Извършени са множество процесуално
следствени действия, но на всички ни е ясно, че разследването ще продължи незнайно дълъг
период от време. Считам, че продължаването на тази най-тежка мярка за неотклонение и
пребиваването на подзащитния ми в Следствения арест при този незнайно дълъг период би
се явявало прекалено репресивно и неоправдано, а след като Окръжния съд мярката за
неотклонение, считам, че изпълнява в цялост мерките от НК и обезпечава провеждането на
разследването и съдействието от страна на подзащитния ми, което съдействие той е оказал и
ще продължава да съдейства на разследването.
По отношение на алтернативното искане за увеличението на размера на
паричната гаранция считам, че не е критерия размера на паричната гаранция на единия
съпроцесник по отношение на размера на гаранция на другия. Следва да се има предвид
имущественото състояние на конкретното лице, което дори не е подобно на другия
обвиняем по делото.
По отношение на доказателствата, няма да коментирам, защото не сме в такова
производство, но в самия протест подалия го прокурор развива доводи за евентуално
извършено друго престъпление, а именно безстопанственост, което изобщо не е
коментирано и повдигано като обвинение до настоящия момент. Само по себе си този
коментар говори на разколебаност и липса на категоричност от самото държавно обвинение
в какво да се обвини този човек. Правилно Окръжният съд е приел, че да съществува
обосновано предположение за извършване на престъплението, за което К. е привлечен, но в
никакъв случай не и за първоначално посочения размер.
По отношение на въпроса, който апелативният прокурор повдигна за
съучастието, считам, че този важен въпрос не е изяснен, тепърва ще се изяснява, но към
настоящия момент, това съучастие от доказателствата по делото правилно Окръжният съд е
приел, че не е доказано. Моля да потвърдите атакуваното определение на Окръжния съд, а в
случай, че решите да измените размера на паричната гаранция, моля да имате предвид, че
паричната гаранция в размер, близък до тази на обвиняемия Ч., ще бъде непосилен по
отношение на подзащитния ни и неговите близки.
Моля да разсъждавате в този ред на мисли и по отношение на вземане на
мярката за неотклонение – „домашен арест“.
5
Обв. К. за лична защита: Съгласен съм и подкрепям казаното от адвокатите
ми.
ДАДЕ СЕ ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ:
ОБВ. К.: Моля да потвърдите мярката, наложена от Окръжен съд – Пловдив.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
След тайно съвещание, съдът намира и приема за установено следното:
Производството е по реда на чл. 65, ал. 8 и сл. от НПК.
С протоколно определение № 92 от 08.09.2020 г. по ЧНД № 1688/2020 г.,
Пловдивският окръжен съд е уважил жалбата на защитата на обв. Е. С. К. по досъдебно
производство № 186/20207г. по описа на отдел „ИП“ при ОД на МВР - П. като е изменил
мярката му за неотклонение от „Задържане под стража” в по-лека „Парична гаранция” от 10
000 лева.
Недоволен от постановеното определение е останал прокурорът от ОП – П.,
който е подал частен протест в законоустановения 3-дневен срок пред въззивната
инстанция. В него изразява несъгласието си с тезата на съда, че от момента на вземане на
първоначалната мярка „Задържане под стража“ има нововъзникнали обстоятелства,
налагащи промяната й в по-лека. Събраните допълнителни доказателства, не опровергават
заключението, че може да се направи обосновано предположение за съпричастността на обв.
К. към вмененото му престъпление. Продължава да е налице и реална опасност от неговото
укриване или извършване на друго престъпление, предвид на повдигнатото обвинение за
тежко умишлено престъпление и естеството на неговото извършване. Затова предлага да се
отмени определението на окръжния съд като остане първоначалната най-тежка мярка за
неотклонение. Алтернативно, ако се счете за адекватна взетата по-лека мярка за
неотклонение „Гаранция“, то същата следва да се завиши като се съобрази с размера на
извършеното присвояване и мярката за неотклонение на другия обвиняем Ч..
Представителят на Апелативна прокуратура – П. заявява, че поддържа
подадения частен протест и моли съда да отмени постановеното определение като
необосновано и остави в сила първоначалната мярка за неотклонение.
Обв. К. посредством, осъществяваната с него връзка по „Скайп“ от
следствения арест, а неговите защитници – адв. Б. и адв. И. от АК – П., присъстващи в
съдебната зала, заявяват че определението на окръжния съд е законосъобразно и правилно,
6
като предлагат да бъде потвърдено, а частния протест, оставен без уважение.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по делото
доказателства и с направените оплаквания в частния протест, приема за установено
следното:
Частният протест е частично основателен.
Пловдивският окръжен съд обосновано е преценил, че на настоящия по-
напреднал етап от досъдебното производство, може да се достигне до различни изводи от
тези, при които е била взета първоначалната мярка за неотклонение „Задържане под стража“
на обв. Е. К..
Безспорно от събраните по делото доказателства не е разколебано
обоснованото подозрение за съпричастността на обв. К. към повдигнатото му обвинение за
извършване на тежко умишлено престъпление по чл.203, вр. чл.201, вр. чл.26, ал.1, вр.
чл.20, ал.2 от НК, за което е предвидена наказателна отговорност от 10 до 20 години
„Лишаване от свобода“, конфискация на имущество, както и лишаване от права.
В тази насока са събрани основно свидетелски показания и писмени
доказателства, предоставени от „В.С.“ ЕООД за извършваните ревизии и проверки на клона
им в гр. П.. Очакват се резултатите от дадените разрешения за разкриване на банковата
тайна на банковите сметки на обв. К., отговор за изисканите трафични данни, все още няма
извършен оглед на предоставените файлове на камерите от работното му помещение, не е
изготвена и финансово-счетоводна експертиза, която да изследва извършените през
инкриминирания период от обвиняемия действия по изпращане на парични средства към
банкоматните устройства в района и на документите във връзка с разследваното длъжностно
присвояване.
Следва да бъде споделено становището на съдията-докладчик, че въз основа
на събраните по делото доказателства е установена съпричастността на обв. К. към част от
цялостната му вменена като присвоена сума от 1,5 милиона лева. В тази връзка
аргументирано е съобразено, че към настоящия момент са изяснени присвоителни
намерения и действия от страна на обв. К. само за сумата, открита в касети в неговия офис
при извършената внезапна ревизия от свидетелите О. и А., както и за предадената сума с
протокол от св. Тодоров, предоставена от другия обвиняем – Ч. с твърдението, че я е изнесъл
от офиса по молба на първия от заподозрените. А последните данни съвпадат в косвен
порядък и с показанията на свидетелите В и А за проведени разговори с подобно
съдържание от обвиняемите лица с всяка от тях. Затова и в действителност до настоящия
момент, събраните доказателства съвсем резонно е преценено, че дават основание да се
приеме участие на обв. К. към осъществяването на длъжностно присвояване за общата сума
от около 80 000 лева. В показанията си свидетелите Е. О. и Р. А. се очертава най-вероятният
механизъм за извършване на присвояването на визираните в обвинението парични средства,
7
на което в обясненията си обв. К. възразява, че липсите са от предходен период и
действията му са били продиктувани да прикрие липсата на тези средства, докато се
установи причината. В този смисъл правилно е съобразено, че към настоящия момент все
още не са събрани данни за наличието на присвоително намерение и причинно-следствена
връзка между липсващите парични средства и поведението на обв. К. за цялостната сума по
повдигнатото му обвинение за длъжностно присвояване. Няма все още доказателства и за
съпричастността му към паричните средства, за които другият обвиняем – Ч. твърди, че
самостоятелно е присвоил от трезора на дружеството в различни периоди от време.
В този ред на мисли оборимата презумпция по чл.63, ал.2, т.3, вр. ал.1 от НПК
касае най-вече първоначалното взимане на мярката за неотклонение „задържане под
стража“, т.е. сама по себе си с напредването на разследването по делото не е достатъчна, за
да се приеме автоматично наличието на реална опасност от укриване или извършване на
друго престъпление, особено след като е разколебано обоснованото подозрение
обвиняемият да е взел участие в цялостната му вменена престъпна дейност.
Вероятността да прикрие следите си от процесното деяние или да извърши
друго престъпление не е висока, след като по време на разследването е направен оглед на
иззетите от него лаптоп и таблет, без да се констатира да имат отношение към
инкриминираната проява, разпитани са основните свидетели, с които е работел, както и е
прекратено трудовото му правоотношение, което води до логичният извод за липсата на
опасност да се повлияе на предстоящите процесуално-следствени действия.
Възможността за укриване също не е голяма, предвид на чистото му съдебно
минало, липсата на данни за други криминални прояви, семейно ангажиран, а възможността
да напусне страната е пресечена с взетата от окръжния съд допълнителна принудителна
мярка „Забрана за напускане пределите на Р. България“.
И с вземането на една по-лека мярка за неотклонение като „Гаранция“ в пари
също биха могли да се обезпечат успешно целите на чл.57 от НПК. Неправилно, обаче
съобразно доказателствата за имущественото положение на обв. К. спрямо него е преценена
като подходяща гаранция в размер на паричната сума от 10 000 лв. По делото са събрани
доказателства за неговата съпричастност към присвояването на много по-големи суми в
съучастие с обв. Ч. и са налице данни от показанията на разпитаните по делото свидетели за
добра материална обезпеченост на семейството му по време на вменения инкриминиран
период, което налага определянето на една по-голяма сума като размер от 50 000 лева, която
действително би могла да осигури спазването на процесуалната дисциплина от негова
страна. В случая, с оглед на увеличения размер на определената гаранция в пари, следва да
се удължи определения първоначален срок за нейното внасяне от 3 дни на 7 дни, за да могат
близките на задържания обвиняем да обезпечат осигуряването на паричните средства.
За това считаме за частично основателен, подадения частен протест на ОП – П.
срещу определението на Пловдивския окръжен съд, с което е уважено искането на защитата
8
на обв. К. за промяна на мярката му за неотклонение в по-лека такава.
Предвид гореизложеното, Пловдивският апелативен съд на основание чл. 65,
ал. 9 и ал.10 от НПК,
ОПРЕДЕЛИ:
О П Р Е Д Е Л И :
ИЗМЕНЯ протоколно определение № 92 от 08.09.2020 г. по ЧНД № 1688/2020
г., с което Пловдивският окръжен съд е уважил жалбата на защитата на обв. Е. С. К. по ДП
№ 186/20207г. по описа на отдел „ИП“ при ОД на МВР - Пловдив като е изменил мярката му
за неотклонение от „Задържане под стража” в „Парична гаранция” в ЧАСТТА за
определения й размер, като я увеличава от 10 000 лева на 50 000 лева, както и за
определения срок за нейното внасяне от 3 дни на 7 дни.
Задържаният под стража обв. Е. С. К. да се освободи след внасянето на
определената му гаранция.
Потвърждава определението в останалата му част.
Определението е окончателно.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 10:45 часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
9